Тази седмица внесохме законопроекти за оптимизация на администрацията. Лесно е да се каже „съкращения“, но процесът е по-сложен. Администрацията е сложна система, в която на места не достигат хора, а на други има прекалено много.

Затова законопроектите, освен изискване за тригодишен план за 15% намаляване на щата, стъпват на следните 4 мерки:

1) централизирани конкурси – преди конкурса в съответната администрация да има общи, централизирани тестове за обща административна грамотност, за компютърни умения и др. Така най-скандалните неграмотни политически назначения няма да се случват. Още повече, че такива ще бъдат приложени и ма действите служители, и при два неизържани теста, ще бъдат съкращавани.

2) функционален анализ – нужно е да е ясно кои от законово-определените функции се изпълняват от коя част на администрацията и от колко човека. Има ли необезоечени функции, има ли дублирани функции, или дори излишни такива. Така ще може да бъде направено преструктуриране, с което, нарес а всичко друго, да се намали и числеността.

3) споделени услуги – всяка администрация има счетоводство, човешки ресурси, ИТ и др. Тези услуги могат да се изнесат в „център за споделени услуги“ и вместо 50 администрации да имат по трима души за човешки ресурси, да има един център с 50 служители, които са работят за всичките 50 администрации. Този процес го започнахме в кабинета „Петков“, като бюджетното счетоводство беше централизирано за всички областни администрации, а пилотно въведохме управление на човешки ресурси между три структури. Запопнахме и анализ за ИТ споделени услуги (към МЕУ).

4) електронно управление – ако се спазваха разпоредбите на Закона за електронното управление, поне част от служителите ‘на гише’ нямаше да има нужда да са там. И в коюбинация с останалите точки, това да доведе до намаляване на общата щатна численост.

На практика, през европейски регулации, идват постоянно нови задължения за администрацията. Т.е. естественият процес, ако никой не се намесва, е тя да се увеличава. Затова трябва контрамерки, така че новите функции да се изпълняват по-добре, от по-компетентни и мотивирани служители, като в същото време се намали общата неефедективност на системата.

Затова и мерките са толкова конкретни и са такива, които ще имат реален ефект. И в никакъв случай не са „обявяване на война на администрацията“, защото в опозиция е лесно, но когато управляваш ти трябва ефективна администрация. Просто „дайте да режем администрация“ е примамлив популизъм, който обаче рискува да доведе до още повече неефективност. 15% за 3 години е напълно реалистично намаление, ако горните мерки се изпълняват правилно. И ако вървят ръка за ръка с процеси по дерегулация, с които да отпадат функции.

Материалът Мерки за оптимизация на администрацията е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Реакциите на речта на вицепрезидента Ванс в Мюнхен са поляризирани. Едни се радват как „им го казА на европейците в очите“, други атакуват демагогията и мотивите му.

Основен сюжет в речта беше, че Европа е заплашена отвътре, от собствените си елити, които не слушат хората и заглушават несъгласните, уж борейки се с дезинформацията. Това е примамлив наратив, който обаче не е верен.

Това не значи, че Европа не трябва да се посъбуди и да решава проблемите си. Но картината, нарисувана от Ванс, е силно подвеждаща.

Ще си позволя да коментирам елемента с дезинформацията, защото и аз съм част – и експертно, и политически, от този процес.

Грешката на политиците в ЕС е, че подценихме лекотата, с която борбата с дезинформацията може да бъде етикетирана като цензура.

Че обясняването на сложните механизми на дезинформационните кампании не е убедителен разказ. Много по-убедителен е другият, грешен, но прост разказ – „дезинформация е всичко, с което елитът не е съгласен“.

Реалността е, че Европа не се справя с дезинформационните кампании на неприятелски страни, по две причини. Първата е, защото е тромава и некоординирана. Втората е, че всъщност цени свободата на словото и не предприема драконовските мерки, които един тоталитарен, цензуриращ режим би предприел. Първата трябва да бъде поправена. Втората е ценностен въпрос и там няма как да има промяна.

Заради тромавостта, бюрокрацията и липсата на координация, Европа допуска грешки, които се екплоатират от демагози. Да, има примери на неправомерно свалено съдържание (дори мои постове са били сваляни). Има свръхмодерация, има „пресоляване на манджата“, има залитане към крайности под натиск на гласовити хора, които обаче не носят отговорност за последствията. Такива грешки могат и трябва да бъдат избегнати, защото не са следствие от ценностен проблем, а от недосатъчно разбиране на ефектите от една или друга политика върху сложната дигитална среда.

Друга грешка е, че европейските политици имат склонността да отдават на дезинформацията проблеми, които сами са предизвикали. Дезинформацията е факт, но не може да е универсалното оправдание. Не можем да вдигаме ръце и да казваме „ами.. руска пропаганда, кво да направим“.

Дезинформационните кампании само усилват разломите и страховете, които вече съществуват в обществата. А европейските елити не правят достатъчно, за да бъдат неутрализирани тези разломи и да бъдат преодоляни тези страхове.

Но тези страхове и разломи се експлоатират злонамерено както от външни фактори, така и от местни опортюнисти. За съжаление, все повече такива опортюнисти имат едновременната подкрепа и на Кремъл, и на Вашингтон.

Сегашната президентска администрация в САЩ или не разбира, или съзнателно игнорира причините за опитите на Европа да ограничава предвестниците на тоталитарни идеологии. А причините са, че Европа не може да си позволи още един период като 1938-1944. Не може да си позволи и нов Мюнхен 1938 г. Но тъй като няма спомен от първа ръка, прави грешки, разфокусира се, „вдига топката“ на демагозите и опортюнистите.

От речта на Ванс, според мен, следват три неща. 1) Европа не може да разчита на САЩ в следващите няколко години; 2) европейските политици трябва да се грижат за разломите и страховете на собствените си общества, без да бъдат надменни; 3) европейските институции трябва да подхождат умно и координирано спрямо дезинформационните кампании, а не с големия бюрократичен чук.

Материалът Ванс, Мюнхен и дезинформацията е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Управлението на Тръмп започна със заявка за оптимизация на ефективността на администрацията, с т.нар. DOGE (Department of government efficiency) на Илон Мъск. В първия ден написах, че ще следя с интерес действията на DOGE по оптимизацията на администрацията. Това е задача, която и ние имаме, като електронното управление е инструмент за това. Още в деня на указа за създаване на DOGE написах на колеги, че „рисковото е, че всяка структура трабва да им предоставя всички некласифицирани документи“ и че вероятно ще се търсят „скелети в гардероба“.

Този риск, произтичащ от указа, бързо се реализира, поради действия на служители на DOGE (или USDS, което е структурата от американското правителство за ИТ услуги и модернизация на администрацият, което е основният инструмент на DOGE). Служителите, които са 20-25 годишни ИТ-специалисти, са получили достъп до системите и базите данни на редица ключови администрации, вкл. като са закачали външни твърди дискове. Това предизвика сериозно недоволство, и с право.

Не оспорвам правото на достъп на специализирани звена до данни и документи в цялата структура на едно правителство. Нито отричам правото да бъдат закривани структури или прекратявани финансирания – това са политически решения (подлежащи на съдебен контрол), на които всяко управление има право (и всеки има право да не е съгласен с тях и да ги оспори в съд). Още повече, че със сигурност има измами и неефективност в разходите, и външен поглед върху данните и системите може да ги идентифицира и да ги спре.

Но за да има легитимност изпълнението на тези политически решения, то трябва да е по правила. Изглежда Мъск и хората му са с разбиране, че са над правилата – че могат да превземат информационните системи на ключови администрации с „разпореждане отгоре“. Тези неща могат да се правят както трябва, вкл. заради информационната сигурност и защитата на данните, които са под риск от такива ад-хок действия.

Ще дам няколко примера от времето, в което съм бил министър, а преди това и когато бях съветник, с пълното разбиране, че мащабите са различни, но все пак има някои много преки паралели.

Първият пример е системата СЕБРА (системата за бюджетни разплащания на Министерството на финансите). Мъск в момента прави на практика същото – изваждане и евентуално публикуване на всички държавни плащания. Само че ние го направихме правилно – съвместно с министъра на финансите внесохме проект на решение на Министерския съвет, с което определихме данните за плащанията като приоритетен набор от данни, в изпълнение на изискванията на Закона за достъп до обществена информация. С това решение МФ бяха задължени да предоставят на МЕУ данните в определен вид, така че да могат да бъдат обработени, анонимизирани и публикувани. МФ възложи на своя изпълнител да извади данните, предаде ги по сигурен начин на МЕУ, където кодът за обработка и анонимизация беше публикуван в хранилището с отворен код. Паралелно с това беше създадена работна група, която промени наредба, така че системата автоматично да публикува такива данни. Ако го бяхме направили като Мъск, щях аз да пратя мой съветник и да кажа „свържете му лаптопа и му дайте достъп до базата данни“. И това щеше да е неправилно.

През 2016 г. отворихме данните от Търговския регистър и от регистъра на обществените поръчки. Тогава бях съветник, но отварянето на данните беше придружено с писма, а достъп до базата данни съм нямал – експерти от съответните институции писаха заявки към базата, а аз получих тестова база данни без реални данни, на която също да работя по заявките за изваждане на информацията. Публикувахме и кода на инструмента за анонимизиране на данните в Търговския регистър. Това беше в резултат на официална кореспонденция, на база на валидно правно основание в Закона за достъп до обществена информация.

Като министър (все пак официално избран от парламента, а не неизвестен служител) съм искал да разглеждам системи, но винаги някой друг да ми показва, а аз само да насочвам какво точно да бъде извадено (въпреки, че можех и сам да си го намеря и то по-бързо). В тези случаи ситуацията винаги е била „седни тук и ми покажи“ както и „на основание … моля да ми предоставите следните данни“, а не „дай ми достъп до базата данни и се махай“.

Да, има риск от отказ или саботаж на тези усилия, но тогава има други мерки – този, който саботира, може да бъде преместен или дори уволнен, ако не изпълнява законосъобразна заповед. В момента, обаче, Мъск прави обратното – неговите хора (непроверени по надлежния ред) действат незаконосъобразно и биват спирани от съда. На места вътрешните екипи правилно определиха тези действия като „вътрешна заплаха“ (insider threat). По принцип всеки достъп до базите данни трябва да оставя следа, а достъпът на обичайните лица трябва да бъде контролиран, защото не само външни лица могат да злоупотребяват с данните – вътрешните също понякога го правят.

Въпросът за достъпа до данните на институциите е изключително сериозен и не може да бъде решен с едно бланкетно изречение в президентски указ. А той е толкова сериозен, защото реално една модерна държава зависи до голяма степен от регистрите си и базите си данни. Тяхната сигурност и пълнота са в основата на редица политики и техния успех или неуспех. „Овладяването“ на регистрите и базите данни е ключов властови инструмент с голям негативен потенциал.

Излизайки от тази конкретика, ако DOGE беше действал „както трябва“, щеше да му отнеме няколко месеца повече, но щеше да има повече легитимност в действията. Видимо обаче, в унисон с други действия и заявки на американското правителство, по-скоро те искат да рушат и да газят правилата.

Ефективността на правителството е важна и ограничаването на излишните разходи е валиден политически приоритет. Но както може да бъде легитимна цел, така може да бъде и параван за по-нелицеприятни неща. И макар да идвам от стартъп света, не съм съгласен с подхода, че правителство и администрация могат да се управляват като стартъп. В стартъпите целта е да се движиш бързо, с риск да чупиш неща. В публичния сектор е по-важно да не чупиш неща, защото от това зависят съдби и животи, поради което нещата стават по-бавно. И когато действаш, нарушавайки правилата, с мотиви за политическа целесъобразност, не генерираш, а рушиш доверие.

Материалът Оценка на действията на DOGE и Мъск за правителствена ефективност е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.