Category Archives: закони и право

ЕСПЧ: Отговорна журналистика, засягане на доброто име на публична личност

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението на ЕСПЧ по делото SIC – Sociedade Independente de Comunicação v. Portugal   за нарушение на чл. 10 ЕКПЧ.

Жалбоподателят, телевизионна компания, излъчва телевизионни репортажи за мрежа от сексуални насилници, погрешно намеквайки за участието на Р. Р., известен политик. Източникът на новината е разследващ доклад, публикуван на предишната дата в Expresso, водещ седмичник в Португалия. Р. Р. подава оставка, като телевизията погрешно съобщава, че е бил арестуван и разпитан от полицията,  няколко часа по-късно се поправя.  

Телевизията е осъдена за неимуществени вреди по гражданското законодателство. С добавяне на законни лихви сумата възлиза на 145 988,28 евро.Телевизията обжалва, губи делото и се обръща към Съда за правата на човека, като пледира   намеса в свободата на изразяване в нарушение на Конвенцията.

Основният въпрос, който възниква, е дали намесата в свободата на изразяване е необходима в едно демократично общество, а по-конкретно: 

(a) Дали новинарските репортажи са допринесли за дебати от обществен интерес и дали лицето е публична личност

Предмет са продължаващите разследвания на мрежа, замесена в сексуалната злоупотреба с непълнолетни на Азорските острови. Това е  информация от обществен интерес. Р. Р. е бил публична личност,  политическо назначение на високо ниво.

(b) Какви са методите  за получаване на информация, формата и последиците от оспорените изявления

Новинарските репортажи се позовават на   журналистическо разследване, проведено от компанията-жалбоподател и Expresso, и двете  се считат от обществеността като надеждни медии. Независимо от това според Съда  компанията жалбоподател не е действала по отговорен начин, особено като е знаела за широкото разпространение на новините на телевизията  и в страната, така и в чужбина. Наистина, телевизията е ограничила вредата, като е  поправила  грешката си  няколко часа след излъчването на невярната новина.

(c) Тежест на санкцията – Вземайки предвид баланса между свободата на изразяване, обществения интерес от информацията  и, от друга страна,  защитата на доброто име, Съдът намира за трудно да се приеме, че увреждането на репутацията на политика  е от такава степен на сериозност, че да е оправдан размерът на обезщетението за вреди в сравнение с други подобни дела в Португалия. Заедно с това решението на португалския съд е в състояние да обезкуражи участието на медиите  в дебати по въпроси от законен обществен интерес и има  смразяващ ефект върху свободата на изразяване и на пресата.  

С оглед на гореизложените съображения Съдът заключава, че намесата в правото на дружеството жалбоподател на свобода на изразяване е непропорционална и не е „необходима в едно демократично общество“ по смисъла на член 10 ЕКПЧ. 

Съдия Йонко Грозев е председател на състава, постановил решението.

Решение на Общия съд по делото Google and Alphabet v Commission (Google Shopping)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението на Общия съд по дело T‑612/17, Google LLC, установена в Маунтин Вю, Калифорния (САЩ), и Alphabet, Inc.  v Европейската комисия.

1 Google LLC, преди Google Inc., е компания в Съединените щати, специализирана в продукти и услуги, свързани с интернет. Той е известен главно със своята търсачка, която позволява на интернет потребителите да намират и осъществяват достъп до уебсайтове, които отговарят на техните изисквания, посредством браузъра, който използват, и хипервръзките . От 2 октомври 2015 г. Google LLC е изцяло притежавано дъщерно дружество на Alphabet, Inc., крайната компания майка на групата (заедно „Google“).

2 Търсачката на Google, достъпна на http://www.google.com или на подобни адреси с разширение за код на държавата, позволява да се получават резултати от търсенето и да се показват на страници, които се появяват на екраните на интернет потребителите. Тези резултати или се избират от търсачката според общи критерии и без уебсайтовете, към които те свързват, плащат на Google, за да се покажат („общи резултати от търсенето“ или „общи резултати“), или се избират в съответствие със специализирана логика за конкретен тип извършено търсене („специализирани резултати от търсене“, наричани още „вертикални“ или „универсални резултати от търсене“; „специализирани резултати от търсене“). Специализираните резултати от търсенето могат да се появят без никаква конкретна намеса от страна на интернет потребителя заедно с общи резултати от търсенето на същата страница („страница(и) с общи резултати“) или могат да се появят самостоятелно в отговор на запитване, въведено от интернет потребителя на една от специализираните страници на търсачката на Google или след активиране на връзки, появяващи се в определени области на страниците с общи резултати на Google. Google е разработил различни специализирани услуги за търсене, например за новини, местна бизнес информация и оферти, полети или пазаруване. Това е последната категория, която е предмет на разглеждане в случая.

3 Специализираните услуги за търсене за пазаруване („услуги за сравнително пазаруване“) не продават сами продукти, а сравняват и избират офертите на онлайн продавачите, предлагащи търсения продукт. Тези продавачи могат да бъдат директни продавачи или платформи за продажби, обединяващи офертите на множество продавачи, от които търсеният продукт може да бъде поръчан незабавно (eBay, Amazon, PriceMinister или Fnac са сред най-известните).

4 Подобно на общите резултати от търсенето, специализираните резултати от търсене могат да бъдат това, което понякога се нарича „естествени“ резултати, които не се заплащат от уебсайтовете, към които свързват, дори ако са уебсайтове на търговци. Редът, в който тези естествени резултати се показват на страниците с резултати, също не зависи от плащането.

5 Страниците с резултати на Google, подобно на тези на други търсачки, съдържат освен това резултати, които от друга страна се плащат от уебсайтовете, към които се свързват. Тези резултати, обикновено наричани „реклами“, също са свързани с търсенето на интернет потребителя и се отличават от естествените резултати от общо или специализирано търсене, например с думата „Реклама“ или „Спонсорирано“. Те се появяват в определени пространства на страниците с резултати или сред другите резултати. Те могат да бъдат под формата на специализирани резултати от търсенето и всъщност някои от специализираните услуги за търсене на Google се основават на платен модел за включване. Показването на тези резултати е свързано с ангажименти за плащане, поети от рекламодателите на търгове. При някои обстоятелства могат да бъдат приложени допълнителни критерии за подбор. Рекламодателите плащат на Google, когато интернет потребител кликне и по този начин активира хипервръзката в рекламата си, която води до техния собствен уебсайт.

6 Резултатите на Google могат да включват  всички видове резултати, посочени в параграфи 2 до 5 по-горе.

7 Други търсачки предлагат общи услуги за търсене  като Alta Vista, Yahoo, Bing или Qwant. Има и специфични търсачки  като Bestlist, Nextag, IdealPrice, Twenga, Kelkoo

8  Google предоставя на интернет потребителите услуга за сравнително пазаруване от 2002 г. в Съединените щати и приблизително две години по-късно постепенно разшири тази разпоредба до определени страни в Европа.

По жалби до ЕК Комисията е приела, че  благоприятното третиране в резултатите на Google на връзките към собствените специализирани услуги за търсене на Google в сравнение с връзките към конкурентни специализирани услуги за търсене е в състояние да наруши член 102 от ДФЕС и член 54 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП). На 27 юни 2017 г. Комисията приема Решение C(2017) 4444   относно производства по член 102 ДФЕС и член 54 от Споразумението за ЕИП (дело AT.39740 – Google Search (Shopping)) („оспорваното решение“). ЕК констатира нарушение и определя имуществена санкция в размер на 2 424 495 000 EUR.

Google  обжалва, като не оспорва факта, че заема господстващо положение на  националните пазари на услуги за общо търсене. Обжалването е на шест основания – санкцията е неоправдана на пет основания, а ако се окаже оправдана, е твърде висока.

Съдът, след решение в 700 параграфа, констатира финално, че Комисията правилно е заключила в член 1 от обжалваното решение, че чрез злоупотреба с господстващото положение на националните пазари за общи услуги за търсене, Google е нарушил член 102 от ДФЕС и член 54 от Споразумението за ЕИП.

А също, че размерът на глобата, наложена в обжалваното решение, трябва да бъде потвърден. Следователно, предявеният при условията на евентуалност иск за отмяна или намаляване на глобата трябва да бъде отхвърлен.

Прессъобщение на Съда

Индекс за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) за 2021 г.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 

Европейската комисия публикува днес резултатите от индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) за 2021 г., с който се проследява напредъкът, постигнат в държавите — членки на ЕС, в областта на цифровата конкурентоспособност при човешкия капитал, широколентова свързаност, интегрирането на цифровите технологии от предприятията и цифровите обществени услуги.

Dокладите DESI за 2021 г.  дават известна представа за ключовите развития в цифровата икономика и общество през първата година от пандемията от COVID-19.

Всички държави — членки на ЕС, отбелязват напредък в областта на цифровизацията, но общата картина в държавите членки е смесена, и въпреки известно сближаване, разликата между първите в ЕС и тези с най-ниски резултати в DESI остава голяма. Независимо от тези подобрения, всички държави членки ще трябва да положат съгласувани усилия за постигане на целите за 2030 г., определени в цифровото десетилетие на Европа.

България:  DESI country profile (EN) / DESI country profile (BG)

В областта на човешкия капитал България се нарежда на последно място сред 27-те държави от ЕС  и така остава доста под средното равнище за ЕС. Общото равнище на основните цифрови умения в България е най-ниското в ЕС; делът на лицата с поне основни умения в областта на цифровите технологии възлиза на 29 % от българското население на възраст от 16 до 74 години, докато средно за ЕС този дял е 56 %.

Повече информация тук.

Резолюция на ЕП за стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността – ССПНСУО, по-известни като SLAPPs

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В последно време т.нар. SLAPPs  –  Strategic Lawsuits Against Public Participation (SLAPPs) – са все по-често тема за разговор.

На 11 ноември Европейският парламент е приел Резолюция относно укрепване на демокрацията и на свободата и плурализма на медиите в ЕС: неправомерно използване на действия в рамките на гражданското и наказателното право с цел заглушаване на журналистите, неправителствените организации и гражданското общество (2021/2036(INI)).

ЕП изтъква,  че тези процеси  са мъчителни, представляват пряка атака срещу упражняването на основните права и свободи и имат за цел да заглушат многообразието от критични обществени възгледи и мнения, включително чрез журналистическа автоцензура; подчертава, че основните права и демокрацията са свързани със спазването на принципите на правовата държава и че подкопаването на свободата на медиите и на демократичното участие на обществеността, включително свободата на изразяване на мнение и на информация, на събранията и сдруженията, застрашава ценностите на Съюза, залегнали в член 2 от ДЕС;

счита, че те пораждат особено безпокойство, ако са финансирани пряко или косвено от държавните бюджети и са съчетани с други непреки или преки мерки на държавата срещу независимите медии, независимата журналистика и гражданското общество;

приветства факта, че докладът на Комисията относно принципите на правовата държава за 2020 г. включва тези процеси  в своята оценка на свободата и плурализма на медиите в Съюза и че този доклад посочва конкретните мерки и най-добрите практики за противодействие;

призовава за включване в бъдещите годишни доклади на задълбочена оценка на правната среда за медиите, и по-специално за разследващата журналистика, както и за по-подробно разглеждане на предизвикателствата, които засягат журналистите и гражданското общество, и възпиращия ефект, който процесите могат да окажат върху тези участници;

подчертава, че тези процеси представляват заплаха за свободните и плуралистични медии;

призовава Комисията да издаде  специфични за всяка държава препоръки и да направи оценка на техния напредък, включително по въпроси, засягащи положението, свързано със свободата на медиите в държавите членки.

Мета ще намали категориите, които използва за таргетирана реклама

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Фейсбук  разчита на таргетирана реклама за по-голямата част от своите 86 милиарда долара годишни приходи. Компанията (вече Мета)  предоставя  на рекламодателите  място за персонализиране на търговските съобщения, политическата и социална реклама  – като  марките   могат да насочват рекламите си към потребители на Фейсбук, но и на Инстаграм и Месинджър,  които се интересуват от теми, толкова специфични като LGBTQ културата или католицизма.

Новината е, че Мета планира да премахне възможността  рекламодателите да насочват реклами към хора въз основа на техните взаимодействия със съдържание, свързано със здраве, раса и етническа принадлежност, политическа принадлежност, религия, сексуална  ориентация и хиляди други теми, които могат да бъдат квалифицирани като по-лични или чувствителни.

През 2019 г. Министерството на жилищното строителство и градското развитие съди Facebook за това, че позволява на наемодателите и продавачите на жилища да насочват кой може да вижда реклами за техните имоти в платформата въз основа на характеристики като раса, религия и национален произход. А през 2017 г. ProPublica установява, че алгоритмите на Facebook са генерирали рекламни категории за потребители, интересуващи се от теми като „мразещи евреите“ и „как да се изгарят евреи“. Facebook   деактивира антисемитските рекламни категории след доклада на ProPublica.

Бизнесът няма да е доволен от обявените промени, които ще влезат в сила на 19 януари следващата година. Няма да са доволни и групи и организации, които разчитат на платформата за набиране на средства: според тях решението води  до по-малко благотворителни дарения, ограничени публични дебати и по-малко информирана общественост. Рекламата във Фейсбук,  Инстаграм и Месинджър,  която е фино настроена към интересите на хората, често е по-достъпна и по-ефективна от рекламата по телевизията и други медии, се казва в публикацията на Ню Йорк Таймс.

Франсис Хаугън пред ЕП: DSA може да бъде глобален златен стандарт

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 8 ноември 2021 в Европейския парламент се проведе изслушване на Франсис Хaугън по покана на комисията IMCO. Изслушването беше поредното след явяването на Хоугън в Сената на САЩ  и пред Британския парламент и продължи около три часа.

„Законът за цифровите услуги, който сега е пред този парламент, има потенциала да бъде глобален златен стандарт“, казва Хаугън. „Това може да вдъхнови други страни, включително моята, да следват нови правила, които да защитят нашите демокрации, но законът трябва да е силен и да се прилага твърдо. В противен случай ще загубим тази възможност, явяваща се  веднъж на поколение,  да съгласуваме бъдещето на технологиите и демокрацията“, смята Хаугън и тази оценка е разпространена масово от медиите и агенциите.

Обхватът

Хаугън е на мнение, че DSA трябва да бъде разширен, за да включва в обхвата си онлайн съдържание, което не е непременно незаконно, но нарушава правилата и условията на платформата, и трябва да принуди платформите да поемат отговорност не само за разпространението на незаконно съдържание, но и за съдържание, което не е незаконно,  като например манипулиране на изборите и дезинформация, причиняваща вреди върху  психичното здраве.

Изключенията

„Дяволът ще бъде в детайлите. Ако предвидите освобождаване от прозрачност за всичко, класифицирано като „търговска тайна“, компаниите ще кажат, че всичко е търговска тайна“, предупреждава Хаугън,  подчертавайки изключителното значение на прозрачността  и важността на  достъпа до информация за функционирането  на Facebook за независими изследователи, разследващи журналисти и неправителствени организации.

Хаугън също така смята, че медиите не трябва да бъдат изключени от Закона за цифровите услуги, тъй като правилата трябва да бъдат неутрални, за да се борят с вредно (но не незаконно) съдържание като дезинформация. „Позволете ми да бъда много ясна – всяка съвременна дезинформационна кампания ще използва новинарските медийни канали  в онлайн платформите.”

Таргетираната реклама

Хаугън не подкрепя пълната забрана за таргетираната реклама, лишавайки депутатите, които настояват з забраната, от така необходим съюзник, пише Политико.

Видеозапис на изслушването

Тиери Бретон: Цифровият пакет да се приеме по време на Френското председателство на Съвета на ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейският комисар по вътрешния пазар Тиери Бретон  е заявил след срещата с Франсис Хаугън в Европейкия парламент вчера, че ще настоява и ще поеме отговорността  цифровият пакет DSA/DMA да бъде приет по време на Френското председателство (първата половина на 2022).

Европа се отнася сериозно към регулирането на цифровия Див Запад. Скоростта е всичко:  имаме нужда   пакетът DSA/DMA  да бъде приет през първата половина на 2022 г., цитира Ройтерс.

Зелен сертификат и балансиране на права

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Съдът отхвърли над 20 жалби срещу заповедта на здравния министър за “зеления сертификат”

 Дефакто публикува  и едно от решенията  – с цел  проследяване на аргументацията, включително с позоваване на практиката на Конституционния съд, според която   рискът от погубване на човешкия живот и увреждане на човешкото здраве е заплаха за всички други човешки права и свободи, както и за демократичния ред.

тyĸ caмият зaĸoнoдaтeл въвeждa пpeзyмпция, чe oбщecтвeният и дъpжaвният интepec нaддeлявaт нaд личния. Πpeцeнĸaтa нe e нa opгaнa, a нa зaĸoнoдaтeля. Cъoбpaзнo ĸoнcтaнтнaтa cъдeбнa пpaĸтиĸa, нeдoпycĸaнeтo дo paбoтa, липcaтa нa дocтъп дo oбщecтвeни мecтa и финaнcoви зaгyби  нe ca oт ĸaтeгopиятa нa тeзи, ĸoитo мoгaт дa бъдaт пpoтивoпocтaвeни нa знaчимитe oбщecтвeнитe и индивидyaлни интepecи, пpeдвидeни в чл. 60, aл. 1 oт AΠK.

ЕСПЧ: защита на доброто име на починали лица

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Тенденция

Зараждащата се практика на Съда за правата на човека да се защитава доброто име на починали лица се увеличи с още едно решение. След решенията по делата  Putitstin v Ukraine  и MAC TV v  Slovakia  ЕСПЧ оповести и решението си по делото ML v Slovakia   (14 октомври 2021 г.), с което отново се  оспорва тезата, че не могат да се предявяват искове за защита на доброто име на починали.

Покойният син на жалбоподателя е бил римокатолически свещеник. Той е осъден   за сексуално насилие във връзка с опит за  секс без съгласие с непълнолетен, а след това  за нарушаване на обществения ред (секс  с възрастен мъж на обществено място). Мъжът е починал през 2006 г.

Три словашки таблоидни вестника публикуват статии, отразяващи осъдителните присъди и смъртта. Майката иска от ЕСПЧ защита  на сина й и защита на нейната собствена лична неприкосновеност по член 8 ЕКПЧ, след като е отказана защита от националните съдилища. В жалбата се твърди, че има неверни факти в публикациите.

Съдът постановява нарушение на чл.8:  “националните съдилища не са успели да извършат балансиране между правото на жалбоподателката на личен живот  и свободата на изразяване на издателите на вестници в съответствие с критериите, заложени в практиката на Съда. ”

Съдът приема, че „… подходящото отношение към починали лица  от уважение към чувствата на близките  им попада в обхвата на член 8 от Конвенцията. ” и че “репутацията на починалия й син е неразделна част от   ”

Съдът  приема, че темата за сексуалната злоупотреба от страна на свещеници  и отношението на Римокатолическата църква  е в обществен интерес и че наказателните дела по делото са пример, илюстриращ съответните проблеми.52

 Съдът обаче е убеден, че е било възможно обществеността да бъде информирана адекватно за разглеждания въпрос чрез средства, които водят до по-малка намеса в законните интереси на сина на ML, а именно чрез докладване само на фактите  от публично достъпните криминални досиета. В този контекст Съдът повтаря, че трябва да се прави разграничение между докладване на факти – дори ако са противоречиви – способни да допринесат за дебати от  обществен интерес в едно демократично общество, и  твърдения относно личния живот на дадено лице. 53

В светлината на тези съображения Съдът приема, че намесата чрез публикация в  интимната сфера на  сина на ML и публикуването на неговата снимка не може да бъде оправдано с каквито и да било съображения от общ интерес.Според Съда от решаващо значение е изискването националните съдилища да направят внимателна оценка на наличието и нивото на обществен интерес от публикуването на определена информация и баланс между обществен интерес и индивидуалните интереси на жалбоподателя. 55

Непроверените твърдения относно личния живот на сина на ML са надхвърлили границите на отговорната журналистика.47 Изопачените факти и използваните изрази  са  разстройващи за ML  и  са били от такова естество, че са в състояние значително и пряко да повлияят на чувствата й като майка на починал син, както и нейния личен живот и самоличност, като доброто име на починалия й син е неразделна част от тях 48.

Нарушение на чл.8.

Контекст и значение

Тази серия решения  на ЕСПЧ откриват възможността член 8 ЕКПЧ да разреши при подходящи обстоятелства да бъде предявен иск за честта на починали лица.   Това ще е  аргумент, че държавата има позитивно задължение да защитава правата на близките – като част от личния им живот – по чл.8 от Конвенцията. Тезата следователно е такава: клеветата по отношение на починало лице засяга честта на членовете на семейството му.

От друга страна,  в  Dzhugashvili v. Russia ЕСПЧ е приел, че  жалбата на Джугашвили е недопустима. Джугашвили е внук на Сталин и оспорва публикации в Новая газета, засягащи Сталин и ролята му за събитията в Хатин. Според ЕСПЧ  правата по член 8 са непрехвърлими, когато отказва на универсален наследодател да преследва жалба, подадена от непосредствената жертва 23. Жалбоподателят няма правомощие да се позовава на правата на дядо си по член 8 от Конвенцията поради техния непрехвърлим характер.24 Жалбата трябва да бъде отхвърлена съгласно член 34 като несъвместима ratione personae с разпоредбите на Конвенцията.25 Попътно съдът засяга и значението на въпроса дали починалото лице е публична фигура – “историческата роля на предшественика на жалбоподателя изисква по-висока степен на толерантност към обществения контрол и критика към неговата личност и неговите дела“. 35

Националните правни системи допускат или не допускат да се водят дела за защита на доброто име на починали лица. Другаде в този блог има и сравнителни аргументи. В България защитата на доброто име е лична. Но ВКС с Решение 213/ 2021 г.   “Приема за допустимо да се претендира по съдебен ред обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания от засягане на паметта на починалия наследодател от най-близка степен –  родител, низходящи,  съпруг, Това е така поради обстоятелството, че от една страна за съхраняването и почитането на паметта на починалия, по обичай са отговорни най-близките наследници, а от друга, че починалият не може да се защити срещу неправомерните действия.”

Pi ar Sevi Boiko: досъдебно производство, но за какво

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Един случай, който заслужава отбелязване.

На 10 септември 2021 г. на заседание на парламентарна комисия присъства главният прокурор, в случая Иван Гешев.  Обсъждат се важни законови промени, свързани с прокуратурата.  Всички погледи и камери са обърнати към него, и той знае това. Гешев  държи телефон. Появяват се кадри, на които е  телефонът, екранът,  дейността, която Гешев извършва – чат в Телеграм, и лицето с което чати – Pi ar Sevi Boiko.

Снимките се разпространяват в медиите. Pi ar Sevi Boiko потвърждава, че има такъв чат. Преобладаващ обществен интерес.

И след това – досъдебно производство. За какво? – “Който узнае неадресирано до него съобщение, изпратено по електронен път.”

Както напомня Медиапул, в такива случаи прокуратурата не се интересува за какво става дума, а само кой прави информацията публична.

По мое мнение става дума за публична фигура на обществено място по време на събитие, представляващо обществен интерес, ангажирана с паралелна  дейност, представляваща обществен интерес:

  • Главният прокурор няма т.нар. оправдано очакване за тайна на личния живот (reasonable expectation of privacy) по време на обществено обсъждане на законови промени в присъствието на множество камери, свидетелстващи за огромния интерес към него самия и към събитието.
  • Това, което снимките показват – че  по време на обсъждането главният прокурор води разговор с лица от най-приближения кръг (Pi ar Sevi) на лидер на политическа партия (Boiko) – e принос към дебати с важно обществено значение.

Update 8 ноември 2021

Прокуратурата отказва да образува наказателно производство срещу Иван Гешев по повод сигнала на БОЕЦ за “Pi ar Sevi Boiko” – вж тук и копие от прокурорското постановление:

“С първото съобщение Арнаудова посочвала името на изказващия се в момента депутат от ГЕРБ – А. Николов. Предвид течащия дебат, въпреки че не било удобно да комуникира, от възпитание, г-н Иван Гешев отговорил лаконично на съобщението със символ т. нар. „емотикон”.

“Въпросната комуникация и получените на дисплея на телефона на главния прокурор съобщения били заснети с техническо средство, най-вероятно фотоапарат…“.

“Комуникацията станала достояние на г-н Георги Георгиев – председател на ГД “БОЕЦ – България обединена с една цел”, който решил, че за това трябва да се сезира ИВСС, ВСС, МП и ВКП” и т.н.

“В заключение, отделно от това, което бе коментирано до момента, следва да се има предвид, че по принцип с действията си, лицата заснели и публично оповестили комуникацията между г-н Иван Гешев и г-жа Севделина Арнаудова, реално са нарушили основни права, които притежава всеки български гражданин и по-конкретно, конституционно гарантираната неприкосновеност на личната кореспонденция и комуникация”.

Свободна Европа по темата.