Робърт Паркър







Усещам се, че прибягвам до Паркър всеки път, когато искам да чета, но нищо не ми върви. Един вид изпитана рецепта за спешни случаи.
Такива моменти не са рядкост през последните месеци и читателската ми леност отстъпва място само на несериозното ми и вяло писане в блога (обмислям постинги с по три думи и една дроб). Може би е заради пролетта или заради някакъв нов щам на мързела. Или защото няма вдъхновяващи книги.
Така.

Робърт Паркър се разпознава лесно - всяка глава започва с абзац-два описание на обстановката и човека, с който се среща Спенсър. За незапознатите - Спенсър е различният типичен частен детектив, има си сериозна приятелка, дружи с няколко съмнителни типове, има изострено чувство за справедливост, готви, пие, разбира се с полицията и в общи линии е доста порядъчен и възпитан.
След встъпителните редове следват диалози. Хитри, интересни и в големи количества. Важни са думите, а не следите по килима.

Жената на известен богаташ е убита с чук пред дома си и полицията е в задънена улица. Накрая слагат досието в папка "Един луд го направи" и скръбният съпруг наема Спенсър за да разрови надълбоко. Там обаче винаги мирише и има заровени скелети, а в случая за украса е добавено политическо влияние и изключително странно минало. Подобна каша не може да се изсърба наведнъж, затова Спенсър си дава около 250 страници и от време на време разрежда с вечери на свещи, пиене на бира в гей-бар (по служебна работа) и мълчаливи боксови тренировки.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 11/14 - тихи кучета

Азазел
Борис Акунин






Още едно хитроумно руско приключение от царско време.
След Коронация (великолепна!) реших да прочета всичко на Акунин, така че започвам поред.

Фандорин тук е млад и зелен полицейски служител, комуто е поверена рутинна задача. Находчивостта и наблюдателността му обаче го забъркват в странна каша, която го води из най-неочаквани места, включително на дъното на лондонски канал, където се преструва на застрелян.
Нова опасност = ново повишение.

Рецептата е ясна, но толкова добродушно и мило поднесена, че нямам нищо против. Свръхсимпатичният ментор, фаталната жена, убиецът на две крачки пред читателя, изменниците, заговорът, цялата схема, животът на косъм, взривеният хепиенд.
Накрая Фандорин е още по-симпатичен, а човек си мисли, че 19 век не е бил толкова кофти. Ако живееш в европейска столица, де.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 3/4 - естернат

Стивън Кинг







Уестърн. Sci-fi. Фентъзи. Малко хорър.
Магичен постапокалипсис. Пустиня. Упорито преследване, заредено с енергията на пророчески сън.
Много, много въздействаща и силна смес.

Останки от цивилизация като уродливи плевели са осеяли пътя на Стрелеца. Пред него е Човекът в черно, винаги с няколко дни преднина - недостижим, тайнствен, могъщ, важен. Много въпроси в сянката на Тъмната Кула.
Миражи от нашия свят се сливат със заклинания и магии.
Кръв, пясък, жертва на близък човек.
Мимолетна любов като тичане в сън - не можеш да избягаш, защото плуваш в мед.
Обреченост. Изгубеното незапочнало детство.
Всеки търси отговори, най-вече читателят.

Книга, писана повече от десетилетие. Чете се за няколко часа.
Логореята ме напусна и нямам много думи, така че - четете.

Нужно ли е да чета и другите неща от "Тъмната кула"?

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 8/9 - револвер

Глен Кук







Това е продължението на Черният отряд. Не се наложи да ровя из кашоните, защото книгата вече се намира тук. Безвредна дигитална щедрост, лошо няма.
На български Глен Кук е по-различен, доста по-различен. Дразня се, че го казвам, но е така. Липсва ми "мъжкарския" стил и на места нещата на звучат естествено. С цялото ми уважение към Елена Павлова (преводачката) го казвам това, но усещането наистина е по-друго. "Сбит и стегнат" на места се е превърнало в "претупан и недостоверен".

Сюжетните нишки са две и за мое съжаление не се пресичат достатъчно рано. В едната Гарвана се крие в забравен от боговете град и без да иска съдейства за възраждането на един голям, зъл проблем, който напъпва изпод земята. Покрай него в кадър снове кръчмар със слаб ангел и много дългове, който накрая стана симпатичен на всички, с изключение на мен. Същевременно Черният отряд лови бунтовнически останки след голямата битка в края на първата книга. И случайно попада на бившия си член Гарвана. Докато си изясняват отношенията и споделят тайните си, в един неразрушим замък над града се пече повод за още по-тежък сблъсък.

Отрядът дава много жертви, но оцелява и се запътва направо към третата част. Аз също.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 3/4 - Шекер!

Войната на старците
Джон Скалзи








Ехее, тази пък колко отдавна я прочетох. Ще се опитам да си спомня за какво ставаше дума.

Значи, ако си американец и искаш да видиш как е в откририя космос, трябва да изчакаш до дълбоки старини. Млад и силен можеш да вкусиш от извънпланетния живот, само ако си индиец, норвежец или нещо подобно, някакъв реверанс в следствие кофти война.
Главният герой - сбръчкан и побелял - погребва жена си и се записва в редиците на звездната армия, това е единствения начин. Загърбваш всичко, забравяш миналото, приятелите и родния си град, и заминаваш към звездите. С надеждата да си отново млад, на ново място, сред нови хора. Втори живот, при това след доизживян първи. Много силно.
Там се сдружава с други старци и взаимно се чудят как ще бъдат използвани в битка, след като са амортизирани до краен предел. Отговорът идва с демонстрация на живо (която ще ви спестя), след което пенсионерите се включват в битки, срещат извънземни и се борят за живота си. Хвърчи кръв и лимфа, повечето не оцеляват.
Това беше отгоре-отгоре. Май.

Книгата е доста противоречива за мен. От една страна са изключително силните моменти, добрите идеи, достъпния изказ (и обяснения), свежите лафове. От друга страна са повърхностните диалози и сцени, предсказуемият сюжет, изфабрикуваните усмивки на съдбата и като цяло - холивудският дух, който властва от начало до край.
Има намигване към Хайнлайн, но без количествата философия.

Има и продължение, току-що видях. Смятам да го прочета, което пък означава, че книгата си е заслужавала.

А, не знам как ще филмират книга, в която всички са зелени.
По-тъмнозелените ще бутат ли рейса? Ха-ха.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 3/4 - животоспасяваща реклама

Бил Брайсън







Научно-популярна книга за любопитни умове. И любознателни. И за всички, които поназнайват това-онова, но годините са им изтрили възможността да систематизират. Което понякога, става ясно, е невъзможно.
Перфектният учебник трябва да изглежда по подобен начин - написан със стил (все пак някакъв), с чувство за хумор, с биографични истории за учените и последиците от откритията им. Последните три са важни за разкриване на вселенската ирония.

Не знам как се пишат "няколко думи" за толкова всеобхватна научно-популярна книга. Написаното и без това е максимално сбито. Дочу се, че вътре имало неверни и/или вече неактуални данни. Бих се изненадал, ако не е така. Препоръчвам ви я от тук, докато все още информацията в нея не е остаряла прекомерно. Айде, че изстина.

Знанието обогатява, наистина. И инжектира нужната доза реализъм, показвайки ти, че на фона на ВСИЧКО ОСТАНАЛО, ти клониш към нула. Затова спри да се тормозиш с дребнавостта си и бъди поне малко странен и луд. Разни хора са разкривали вселенски истини дори само с разходка до хълма или спане върху два стола.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 4/5 - маниаци по камънаци

Американски богове
Нийл Геймън
ик Бард
544 стр.





Аз и тази книга имаме история. Харесахме се от пръв поглед, от втори - никак.
Купих си я, когато се появи преди 5-6 години. Започнах я веднага и помня, че казах на hazel "Ако се окаже, че мацката на главния е умряла в тази катастрофа, фелацирайки шофьора, ще е ебати баналното". Познах.
Първите 50-100 страници създадоха у мен впечаталението, че Геймън не е кой знае какво, когато пише стандартни, не-странни неща. Бивш затворник, мъртва съпруга, щатски магистрали. Проза като проза. И, да, имаше един скандинавски бог, но дори това не ме въодушеви.
Зарязах я в началото, това помнех. Скоро я пробвах пак и ето - вече финиширах успешно.

Оказа се, че първият път съм прочел почти 50% от книгата. Втората половина всъщност е много по-добра. Както и цялата книга.

Какво става с боговете, които заселниците на Америка са донесли със себе си? Ирландски, скандинавски, славянски, африкански, всякакви? Как се приспособяват към новата земя, в новите времена?
Старите богове имат врагове - нови, технологични, съвременни въплащения на хорската вяра, внимание и молитви. Неизбежна ли е еволюцията или хилядолетната памет ще надделее?
В цялата книга няма толкова въпроси, просто аз така представям нещата.

Книгата е дълго пътуване из Щатите, нещо като градски/кънтри фентъзи пътепис. Но не е скучно, историята набира скорост и след това е лесно и приятно.
Няколко нишки се разплитат на финала. Главната по банален начин, съпътстващите - много по-интересно и оригинално.

Да се повторя: книгата си заслужава, а продължението вече е на пазара, то си заслужавало точно 8 пъти повече.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 5/6 - екс жива съпруга

Филип К. Дик








Е, тоя Дик голямата работа, ама са му посредствени първите страници. Нито е написано кой знае колко майсторски, нито идеята те грабва от раз. Както беше и в Играчите от Титан. Виж, в Човекът във високия замък началото си заслужаваше, а според мен - и книгата като цяло.

И така, г-н Дик ни пуска директно във врящата супа, никакви жабешки експерименти с постепенно затопляне. Ако не ви харесва - скачайте навън.
В бъдещето можете да си наемете човек с необичайна дарба, например телепат, съживител или ясновидец. А можете и да си наемете неутрализатор, който да ви пази от подобни. В природата е така - когато някой се научи да лети, друг започва да плете мрежи.
На всичко отгоре тънката линия между живота и смъртта е опозната и трансформирана в оживена магистрала. Нарича се полуживот и означава, че докато тялото ти е мъртво, мисълта ти все пак е на разположение на роднини и приятели.
След това започва играта с реалността.

Умът и сетивата не са на едно мнение, загадките са много, подозренията и теориите също. Колегите на главния герой измират един по един, борейки се с регресиращата реалност, която ги връща назад във времето.
Финалът е приемлив и смислен, но не издига романа в очите ми до кой знае какви висоти. За сметка на това звучи актуално и трудно се усеща, че книгата е писана толкова отдавна (1969 г.)

Препоръчва се на хардкор феновете.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 13/17 - ако се използва според инструкциите