Снимки на хартиени копия на секретни документи на военното разузнаване на САЩ са се появили онлайн в няколко руски канала в приложението за съобщения Телеграм.
Има документи с гриф “строго секретно”. Засягат войната в Украйна. Според Свободна Европа в един от документите се твърди, че България е изразила готовност да дари на Украйна изтребителите си МиГ-29, което “би оставило България без изтребители, които да охраняват въздушното пространство, докато не бъдат доставени произведените в САЩ F-16, което ще стане поне след година”. От българското Министерство на отбраната (МО) са отрекли да са провеждани разговори за безвъзмездно предоставяне на български изтребители МиГ-29 на Украйна.
Според Washington Post темите далеч надхвърлят Украйна. Изключително чувствителните документи били споделени “от млад харизматичен човек с група познати, търсещи компания на сървър на Discord, според членове на групата. Човекът, който някои наричат “OG”, казва, че е прекарал часове в транскрибиране на класифицирани документи от работата си във “военна база”, за да ги сподели с групата, каза член на групата Discord пред The Washington Post.” Твърди се, че “все още има още много документи, за които все още не е съобщено, с още разкрития”.
“Фактът, че изтичането на информация изглежда не е злонамерен чуждестранен акт, а акт на човек, който просто иска да я сподели с приятелите си за забавление, сочи към по-фундаментален проблем с класифицираното събиране на разузнавателна информация на нацията: Съединените щати просто събират твърде много информация и я споделят с твърде много хора, за да остане всичко това в тайна“, заключава изданието.
БНР публикува информация от кореспондента си в Москва, че според Кремъл “изтичането на секретните документи на Пентагона може да е целенасочена фалшификация, чиято цел е да заблуди Москва. Съединените щати са страна в конфликта и водят хибридна война срещу Русия.”
Патриша Коен пише в New York Times, че министър-председателите на осем европейски страни – Украйна, Молдова и Полша, Чехия и Словакия, Литва, Латвия и Естония – но не и България – са подписали отворено писмо по повод дезинформацията и пропагандата в платформите. Първоначално обявените държави бяха шест, вече са осем, последна се е присъединила Полша.
Министър- председателите приканват големите платформи да предприемат по-агресивни стъпки „срещу дезинформацията, която подкопава мира и стабилността“.
„Технологичните платформи се превърнаха във виртуални бойни полета и враждебните чужди сили ги използват, за да разпространяват фалшиви разкази, които противоречат на докладите в базираните на факти новинарски издания“, се казва в писмото. „Платените реклами и изкуственото усилване на платформите на Meta, включително Facebook, често се използват за призоваване към социални вълнения, насилие по улиците и дестабилизиране на правителствата.“
Писмото се публикува по време на т.нар. среща на върха за демокрация във Вашингтон. Писмото е адресирано до CEOs на Big Tech.
Писмото:
Meta е публикувала изявление, в което се казва, че компанията вече „предприема значителни стъпки“ срещу дезинформация, свързана с войната в Украйна, включително премахване на подвеждаща информация, „която има вероятност да причини непосредствена вреда или насилие“ и използване на услуга за проверка на факти от трета страна за да се определи дали публикациите съдържат неверни твърдения, които след това получават по-ниска видимост.
Meta променя политиките си за съдържание, за да се справи с бързо развиващия се характер на публикациите за войната. Компанията отдавна забранява публикации, които могат да подбуждат към насилие. Но на 26 февруари, два дни след като Русия нахлу в Украйна, Meta информира своите модератори на съдържанието, че ще позволи призиви за смъртта на г-н Путин и „призиви за насилие срещу руснаци и руски войници в контекста на нахлуването в Украйна“.
Meta ограничи достъпа до RT и Sputnik, управляван от руското правителство сайт за новини и коментари, които разпространяват пропаганда и дезинформация. Русия незабавно отговори, като прекрати достъпа до Facebook в Руската федерация, твърдейки, че компанията дискриминира руските медии, и след това блокира Instagram. Meta въпреки това продължава ограниченията за руската държавна пропаганда.
New York Times съобщава, че на една от редовните срещи със служители е имало въпроси защо компанията е чакала война, за да предприеме тези мерки срещу прокремълската дезинформация, след като “дейността на руската държава е в центъра на неуспеха на компанията да защити президентските избори в САЩ през 2016 г.”
“Аз ще се въздържа обаче. Не бих нарекла „нормален акт на контрол“ спирането на телевизионен канал, дори, ако би бил той само един, защото ще се позова на житейски истини. Те са, че когато има война, когато има конфликт, а войната е еманация на конфликт, акутен конфликт, първа бива посечена истината и ако не е предоставена възможността за това да се огледат и двете страни поне в конфликта, или колкото са те, тогава зрителят бива лишен от изконното си и най-демократично право – да направи сам изводите за себе си, да формира лично мнение и да прецени каква е истината. Историческата истина. Другата, изпитана от мен, професионална и житейска максима е, че когато се затваря една врата, се отваря широко вратата за фейк новини, за фалшиви новини. Любимият хабитат на постистината е тъкмо този – тогава, когато има само един вход и само един източник. И това го зная от опит. Ако съвсем до скоро някой ми беше казал, че ще се наложи да съм фактор и гласът ми да има значение при гласуване на подобно решение, сигурно щях дълго да се смея. Мъчен е, да не кажа, мъчителен е подобен избор. Може би, защото сме в навечерието на Трети март. Наречете ме ретроградна, сантиментална, но аз мисля, че няма да се чувствам спокойна със собствената си съвест, защото поводите за празнуване са и поводи за pавносметка, съвестта ми не би била спокойна пред хилядите жертви – украински и руски, дали живота си за нашата свобода, което ще отбележим.”
През 2012 г. проучване на университета Fairleigh Dickinson стига до извода, че зрителите на Fox News са по-малко информирани за текущите събития от хората, които изобщо не следят новини.
Проучването задава въпроси за текущи събития като например “Коя партия има най-много места в Камарата на представителите?” и същевременно отбелязва какъв е източникът на новини на съответния гражданин. Иинформираността на зрителите на Fox е по-ниска от информираността на хората, които не следят новини по медиите. Това наблюдение стана известно като ефекта на Fox News.
Както пишат анализатори, Fox News е черна дупка, в която фактите изчезват и се преобразуват в пропаганда. Пропагандата е предубедена, пристрастна информация, която трябва да попречи на аудиторията да мисли самостоятелно и да я накара да повярва в идея, политика, политически играч или продукт.
“Гледането на Fox News може да бъде като влизане в алтернативна вселена – свят, в който Владимир Путин всъщност не е толкова лош, но ваксините може и да са; и където някои необуздани десни фигури се славят като герои, но Антъни Фаучи, висш служител на общественото здравеопазване на Америка, е ненадминат злодей”, пише The Guardian.
Поразително, но да се пренесем у нас – зрителите на определени медии вероятно също ще се окажат по-малко информирани за фактите, отколкото някой в планината.
Ню Йорк Таймс за пореден път обръща внимание върху факта, че стандартите на решението The New York Times Company v. Sullivan са под заплаха – в случая заради законопроект в щата Флорида, свързван с губернатора Рон Де Сантис.
Родител, разстроен от премахването на книга на гей тематика от рафтовете на библиотеката, отива на среща на училищното настоятелство и нарича председателя на настоятелството фанатик и хомофоб. Напълно законна реч, защитена от Конституцията. Върховният съд по дело, което датира отпреди близо 60 години, постановява, че дори тази реч да включва фактически грешки, тя е защитена срещу искове за клевета. Даваната в момента защита няма да бъде възможна, ако бъде приет законопроект, внесен в парламента на Флорида.
ДеСантис се готви за президентска кампания през 2024 г. Според Ню Йорк Таймс има вероятност законопроектът да бъде приет. Той ще бъде оспоред във ВС, но вече открито се говори, че това е начин “да се даде ход” на Върховния съд да отмени или съществено да промени стандартите в Ню Йорк Таймс срещу Съливан. Двама съдии, Кларънс Томас и Нийл Горсуч, вече призоваха ВС да преразгледа това решение.
Атакуването на този стандарт е сериозен риск за свободата на изразяване.
Списание New Yorker ги нарича „случаите, които могат да счупят интернет“. Google, гигантската търсачка и майка на YouTube, уебсайтът за споделяне на видео, засегнат по едно от делата, смята, че промяната в §230 CDA (неотговорността на посредниците за съдържание на трети лица) би застрашила основните функции на интернет.
В Париж през 2015 г. е убит Нохеми Гонзалес, 23-годишен американски гражданин, чиито родители търсят обезщетение от Google. Делото е Gonzalez v. Google.
Атака на групировка “Ислямска държава” в нощен клуб в Истанбул през 2017 г. убива 39 души, включително йорданския гражданин Наврас Аласаф, чиито американски роднини водят дело срещу Google, Facebook Inc. и Twitter Inc. Делото е Twitter Inc. v. Taamneh.
В съдебните дела се твърди, че интернет компаниите са позволили публикуване на видеосъдържание, подбуждащо към насилие, и друго съдържание, което радикализира и насърчава към тероризъм.
Интернет компаниите отговарят, че работят добросъвестно за недопускане и отстраняване на съдържание, свързано с тероризма, и че не носят отговорност за терористичните действия.Те казват, че инвестират милиарди долари в разработването на сложни системи за безопасност и сигурност, които работят за бързо идентифициране, блокиране и премахване на терористично съдържание – обикновено преди изобщо да бъде видяно от всички потребители.
Опасенията за съдбата на §230 са свързани и с поведението на съдиите, като например съдия Кларънс Томас. В две становища през 2020 г. и 2021 г. Томас твърди, че §230 се тълкува твърде широко.„Днешните цифрови платформи предоставят възможности за исторически безпрецедентни количества реч“, пише Томас в становище от 2021 г. по Байдън v Knight First Amendment Institute . „Също така безпрецедентен обаче е концентрираният контрол върху толкова много реч в ръцете на няколко частни лица. Скоро няма да имаме друг избор, освен да разгледаме как нашите правни доктрини се прилагат към силно концентрирана, частна информационна инфраструктура, като цифровите платформи.”
Тези проблеми ще се появят по-ясно в случаи, произтичащи от законите за модериране на съдържание, приети в два щата – Тексас и Флорида. Тексас, един от двата щата, които са приели закони, забраняващи на платформите на социалните медии да цензурират реч въз основа на гледна точка, твърди в кратка информация по делото Google , че „прекалено широко тълкуване“ на §230 ще затрудни прилагането на неговия закон. Той е реакция на възгледа, че “големите технологични компании цензурират и премахват съдържание, изповядващо консервативни политически възгледи, въпреки липсата на имунитет срещу подобни действия в текста на §230, според сенатора Тед Круз, R-Тексас.
Адам Липтак пише, че ВС на САЩ отлага гледането на двата закона за съответствие с Първата поправка, като иска от администрацията на Байдън становище по казуса дали Конституцията позволява на Флорида и Тексас да попречат на големите компании за социални медии да премахват публикации по критерий гледна точка.Ако съдът в крайна сметка разреши разглеждане, както изглежда вероятно, той ще изслуша аргументите не по-рано от октомври и вероятно няма да излезе с решение до следващата година.
Много хора вече вярват не без основание, че платформите не са неутрални, ползват личните данни на потребителите и приоритизират съдържанието така, че да увеличат максимално престоя в платформите, да увеличат максимално рекламите и да увеличат максимално техните печалби.
*
§230 CDA:
“No provider or user of an interactive computer service shall be treated as the publisher or speaker of any information provided by another information content provider,”
В Калифорния е приет закон, който позволява да се наказват лекари, които дават на пациентите невярна информация относно ваксинациите и лечението на Covid-19. Законът, подписан от губернатор Гавин Нюсъм миналата година, има за цел да се справи с вълните от дезинформация в хода на пандемията.
В днешна публикация на Ню Йорк Таймс се съобщава, че федерален съдия временно блокира прилагането на закона. Според него дефинициите за дезинформация създават несигурност относно тяхното прилагане и са „противоконституционни и неясни“. Той смята още, че дефиницията за дезинформация — „фалшива информация, която е в противоречие със съвременния научен консенсус“ — може да има смразяващ ефект върху взаимодействието на лекарите с техните пациенти.
Съдия Шуб, назначен от президента Джордж Х. У. Буш през 1990 г., пише в решението си, че не разглежда въпроса дали законът нарушава защитата на свободата на словото от Първата поправка. Според него разпоредбите на закона нарушават правата на ищците на справедлив процес съгласно 14-та поправка.
Собственикът на Facebook Мета се съгласи да плати 725 милиона долара за уреждане на съдебно дело за нарушение на данните, свързано с политическата консултантска компания Cambridge Analytica.
Предложената сума е най-голямата в колективен иск в САЩ за достъп до личните данни на потребителите на Facebook. Жалбата е подадена от името на клас потребители на Facebook, чиито лични данни в социалната мрежа са предоставени на трети страни без тяхното съгласие -„между 250-280 милиона“ души. Предложеното споразумение подлежи на одобрение от федерален съдия в Сан Франциско.
Meta, която не признава неправомерни действия, заяви, че вече е „преработила“ подхода си към поверителността през последните три години. Експерти смятат, че „Meta вероятно няма да бъде твърде недоволна от тази сделка, но това е предупреждение за социалните медийни компании, че грешките наистина могат да се окажат много скъпи.“
Това споразумение на стойност 725 милиона долара не покрива потребителите в Обединеното кралство, но по-рано тази година в ОК е подаден иск срещу Meta за няколко милиарда по повод Cambridge Analytica. Очаква се движение по това дело през 2023.
Контекстът:
Събирането на лична информация на потребителите на Facebook от приложения на трети страни беше в центъра на скандала за поверителност на Cambridge Analytica, разкрит през 2018 г. Консултантската фирма, вече несъществуваща, е работила за успешната президентска кампания на Доналд Тръмп през 2016 г. и използва лична информация от милиони американски акаунти във Facebook за целите на профилиране и насочване към избиратели. Фирмата е получила тази информация без съгласието на потребителите от изследовател, на когото е било разрешено от Facebook да разположи приложение на платформата, което събира данни от милиони потребители. Facebook смята , че данните на до 87 милиона души са били неправомерно споделени с политическия консултант.
Европейски политици са зяявили, че са обезпокоени от спирането на акаунти на американски журналисти вTwitter, но този ход показва ограниченията на планираните от тях нови правила за онлайн съдържание и медийна свобода онлайн, съобщава Политико.
Министърът по цифровите въпроси на Франция Жан-Ноел Баро казва, че е „ужасен“ от посоката, която Twitter поема при Илон Мъск, след като платформата прекратява акаунтите на девет американски журналисти в изглеждащо произволно решение. „Свободата на печата е самата основа на демокрацията”, казва Баро в Twitter .
Забраната в Twitter за журналисти с ресор технологии от медии като New York Times, Washington Post и CNN изглежда е по причина, че те критикуваха технологичния милиардер и самопровъзгласил се защитник (“абсолютист”) на свободата на словото и писаха за спирането на повече от 20 акаунта, които споделят информация за местоположението на частния самолет на Мъск.
Нито един от забранените журналисти не е получил обяснение за решението на социалната медийна платформа. Не е ясно дали и кога ще бъдат допуснати обратно на платформата.
Vera Jourová от ЕК е предупредила Twitter за възможността от бъдещи санкции по DSA – до 6 процента от глобалните приходи на компанията, ако ограничават базирани в ЕС потребители и съдържание по произволен и дискриминационен начин.
News about arbitrary suspension of journalists on Twitter is worrying. EU’s Digital Services Act requires respect of media freedom and fundamental rights. This is reinforced under our #MediaFreedomAct. @elonmusk should be aware of that. There are red lines. And sanctions, soon.
Twitter може да бъде глобен и ако не каже на потребителите защо са били санкционирани. Големите онлайн платформи с над 45 милиона потребители в ЕС трябва да оценят и ограничат потенциалните вреди за свободата на изразяване и информация, както и свободата и плурализма на медиите.
В неочакван обрат Мъск възстанови акаунтите на журналистите, като се позова на проведена от него нова анкета в платформата.
….не става дума за „равно третиране“ на журналистите. Става въпрос за измислянето на глупави произволни правила, които забраняват на журналистите да отразяват всички глупости, които Илон прави…
А също така ce отбелязва блокирането на всякакви връзки към сървъри на Mastodon…
Компанията Google e сключила споразумения с представителите на 40 щата от САЩ, съгласно които ще изплати общо 392 милиона долара по дела, водени от държавното обвинение на тези щати срещу компанията, по повод практиките за събиране на данни (location tracking).„Това споразумение е историческа победа за потребителите в ерата на нарастваща зависимост от технологиите“, казва главният прокурор на Кънектикът Уилям Тонг в изявление. „Данните за местоположението са сред най-чувствителната и ценна лична информация, която Google събира.“
Според представителите на държавата, Google дава приоритет на печалбата пред поверителността на своите потребители. Потребителите смятат, че са изключили функциите си за проследяване на местоположението в Google, но компанията продължава въпреки това да записва техните движения и да използва тази информация за рекламодателите. AP съобщи през 2018 г., че много услуги на Google на устройства с Android и iPhone съхраняват данни за местоположението на потребителите, дори ако са използвали настройка за поверителност, която трябва да попречи на Google да го направи. Изследователи по компютърни науки в Принстън потвърдиха този извод.
И други компании са изправени пред същия проблем. Въпреки че споразумението от понеделник е най-голямата сума, която компанията Google е плащала във връзка с обвинения за поверителност, сумата по споразумението е съществено по-малка от тази, която Facebook плаща през 2019 след скандала с Cambridge Analytica.
Според различни изявления, нарастващият обем чувствителни данни, свързани с местоположението, и използването на биометрични данни налага да се актуализират законите в тази област. Но също в публикацията се казва, че “Google сам разбра, че има проблем, който трябва да бъде разрешен” и технологичният сектор като цяло поема ангажимент да анализира и ревизира стандартите за проследяване на местоположението. Като част от споразумението Google поема ангажимент да направи тези практики по-прозрачни за потребителите, включително да дава повече информация, когато се включват и изключват настройките за местоположение, и да създаде уеб страница, която дава на потребителите информация за данните, които Google събира.
Европейският съюз също се е заел с регулирането на таргетираната реклама (както за търговски, така и за политически цели).
Илон Мъск e собственик на Twitter Inc, сделката е за 44 млн долара. Потокът от заявки от собственици на забранени акаунти подчертава предизвикателството, пред което е изправен Мъск, да балансира обещанието си за възстановяване на свободата на словото и превръщането на платформата в „адска среда“, което той се зарече да предотврати в отворено писмо до рекламодателите, пише Ройтерс. Главната редакторка на руската държавна телевизия RT Маргарита Симонян също е поискала отмяна на забраната на акаунтите в RT и Sputnik.
Мъск обяви, че Twitter ще сформира „съвет за модериране на съдържание с много различни гледни точки“ и че няма да се вземат важни решения за модериране или възстановяване на акаунти, преди решение на съвета. Тази стъпка има най-различни тълкувания, нека видим на практика как ще изглежда модерирането. Много медии извеждат в заглавие прогнозата за завръщане на Тръмп в платформата (Политико).
Мъск веднага уволни главния изпълнителен директор на Twitter Параг Агравал , главния финансов директор Нед Сегал и директора по правни въпроси Виджая Гаде. Говори се, че той планира да стане временен изпълнителен директор на Twitter и да премахне постоянните забрани за потребители, а също да превърне платформата в суперприложение за услуги от плащане и пазаруване до оранизиране на превози.
Между първите реакции е реакцията на представители на Европейската комисия: „В Европа птицата ще лети според правилата на ЕС“, пише Тиери Бретон, комисар по индустрията.
„Twitter вече познава нашите личности опасно добре, поради всеобхватното си наблюдение на всяко наше кликване. Сега това знание ще попадне в ръцете на Мъск.“, опасяват се активни потребители и организират изтегляне към други платформи.
Мъск ще се сблъска с предизвикателство за увеличаване на приходите, „като се има предвид, че противоречивите мнения, на които той изглежда иска да даде повече свобода на действие, често са неприятни за рекламодателите“, предупреждава Ройтерс. Проблемите с Twitter не са инженерни проблеми. Те са политически проблеми, предупреждава и The Verge:
Така че можете да правите всякакви обещания за „свобода на словото“, които искате, но тъпата реалност е, че все пак трябва да забраните куп законни изказвания, ако искате да правите пари. И когато започнете да правите това, вашите страховити нови десни фенове злобно ще се обърнат срещу вас, точно както се обръщат към всяка друга социална мрежа, която осъзнава същата базисна истина.
Всъщност има една стъпка, преди да се опитате да получите парите за реклама: оказва се, че повечето хора не искат да участват в ужасни немодерирани интернет пространства, пълни със скапани расисти и хулигани. Което означава по-агресивно модериране. Всяка алтернативна социална мрежа е научила този урок по трудния начин.
Основната истина за всяка социална мрежа е, че продуктът е модериране на съдържание и всеки мрази хората, които решават как работи модерирането на съдържанието. Модерирането на съдържанието е това, което прави Twitter – това е нещото, което определя потребителското изживяване. Това прави YouTube, това прави Instagram, това прави TikTok. Всички те се опитват да стимулират добрите неща, да дестимулират лошите неща и да изтрият наистина лошите неща.
Това е бизнесът, с който се заемате сега. Колкото по-дълго се преструвате, че можете да го превърнете в нещо друго, толкова повече Twitter ще ви завлече във възможно най-дълбоката мръсотия на защита на незащитима реч. А ако все пак приемете, че растежът изисква агресивно модериране на съдържанието и противопоставяне на правителствените регулации за речта в страната и света – ще видим как вашите фенове ще реагират на това.
