Tag Archives: US Law

САЩ: модериране на онлайн речта

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

image

Techdirt:

Тексас, Флорида и Ню Йорк са единствените щати досега, приели такива закони, но  Флорида и Тексас чакат съдилищата да се произнесат.

Искания за регулиране идват от двете страни на политическия спектър. Републиканците внасят законопроекти, за да принудят уебсайтовете да хостват реч.  Демократите внасят законопроекти, за да принудят уебсайтовете да цензурират реч. И понякога те се обединяват, за да прокарат ужасно, опасно, противоконституционно законодателство „ за децата“.

В Politico  Ребека Керн e обобщила опитите на щатските законодатели в цялата страна да прокарат тези закони –  почти всички от които вероятно са противоконституционни. Картата илюстрира невероятно нелепата морална паника в социалните медии.

Дали Първата поправка позволява цензуриране на реч относно медицинска процедура, която ще стане незаконна

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В днешния Ню Йорк Таймс се обсъждат ефектите на решението на Върховния съд на САЩ за абортите върху свободата на изразяване. Или иначе казано, дали Първата поправка на Конституцията позволява цензуриране (забрана) на реч относно осъществяването на аборти. Не е ясно дали съдилищата ще установят, че защитата, предоставена от Конституцията,  ще се прилага за поддръжниците на правата на аборт, тъй като те се стремят да заобиколят множеството нови ограничения.

Прави се паралел с хазарта, разрешен или забранен на щатско равнище, и се сочи решението United States v. Edge Broadcasting Company, което потвърждава федерален закон, забраняващ рекламирането на лотарии в щати, които не ги разрешават.

Какво ще стане, ако щатът Ню Йорк купи билбордове в Тексас, предлагащи да помогнат на жените там да пътуват на север за законен аборт?

 

Но новият правен пейзаж в САЩ е неизследван, оставяйки много малко сигурност за това какви закони сега отделните щати могат да приемат свободно, завършва публикацията.

Европейците имат в историята си решението по делото Open Door and Dublin Well Woman v. Ireland  на ЕСПЧ отпреди 30 години, с което се позволи информиран избор на жените от Ирландия за аборти другаде, където това е законно.
И едно позитивно развитие на самото законодателство в Ирландия.

ВАС за прилагането в България на закона Магнитски

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

По важния  въпрос как в България да бъде прилаган Магнитски – най-важните факти от  lex.bg  u  Лора Филева в Дневник:

ВАС окончателно обяви, че решението на МС за български списък по закона “Магнитски” е нищожно

Решението на служебното правителство за създаване на български разширен списък по закона „Магнитски“ е нищожно, защото е издадено при липса на компетентност – липсва конкретна правна норма, която да овласти Министерския съвет да издаде такова решение, а липсата на материална компетентност винаги води до нищожност на издадения акт.

Това приемат поотделно два различни петчленни състава на Върховния административен съд (ВАС), които потвърдиха решенията на тричленните състави по две от общо над 60 дела, образувани заради наложените санкции по американския глобален закон. Първите две окончателни решения са по жалби на Ирена Кръстева (решението тук) и по жалба на „Интернюз 98“ ООД със съдружници Елена Динева и Нове интернал” ЕООД (решението тук) срещу три точки от решение № 441/04.06.2021 г. на Министерския съвет – за създаване на работна група, която да изготви и поддържа списъка, той да бъде публикуван на сайтовете на МФ и НАП, а държавните органи и дружества да прекратят отношенията си с тях.

Обявяването на решенията стана в контекста и на скандала с изтеклия вариант на проект/чернова/ идеи за  т.нар. “български закон Магнитски”. Дневник  информира, че според министъра на финансите  се работи по текстове, които да защитават държавата и бизнеса в случаи на наложени санкции от други държави, които заплашват финансовата система и икономиката на страната.

Очакването е за нормативен акт за прилагането на закона Магнитски и санкции,  наложени от други държави, това казва и ВАС: “липсва конкретна правна норма, която да овласти Министерския съвет да издаде такова решение”  –  а не за “собствен Магнитски”:  това са две различни идеи.

По отношение на идеята за собствен Магнитски   главният прокурор Гешев е заявил в Брюксел, цитиран от Клуб Z, че закон “Магнитски”, подобен на американския, трябва първо да бъде приет на ниво ЕС, след което да бъде транспониран в националните законодателства.

Могат ли платформите да бъдат задължени да архивират доказателства за престъпления по време на война

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 12 май  членове на Конгреса в САЩ  са изпратили писма до изпълнителните директори на YouTube, TikTok, Twitter и Meta с молба  да създадат цифров архив, който да съхранява видеоклипове, снимки и други доказателства за военни престъпления,  публикувани  онлайн.

Това не е нова идея, но войната в Украйна доведе до подновяване на  дългогодишните призиви към големите технологични компании да променят начина, по който третират този вид материали. Платформите често премахват такова съдържание   въпреки потенциалната му стойност в съдебната зала. Идеята е видеоклиповете да не изчезват, когато алгоритъмът ги свали за показване на неправомерно насилие. 

Но рационализирането на процеса за събиране на данни, изграждането на хранилище за данни и  управлението на достъпа няма да бъде лесна задача.

В Калифорнийския университет в Бъркли отдавна работят по въпроса  как социалните медии могат да бъдат използвани за доказателства в международни съдилища – и как компаниите могат да свършат по-добра работа за запазването на доказателствата; как социалните медийни платформи могат да се трансформират от „случайни и нестабилни архиви за съдържание за правата на човека“ в хранилища от доказателства, достъпни за следователи и прокурори (доклад).

Екипът им дори е създал принципи и рамка  за използване на цифрова информация с отворен код в международни съдилища.

Разговор с този екип и повече информация – codastory.com

Правото на платформите да премахват съдържание

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 12 май Апелативeн съд на САЩ   разреши да влезе в сила нов агресивен закон на щата Тексас, регулиращ големите онлайн платформи.

Законът, известен като HB20,  ограничава големите социални медийни платформи да премахват съдържание, качено от потребителите – и по този начин ги ограничава   да се ангажират с   модериране  на съдържанието – функция, която те имат   в момента.

Законът налага и редица изисквания за прозрачност   по отношение на модерирането на  съдържание. Група технологични компании, които оспорват закона, са подали по спешност молба до Върховния съд за спиране на действието на HB20, докато текат съдебни дела за конституционността на закона съгласно Първата поправка. 

Свободата на изразяване на потребителите и свободата на изразяване на платформите в колизия.

Баланс, който в момента се търси в ЕС, Обединеното кралство, в САЩ на федерално равнище и в много още държави.

Къде застават правозащитниците от   Knight First Amendment Institute: при ищците –   amicus brief

Източникът на тази информация е   Lawfare Blog.  Тема и на едночасово издание на The Lawfare Podcast.

2022 Специален доклад 301

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

И тази пролет дочакахме специален доклад 301 на  САЩ за състоянието на правата на интелектуална собственост.  На  27 април 2022 г   USTR публикува  своя специален доклад 301 за 2022 г. относно адекватността и ефективността на защитата на търговските партньори на САЩ и прилагането на правата на интелектуална собственост (ИС).

Започвам от прессъобщението, в което  – след като съобщава, че поради войната е прекъснат анализът за Украйна –  има абзац за България:

USTR ще проведе  Out-of-Cycle Review  цикъла на България, за да прецени дали България постига значителен напредък по отношение на отстраняването на недостатъците в своето разследване и наказателно преследване на случаи на онлайн пиратство, особено неуспеха да приеме извадка от доказателства по наказателни дела.

Докладът „Специален 301“ е годишен преглед на глобалното състояние на защитата и прилагането на интелектуалната собственост. USTR извършва този преглед в съответствие с раздел 182 от Търговския закон от 1974 г.

USTR прегледа повече от сто (100) търговски партньори за тазгодишния специален доклад 301 и постави двадесет и седем (27) от тях в приоритетния списък за наблюдение или списък за наблюдение. Специалният преглед 301 на Украйна беше спрян поради преднамерената и непредизвикана по-нататъшна инвазия на Русия в Украйна през февруари 2022 г.

Седем държави – Аржентина, Чили, Китай, Индия, Индонезия, Русия и Венецуела – са в списъка за приоритетно наблюдение. Тези страни ще бъдат обект на особено интензивен двустранен ангажимент през следващата година.

Двадесет търговски партньора са в списъка за наблюдение и заслужават двустранно внимание за справяне с основните проблеми с ИС: Алжир, Барбадос, Боливия, Бразилия, Канада, Колумбия, Доминиканска република, Еквадор, Египет, Гватемала, Мексико, Пакистан, Парагвай, Перу, Тайланд, Тринидад и Тобаго, Турция, Туркменистан, Узбекистан и Виетнам.

В допълнение, прегледите извън цикъла предоставят възможност за справяне и отстраняване на такива проблеми чрез засилена ангажираност и сътрудничество с търговски партньори и други заинтересовани страни. USTR обяви Out-of-Cycle Review на България.

Ето и самият доклад 301.

Декларация за бъдещето на интернет

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

САЩ и България, в група от общо 60 държави, са подготвили Декларация за бъдещето на интернет.

Текстът съдържа принципи като

• Защита на човешките права и основните свободи на всички хора; 

• Свободно движение  на информацията; 

• Развиване на приобщаваща и достъпна свързаност, така че всички хора да могат да се възползват от цифровата икономика; 

• Насърчаване на доверието в глобалната цифрова екосистема, включително чрез защита на поверителността; и 

• Защита на подхода за управлението  на интернет в полза на всички.

Съвсем скоро и Европейският съюз прие цифрови принципи за цифровото десетилетие.

САЩ: Съвет за управление на дезинформацията към Министерството на вътрешната сигурност

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

САЩ създава Съвет за управление на дезинформацията към  DHS, Department of Homeland Security, Министерството на вътрешната сигурност.

В сряда, на 27 април, министърът е направил изявление в  парламента по време на обсъждане на бюджета на министерството за 2023 г. „Целта е да обединим ресурсите на министерството (DHS) за справяне с тази заплаха“, казал министърът (C-SPAN).

Нина Янкович, която преди това е работила като сътрудник по дезинформацията в Wilson Center, ще оглави борда като изпълнителен директор. „За мен е чест да служа в администрацията на Байдън @DHSgov и да помагам в борбата с дезинформацията”, пише Янкович в Туитър.

Новият съвет   ще наблюдава, освен другото,   руските хибридни заплахи, като се има предвид, че  междинните избори наближават и Кремъл продължава агресивна кампания за дезинформация около войната в Украйна. Русия многократно е провеждала кампании за дезинформация, насочени към американската аудитория, за да задълбочи разделението  и да разпространява конспиративни теории, например  за американските ваксини срещу COVID-19. Съвсем наскоро руските държавни медии  в социалните медии   използваха интернет, за да наричат ​​фалшиви  снимките от  Украйна. Анализи сочат официална Русия като най-голям източник на дезинформация онлайн.

Въпреки че в изявлението си DHS заявява, че съветът ще „защитава неприкосновеността на личния живот, гражданските права и гражданските свободи“ като част от своите задължения, новината предизвика вълна от негативни съобщения, особено от страна на републиканците. Отчасти негативизмът се дължи на липсата на повече информация –  защото  помним шока от докладите за руското влияние в предизборна ситуация в САЩ – и тогава имаше обичайните въпроси къде е държавата, къде са службите.

Но и академията не е ентусиазирана, вж Дафне Келър, Директор на програмата за регулиране на платформите в Станфорд-

Twitter, Мъск и утопията за абсолютната свобода на изразяване

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

мъск

Illustration by Nicholas Konrad / The New Yorker; Source photographs by Getty

Twitter  има 217 милиона потребители дневно  и по брой на потребителите е след  Facebook, Instagram, TikTok и Snapchat.

Илон Мъск купува компанията за 44 млрд долара.

1

Защо купува:

Версията на БиБиСи: Той иска да види Twitter да реализира своя “изключителен потенциал”  – и дори не е толкова заинтересован да прави пари от него. Той вече има много –  и мултимилиардерите могат да си позволят да имат различни приоритети. Иначе основният бизнес модел на Twitter сега е базиран на реклами – и Мъск иска да промени това. Той твърди, че се интересува повече от абонаменти – това ще е трудно в среда, в която всички основни социални мрежи са безплатни за използване. Възможно е потребителите на Twitter  да решат, че предпочитат техните данни да не се използват с търговски цели и да са готови да платят за това – но няма гаранция.

WP: „Свободата на словото е основата на функционираща демокрация, а Twitter е цифровият градски площад, където се обсъждат въпроси, жизненоважни за бъдещето на човечеството“, казва Мъск. „Искам също така да направя Twitter по-добър от всякога, като подобря продукта с нови функции, като направя алгоритмите с отворен код, за да повиша доверието, да победя спам ботовете и удостоверявам идентичността на всички”. Сделката на Мъск с Twitter допълнително разширява портфолиото му отвъд ракетната компания SpaceX, която има амбиции да кацне на Марс, и Tesla – за електрически  превозни средства.

Той е по-мощен от държавите, притежава най-важния технологичен актив в Америка, вероятно един от най-стратегическите военни активи в света  и сега придобива един от най-важните комуникационни инструменти в света“, казва инвеститор.

2

Компанията от публична става частна, еднолична собственост на Мъск.

Какво може да означава това:

  • „Желанието на Мъск да го направи частен вероятно означава много съкращения за тези, които работят по [модериране на съдържанието] и корпоративни политики“, пише Джоан Донован от Харвард – Кенеди.  „Мъск вижда [модерирането на съдържанието] като инструмент за цензуриране, а не за обслужване на клиенти. Възможно е и Тръмп @RealDonaldTrump  да се завърне  в Twitter, макар че има изявление в обратна посока:  „Няма да ходя в Twitter, ще остана в Truth“, казва Тръмп пред Fox News. „Надявам се Илон да купи Twitter, защото ще го подобри и той е добър човек, но аз ще остана на Truth.“
  • Социална медийна мрежа без никаква модерация може да се окаже затрупана   с  неприятни или обидни материали,  порнография или терористично съдържание. „Ако нямате модериране на съдържанието, всъщност имате по-малко свобода на словото.   Насилниците  прогонват хората“, казва бивш директор на публичната политика във Facebook.
  • “Възможно е Мъск да превърне платформата в нерегулиран финансов пазар, като  използва клиентските данни за разработване на инструменти за криптовалута и изкуствен интелект“, казва Донован,  “като в крайна сметка създаде пространство за  социално банкиране“.
  • Въпросът е за властта. Придобиването на Туитър от Мъск трябва да се види в този контекст. Той иска да политизира Twitter — и да нормализира речта на омразата като свобода на словото, се казва в публикация, наречена Защо закупуването на Twitter от Мъск е още по-лошо, отколкото мислите (Why Elon Musk Buying Twitter Is Even Worse Than You Think).

 Други очаквания са за  прозрачност на алгоритъма на Twitter и повече яснота на  решенията за модериране на съдържанието;  добавяне на бутон за редактиране;  ограничаване на тролове и ботове.

3

И първите препоръки – от EFF

  • Мъск е особено критичен към политиките на Twitter за модериране на съдържанието. Той е прав, че има проблеми с модерирането на съдържанието. Тези проблеми не са специфични само за Twitter, въпреки че Twitter има някои специфични предизвикателства.  По-добро модериране на съдържанието е крайно необходимо: по-малко автоматизация, повече експертен принос в политиките и повече прозрачност и отчетност като цяло. За съжаление, настоящият популярен дискурс около модерирането на съдържанието е разочароващо важно за потребителите да имат достъп до по-добри инструменти за промяна на собствените си емисии и по-точно блокиране или филтриране на съдържание.двоичен : или повече модериране (или регулиране), или много по-малко (Мъск).  Призоваваме ръководството на Twitter да поднови ангажимента на компанията към принципите на Санта Клара.
  • Възможността за потребители с псевдоним  и анонимността са от съществено значение за защитата на потребителите. Политическите дисиденти може да са в сериозна опасност, ако управляващите успеят да открият истинската си самоличност. Мъск е бил  критичен към анонимни потребители на платформата. Тролове и ботове отдавна представляват проблем за Twitter, но изискването от потребителите да представят идентификация, за да докажат, че са „истински“ , противоречи на етоса на компанията .
  • Директните съобщения в Twitter (или DM) съдържат някои от най-чувствителните потребителски данни на платформата. Тъй като те не са криптирани от край до край, самият Twitter има достъп до тях. Това означава, че Twitter може да ги предаде в отговор на искания на правоприлагащите органи, те могат да бъдат изтекли и вътрешният достъп може да бъде злоупотребен от злонамерени хакери и самите служители на Twitter (както се е случвало). Опасенията, че нов собственик на платформата ще може да чете тези съобщения, не са неоснователни. Никой не трябва да може да чете вашите DM освен вас и целевия получател.
  • Важно е за потребителите да имат достъп до по-добри инструменти за промяна на собствените си съобщения, блокиране или филтриране на съдържание.

Обама се заема с дезинформацията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Барак Обама  в Станфорд на събитие за дезинформацията, NYT информира.

Днес по-късно:  APRIL 21: Challenges to Democracy in the Digital Information Realm | Keynote by President Barack Obama  12:15 PM (Pacific)

В третия панел е Померанцев, а модератор е Marietje Schaake, евродепутатка от Зелените, която след това започна работа в Станфорд като директор на центъра за киберполитика.

Във Вашингтон законодателите са толкова силно разделени, че всеки законодателен компромис [по повод дезинформацията] изглежда недостижим. Демократите критикуват гиганти като Facebook, който беше преименуван на Meta, и Twitter, че не успяха да се справят с  вредното съдържание. Президентът  Байдън  също критикува платформите, които позволиха да се разпространяват лъжи относно ваксините срещу коронавирус, като миналата година каза, че „те убиват хора“.

Републиканците, от своя страна, обвиняват компаниите, че потискат свободата на словото чрез цензуриране на консервативни гласове. Ново изследване не потвърждава това.

При толкова малко съгласие относно проблема, има още по-малко съгласие за решението му.

В статията се споменават две предложения – създаване на държавна агенция и преразглеждане на пар. 230 за неотговорността на посредниците.