Върховният съд на САЩ постановява днес, че доставчиците на интернет услуги не носят отговорност за незаконното разпространение и изтегляне на музика, което е удар върху усилията на индустрията за музикални записи да ограничи онлайн пиратството.

Единодушното решение означава, че Cox Communications нe трябва да плаща по дело, заведено от десетки музикални компании, включително Sony Music Entertainment. Те твърдят, че компанията е направила недостатъчно усилия, за да спре потребителите да използват музика на десетки известни изпълнители, включително Бионсе, Джъстин Тимбърлейк и Бритни Спиърс.

Съдия Кларънс Томас написа мнението на мнозинството. „Според нашите прецеденти една компания не носи отговорност като нарушител на авторските права за това, че просто предоставя услуга на широката общественост, знаейки, че тя ще бъде използвана от някои за нарушаване на авторски права“, пише Томас.

Интернет и технологичните компании отдавна са въвлечени в дебати дали са отговорни за уеб съдържанието – и решенията на Върховния съд са противоречиви.

Асоциацията на звукозаписната индустрия на Америка RIAA, която представлява Sony и десетки други музикални лейбъли, заявява, че е обезсърчена от резултата.

Cox Communications нарича решението „решителна победа за широколентовата индустрия“. „Това становище потвърждава, че доставчиците на интернет услуги не са полицаи за авторски права и не трябва да носят отговорност за действията на своите клиенти“, казва говорител на компанията.

Съдебно жури в Лос Анджелис се произнесе срещу гигантите от Силициевата долина – втората констатация в рамките на два дни след решението в Ню Мексико – засилвайки надеждите на защитниците на безопасността, че съдилищата ще се заемат с вредите, които социалните медии нанасят на децата.

Meta, компанията, притежаваща Facebook и Instagram, и видео платформата YouTube трябва да заплатят обезщетение от 6 милиона долара на млада жена, която твърди, че е пристрастена към услугите на компаниите още от дете. Жената, която е завела делото в Лос Анджелис – идентифицирана като K.G.M. – твърди, че е страдала от тревожност и депресия, след като е използвала Instagram и YouTube през цялото си детство. Съдебното дело се фокусира върху дизайна на платформите, доказвайки, че технологичните компании са ги изградили, за да държат потребителите залепени за екраните.

Компаниите са заявили, че ще обжалват решението.

Snap и TikTok също са съдени, но са постигнали споразумения преди процеса.

Не всички са радостни от решението – едно обратно мнение, според което отговорността е на родителите, а не на платформите, които са защитени по пар. 230 CDA

Meta е подвела потребителите за безопасността на своите платформи. В Ню Мексико е регистрирана първата победа в съдебно дело в САЩ срещу Мета по темата за безопасността на децата в социалните медии.

Главният прокурор на щата Раул Торес съди Мета от 2023 г., обвинявайки я, че е подвеждала потребителите за безопасността на своите платформи. Съдът в Санта Фе реши Meta да плати 375 милиона долара обезщетение за нарушаване на закона за защита на потребителите.

Мета заяви, че ще обжалва решението. Лица, училища и щатски главни прокурори са завели хиляди съдебни дела, обвиняващи Meta, Snap, TikTok и YouTube в създаване на риск за децата. В Лос Анджелис се води процес за пристрастяване към социалните медии, в който Meta и YouTube са обвинени, че са навредили на психичното здраве на потребител чрез пристрастяващи дизайнерски функции.

При втората администрация на Тръмп бяха променени условията за отразяване на работата на Пентагона. Репортерите на големите издания напуснаха министерството в знак на несъгласие и обжалваха решението, с което се въвежда новата политика (останаха Infowars и други про-Тръмп коментатори и инфлуенсъри). След това и фотографите бяха изгонени от брифинги.

Преди седмица Ню Йорк Таймс и др. спечелиха делото срещу новата политика на ограничения. Федерален съдия заяви, че решението е противоконституционно. Съдия Пол Фридман също така разпореди на Пентагона да възстанови пропуските за пресата на журналистите от Ню Йорк Таймс, които те върнаха в знак на проетст срещу политиката, която овласти Пентагона да отнема пропуски (акредитации за медиите), ако Пентагонът сметне, че е заплашена националната сигурност.

В решението си от 40 страници съдия Фридман пише, че политиката на Пентагона възнаграждава репортерите, които са „склонни да публикуват само истории, които са благоприятни за или подадени от ръководството“. Като се съгласява, че Пентагонът не е обществено място и ограничения са възможни, съдът смята, че министърът няма безгранична свобода на преценка, ограниченията трябва да са “разумно конкретни и обективни, а не да зависят от прищявката на администратора.“Нищо в Политиката не забранява нейното произволно изпълнение. Полиитката е противоконституцционна, защото не се ръководи от обективни работещи стандарти. Политиката не предоставя обективна основа, върху която да се прецени решението на Пентагона да предостави или да откаже заявление за акредитация на журналист.”

НюЙорк Таймс напомня, че решението срещу Пентагона следва подобно остро решение на федерален съдия за възстановяване на операциите на Voice of America, финансирана от правителството новинарска организация, която Тръмп практически затвори преди година с изпълнителна заповед. Според изданието решението на съдия Фридман „препотвърждава правото на The Times и други независими медии да продължат да задават въпроси от името на обществеността“.

Два дни след решението Пентагонът заяви, че ще обжалва, но заедно с това въвежда нов подход за ограничения на медиите: затваря работното пространство, използвано в продължение на години от журналисти с пълномощия за отразяване на военните, а медиите ще се допускат в пристройка пред основната сграда на Пентагона. При достъп до Пентагона ще се изисква ескорт.

Пентагонът твърди в множество правни документи, че достъпът до Пентагона е привилегия, а не право. Журналистите твърдят, че и новото решение е противоконституционно, не отговаря на разпореждането на съдията и те ще го обжалват отново.

Точно преди една година започна демонтажът на VOA и на 15 март 2025 г. беше заведено дело срещу администрацията на Тръмп.

През март 2026 г. федерален съдия казва, че 1 042 служители на VOA, които са били в административен отпуск за изминалата година, трябва да бъдат възстановени до 23 март. Новинарските репортажи и програмирането на VOA трябва да бъдат възстановени – в ключов момент за външните отношения на Америка, предвид продължаващата война в Иран. Решението дойде точно една година, след като президентът Доналд Тръмп се зае да демонтира VOA и останалата част от USAGM, Американската агенция за глобални медии.

Решението идва десет дни, след като съдия Ламбърт постанови, че Кари Лейк незаконно управлява USAGM в продължение на няколко месеца миналата година и анулира масовите й съкращения. Лейк и нейните съюзници се опитаха да прекроят VOA в открито про-Тръмп агенция за съобщения. Лейк вероятно ще обжалва това решение.

От VOA съобщават, че са „нетърпеливи да започнат да поправят щетите, които Кари Лейк е нанесъл на нашата агенция и нашите колеги, да се върнат към нашия мандат в Конгреса и да възстановят доверието на световната аудитория, на която не успяхме да служим през изминалата година“. „Знаем, че пътят към възстановяване на операциите и репутацията на VOA ще бъде дълъг и труден“, казват служителите. „Надяваме се, че американският народ ще продължи да подкрепя нашата мисия да произвежда журналистика, а не пропаганда.“

Доналд Тръмп води дела за клевета срещу CNN за използването на фразата „голямата лъжа“ в публикации на CNN по отношение на твърденията на Тръмп за изборите през 2020 г., които той загуби от Джо Байдън – но настоява, че е спечелил. Поредната загуба е тази седмица във федералния апелативен съд в Атланта, който отказва да разгледа иска на Тръмп срещу CNN.

Сега Тръмп може да обжалва пред Върховния съд. Защо това е важно: защото засяга стандарта, установен в решението NYT v Sullivan в полза на свободата на журналистиката. Решението приема, че ако ищецът в дело за клевета е държавен служител или кандидат за публична длъжност, тогава не само трябва да се докажат нормалните елементи на клевета – публикуване на фалшиво клеветническо изявление пред трета страна – но и че изявлението е направено с actual malice – ответникът да е знаел, че изявлението му е невярно, или най-малкото безразсъдно да е пренебегнал истината.

Ню Йорк Таймс Ко. срещу. Съливан често е сочено за едно от най-великите решения на Върховния съд в съвременната епоха, но опитите да се отмени стандарта в последно време са все повече. Стандартът защитава критиката, журналистиката, демокрацията.

Миналата година съдиите от ВС отказаха да разгледат жалба от донор на Тръмп, който поиска от съда да отмени споменатия стандарт за условията, при които публичните фигури могат да водят дела за клевета.

Би Би Си поиска от съда във Флорида да отхвърли иска на Доналд Тръмп за 10 млрд. долара заради начина, по който в документален филм бяха редактирани негови изказвания. В документи, подадени до съда, американските адвокати на Би Би Си твърдят, че репутацията на Тръмп не е била засегната от излъчване на филма в Обединеното кралство. Твърди се още, че “Тръмп: втори шанс” не е излъчен в САЩ, включително във Флорида, което означава, че съдът няма юрисдикция да гледа делото. Би Би Си не е направила документалния филм достъпен в САЩ на BritBox International, платена услуга за стрийминг, собственост на BBC Studios, или на BBC.com, международния уебсайт на телевизията.„Филмът не беше достъпен за гледане в САЩ на iPlayer, онлайн или други стрийминг платформи, включително BritBox и BBC Select. Затова оспорихме юрисдикцията на съда във Флорида и внесохме искане за отхвърляне на иска на президента.

Подчертава се фактът, че ищецът е публична личност, „сред най-мощните и високопоставени лица в света“.

„Смразяващият ефект е ясен. Федералните съдилища във Флорида често отхвърлят искове за клевета като този на това основание. ” Цитира се неотдавнашно дело на Тръмп срещу CNN, което е отхвърлено като неоснователно. Искът от 2022 г. възразяваше срещу използването на фразата от мрежата „голямата лъжа“, по повод твърдението на президента, че изборите през 2020 г. са „откраднати“.

Би Би Си вече се извини лично на Тръмп за 12-секунден клип в документалния филм от 2024 г., който свърза две части от речта му на 6 януари 2021 г.

Брендън Кар, шеф на регулатора FCC, предупреждава медиите, че ако не променят начина на отразяване на войната, ще загубят лицензиите си. За това съобщават днес CNN, Вашингтон Пост: “Председателят на Федералната комисия по комуникациите Брендън Кар отправи строго предупреждение към телевизионните оператори в събота, заплашвайки да отнеме издадените от правителството лицензии, ако те разпространяват това, което федералната агенция смята за „фалшиви новини“.”

Broadcasters that are running hoaxes and news distortions – also known as the fake news – have a chance now to correct course before their license renewals come up.

The law is clear. Broadcasters must operate in the public interest, and they will lose their licenses if they… https://t.co/7bBgnsbalw

— Brendan Carr (@BrendanCarrFCC) March 14, 2026

Както се вижда, натискът е представен като прилагане на закона в обществен интерес. Въпросът е кой решава кое отразяване е в обществен интерес.

Има и реакции – губернаторът на Калифорния Гавин Нюсъм (Д) пише също в Х: „Ако Тръмп не харесва вашето отразяване на войната, неговият FCC ще отнеме лицензията ви за излъчване. Това е грубо противоконституционно“.

If Trump doesn't like your coverage of the war, his FCC will pull your broadcast license.

That is flagrantly unconstitutional. https://t.co/Jp1Mk5EEJb

— Governor Gavin Newsom (@CAgovernor) March 14, 2026

https://platform.twitter.com/widgets.js

Медиите напомнят поредица от предходни доказателства, че регулаторът FCC по времето на Кар следва стриктно волята на Тръмп. Това се подчертава в днешна публикация в Ню Йорк Таймс:

“Министърът на отбраната Пийт Хегсет в подобен дух отправи обстоятелствено оплакване относно отразяването на войната от CNN по време на пресконференция в петък, като заяви, че очаква с нетърпение новинарската мрежа да бъде контролирана от милиардера Дейвид Елисън. Елисън, който има приятелски отношения с Тръмп, е собственик на Paramount Skydance, който се стреми да закупи WBD за 111 млрд. долара.

Откакто пое председателството на FCC, Кар редовно повдига въпроса за изземване на лицензии заради различни програмни решения в големите телевизионни мрежи, чиито притежавани и свързани станции се нуждаят от лицензии. Дългогодишни експерти в регулирането на медиите заявиха, че процесът за отнемане на лицензи за станции е изключително тежък по дизайн. Законът за комуникациите забранява на правителството да използва регулации за цензуриране.”

Критиката на Кар идва на фона на ниската обществена подкрепа за войната.

Update.

Президентът Доналд Тръмп подкрепи заплахата на председателя на Федералната комисия по комуникациите Брендън Кар да отнеме лицензите за излъчване заради отразяването на новини за американско-израелската война в Иран, наричайки медийните организации „корумпирани и силно непатриотични“ в публикация в Truthsocial. “Те получават БЕЗПЛАТEН американски ефир за милиарди долари и го използват, за да увековечат ЛЪЖИТЕ, както в новините, така и в почти всички свои предавания, включително късните нощни програми, в които получават гигантски заплати за ужасни рейтинги”, пише Тръмп.

Когато фотографите се появяват на брифинг в Пентагона тази седмица, те не са допуснати. Допуснати са само фотографите на Министерството на войната. Причината – министърът на войната не се харесал на снимките – или на част от тях – от брифинга на 2 март т.г.

Националната асоциация на фотографите на пресата (NPPA), която се застъпва за правата на фотографите, осъжда решението на Министерството на отбраната и призова Пентагона да възстанови достъпа до забранени фотографи. Групата също така заявява, че ответните мерки срещу фотографите пораждат нови опасения за нарушаване на Първата поправка.

„Изключване на фотографи от брифинги на Пентагона, защото официалните лица не харесват на публикувани изображения, показва удивително лошо чувство за приоритети в разгара на война“, казва президентът на NPPA Алекс Гарсия. „Свободната преса не може да функционира, ако държавните служители решат, че само одобрявани от тях изображения на държавни служители могат да бъдат създавани или разпространявани.“

Забраната за снимки е последното развитие в обтегнатите отношения между Пентагона и големите новинарски издания. През октомври стотици акредитирани репортери напуснаха, вместо да приемат нови правила, забраняващи събирането и публикуването на неразрешена специално от министерството информация, което доведе до отразяване на военната проблематика от нов прескорпус, доминиран от десни издания. “Ню Йорк таймс” и един от репортерите му съдят Пентагона за тези ограничения, твърдейки, че политиката нарушава конституционните защити за свободата на пресата. Чака се произнасяне.