Category Archives: свободен софтуер

Пресен бетон и агенти на Go

от Ясен Праматаров
лиценз CC BY

От два дни съм на легло – ще се оправя, просто невнимание с пресен бетон и чакам нова кожа на глезените. Та като не мога да си губя времето с работа по двора и къщата, стоя с лаптоп в скута.

За беда точно сега пък няма никаква работа за клиенти – пу, пу, че ей-сега ще се обади някой – и пиша мои си неща.

Движа Jilo (за мониторинг на Jitsi сървъри) и отделно TotalMeet, дето ми беше отдавна идеята за сайт, дето хората да си правят видео срещи (пак на Jitsi, де). Имам и едни видеота да редактирам, пак за същите неща, ама то от легло не става.

От всичко това видимо е само Jilo. Има ги в github нещата.

Тръгнах да пиша jilo-agent, който ще работи на всяка машинка, за да пищи като има някакъв проблем или да показва конфигурацията, евентуално да я редактира – такива работи. Без да губя време, почнах на PHP и то вярно, че лесно и става, ама после се сещам, че покрай него трябва уеб сървър, че и да върви php на него… Освен фронтенд машините, друго почти няма с уеб сървър, а и дори на тях php не е по подразбиране.

ОК, викам си, дай на Bash, като другия агент на Jilo, дето пък сканира за събития от логовете. Да, ама и то не ми хареса нещо. Дай тогава, викам, примерно на Go – таман ще по понауча поне малко, нали всички за него говорят.

Тръгнах с проба-грешка и четене на документация и примери в нета в движение. Става, вземам да му свиквам – а пък и то като го има гугъл, какво толкова трудно може да има в банални програмирания като моите…

Да, ама скриптовете на php, барабар с коментарите (аз ги пиша заедно с кода, щото после кой ще се връща да се сеща и да допълва) е максимум 6-7 килобайта. Bash скриптът и той някъде там. А Go програмчето и то е така, но като го компилирам, дори и максимално орязано и компресирано, е почти 2 мегабайта.
Вярно – преносимо, пускаш го навсякъде, не е като php с уеб сървър… ама то и bash има на всичките сървъри.

Изобщо… нямам търпение да почна да ставам. Не стъпвайте в мокър бетон! Цимент и вар да не докосват кожа – няма значение колко често се миете, гори веднага и после цяла седмица кожата е в рани. А глезените са много кофти място. Уж си добре, ама като стъпиш на крака и падаш.

Горкият Ахил…

ฮับสล็อต สล็อตไม่มีขั้นต่ำ ฝากถอน 1 บาท

от เบทฮับ
лиценз CC BY-NC-ND

ฮับสล็อต สล็อตไม่มีขั้นต่ำ ฝากถอน 1 บาท

ฮับสล็อต

ฮับสล็อต สล็อต HubSlot ไม่มีขั้นต่ำ เป็นเว็บไซต์ที่ครอบคลุมสล็อตออนไลน์ Hub Slot ทั้งรีวิว เว็บไซต์สล็อตโดยตรง การฝาก ถอน ถอนได้ไม่มีขั้นต่ำ 1 บาท หรือที่อินเทรนด์อยู่ตลอดจนคำแนะนำเกมและต่างๆ เทคนิค เราได้คัดสรรข้อมูลอย่างรอบคอบ เพื่อให้ผู้เล่นสล็อตไม่พลาดเว็บไซต์ดีๆ โปรโมชั่นสินเชื่อฟรีต่างๆ ทุกเว็บที่รีวิว มีรับรองภาษาไทย

ฮับ สล็อต เว็บตรงไม่ผ่านเอเย่นต์ 2024

นอกจากจะพาทุกคนมาทำความรู้จักกับ hubbet69 ไม่มีขั้นต่ำ มากขึ้นเรื่อยๆ ทั้งเบื้องหน้าและเบื้องหลัง ให้ผู้เล่นทุกคนเข้าใจและมีส่วนร่วมในเกมมากขึ้น เราจะรวบรวมข้อมูลลับเกี่ยวกับเกมสล็อตออนไลน์ เว็บไซต์ตรง และโปรโมชั่นพิเศษเพื่อคุณ Hubslotxo เพื่อสมัครสมาชิกสล็อตโดยไม่มีมูลค่าการสั่งซื้อขั้นต่ำ รับสิทธิ์รับโบนัสสูงสุด 100% ผ่าน Hubslotgroup เท่านั้น!!

ฮับสล็อต เว็บสล็อตฝากถอนไม่มีขั้นต่ําวอเลท

สล็อตออนไลน์ในรูปแบบ 3 มิติ มิติใหม่ของเกมสล็อต ที่จะพร้อมเปิดประสบการณ์ใหม่ในการเล่นสล็อตแมชชีน ด้วย True Wallet ฝากถอนไม่มีขั้นต่ำปี 2024 ทันสมัยอย่างเหนือความคาดหมายพร้อมเรื่องราวดีๆ Hubpgslot เอฟเฟกต์เสียงตลก และมีภาพเคลื่อนไหวเหมือนเราอยู่กลางเกม แต่ละเกมมีเอกลักษณ์ของตัวเองซึ่งเป็นอีกหนึ่งไฮไลท์ของเกมสล็อตเว็บโดยตรง ไม่ผ่านตัวแทนที่สนุกสนานกับผู้เล่น สนุกกับเกม

สรุป ฮับสล็อต ดูแลตลอดทั้งวัน 24 ชม.

เว็บไซต์สล็อต พร้อมที่จะสร้างสรรค์นวัตกรรมและภาพที่ผสมผสานกับจินตนาการของเรื่องราวต่างๆ ถ่ายทอดออกมาเป็นฉากที่สวยงาม สร้างความตึงเครียดอย่างต่อเนื่อง และที่สำคัญคือมันเป็นเกมที่จ่ายแจ็คพอต และบนเว็บไซต์ของเรามีตัวเลือกให้ยืมฟรีมากมาย เช่น สมัครสล็อตโดยตรงบนเว็บไซต์ รับโบนัส 50% ทันที สล็อตโดยตรง 100 เครดิตฟรี ไม่ต้องใช้การฝาก เชิญเพื่อน ๆ เพื่อรับเครดิต และกิจกรรมอื่นๆ อีกมากมายที่คุณไม่ควรพลาด ฮับสล็อต

The post ฮับสล็อต สล็อตไม่มีขั้นต่ำ ฝากถอน 1 บาท first appeared on เบทฮับ.

hubbet69 รวมเกมเดิมพันค่ายดังมากมาย

от เบทฮับ
лиценз CC BY-NC-ND

hubbet69 รวมเกมเดิมพันค่ายดังมากมาย

hubbet69

hubbet69 เว็บไซต์เดิมพันน้องใหม่เปิดโอกาสให้ผู้เล่นได้เล่นเกมสล็อตได้อย่างเต็มที่ มีค่ายให้เลือกมากมาย เช่น เช่น PG SLOT, 918KISS, KINGMAKER, BETSOFT, HABANERO และ JOKER GAMING เป็นต้น ทำให้เกมสล็อตของเราสนุกสนานสำหรับผู้เล่นหลายคน

เว็บเดิมพันเล่นง่ายต้อง hubbet 69

การเดิมพันขั้นต่ำ ทำให้นักเดิมพันได้รับประสบการณ์การเล่นเกมที่คุ้มค่า เบทฮับ เว็บไซต์เดิมพันของเราอนุญาตให้คุณฝากเงินเพื่อเข้าร่วมกับเรา Bitbet69 สิ่งนี้ทำให้นักเดิมพันสามารถทำกำไรได้มากที่สุดเท่าที่จะเป็นไปได้ มากจนพวกเขาอาจไม่ต้องการหยุดการเดิมพัน เว็บไซต์เดิมพันของเราเปิดให้ทุกคนตลอด 24 ชั่วโมง

hubbet69 เล่นง่าย ถอนได้จริง

เว็บไซต์เดิมพันของเรามอบรางวัลพิเศษสูงสุดถึง 1,000,000 บาท ให้ผู้เล่นได้ใช้บริการ พร้อมด้วยโบนัสแจ็คพอตจากเรา เป็นเกมที่เริ่มต้นด้วยทุนเพียงเล็กน้อยแต่ก็สามารถทำกำไรได้มากมาย Hubbet ไม่มีช่องฝาก/ถอน แต่สามารถถอนได้ขั้นต่ำ 1 บาท เว็บไซต์สล็อตที่ให้คุณเพลิดเพลินกับการเล่นเกมสล็อตคุณภาพ นำเสนอกราฟิกที่ล้ำสมัยและคุณสมบัติเจ๋ง ๆ เพื่อช่วยให้คุณชนะรางวัลกับเรา เว็บไซต์ตรงที่ได้รับความนิยมมากที่สุดในปัจจุบัน

hubbet69 ฝากถอน ไม่มี ขั้นต่ำ

เว็บไซต์เกมที่หลายๆคนชื่นชอบ คุณอาจยังไม่ทราบวิธีการสมัครสมาชิก หากต้องการรับโปรโมชั่นร่วมเล่นเกมกับเราซึ่งคุณสามารถทำเองได้ง่ายๆ ไม่ต้องพึ่งเจ้าหน้าที่อีกต่อไปเพราะมีระบบรถที่ทันสมัยและรวดเร็ว นั่นเป็นเหตุผลที่เราพัฒนาระบบนี้ เพื่อให้ผู้เล่นได้เข้าถึงการเล่นได้อย่างเต็มที่ เกมส์สล็อตจากค่ายดัง มีให้เลือกมากมาย ความง่ายที่นักเดิมพันสามารถทำได้ด้วยตัวเอง hubbet69

The post hubbet69 รวมเกมเดิมพันค่ายดังมากมาย first appeared on เบทฮับ.

Линукси стари, линукси нови

от Ясен Праматаров
лиценз CC BY

Не знам какво ме прихвана, но около Коледа и Нова година реших да изтупам праха от някои стари машини вкъщи. От много време вече работя все на лаптоп и настолна машина не бях пипал от доста години. Светко има в стаята си едно настолно HP, което нарочно бях избрал, за да е по-лесно за ъпгрейди, но няколко години вече не е видяло нова част, а пък и Линуксът му е стар. Деца на обущар…

Но понеже Оги получи за рождения си ден кашон с части за сглобяване на настолен компютър, след като го сглобихме, инсталирахме и настроихме, темата за настолните машини някак се завърна. Оги си избра Ubuntu 20.04 Focal Fossa – май основно заради “котката” на тапета. Всъщност фосата не е котка, а вид африканска цивета и има толкова общо с котките, колкото и, например, африканското диво куче или лисиците. Но тапетът е готин, а и си прилича на дива котка, няма какво да се лъжем.

Покрай всичко това реших да изровя старите машини. Старият ни компютър, който с Краси бяхме взели на части и сглобили, когато отидохме да живеем в Надежда навремето, бях дал на мама и татко с идеята да го ползват за музикална кутия. Вътре има много музика – копирана от мои дискове и изтеглена със свободни авторски права от интернет. Много класическа музика – тогава те искаха да могат да си слушат класика и аз бях подготвил стария “wishmaster” да им служи за това.

Дал съм им го някъде преди 10 години. Толкова не е бил включван. Сега, като го пуснах, при стартирането взе да си проверява файловата система, защото са били минали 3580 дни…

Музиката си е там, линуксът си върви, макар и вече стар. Но тати го няма, така и не са стигнали до това да си пускат музика от компютъра. Трябваше да им показвам и повече да им настоявам да го ползват.

Тази машина се казва “wishmaster”, заради Nightwish. Да, близо до ума е. Между другото, и името на блога ми е от същата песен. Сега се чудя дали да обновя софтуера ѝ – всичко е замръзнало някъде между 2009 и 2011. Комбинация от Debian Squeeze, когато още е бил Sid/unstable и Sidux.

Няма проблем да го обновя, аз с такива неща даже си почивам, но като се сетя, ми става тъжно. Гледам го като паметник на отминало време, сещам се за татко. За всичко, което сме си говорили, за трудностите накрая, за болестите, колко трудно му беше на него и колко мъчно ми беше на мен, че не мога да помогна повече и как нямах даже на кого да разкажа, освен вкъщи на Краси и децата. Сигурно ще ми мине с времето…

Другата машина, която пуснах, е един попаднал ми Уиндоус 10, който беше в ужасно състояние като инсталация и на практика работеше само в safe mode, но има интересни чаркове, които все още мога да използвам – видеокарта и т.н. След като Уиндоуса не успях да оправя (е, не си дадох и прекалено зор), приенсталирах. Но понеже или заради дъното, или заради флашката, не успях да заредя от usb, се наложи да изровя старите класьори с дискове. Не съм записвал CD/DVD от ужасно много време, и аз не помня откога. В един класьор, дето Краси ми го беше подарила, когато раборех в Енергото, намерих всичките дискове на Debian Woody (от когато излезе, значи от 2002г.) – е, тръгна, но не разпозна диска… то SATA по това време си е още лека екзотика.

Рових, рових и намерих едно Ubuntu 4.10 – всичко мина ОК, само дето не можа да пусне видеокартата и остана в текстов. Тя тая geforce-ка излиза бая години след това, как да я познае. Викам на децата, “ето, тоя диск е от 4 (месец април) 2010г. – явно тогава за последно съм записвал инсталационен диск”. И тагадък-тагадък – лека-полека надстройване до 6.06, после до 8.04, после до 10.04… Следва минаване към 64-битов (дискът беше 32) и евентуално към Debian. Чак взех да се чудя защо си губя времето, но пък след толкова години администриране на сървъри, ми е интересно.

И изведнъж ми просветва – не е било април 2010г., а октомври 2004г.! След това кой ще ти записва инсталационни дискове?

Най-веселото е, че всички тия линукси си работят достатъчно добре за нещата, за които смятам да ги ползвам (или за които съм ги ползвал и преди).

Има един още по-стар линукс, който наистина първо трябва да бъде почистен от прах и да видя дали изобщо се включва. А и не знам дали имам AT клавиатура.

Не искам да пазя стари вещи и да събирам прах вкъщи. Просто ми беше интересно да поровя в тези стари джаджи и да си спомня разни неща. После дойде новата година и вече трябва да гледам напред. Поздрави на всички за новата 2022 година, много здраве ви пожелавам! Другото ще си го купим, ако изобщо ни потрябва. ;)

Тъжно за FOSDEM

от Ясен Праматаров
лиценз CC BY

Да, тъжно ми е. FOSDEM беше много важно събитие за мен и го смятам за част от израстването ми като компютърен специалист, като философ, ако щете и като човек изобщо. Това е мястото и времето, в което се включваш, макар и за малко, в пулса на цялата общност на свободния софтуер. Това, че е в университетски кампус е още по-показателно. Не успях да ида да уча навън като студент, но още първата година, когато с Jitsi отидох в ULB, все едно имах крила на обувките и търсех да видя коя сграда на кой факултет и на коя специалност е. Не намерих по-социални науки от право, май, но все едно бях в някой от онези колежански сериали, дето във викториански сгради учат ту физика, ту история на американската литература… примерно.

Тази година ФОСДЕМ няма. Е, уж има онлайн събитие, но аз не мога да следя излъчвания в мрежата. Не знам защо, просто не ми се получава. Мога да гледам записи, понякога нарочно търся нещо тематично, но наживо да следя емисии, да гледам “live-ове” – това не е за мен. А има някои неща, които много искам да следя, някои от тях имат редовни емисии – например всеки петък или веднъж на две седмици… и пак не успявам. Случвало ми се е да се сещам вече закъснял и да тичам към компютъра или пък да ровя бързо в мобилния, само за да открия, че излъчването току-що е приключило. Някои казват, че това с живите предавания на събития, конференции и дори концерти било страхотно, така сме щели да се справим с предизвикателствата на ковид – е, сори, но аз своите записи из мрежата не съм догледал, та камо ли друго.

Конференцията в Белгия е по-специална за мен и по други причини. Като франкофон ми беше още по-вълнуващо да крача из улици, сред всякаква френска реч, от разбираема до съвсем нечленоразделна за мен. Помня как първия път се загубих в нощен Брюксел и първо реших да разчитам на естествения си усет за ориентация, който бързо ме предаде и се оказах в квартали, в които не чуват точно френски говор, а фасадите бяха с една идея по-близки до мизерните квартали на София. Заговорих се на френски с полицаи и разбрах, че съм вървял бързо в обратна на центъра посока. Спомням си как с Емчо вървяхме през половината град към Beermania и като стигнахме се зарекох като се прибера, да изхвърля кубинките. Как с Ицо и Боби се заливахме от смях из нощните улици, след като в Delirium-а бяхме седяли до една италианска двойка на средна възраст, дето подозрително цяла вечер миришеха на джойнт. Разходките из града с Любо и Слави. Всички срещи с българската група там – някои редовни участници от българските конференции и общности, някои съвсем неочаквани, като Шопов. Оглеждането на опашката за жетони за бира, тъкмо пристигнал, дали ще видиш познати лица. Посрещането на Даменчо на гарата и после двата часа по тъмно отвън на по бира, с разказване как са те, как съм аз. Като бонус – всички познати лица от големите проекти, пък и от по-малките, някои легенди в средите, всички интересни проекти, щандове и лекции, на които или си искал да идеш, или случайно си попаднал, защото съседната зала вече е била пълна. Дори лицата от поредното подписване на ключове. Тук-там и някой от големите компании, дето са се свързвали с теб в миналото и ти ги знаеш по име и лице, но те не и си стоиш във фоайето на сграда K и си говориш с тях…

Още първия път, когато тръгвах, през 2014г., Светко ме пита дали не може да дойде с мен. Даже се отчая малко, като разбра, че заминавам и ще съм без него. Всеки път след това въпросът беше поставян отново, а междувременно и той, и Оги започнаха да ходят на курсове по роботика, да опитват да програмират на Scratch, даже преди две години, то вече са две години и половина, едно лято на морето започнаха да измислят компютърна игра. Няма да издавам тайни, но е свързана с море и вълни. Имахме съвсем сериозни планове като се приберем, да започна да ги въвеждам в програмиране и да имат свой проект, да разучаваме заедно – ако не бъркам, идеята беше да разучим Blender и после Unity, все свръх амбициозни планове. Така и още стои на трупчета, но пък точно миналата година реших, че е крайно време да ѝ изтупаме праха, да направим проект и да идем с децата на FOSDEM следващата година. А то… онлайн излъчване на видеозаписи на лекции.

Да, това ме амбицира още повече да направим тази игра и да помогна на момчетата да продължат сами да разучават технологии и концепции. Много е лесно, особено с това “онлайн обучение”, всички не-изкушени от технологиите да разбират от всичко и по много. Не ме притеснява това, че децата растат в такова бурно време или че се учат отдалечено. Повече се тревожа от този “вечен септември” на интернет интерактивността, който започва да създава грешни представи. Начинът да се остане “на вода” в този потоп е да се осмислят процесите и ценностите на онлайн средата.

Догодина се надявам да има и конференции, и фестивали. 2021-ва я пропускаме, но 2022-ра вече трябва да е ок, че ние остаряваме, децата растат…

WannaCry, Windows?

от Ясен Праматаров
лиценз CC BY

Години наред им казваш да не ползват Windows и всякакъв несвободен софтуер, а сега пищят от поредния вирус… ами как да кажа, не че съм доволен, но не ми е неприятно. Яд ме е само на хорската глупост.

LTO barcode labels

от Йордан Радунчев
лиценз CC BY

Не е достатъчно да се прави бекъп редовно. Необходимо е архивираните данни да са лесно достъпни и бързо откриваеми, представяте ли си да се наложи да претърсите 50 касети по 2.5TB, докато откриете файла, който ви е необходим? Модерните системи за бекъп поддържат подробни каталози на архивираните данни - кое на коя касета се намира. За това е важно касетите да са надлежно надписани. Най-добре с баркод, който самата система за архивиране може да чете и обработва. Всеки производител на касети за бекъп предлага и етикети за тях. Цветни, нарязани, готови за лепене. Почти идеални, само с един недостатък: невъзможност за "персонализиране". Няма как да се кодира собствена схема за обозначаване на касетите. Не е гот. Естествено има и много комерсиален софтуер за генериране и печатане на баркодове. Естествено има и много безплатен и свободен такъв. Като barcode. С него и малко bash магия ще си напечатате колкото си искате етикета за бекъп касетите по каквато си искате схема. Етикета на моите касети за ежедневни архиви започва с D (daily), има петцифрен пореден номер и, съгласно възприетите практики, завършва с L6, понеже е LTO6. Този bash код ми генерира една страница А4 с 57 етикета на нея:

for ((i=1; i<=57; i++)); do printf "D%05dL6n" $i; done | 
barcode -u mm -t 3x20 -g 79x17 -o label.ps -e code39 -p 210x297 -m 3,2 -c

Изглеждат ето така:

LTO6 Labels - Daily

Github, отвори се!

от Йордан Радунчев
лиценз CC BY

Един alias в моя alias_git, който може да ви се стори интересен и полезен, може да се използва и като добър пример за използването на pipes на командния ред в Линукс, и като илюстрация на sed. С този alias от командния ред отварям в браузъра github страницта на репозиторито в което работя в момента.

alias gh="git config --get remote.origin.url | sed 's/git@/https:///g;s/:///g;' | xargs /usr/bin/chromium %U 1>/dev/null 2>&1 &"

Отделните стъпки са следните:

Взимам URL-а на репозиторито така както е дефинирано в config-а: 

git config --get remote.origin.url

Със sed заменям ':' с '/' и 'git@' с 'https://' в URL-а: 

sed 's/git@/https:///g;s/:///g;'

Резултата подавам на chromium с помощта на xargs: 

xargs /usr/bin/chromium %U 1>/dev/null 2>&1 &

Разбира се, има какво да се подобрява - например какво се случва, ако го използвам в обикновена директория, а не в репозитори? Правилно - отваря ми празен браузър. А може да се сложи проверка и да не се отваря изобщо нищо. Ето нещо над което да поработите.

Васил Левски – украинец?!

от Йордан Радунчев
лиценз CC BY

От няколко дни сме свидетели на борбата на украинците - борят се да изтръгнат родината си от прегръдката на руската мечка, борят се да останат част от Европа, а не отдел от азиатския департамент на имперската канцелария. Всички следим новините от там, наясно сте, да не ви обяснявам и да изпадам в патетични излияния.

В Украйна, както е известно на всеки български патриот и родолюбец (а дали?), има огромно множество хора, които се определят като българи по националност и етническо самосъзнание. Толкова огромно, че правото им да се наричат българи е признато от държавата и си имат собствено политическо представителство в парламента, както и редица други права като училища на български и т.н. В събота, в предаване по БНТ (или бТВ), водещия включи директно по скайп един от българските депутати в украинския парламент. Естествено по повод събитията в Украйна след решението на парламента им да завие към Русия, вместо към Европа. Първият още въпрос беше - А какво мислят българите в Украйна, каква е тяхната позиция? И от отговора аз лично получих едновременно просветление относно исконната същност на българската душевност и сърдечен удар. Българските депутати в украинския парламент... подкрепят решението за по-тесен съюз и обвързване с Русия, за сметка на влизането на Украйна в ЕС. Толкоз. Защо? Защото по времето на СССР имали сигурност, имало грижа на държавата за тях, имало отворени читалища във всяко село, имало работа, имало ред - за всичко това се грижела СССР. И тука ми светна. Чакай! Този отговор съм го чувал! Това е стандартната мантра на всеки червен носталгик, осъзнат или латентен комунист, у нас, в България! Тези хора са наистина българи, Господи! Макар и от векове откъснати от България, че как да мислят друго? Те са българи.

Нали сте говорили с червени носталгици? Всичко, в края на всичко, се свежда до едно, всеки пример за това колко анти-човешка идеология е комунизма се парира с едно: Абе да бе, абе може да е било сякакво при Живков, ама поне е имало СИГУРНОСТ, поне НЕ НИ СЕ Е НАЛАГАЛО ДА МИСЛИМ за работа, НЕ НИ СЕ Е НАЛАГАЛО ДА МИСЛИМ за прехрана. Това е, драги. Това е истината - българина най-МРАЗИ да мисли. Той мечтае да не му се налага да МИСЛИ. Някой друг да мисли за него - за читалищата му, за културните му домове, за работата му, за всичко. Ама за всичко! Нали помните оня виц за Тодор Живков, в който открива нова детска градина? "Партията ви направи детска градина, хо хо хо!" - "Ама, другарю Живков, ние деца нямаме..." - "Е па и деца ше ви направи партията хо хо хо хо!" И всички дружно се смеем... Ама не е виц. Не съм убеден, че е виц. Това е еманация на най-дълбокото и съкровено желание на българина. ДА НЕ МИСЛИ ЗА НИЩО. Като прасе в кочина. Сипват му помия, чистят му от време на време, макар и рядко, лайната. На завет е. Е, не са идеални условията, може и по-добре да се живее, нали... ама НЕ НИ СЕ НАЛАГА ДА МИСЛИМ! Ако трябва по-добре да живеем, ще ни се наложи да мислим сами за себе си. Да, там някакви някъде по света по-добре живеят, ама пък то живот ли е тяхното бе - НАЛАГА ИМ СЕ ДА МИСЛЯТ!!

И в България, и в Украйна и на всякъде по света българинът си е българин. Можеш да го присадиш в какви ли не условия, ще вирее... издръжлив е. И при комунизъм, и при капитализъм, и при монархия, и при демокрация, и на течение... Само не го карай да мисли! Сакън. Истинският българин не мисли! Мрази да мисли. И не мисли.

Да ме прощават патриотите, но всичките им кумири - и Паисий, и Раковски, и Ботев, и Левски, и Бенковски, и Захари Стоянов - всички те очевидно не са българи. Всички вкупом не издържат теста по българщина. Те са имали отчетливо изразени вредни склонности към мислене. Толкова ярка анти-българска черта. Били са украинци... най-вероятно. Приличат на украинци - поне по любовта им към и жаждата им за Свобода. А може и папуаси да са... Но определено не са българи. И аз не съм българин.