Category Archives: закони и право

Една година от щурма на Капитолия

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Една година след събитията от 6 януари 2021, коментар на WP: 

Twitter и Facebook забраниха достъп до платформите на Тръмп, който отрича да е извършил неправомерни действия. Но бившият президент – чиято роля в бунта все още се разследва от специална парламентарна комисия – не е официално обвинен в никакви престъпления за действията си през този ден и изглежда подготвя опит за завръщане през 2024 г.

Проучвания показват,   че 72 процента от републиканците смятат, че президентът Тръмп носи „само някаква“  или „изобщо никаква“ отговорност  за събитията от 6 януари, когато казва на митинг близо до Белия дом, че изборите са били фалшифицирани и призовава последователите си да се  борят  срещу така наречената кражба на резултата. В същото време 92 процента от демократите смятат, че той носи „голяма част“  от вината.

Проблемът е в неотговорността на  Тръмп, казват експерти. Няма приложена демократична процедура за справяне с последствията от 6 януари. Най-голямото наказание е в това, че  самите платформи отнеха думата на Тръмп – но не би трябвало Марк Зукърбърг да е този, чрез когото да  се търси отговорност и отчетност пред обществото.

 

DSA (Акт за цифровите услуги) в Европейския парламент

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

След одобряването на доклада на  парламентарната комисия IMCO (Internal Market and Consumer Protection) относно DSA през декември миналата година, пленарното заседание на ЕП се очаква да гласува  позицията на парламента през седмицата   17-25  януари 2022.

Може да се види текстът на доклада на  IMCO за първо четене. 

Законодателен акт за свободата на медиите в ЕС: покана за предоставяне на мнения

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Отново:

от 21 декември 2021 г. до 21 март 2022 г. Европейската комисия провежда обществена консултация за обхвата и правната форма на евентуален бъдещ  акт за свободата на медиите в ЕС.

Основните цели на инициативата:
— да се гарантира, че медийните дружества могат да работят на вътрешния пазар при спазване на съгласувани регулаторни стандарти, включително по отношение на свободата на медиите и медийния плурализъм,
— да се гарантира, че на гражданите на ЕС се предлага широк достъп до разнообразни медийни продукти както офлайн, така и онлайн,
— да се защитят редакторската независимост и независимото управление на медиите, което е предпоставка за свободата на медиите и за целостта на вътрешния пазар,
— да се насърчава лоялната конкуренция между медийните дружества чрез осигуряване на прозрачно и справедливо разпределение на държавните ресурси.

Обсъждат се следните опции:

— да не се предприемат действия (базов сценарий);

— да се приеме препоръка;

— да се приеме нормативен акт.

Покана за предоставяне на мнения за оценка на въздействието на акт за свободата на медиите в ЕС

Страницата на инициативата

Делото за обложката на Nevermind на Нирвана

от Нели Огнянова
лиценз CC BY
Nirvana’s_Nevermind

Рок групата Nirvana е използвала снимка на Елдън като бебе  за корицата на своя емблематичен албум  Nevermind.

Жалбата  е отхвърлена на процедурно основание заради пропуснат срок.

Адвокатите на Nirvana основават защитата както на аргумент за давност, така и по същество:  „Твърдението на Елдън, че снимката на обложката на албума  Nevermind  е  детска порнография  е несериозно“. Освен това според тях Елдън е знаменитост благодарение на снимката и се е възползвал от това.
Елдън е на 4 месеца, когато е сниман през 1991 г. от приятел на семейството в центъра за водни спортове Rose Bowl в Пасадена, Калифорния. Снимката е избрана измежду десетки снимки на бебета. Фотографът е платил на родителите на бебето  200 долара.
БиБиСи казва, че са продадени повече от 30 милиона диска.
Прави впечатление, че съобщенията на медиите за развитието на делото по-рядко са придружени от снимка на диска, по-често илюстративната снимка не включва спорната част от обложката.

15 години членство на България в ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Министър-председателят Кирил Петков с видеопослание за 15 – годишнината от членството на България в ЕС.

Какво се случи на 1 януари 2007 година?

За българското медийно законодателство  и членството на България в ЕС:

Правното положение на електронните медии в условията на членство в ЕС  се урежда от Закона за радиото и телевизията, приет през 1998 г., за да въведе директивата Телевизия без граници след първата й ревизия от 1997 г.  Законът е изменян 65 пъти,  23 (ежегодни) са измененията, с които се удължава действието на временното решение за финансиране на БНТ и БНР от бюджета. Хармонизационни са измененията през 2000 (условие за откриване на преговорите за присъединяване), 2006 (свобода на установяване), 2010 (въвежда се втората ревизия на директивата) и 2020 (въвежда се третата ревизия на директивата).

Пред Конституционния съд са атакувани повече от 20 разпоредби от ЗРТ. За противоконституционна е обявена лустрацията – ограничението за сътрудници на бившата ДС и РУМНО да бъдат членове на регулатора и генерални директори на БНТ и БНР. Важно за разказа е, че  през 1999 г. тогавашният състав на КС с докладчик Иван Григоров се произнесе, че лустрационната разпоредба е конституционносъобразна, но през 2013 г. КС в друг състав c докладчик Благовест Пунев реши обратното.

Законът за радиото и телевизията има принос към европейското финансиране на българските медии:  наличието на напълно хармонизирано национално медийно законодателство  позволи участие на България в програма MEDIA още от 2002, а не както обикновено – от началото на членството в ЕС.

Франция пое председателството на Съвета на ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От 1 януари 2022 започна Френското председателство на Съвета на ЕС.

Франция посочва постигнатото в следните основни посоки:

  • По отношение на екологичния преход Европа се стреми да бъде въглеродно неутрална до 2050 г., сега отделя една трета от бюджета си за борба с глобалното затопляне;
  • По отношение на цифровите въпроси, реформата на авторското право и премахването на терористично съдържание онлайн бяха приети, а регулирането и отчетността на платформите скоро ще станат реалност;
  • По отношение на социалните въпроси, първото решение беше да се преразгледа директивата за командироване на работници въз основа на принципа на „равно заплащане за еднакъв труд на едно и също работно място“;
  • Що се отнася до отбраната, Европа въведе първия си съвместен военен бюджет и Европейската инициатива за интервенция, а Франция и Германия обединиха усилията си, за да разработят нова техника;
  • По отношение на икономическите въпроси , исторически план за възстановяване, финансиран от съвместни европейски заеми, помогна на Европа да преодолее кризата. 

Президентът Макрон говори за нов европейски модел на растеж, основан на четири стълба, между които и цифровата трансформация:

Десетте най-големи компании в света по пазарна капитализация, нито една от които не е европейска, сега включват осем технологични компании. Това е реалността на глобалния капитализъм днес. Но източник на надежда е, че нито една от тези осем технологични компании не е съществувала  преди 25 години. Трябва  да създадем наистина интегриран цифров пазар, да опростим правилата си, да премахнем бариерите между ЕС27 и по този начин да продължим да работим върху този цифров единен пазар.  Трябва да определим собствените си правила за цифровия свят. Като европейци, ние вече успяхме да приложим европейски регламент за защита на личните данни. Това не само е успех в Европа, подобрявайки защитата на нашите граждани и техните данни, но го превърнахме в международен стандарт. Големите американски компании са приели този стандарт, което показва, че когато успеем да се организираме, създаваме глобални стандарти. Работи се за   данъчното облагане на мултинационалните предприятия, особено на цифровите гиганти.

Два пионерски текста  ще бъдат в центъра на вниманието на френското председателство. Първият е Законът за цифровите пазари, DMA, който има за цел да гарантира, че цифровите гиганти няма да се превърнат в беззаконни монополи и да убият духа на иновациите, който им позволи да се появят.  Вторият е Законът за цифровите услуги, DSA, който ще установи режим на отговорност за основните платформи по отношение на продуктите, които продават, и преди всичко съдържанието, което хостват. И това е безпрецедентен европейски регламент за борба с онлайн омразата, за определяне на отговорността на тези основни платформи за тяхното съдържание. Това прави Европа пионер в тази област. Темите за антисемитизъм, расизъм, език на омразата и кибертормоз се появяват всеки ден. Няма реална международна регулация по тези въпроси, както стоят нещата. Този текст ще бъде основополагащ, тъй като ще установи за първи път регулиране на съдържанието и отговорността на платформите в цял континент. Тези два текста, DMA и DSA, ще бъдат цифрови приоритети на френското председателство.

 

Анджей Дуда наложи вето върху закона, ограничаващ чуждата собственост върху полски медии

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Полският президент Дуда  наложи вето върху  спорен закон за медиите, който трябваше да ограничи собствеността върху медии на лица извън ЕС.

Полските лидери твърдят, че  целта е  да се гарантира, че Полша е свободна от китайско и руско влияние, но смята се, че целта е   TVN24 –   независим канал,  критичен към правителството,   в който американската компания Discovery има мажоритарен дял.  “TVN24  действа като съществен противовес на обществената   TVP, която Право и справедливост превърна в истински пропаганден канал”, пише Politico.

„Споделям мнението на повечето мои сънародници, с които разговарях, че нямаме нужда от  повече спорове“, казва полският президент Анджей Дуда във видео, обявяващо ветото. Така Дуда се противопоставя на партията  Право и справедливост, която помогна той да бъде избран за втори мандат миналата година. Теоретично парламентът може да отмени ветото, но не се очаква  Право и справедливост  да могат да съберат необходимото мнозинство – според полското право вето се преодолява  със 60 процента от гласовете.

Доналд Туск, бивш министър-председател на Полша, пише в Twitter, че епизодът демонстрира, че „натискът има смисъл“.

Междувременно TVN24 получи лицензия в Нидерландия,  така че във всички случаи  програмата ще бъде разпространявана и за аудиторията в Полша – на базата на нидерландска или  полска лицензия.

През последните шест години Полша падна от 18-о място в световната класация за свобода на печата на 62-ро по класацията на  Репортери без граници, подчертава WP.

ЕСПЧ: граници на правото на критика

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението на ЕСПЧ по делото Banaszczyk v Poland.

Жалбоподателят е бил главен редактор на вестник с регионално разпространение в Полша. Медията публикува  поредица от статии за тревожната ситуация в районната болница, в които се твърди, че неблагополучията се дължат   на промени в ръководния екип на болницата под  натиск на  синдикалните организации.  Жалбоподателят обвинява новите болнични мениджъри в непотизъм, некомпетентност и неправилно управление и призовава за   щателно и задълбочено изследване на болницата и нейното функциониране.

Съдът приема, че посоченото от жалбоподателя намерение, което е било да разтърси общественото мнение, за да доведе до промяна в положението на болницата, не е достатъчно, за да го освободи от отговорност за клевета. Като припомня, че критиките  са допустими само  при  законен обществен интерес, съдът приема, че границите на свобода на изразяване са превишени,  и осъжда главния редактор.  Той обжалва първоинстанционното решение, губи и се обръща към ЕСПЧ.

Съдът:

  • Присъдата на жалбоподателя представлява намеса в правото му на свобода на изразяване, гарантирано от член 10 на Конвенцията. Намесата е била  предвидена от закона. Преследва законна цел, предвидена в член 10, параграф 2 от Конвенцията, а именно защитата на доброот име  на други лица.  Дали тази намеса е била  необходима в едно демократично общество?
  • Основните принципи по отношение на  необходимия в демократичното общество  характер на дадена намеса са добре установени в практиката на Съда,  а ако е необходима, трябва да се провери  дали е  пропорционална на преследваната законна цел  и дали мотивите, на които се позовават националните органи, за да обосноват намесата, изглеждат  релевантни и достатъчни.
  • Съдът е определил  редица критерии за  балансиране на  правата по чл.8 и чл. 10 ЕКПЧ. (63) Съдът припомня още,  че  резултатът от делото  не може да варира според това дали жалбата е по член 10 от Конвенцията, от лицето, публикувало спорните изявления, или по член 8 от Конвенцията — от лицето, което е било предмет на този доклад. Наистина, тези права заслужават a priori равно уважение. Следователно по принцип правото на преценка следва да бъде еднакво и в двата случая. (64)
  • В случая Съдът отбелязва, че статията  се отнася до предмет, който без съмнение е бил важен за дадена общност. Член 10 параграф 2 от Конвенцията оставя малко място за ограничения на свободата на изразяване в областта на политическата реч или въпросите от обществен интерес. (65-66)
  • Съдът отбелязва, че критиката е срещу лица  с официални ръководни функции в обществена болница. В това отношение тя припомня, че границите на допустимата критика са по-широки спрямо лицата, на които са възложени официални функции, по-специално по отношение на начина им на упражняване на тези функции, отколкото към частни лица (69).
  • Тъй като  жалбоподателят участва в разисквания по важен въпрос от обществен интерес, той не може да бъде длъжен да отговаря на по-строги изисквания от тези на “надлежната проверка”. При такива обстоятелства, изискващи от кандидата да докаже истинността на изявленията си, може да доведе до лишаването  му от закрилата на член 10 ( 71)
  • Съдът приема още, за разлика от тази юрисдикция, че тези изявления не са били лишени от фактическа основа. (73)
  • Съдът приема, че това несъмнено е въпрос, по който жалбоподателят е имал право да информира читателите за своя вестник. Той отбелязва също, че разглежданите изявления не се отнасят до личния живот на засегнатото лице, а до действията му като ръководител на обществената болница. Той  в качеството си на публична личност  е трябвало да очаква действията му да бъдат подложени на контрол от страна на местната преса (79).
  • Използваният език не бил нито вулгарен, нито обиден.
  • Съдът припомня, че естеството и тежестта на наложените санкции са фактори, които трябва да се вземат предвид при преценката на пропорционалността на нарушението на правото на свобода на изразяване, гарантирано  от член 10 от Конвенцията. Въпреки че присъдата, наложена на жалбоподателя, е значително намалена при обжалването,  жалбоподателят е претърпял санкция, която може да има потискащо  действие върху човек като него,   участвал в дебати   от общ интерес на местно равнище.

Предвид изложеното по-горе Съдът счита, че мотивите, предоставени от националните юрисдикции за обосноваване на присъдата на жалбоподателя, не  са  релевантни и достатъчни.

Нарушение на член 10 от Конвенцията.

ЕСПЧ: изискване за религиозна клетва

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението на ЕСПЧ по делото Shortall and Others v. Ireland. 

Конституцията на Ирландия изисква президентът да встъпи в длъжност, като направи декларация, включваща следните думи: „В присъствието на Всемогъщия Бог… Нека Бог ме насочва и поддържа.” Същото се изисква от членовете на Държавния съвет.

Жалбоподателите са ирландски политици. Позовавайки се на член 9 ЕКПЧ  (свобода на мисълта, съвестта и религията)  те  твърдят, че биха могли да се стремят да бъдат избрани за президент или да бъдат поканени да участват в Държавния съвет, но че религиозна клетвена декларация   е в противоречие с техните вярвания и  би им попречила да заемат позицията.

Съдът:

Според информацията, с която разполага Съдът, по-голямата част от  държавите-членки на Съвета на Европа не използват религиозен език в декларациите при заемане на висши държавни длъжности като държавен глава, правителствени ръководители или членове на парламента. Ако се използва такъв език, включването му е или дискреционно, или е предвидена и нерелигиозна клетва. Единствените изключения са Конституцията на Румъния, която изисква клетва с религиозни елементи за длъжностите на президент, министър-председател и членове на правителството; Конституцията на Грузия, която изисква клетва с религиозни елементи за длъжността на президента, Конституцията на Лихтенщайн, която изисква клетва с религиозни елементи за членовете на парламента и правителството, и Конституцията на Сан Марино, която изисква религиозна клетва за кабинета.

Комитетът на ООН по правата на човека (UNHRC) вече е изразил загриженост относно липсата на напредък в изменението на изискването  за религиозни декларации и е препоръчал на Ирландия да предприеме  конкретни стъпки  за изменение на Конституцията.

Същевременно, съгласно член 34 от Конвенцията,  жалбоподателят трябва да бъде пряко засегнат  от оспорената мярка. Конвенцията не  позволява  жалба само защото едно лице смята, без да бъде пряко засегнато,   че може мярката да противоречи на Конвенцията.

Наистина Съдът е приел, че жалбоподателите могат да бъдат потенциални жертви в някои случаи,  но изисква  да се представят убедителни доказателства за вероятността от нарушение, засягащо лично тях.

Никой от жалбоподателите не е  предоставил разумни и убедителни доказателства за вероятността да бъде пряко засегнат  от изискванията на Конституцията във връзка с полагането на клетвата.

Недопустимост.  

Почина лорд Ричард Роджърс, проектант на сградата на ЕСПЧ в Страсбург

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Почина лорд Ричард Роджърс, британски архитект,  лауреат на наградата Pritzker (2007 г.) и проектант на сградата на Съда за правата на човека в Страсбург. Тази  символична  сграда е част от френското културно наследство и е удостоена с отличие за забележителна съвременна архитуктура. 

Ричард Роджърс е роден   на 23 юли 1933 г. във Флоренция, учи архитeктура в Лондон, след което с Норман Фостър продължава в Йейл. Основават бюро и работят заедно до  1967 г., когато Роджърс започва съвместна работа с  Ренцо Пиано по Центъра Помпиду в Париж.

Създател на стила хайтек заедно с Ренцо Пиано и Норман Фостър.

VOD_-_2021-12-27_13.40.41

(© ECHR)

Virtual visit  

The Human Rights Building, seat of the ECHR