Tag Archives: US Law

Microsoft за отговорно отношение към изкуствения интелект

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Microsoft публикува първия си „Доклад за прозрачност на отговорния AI“.

Докладът описва подробно как Microsoft изпълнява доброволните ангажименти за изкуствения интелект, които Microsoft и други технологични гиганти приеха по инициатива на администрацията на Байдън за регулиране на изкуствения интелект. Задълженията включват разработване на системи за оценка на безопасността, автоматично маркиране на изображения, генерирани от AI, и др.

Посочва се, че в годината на изборите следва да има ясни правила за разкриването на това кога съдържанието е синтетично генерирано, така че да няма гласоподаватели, които се объркват относно това дали AI системи са били използвани или не при генерирането на една публикация.

2024 Special 301 Report

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На  25 април 2022 г   USTR публикува  своя специален доклад 301 за 2024 г. относно адекватността и ефективността на защитата на търговските партньори на САЩ и прилагането на правата на интелектуална собственост (ИС).

Докладът „Специален 301“ е годишен преглед на глобалното състояние на защитата и прилагането на интелектуалната собственост. USTR извършва този преглед в съответствие с раздел 182 от Търговския закон от 1974 г.

България остава в Watch List. Сигурно убежище за онлайн пиратството, продължителни и неефективни процедури, пише в доклада.

Държавен департамент на САЩ: Доклад за състоянието на правата на човека 2023

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известен поредният доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на правата на човека 2023.

Идентифицирани проблеми тази година: независимостта на съдебната система; сериозна корупция в правителството; престъпления, насилие или заплахи за насилие, мотивирани от антисемитизъм; и престъпления, включващи насилие или заплахи за насилие на база сексуална ориентация и др.

Представяне на частта от Доклад 2021 относно  свободата на изразяване и комуникационните права (със съкращения)

Намеса в личния живот

Конституцията и законът забраняват подобни действия; обаче има съобщения, че правителството не спазва тези забрани.През май директорът на Националната следствена служба Борислав Сарафов заяви по време на телевизионно интервю, че главният прокурор Иван Гешев е управлявал частно звено, което е извършвало наблюдение, фотографиране и аудио и видеозапис за събиране на информация срещу негови „политически, икономически и вътрешни опоненти“. Гешев не отговори официално на
обвиненията. Той беше отстранен от длъжност през следващия месец за „уронване на престижа на съдебната система“ и унизително отношение към членовете на парламента.

Свобода на изразяване

Конституцията и законът предвиждат свобода на изразяване и правителството като цяло зачита това право. Възникват някои законови и практически ограничения на свободата на изразяване. Корпоративният и политически натиск, неефективната и корумпирана съдебна система и непрозрачното правителствено управление на ресурсите, предназначени за подпомагане на медиите (включително фондовете на ЕС), сериозно вредят на медийния плурализъм.

През март Amnesty International заяви в своя доклад за състоянието на човешките права в света , че в България „журналисти и независими медии, отразяващи организирана престъпност, корупция или права на малцинствата, са изправени пред постоянни заплахи и тормоз и често са жертви на злоупотреби от държавни служители и бизнесмени.” Репортери без граници заявяват в Световния индекс за свобода на печата , че свободата на медиите в страната е „крехка и нестабилна“ и че „малкото независими гласове в България работят под постоянен натиск“. Индексът също така посочва: „Политическата принадлежност на членовете на Съвета за електронни медии се отразява негативно на редакционната независимост на обществените медии, докато независимостта на частните медии е застрашена от интересите на техните собственици в регулираните сектори.“ Близо 75 процента от журналистите в страната са посочили в национално проучване, че медийната среда е „токсична“ и „корумпирана“, медийната собственост е непрозрачна, а онези, които накърняват независимостта на медиите, се радват на безнаказаност.

Като цяло гражданите имат възможност да критикуват правителството и да обсъждат въпроси от обществен интерес без официални репресии. Законът предвижда лишаване от свобода от една до четири години за използване и подбуждане към „език на омразата“, дефинирана като подбуждане към омраза, дискриминация или насилие въз основа на раса, цвят на кожата, етническа принадлежност, националност, религия, сексуална ориентация, семейно положение, социален статус или увреждане. Законите, ограничаващи „речта на омразата“, се прилагат към печатните и други медии.

Насилие и тормоз : Журналисти са подлагани на тормоз, заплахи и сплашване от властите. В Световния индекс за свобода на пресата за 2023 г. RSF идентифицира сплашването от политици, както и административния и съдебен натиск срещу издатели и журналисти като обичайна практика и критикува властите за нежеланието им да разследват подобни случаи.

Независимите медии са подложени открито на сплашване от политици на всички нива и на административен и съдебен натиск. През април Асоциацията на европейските журналисти (AEJ) съобщи за шест граждански дела, всяко за 10 000 лева (5400 долара), срещу разследващите журналисти Димитър Стоянов, Атанас Чобанов и Николай Марченко във връзка с техни статии, в които се твърди, че има корупционни практики в строителството на пътна инфраструктура. От асоциацията отбелязват, че завеждането на делата съвпада с прессъобщение на прокуратурата, в което се намеква, че Стоянов е участвал в престъпна дейност поради комуникация с източник, задържан за притежание на наркотици. AEJ призова прокуратурата „да спре опитите си да дискредитира журналисти само защото не харесва публикациите им и да прекрати практиката си да разкрива журналистически източници“.

През август АЕЖ обвини ултранационалистическата политическа партия „Възраждане“, че води списък на нежелани журналисти и медии, които партията нарича „чужди агенти“, отказвайки на журналисти от АЕЖ достъп до публични партийни събития и ги тормози в социалните медии. Според АЕЖ членове и симпатизанти на „Възраждане“ са разпространили снимки на журналистите от Factcheck.bg Мина Киркова и Елица Ковачева, придружени с обидни и клеветнически коментари и заплахи.

Цензура или ограничения на съдържанието : Журналисти съобщават за редакционни забрани за отразяване на конкретни лица и теми и налагане на политически гледни точки от корпоративни лидери с подразбиращата се подкрепа на правителството.

Журналистите и издателите често са били жертви на неправомерни съдебни спорове, насърчаващи атмосфера на автоцензура. В анализ на стратегически съдебни дела срещу участието на обществеността (SLAPPs) Антикорупционният фонд отбелязва, че докато повечето дела срещу журналисти в крайна сметка завършват с оправдателни присъди, SLAPPs увеличават автоцензурата сред 25 процента от журналистите и допринасят за „уязвима медийна среда“. Amnesty International се позовава на проучването на AEJ в своя доклад за 2022/2023 г. , което показва неправомерен натиск и заплахи. Според Amnesty това има смразяващ ефект върху докладването и води до автоцензура. В доклада се отбелязва, че „журналисти и правозащитници, живеещи извън столицата София, са особено уязвими на сплашване“.

На 24 март платформата Mapping Media Freedom съобщи, че прессекретарят на президента Кирил Атанасов е „дискредитирал и се е опитал да окаже натиск“ на кореспондента на Нова телевизия в Брюксел Антоанета Николова заради нейния новинарски репортаж, в който се твърди, че има разминаване между казаното от президента Румен Радев пред медиите и позицията му пред европейските лидери. Според Николова Атанасов е звънял както на нея, така и на редакционното ръководство на Нова телевизия, оплаквайки се от „некоректни внушения“ в репортажа, но е отказал официален отговор от името на президента. Заради отказа на пресаташето да излезе публично с оплакванията си, Николова изтълкува обаждането му до нея и ръководството на медията като опит за сплашване и тормоз. Атанасов отрече да е отправял заплахи към репортера в последващ пост във Фейсбук и заяви, че „президентската институция… ще продължи да алармира медиите, когато види разминаване между медийното отразяване и фактите“ и че „инсценираните скандали служат [като] дезинформация“.

Закони за клевета : Клеветата е престъпление, наказуемо с глоба и обществено порицание. На 4 август влезе в сила нов закон, който намали глобите за клевета и обида срещу длъжностни лица до същите нива като глобите за клевета срещу частни лица. Правителствени служители и корпоративни интереси използваха наказателни закони за клевета, за да се опитат да ограничат свободата на изразяване.

През март онлайн новинарският сайт Mediapool.bg съобщи, че застрахователната компания Лев Инс е завела дело за клевета срещу изданието във връзка с публикация от септември 2022 г., която разказва за заседание на правителството, цитирайки стенограма, по време на която министър споменава дълга на компанията към мултинационална застрахователна система. По делото се иска един милион лева (540 000 долара) обезщетение. Според Mediapool статията точно цитира изявление на министър и предоставя точен отчет на стенограма, което насочва към извод, че единствената цел на съдебния иск е „да се сплашат медиите и цялата журналистическа общност“. AEJ коментира, че случаят е „класически пример за SLAPP“, отбелязвайки „рекордно високата сума“ на иска.

Интернет свобода

Правителството не ограничава достъпа до интернет, нито цензурира онлайн съдържание.


Процесът срещу Тръмп и медийната тактика ‘Catch-and-Kill’

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Терминът е измислен от редактори на таблоиди. Става дума за закупуване на правата върху истории с цел да се гарантира, че информацията никога няма да стане публична. Сега в процеса срещу Доналд Дж. Тръмп се изяснява, че той се е облагодетелствал от тази практика, пише Ню Йорк Таймс.

Защо някой би искал да дава пари за история, която никога не възнамерява да публикува? Вземането на решение какво да се публикува и защо често е въпрос на бизнес, пресмятане, бартер на услуги. Изданието разкрива, че Дейвид Пекър, бившият издател на The National Enquirer и други таблоиди като Star и Men’s Fitness, е майстор на тази техника според хора, които са работили за него.

През 2003 г. American Media Inc. на Пекър купува няколко списания за фитнес – и когато г-н Шварценегер, който често е представян в тези списания, се включва в изборите за губернатор на Калифорния, г-н Пекър нарежда на служителите си да купят негативни истории за него, за да защити инвестицията си, казват бивши служители.

По „проекта Дейвид Пекър“ са платени 20 000 долара на жена, за да не говори за аферата си с Шварценегер, и още 1000 долара на нейна приятелка и 2000 долара на мъж, разполагащ с видеоклип на кандидата, който танцува неприлично в Рио де Жанейро. Г-н Шварценегер беше избран за губернатор.

Според прокурорите в Манхатънския процес срещу Доналд Дж. Тръмп, г-н Пекър е използвал тактиката и на президентските избори през 2016 г., като е платил на портиер и модел на Playboy, за да ce спре разпространението на негативните истории за г-н Тръмп.

FYI.

Надзорният съвет на Meta ще се произнася и за модерирането в Threads

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Threads е продукт на компанията Meta. Надзорният съвет на Meta обявява, че освен решенията по модериране, засягащи съдържанието в другите продукти на Meta – Facebook и Instagram – ще обсъжда и решения за модериране на съдържание в новото приложение Threads.

Съветът, който се финансира от Meta, но взема решения независимо, преди това е издавал становища само за публикации във Facebook и Instagram – така че предстои разширяване на обхвата на действието на експертния орган, действащ от 2019 г.

Meta стартира Threads през 2023 г. като алтернатива на X и вече има повече от 130 милиона активни потребители месечно.

Надзорният съвет преценява как социалните мрежи на Meta се справят с широк набор от спорни въпроси: от спирането на акаунта на бившия президент Доналд Тръмп до обработката на публикации, свързани с инвазията на Русия в Украйна. Съветът е критикуван, че се движи твърде бавно при издаване на решения и отказва да отговори на някои от най-трудните въпроси относно свободата на изразяване. /WP

В очакване на 2024 Special 301

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Министърът на икономиката в телевизионни изяви се позовава на 2023 Special 301 .

Това е доклад в изпълнение на раздел 301 на Търговския кодекс на САЩ, който всяка година през пролетта, обикновено през април, очертава състоянието на защитата на интелектуалната собственост по държави.

Държавите се разделят – по този критерий – в зелена, жълта (Watch List) и червена зона (Priority Watch List). През 2023 България е между държавите в Watch List и това е проблем. По този случай миналата година се внасяха промени в закони.

В момента във Вашингтон се провеждат изслушвания с оглед подготовката на новия доклад.

Качествена журналистика: анотирано съдебно решение в Ню Йорк Таймс

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Ню Йорк Таймс е лидер в много отношения, включително в мултимедийния и трансмедийния разказ на събитията и в журналистиката на данните.

Един пример за техниките, които се използват. Съобщавайки за особено важни за избирателите (в изборната 2024 -та) съдебни решения, колегията не тръгва по двата известни пътя – да преразкаже решението или да публикува решението (за по-изкушените от правото читатели). Изданието предлага анотирано съдебно решение – техника, която заслужава отбелязване, доколкото съчетава достоверност и пълнота (самото решение, самият източник) с подпомагане на по-широк кръг читатели да направят изводи от това, което четат.

Няма посочено име на известен конституционалист, дори да е използвана помощ, анотацията е посочена като собствено на редакцията дело – “The New York Times annotated the ruling.”

AI, Deep Fakes и политическата реклама

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

През 2024 в много страни се провеждат избори. Поради това политическите кампании са във фокуса на вниманието на законодателите с цел да се предпазят избирателите от манипулации и дезинформация.

В САЩ през декември 2022 г. Федералната избирателна комисия (FEC) e приела правила, отнасящи се до онлайн политическите реклами и тяхната прозрачност. Няколко щата са приели собствени закони на щатско ниво. Тези закони налагат задължения както на онлайн платформата, на която се показват политическите реклами, така и на рекламодателя. Тези законивключват различни изисквания за архивиране и разкриване на реклами.
Една област, в която щатите изглежда изпреварват федералния закон, е регулирането на използването на AI или deep fakes в политическата реклама.  

Минесота

HF 1370 криминализира използването на deep fakes за влияние върху изборите или засягане на името на политически кандидат. Законът дефинира deep fakes като всеки видеозапис, филмов филм, звукозапис, електронно изображение или снимка или всяко технологично представяне на реч или поведение, което изглежда толкова реалистично, че разумен човек би повярвал, че изобразява реч или поведение на определено лице, когато речта или поведението са създадени с помощта на технически средства.

Законът криминализира и разпространението или сключването на договор или споразумение за разпространение на реклама, която включва deep fakes– което означава, че онлайн платформите, които приемат онлайн политическа реклама, която включва deep fakes, също могат да бъдат в нарушение на закона. Нарушенията водят до глоби от $1000 до $5000 или до пет години затвор в зависимост от естеството на нарушението.

Тексас

Приет през 2019 г., раздел 255.004 от Изборния кодекс на Тексас определя като престъпление създаването на deep fakes и публикуването или разпространението на видеоклип в рамките на 30 дни след изборите, когато намерението на deep fakes е да засегне неблагоприятно кандидат или да повлияе върху резултата от изборите. Нарушенията се наказват с до една година затвор или глоби до 4000 долара.

Вашингтон

Вашингтон наскоро прие SB 5152 за политическа реклама, който влезе в сила през юли. Законът на Вашингтон се фокусира върху „синтетични медии“, които се дефинират като аудио или видеозапис на външния вид, речта или поведението на дадено лице, които са били умишлено манипулирани с използването на генеративни състезателни мрежови техники или друга цифрова технология по начин, който създава реалистична но фалшиво изображение, аудио или видео. „Синтетичната медия“ трябва да изглежда като изобразяваща реално лице, действие или реч и да произвежда фундаментално различно разбиране от това, което един разумен човек би имал, като види непроменената или оригинална версия на изображението или записване. Интересното е, че законът не забранява директно използването на синтетични медии в политическа реклама, но изисква разкриване, в което се посочва: „Това (изображение/видео/аудио) е манипулирано.“ Спонсорът на предизборната комуникация носи отговорност, но законът изрично посочва, че и платформата може да носи отговорност в определени случаи и е длъжна да премахва съответната реклама.

Илинойс (SB 1742), Масачузетс (H 72) и Ню Джърси (SB 5510) също имат проекти за deep fakes и намеса в изборите. Мичиган има няколко свързани с AI изборни законопроекта.

Щатите или имат законодателство, което директно забранява използването на deep fakes и AI в политическата реклама (особено близо до избори), или, както в Калифорния и Вашингтон, щатите са по-либерални по отношение на използването на AI в политическа реклама, но изискват разкриване, че съдържанието е променено.

Същевременно не всички употреби на AI в политическите реклами са непременно вредни за кандидатите или изборите. Например изкуственият интелект може потенциално да се използва за превод на политически реклами на редица езици, правейки материала по-достъпен за избирателите.

По обзор на Loeb & Loeb LLP

В ЕС в края на 2023 е постигнато политическо споразумение по проекта за регламент относно прозрачността и таргетирането на политическото рекламиране (проектът на ЕК – тук).

САЩ: не се носи отговорност за републикуване в социални мрежи (ретуитване)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Само оригиналните създатели на цифрово съдържание могат да бъдат държани отговорни за клеветнически изявления, републикувалите (репостнали, ретуитнали) клеветнически публикации не носят отговорност. Съдът по делото Banaian v. Bascom постановява, че към лицата, които споделят оригинално съдържание, не трябва да се прилага същият стандарт като към тези, които първоначално създават съдържанието. По този начин съдът интерпретира CDA.

Някои обаче смятат, че е необходимо преразглеждане на CDA с оглед реалностите на създаването на цифрово съдържание.

Подробности