Skip to content

Category: psychologySyndicate content

Николай Михайлов

Посвещавам на всички, които се чудят с какво се занимавам. Ето разгадката. Статията е публикувана в Сборника с доклади от VI Национален конгрес по психология, 18 – 20 ноември 2011.

Въведение

Представете си психология, която разглежда проблемите извън психиката на индивида. Представете си наука, която открито декларира ценности, вместо обективизъм. Представете си изследователска област, която поставя действието преди теорията. Представете си дисциплина, която приветства премахването на границите с други дисциплини. Представете си професори, които призовават за „приключенски изследвания“. Има ли такава наука и наука ли е тя?

 

Николай Михайлов

 Речник на чувствата на български език

   от Николай Михайлов


В създаването на Речника участваха Алина Свиленова, Иван Бангиев, Лия Панайотова, Маргарита Попова, Милица Дамянова. Статията е публикувана в списание „Клинична и консултативна психология“.

Цел на инструмента

 

Николай Михайлов

Има два вида хора: психолози и хора, които си мислят, че са психолози.

Не, друго исках да кажа. Има два вида психолози: хора и психолози, които си мислят, че са хора.

Надявам се успях да ви объркам. Искам да мислим за известно време извън етикетите.

Психолог. Какви асоциации  поражда у вас тази дума? Какви мисли, какви емоции? Ако мислите за себе си като психолог, какво означава тази дума за вас? Ако мислите за психолозите като за „тях“, какво е отношението ви?

За мен лично психологията като реализация означаваше промяна на света чрез промяна на другите и себе си. Така влязох в психологията. По време на изследването ми на терапевтичната професия няколко терапевти говориха за привличането от фантазията за специално знание, за контрол над скрити сили. Какво по-привлекателно от това да си Специалист по Душата?

 

Николай Михайлов

 Мхм: емпатия, приемане, автентичност

   от Николай Михайлов


Тази статия е различна от досегашните с това, че е по-тясно насочена към психолозите. Въпросите в нея са важни и приложими в ежедневното ни общуване, във възпитанието, образованието и интимните отношения, но езикът й е по-технически. В момента нямам време да я преведа на „човешки“, така че може да ви потрябват повече усилия за вникване в някои понятия. Това е първата ми публикация в професионално психологично списание – „Клинична и консултативна психология“, бр. 2 от октомври 2009. Този месец излиза трети брой с друга моя статия.

 

Николай Михайлов

 Интернет и аз

   от Николай Михайлов


Пиша този текст като отговор на поканата на Графа. Какво харесвам и какво не в Интернет, с уклон към психологията.

 

Николай Михайлов

 Straight Books, Backward Books

   от Николай Михайлов


 

Николай Михайлов

 Нормални книги, обратни книги

   от Николай Михайлов


Защо текстът по гърба на някои книги върви надолу, а на други – нагоре?

Загадката на домашната библиотека е добра задача за упражнение на психологически умения. Първо, тя изисква умения за наблюдение и очудняване. Тоест, да забележиш нещо, което си свикнал да гледаш откакто си се родил и което приемаш за дадено, и да го подложиш на питане. Защо текстът на гърба на книгите, когато са изправени на рафта, върви отдолу-нагоре? Случайно ли е това? Или има някаква цел? Особено интересно е, че на някои книги текстът по гърба върви в обратната посока. Отново случайност? Грешка? Или закономерност?

 

Николай Михайлов

И така, отговорът на задачата за наблюдение и очудняване, е – странното при книгите е, че по гърбовете на някои от тях текстът върви нагоре, а на други – надолу. Ще забележите това ако сравнявате някои от новите книги на българския пазар, издадени след 1990 г. Всички книги преди 1990 г. са по стандарт – текстът върви нагоре по гръбчето.

И така, новият ми въпрос, който е предизвикателство за уменията за психологическо мислене, е:

Защо текстът на заглавието върви понякога надолу, а понякога – нагоре? Помислете за дълбоките причини за това, не само за очевидните.

Моята хипотеза – в сряда.

 

Николай Михайлов

 Загадката на домашната библиотека

   от Николай Михайлов


Тази статия е нещо различно. Провокирам ви с един мой любим пример за решаване на задача с психологически умения. Първо, ще ви поканя да използвате уменията си за наблюдение и очудняване.

Погледнете няколко от рафтовете в библиотеката си вкъщи. Може и в книжарница. Забелязвате ли нещо странно, нещо несъвпадащо?

Отговорът от мен – в неделя.

Подсказка – става дума за начина, по който изглеждат книгите ви на рафтовете.

Редакция: вече има отговор в коментарите, не четете, ако искате да се напънете сами. ;-)

 

Николай Михайлов

Това есе е посветено на кампанийността – начин на функциониране на обществото и управлението му, начин на живот, при които необходими действия се предприемат не постоянно и постепенно, а на тласъци: дълги периоди на пълно бездействие се редуват с кратки моменти на напрежение на всичките сили. “Айй-руп!” беше викът, с който дядо ми и съседите му по вила изправяха електрическите стълбове по времето, когато се прокарваше ток в нашия район. Местните помагаха за електрификацията, като поставяха стълбовете. Циментовият стълб е доста тежък и, след като изравяха дупка за него, дядо ми и съседите, общо 5-6 души, започваха да изправят стълба. На тласъци. На “Айййй-“ се подготвяха, а на “Руп!” с рязко движение тласкаха нагоре – и така докато изправят стълба. Този ярък и шумен спомен ми е добра отправна точка, за да говоря за кампанийността.