Tag Archives: US Law

САЩ: засягане на доброто име на публични фигури, Palin v New York Times

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В съдебната практика на САЩ решението по делото New York Times Co. v. Sullivan (1964) е между знаковите дела на Върховния съд на САЩ. То  е постановено  в спор между Ню Йорк Таймс и Съливан, полицейски началник, който се почувствал засегнат от изданието. Съдът в Алабама се произнася в полза на Съливан. Несъществени фактически неточности в реклама, призоваваща за подкрепа на д-р Мартин Лутър Кинг и нарастващото движение за граждански права, довеждат до огромна за времето санкция за Ню Йорк Таймс.

Heed_Their_Rising_Voices-667x1024 Съливан срещу Ню Йорк Таймс

ВС на САЩ  защитава  публикацията по въпроси от обществен интерес:   „когато статия е публикувана и разпространявана сред избирателите с единствената цел да даде това, което обвиняемият смята, че е вярна информация относно кандидат за публична длъжност и с цел да се даде възможност на тези избиратели да гласуват по-интелигентно, и цялата работа е извършена добросъвестно и без злонамереност, той има право на защита, въпреки че основните въпроси, съдържащи се в статията, могат да бъдат фактически неверни и унизителни за   ищеца; и в такъв случай тежестта на доказване е на ищеца“. New York Times Co. v. Sullivan, 376 U.S. 254 (1964)

Воследствие действието на стандарта за държавни служители се разширява и обхваща първо всички публични фигури Curtis Publishing Co. v. Butts, 388 U. S. 130 (1967), а след това – и лица, които не са публични фигури, но участват във важни дебати от обществен интерес. Gertz v Robert Welch Inc., 418 US 323 (1974).

В последните години започва обратен процес – атака срещу стандарта от решението Съливан, като в този дух се изказват двама от съдиите от Върховния съд на САЩ – Томас и Горсуч.

Новото:

Новото е, че Сара Пейлин води дело срещу Ню Йорк Таймс, което според медиите можеше да спечели на първа инстанция  само ако съдът не приложи  стандарта Съливан. Преди седмица съдът се произнесе – Сара Пейлин губи – засега. Ако обаче след апелативната инстанция делото  успее да стигне до ВС –  или по повод   Coral Ridge Ministries Media, Inc. v. Southern Poverty Law Center – или при други дела занапред –  не е изключено стандартът Съливан да бъде подложен на преразглеждане. 

Стандартът Съливан и отговорната журналистика според Съда за правата на човека са предмет на моя предстояща статия, която не дочака решението по делото Palin v. New York Times  и е предадена за рецензиране.

Проф. Орин Кер от Бъркли vs съдия Робъртс от ВС на САЩ и българската връзка

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Вземете кое да е правно списание  и първата статия вероятно ще бъде за влиянието на Имануел Кант върху доказателствените подходи в България от XVIII век или нещо подобно, което съм сигурен, че е от голям интерес за този, който го е написал, но не е от голяма полза за колегията. 

Това са думи на председателя на Върховния съд на САЩ Джон Робъртс (C-SPAN, June 25, 2011). С изказването си той е засегнал много хора от академичните среди, но за един от тях – сега професор в Бъркли, Оpин Кер, думите на съдия Робъртс са източник на вдъхновение. Професорът е широко известен с изследванията си в редица правни области, вкл. право и технологии.

„Влиянието на Имануел Кант върху доказателствените подходи в България от ХVІІІ век” е заглавието на  есето на професора, вдъхновено от съдия Робъртс.  Рядко юридическият хумор е достигал толкова амбициозни висоти или е проявявал такава твърда ангажираност, пише WSJ  и цитира статията:

Правните възгледи на Кант са трудни за обобщение, тъй като те нямат пряка връзка с Категоричния императив, с който той е най-известен във философията. Колкото и високо да се оценяват трудовете на Кант за правото, те се отнасят преди всичко до въпроси от юридическата философия, а не до съдебната процедура. Работите  на Кант разглеждат теми като естеството на собствеността, договорите и правилните граници на наказанието. Той също така пише за републиканска конституция и демократично управление, но  никога не е писал за доказателственото право, което се отнася до процедурите за установяване на факти в съдебно производство.

Източниците, цитирани от професор  Кер в неговото проучване от три страници, включват трактат от 1927 г. за българското процесуално право през османския период, който описва ролята на свидетелските показания. „Децата имаха право да свидетелстват само в случаи, свързани с гранични спорове, свързани с парцели“, пише той и обяснява как според някои разкази  обичаят е бил децата да се доведат до съответния парцел и след това болезнено да се дърпат за косата, за да се гарантира, че ще запомнят границите и ще могат да свидетелстват за тях в съда“.

Накратко, професор Кер не вижда възможност за връзка между Кант и гражданския процес в България през XVIII век.

Статията става популярна в специализираните кръгове и се публикува  в различни издания. Някои продължават с хипотетичните въпроси (What if Immanuel Kant had been an 18th–century Bulgarian law professor?), а други проверяват изводите на проф. Кер, например Law Blog се свързва с историка Фредерик Б. Чари, почетен професор в Северозападния университет на Индиана и автор на „История на България“.  България не съществува  като държава по това време, потвърждава Чари. Ако някой българин по това време е запознат с Кант, това може да  бъде Паисий, български монах от Хилендарския манастир, който е написал първата съвременна книга за историята на българските империи. „Възможно е. Това e била образована общност“, казва историкът, но  дори трудове на Кант по някакъв начин да са попаднали  в Хилендар, това едва ли би установило връзка между немския философ и българското доказателствено право от XVIII-ти век, завършва WSJ.

*

Не намирам следи в българския интернет нито за забележката на съдия Робертс, което е разбираемо: тя е насочена към американската правна мисъл,  нито за този оригинален опус на Оpин Кер (1971), целящ вероятно да докаже, че няма тематични и жанрови прегради за юриста.

Една година от щурма на Капитолия

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Една година след събитията от 6 януари 2021, коментар на WP: 

Twitter и Facebook забраниха достъп до платформите на Тръмп, който отрича да е извършил неправомерни действия. Но бившият президент – чиято роля в бунта все още се разследва от специална парламентарна комисия – не е официално обвинен в никакви престъпления за действията си през този ден и изглежда подготвя опит за завръщане през 2024 г.

Проучвания показват,   че 72 процента от републиканците смятат, че президентът Тръмп носи „само някаква“  или „изобщо никаква“ отговорност  за събитията от 6 януари, когато казва на митинг близо до Белия дом, че изборите са били фалшифицирани и призовава последователите си да се  борят  срещу така наречената кражба на резултата. В същото време 92 процента от демократите смятат, че той носи „голяма част“  от вината.

Проблемът е в неотговорността на  Тръмп, казват експерти. Няма приложена демократична процедура за справяне с последствията от 6 януари. Най-голямото наказание е в това, че  самите платформи отнеха думата на Тръмп – но не би трябвало Марк Зукърбърг да е този, чрез когото да  се търси отговорност и отчетност пред обществото.

 

Съд наложи ограничение на Ню Йорк Таймс

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В някои правни системи съществува възможността за налагане на забрани за публикуване. Налагането на подобни забрани/ prior restraint  винаги предизвиква реакция. А когато става дума за Ню Йорк Таймс, реакцията е силна.

Съдия от първоинстанционния съд в Ню Йорк е разпоредил на Ню Йорк Таймс   да се въздържа от публикуване  на определени документи, свързани с консервативната група Project Veritas. Разпореждането на съдията е част от висящо дело за клевета, заведено от Project Veritas, тъй като изданието свързва видеоклип, произведен от групата,  с  твърдения за измама на гласоподавателите в Минесота.

Ръководството на изданието подчертава, че за последен път подобно ограничение е налагано по казуса  Pentagon Papers  преди 50 години.

Project Veritas  се стреми да се представи като журналистическа организация, защитена от  Първата поправка, но  Американският съюз за граждански свободи ACLU казва, че „разумните наблюдатели може изобщо да не смятат дейността им за журналистика“.

 Amicus Brief от 50 медийни организации 

Тексас срещу деплатформизацията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Както е известно, глобални социални мрежи предприеха т.нар. деплатформизация по отношение на бившия американски президент Доналд Тръмп.

В правото активно се обсъжда оправдано ли е налагането на този вид ограничения. В САЩ проблемът е  свързан с прилагането на Първата поправка на Конституцията.

На щатско ниво законодателят вече действа. Губернаторът на Тексас е подписал закон срещу деплатформизацията. Законът HB 20, приет  в началото на септември,   забранява забраната  или демонетизирането или ограничаването по друг начин  на съдържание въз основа на „гледната точка на потребителя или на друго лице“.

HB 20   изисква услугите на социалните медии да разкриват начина, по който популяризират и модерират съдържание, чрез доклади за прозрачност, подобни на тези, изготвяни вече от Facebook, Google и други големи интернет компании. Законът се прилага за онлайн услуги с повече от 50 милиона активни потребители, които позволяват на хората „да комуникират с други потребители с основна цел за публикуване на информация, коментари, съобщения или изображения“.

Подобен закон срещу деплатформизацията беше приет през юни т.г.  във Флорида – SB 7072, но този закон е блокиран засега от съда, защото нарушава правата на платформите по Първата поправка на Конституцията и „принуждава доставчиците да разпространяват реч, която нарушава техните стандарти“. Няма как да не направим връзка с Доктрината на справедливостта и правото на отговор, което преди време е признато за противоконституционно по искане на вестник от Маями – все по същата причина – защото нарушава свободата на изразяване на медиите. Но  – както е известно – в Европа не е така и правото на отговор е най-законно.

Как съдия в Мичиган води борба с дезинформацията за изборните резултати

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Практика на  съдия в Мичиган, която заслужава отбелязване, макар че е в контекста на друга правна система.

В решение от 110 страници   съдия Линда В. Паркър пише, че адвокатите на Тръмп по време на процеса имат твърдения, които не са подкрепени с доказателства,  и не са извършили дължимата проверка на фактите, изисквана от законовите правила, преди да твърдят, че има масови измами по време на изборите в Мичиган . 

Паркър пише още, че ще изисква адвокатите да посещават часове по юридически дисциплини, и препраща случая към  съответните дисциплинарни  комисии    за откриване на дисциплинарни производства, които могат да доведат до отнемане на правоспособността.

През юни съдийската адвокатска колегия в Ню Йорк е отнела адвокатските права на бившия кмет на Ню Йорк Рудолф У. Джулиани с аргумента, че личният адвокат на бившия президент Доналд Тръмп е „прави очевидно фалшиви и подвеждащи изявления“, които представляват продължаваща заплаха за обществеността.  Джулиани води дело за възстановяване на правата си.

Политически мотивираните обвинения на адвокатите  могат да бъдат защитени от Първата поправка, когато са публикувани в Twitter, споделени в Telegram или повторени по телевизията, смята съдия Паркър. – Съдилищата на страната обаче са запазени за разглеждане на действителните аргументи.

„Това решение изпраща силно послание до адвокатите навсякъде – спазвайте правилата, придържайте се към истината или ще платите цената за поведението си“, казва Дейвид Финк, адвокат в град Детройт. „Това решение означава, че адвокатите могат да бъдат подведени под отговорност за използване на съдилищата за разпространяване  на невярна информация и, надяваме се, то показва, че   голямата лъжа, че тези избори са откраднати, е отхвърлена. ”

Първи доклад за най-гледаното съдържание във фейсбук

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикуван е първият тримесечен доклад, описващ най – гледаното съдържание  във Facebook. Докладът е първи от серия доклади, които компанията ще публикува с цел повече прозрачност. Декларира се, че   бъдещите издания на този доклад ще  обхванат повече страни  и ще продължат да се появяват заедно с  доклада за прилагане на общностните стандарти.

Първите реакции на изследователите съдържат разочарование.

Докладът е наричан “театър за прозрачност”:

(ethanzuckerman.com)

Какво става тук? Не знам. И това е цялостната ми реакция на доклада за прозрачност на Facebook. Той споделя няколко интересни цифри, които подсилват извода, че Facebook е повече за публикации от приятели и семейството, отколкото за новини. Но не споделя достатъчно данни, за да можем да стигнем до някакви смислени заключения.

Откровено жалко е  – предвид важността на тези въпроси – изследователите да чакат тези малки фрагменти от информация от гиганти като Facebook. Време е да разберем как – зачитайки личната неприкосновеност на потребителите и етиката на изследванията – да получим необходимите данни, за да разберем какво се случва с тези платформи.

Конкретни препоръки за начина на представяне, обхвата на данните, както и за необходимостта за достъп до тях в реално време, а не на тримесечия, тук:

https://platform.twitter.com/widgets.js

САЩ: Противодействие на здравната дезинформация

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Строго погледнато, в доклада става дума за мисинформация, тоест не непременно злонамерено разпространение на невярна информация, което обаче може да доведе до тежки неблагоприятни последици за здравето и живота на гражданите.

Доклад на американската здравна администрация 2021 – с препоръки и указания . търси се ангажираност на цялото общество срещу разпространението на невярна информация, свързана с ковид.

По темата има и друга интересна информация – вън от този доклад – главно свързана по принцип с начина, по който администрацията на Байдън си представя противодействието на дезинформацията и своята роля в това противодействие. А също оценката на големите платформи като публични пространства.

<

https://platform.twitter.com/widgets.js

Тръмп съди Facebook, Twitter, Google за цензура

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

E52ef6AVkAQRC-h

Бившият президент Доналд Тръмп e завел вчера дела срещу изпълнителния директор на Facebook Марк Зукърбърг, главния изпълнителен директор на Twitter Джак Дорси и главния изпълнителен директор на Google Сундар Пичай  и техните три компании – eто ги и исковете съответно срещу Twitter, Facebook,  YouTube.

Тръмп е обявил на пресконференция на 7 юли, че е цензуриран от големите компании и цели бързото възстановяване на акаунтите си. Тръмп ще съди изпълнителните директори на ИТ компаниите и самите компании от името на по-широка група хора, които според него са били цензурирани (т.нар. сlass action lawsuits). 

Тръмп и другите консервативни критици не са представили никакви съществени доказателства, че която и да е платформа е пристрастна към консерваторите. Независимият надзорен съвет на Facebook потвърди решението на Facebook по отношение на мярката срещу Тръмп, вж и този доклад. Но пък републиканците получиха подкрепа от уважавания член на Върховния съд Кларънс Томас, който по въпроса за отговорността на платформите написа, че те трябва да отговарят на общо основание като всеки превозвач – с цел по този начин да бъдат принудени да внимават повече при налагане на мерки по отношение на съдържанието.

Още по време на президентството си Тръмп поведе война с технологичните компании. През 2020 г. той подписа акт с  цел да отмени правната защита на технологичните компании  за съдържанието, което потребителите публикуват на техните платформи. Президентът Байдън отмени този акт формално през май 2021.

Исковете на Тръмп държат в дневния ред въпроса за отговорността на платформите  (§230 CDA), въпроса за действието на Първата поправка по отношение на BigTech  и още доста актуални въпроси, които – вън от казуса Тръмп – очакват решаване.  Иначе коментарите са единодушни – исковете са обречени.

Съвместно изявление след срещата на високо равнище ЕС – САЩ: сътрудничество в областта на технологиите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Съвместно изявление след Срещата на върха ЕС—САЩ   в Брюксел, 15 юни 2021 г.

Частта за сътрудничеството в областта на технологиите:

За да дадем старт на този положителен дневен ред и да осигурим ефективна платформа за сътрудничество, ние създадохме Съвет за търговия и технологии на високо равнище между ЕС и САЩ (EU-US Trade and Technology Council, TTC). Основните цели на TTC ще бъдат разширяване на двустранните търговски и инвестиционни отношения; за избягване на нови ненужни технически бариери пред търговията; да координира, търси общи точки и да укрепва глобалното сътрудничество в областта на технологиите, цифровите въпроси и веригите за доставка; в подкрепа на съвместни изследвания и обмен; да си сътрудничат при разработването на съвместими и международни стандарти; за улесняване на регулаторната политика и сътрудничеството за прилагане и, когато е възможно, сближаването; да насърчава иновациите и лидерството от американски и европейски фирми; и за укрепване на други области на сътрудничество.

Сътрудничеството няма да засяга регулаторната автономия на Съединените щати и Европейският съюз и ще зачита различните правни системи в двете юрисдикции. Сътрудничеството в рамките на ТТС   ще се включи   и по-широки усилия   с цел насърчаване на демократичен модел на цифрово управление.

ТТС първоначално ще включва работни групи с програми, фокусирани върху сътрудничеството в областта на технологичните стандарти (включително относно AI, Internet of Things, наред с други нововъзникващи технологии), климата и зелените технологии, сигурността и конкурентоспособността на ИКТ, управлението на данни и технологичните платформи, злоупотребата с технологии, застрашаващи сигурността и правата на човека, контрола върху износа, скрининга на инвестициите, насърчаването на достъпа на МСП до и използване на, цифрови технологии и глобални търговски предизвикателства.

Възнамеряваме да установим  диалог между ЕС и САЩ за политиката на конкуренция в областта на технологиите (EU-US Joint Technology Competition Policy Dialogue), който да се съсредоточи върху подходите към политиката и прилагането на конкуренцията и засилено сътрудничество в технологичния сектор.

За да подкрепим обмена на съвместни изследвания и иновации, ние популяризираме програма за обмен на персонал между нашите агенции за финансиране на научни изследвания и възнамеряваме да проучим възможността за разработване на нова изследователска инициатива в областта на биотехнологиите и геномиката, с оглед определяне на общи стандарти. Ние също така ще задълбочим сътрудничеството в областта на обмена на информация за киберсигурността и   сертифицирането на продукти и софтуер за киберсигурност. Ние се ангажираме да работим заедно  за безопасни, сигурни и надеждни трансгранични потоци от данни, които защитават потребителите и подобряват поверителността.  За тази цел планираме да продължим да работим заедно за укрепване на правната сигурност в трансатлантическите потоци от лични данни. Ние също така се ангажираме да продължим сътрудничеството в областта на защитата на потребителите и достъпа до електронни доказателства по наказателноправни въпроси.