С Янита днес ще идем до едно странно за мене място – Център за реабилитация на тюлени И вие не знаехте, че има подобно нещо в света, нали? Затова – приятно четене:

Пътуване от Гронинген до Питербюрен

провинция Гронинген, Холандия

Градът

Гронинген и едноименната северна холандска провиция са не особено приветливо място,

особено през зимата. Близостта със студеното море от север, винаги засища крайбрежните земи с някаква особено отблъскваща студенина, която по всяко време на годината се усеща много осезателно. Освен обичайните ниски за региона температури, през зимния период и вятърът понякога е убийствено студен и силен.

За късмет, в средата на февруари времето се случи ясно и слънчево, но съвсем не и топло. През зимата холандското слънце няма нито топлина, нито ласка – само светлина, която не оказва особено влияние за затопляне на климата. Не, че децата се интересуват много от това, наслаждавайки се на кратката си февруарска училищна ваканция, всички са навън и се пързалят с кънки из каналите в града в обозначените за целта зони. Ако студът се задържи за около седмица и градските канали замръзнат, при достатъчно дебел лед над 12 см, всеки може да се пързаля със зимни кънки, както из градските канали, така и в близкото плитко езеро Патерсволдсемеер (Paterswoldsemeer) , а кънки могат да се намерят и под наем.

Гронинген

(или Хронинген на нидерландски език)

е пристанищен град, който се намира в североизточната част на Нидерландия, съвсем близо до границата с Германия. Известен е с това, че тук е изграден най- големият корабостроителен център в Ниската земя. В централната част на града открих църквата Мартини, изкачването на прилежащата й камбанария открива чудесна панорама над покривите. По-дългата разходка из иначе красивия и приветлив на вид град отложих за лятото.

Напускам Гронинген в северна посока, пътувам към бреговете на

студеното Ваденско море

и към най- северните точки на континентална Холандия при Ноордполдерзайл и Еемдсмонд (Noordpolderzijl, Eemdsmond). Вятърът се усилва и добива застрашителна сила, която си играе с колата като с детска играчка. Пътят е тесен, само от една лента, в която разминаването с насрещно движещи се автомобили е доста опасно, ако не се спазва задължителната ограничена до 40 км/ч скорост за придвижване. Маршрутът преминава през пуста, равна и замръзнала от февруарския студ земя, като само от време на време пасторалния сив зимен пейзаж се разнообразява с някоя фермерска къща от червеникави тухли, издигната сред нищото на пущинака.

С приближаването към

Ноордполдерзайл (Noordpolderzijl)

се вижда не особено високата дига от около 10 метра, която опасва грижовно брега надлъж и нашир,  докъдето ти видят очите. Под нея са изградени хидросъоръжения, които отвеждат морската вода по време на прилива първо в едно голямо изкуствено езеро, след това водата с цвят на кафява глина поема своя път по напоителните канали, кръстосващи в строго геометрични форми обработваемите земи наоколо.

Изкачването на дигата е позволено, стъпалата са обезопасени с високи метални парапети, които не бива да се докосват с гола ръка нито през зимата, нито през лятото. Панорамата към морето е красива и заслужава повече внимание, но в този студ, усещащ се заради бурния, леден и всепронизващ вятър, като минус 17 градуса, останах само около 10 минути, полагайки огромни усилия да се задържа изправена и с отворени очи. Ваденско море се забелязва като тънка синкава ивица на хоризонта, до която отвежда канал, покрит с ръбести буци лед. В други годишни времена, със сигурност това е кал.

Съвсем неочаквано, в това противно време на същото място не се оказах сама, а с доста други посетители. Някои от тях, нахлузили високи и дебели гумени ботуши, се спускаха от другата страна на дигата и се разхождаха пеша чак до морето. Как? Не знам. Изглеждаше като акт на самоубийство на добра воля. В подножието на дигата се намира и една къща, приземния етаж на която е обособен като кафене – това е Café ‘t Zielhoes. След продължителните разходки из леда, всички се завръщат до входа на кафенето, където има огромна кофа с топла вода и гъби, за почистване на обкованите им с лед ботуши. Като някакъв ритуал, след старателното почистване, всички задължително остават за около час поне в компанията на гостоприемните домакини на парче ябълков пай с чаша горещо кафе. В този изключително суров и ветровит район през зимата е цяло щастие да попаднеш в такава топла и уютна обстановка, работното време е от 12 до 17 часа, само в почивните дни от 10 до 17 часа.

От Ноордполдерзайл разстоянието до Питербюрен е около 15 километра.

Питербюрен (Pieterburen)

е село, известно с намиращия се там

Изследователски център за рехабилитация на тюлени,

който отдавна ми се искаше да разгледам.

Центърът е изграден в един от заливите на Ваденско море. Основната му функция е спасяване и отдаване на медицинска грижа за тюлените, които са получили наранявания от корабни витла или риболовни мрежи, от нападения в морето или от замръсявания в естествената им среда на живот. Всички тюлени след рехабилитационния период, който трае от няколко седмици до шест месеца, се връщат обратно в естествената си среда на живот, тоест във Ваденско море.

Спасителните акции са обособени в три фази, първите две са свързани с изолиране на животните в единични вътрешни (покрити) басейни, ако здравословното им състояние го налага или в общи вътрешни басейни, където са по двойки. В третата финална фаза от рехабилитационните грижи, тюлените се оставят във външни открити басейни, където се завръщат към естествения си начин на живот и хранене, малко преди да бъдат върнати обратно в морските води.

Понякога се случва така, че по време на престоя си в центъра, тюлените освен че се лекуват, се и размножават. Малките тюленчета, обаче трябва да останат за по- дълго време в Питербюрен, докато придобият самостоятелни навици за живот. На ден, всеки един тюлен се нуждае от 5 килограма риба, а това не е никак лесно в опитите да се изхранват и до стотина тюлена, понякога и повече дори.

Изследователският център за рехабилитация на тюлени е отворен за посетители всеки ден. Освен тюлените, тук може да се разгледа и музейната част, в която е разказано стъпка по стъпка за основаването на спасителниата мисия, както и за цялостната й дейност през годините до днес. Особено интересно място за деца от всички възрасти.

Цени на билетите за вход: за възрастни 8,50 евро, за деца на възраст от 4 до 12 години цебата на билета е 6 евро, а най- малките деца до 3 годишна възраст се допускат безплатно. Безплатен е и паркингът, който обаче се намира не съсем близо до сградата на рехабилитационния център, този в непосредствена близост е платен. Има и магазин за сувенири, както и кафене. Адресът е Hoofdstraat 94a, 9968AG, Pieterburen, Nederland.

Автор: Янита Николова 
Снимки: авторът 

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Холандия или писани от Янита Николова – на картата:

Холандия, както и Янита Николова

Booking.com