Category: food

Има и неща, които не обичам да правя в кухнята. Едното от тях е да пържа. Второто е да чистя печката след пържене. Пред силно нагорещеното олио се пържа и аз, като от време на време усещам бодежи по кожата от пръскащата мазнина. Затова и рядко приготвям ястия, в които термичната обработка е именно тази. Освен това, ако включа и здравословния аспект предимно да варя, задушавам и пека, то аз измислям начини да пропусна елемента с висенето пред тигана.

Уважавам семейните празници. Винаги съм ги уважавала. Винаги ми е било приятно да се съберем, да побъбрим, да поспорим, да се повеселим и да поплачем (понякога), обливайки спомени и надежди с домашно вино. Моята непринудена сантименталност ме връща в хубави спомени, които пазя като скъпоценен камък. Не съм загубила нищо от миналото, така грижливо пазено в моето съзнание. Но миналото си е минало! Настоящето дава превес над нещата и докато се усетя, моят по-малък брат вече има семейство. А пък аз съм леля на един палавник. Леля!

Като ми стане криво хващам гората. „Да хвана гората“ е любим мой израз, който използвам когато искам да избягам от средата, в която се намирам в момента, от постоянно течащите мисли, в които имам чувството, че вече се задушавам. Самата среда ми стоварва едни и същи неща, които или започват да ми омръзват или не мога да издържа. Или и двете. И аз в такъв момент искам да избягам от тях. Може и да не е буквално в гората, но в този случай се озовах точно там.

Един слънчев юлски ден. Събуждам се рано от самосебе си, отпочинала и пълна с енергия за предстоящия кулинарен ден. Споменавам от самосебе си, защото за разлика от предишната сутрин, когато сънувах, че умирам и се събудих като че ли преродена, сега денят започваше по съвсем обикновен и обичаен начин. Докато се разбудя напълно, отпивайки големи глътки топло кафе все още не осъзнавах, какво ми предстоеше. А то бе – пълна програма. Все пак аз за никъде не бързах и реших, че спокойно мога да си изпия кафето, докато проверявам пощата си.