Това прилагателно име се пише слято – данъчноправен, също и данъчноправна, данъчноправно, данъчноправни, тъй като е образувано от съчетание на прилагателно и съществително име – данъчно право. Сред услугите, които предлагаме в кантората, са консултации по данъчноправни въпроси. Данъчните органи упражняват контрол върху правилното прилагане на данъчноправната норма. Забележка: В източника е посочено само правилото, […]
Когато публикувах картата с предвиденото застрояване на София тя получи голямо внимание. В рамките на месец беше посетена от значителна част от населението на града и генерира както много реакции недоволство и действия от активни жители на града. Беше използвана като визуализация от множество медии, макар и националните да страняха от темата. Беше използвана включително за генериране на фалшиви новини конкретно от групи и акаунти свързани с ГЕРБ за атаки срещу сегашната администрация.
В последните девет месеца получих много подкрепа, но и доста критика за картата. Още когато я обявих официално миналото лято, описах подробно ограниченията и условностите в данните, въвеждането и какво виждаме. Винаги съм открит за методологията и проблемите на нещата, които правя и това не е изключение. Често описвам тези неща и защото се уморявам да ги обяснявам по коментари и групи и просто копирам линк къде да прочетат отговорите. Тази статия не е по-различна като мотивация.
Тук съм събрал 20-те критики за 3D картата с предвидено застрояване. Общават практически всичко, което някой някога е нареждал за проекта минус епитетите. Съгласен съм с всички тях в една или друга степен и съм описал защо са верни поне от гледна точка на критикуващите, защо е такава картата, защо не може да се направи други или какво правя по въпроса, за да го оправя.
Картата е неразбираема
Материята е сложна и картата събира огромно количество информация. При всяка визуализация се налага да се прави компромис между детайлността на представянето и какво се опитваме да покажем. Тъй като картата с документите вече представя много аспекти от документите, които се публикуват от НАГ, 3D картата показва друг аспект – планираното застрояване. Когато правих пилотната версия през декември 2023-та и после като обявих крайната за София описах подробно какво виждаме и как да го разчитаме. Не съм намерил по-добър начин от това. Ако някой има идеи как да се подобри, да пише в коментарите и ще го обсъдим.
Картата не се зарежда въобще
Както споменах, картата събира огромно количество информация – 23 хиляди полигона към този момент събрани в над 16 хиляди сгради. Основен проблем е, че това прави сайтът доста тежък и заради технически ограничения не работи на някои устройства. След обратна връзка от посетители се разбра, че има генерален проблем при iPhone, заради който дори при по-нови модели не успява да се справят с натоварването. Имам идея как да подобря зареждането на данните и показването ѝ. Въпрос е на време, което ще намеря, най-малкото защото ми е интересно как ще стане технически.
Отделно фотореалистичната карта на Google сама по себе си е тежка за зареждане и добавя към този проблем. Самата карта на Google има ограничения в броя посещения на потребител и тъй като немалко хора изглежда разглеждат цяла София, това означава сваляне на много данни, което в един момент Google ограничава. В пикови моменти на активност, например след като някоя медия пише за конкретен обект, това означава, че по-активни потребители изчерпват тези квоти. Това не може да се избегне.
Разбира се, има го и това, че услуги като външни ресурси, самата карта на Google и скорост на връзката влияят. Дори докато пиша това един от глобалните доставчиците използвани от картата има проблеми, което изцяло блокира зареждането тази сутрин. Оправи се като смених на друг временно докато прехвърля всичко на моята машина.
Има сграда в червено, която вече се строи или е построена
Използвам слой на Google, който е фотореалистичен и няма аналог на други доставчици. Докато има подобни опити от Mapbox и други, включително компании в България, не съм намерил нищо доближаващо се до това ниво да детайлност. Слоят им обаче е с данни от поне две години и междувременно има промени в града. Има пуснати сгради, булеварда Филип Кутев беше пуснат. Сгради са завършени или разрушени. Затова при въвеждането на данните съм добавял неща, които не се виждат към онзи момент, независимо, че вече може да са довършени. Когато Google я обновят, ще пусна нови.
Собствениците на имота нямат намерение да строят каквото е отбелязано
Наистина, на някои от отбелязаните места вече има построени сгради и няма изгледа да се разрушават за три- или пететажни сгради. Аналогично има стари блокове, за които са отбелязани по-високи. Картата не показва за какво има издадени разрешителни или се планува непременно строеж, а какво е предвидено, че може да се строи на база заповеди или издадени визи в миналото. Това може да са ПУП-ове или намерения от преди над 20 години, може да са такива от преди две години. Не знаем, защото голяма част от документите, които сега са публични, не бяха до преди това. Това не значи, че тези намерения ще се осъществят, но не значи и че след няколко години собствениците няма да решат друго предвид каква печалба биха осъществили към този момент. Натискът от инвеститори се значителен навсякъде независимо каква е реалната им мотивация за тези обекти. Докато не се промени ОУП и закона за София така, че старите ПУП-ове да станат невалидни и новите да се съобразяват изцяло с новите ОУП, отбелязаното предвидено строителство продължава да е възможно.
На мястото има паметник на културата, защо е отбелязано в червено
Голяма част от паметниците на културата са частни. Немалко от тях не се поддържат, често нарочно. Свидетели сме на умишлено събаряне или съсипване. Министерство на културата до сега не се е справяло да опази нормативно или чрез комисията си тези паметници. Съдебната практика по-скоро пречи да се санкционират онези, които ги унищожават и съотношението риск/печалба не е в полза на опазването на културното ни наследство. Така общините, дори при добро желание, биват отказани да използват малкото механизми да спират и изискват възстановяването на тези паметници. В този смисъл, на база сегашната парктика, 8 етажен блок в центъра на София където сега има паметник на културата е по-скоро неизбежно, отколкото невероятно. Особено предвид, че хората в района често не разбират както се случва докато не дойдат багерите посред нощта.
Няма връзка към документите за въведена сграда с червено
За голяма част от сградите липсват документи. Повечето от тях са на база документи в последните 20 години, които не са публични. Въведени са обаче в слой „Застрояване“ в ГИС системата на НАГ. Всеки може да я види на публичната им карта. Това, което аз правя само е да представя същите данни в по-добър формат, за да са по-разбираеми. Доколкото всичко ново, което въвеждам, има документи към себе си, технически ограничения на визуализацията, сложността и динамиката на процеса на одобрение на сграда, както и времето, което е нужно за модерация на тези връзки, прави невъзможно да се свържат с документите или най-малкото да са последните такива. Затова една от бъдещите функции на картата ще е препращане към тази с документите на същото място, за да могат хората сами да видят какво е известно на това място и околността.
Не е отбелязано какъв вид ще е сградата – училище, градина, офис или жилищна сграда
Доколкото за някои сгради се вижда от визи за проектиране или ПУП какво е предназначението или може да се направи предположение на база собствеността на имота и околните сгради, това важи за твърде малко и отново би било гадаене. Отделно, че неведнъж се е случвало парцели за училища и градини практически да се подаряват за строителство на сгради, както се случаи с една от сградите на Бъсков, или да се строят несвойствени сгради в двора на училища или паркове. Затова всяко усилие за маркиране на сградите би било най-малкото неточно .
Височината или формата на отбелязано строителство не отговаря на съществуващите документи
Почти всички сгради отбелязани на 3D картата са взети от слой Застрояване на НАГ. Там се отбелязват по два начин – височина в метри и етажи. Когато са отбелязани по етажи като правило умножавам по 3.125 метра и получавам височината. Когато е височина, тя може да е до било (максималната позволена на върха) или кота корниз. В този смисъл често височината, която виждате на картата е дори подценена, тъй като в повечето случаи виждаме кота курниз, тоест често се добавят още 2-3 скосени етажа и така се увеличава с 6 до 10 метра височината. Когато има някакви публични документи, там това понякога може да се види по-ясно и го отбелязвам както е показано.
Друг аспект е спецификата на визуализацията. Слоят на Google е релефен като показва съществуваща растителност и сгради. Учудващо нетривиален проблем е да се сложи сградата на нивото на повърхността поради много фактори, включително различни стандарти за топология на тези слоеве и честото изравняване на терен за сградите. За да реша това, взимам средната точка на полигоните и през други доставчици взимам очакваната надморска височина, на която стъпва сградата. Така е възможно разлика от няколко метра заради това колко неравен е терена на София, особено в най-южните части. Комбинирано с подценената височина, за която говорих по-рано, този ефект се компенсира.
Формата на основите, силуета и общите очертания на самите сгради се взимат от същия този слой на НАГ. Както описах подробно в статията обявяваща картата, това са външни очертания, в които новата сграда следва да се впише. Може да е с разчупена форма, може да е дори по-ниска. Често плановете се променят в процеса на вадене на разрешителни дори да не се променят общите параметри. Отделно, както стана ясно от пресконференцията на Терзиев, твърде често строежите надвишават с 10 до 30% височина и интензивност без да са били санкционирани, така че отново изглежда, че картата ми силно подценява бъдещето.
Затова визуализацията показва до къде им е позволено да се разпростират, а не какво ще се случи. Неколкократно архитекти на такива проекти са изказвали раздразнение колко грозно съм представил бъдещите им проекти, още повече в сигнално червено. Разбирам ги напълно и съм съгласен – положили са усилия да направят нещо красиво, което да се вписва в изискванията на клиента, макар и нерядко далеч не и в нормативните изисквания или визията на района. Задачата на картата ми обаче не е да им прави реклама, каквито предложения съм получавал нееднократно. Целта ѝ е да информира тези наоколо какво се случва с улицата, квартала и града им.
Отстоянията не отговарят на изискванията или документите
Формата на основите на сградите се определят от различни документи, до които често нямаме достъп. На картата представям данните в слой Застрояване по по-прегледен вид. Доколкото има други изисквания за отстояние, те ще влияят на крайната форма на сградата в рамките на максималните очертания, които съм показал. Масова практика е да се бетонира изцяло парцела, да се сменя предназначение, за да се използват по-малки отстояния, натиск върху контролни органи, за да подпишат нещо незаконно и други машинации за заобикалят тези изисквания. Затова отново теорията и практиката се различават и това далеч не може да се отчете с 20+ хиляди червени кутийки.
Липсват сгради, за които има документи и са планирани или вече построени
На картата съм отбелязал практически всички сгради над три етажа, които виждам на слоя на НАГ. В последните шест месеца минавам един по един няколко хиляди визи за проектиране, градоустройствени заповеди и ПУП-ове, където също се намира такава информация. Въпреки това, голяма част от тях са публични едва от последните две години. Преди не беше рядкост – случайно или не – да не се публикуват такива или да се показват с месеци закъснение.
Картата не претендира за абсолютна точност, тъй като самите слоеве на НАГ не са абсолютно точни. Данните ми са максимално толкова добри, колкото техните публични такива. Също така не съм отбелязал хилядите къщи, които са планирани в покрайнините на града. Това е защото все още нямам време, ще стане съвсем тежка картата, както и защото повечето попадат далеч извън очертанията на София, където Google maps поддържа 3D слой. Извън това визуализацията губи качеството си. Все пак съм добавил някои от тях.
Картата не показва аспекти като озеленяване, пътна и друга инфраструктура
Доколкото има слоевете показващи тези аспекти, те са също толкова неточни. Има ПУП-ове и решения, които показват какво се планира, но аспекти като отчуждаване, съдебни дела и бюджети често променят тези планове. Също така визуализацията на картата ми цели да покаже други аспекти на града. Отделно е факт, че аспекти от разрешените проекти като плановете за задължително озеленяване и пожарна безопасност не са публични. Те се правят в голяма степен за опазване и засягат интереса и безопасността на обществеността, но в същото време последната няма възможност да се запознаят с тях и дали всъщност са изпълнени.
Картата се фокусира върху височината на сградите
Наистина, започнах с високите сгради и често пиша за тях. На картата обаче има най-много сгради до 15 метра дори без да съм добавил многобройните комплекси от къщи около града. Именно огромните проекти са тези, които привличат внимание, затормозяват инфраструктурата на конкретния район и влияят непропорционално на качеството на живота на околните. При тях има и непропорционално много нарушения и лобизъм, които се проспиват от районни администрации и чиновници, къде заради корупция, къде заради липса на капацитет и сплашване. Затова като такива се определят като най-голям риск и това се разпознава от жители на града като мен, които търсят отговори.
Картата разглежда твърде повърхностно какво ще се строи
Да, това е идеята. Има предостатъчно разпръсната информация в документи, често не публични, карти, слоеве и разрешителни. Когато се прави една визуализация, неизбежно трябва да опростява информацията, за да стане разбираема. Целта е да се приканят останалите да се вгледат в темата и да търсят повече детайли след като са видели голямата картинка. Картата няма претенции да показва всичко на 100% точно, защото самите слоеве на НАГ и публични документи не го показват така. Целта е да осветли практики и планове, част от които разчитат на това да не се шуми много около тях.
Картата показва само данни за София
Да, това е така. Причината е, че подобен слой Застрояване има само в София. Предвид мащабите, градът има най-развитата информационна система докато в много други градове и общини дори не са довършили данните за кадастъра си и умишлено укриват дори задължителните протоколи. Въпрос на личното ми време е да намеря начин да ги извадя и публикувам, както вече правя за Пловдив и Благоевград на картата с документите. 3D модели ще са по-трудно, но не невъзможно и имам вече идея за Пловдив.
В тази връзка има едно изключение – след скандала с кулите в Пловдив ги добавих на картата и публикувах снимки. Махнах ги след като кметът на Пловдив, който беше внесъл предложението, го оттегли. Сега чувам, че няколко медии опипват почвата дали обществото се е успокоило и ще може да се прокара тихомълком втори път нещо подобно увещавайки общинските съветници. Не виждам да им се получава, но затова е и важно да се следят изкъсо комисиите.
Картата подвежда, че ще се застрои цялата София
Предвид опита на сега, изказванията на Съюза на архитектите в синхрон с организации на инвеститорите, че нямало такова понятие като „презастрояване“ и че в междублоковите пространства има предостатъчно място да се боднат по няколко сгради, както и собствеността на земята, заложените в закона параметри и умишлено връзване на ръцете на местната власт в някои случаи, а в други – корупционен и физически натиск върху чиновници на фона на демотивация и ниски заплати и многомилионни финансови интереси, а не на последно място противоречива и най-меко казано съмнителна съдебна практика, също както други аспекти на картата, то по-скоро тя подценява колко ще се застрои града, ако не се направи нещо. В този смисъл наистина подвежда, защото ще е по-зле, но съм съгласен, че ако се вземат мерки далеч няма да се стигне до там. Въпрос на това кой път поемем и кога.
Картата създава излишна паника за бъдещето на София
Съгласен съм. Всъщност, в няколко интервюта съм посочвал, че голямото ми притеснение е картата да не доведе до парализа вместо да мотивира за действие. Самият аз започвайки я не съм предполагал, че положението е толкова зле. И на всеки няколко месеца се доказва изказването ми, че ни е бедна фантазията с нови и нови проблеми и заложени мини. В този смисъл наистина може да се каже, че се генерира известна паника предвид тягостната картина, която може би не е толкова конструктивна.
В същото време бих поспорил дали е излишна. Доколкото има много активни местни групи и организации, които защитават градини, училища, паркове и реки и вършат прекрасна работа, голяма част от населението пренебрегват проблема. Споделям притеснението, че обемът информация е голям, но полагам усилия да го направя лесен за възприемане, за да се избегне тази парализа, за която говоря и хората да действат. Имам съмнение обаче, че критикуващите картата за „излишна паника“ предимно не искат да има действие и биха се радвали хората най-много да мрънкат из фейса приемайки, че нещата са неизбежни. За щастие, почти винаги не са когато се хване от рано темата
Картата създава трудности на собственици на имоти и инвеститори
Да, чувал съм го нееднократно и имам не един или два примера. Това е не е пряка цел, а възможен страничен ефект. Доколкото някои от проектите разчитат на схеми с общинска земя, публични средства или разрешени параметри, други наистина претендират да спазват буквата на закона, макар отново често да разчитат на пропуските на общината да минат метър просто защото „ма те всички така правят“. Голяма част от сградите в София, особено големите, не следва да получат акт 16, често заради елементарни пропуски, за които нормативните актове са красноречиви. В този смисъл вниманието на обществото, от които се притесняват, може би не е толкова лошо нещо.
Друга честа критика е в посока абсолютизми за частната собственост и инициатива. Доколкото това е вярно и елементи са вписани в Конституцията, те не идват с ограничения. Има изисквания колко, къде и какво може да се строи. Отделно тези имоти не съществуват в изолация в града и следва да допринасят вместо да паразитират над останалите. Има и редица изисквания, които до сега рядко са се прилагали, за отстъпване на част от частните имоти за обща инфраструктура и колкото да не са доволни хората, това е закон също толкова, колкото всичко на което се уповават. А не се е прилагало заради обслужване на частни интереси и лично обогатяване, включително на хора, от които е зависело прилагането на тези закони. Тук дори не засягам темата как въобще някои от имотите са станали частни след схеми в общината, измами с нотариуси и съдебни решения и прочие.
Картата не помага на хората да разберат процесите
Да, не е това целта на картата. Имам други проекти и визуализации, които искат да допринесат в тази посока. Процесите обаче са изключително сложни и дори често самите чиновници не ги разбират или проследяват от край до край. Има, несъмнено, хора които ги разбират и често са от страната на онези, които експлоатират не само пропуските в тези процеси, но и разминаванията между нормативни изисквания и реална административна и съдебна практика. Надявам се в скоро време общината да публикува такива обучителни материали. Все пак, ако някой иска да сподели такова описание или друга форма на представяне на тези процеси, дори и като UML диаграма, ще се радвам да помогна да я представим и приложим към другите визуализации.
Картата няма практическа стойност за градоустройството
Да, и не е това целта. Има предостатъчно специализирани системи, които се използват за тази цел. Още в началото писах, че данните не могат да се използват дори за дигитален двойник, заради качеството на източника и въвеждане, както и контекстът, в който съществуват. Все пак, имам идеи как може да се маркират като рискови някои планирани строежи и парцели и готвя нещо по въпроса.
Картата е излишна
Да, излишна е. По-точно следва да е излишна и работя за това да стане излишна. Също както картата ми за безследно изчезналите преди 15 години беше излишна. Тази тук цели да илюстрира какъв е проблемът и какво е възможно да се направи с малко повече прозрачност.
Възможно е да стане напълно точна и автоматизирана и да се генерира от самите институции не само за София, но и за цяла България за бъдещи проекти като изчиства почти всички критики, които описах до тук. Това може да стане с електронно подаване и обработка на строителните книжа и задължение да се публикуват схемите проектите и параметрите им в единен структуриран формат. Това ще помогне не само да се придвижват много по-бързо разрешителните там където няма проблеми, така и да се хващат нарушенията и корупционните практики. Това значи, че ако искате пристройка към къщата си няма да се налага да чакате месеци или години, а дни. В същото време значи и че проекти за десетки милиони ще стават публични в цялостта си веднага след като бъдат подадени документите. Мисля, че разбирате защо предложените по този начин мерки биват блокирани в парламента. Готвят се и други локални мерки в тази посока, но има и също толкова силен лобизъм срещу тях.
В този смисъл картата е излишна, защото не следва някой като мен да отделя толкова време да я прави и поддържа. Не съм и планирал да го правя. Намира се за полезна от доста, защото показва нещата по различен начин и докато това остане така, картата ще е публична.
Повече по темата
Ако сте стигнали до тук, може да са ви интересни другите аспекти на тази карта и други свързани проекти, които съм правил:
Правилно е да се пише кючек, мн.ч. кючеци. Думата е заета от турски – köçek. Изписването ѝ на български се различава от оригиналното изписване и звучене. Там имаше най-различен свят, свириха зурни и тъпани, играха кючек, бориха се пехливани. (Р. Нури, „Чучулигата“) Кючекът води началото си от Турция, но е популярен в доста балкански страни.
Канада отдавна е основен доставчик на хартия за американските вестници – сега предоставя около 80% от хартията, използвана от американските вестници. Митата добавят значителна тежест за издателите, които и сега се борят с високи производствени разходи.
Марта Диас Асккенази, председател на Националната асоциация на вестниците и издател на San Fernando Valley Sun, казва, че цялата индустрия се чувства разтърсена. “Не само митата ни засягат, но и несигурността”, каза тя. “Това се отразява на нашите клиенти, които се въздържат от вземане на решения за реклама.”
Сега издатели на вестници като Джеф Майо, чиято компания Cookson Hills Publishers отпечатва осем вестника предимно за селски общности в източната част на Оклахома, се оказват затънали в безизходица.
Европейската комисия ще изпрати допълнително мотивирано становище на България (INFR (2021) 2098) за това, че не е транспонирала правилно Директивата относно правото на информация в наказателното производство (Директива 2012/13/ЕС). Директивата има за цел да гарантира, че на лицата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателно производство или за които е издадена европейска заповед за арест, се предоставя подходяща информация относно техните права.
През септември 2021 г. Комисията изпрати на България официално уведомително писмо, а през септември 2023 г. — мотивирано становище. Българското законодателство не обхваща лицата, които фактически са заподозрени в извършването на престъпление, но все още не са официално признати за обвиняеми. Това означава, че в България лицата, които са заподозрени, но все още не са официално обвинени в извършването на престъпление, не се ползват от правата, с които разполагат съгласно Директивата, което може да окаже значително въздействие върху справедливостта на съдебния процес срещу тях.
На 15 юли 2024 г. Комисията реши да сезира Съда на Европейския съюз, но поради сложността на случая и за да се отговори на допълнителната информация от България, беше решено да се издаде допълнително мотивирано становище на България. България разполага със срок от два месеца, за да отговори и да предприеме необходимите мерки. В противен случай Комисията може да реши да сезира Съда на Европейския съюз.
В публикация в The New York Times се казва, че в редакцията са обобщили въпросите на читателите си относно отразяването на новата администрация на Тръмп, изготвили са отговори и днес ги публикуват.
Отговорите са интересни, заедно с това – образователни. Научаваме, че
В редакцията се справят с наводнението с информация /“flood the zone” strategy;
Журналистиката е конституционно защитена дейност, но журналистите са изправени пред интензивен натиск, заплахи и тормоз. В редакцията са решени да продължат да работят без страх или благоволение/report without fear or favor.
Основният урок от първия мандат: да се разделя това, което някои биха нарекли “Шоуто на Тръмп” – способността му да привлича вниманието, често чрез нарушаване на нормите или скандални изявления – от конкретните политически решения и съществените действия. За втората част се обяснява какви са промените, какво ги движи, кой печели и губи и какво е крайното въздействие върху страната.
Как се отразяват лъжите: “Нюзрумът на “Таймс” от години отразяваслабата връзка на Доналд Тръмп с фактите”. Не се допуска невярна информация да остава непроверена, независимо от темата или източника ( и резултатът се докладва на читателите).
Доверието към правителствените данни: проверяват се, понякога това, че не са верни, стана новина – вж данните, които подава звеното на Мъск; архивират се много федерални доклади и набори от данни, така че да се сравняват предишните версии с нови;
Дневник на мандата: проследява севсеки голям ход, който администрацията прави. Екип от журналисти ежедневно актуализира страницата, като преглежда отразяването на Вашингтон от предишния ден, президентските действия на whitehouse.gov и социалните медии на Тръмп и Мъск. Всеки ден е имало средно около 11 действия.
Достъп: Тръмп е по-достъпен от Байдън, само че всичко казано трябва да се проверява.
Активизъм: да бъдем активисти за кауза – колкото и да е достойна или спешна – би подкопало нашата роля като надежден източник на независима журналистика. Но в Times Opinion се предлага широк спектър от перспективи, които помагат на хората да разберат силите, които оформят нашия свят, и да развият и да оспорят собствените си възгледи. Колумнистите, редакционната колегия, гост есетата и писмата до редактора, както и бюлетините на Мнение също допринасят за повече гледни точки.
Началната страница и как да запазим разсъдъка си: Тръмп обикновено доминира, защото изданието се ангажира да обхване всички аспекти и не само да разкаже новините, но и да предостави анализ и контекст, за да помогне на читателите да разберат какво означава всичко това. Историите ще са опаковани тематично. Ако предпочитате да четете за нещо друго, отминете.
Как изданието информира за ефектите от мерките: с репортери на място, като говори с американците за действията на президента Тръмп и как са засегнати местните им общности.
Има ли рискове за журналистите: има, но репортерите казват, нямат колебание в работата, която вършат.
Редактират ли се цитати: не, читателите виждат този език, точно както биха го намерили в социални платформи като X или Truth Social.
Вчера, когато привършвах текста ми за картата на Евростат, се замислих над още нещо. Защо забелязваме спад в тоталния индекс на плодовитостта сред повечето европейски държави в последните две години? Поне това на пръв поглед се виждаше взирайки се в данните им. Реших да се задълбая повече и излязоха няколко интересни наблюдения. Ще се опитам да дам свое обяснение за тях, макар несъмнено за всяка държава те и други имат различна тежест.
Каква е динамиката?
Тъй като говорим за доста числа и държави, реших да разгледам две конкретни години – 2019 и последната известна 2023-та. С други думи – преди и след пандемията. Защо избрах тях и защо не трябва да избързваме с изводите ще обясня по-нататък, но ето първо графиката. Тук сравнявам 24 държави включени в данните на Евростат. При 18 има спад от над 9% за пет години, което е сериозно. При Унгария, Хърватия и Португалия практически няма промяна, а при Сърбия и Македония има съответно увеличение от 6.6% и 18%. Тях ще разгледаме след малко. Най-голям спад има при Турция от 20%, както и при Полша, Швеция, Грузия, Естония, Латвия и Литва от между 15% и 21%.
Интересното е, че сред държавите от ЕС една от трите без намаление е България. При това е с най-голямо увеличение от 1.12%. Както коментирах в предишната статия, плодовитостта не трябва да се разглежда в изолация или дори кратък период, макар в определени случаи да е неизбежно. В случая дори да сравним 2023-та със средната стойност за същите държави между 2017 и 2019-та, картината не се променя. България дори скача с 3.82%. Тук важна бележка е, че изключвам държави като Кипър и Люксембург заради малкото население.
Държавите, където няма намаление за този период, са България, Сърбия, Македония, Унгария, Хърватия, Португалия и Кипър. Кривите им за последните десет години са добро начало, за да разберем условностите им, което да ни даде и идея за тези с голямо намаление.
Виждаме голяма вариация и в зависимост коя година вземем, получаваме различен ръст. При България, например, практически липсва промяна след 2018-та, след като до тогава има постоянно подобрение на плодовитостта. Въпреки това, се виждат леки пикове през 2019-там, 2021 и 2023-та, което прави сравнението горе подходящо. При Сърбия и Македония се отчита значително повишение след кризата. При Унгария и Хърватия виждаме първоначален скок от 1-2 години, след което рязък спад. При Португалия виждаме пък спад и после възстановяване, а при Кипър ситуацията в по-скоро като България. С други думи, при всички изброени с изключение на Сърбия и Македония виждаме по-скоро еднократни ефекти. Вижда се ясно обаче, че България има значително по-висока плодовитост от останалите дори с положителна тенденция и това е силен сигнал, който не трябва да се пренебрегва.
Възможни обяснения
Още в началото на пандемията, когато се разбра, че няма да свърши за няколко месеца, имаше твърдения, че тя ще доведе до сериозно увеличение на раждаемостта, а от там и плодовитостта. В това имаше някаква логика. От една страна, историята показва, че след кризи и войни има скок в раждаемостта като форма на компенсиране. От друга, много хора бяха затворени вкъщи продължително без много какво да правят.
Тези твърдения обаче се базират на повърхностно разбиране на поведението на хората, още повече в днешното общество. Голямата несигурност и смърт всъщност намалява шансовете двойки да се решат на деца. Видяхме го през 90-те в България. Това е още по-вярно във време, когато поне някаква част от населението има някаква здравна и сексуална култура и възможност да се предпазят от бременност. В тази връзка, не се забеляза увеличение на абортите нито според данните на НЗОК, нито според оценките на организации занимаващи се с темата. Има дори постоянно намаление – както в абсолютен брой, така и спрямо брой жени и брой раждания.
Както виждаме горе, забелязва се спад в раждаемостта в много държави. Средното за целия Европейски съюз (без Великобритания) е 9.8% надолу между 2019 и 2023-та. Една причина за това може да е продължаващата политическа и икономическа несигурност. Водещ фактор си остава застаряващото население, повишаващата се средна възраст на раждане и променящата се възрастова структура на жените в детеродна възраст. По време на пандемията пък навярно изолацията е имала ефект – когато не излизаш продължително време или общо страниш от групи, не срещаш нови хора, не заформяш връзки и семейства и от тях – деца. Това е феномен наблюдаван от много време в Япония и е основен проблем в демографията им, но по културни причини.
В държави крайно зависещи от имиграция за закрепване на демографското си положение като Италия, Германия и Франция пандемията доведе до намаляване на този поток. Като допълним затварянето на границите, паника подтикната от нативистични и националистически настроения, засилването на радикалните партии и общите негативни настроения срещу чужденците, разбираемо е защо притокът на деца и млади семейства, които да раждат такива би намалял, а тези вече на място биха отложили такова решение.
В България може би е имало отчасти положителен ефект от този процес. Шовинизма, расизма и сегрегацията са все още твърде сериозно заложени в обществото ни и работната среда и в комбинация с корупция и мудна бюрокрация никога не сме успявали да привлечем значително количество външни работници. Така временен спад не би се отразил толкова, но означава и че дългосрочно сами ограничаваме възможностите си като общество и икономика. От друга страна, имаше от рано сигнали подкрепени от последвали данни, че доста българи се върнаха в рамките на пандемията и останаха в България. Някои от тях навярно вече имат деца и са помогнали за наблюдаваното леко увеличение на плодовитостта. Аз съм сред тях, макар връщането ми в България да беше планирано доста преди самата пандемия.
Да не бързаме с изводите
Не трябва обаче да се взираме прекалено в тези отделни числа, защото те се влияят твърде силно от много фактори. В Унгария, например, широко тиражираните мерки за стимулиране на раждаемостта и брака сред семействата имаха еднократен и скромен успех. Причината за това е липсата на разбиране за мотивацията на хората и същността на проблемите, но и също, че бяха диктувани от религиозни, националистически и консервативни догми.
В други страни локализирани проблеми, кризи и несигурност имат голямо влияние върху числата. Пример за прибалтийските републики и заплахата от агресия от страна на Русия. Дори неща като инфлацията, която видяхме в Европа и освен всичко подпомогна изкачването на анти-системни партии, може да е фактор.
Но основен фактор според мен е вътрешната демографска динамика в самите държави, която съвсем очаквано не върви в синхрон. Често предупреждавам да не се сравнява така механично метрики между държавите, особено такива в конкретен момент във времето. Всяка метрика има своя смисъл, обяснение и приложение, но имаме склонност да ги изкарваме от контекст без особено разбиране. За тоталният коефициент на плодовитост навярно това важи в най-голяма степен.
В различните държави в детеродна възраст влизат и излизат различен брой жени. У нас в последните години влизат доста заради повишената раждаемост преди 15 години. Също така, различни социални фактори като възраст на завършване на училищата, практики за започване на университет, социална и трудова защита, достъпност до помощ и финансиране за подпомагане на репродуктивното здраве и промени в тези мерки и възможност в последните години могат да имат еднократен ефект, който за се види като сигнал в тези данни. Понякога дори продължителна липса на медикамент важен за хора с трудности в зачеването може да създаде ефект съизмерим с онези, които виждаме горе.
Не на последно място, данните за някои от изброените държави са предварителни и подлежат на корекция. Докато повечето деца родени през 2023-та са били заченати в условията на пандемията и още в началото на войната в Украйна, когато се смяташе, че ще свърши бързо, не може да знаем колко тази несигурност им се е отразила. Трябва да изчакаме окончателните данни за 2024-та и дори 2025-та, за да видим дали обсъжданото е имало по-сериозен ефект и какъв.
Затова е важно да четем с разбиране, да поставяме нещата под въпрос и в контекст, да сме запознати с методологията и ограниченията на данните и да не търсим гръмки твърдения и още по-малко – обяснения на ефект, който ни се ще да видим. Най-големият проблем на които да е данни е не в тях самите, а в презумпциите, с които подхождаме.
Горната снимка обиколи мрежата в петък, когато Eurostat обнови данните си за раждаемостта в Европа. Тя беше посрещната с разнопосочни реакции, но най-честата беше радост, че сме на първо място в България по брой деца на жена в детеродна възраст – 1.81. Доколкото това изглежда е вярно, има няколко важни подробности, които бяха пропуснати по веригата.
Първо, препоръчвам да прегледате статията ми обясняваща подробно каква е разликата между плодовитост и раждаемост и защо всъщност е нямало скок в първото преди три години. В графиката илюстрирам как и защо коригирам населението след последните две преброявания и как това се отразява на този индекс.
Имаше критика към преизчисляването на коефициента в същата статия, която пуснах през август 2024-та. От дискусиите се виждаше, че причината е предимно това, че показваше практически застой в последните седем години и неизбежните изводи за промяната на условията на живот в годините преди 2018-та и влиянието им за решенията на двойките. Данните публикувани на 7-ми март 2025-та от Евростат обаче съвпадат почти идеално с моите корекции. Голямата разлика е през 2012-та, когато те взимат числото на НСИ като базова точка, а аз го преизчислявам. Отклонението в другите години е под 0.7% и се дължи на това, че аз имам данни за ражданията само по възрастови групи, а не по отделни възрасти на майките. Все пак са доста точки и потвърждават моите изводи шест месеца по рано.
Много по-важно в случая обаче е, че макар да виждаме добри сигнали, трябва да ги поставим в контекст. Макар да имаме тази година най-висок показател в Европа, плодовитостта има значение единствено ако се разглежда в продължителен период от време, защото тогава проличават истинският ефект върху населението и обществото. Краткосрочен скок или спад носи само шумни заглавия, но само толкова. Притеснителен е застоя в последните години, макар по-долу ще покажа, че на фона на Европа може и да е добра новина. Въпреки това фактът, че е под 2.1 остава проблем. Зад това число има много детайли и съм ги обсъждал често. Най-важното е, че се използва премного за консервативана пропаганда целяща намаляване правата на жените без обаче да показват особено разбиране или работещи решения. Също така, плодовитостта е само един от многото параметри на демографията, не съществува в изолация и свеждането му до едно число, макар удобно, скрива много важни детайли като възрастовото разпределение на майките, еднократни ефекти, здравеопазване, реална смъртност на жени и новородени и прочие.
Забелязва се също разминаване с данните за други държави като Турция с официалните такива за 2023-та. Това може да се обясни с преизчислението, което правят за всички на база оценките за населението и дали имат достъп до окончателни данни. Всъщност, имаше разминаване и с данните на НСИ. Ще забележите че в статията ми от август миналата година за 2023-та съм посочил плодовитостта от НСИ да е 1.79. Тъй като пазя всичко, което свалям като данни, виждам, че това е показвал порталът Инфостат, когато свалих справката на 29-ти април 2024. Днес числото е коригирано на 1.81, което съвпада точно с моята оценка и тази на Евростат.
Предупрежавам, че трябва да се много внимателни когато сравняваме показатели между държави, особено такива зависещи от възрастовата структура на населението като смъртност, рак или заболевамост. В случая тези стойности могат да се сравняват като имаме едно наум, че има голяма вариация в средната възраст на раждане и разпределението по възрасти. Затова нека направим няколко сравнения.
Първо тук виждате коефициентът на плодовитост на България от 1960 до 2023-та по данни и оценки на Евростат. След резкия спад през 90-те виждаме бързо покачване. Вижда се спирането на растежа в последните седем години. На практика през 2018-та сме стигнали нивото, което е имала България преди голямата миграция от една трета от младото тогава поколение. След това обаче България на практика е спряла в демографското си развитие по този показател.
В следващите две графики ще видите сравнение за същия период между за България и няколко други европейски държави. Вижда се, че след възстановяването от кризата през 90-те сме задминали Германия преди 20 години. Повишението при тях в последните 10 години се дължи изцяло на външна миграция. В последните няколко години сме задминали дори шампионите демографски – Ирландия и Франция. Франция е интересен случай, защото има ниска раждаемост в последните 200 години и често се използва като ранен пре-индустриален пример за изследване на демографски преход. Ирландия пък показва много висока плодовитост през 60-те, но аналогичен на нас спад след това, но траещ 25 години вместо 10 и по други причини.
Тук виждаме сравнение със съседите ни. Демографския преход при всички съвпада с икономически крах и напускане на сериозна част от младите. Виждаме, че при Гърция в започнал 10 години по-рано и все още остава доста нисък. Плодовитостта в България и Румъния върви практически в унисон до пандемията, което може да даде индикации, че се диктува основно от външни фактори и общи черти и промени на ситуацията в двете държави. След пандемията обаче виждаме сериозен спад в Румъния, както и в Гърция, докато в България нещата остават непроменени.
За пълните данни препоръчвам да погледнете статията на Евростат и таблицата им, както и таблицата в Инфостат на НСИ, а тук ще намерите последните справки, карта и методологията им
Неправителствените организации все повече се превръщат в основна цел за репресивните правителства. Реториката на администрацията на Тръмп и решението й да замрази чуждестранната помощ допринасят за укрепването на враждебните разкази, които вече присъстват в законите за чуждестранните агенти.
Русия
Европейският съд по правата на човека установи в края на 2024 година, че сегашното законодателство на Русия за чуждестранен агент има смразяващ ефект върху руското гражданско общество. Въпреки това Кремъл наложи стотици етикети за чуждестранен агент на журналисти и медии, мнозина бяха глобени и са образувани наказателни дела срещу тях.
Съвсем наскоро грузинският парламент одобри нов закон за чуждестранния агент – сега с наказателна санкция за неспазване на закона. Гражданското общество и медийните организации, които получават 20% или повече от финансирането си от чуждестранен източник, са длъжни да се регистрират като организации, “служещи на интересите на чужда сила”.
Киргизстан
Законът прилага стигматизиращото определяне на чуждестранен агент за всяка неправителствена организация, получаваща каквато и да е сума чуждестранно финансиране и се занимава с неясно дефинирана „политическа дейност“.
Унгария
По данни на HRW wнгарският закон за прозрачност е класически пример за закон, насочен изключително към организации с нестопанска цел, получаващи чуждестранни средства, които трябва да се идентифицират във всички публикувани и онлайн материали като чуждестранни агенти. Законът беше отменен през 2021 г., след като Съдът на ЕС постанови по знаково дело (C-78/18 Commission v Hungary), че нарушава правото на ЕС, включително Хартата на основните права на ЕС. Съдът определи правото на достъп до финансиране като материален елемент на свобода на сдружаване и призна смразяващия ефект на такива закони.
Но през декември 2023 г. унгарският парламент одобри нов Закон за защита на националния суверенитет, който дава широки правомощия за правителствен контрол върху гражданското общество и независимите медии. Неясните дефиниции на закона за “чужди интереси” и “национален суверенитет”, съчетани с неконтролираната власт за достъп до данни, заедно с провеждането на клеветнически кампании, насърчават климата на автоцензура в Унгария. Въпреки че Европейската комисия откри процедура за нарушение срещу Будапеща заради закона, правителството вече го използва.
Република Сръбска прие закона за „Специален регистър и прозрачност на работата на нестопански организации“.
Босна и Херцеговина
Има предприети стъпки за приемане на закон и в Босна и Херцеговина.На 7 февруари 2025 г. трима независими експерти на ООН излязоха с изявление във връзка със Закона за специалния регистър и публичността на работата на нестопанските организации, внесен отново след първоначалното му оттегляне през май 2024 г. В изявлението се подчертава, че създаването на регистър на организации с нестопанска цел, получаващи чуждестранно финансиране, ще наложи строги ограничения на неправителствените организации и държавен контрол върху тяхната дейност.
Казахстан
Парламентът на Казахстан разгледа предложение за закон за “чуждестранен агент”.
Стана известно решението на Европейския съд за правата на човека от 4 март т.г. по делото Гиргинова срещу България. Галина Гиргинова е журналистка, отразяваща съдебната система. Освен другото, тя търси достъп до мотивите, с които бившият министър на вътрешните работи Цветан Цветанов е оправдан по обвинение, че съзнателно е позволил на подчинените си да извършват незаконно тайно наблюдение. Искането й е отхвърлено от съда, защото мотивите съдържали подробности, свързани с наблюдението, които били класифицирана информация. Отхвърлено е и искането за съдебен контрол върху този отказ.
За пореден път до ЕСПЧ достига българско дело за незаконно подслушване. Междувременно парламентът прекратява тайното звено за наблюдение на Министерството на вътрешните работи и прехвърля правомощията за използване на “специални средства за наблюдение” на Агенция за технически операции под прекия контрол на правителството. В обяснителните бележки към законопроекта (354-01-19) се казва, че промяната е необходима, за да се намалят многобройните злоупотреби на системата за скрито наблюдение, включително използването му за „политически и бизнес интереси“, чиято кулминация е „механизмът за незаконно подслушване, създаден и действащ в Министерството на вътрешните работи под надзора на министъра“.
Жалбоподателката се позовава на чл.10 ЕКПЧ – право на достъп до информация. Съгласно практиката на Съда (Голямата камара по дело Magyar Helsinki Bizotts срещу Унгария, 156), такова право може да възникне, ако достъпът до информацията е инструмент за упражняване на правото на свобода на изразяване на лицето, което я търси – в зависимост от: (а) целта на искането за информация; б) естеството на търсената информация; в) ролята на търсещия информация при получаването й и предаването й на обществеността; и г) дали информацията е готова и налична (пак там, No 157-70). Тези критерии по принцип са кумулативни. ЕСПЧ установява, че в случая критериите са изпълнени и жалбата е допустима.
По същество ЕСПЧ прилага теста за пропорционалност:
а) Има намеса в свободата на изразяване.
б) Спорно е дали намесата е предвидена в закон, защото право на достъп до мотиви не е изрично предвидено. Липсват правила за това как не-страни могат да получат достъп до наказателни решения, ако не са били публикувани.
в) Независимо дали е предвидена в закон, намесата не е необходима в едно демократично общество:
Необходима е публичност на мотивите за оправдаване на високопоставен служител по сериозни наказателни обвинения предвид необходимостта да се увери обществеността, че наказателното право се прилага еднакво и безпристрастно, включително когато се повдигат обвинения срещу хора на власт. Освен това в конкретния случай тези обвинения, свързани с твърдения за сериозна злоупотреба с тайно оборудване за наблюдение, което, както вече беше отбелязано, е въпрос от значителен обществен интерес в България, тъй като в съответния момент е имало повтарящи се скандали, свързани със злоупотребата с „специални средства за наблюдение“.
Дали този принцип може да бъде дерогиран поради съображения, свързани с националната сигурност: Съдът вече е приел, че дори когато даден случай се отнася до въпроси, свързани с националната сигурност и включва класифицирана информация, прикриването изцяло на решението не е обосновано. Съществуват техники, като например да се класифицира частично съдебно решение или да бъде публикувано в редактирана форма.
Изборът на съда да пази в тайна мотивите за това оправдателното решение – и произтичащата от това намеса в правата на жалбоподателката по член 10 от Конвенцията – съответно трябва да се разглеждат като попадащи извън всяка приемлива свобода на преценка на българските власти по разглеждания въпрос, а оттам и като надхвърлящи това, което е “необходимо в едно демократично общество”.
97. Следователно е налице нарушение на чл.10 ЕКПЧ.
Как се пише: данъчноправен, данъчно-правен или данъчно правен?
