Category Archives: закони и право

Покана за представяне на предложения за укрепване на медийната грамотност

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

ЕК публикува покана за предложения за повишаване и укрепване на медийната грамотност.

Срок 6 април 2022. Бюджет (общо) EUR 2 400 000.

Поставен е акцент върху преминаване на културни, национални или езикови граници. Допустими дейности са например

  – създаване и/или разпространение на многоезичен и/или мултикултурен материал, включително интерактивно съдържание за подобряване на цифровия капацитет на гражданите, тяхното разбиране за медийната среда и тяхната устойчивост срещу дезинформация,

– разработване на материали за граждани и обучители, насочени към всички, всяка възраст и различните обществени групи,

– разработване на иновативни решения за медийна грамотност, подходящи за медиите в перспектива,

– дейности за обучение, включително споделяне на най-добри практики отвъд езиковите, държавни и културни граници,

-събития, свързани с тези дейности.

Програма Творческа Европа: три покани за представяне на предложения в подкрепа на аудио-визуалната индустрия

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 

Европейската комисия днес публикува първите три покани за представяне на предложения в рамките на програма „Творческа Европа“ — направление МЕДИА за 2022 г., като тази година средствата от ЕС за финансиране на проектите възлизат на общо 226 милиона евро. Целта е да се подкрепи възстановяването на аудио-визуалния сектор и да се засили неговата конкурентоспособност както в Европа, така и в световен мащаб. През следващите седмици и месеци ще бъдат публикувани още покани за представяне на предложения.

Области:

  • разработване на видеоигри и многоизмерни съдържания,
  • мрежи на европейски фестивали и
  • МЕДИА 360°  за подпомагане на съществуващите отрасли, нови таланти и пазари, както и за насърчаване на сътрудничеството между различни сектори.

В допълнение към тези първоначални покани е  публикувана и покана за представяне на предложения във връзка с медийната грамотност; тя попада в междусекторното направление на програма „Творческа Европа“ и обхваща 2,4 милиона евро от фондовете на ЕС.

Още няколко покани в рамките на трите направления на програма „Творческа Европа“ ще бъдат публикувани на портала на Комисията, посветен на възможностите за финансиране и за участие в търгове.

Повече информация   ТУК.

Проф. Орин Кер от Бъркли vs съдия Робъртс от ВС на САЩ и българската връзка

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Вземете кое да е правно списание  и първата статия вероятно ще бъде за влиянието на Имануел Кант върху доказателствените подходи в България от XVIII век или нещо подобно, което съм сигурен, че е от голям интерес за този, който го е написал, но не е от голяма полза за колегията. 

Това са думи на председателя на Върховния съд на САЩ Джон Робъртс (C-SPAN, June 25, 2011). С изказването си той е засегнал много хора от академичните среди, но за един от тях – сега професор в Бъркли, Оpин Кер, думите на съдия Робъртс са източник на вдъхновение. Професорът е широко известен с изследванията си в редица правни области, вкл. право и технологии.

„Влиянието на Имануел Кант върху доказателствените подходи в България от ХVІІІ век” е заглавието на  есето на професора, вдъхновено от съдия Робъртс.  Рядко юридическият хумор е достигал толкова амбициозни висоти или е проявявал такава твърда ангажираност, пише WSJ  и цитира статията:

Правните възгледи на Кант са трудни за обобщение, тъй като те нямат пряка връзка с Категоричния императив, с който той е най-известен във философията. Колкото и високо да се оценяват трудовете на Кант за правото, те се отнасят преди всичко до въпроси от юридическата философия, а не до съдебната процедура. Работите  на Кант разглеждат теми като естеството на собствеността, договорите и правилните граници на наказанието. Той също така пише за републиканска конституция и демократично управление, но  никога не е писал за доказателственото право, което се отнася до процедурите за установяване на факти в съдебно производство.

Източниците, цитирани от професор  Кер в неговото проучване от три страници, включват трактат от 1927 г. за българското процесуално право през османския период, който описва ролята на свидетелските показания. „Децата имаха право да свидетелстват само в случаи, свързани с гранични спорове, свързани с парцели“, пише той и обяснява как според някои разкази  обичаят е бил децата да се доведат до съответния парцел и след това болезнено да се дърпат за косата, за да се гарантира, че ще запомнят границите и ще могат да свидетелстват за тях в съда“.

Накратко, професор Кер не вижда възможност за връзка между Кант и гражданския процес в България през XVIII век.

Статията става популярна в специализираните кръгове и се публикува  в различни издания. Някои продължават с хипотетичните въпроси (What if Immanuel Kant had been an 18th–century Bulgarian law professor?), а други проверяват изводите на проф. Кер, например Law Blog се свързва с историка Фредерик Б. Чари, почетен професор в Северозападния университет на Индиана и автор на „История на България“.  България не съществува  като държава по това време, потвърждава Чари. Ако някой българин по това време е запознат с Кант, това може да  бъде Паисий, български монах от Хилендарския манастир, който е написал първата съвременна книга за историята на българските империи. „Възможно е. Това e била образована общност“, казва историкът, но  дори трудове на Кант по някакъв начин да са попаднали  в Хилендар, това едва ли би установило връзка между немския философ и българското доказателствено право от XVIII-ти век, завършва WSJ.

*

Не намирам следи в българския интернет нито за забележката на съдия Робертс, което е разбираемо: тя е насочена към американската правна мисъл,  нито за този оригинален опус на Оpин Кер (1971), целящ вероятно да докаже, че няма тематични и жанрови прегради за юриста.

Покана към висшите училища с преподаване на журналистика: Курс относно ЕС и неговата политика на сближаване

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикувана е покана за представяне на предложения 2021CE160AT144
“Подготовка и провеждане във висшите училища с преподаване на журналистика на курс относно ЕС и неговата политика на  сближаване”.

Срок 21 април 2022.

 Информацията – на сайта на Комисията

Заседание на Комисията по културата и медиите и перспективата “Това е така, защото е така”

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 27 януари 2022 се проведе заседание на Комисията по културата и медиите в 47-то НС. Към момента видео от това заседание отсъства на сайта на НС, аудио тук, но пък Дневник има видеозапис.

На това заседание основният разговор беше за кино, гостуваха представители на гилдии, но заедно с това се обсъждаше и контекст, включително Закона за радиото и телевизията (“Имаме и Закон за радиото и телевизията да правим, който е приоритетен също , предвид състоянието на БНТ и БНР!“)

И още един цитат от председателя Тошко Йорданов – този път за представата му за ролята на Комисията за култура и медии. Като подчертава, че интересите в сектора на културата са много разнообразни, председателят казва, че в този контекст (там е ад, всеки е прав, всеки е велик, всеки е недооценен) трябва една институция, това може да сме ние, Народното събрание, която, независимо че ще има недоволни, ще каже “Това е така, защото е така”.

Медиите са отразили подробно включването на Продължаваме промяната, Антония Димитрова, журналист – в два хода:

първо на заседанието, когато казва на заседанието на 19 януари според стенограмата

“Всяка една медийна публикация задължително трябва да има автор и той да носи отговорност за съдържанието, което се оповестява публично, включително наказателна. Защото сме свидетели как се бълват всякакви новини, фалшиви новини, за което човекът трябва да носи лична, персонална наказателна отговорност за това”;

и  после във фейсбук на 28 януари:

Миналата седмица по време на редовното заседание на Комисията по културата и медиите обсъждахме темата за фалшивите новини. В хода на разговора стана ясно, че има електронни медии, които ежедневно създават фалшиви новини, които нямат автор. И когато засегнатите страни потърсят отговорност няма информация за собствеността на медията. Искам да уточня, че предложението ми е да се търси административна, а не наказателна отговорност.
Санкциите са заложени в Закона за задължителното депозиране на печатни и други изделия и за обявяване на разпространителите на медийни услуги. Всяка медия трябва да подаде декларация за собственост и тази информация за вписва в Регистър на подадените декларации на доставчици на медийни услуги към Министерството на културата. Проблемът е, че не всички медии го правят и трябва да се увеличи контрола.
Идеята е да се подобри медийната среда с цел прозрачност – да се знаят реалните собственици на медиите, да плащат данъци, да се знае прозихода на финансирането.
В никакъв случай не мислим за репресиране на журналисти и ограничаване на свободата на словото!
 
По темата още:
А за следващото заседание на 3 февруари са планирани ОКУП-ите.

Европейска декларация относно цифровите права и принципи за цифровото десетилетие

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия предлага на Европейския парламент и на Съвета да подпишат декларация за правата и принципите, които ще направляват цифровата трансформация в ЕС.

Проектът на декларация за цифровите права и принципи цели да предостави на всички ясна отправна точка за вида цифрова трансформация, който Европа насърчава и защитава. Те също така осигуряват насоки за създателите на политики и дружествата във връзка с новите технологии. Правата и свободите, залегнали в правната рамка на ЕС, и европейските ценности, изразени в принципите, следва да се зачитат онлайн, както това се прави офлайн. След съвместното си одобряване декларацията ще определи и подхода към цифровата трансформация, който ЕС ще насърчава в целия свят.

Декларацията се основава на правото на ЕС, от Договорите до Хартата на основните права, но също така и на съдебната практика на Съда. Бившият председател на Европейския парламент Давид Сасоли популяризира идеята за достъп до интернет като ново човешко право още през 2018 г.

За да се гарантира, че декларацията ще има конкретни практически последици, през септември Комисията предложи да се наблюдава напредъкът, да се оценяват пропуските и да се отправят препоръки за действие чрез годишен доклад за „Състоянието на цифровото десетилетие“.

Отново благодарност към експертите за българската езикова версия, в която последователно се говори за цифрови права и цифрови принципи.

Контекст

На 9 март 2021 г. Комисията изложи визията си за цифровата трансформация на Европа до 2030 г. в своето съобщение „Цифров компас: Европейският път за цифровото десетилетие. През септември 2021 г. Комисията въведе стабилна рамка за управление за постигане на целите в областта на цифровите технологии под формата на Път към цифровото десетилетие. 

Комисията проведе и открита обществена консултация, която показа широка подкрепа за европейските цифрови принципи — 8 от общо 10 граждани на ЕС считат, че е полезно Европейският съюз да определи и насърчи обща европейска визия за цифровите права и принципи, както и специално проучване на Евробарометър. Чрез ежегодни проучвания на Евробарометър ще се събират качествени данни въз основа на възприемането от страна на гражданите на начина, по който цифровите принципи, залегнали в декларацията, се прилагат в ЕС.

Декларацията се основава и на предишни инициативи, като Декларацията от Талин относно електронното управление, Берлинската декларация относно цифровото общество и основаното на ценности цифрово управление и Декларацията от Лисабон „Цифрова демокрация с цел“, за модел на цифровата трансформация, с който се укрепва човешкото измерение на цифровата екосистема, в чиято сърцевина е цифровият единен пазар.

 Документи

Съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета за създаване на Европейска декларация за цифровите права и принципи

Информационен документ за цифровите права и принципи за всички в ЕС

Цифров Компас: Европейският път за цифровото десетилетие

Съобщение относно пътя към цифровото десетилетие

Декларация от Талин относно електронното управление

Берлинска декларация относно цифровото общество и основаното на ценности цифрово управление.

Декларация от Лисабон „Цифрова демокрация с цел“

Законодателният акт за цифровите услуги – гласуван в ЕП

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейският парламент гласува DSA, Законодателния акт за цифровите услуги.

Текстът, одобрен на 20 януари 2022 от Парламента с 530 гласа „за“, 78 гласа „против“ и 80 гласа „въздържал се“, ще бъде използван като мандат за водене на преговори с Френското председателство на Съвета на ЕС, представляващо държавите членки.

След гласуването Кристел Шалдемозе (С&Д, Дания), ръководител на преговарящия екип на Парламента, заяви, че   през последните 20 години, откакто е приета Директивата за електронната търговия,  онлайн платформите станаха  основен фактор и се налага да се гарантира, че  това, което е незаконно офлайн, е незаконно и онлайн.  Какво каза още Шалдемозе:

  • връщаме си контрола върху платформите,
  • задаваме златен стандарт за всички други законодатели,
  • спираме безкрайното събиране на данни, хората ще могат да казват “не” на рекламите, основани на данни,  при това онлайн платформите трябва да гарантират, че потребителите, които са отказали да бъдат проследявани, все още могат да имат алтернативни опции за достъп до услугите,
  • отваряме черната кутия на алгоритмите, ще могат да се изискват промени в алгоритми, опасни за потребителите.

Подробности за гласуването и внесените изменения в предложението на ЕК – на сайта на ЕП.

Изменения, приети от Европейския парламент на 20 януари 2022 г. към предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно единния пазар на цифрови услуги (Законодателен акт за цифровите услуги) и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (COM(2020)0825 – C9-0418/2020 – 2020/0361(COD))

EFF

Комисията по културата и медиите на 47-то НС обсъди започване на промени в ЗРТ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Народното събрание има вече видеоархив за пленарните заседания и за заседания на комисиите. Това е голяма крачка напред, прави много по-прозрачна работата на народните представители.

Вчера се състоя заседание на парламентарната комисия по културата и медиите ( решили са да е по, не за). Ето съставът й, на най-горния ред е ръководството.

Ето видеозапис от заседанието, втора точка е Обсъждане за започване на промени в Закона за радиото и телевизията, от 55-тата минута.  Има и аудио, което е два часа, а видеото е час и 20 минути, неясно къде са тези 40 минути.

Обсъждането за започване на промени започна председателят на комисията Йорданов (ИТН), който каза , че СЕМ трябва да се преструктурира или направо да се закрие, ако ще правим друг орган. БНТ се управлява по безумен начин, една вакханалия на глупаво взетите решения.

Един орган, който е паразитен и не върши абсолютно никаква работа, се включи заместник.председателят Симов (БСП). Докладът му е пълен с регулаторни тъпотии, а чрез глобите може да действа като репресивен орган. Това не работи. Дали орган като СЕМ да съществува, един политически орган.

По-нататък член на комисията заяви, че по време на кампания доставчиците имат задължения и пренесе разговора в Изборния закон и Закона за депозиране на печатни издания, като продължаваше да се позовава на ЗРТ. Няма дефиниция за медия, каза друг член. Да се придържаме към практицизма, а не само да влизаме в дефиниции, каза председателят. Дефиниции на едно и на друго няма да го позволя.

Тома Биков (ГЕРБ): Няма да ви пречим. Сменете СЕМ. Сменете генералния директор на БНТ, ако искате и на БНР. Правете каквото искате, ако искате сложете ваш член директор на БНТ. Няма да ви пречим, няма да участваме. Пожелавам ви успех и отивам да пия едно вино.

Трябва да сме наясно, че тоя закон не става и  СЕМ е отвратителен орган и няма какво да се крием зад някакви красиви фрази, обобщи председателят в края на заседанието. Аз се ангажирам с колегите да подготвим промени.

Това е то започването, което се обсъжда според заглавието на точката – председателят заяви откъде ще се вземе текстът.   ИТН ще подготви промените.

Кой по-точно  – предстои да видим.

Това са законодателите, толкова графично отчетливо е всичко, че няма какво да се коментира.

Или отделно ще напиша коментар.

Но какъв е смисълът от цялата работа, ако ще се действа като тези, на чието място  – и чието отрицание уж –  си.

Консерваторите: Край за БиБиСи, каквато я познавате

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Министърката на културата на Обединеното кралство Надин Дорис е обявила  двегодишно замразяване на таксите, с които се финансира компанията (корпорацията) БиБиСи. Напрегнатите преговори между правителството и БиБиСи за годишната такса до края на 2027 г. са приключили, като таксата остава  £159 за следващите две години. Постъпленията от такси в момента са 3,2 милиарда британски лири годишно. 

 Кралската  харта е в сила  до 31 декември 2027 г. Ако консерваторите  са на власт към този момент, таксата вероятно ще бъде заменена от нов модел на финансиране. Аргументите са, че „новото поколение (19 – 34) гледат YouTube, Netflix и видео  по заявка – те не гледат БиБиСи и не трябва да бъдат принуждавани да плащат за това”.

Дейли Мейл рядко е за цитиране, нито сега, но все пак един цитат – “Войната за бъдещето на БиБиСи изправя една жена от работническата класа, израснала в общински имот, срещу сърцето на британския либерален елит.” Надин Дорис  вярва, че миграцията на зрителите към абонаментни услуги като Netflix прави премахването на  таксата неизбежно, когато изтече срокът на действие на настоящата Кралска харта.

“Oбществеността трябва да се подготви, че БиБиСи ще предоставя по-малко висококачествена драма и спортно отразяване, ще има по-евтини предавания и потенциално ще прекрати някои програми или услуги напълно. Това от своя страна може да подкопае подкрепата за БиБиСи, ако обществеността вече не чувства, че получава стойност за парите си”, пише The Guardian.

Новината в българските медии (това заслужава да стане постоянна рубрика):

Българското национално радио е отразило новината. Логично: засяга ги динамиката на финансирането на обществените медии. Не че БНТ не ги засяга, но там търсачката не открива подобно съобщение. В публикацията БНР нарича таксата така наречената “такса за лиценз” и говорят за край на лиценза през 2027 година. Какъв е този лиценз остава неясно.

БТА превежда буквално – лицензионна такса.

По-добре е Факти.бг, обяснили са “британците плащат годишна такса, с която обществената медийна компания реализира своята програма. Най-често тя се формира според икономическата реалност.”

И Актуално.ком са обяснили, само че погрешно – “Тази такса се събира от всички домакинства, които ползват телевизия във Великобритания.”

Министър-председателят: Събираме информация за финансирането на медиите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

По повод телефонното обаждане на PR-а на “Продължаваме промяната” в телевизионно предаване (интервю на Мария Цънцарова в бТВ) и изразено несъгласие със задаваните въпроси в него Кирил Петков подчерта, че властта не трябва да търси сметка на никого в медиите. “Искам всички медии да се чувстват свободни. И искам да събера цялата информация за финансирането на медиите”, посочи Петков. Той допълни, че такива данни вече се събират и ще бъдат публично съобщени.

Източник Дневник