В рубриката си за мнения и коментари (Op-Ed) Ню Йорк Таймс публикува статия на сенатора Том Котън, републиканец от Арканзас и близък съюзник на президента Тръмп, под провокативното заглавие „Изпрати войските“.
Възмущението от статията идва и отвън, и от нюзрума на Ню Йорк Таймс. Много служители възразяват срещу статията, мнозина използват един и същи туит : “Running this puts Black @nytimes staff in danger.”
Ръководството отговаря колебливо, появява се статия Защо публикувахме Том Котън?, обясняваща публикацията с ангажимент към читателите да се предоставят дебатите “по важни въпроси като този”. Независимостта на The New York Times изисква да не се публикуват само възгледи, с които са се съгласили редакторите – и основна цел е не да ви кажа какво да мислите, а да ви помогна да формирате мнение, пише Джеймс Бенет – редакторът, отговорен за тази рубрика.
Има притеснения, че легитимирахме Котън, продължава Бенет. Наистина той има и други полета на изява, но ние му дадохме още едно. Можехме да съпроводим статията му с коментар, да предоставим контекст. Разбира се, от съществено значение за ценността на нашата работа е, че оставяме всеки отделен глас да звучи самостоятелно. Но особено в този период на страх за бъдещето на страната – особено в този момент, когато толкова много хора се чувстват толкова уязвими – читателят може да се почувства предаден.
И това ни води до ново притеснение – че застрашихме колегите си и по-специално нашите афро-американски колеги, публикувайки Op-Ed на Cotton. Но за мен откритото обсъждане на влиятелни идеи, вместо да ги пускаме безпроблемно, е много по-вероятно да помогне на обществото да намери правилните отговори, се казва в статията на Джеймс Бенет.
Паралелно беше публикувана и статията, в която Мишел Голдбърг, член на редколегията, нарича публикувания материал на сенатора Котън фашизъм.
Джеймс Бенет вече не работи в Ню Йорк Таймс. Разделяме се с журналист с невероятен талант, се казва в съобщението на издателя за оставката на Бенет.
А статията на Котън е съпроводена с редакционна бележка:
След публикуването си това есе срещна силна критика от много читатели (и от много колеги), което накара редакторите да прегледат текста и процеса на редактиране. Въз основа на този преглед ние заключихме, че есето не отговаря на нашите стандарти и не би трябвало да бъде публикувано.
Основните аргументи, изтъкнати от сенатор Котън, колкото и неприемливи да ги намерят много хора, представляват важна част от настоящите дебати. Но като се има предвид важността на темата, влиятелната позиция на сенатора и тежестта на стъпките, които той предлага, есето трябва да бъде подложено на най-високото ниво на контрол. Вместо това процесът на редактиране беше прибързан и погрешен, а отговорните редактори не бяха достатъчно ангажирани. […] Редакторите трябваше да потърсят допълнително потвърждение на тези твърдения или да ги премахнат. […]
И накрая, не успяхме да предложим подходящ контекст – нито в текста, нито в представянето му – който би могъл да помогне на читателите да поставят възгледите на сенатор Котън в по-широка рамка на дебатите.
Към въпроса за плурализма на гледните точки.
