Еднолично действие на Тръмп обезсмисля правните последици на закона за ТикТок, който Конгресът прие с големи двупартийни мнозинства през 2024 г. и който Върховният съд единодушно потвърди. Законът предвиждаше платформата да бъде затворена, ако в срок до 19 януари 2025 не бъде придобита от некитайски собственик.

От писмо на главната прокурорка Памела Бонди до ТикТок, станало публично по реда на достъп до обществена информация, се вижда, че Тръмп е решил, че законът “ще попречи на изпълнението на неговите правомощия в областта на външните работи и националната сигурност”. Ето защо с изпълнителен акт от 20 януари разпорежда на DoJ (Министерството на правосъдието) да не изпълнява закона и то безапелационно се подчинява.

Както пише Ню Йорк Таймс, ако президентът може да нареди на правителството да разреши на компаниите да нарушават закона – това не е нищо друго освен ярко заграбване на властта. “Това е просто спиращо дъха“, казва професор по право в Университета на Минесота, който е писал за забраната на TikTok, от гледна точка на конституционното задължение на президентите да се грижат за прилагането на законите.

И други президенти са били агресивни в упражняването на функциите на правоприлагащите органи, но никой не е спирал изцяло изцяло действието на закон, казва професор от Харвард, като цитира решение на Върховния съд от 1838 г., според което Конституцията не дава на президентите власт, която британският крал е имал – да блокират закони.

Apple u Google правят платформата TikTok достъпна за потребителите на смартфони и други мобилни устройства в магазините си за приложения. Други компании, които имат писма от Министерството на правосъдието да не спазват закона, са Akamai, Amazon, Digital Realty Trust, Fastly, LG Electronics USA, Microsoft, Oracle и T-Mobile.

Тръмп заведе дело срещу CBS News в Тексас в края на октомври, твърдейки, че изборните му шансове са били ощетени, след като CBS излъчва редактирано интервю на тогавашната вицепрезидентка Камала Харис за предаването “60 минути”.

Адвокатите на Тръмп твърдят в иска, че CBS е виновна за “злонамерено, измамно и съществено изкривяване на новините”, предназначено да “обърка, измами и подведе обществеността”, и делото е по Закона за измамните търговски практики в Тексас, който има за цел да защити клиентите от фалшива реклама. CBS твърди в съдебно дело, че законодателството за защита на потребителите не е относимо към случая.

CBS твърди, че материалът е редактиран за да се вмести в определено време, а не е манипулиран, за да изглежда Харис по-добре, като в отговор на искане от Федералната комисия по комуникациите телевизията се съгласява да предостави вътрешни кадри и стенограми от интервюто.

Споразумението предхожда процеса на получаване на одобрение от правителството за сливането на Paramount със Skydance Media, което предстои да се гледа от Федералната комисия по комуникациите и нейния председател Брендън Кар, назначение на Тръмп.

Paramount заяви в изявлението си от вторник, че споразумението е отделно от сделката за сливане, но не е известно някой да вярва в това. Има огромна вътрешна съпротива срещу споразумението – предимно с аргумента, че това ще навреди на репутацията на телевизията и на журналистите й. Според експерти, споразуменията създават лош прецедент и увеличават шанса за повече съдебни дела срещу новинарски организации, особено когато случаите нямат правно основание.

ABC News си навлече критики през декември, че е платила 15 млн. долара – също за уреждане на дело, заведено от Тръмп.

Мета, компанията майка на Facebook и Instagram, също уреди дело, заведено от Тръмп, за 25 млн. долара през януари.

Чудно е как сериозни медии предпочитат да платят за благоразположение, вместо да се защитят по съдебен път. “CBS не е направила нищо лошо – казва Марк Фелдщайн, професор по тв журналистика в Университета на Мериленд. – Това е стандартна техника за редактиране. Плащат се милиони долари за законово защитено стандартно поведение”.

Споразумението илюстрира как голяма медийна институция се поддаде на натиска на президента да защитава бизнес интересите на контролиращия си акционер и да избегне това, което може да доведе до продължителна конфронтация. През първите пет месеца от втория си мандат в Белия дом Тръмп наложи подобни мерки на университетите; на Disney, която притежава ABC News; гигантите в социалните медии; и на няколко топ адвокатски кантори, пише WP.

Президентът Тръмп води дела срещу медии по различни поводи. ABC News уреди дело за клевета, което Тръмп водеше срещу телевизията, след като водещият Джордж Стефанопулос неточно е описал решението на съдебните заседатели в съдебно дело срещу президента. Въпреки че изходът е делото съвсем не е ясен, АВС подписва споразумение за 15 милиона долара.

Друго известно дело е срещу CBS News заради интервю, което Тръмп и адвокатите му твърдят, че е било умишлено редактирано, за да представи Камала Харис в положителна светлина, и това според тях представлява намеса в изборите. Тук също се очаква споразумение, защото компанията-майка на CBS не желае да влиза в конфликт с президентската администрация.

Тези дни Тръмп заплаши да съди The New York Times и CNN, след като медиите съобщиха за предварителен доклад на разузнаването, който не доказва твърденията на президента, че американските въздушни удари са “заличили” три ирански ядрени съоръжения.

Към този тип дела, но с по-особена специфика е делото, което Тръмп води срещу медия The Des Moines Register, уважавана социологическа агенция от щата Айова и лично срещу социоложката Ан Селцер за оповестени резултати от социологически проучвания по време на предизборната кампания, според които Харис има преднина. Обвинението е за умишлено заблуждаване на избирателите по законодателството срещу измама на потребителите.

Наистина на изборите в Айова печели Тръмп, но въпросът е принципен: защитено слово ли са оповестяваните резултати от социологически проучвания. По отношение на медията защитата твърди, че подобни искове са несериозни, защото законите за защита на потребителите не се отнасят до новинарски медии и разпространените от тях новини. По отношение на учените тезата е, че социологическите проучвания са защитени от Първата поправка.

След като искът е отхвърлен от федералния съд, Тръмп го е подал в щатски съд в Айова. Айова е един от щатите, които са приели анти-SLAPP законодателство, предоставящо механизъм за отхвърляне на несериозни и необосновани съдебни дела, които заплашват свободата на изразяване. Законът на Айова е базиран на model law, изготвен от Uniform Law Commission.

Законът Uniform Public Expression Protection Act (UPEPA) влиза в сила днес, така че искът е подаден в последния момент преди влизането в сила на анти-SLAPP правилата.

CNN в публикация от днес обобщава десетте начина, по които Тръмп променя политиката на САЩ. Това са:

• новото партийно разбиране на републиканците за консерватизъм;
• упадъкът на истината;
• разцветът на конспиративните теории;
• смущението  на демократите;
• консолидацията на властта у президента;
• авторитарност, нетърпимост дори срещу съдебния контрол;
• политизиране на институциите;
• култура на страха;
• образователна пропаст на партиен принцип;
• грубо имиграционно правоприлагане и депортации.

Няколко факта за състоянието на информационната сфера:

Упадъкът на истината

Лъжите на Тръмп често дори не се третират като новини. И това е така, защото, строго погледнато, те не са нови. Той е изрекъл повече от 30 000 неверни и подвеждащи твърдения в първия си мандат, според The Washington Post. Това е средно по една лъжа всеки час в продължение на четири години. Лъжата се превърна в начин на живот за президента и неговите съюзници.

По-значимо от готовността на Тръмп да лъже обаче е, че почти половината страна е решила, че не е много важно президентът да бъде верен на истината.

Постоянно присъстващите конспиративни теории

Тръмп на практика лансира политическите си амбиции с конспиративна теория за това как тогавашният президент Барак Обама не е роден в САЩ.

Още през 2019 г. можеха да се изброят 23 конспиративни теории, които Тръмп беше популяризирал. И това беше много преди най-голямата: фалшивите “откраднати избори”, които предизвикаха атаката на 6 януари 2021 г. срещу Капитолия на САЩ.

Но по-съществена от желанието на Тръмп да разпространява конспирации е готовността на неговата партия да им вярва. Тръмп твърди нещо – и то постепенно се превръща в убеждение за мнозина в Републиканската партия: “откраднатите” избори през 2020 г., “голямата теория за замяната”, различни твърдения за “дълбоката държава”, насочена срещу Тръмп, а миналата година и идеята, че хаитянските мигранти ядат домашни любимци в Охайо.

Конспиративните теории не са нещо ново за политиката, а републиканците не са единствените, които вярват в тях; за тях допринася и упадъкът на традиционните медии и възходът на социалните медии, където процъфтяват непроверени твърдения. Но Тръмп, повече от всеки друг, ефективно се въоръжи с тези теории, за да изгради своята социална база.

Четирима съдии от Върховния съд на САЩ са се оттеглили от решение по дело, свързано с компанията майка на книгоиздател, с който те са работили, в прилагане на новия етичен кодекс, приет през 2023 г. Няма оповестени мотиви, но се знае, че германски конгломерат, който е страна по делото, притежава Penguin Random House – компания, която е платила на съдиите хонорари за публикуваните им произведения.

Съдиите Ейми Кони Барет, Соня Сотомайор, Кетанджи Браун Джаксън и Нийл М. Горсъч отказват да участват в решаване на дело, заведено от писател, който твърди, че друг писател заимства от негова книга. Четиримата съдии имат или скоро ще имат издадени книги от Penguin. Съдията Самюел А. Алито-младши, чиято единствена книга не е публикувана от Penguin, също се оттегля от случая. Съдът вече е изразявал загриженост относно Сотомайор и Горсъч, които участват по дела за нарушаване на авторски права, свързани с издателя им Penguin.

Според наблюдатели отводите са позитивен знак за съд, в който някои от съдиите са приели пищни подаръци и пътувания без нужното разкриване и не са правили отвод в дела с потенциални конфликти на интереси.

Повече от WP