Tag Archives: US Law

САЩ: Федерален съд блокира  закон за медицинска дезинформация

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Калифорния е приет закон, който позволява  да се наказват лекари, които дават на пациентите невярна информация относно ваксинациите и лечението на Covid-19. Законът, подписан от губернатор Гавин Нюсъм миналата година, има за цел да се справи с вълните от дезинформация в хода на пандемията.

В днешна публикация на Ню Йорк Таймс се съобщава, че федерален съдия  временно блокира прилагането на закона. Според него  дефинициите за дезинформация създават несигурност  относно тяхното прилагане и са „противоконституционни и  неясни“. Той смята още,  че дефиницията за дезинформация — „фалшива информация, която е в противоречие със съвременния научен консенсус“ — може да има смразяващ ефект върху взаимодействието на лекарите с техните пациенти.

Съдия Шуб, назначен от президента Джордж Х. У. Буш през 1990 г., пише в решението си, че не разглежда въпроса дали законът нарушава защитата на свободата на словото от Първата поправка. Според него разпоредбите на закона нарушават правата на ищците на справедлив процес съгласно 14-та поправка.

Това е второ подобно дело.

САЩ: споразумение по колективния иск срещу Meta по повод предоставяне на лични данни на трети страни

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Собственикът на Facebook Мета се съгласи да плати 725 милиона долара за уреждане на съдебно дело за нарушение на данните, свързано с политическата консултантска компания Cambridge Analytica.

БиБиСи информира:

Предложената сума е най-голямата в колективен иск в САЩ за  достъп до личните данни на потребителите на Facebook. Жалбата е подадена от името на  клас потребители на Facebook, чиито лични данни в социалната мрежа са предоставени на трети страни без тяхното съгласие -„между 250-280 милиона“ души. Предложеното споразумение  подлежи на одобрение от федерален съдия в Сан Франциско.

Meta, която не признава  неправомерни действия, заяви, че вече е „преработила“ подхода си към поверителността през последните три години. Експерти смятат, че „Meta вероятно няма да бъде твърде недоволна от тази сделка, но това е предупреждение за социалните медийни компании, че грешките наистина могат да се окажат много скъпи.“

Това споразумение на стойност 725 милиона долара не покрива потребителите в Обединеното кралство, но по-рано тази година  в ОК е подаден иск срещу Meta за няколко милиарда по повод  Cambridge Analytica. Очаква се движение по това дело през 2023. 

Контекстът:

Събирането на лична информация на потребителите на Facebook от приложения на трети страни беше в центъра на скандала за поверителност на Cambridge Analytica, разкрит през 2018 г. Консултантската фирма, вече несъществуваща, е работила за успешната президентска кампания на Доналд Тръмп през 2016 г. и използва лична информация от милиони американски акаунти във Facebook за целите на профилиране и насочване към избиратели. Фирмата е получила тази информация без съгласието на потребителите от изследовател, на когото е било разрешено от Facebook да разположи приложение на платформата, което събира данни от милиони потребители. Facebook смята , че данните на до 87 милиона души са били неправомерно споделени с политическия консултант.

Абсолютистът Мъск спира, пуска, блокира

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейски политици са зяявили, че са обезпокоени от спирането на акаунти  на американски журналисти в Twitter, но този ход показва ограниченията на планираните от тях нови правила за онлайн съдържание и медийна свобода онлайн, съобщава Политико.

Министърът по цифровите въпроси на Франция Жан-Ноел Баро казва, че е „ужасен“ от посоката, която Twitter поема при Илон Мъск, след като платформата прекратява акаунтите на девет американски журналисти в изглеждащо произволно решение. „Свободата на печата е самата основа на демокрацията”, казва Баро в Twitter .

Забраната в Twitter за журналисти с ресор технологии от медии като New York Times, Washington Post и CNN изглежда е по причина, че те критикуваха технологичния милиардер и самопровъзгласил се защитник (“абсолютист”) на свободата на словото и писаха за спирането на повече от 20 акаунта, които споделят информация за местоположението на частния самолет на Мъск.

Нито един от забранените журналисти не е получил обяснение за решението на социалната медийна платформа. Не е ясно дали и кога ще бъдат допуснати обратно на платформата.

Vera Jourová от ЕК е предупредила Twitter за възможността от бъдещи санкции по DSA – до 6 процента от глобалните приходи на компанията, ако ограничават базирани в ЕС потребители и съдържание по произволен и дискриминационен начин. 

https://platform.twitter.com/widgets.js

Twitter може да бъде глобен и ако не каже на потребителите защо са били санкционирани. Големите онлайн платформи с над 45 милиона потребители в ЕС трябва да оценят и ограничат потенциалните вреди за свободата на изразяване и информация, както и свободата и плурализма на медиите.

В неочакван обрат Мъск възстанови акаунтите на журналистите, като се позова на проведена от него нова анкета в платформата.

Mike Masnick с пространно проследяване на фактите в тази история

….не става дума за „равно третиране“ на журналистите. Става въпрос за измислянето на глупави произволни правила, които забраняват на журналистите да отразяват всички глупости, които Илон прави…

А също така ce отбелязва блокирането на всякакви връзки към сървъри на Mastodon…

Google ще преразглежда политиката си за проследяване на местоположението на потребителите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Компанията Google e сключила споразумения с представителите на 40 щата от САЩ, съгласно които ще изплати общо 392 милиона долара по дела, водени от държавното обвинение на тези щати срещу компанията, по повод практиките за събиране на данни (location tracking).„Това споразумение  е историческа победа за потребителите в ерата на нарастваща зависимост от технологиите“, казва главният прокурор на Кънектикът Уилям Тонг в изявление. „Данните за местоположението са сред най-чувствителната и ценна лична информация, която Google събира.“

Според представителите на държавата,  Google дава приоритет на печалбата пред поверителността на своите потребители. Потребителите смятат, че са изключили функциите си за проследяване на местоположението в Google, но компанията продължава въпреки това  да записва техните движения и да използва тази информация за рекламодателите. AP съобщи през 2018 г., че много услуги на Google на устройства с Android и iPhone съхраняват данни за местоположението на потребителите, дори ако са използвали настройка за поверителност, която трябва да  попречи на Google да го направи. Изследователи по компютърни науки в Принстън потвърдиха този извод.

И други компании са изправени пред същия проблем. Въпреки че споразумението от понеделник е най-голямата сума, която компанията Google е плащала във връзка с обвинения за поверителност, сумата по споразумението   е съществено по-малка от тази, която Facebook плаща през 2019 след  скандала с Cambridge Analytica.

Според различни изявления, нарастващият обем чувствителни данни, свързани с местоположението,  и използването на биометрични  данни налага да се актуализират законите в тази област. Но също в публикацията се казва, че  “Google сам разбра, че има проблем, който трябва да бъде разрешен” и технологичният сектор като цяло поема ангажимент да анализира и ревизира стандартите за проследяване на местоположението. Като част от споразумението Google поема ангажимент да направи тези практики по-прозрачни за потребителите, включително да дава повече информация, когато се включват и изключват настройките   за местоположение,  и да създаде  уеб страница, която дава на потребителите информация за данните, които Google събира.

Европейският съюз също се е заел с регулирането на таргетираната реклама (както за търговски, така и за политически цели).

Мъск или по какви правила ще лети птицата

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Илон Мъск  e собственик на Twitter Inc, сделката е за 44 млн долара. Потокът от заявки от собственици на забранени акаунти  подчертава предизвикателството, пред което е изправен Мъск, да балансира  обещанието си за възстановяване на свободата на словото и превръщането на платформата в „адска среда“, което  той се зарече да предотврати в отворено писмо до рекламодателите, пише Ройтерс. Главната редакторка на руската държавна телевизия RT Маргарита Симонян също е поискала отмяна на забраната на акаунтите в RT и Sputnik.

Мъск обяви,  че Twitter ще сформира „съвет за модериране на съдържание с много различни гледни точки“ и че няма да се вземат важни решения за модериране или възстановяване на акаунти, преди решение на съвета. Тази стъпка има най-различни тълкувания, нека видим на практика как ще изглежда модерирането. Много медии извеждат в заглавие прогнозата за завръщане на Тръмп в платформата (Политико).

Мъск веднага уволни главния изпълнителен директор на Twitter Параг Агравал , главния финансов директор Нед Сегал и директора по правни въпроси Виджая Гаде. Говори се, че той планира  да стане временен изпълнителен директор на Twitter и да премахне постоянните забрани за потребители, а също да превърне платформата в суперприложение за услуги от плащане и пазаруване до оранизиране на превози.

Между първите реакции е реакцията на представители на Европейската комисия:  „В Европа птицата ще лети според правилата на ЕС“, пише  Тиери Бретон, комисар по индустрията.

 „Twitter вече познава нашите личности опасно добре, поради всеобхватното си наблюдение на всяко наше кликване. Сега това знание ще попадне в ръцете на Мъск.“, опасяват се активни потребители и организират изтегляне към други платформи.

Мъск ще се сблъска с предизвикателство за увеличаване на приходите, „като се има предвид, че противоречивите мнения, на които той изглежда иска да даде повече свобода на действие, често са неприятни за рекламодателите“, предупреждава Ройтерс. Проблемите   с Twitter не са инженерни проблеми. Те са политически проблеми, предупреждава и The Verge:

Така че можете да правите всякакви обещания за „свобода на словото“, които искате, но тъпата реалност е, че все пак трябва да забраните куп законни изказвания, ако искате да правите пари. И когато започнете да правите това, вашите страховити нови десни фенове злобно ще се обърнат срещу вас, точно както се обръщат към всяка друга социална мрежа, която  осъзнава същата базисна истина.

Всъщност има една стъпка, преди да се опитате да получите парите за реклама: оказва се, че повечето хора не искат да участват в ужасни немодерирани интернет пространства, пълни със скапани расисти и хулигани. Което означава по-агресивно модериране. Всяка алтернативна социална мрежа е научила този урок по трудния начин.

Основната истина за всяка социална мрежа е, че продуктът е модериране на съдържание и всеки мрази хората, които решават как работи модерирането на съдържанието. Модерирането на съдържанието е това, което прави Twitter – това е нещото, което определя потребителското изживяване. Това прави YouTube, това прави Instagram, това прави TikTok. Всички те се опитват да стимулират добрите неща, да дестимулират лошите неща и да изтрият наистина лошите неща.

Това е бизнесът, с който се заемате сега. Колкото по-дълго се преструвате, че можете да го превърнете в нещо друго, толкова повече Twitter ще ви завлече във възможно най-дълбоката мръсотия на защита на незащитима реч. А ако все пак приемете, че растежът изисква агресивно модериране на съдържанието и противопоставяне на правителствените регулации за речта в страната и света –  ще видим как вашите фенове ще реагират на това.

Anyhow, welcome to hell. This was your idea.

Алекс Джоунс осъден да плати близо милиард долара обезщетение за конспиративни теории и лъжи

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Съдът нареди на основателя на Infowars Алекс Джоунс да плати 965 милиона долара обезщетение на семействата на осем жертви на стрелбата в Санди Хук за страданието, причинено от лъжите,  че ужасната стрелба е измама. Това е обезщетение за  разпространението на лъжи за масовата стрелба,  при която 20 деца и шестима преподаватели бяха убити в начално училище.  Няколко часа след стрелбата Джоунс казва, че тя   била инсценирана като претекст за конфискуване на оръжия, а по-късно добавя, че  скърбящите родители са актьори.

През следващите години той многократно казва, че трагичното събитие  е фалшифицирано. Семействата свидетелстват по време на процеса, че лъжите, разпространявани от Джоунс, са довели до тормоз, заплахи  и обвинения, че са фалшифицирали смъртта на собствените си деца.  Някои от семействата са напуснали града по тази причина.

Делото в Кънектикът е едно от трите дела за клевета, заведени срещу Джоунс от роднини на жертвите, които казват, че се надяват да попречат  други семейства да  търпят подобно насилие.

Джоунс е   разпространител на конспиративни теории и виден поддръжник на бившия президент Тръмп. „Вашата репутация е невероятна“, казва Тръмп на Джоунс в края на 2015 г., докато  Джоунс участва в кампанията му.

През 2018 г. YouTube, Facebook, Apple, Spotify и Twitter свалят сайта на Джоунс от своите платформи, заявявайки, че е нарушил техните политики срещу обидно и вредно съдържание.

NYT

ЕС – САЩ: напредък в областта на трансфера на лични данни от ЕС към САЩ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Откакто решението на Съда на ЕС Schrems II  анулира споразумението ЕС – САЩ Privacy Shield преди повече от две години, потоците от лични данни от ЕС към САЩ  имат съмнителна законност, а според някои трансферът на данни направо е забранен.

През март 2022   САЩ и ЕС постигнаха принципно споразумение за постигане на нови договорености, които да съобразят  Schrems II. Те включват принципи за защита на търговски данни с възможност американските организации  да се самосертифицират, президентски акт със силата на закон и разпоредби на правителството (Министерството на правосъдието).

Взети заедно, президентският акт и разпоредбите на Министерството на правосъдието имат за цел да се справят с два недостатъка, цитирани от Съда на Европейския съюз при анулирането на Privacy Shield: гарантиране на  необходимост и пропорционалност на програмите за наблюдение на САЩ и  адекватен способ за защита по стандартите на правото на ЕС.

Байдън е подписал акта тази седмица. Европейската комисия предстои да извърши оценка на адекватността на механизма. Комисията трябва да подготви проект на решение,  Европейският надзорник за личните данни трябва да издаде необвързващо становище, държавите-членки на ЕС да гласуват за одобряване на решението и Европейската комисия да го приеме официално. Европейският парламент може също да се произнесе с необвързваща резолюция на всеки етап.

Европейската комисия вече е заявила,  че САЩ  въвежда нови обвързващи гаранции за разглеждане на всички въпроси, повдигнати от Съда на ЕС –  което се приема за знак, че според правителствените служители на САЩ и ЕС  тази рамка отговаря на стандартите на ЕС за адекватност. Въпреки че компаниите все още не могат законно да разчитат на  положителна оценка, има известна увереност в позитивния  финал.

Отговорността на платформите: съдбата на параграф 230 CDA ще се обсъжда във Върховния съд на САЩ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Върховният съд на САЩ e взел решение да разгледа два случая, които засягат отговорността на платформите за съдържанието онлайн, генерирано от потребителите, и за съдържанието, което потребителите виждат поради използваните алгоритми от страна на платформата – Gonzalez et al v Google и Taamneh, Mehier et al v Twitter et al.

Съдът ще се произнесе дали пар. 230 CDA трябва да бъде прилаган и в какъв обхват, а също дали пар. 230 CDA все още осигурява неотговорността на платформите при алгоритмичното препоръчване на съдържание.

Параграф 230 CDA е разпоредбата, която се отнася до неотговорността на посредниците по американското законодателство, “26-те думи, които съэздадоха интернет” (26 words that created the internet).

И двата казуса идват от Деветия апелативен съд, който е Апелативният съд на Западния бряг (Калифорния). И двата случая произтичат от трагични случаи – г-жа Гонзалес, 23-годишна американска гражданка, е убита при терористична атака в Париж, а ищците срещу Twitter, Taamneh, са роднини на жертва на друга терористична атака в Турция. По същество ищците в двете дела предявяват твърдения, че Twitter, Google и Facebook са отговорни, защото съдействат на извършителите да планират заедно и след това да извършат тези престъпления. Алгоритмичните действия на Google, Facebook и Twitter са в центъра на тези случаи.

Известни са и други случаи, напр. от Втори апелативен съд – Force v. Facebook , който включва израелски граждани, около 20 000 ищци, засегнати от тероризма в Израел. Според тях Facebook по същество създава терористична среда в Израел и те са жертви на терор отчасти заради Facebook.

Досега и по трите дела съдилищата казват, че пар.230 препятства отговорността на платформите. Но въпросът е в това, че съдиите са разколебани относно правната уредба, приета в ранните години на интернет. Най-консервативният член на Върховния съд – съдия Томас – през последните няколко години многократно призовава за преразглеждане на пар. 230 CDA за неотговорността на платформите.

Юристите са разтревожени, защото въпросът е твърде важен за бъдещето на интернет и не е ясно дали стесняването на полето на неотговорността няма да е фатално за свободата на изразяване онлайн. Към момента речта на омразата сама по себе си нe e незаконна в САЩ. От друга страна, дори сега има законни изказвания, които платформите заличават – а ако отпадне закрилата на пар. 230, те ще се намесват още по-видимо.

Илюстрация за ролята на пар. 230 е движението #MeToo: хора – често това са смели жени – казват, че са били сексуално тормозени и назовават насилника. Това е възможно само защото платформите не носят отговорност за клевета – в противен случай те щяха да са предпазливи, макар че всъщност казаното е вярно.

Трябва да се има още предвид, че левите и десните в САЩ могат да са срещу пар. 230 по различни причини: десните – защото наблюдваме т.нар. деплатформизация, дори срещу Тръмп, и това не им харесва; левите – напротив, защото платформите според тях са прекалено толерантни към фашизираната десница. Несъвместимите позиции на десните и левите в конгреса засега едва ли могат да се координират за нов закон по въпроса, според експерти. Затова погледите са към Върховния съд.

Тръмп съди Си Ен Ен за клевета

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Тръмп е завел дело срещу Си Ен Ен в понеделник, твърдейки, че тя се опитва  „да го оклевети в съзнанието на своите зрители и читатели с цел да го победи политически“.

Тръмп иска 475 милиона долара обезщетение за вреди. Подобно на други съдебни дела на Тръмп, и тук липсват сериозни мотиви според WP: “Не сте идентифицирали нито едно невярно или клеветническо твърдение в писмото си”, казва ответникът. Въпреки че финансовите искания на Тръмп са деветцифрени, документът зад тях е само 29 страници. Става дума за квалификации като  „расист“, „руски лакей“ и в крайна сметка „Хитлер“. 

Що се  отнася до “всичките му безумни изборни лъжи“ – добре установено е, че  твърденията на Тръмп за откраднати избори са неверни.

През 2020 съдът отхвърли искането на  Тръмп за подобно обезщетение по отношение на Ню Йорк Таймс с аргумента, че става дума за защитено слово. 

САЩ: прозрачност на политическата реклама в платформите, делото Washington State v Facebook

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Щатът Вашингтон в САЩ има уникален за САЩ, казват медиите, закон за прозрачност на политическата реклама в платформите. Въпреки това    Facebook и Google отказват да предоставят данните за предизборни реклами публично. Щатът води дело срещу Facebook от 2020 г.

Съдът в Сиатъл застава на страната на  щата Вашингтон  по делото Washington State v  Facebook и отхвърля аргумента на компанията майка на Facebook Meta, че законът за кампанията на щата противоречи на Първата поправка. Съвсем си е конституционен, казва съдът.

Това не е първото дело по въпроса, преди години вече е имало такива дела и срещу FB, и срещу  Google, по което те са платили глоби. Но компанията продължава да твърди, че трябва “щатът Вашингтон да се приведе  в съответствие с останалите 49 щата, които налагат изисквания за разкриване на информация, без да затварят   цели канали на основната политическа коменикация.“

Мета казва, че Facebook е спрял да показва реклами в изборните кампании в щата, след като компанията е установила, че   няма да може разумно да спазва закона. Според щата,  Meta просто е „направила бизнес избор да не предоставя необходимата информация, въпреки че вече я е събрала“ чрез своята рекламна платформа: „Няма конституционно право да се крие информация, свързана с разходите за предизборна реклама, само защото една компания предпочита да не я предостави. Едностранното решение на Meta е умишлен бизнес избор, а не необходимост, и не показва нищо друго освен, че предполагаемият ангажимент на Meta за прозрачност на изборите е само при условията на Meta и само когато прозрачността   устройва компанията.“

„Този стандарт служи на жизнено важната цел да бъде информирана обществеността за опитите за влияние върху изборите във Вашингтон“, смята щатът. „Тази цел никога не е била по-важна, отколкото е днес, тъй като чуждестранни участници  агресивно разпространяват дезинформация за изборите, включително във Facebook.” Ако е обременително да поддържаш висок стандарт за прозрачност, откажи се от регламата,  може би просто не си заслужава, е позицията на щата.

Интересно е какво става в съда във Вашингтон  – първо,  заради значението за САЩ и второ, предвид процеса на приемане на Регламент на ЕС относно прозрачността и таргетирането на политическото рекламиране (предложението).