Стана известен поредният доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на правата на човека 2023.
Идентифицирани проблеми тази година: независимостта на съдебната система; сериозна корупция в правителството; престъпления, насилие или заплахи за насилие, мотивирани от антисемитизъм; и престъпления, включващи насилие или заплахи за насилие на база сексуална ориентация и др.
Представяне на частта от Доклад 2021 относно свободата на изразяване и комуникационните права (със съкращения)
Намеса в личния живот
Конституцията и законът забраняват подобни действия; обаче има съобщения, че правителството не спазва тези забрани.През май директорът на Националната следствена служба Борислав Сарафов заяви по време на телевизионно интервю, че главният прокурор Иван Гешев е управлявал частно звено, което е извършвало наблюдение, фотографиране и аудио и видеозапис за събиране на информация срещу негови „политически, икономически и вътрешни опоненти“. Гешев не отговори официално на
обвиненията. Той беше отстранен от длъжност през следващия месец за „уронване на престижа на съдебната система“ и унизително отношение към членовете на парламента.
Конституцията и законът предвиждат свобода на изразяване и правителството като цяло зачита това право. Възникват някои законови и практически ограничения на свободата на изразяване. Корпоративният и политически натиск, неефективната и корумпирана съдебна система и непрозрачното правителствено управление на ресурсите, предназначени за подпомагане на медиите (включително фондовете на ЕС), сериозно вредят на медийния плурализъм.
През март Amnesty International заяви в своя доклад за състоянието на човешките права в света , че в България „журналисти и независими медии, отразяващи организирана престъпност, корупция или права на малцинствата, са изправени пред постоянни заплахи и тормоз и често са жертви на злоупотреби от държавни служители и бизнесмени.” Репортери без граници заявяват в Световния индекс за свобода на печата , че свободата на медиите в страната е „крехка и нестабилна“ и че „малкото независими гласове в България работят под постоянен натиск“. Индексът също така посочва: „Политическата принадлежност на членовете на Съвета за електронни медии се отразява негативно на редакционната независимост на обществените медии, докато независимостта на частните медии е застрашена от интересите на техните собственици в регулираните сектори.“ Близо 75 процента от журналистите в страната са посочили в национално проучване, че медийната среда е „токсична“ и „корумпирана“, медийната собственост е непрозрачна, а онези, които накърняват независимостта на медиите, се радват на безнаказаност.
Като цяло гражданите имат възможност да критикуват правителството и да обсъждат въпроси от обществен интерес без официални репресии. Законът предвижда лишаване от свобода от една до четири години за използване и подбуждане към „език на омразата“, дефинирана като подбуждане към омраза, дискриминация или насилие въз основа на раса, цвят на кожата, етническа принадлежност, националност, религия, сексуална ориентация, семейно положение, социален статус или увреждане. Законите, ограничаващи „речта на омразата“, се прилагат към печатните и други медии.
Насилие и тормоз : Журналисти са подлагани на тормоз, заплахи и сплашване от властите. В Световния индекс за свобода на пресата за 2023 г. RSF идентифицира сплашването от политици, както и административния и съдебен натиск срещу издатели и журналисти като обичайна практика и критикува властите за нежеланието им да разследват подобни случаи.
Независимите медии са подложени открито на сплашване от политици на всички нива и на административен и съдебен натиск. През април Асоциацията на европейските журналисти (AEJ) съобщи за шест граждански дела, всяко за 10 000 лева (5400 долара), срещу разследващите журналисти Димитър Стоянов, Атанас Чобанов и Николай Марченко във връзка с техни статии, в които се твърди, че има корупционни практики в строителството на пътна инфраструктура. От асоциацията отбелязват, че завеждането на делата съвпада с прессъобщение на прокуратурата, в което се намеква, че Стоянов е участвал в престъпна дейност поради комуникация с източник, задържан за притежание на наркотици. AEJ призова прокуратурата „да спре опитите си да дискредитира журналисти само защото не харесва публикациите им и да прекрати практиката си да разкрива журналистически източници“.
През август АЕЖ обвини ултранационалистическата политическа партия „Възраждане“, че води списък на нежелани журналисти и медии, които партията нарича „чужди агенти“, отказвайки на журналисти от АЕЖ достъп до публични партийни събития и ги тормози в социалните медии. Според АЕЖ членове и симпатизанти на „Възраждане“ са разпространили снимки на журналистите от Factcheck.bg Мина Киркова и Елица Ковачева, придружени с обидни и клеветнически коментари и заплахи.
Цензура или ограничения на съдържанието : Журналисти съобщават за редакционни забрани за отразяване на конкретни лица и теми и налагане на политически гледни точки от корпоративни лидери с подразбиращата се подкрепа на правителството.
Журналистите и издателите често са били жертви на неправомерни съдебни спорове, насърчаващи атмосфера на автоцензура. В анализ на стратегически съдебни дела срещу участието на обществеността (SLAPPs) Антикорупционният фонд отбелязва, че докато повечето дела срещу журналисти в крайна сметка завършват с оправдателни присъди, SLAPPs увеличават автоцензурата сред 25 процента от журналистите и допринасят за „уязвима медийна среда“. Amnesty International се позовава на проучването на AEJ в своя доклад за 2022/2023 г. , което показва неправомерен натиск и заплахи. Според Amnesty това има смразяващ ефект върху докладването и води до автоцензура. В доклада се отбелязва, че „журналисти и правозащитници, живеещи извън столицата София, са особено уязвими на сплашване“.
На 24 март платформата Mapping Media Freedom съобщи, че прессекретарят на президента Кирил Атанасов е „дискредитирал и се е опитал да окаже натиск“ на кореспондента на Нова телевизия в Брюксел Антоанета Николова заради нейния новинарски репортаж, в който се твърди, че има разминаване между казаното от президента Румен Радев пред медиите и позицията му пред европейските лидери. Според Николова Атанасов е звънял както на нея, така и на редакционното ръководство на Нова телевизия, оплаквайки се от „некоректни внушения“ в репортажа, но е отказал официален отговор от името на президента. Заради отказа на пресаташето да излезе публично с оплакванията си, Николова изтълкува обаждането му до нея и ръководството на медията като опит за сплашване и тормоз. Атанасов отрече да е отправял заплахи към репортера в последващ пост във Фейсбук и заяви, че „президентската институция… ще продължи да алармира медиите, когато види разминаване между медийното отразяване и фактите“ и че „инсценираните скандали служат [като] дезинформация“.
Закони за клевета : Клеветата е престъпление, наказуемо с глоба и обществено порицание. На 4 август влезе в сила нов закон, който намали глобите за клевета и обида срещу длъжностни лица до същите нива като глобите за клевета срещу частни лица. Правителствени служители и корпоративни интереси използваха наказателни закони за клевета, за да се опитат да ограничат свободата на изразяване.
През март онлайн новинарският сайт Mediapool.bg съобщи, че застрахователната компания Лев Инс е завела дело за клевета срещу изданието във връзка с публикация от септември 2022 г., която разказва за заседание на правителството, цитирайки стенограма, по време на която министър споменава дълга на компанията към мултинационална застрахователна система. По делото се иска един милион лева (540 000 долара) обезщетение. Според Mediapool статията точно цитира изявление на министър и предоставя точен отчет на стенограма, което насочва към извод, че единствената цел на съдебния иск е „да се сплашат медиите и цялата журналистическа общност“. AEJ коментира, че случаят е „класически пример за SLAPP“, отбелязвайки „рекордно високата сума“ на иска.
Интернет свобода
Правителството не ограничава достъпа до интернет, нито цензурира онлайн съдържание.
