Отдавна не съм писал тук, за това ето нещо кратко.

От две седмици бягам всяка сутрин в парка. Въртя обиколки. Докато бягам, мислите ми скачат насам-натам, и се отнасям... Трудно ми е да следя колко обиколки съм направил, а не ми се поглежда GPS-а, защото би ми нарушило ритъма на бягане. И как си броя обиколките? Имам си флаг. Едно престаряло бездомно куче, което всяка сутрин чака на една от алеите да бъде нахранено от добра женица, която разхожда булонката си. Винаги стои на едно и също място, като леко променя позицията си - ту е в ляво от алеята, ту е в дясно, два метра по-нагоре, или малко по-надолу по нея... То е моя маркер. Когато минавам покрай него, машинално си отбелязвам на ум къде съм го видял. После, когато се зачудя колко ли обиколки съм навъртял, припомням си покрай колко различни "кучета" съм минал днес, на колко различни позиции съм го видял. Просто, нали? Дребните житейски хакове :)

П.П.: Подобен трик се препоръчва и ако имате проблем със заключването на входната врата. Аз имам - пет крачки след като съм излязъл от входа, и вече не мога да си спомня дали съм заключил, или не съм. Естествено - съм, просто това е толкова машинално движение, че мозъкът ми изобщо не го отбелязва. И какво се прави в такъв случай? Заключвате и правите нещо необичайно. Примерно клякате три пъти. Това е нещо различно от обичайната ви рутинна изход-процедура и мозъкът ви го отбелязва, като нещо неестествено, като по този начин запаметява и факта, че сте заключили вратата на излизане.