Skip to content

Category: lawSyndicate content

Нели Огнянова

 ЗРТ: начин на употреба

   от Нели Огнянова


 

Парламентът многократно е изменял Закона за радиото и телевизията ситуационно. 

 

Нели Огнянова

1014576_10153116148720085_511446705_o

Управлението  на обществените медии е важно за властта. По-неумелите политици направо искат политически контрол, но при наличието на медиен регулатор това вече не се практикува толкова често. При  действащото законодателство предпочитаният от управляващите избор на генерален директор  може да се осъществи само ако си осигурят  съдействието на регулатора: кадровите решения по закон са в неговата компетентност. Но по дефиниция медийният регулатор е независим.

Тъй като мандатът на генералния директор на БНТ изтича,  всички очакваха решението на регулатора: ще насрочи избор – или ще отлага, както подсказват   публикации без посочен автор в медии,  близки до управляващите.  Второто.

 

Нели Огнянова

 На 22 юни 2016  в Полша е приет закон, уреждащ статуса на медийния регулатор. Веднага след това е избран нов състав на медийния регулатор (пет члена – трима, определяни  от Сейма, и двама  – от президента).

Съветът на Европа критикува пакета медийни закони от гледна точка на съответствието им със стандартите на Съвета на Европа и влизането в сила на останалите три медийни закона  за обществените медии  засега е отложено. 

 

Нели Огнянова

През юли 2016  на сайта на Народното събрание е публикуван нов Законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията.

Логично след предходния, посветен на мандатите на  генералните директори, вносителите   се  грижат и за мандатите на управителните съвети.

От сайта на Народното събрание се вижда  скоростта на реакция:

Хронология
  • 22/07/2016 – внесен(зала първо четене)
  • 22/07/2016 – приет(зала първо четене)
  • 22/07/2016 – внесен(зала второ четене)
  • 22/07/2016 – приет(зала второ четене)

Според заключителната разпоредба в проекта Законът влиза в сила от 5 август 2016.

 

Нели Огнянова

 ЕС-САЩ: Щит за личните данни

   от Нели Огнянова


Европейската комисия е декларирала нееднократно, че се стреми да постигне високи стандарти за закрила на неприкосновеността на личния живот в рамките на споразумението за защита на данните между ЕС и САЩ.

В началото на февруари 2016 г.   Комисията одобри   постигнатото политическо споразумение със САЩ и се произнесе, че новата рамка  ще осигури защита на основните права на европейските граждани при предаване на данните им на Съединените американски щати и ще гарантира правна сигурност за предприятията.

 

 

Нели Огнянова

Стана известно Становището 5/2016 на Европейския надзорник за защитата на личните данни за ревизията на Директива 2002/58 за личните данни и личната неприкосновеност в електронните съобщения (ePrivacy Directive).

През 2015 г. надзорният орган издаде и по-общи препоръки относно опциите за ревизия на правната рамка на защитата на личните данни в ЕС. Те съдържат оценка на ревизията.

 

Нели Огнянова

През 2014 Съдът на ЕС обяви Директива 2006/24 за невалидна. Това беше директивата за задържане на трафичните данни, срещу която и в България имаше протести, но беше въведена в Закона за електронните съобщения. После Конституционният съд по искане на Омбудсмана обяви  противоконституционността на разпоредбите на ЗЕС, въвели директивата.

Мотивите на Съда на ЕС са – каквито бяха и на протестите впрочем –  (1) че   установеното с директивата задължение за запазване на някои данни води до тежка намеса в основните права на зачитане на личния живот и на защита на личните данни и (2) че така установеният режим не е ограничен до строго необходимото за целите на борбата с тежките престъпления.

 

Нели Огнянова

Европейската комисия от известно време проучва практиките на Гугъл в ЕС. На сайта на ЕК  е публикувана информация за поредни стъпки на ЕК, ето част от съобщението:

Комисията счита, че Гугъл се намира е господстващо положение при предоставянето на услуги за общо търсене в интернет, както и при поставянето на реклами при търсене на уебсайтове на трети страни в цялото ЕИП, с пазарен дял съответно над 90 % и 80 %. Господстващото положение само по себе си не представлява проблем по нормативната уредба на ЕС за конкуренцията. Предприятията с господстващо положение обаче носят отговорност за това да не злоупотребяват със своята мощна пазарна позиция, като ограничават конкуренцията както на пазара, на който те са с господстващо положение, така и на съседните пазари.

 

Нели Огнянова

В края на март 2016 правителството обяви, че е наложило мораториум върху договорите за купуване на ефирно време в телевизия и радио. Всъщност според медийния закон няма такава фигура купуване на ефирно време, става дума за заплащане на разполагането на информация в програмите на електронните медии срещу заплащане със средства от европейски програми и финансовите инструменти, съфинансирани чрез ЕСИФ.

Защо това е проблем: защото има директно договаряне, селекцията на медия е оставена извън състезателност и публично оповестени критерии и насочването на средствата, както помним от записите на бившия министър Мирослав Найденов, зависи от отношението между правителството и събствениците, съответно от линията на съответната медия.  Тече една интрига, че видите ли, властта си купува медиите комфорт, казва вицепремиерът Томислав Дончев, това не е вярно.