Monthly Archives: July 2025

Обединено кралство: трите приоритета за медийна грамотност

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Медийната грамотност ни помага да мислим критично за съдържанието, което създаваме и използваме онлайн и офлайн. Медийната грамотност е в основата на личната устойчивост срещу вредно съдържание, финансови измами и онлайн атаки от нсякакъв вид.

Необходими са спешни действия за подобряване на медийната грамотност в Обединеното кралство. Такъв е изводът от доклада на парламентарната комисия за медии и комуникации. Тя призовава правителството спешно да:

  • включи медийната грамотност в националните учебни програми на всички нива;
  • изисква още повече от платформите;
  • приоритизира медийната грамотност на държавната администрация.

Това са трите британски препоръки, те са резултат от сериозна наука, дано да има кой да им обърне внимание и в България. Или поне да се запознае с британските изследвания. Те правят и curriculum and assessment review, преглед на учебните програми.

Британското правителство трябва да отговори на препоръките на парламентаристите в двумесечен срок.

the full report

the inquiry

Войната на Тръмп срещу медиите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Свободните хора се нуждаят от свободни медии. Ролята на свободната и независима преса в една здрава демокрация е под пряка атака, с все по-агресивни усилия за ограничаване и наказване на независимата журналистика,   предупреждава издателят на New York Times A.G. Sulzberger.

Тук ще отворя скоба за случайния избор на съдии в САЩ. В контекста на случайния избор на съдии у нас и гледането на мярката на неотклонение на кмета на Варна от дежурен съдия. Според Politico Тръмп е подал иска във Флорида, защото се е надявал делото да се падне при съдия Айлийн Кенън, но то се пада при съдия Дарин Гейлс, назначен от Обама и “влязъл в историята като първия открито хомосексуален чернокож на федералната скамейка”.

  • Във връзка с публикацията на Wall Street Journal репортерът на изданието не е допуснат да пътува за отразяване на посещението му в Шотландия.  “Както потвърди апелативният съд, на WSJ или на която и да е медия  не е гарантиран специален достъп за отразяване на президента Тръмп в Овалния кабинет, на борда на “Еър форс 1″, и в частните му работни пространства”, заявява прессекретарката на Белия дом Каролин Ливит.

За отношенията с медиите през предходния мандат на Тръмп има статия в Wikipedia.

Бриджит Макрон с иск за клевета срещу американска инфлуенсърка

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Френският президент Еманюел Макрон и съпругата му Бриджит Макрон съдят американската крайно дясна инфлуенсърка Кандис Оуенс за клевета. Според тях тя печели от разпространението на фалшив слух, че френската първа дама е родена като мъж. Макрон твърдят, че Оуенс е „използвала невярно твърдение, за да промотира своята независима платформа, да спечели известност и пари“, включително подготвя осемсерийна подкаст поредица, наречена „Becoming Brigitte“, в която защитава различни конспиративни теории за семейство Макрон и връзката им.

Според 219-страничния иск, Оуенс сериозно е затънала в дезинформация и конспиративни теории

Американското дело веднага стана популярно, но преди това подобно дело е водено във Франция, като решението на първата инстанция е в полза на Макрон, на втората – в полза на разпространителките на конспиративни теории (ясновидка и блогърка), очаква се решението на третата инстанция.

Как се пише: реализиран, риализиран или релизиран?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише реализиран, също и реализирана, реализирано, реализирани. Това е минало страдателно причастие на глагола реализирам. Удължава се срокът за доказване на реализираната продукция от плодове и зеленчуци, съобщиха от Министерството на земеделието. Проекти за близо 3 млрд. лв. са реализирани по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“.

Тръмп се е захванал с AI и авторските правa: “звучи като CEO на OpenAI”

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Президентът Тръмп застава на страната на големите технологични компании, става ясно от речта му по време на обявяването на плана на правителството за AI, съобщава WIRED.

Един цитат в потвърждение: “Не може да се очаква да имате успешна програма за изкуствен интелект, когато трябва да платите за всяка една статия, книга или нещо друго, което сте прочели или учили. Когато прочетете книга или статия, вие придобивате знания. Това не означава, че нарушавате законите за авторското право.”

Медиите са проследили основните положения в Плана за действие за AI . Акцентът е върху намаляване на регулирането на AI и премахване на политическите пристрастия. Още за Плана в нова публикация на CNN.com по темата.

А в същото време четем, че AI на Google унищожава търсенето, интернет и мозъка ви… Става дума за резюметата на Google – Pew e публикувал доклад, базиран на интернет сърфирането в САЩ, който установи, че потребителите на Google, които се сблъскват с резюме на AI, е по-малко вероятно да кликнат върху връзки към други уебсайтове – и по -точно, само един от сто кликва.

America’s AI Action Plan

Как се пише: до края (на) или докрая (на)?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правописът на това словосъчетание не е нормиран изрично. Съветваме ви да го пишете разделно – до края (на). До края на седмицата температурите ще останат високи. „Барселона“ ще преотстъпи защитника си Клеман Ленгле на „Астън Вила“ до края на сезона. Соколът има дълги криле, почти до края на опашката. Щом си се хванал на хорото, ще го […]

СГС се произнесе по делото Цацаров срещу Кирил Петков с окончателно решение

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

С Решение № 14163/21.08.2023г., постановено по гр.д. № 15125/2022г. по описа на Софийски районен съд, 49 с-в, съдът е отхвърлил предявения от Стоян Цацаров срещу Кирил Петков иск по чл.45 ЗЗД за сумата от 1000 лв. като частичен от общата сума от 15 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на личния и професионален авторитет на ищеца, честта и достойнството, както и психологически и физически дискомфорт, притеснение, безпокойство и тревожност вследствие на изявления на Кирил Петков в обедната емисия „Новини“ на БТВ и на 16.01.2022г. в интервю за предаването „Тази Неделя“ по БТВ. Кирил Петков е обявил, че е отнет допускът на класифицирана информация на Цацаров.

СГС се произнася по въззивна жалба на ищеца Цацаров срещу така постановеното решение. Твърди се, че неправилно съдът, без да извършва преценка на всяко едно от изказвания на ответника, е приел, че представляват коментар на факти като е заключил, че оценките и мненията не подлежат на проверка за достоверност, коментирайки общо изказванията на ответника.

Наистина първоинстанционният съд е приел, че изказванията на ответника от 14.01.2022 съдържали оценки и мнения на ответника (които не подлежали на проверка за достоверност) във връзка с реално осъществени факти. Посочените оценки /мнения дори и негативни/ не засягали честта и достойнството на ищеца, тъй като не съдържали унизителни констатации, нито неверни и позорящи обстоятелства. Ноторно е, че към момента на изявленията и двете страни са публични фигури, така и че изявленията по съдържание касаят значим обществен въпрос.

СГС приема следното:

Разграничението между фактическите твърдения и оценъчните съждения се изразява в следното: фактическите твърдения изискват доказателство за истинността им, като повдигат въпроси за тежестта на доказване и стандарта на доказване, а оценъчните съждения като мнения и коментари се считат за неподлежащи на доказване (De Haes and Gijsels v Belgium 1997-I; 25 EHRR 1 §47; Nilsen and Johnsen v Norway 1999-VIII; 30 EHRR 878 §§49-50; Hrico v Slovakia hudoc (2004) 41 EHRR 300
§40). Необходимостта от разграничение е продиктувано от обстоятелството, че изявленията, окачествени като оценъчни съждения се ползват с по-голяма защита от гледна точка на стандарта и тежестта на доказване. При класифицирането на определени изявления като оценъчни съждения или фактически твърдения следва спорните изявления внимателно да се разгледат, за да се идентифицират елементи, които могат да се приемат за оценъчни съждения, което става чрез разчленяване на спорното изявление на отделни части и оценка дали всеки от компонентите му може да представлява оценъчно съждение. Оценката зависи и от обстоятелствата, при които са използвани изразите, така и широкото тълкуване на идеята за оценъчните съждения може да е подкрепено от цялостния характер на спорните изявления, свързани с обществения интерес. След като се установи, че спорните изявления съдържат оценъчни съждения, следващата задача е да се определи дали е налице prima facie т.е. „достатъчно фактическо основание“ в тяхна подкрепа (Jerusalem v Austria 2001-II; 37 EHRR 567 §43; Sokolowski v Poland hudoc (2005) §48), защото дори и оценъчните съждения се нуждаят от поне някакво фактическо основание, като стандартът на
доказване изисква представяне на prima facie доказателство за определено фактическо основание, в който случай тежестта преминава върху другата страна да обори основанието. Така и ако факти са станали публично известни, изискването да се представят фактите, на които се основава оценъчното съждение, изгубва значението си (Feldek v Slovakia 2001-VIII §86). Липсата на фактическо основание за оценъчните съждения подкопава основната на презумпцията защита, дадена на оценъчните съждения.

За да се запази повишения стандарт на защита в практиката на ЕСПЧ са възприети подходи, при които: е дадено широко и либерално тълкуване на идеята за „оценъчни съждения“ (Unabhangige Initiative Informationsvielfalt v Austria 2002-I; 37 EHRR 710, §§9 и 41), на спорните изявления се дава цялостна оценка (Nikula v Finland 2002-II; 38 EHRR 944 §44), при изразяването на политическо мнение се намалява важността на разграничението между фактически твърдения и оценъчни съждения (Lombardo v Malta hudoc 2007 §60; Vides Aizsardzibas Klubs v Latvia hudoc 2004 §46),
подминаване на въпроса дали (част от) спорното изявление е клеветническо и съсредоточаване върху елемента на непропорционалността на предприетите в негов отговор мерки (Steel and Morris v UK 2005-II; 41 EHRR 403 §§2, 47-48).
Използвайки цитираните по-горе критерии настоящият съдебен състав приема, че процесните изявления не са с клеветническо съдържание, а представляват изказано мнение, субективна оценка и извод въз основа на допустимо интерпретиране на фактически данни.

СГС потвърждава изцяло Решение № 14163/21.08.2023г., постановено по гр.д. № 15125/2022г. по описа на Софийски районен съд, 49 с-в.
Решението е окончателно.

SLAPP: Светлин Михайлов, съдия, срещу Борис Митов, журналист

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Борис Митов, преди време журналист в Медиапул, сега в Свободна Европа,  е автор на четири публикации за съдията Светлин Михайлов, тогава кандидат за председател на СГС, сега съдия в САС. Наарича го скандален, а Светлин Михайлов е сред номинациите на ДПС за член на Висшия съдебен съвет. Съдия Михайлов съди Борис Митов за засягане на доброто име. Делото има елементи, присъщи на SLAPP делата:  дълго време вниманието на журналиста Митов, а и времето на съдилищата,  ще бъде ангажирано с небосновани атаки на човек, оценяван като скандален и позор за съдебната система. .

1

Съдия Михайлов печели делото на първа инстанция. Според решението на съдия Даниела Попова от СГС  за съдията не може да се каже, че е скандален, от което следва  рекордното обезщетение от 60 000 лв. и 7000 лв. разноски за журналиста Борис Митов, Фондация Инфоспейс и Медиапул  ООД –  вж  Може ли журналист да каже за съдия, че е скандален.  Първоинстанционното решение   е удивително далече от стандартите на Европейския съд за правата на човека – за преобладаващ обществен интерес, за политическо слово, за ниския праг на защита от критика на публичните личности, за разликата между оценки и твърдение за факти и, накрая, за отговорната журналистика.

2

На втора инстанция САС тричленен състав с председател Елизабет Петровa и членове Катерина Рачева и Мария Райкинска с докладчик Катерина Рачева потвърждава частично решението на СГС, като осъжда Борис Митов и Медиапул да заплатят солидарно на ищеца  Светлин Михайлов  обезщетение от 4000 (четири хиляди) лева на основание чл.49 ЗЗД и чл.45 ЗЗД за неимуществени вреди от две от публикациите. Изводът за необходимост от обезщетение  се базира на следния абзац: “Ползването на благоразположението на ДПС обаче според настоящия съд е позорящо обстоятелство, като съдът не споделя доводите на ответниците, че тъй като става дума за уважавана партия от 30 години в политическия живот, не може да се говори за клеветническо твърдение.”

3

Стана известно решението на третата инстанция ВКС, то е окончателно. Тричленният състав на ВКС (Бонка Дечева, Ваня Атанасова и Атанас Кеманов) на практика е отменил основните тези, приети от Софийския апелативен съд по случая, пише Капитал. Делото срещу Митов и Mediapool е класически пример за SLAPP процес (целящи да цензурират, сплашат и заглушат критиците с финансово натоварване) и по тази причина е в списъка с дела, чието развитие следи международната журналистическа организация “Репортери без граници”.

Практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) разграничава оценките от клеветите и трайно приема, че публичните фигури могат да бъдат подложени на критика в по-широки граници в сравнение с обикновените граждани. ВКС се отклонява от този стандарт, квалифицирайки припомнянето на публично известни факти за Михайлов и критични изрази по негов адрес като “разпространяване на клевети” и “отправяне на обиди”, пише Свободна Европа.

Митов и Медиапул са осъдени да платят 20 000 лева обезщетение плюс 16 000 лева лихви и разноските.

Площадки за дронове и медицински хеликоптери

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Сагата с медицинските хеликоптери върви от много години. В последните две има сякаш някакъв напредък към устойчив модел на работа. Правителството се похвали дори с десетина хеликоптерни площадки в болници и ключови места. Те са детайл, който остана на заден план покрай несигурността дали хеликоптерите въобще са изрядни или безопасни да летят, дали пилотите са обучени и прочие.

Покрай разкритието, че комплекс Диана в София е „отцепено“ за дронове от НСО само защото Бойко Борисов рита там мач преди да вечеря в „офиса“ на Сталийски в ресторант 101, се поинтересувах къде има такива зони и как се създават. Разбира се, въпреки че след скандала зоната пазеща мачлетата на Борисов беше махната, миналата година ми беше отказана информация какви са били точно аргументите на НСО. Причината беше, че НСО не давали. В действително премахването на зоната предполага отпаднала необходимост, което от своя страна означава, че рискът за това не съществува и причините не следва да са засекретени. Добър пример е за това как се укрива неправомерни действия чрез засекретяване. Често такива се укриват допълнително чрез блокиране на изслушвания в НС.

По същото време – април 2024-та – попитах ГД ГВА защо няма обозначени ограничения за използване на дронове покрай обявените тогава четири площадки в София. Това е важно, защото дроновете са особено опасни за хеликоптерите, а в градска среда се използват често. Бяха тъкмо пуснати или в процес на сертифициране и вече имаше полети, включително на пациенти. Отговориха ми, че процесът е сложен и са на финалната права да добавят такива ограничения.

Интересното в случая е, че в някои случаи има подобни площадки, които са защитени. Пример са кулите до НДК, където явно навремето доста бързо са ограничили дроновете. В същото време площадката в седство в Св. Екатерина, която отдавна съществува, все още няма такова ограничение. Това виждаме на интерактивната карта на дирекцията. Те публикуват ограниченията в единен формат, който е неразделна част от заповедите.

Наскоро ги попитах отново защо хеликоптерните площадки не са покрити с ограничения. Повече от година по-късно не само няма промяна в картата и документацията им, но и вече площадките са 10 (изключвайки спряната в Русе). Виждаме ги в списък на страницата на дирекцията.

  • БВЛ „Уни Хоспитал“
  • БВЛ „СВЕТА АННА“
  • БВЛ „ЛОЗЕНЕЦ“
  • БВЛ „СВЕТА ЕКАТЕРИНА“
  • БВЛ „МОБАЛ Д-р Стефан Черкезов – В. Търново“
  • БВЛ „ТУНЕЛ ЖЕЛЕЗНИЦА“
  • БВЛ „Д-р Стамен Илиев“
  • БВЛ „УМБАЛ СВЕТИ ГЕОРГИ“
  • БВЛ „МБАЛ – ШУМЕН“
  • БВЛ МБАЛ „Д-Р Атанас Дафовски“

Отбелязал съм ги на тази карта. Три са в София. Няма такива в Стара Загора, Бургас или Варна.

Тук виждате снимки на интерактивната карта на дирекцията към началото на юли. Виждате, че няма отбелязани ограничения. Виждат се маркирани в близост ограничения на други обекти, включително примера, с който започнах.

Този път ми отговориха, че процесът е много сложен и все още върви година по-късно, независимо, че ми бяха казали, че са на финалната права за първите площадки. Посочиха обаче, че нямало проблем, защото нямало такова изискване за пускане на площадките в експлоатация.

Поради технологични особености и ограничения, процесът по публикуване на информация за географските зони на БЛС изисква време. Независимо от това, действащите регулаторни механизми за експлоатация на БЛС осигуряват необходимото ниво на авиационна безопасност при текущото използване на болничните вертолетни площадки.

При експлоатация на БЛС в неограничена категория, определена в чл. 4 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/947, дистанционно управляващият пилот поддържа визуален контакт с БЛС, което му позволява прецизен контрол върху траекторията на полета и предотвратяване на сблъсъци с други въздухоплавателни средства, хора или препятствия. При експлоатация в специфичната категория, определена в чл. 5 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/947, операторът на БЛС следва процедура за издаване на разрешение, която включва предварителна оценка на риска и определяне на подходящи мерки за намаляване и управление на риска, съгласувани с ГД ГВА.

Следва да се отбележи, че към настоящия момент няма действащи нормативни изисквания, които да обвързват въвеждането в експлоатация на болнични вертолетни летища с предварително установяване на географски зони на БЛС около тях.

Отговорното лице за обработване на информация за географските зони е началник отдел “Безпилотни летателни системи, международна дейност и иновации”, дирекция „Авиационна безопасност“ в ГД ГВА.

Може би се питате защо едни кръгчета на карта на сайт на дирекция имат значение когато всеки може да вдигне дрон. Би следвало да се използва здрав разум в такива случаи и да не се излагат на риск медицинските хеликоптери. Още повече, че вече има ограничения покрай летища и пак биват затваряни защото дронове се забелязват в близост. При липса на такива ограничения обаче съвсем няма причина да се санкционират неразумните. Такива би били например медиите ни гонещи кадри на кръв за новинарските си емисии или други търсачи на сензации. Дори да не се стигне до инцидент, забелязването на дрон може да забави кацане или излитане, което да изгуби ценни минути. Търсенето на отговорност дори при кадърен прокурор, би била трудно затруднена. Отделно по-тежките и сложни машини имат изисквания автоматично да избягват такива ограничителни зони, което прави този списък важен.

За сега според дирекцията проблем няма, но се работи все още по въвеждането на такива ограничения. Т.е. решаването на проблема. Ще питам след година отново или когато някой забие дрон във витлата – което дойде по-рано.

The post Площадки за дронове и медицински хеликоптери first appeared on Блогът на Юруков.

Тръмп v Wall Street Journal

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Президентът Тръмп заведе дело срещу Wall Street Journal, Мърдок и двамата автори на публикация , в която подробно описва предполагаемо писмо, което Тръмп е изпратил на Джефри Епстийн за 50-ия му рожден ден.



В жалбата от 18 страници се казва, че историята е причинила “поразителна финансова и репутационна вреда” на президента. Искането е за 10 милиарда долара обезщетение, вече говорят за 20 милиарда.

Във всички случаи Тръмп и Мърдок са значими фигури и делото също се очаква да бъде значимо. Медиите отбелязват, че Мърдок обича битките, той напоследък води битка дори срещу собствените си деца (и загуби). В предаване на CNN беше предположено, че това дело не е добра идея за Тръмп, защото се постига ефектът на Стрейзанд: Мърдок привлича общественото внимание към едно писмо, а можеше да игнорира публикацията за него.

Издателите на WSJ са категорични за истинността на съобщението.