Tag Archives: fit

Защо бягам?

от Йордан Радунчев
лиценз CC BY

Доста хора се чудом чудят как така изведнъж толкова се запалих по бягането. Истината е, че изобщо не е изведнъж. Истината е, че всичко започна през 2010 - когато Зори започна да бяга, а аз се замислих за собственото си трагично физическо състояние. Ето какви мисли са се мотали из главата ми голяма някъде към края на 2010:

Времето си минава и с всяка изминала година физическото ми състояние, което никога не е било на кой знае какво ниво (да не кажа - винаги е било зле, винаги съм бил с наднормено тегло), не става по-добро, а напротив. Остаряването е естествен и неизбежен, необратим процес, но от мен зависи как ще протече. Дали на 60 ще съм жизнено и енергично старче, или мрънкащо и оплакващо се ревматично деденце -зависи от мен и от това как поддържам енергията си. Енергията трябва да се трупа днес, ако искаш да я имаш утре.

Естествено първите ми опити бяха издържани в най-добрите традиции на жанра епична древногръцка трагедия с хор и елементи на хорър. Почти си съсипах коленете. То така става - на единия ден си кюфте, на другия вече си бягащо кюфте. Ама не. Тъй че седнах си на трътката и преосмислих цялостната концепция за спортна кариера. Като за начало - налагаше се да се отърва от онзи другия, излишния човек, който носех по онова време на гърба си по двадесет и четири часа в денонощие. Точно така - цял човек, от по-дребните. Примерно 45-50 килограмов средностатистически виетнамец. Обикновено хората започват да тичат в парка, за да отслабнат. Е аз пък започнах да отслабвам, за да мога да тичам в парка. Което май ме прави малко обратен, не? Все едно, това е отговора на Често Задавания Въпрос дали бягам, за да отслабвам - не. Отслабвам, за да бягам. Две години по-късно все още не съм се отървал напълно от сиамския си близнак, но съм го "редуцирал" до степен, която ми позволява да бягам всеки ден по половин час. Остават ми още около десетина килограма за отписване.

Мога обаче да ви споделя, че преди две години съм бил абсолютно прав относно бягането и енергията, с която то ви зарежда. Може вече да съм старче на четиридесет години, обаче съм енергично старче. Доста от връстниците ми вече са истински старчета. Че дори и някои по-млади от мен.

Друг Често Задаван Въпрос е - а защо бягам всеки ден? Защото ми харесва. Защото зад гърба си имам хиляди дни, през всеки един от които съм си "спестил" 20-30 минути от бягане, и сега имам огромни спестявания за "харчене". Надявам се да съм здрав и да ми стигне времето, за да се справя, но кой от нас знае колко още му остава, или какво ще му се случи утре? За това бягам всеки ден.

Всъщност ако трябва да обобщя с няколко думи, за да не ви отегчавам, ето моя отговор на вашия въпрос "Защо бягаш (всеки ден)?":

  1. Защото мога.
  2. Защото не знам дали утре ще мога.

Минава ли ви през ума колко хора по Света всъщност не могат да бягат? А биха искали да могат. Биха искали да не са си спестявали ежедневно по двадесет минути точно от бягане. Ако само някой ги беше предупредил навреме...

Ами ето, предупреждавам ви.

П.П.: Ако не съм ви убедил, че бягането прави хората по-енергични и жизнени, елате на 19 май край езерото в Панчарево и се убедете сами. Ще се срещнете с най-жизнените хора, които сте виждали през живота си. И лично с мен, естествено, световно неизвестният отслабващ на дълги разстояния ;)

Lap Flag

от Йордан Радунчев
лиценз CC BY

Отдавна не съм писал тук, за това ето нещо кратко.

От две седмици бягам всяка сутрин в парка. Въртя обиколки. Докато бягам, мислите ми скачат насам-натам, и се отнасям... Трудно ми е да следя колко обиколки съм направил, а не ми се поглежда GPS-а, защото би ми нарушило ритъма на бягане. И как си броя обиколките? Имам си флаг. Едно престаряло бездомно куче, което всяка сутрин чака на една от алеите да бъде нахранено от добра женица, която разхожда булонката си. Винаги стои на едно и също място, като леко променя позицията си - ту е в ляво от алеята, ту е в дясно, два метра по-нагоре, или малко по-надолу по нея... То е моя маркер. Когато минавам покрай него, машинално си отбелязвам на ум къде съм го видял. После, когато се зачудя колко ли обиколки съм навъртял, припомням си покрай колко различни "кучета" съм минал днес, на колко различни позиции съм го видял. Просто, нали? Дребните житейски хакове :)

П.П.: Подобен трик се препоръчва и ако имате проблем със заключването на входната врата. Аз имам - пет крачки след като съм излязъл от входа, и вече не мога да си спомня дали съм заключил, или не съм. Естествено - съм, просто това е толкова машинално движение, че мозъкът ми изобщо не го отбелязва. И какво се прави в такъв случай? Заключвате и правите нещо необичайно. Примерно клякате три пъти. Това е нещо различно от обичайната ви рутинна изход-процедура и мозъкът ви го отбелязва, като нещо неестествено, като по този начин запаметява и факта, че сте заключили вратата на излизане.

Still standing…

от Йордан Радунчев
лиценз CC BY

Помните ли, как през лятото си трансформирах работното място? Сигурно се чудите какво става и дали все още работя прав. Да, все още работя прав. Не, нямам никакво намерение да сядам отново. Защо? Разгледайте отново снимките, които съм направил на 2012-06-25... А сега разгледайте тази снимка:

Тадаааа! Пълна промяна!

Дали намирате някаква разлика, а :)

Естествено тази промяна не се дължи само и единствено на прехода от седнало към изправено положение. Дължи се най-вече на строг режим на хранене и повишена физическа активност. Но част от тази повишена физическа активност е именно прекарването на 8-9 часа дневно изправен на крака, вместо седнал на задник. Смятам за момента да спра до тук с привеждането на факти за ползата от правостоящото работно място в сравнение с офисния стол. Смятам, че този "факт" на днешната снимката, въпреки че е с двадесет килограма по-лек от онзи на снимките, правени преди три месеца, тежи достатъчно.

Офис Фитнес 8

от Йордан Радунчев
лиценз CC BY

Какво е вашето извинение за лошата форма и занемареното тяло? Нямате време за посещение на фитнес зали и упражнения? Глупости. Изобщо не е задължително да ходите на специално място в специално време, за да се поддържате в прилично здраве. Можете да го правите и в офиса. Вярно е, че нямате на разположение уреди и не сте спортно екипирани, но и тези условия не са задължителни. Имате основния уред, без който не можете да минете - собственото си тяло. И само с него можете да постигнете много.

Ето една лека комбинация, която отнема само осем минути, подходяща е за изпълнение в офис и не изисква да сте в спортно облекло. Трябва ви стена, под и хронометър. Първите две са на разположение във всяка бизнес сграда, с третото разполага всеки съвременен мобилен телефон.

Започвате с "китайска почивка" - една минута. После падате за планк - също една минута. След него почивате една минута. Повтаряте комбинацията още два пъти. Китайска - планк - почивка - китайска - планк - почивка - китайска - планк. Точно осем минути, които ще ви направят една идея по-здрави.

При китайската почивка работят квадрицепсите (бедрата) и глутеусите (задника), което прави упражнението много полезно за офисни плъхове, които по цял ден са седнали и не мърдат от стола си. Ако след време станете толкова добри, че 60 секунди в тази поза вече не представляват никакво натоварване за вас, можете да пробвате да вдигнете единия крак от пода и да поседите на другия 30 секунди, после сменяте крака за още 30 секунди.

Планкът натоварва гърба, корема, раменете и още много мускули и мускулни групи. Което го прави едно много добро и полезно упражнение. Световния рекорд по планк е 1 час 20 минути и 5 секунди, поставен е от 54 годишния Джордж Худ. Когато го подобрите, можете да минете на следващото ниво - страничен планк.

И двете упражнения са много полезни за хора, упражняващи "седящи" професии, при които долните крайници се обездвижват за дълъг период от време, гърбът се изкривява, раменете се извиват напред - програмисти, адвокати, счетоводители и така нататък. Отделяйте им ежедневно по осем минути и гарантирано ще подобрите позата, общата физическа издръжливост и здравето си.