Подаванията ми към github сигурно ще станат 1400 за една година. От 22 май миналата година, когато реших да правя система за следене и преглед на логовете на Jitsi. Казах си – поне по едно на ден, когато мога – и повече. Всъщност са към мой gitea, който обаче има огледала в github, codeberg и gitlab. Не че има смисъл, поне засега – така и така съм само аз.
Повечето промени от около половин година са не в Jilo, а в TotalMeet, което застояваше отдавна. Идеята е за платформа за споделена работа, проекти и видео срещи. Странна работа – колкото повече неща правя, толкова по-далечно ми изглежда пускането на сайта и проекта наживо.
И друго е неприятно – все повече ми харесва да ровя в кода и да си правя тия неща и все повече усещам как клиентите от другата ми, плащаща-храната-на-масата работа не са винаги ок. Даже леко се притеснявам. Зарязал съм търсенето на нови клиенти, затова е. Винаги трябват нови клиенти за консултант. Преди пишех писма, говорех с хора, убеждавах, правех презентации и начални безплатни консултации, какво ли не. Напоследък това ми е трудно, досадно и затова на практика неефективно и просто май го избягвам. Като нещо не ти е ок, не стават нещата.
От друга страна знам, че не съм програмист – защо се залъгвам на стари години да дебъгвам класове и модули, вместо да си гледам работата, да говоря с клиенти и да дебъгвам сървъри, в което знам, че съм добър? Ако ще е криза на средната възраст, не може ли да е с ферарита и яхти, като нормалните хора от филмите…
Ама не се оплаквам де, просто си говоря. Не, всъщност се хваля – 1400 git commits си е бая! Не че вярвам в онова с количеството и качеството де, ама… Честит петък!