Monthly Archives: December 2025
Как се пише: аромалампа, арома-лампа или аромалампа?
от Павлина ВърбановаСъд на ЕС: Оператор на електронен пазар носи отговорност за обработване на личните данни в обявите
от Нели ОгняноваНа 2 декември стана известно решение по дело С – 492/ 23 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Curtea de Apel Cluj (Апелативен съд Клуж, Румъния) с акт от 15 юни 2023 г., постъпил в Съда на 3 август 2023 г., в рамките на производство по дело X срещу Russmedia Digital SRL и Inform Media Press SRL.
Russmedia Digital, дружество по румънското право, е собственик на уебсайта http://www.publi24.ro. Този уебсайт е електронен пазар, на който могат да се публикуват безплатни или платени обяви. Предмет на тези обяви е по-специално продажбата на стоки или доставянето на услуги в Румъния. На 1 август 2018 г. неустановено лице публикува на този уебсайт обява, в която се твърди, че определена жена предлага сексуални услуги. Обявата съдържа снимки на тази жена, използвани без нейно съгласие, както и телефонния ѝ номер. Жената счита, че обявата е подвеждаща и нанасяща вреди, поради което моли собственика на уебсайта да премахне тази обява. В рамките на час от получаването на молбата Russmedia Digital премахва тази публикация. Въпросната обява обаче вече е разпространена на други уебсайтове, където продължава да е достъпна.
Жената се обръща към румънските съдилища, твърдейки, че са нарушени правилата за обработване на лични данни. Съдът освобождава дружеството от отговорност, като го приема само за доставчик на хостинг услуга, който не носи отговорност за съдържанието, публикувано от неговите потребители.
Съдът на ЕС по преюдициално запитване:
оператор на електронен пазар като Russmedia Digital носи отговорност по смисъла на ОРЗД6 за обработването на личните данни, които се съдържат в публикуваните на неговия електронен пазар обяви. Операторът е длъжен преди публикуването на тези обяви и чрез подходящи технически и организационни мерки, да идентифицира обявите, които съдържат чувствителни данни и да провери дали потребителят, който се готви да публикува такава обява, е лицето, чиито чувствителни данни фигурират в нея. Ако не, да установи има ли съгласие. Ако не, да откаже да публикува въпросната обява, освен ако публикуването ѝ попада в обхвата на някое от другите изключения, предвидени от ОРЗД.
Освен това операторът на електронен пазар трябва да положи усилия, за да попречи обявите, които съдържат чувствителни данни и са публикувани на неговия уебсайт, да бъдат копирани и незаконосъобразно публикувани на други уебсайтове. За целта той трябва да приложи подходящи технически и организационни мерки за сигурност.
Накрая, Съдът уточнява, че операторът на електронен пазар не може да се освободи от тези задължения, възложени му съгласно ОРЗД, като се позове на освобождаването от отговорност, предвидено в Директива 2000/31.
Придобива ли Netflix компанията Warner Bros. Discovery (WBD)
от Нели ОгняноваСмяташе се, че Paramount е фаворит в търга за WBD. Компанията излъчваше увереност, известни са и отношенията на фамилията Елисън с президента Тръмп.
Засега печели Netflix – по-точно Warner Bros. Discovery (WBD) се движи напред с плановете си да се раздели на две публично търгувани половини. След като подялбата влезе в сила, вероятно следващото лято, Netflix възнамерява да придобие Time Warner (Warner Bros.′ film studio + streaming service HBO Max). Другата половина, като отделна компания Discovery Global, ще включи кабелните канали CNN, TNT Sports и Discovery и се очаква да има друг собственик. Мотивите на Netflix: активите имат допълващ се характер и сделката ще създаде “повече възможности за творческата общност”.
Сделката може да бъде задържана с месеци и дори години от лоялни на Тръмп, изпълняващи желанията му, или от бюрократи с истински възражения срещу концентрацията на медиите. CNBC вече цитира анонимен високопоставен служител на администрацията, който казва, че администрацията гледа на сделката с “тежък скептицизъм”.
Според собствениците на киносалони сделката “представлява безпрецедентна заплаха”, макар от Netflix да твърдят, че Warner Bros. ще продължи да пуска филми по кината.
Идва времето на регулаторите, именно поради това Paramount не губи надежда.
ЕС наложи санкция на Х по DSA, в Америка наричат изискванията на DSA цензура
от Нели ОгняноваEвропейската комисия наложи санкция в размер 120 милиона евро на X на Илон Мъск, първата санкция по Законодателния акт за цифровите услуги, DSA.
За мотивите се знае следното:Първо, в Х всеки може да плати, за да получи статус „проверен“ (син знак), без дружеството да проверява по съдържателен начин кой стои зад профила, което затруднява потребителите да преценят автентичността на профилите и съдържанието, с които се ангажират.
Второ, в базата за реклами на X липсва критична информация, като например съдържанието и темата на рекламата, както и юридическото лице, което плаща за нея. Това възпрепятства изследователите и обществеността да контролират по независим начин всички потенциални рискове в онлайн рекламата.
Трето, X не изпълнява задълженията си по Законодателния акт за цифровите услуги да предоставя на изследователите достъп до публичните данни на платформата.
Комисията откри официална процедура, за да прецени дали Х е нарушил Законодателния акт за цифровите услуги преди две години, в края на 2023 г. Процедура е открита и за ТикТок, но тя завършва без налагане на глоба.
Веднага постъпи реакция от високите нива на американската администрация, отново от вицепрезидента Ванс, според когото ЕС не трябва да “напада американски компании за глупости”. Според него отново става дума за налагане на цензура и наказанието се прилага, “защото Х не се ангажира с цензура”.
Третото действие от този епизод също е логично: “Брюксел се обедини срещу атаките на JD Vance срещу цифровите правила на ЕС”, пише Euractiv. „DSA и нашето цифрово законодателство нямат нищо общо с цензурата“, казват от ЕК.
В Европарламента докладчикът за DSA Кристел Шалдемозе заявява, че „Съюзът няма да бъде повлиян от натиска на JD Vance и администрацията на Тръмп“.
Медиите подчертават, че с тази санкция приключва само един етап от действията на ЕК по отношение на Х. Проучването продължава по други въпроси.
Как се пише: годишнина или годищнина?
от Павлина ВърбановаПродава ли все още държавата имоти?
от Боян ЮруковВ началото на май правителството на Желязков реши, че ще продава хиляди имоти с отпаднала необходимост. Обеща прозрачност кои са имотите, защо, както и на процеса на продажба. След като дълго време не публикува списък, го изисквах и в края на юни – почти два месеца след решението – пуснах карта предстаяща по достъпен начин имотите, които обмислят да продават. Цялата хронология ще намерите в края на въпросната статия с линкове към другите текстове.
Много се изговори по темата. Желязков настояваше, че нямало да разпродават имотите и че щяло да има подробен анализ. След това скри списъка и обеща да пуснат нов. Това така и не стана и отказва да го предостави при няколко запитвания по ЗДОИ, защото не бил готов. Не бяха публикувани никакви анализи или аргументация за продажба на имоти от първоначалния списък. Желязков на няколко пъти отрече да текат търгове, което оборих. За капак на всичко се оказа, че районни администрации и дори други министерства имат нужда от част от имотите и в някои случаи се опитват от години да ги плучат за различни инфраструктурни проекти. Имаше няколко решения на МС за прехвърляне, но предимно на кметове свързани пряко или косвено с Пеевски. Решението обаче не значи реално прехвърляне, както се видя в София, където така застояват с години аналогични решения блокирайки изцяло или частично проекти като за линейния парк в Изгрев и Слатина.
В крайна сметка Желязков обяви, че ще прати искане за решение в парламента, но го направи докато бяха в отпуска и това не блокира течащи продажби. Гласуване по искането така и нямаше до сега, а междувременно системата за интернет търгове за въпросните имоти беше свалена за около месец без реално обяснение защо и какво го налага.
От решението на МС минаха седем месеца. От разкритието ми кои са имотите – пет месеца. От спирането на платформата за месец – три месеца. Реших да видя какво се случва междувременно.
От края на август няма нова информация на МС, няма нов списък, няма публикувани анализи. В края на октомври мълчаливо отказаха да ми предоставят работния списък, а на журналисти са отказвали с аргумента, че не пазят такава информация и нов списък няма. От пускането на платформата в средата на септември са публикувани 23 търга, от които 12 са изтрити ден по-късно заради установени технически грешки. От останалите 5 търга са били успешни, а 4 от тях са от списъка с 4400-те имота на Желязков.
Вгледах се в броя търгове през времето в платформата на АППК. Графиката показва колко са били активни в началото на всеки месец от пускането на платформата през 2020-та до сега.

Вижда се, че няма много нови търгове след решението през май, макар няколко да са били за имоти от списъка. През юли обаче рязко обявяват продажба на повече имоти и това продъжава до края на август. Междувременно има търгове, които са затворени като успешни, отменени или изтрити заради грешки и нови, които са били обявени. След спирането на платформата обаче активните търгове намаляват на под 20. На 1-ви декември активните бяха 4. Днес те са вече 3, като единият е бил отменен.
Няма информация за причините за това. Възможно е институциите да са решили да спрат продажбите до завършване на заветните анализи. Възможно е да ги продават в противовес на собствените си правила извън платформата на АППК. В края на август отрекоха да планират такова нещо. Възможно е АППК да са стегнали изискванията за приемане и обявяване на търгове и това да забавя новите. Възможно е предвид повишената видимост и пряко волята им – подобрена прозрачност да са променили стратегията и да бързат да прехвърлят имотите на удобни общини, където ще е далеч по лесно да бъдат продадени без конкурс и прозрачност. Вероятно затова Пеевски и Борисов блокираха в парламента предложението на Да, България търговете на общини и общински фирми да минава през същата тази платформа на АППК. Възможно е също просто да има управленски и административен вакуум, който да блокира процесите.
Не вярвам да получим отговор, особено предвид исканията за оставка. Виждаме редовни опити за блокиране на прозрачност и разследвания. Виждаме влошаване на практиките за отговаряне по ЗДОИ и комуникация в медиите. Виждаме как са готови да върнат Виденовото време като управление на финанси и ефект върху икономиката само и само да могат да обслужат интересите на Таки и Пеевски. Виждаме машинациите на не/изпълняващия длъжността главен прокурор и вече готвеното наместване на негов наследник пак близък до Пеевски.
В този контекст едни два декара гора или поле край някое село надали е най-големият проблем занимаващ всички. Занимава обаче хората от района, защото от там може да минава питейната им вода, пътя за селото, да е гора, природен парк или да е отредено за инфраструктура, която чакат от десетилетие. Затова трябва да ни пука, а и най-малкото е емблематично как работи шайката на Пеевски заграбвайки обществен ресурс. Затова и направих картата за собствеността на земята в България – за придобием представа какво се случва.
The post Продава ли все още държавата имоти? first appeared on Блогът на Юруков.