Category Archives: закони и право

Търговските съобщения на инфлуенсърите трябва да са означени

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Регулаторът на Обединеното кралство за рекламата (The Advertising Standards Authority, ASA) публикува изследване  за търговските съобщения на инфлуенсърите в социалните медии.  Докладът сочи „разочароващ общ процент на съответствие“ с   правилата, изискващи рекламите в социалните медии да бъдат ясно означени като такива.

Кодексът на Обединеното кралство (CAP Code), който се прилага за   платформите, изисква търговските съобщения да бъдат „очевидно разпознаваеми“ като такива (правило 2.1), това е валидно и за двата кодекса. В Обединеното кралство се препоръчва означаване с   #ad  на видно място. Според  ASA това е ясен начин  за означаване на рекламното съдържание.  Ако инфлуенсърите не посочат, че получават заплащане за популяризиране на продукт или услуга, те нарушават правилата. Марките, с които работят с инфлуенсъра, също са  отговорни за неозначеното съдържание.

През 2020 г. броят на жалбите, получени от регулатора за нарушения на инфлуенсъри, се е увеличил с 55% спрямо предходната година. Това е въпреки консултативната информация, която ASA предоставя на разположение   и въпреки поредица от решения относно неозначени търговски съобщения на инфлуенсъри. Както отбелязва Докладът за мониторинг, ASA продължава да вижда „твърде много случаи на неозначена реклама“.

Оценката на ASA по-специално се фокусира върху съдържанието на Instagram, тъй като повечето жалби се отнасят до тази платформа и нейните функции. Според ASA     рекламите в секторите за красота, храна и фитнес, облекло и свободно време имат особено ниски нива на съответствие.

По-конкретно са посочени  недостатъци като непоследователно разкриване на рекламно съдържание,  лоша видимост на означаването (например малки шрифтове), което затруднява разпознаването на реклама и др.

Докладът на ASA

An Influencer’s Guide to making clear that ads are ads – Ръководство на ASA за инфлуенсъри по дял 2 на кодекса

Източник  IRIS 2021-5:1/7

Тръмп и социалните мрежи: актуалното състояние

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 4 юни 2021 година компанията Facebook оповести решение, следващо решението на Надзорния съвет от 5 май 2021 за казуса Тръмп: бившият президент беше безсрочно отстранен от социалната мрежа. Според Съвета  Facebook не е следвало да налага  наказание за неопределено отстраняване. Нормалните санкции на Facebook включват премахване на нарушаващото съдържание, определяне  на период на временно спиране или трайно деактивиране на страницата и профила. Съветът разкритикува отворения характер намярката: “Съветът ни инструктира да преразгледаме решението и да отговорим по ясен и пропорционален начин и даде редица препоръки за това как да подобрим нашите политики и процеси”, пише в блога на компанията.

“Днес обявяваме нови протоколи за изпълнение, които да се прилагат в изключителни случаи като този, и потвърждаваме наказанието, обвързано със срок в съответствие с тези протоколи, които прилагаме към акаунта на г-н Тръмп. Предвид сериозността на обстоятелствата, довели до спирането на г-н Тръмп, смятаме, че действията му представляват сериозно нарушение на нашите правила, които заслужават най-високото наказание, предвидено в новите протоколи за изпълнение. Определяме срок за отстраняване две години, считано от датата на първоначалното спиране на 7 януари тази година.”

Heightened-Policy-Final

“В края на този период ще потърсим експерти, за да преценим отново риска за обществената безопасност и ако установим, че все още съществува сериозен риск, ще удължим ограничението и ще продължим да преоценяваме, докато този риск отпадне”, казват от компанията. “При определянето на двегодишната санкция искахме тя да бъде достатъчно дълга, за да позволи безопасен период от време след актовете на подбудителство, да бъде достатъчно значителна, за да възспира г-н Тръмп и други от извършването на такива тежки нарушения в бъдеще и да бъде пропорционална на тежестта на самото нарушение”.

“Предприехме съществени стъпки, за да отговорим на другите препоръки на политиката, които Съветът включи в своето решение. От 19-те препоръки на борда, ние се ангажираме да изпълним изцяло 15. Изпълняваме една препоръка частично, все още оценяваме две препоръки и не предприемаме допълнителни действия по една препоръка”. Пълните отговори на Facebook са достъпни тук.

Отделна важна тема е отношението към речта на политиците в мрежата, вж коментар в The Verge. Facebook планира да прекрати своята противоречива досега политика, която предпазва политиците от правилата за модериране на съдържанието, прилагани към други потребители – рязък обрат, който може да има глобални последици за използването на социалната мрежа.

Twitter заяви, че няма планове да допусне отново Тръмп.

YouTube съобщи, че може да деблокира профила му, когато рискът от насилие намалее.

Насоки относно член 17 от Директива 2019/790 за авторското право

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Понеделник, 7 юни 2021, е крайният срок, в който държавите от ЕС трябва да въведат в национални правни мерки новите правила на ЕС в областта на авторското право – новата Директива за авторското право  за авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар.

Едва на 4 юни, практически при изтекъл срок за въвеждане на директивата, Европейската комисия  публикува   Насоки относно член 17 от   Директива за авторското право, в които се предвиждат нови правила относно онлайн платформите за споделяне на съдържание.

Няма как държавите и да спазят срока, и да прочетат и съобразят Насоките.

Това не е прецедент, по подобен начин ЕК издаде в края на срока за въвеждане и двата си собствени акта, предвидени в третата ревизия на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги.

ЕК напомня за необходимостта от прилагане на още една директива в разглежданата област –   Директива за телевизионните и радиопрограми  относно предлагането от европейските радио- и телевизионни оператори на някои предавания чрез онлайн услугите им, достъпни зад граница.

 

Доклад на Бюрото за контрол върху СРС за 2020

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В разгара на скандала със заместник-председателя на Бюрото на СРС Илко Желязков (кой е Илко Желязков? – Второ главно на ДС, ДАНС, Пеевски) излезе поредният доклад за СРС през 2020 г.

2020 Доклад на Бюрото за контрол върху специалните разузнавателни средства 

Секция Доклади

Цифрова самоличност в ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия предлага рамка за европейска цифрова самоличност, която ще бъде достъпна за всички граждани на ЕС, пребиваващи в ЕС лица и предприятия в ЕС.

Гражданите ще могат да доказват самоличността си и да споделят електронни документи от своите европейски портфейли за цифрова самоличност с натискането на един бутон на телефона си. Те ще имат достъп до онлайн услуги чрез своята национална цифрова идентификация, която ще се признава в цяла Европа. Най-големите платформи ще бъдат задължени да приемат европейските портфейли за цифрова самоличност по искане на ползвателя, например като доказателство за неговата възраст. Използването на европейския портфейл за цифрова самоличност винаги ще бъде по избор на потребителя.

Съгласно новия регламент държавите членки ще предлагат на гражданите и предприятията цифрови портфейли, които ще могат да свържат техните национални цифрови самоличности с данни за други лични характеристики (напр. свидетелство за управление на МПС, дипломи, банкова сметка). Тези портфейли могат да бъдат предоставяни от публични органи или от частни субекти, които се признават от съответната държава членка.

Новите европейски портфейли за цифрова самоличност ще дадат възможност на всички европейци да получават достъп до услуги онлайн, без да се налага да използват частни методи за идентификация или да споделят излишно лични данни. С това решение те ще имат пълен контрол върху данните, които споделят.

Комисията ще подкрепи прилагането на европейската рамка за цифрова самоличност чрез програмата „Цифрова Европа“, а много държави членки са предвидили проекти за прилагането на решения за електронно управление, включително на европейската цифрова самоличност в своите национални планове.

Цифровият компас на Комисията за 2030 г. определя редица общи и етапни цели, чието постигане ще бъде подпомогнато от европейската цифрова самоличност. Например до 2030 г. всички основни обществени услуги следва да бъдат достъпни онлайн, а 80 % от гражданите следва да използват електронни решения за доказване на самоличност (eID).

Няма обаче изискване към държавите да разработят национална цифрова самоличност и да я направят оперативно съвместима с разработените от други държави членки решения, което води до големи различия между държавите. С настоящото предложение се премахват тези недостатъци.

Европейска цифрова самоличност — въпроси и отговори

Европейска цифрова самоличност — факти

Регламент за европейската цифрова самоличност

Препоръка относно европейската цифрова самоличност  

Уебстраница за електронната идентификация и удостоверителните услуги

Доклад за оценката на Регламента относно електронната идентификация и удостоверителните услуги

Цифрово десетилетие — съобщение за медиите

Съдът на ЕС отхвърля жалбата на Унгария срещу резолюцията на ЕП, с която се задейства процедурата по чл.7 ДЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес стана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑650/18 с предмет жалба за отмяна на основание член 263 ДФЕС – Унгария,  жалбоподател, подпомагана от  Република Полша, встъпила страна, срещу Европейския парламент. Генерален адвокат: M. Bobek.

С резолюция от 17 май 2017 г. относно положението в Унгария Парламентът възлага на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи да изготви специален доклад относно тази държава членка с оглед на провеждането на пленарно гласуване по мотивирано предложение, с което да се призове Съветът на Европейския съюз да предприеме действия съгласно член 7, параграф 1 ДЕС. Този доклад е приет на 25 юни 2018 г.

През септември 2018 Европейският парламент приема спорната резолюция, задействаща процедурата по чл.7 ДЕС: “По мотивирано предложение на една трета от държавите членки, на Европейския парламент или на Европейската комисия Съветът, с мнозинство от четири пети от своите членове, след като получи одобрение от Европейския парламент, може да констатира наличието на очевиден риск от тежко нарушение от държава членка на ценностите, посочени в член 2.”

Унгария иска от Съда да отмени спорната резолюция. Република Полша   встъпва в производството в подкрепа на исканията на Унгария.

Съдът:

  1. Спорната резолюция може да бъде предмет на съдебен контрол.
  2. Гласовете въздържал се не трябва да се отчитат, за да се определи дали е достигнато изискваното в чл. 354 мнозинство от две трети. Въздържането от гласуване според Съда на ЕС не е “подаден глас”.

прессъобщение

Обединено кралство: новини и актуални предавания в обществените медии

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Не намаляват. Новините и актуалните предавания в обществените медии на Обединеното кралство през последните 15 години не намаляват – при намаляващи детски предавания, образователни предавания, рязко намалени развлекателни предавания.

Така разбират обществената си мисия.

Ще е интересна аналогична графика за българските обществени медии и актуалната им публицистика.

7E3491E9-7BF1-4790-B5C7-13653C6080F0

Цифров сертификат на ЕС за COVID

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 1 юни 2021 е завършен важен етап от реализацията на цифровия сертификат на ЕС за COVID: в действие беше пусната техническата система на равнище ЕС, която позволява да се извършва сигурна проверка на сертификатите, като се съблюдава строго защитата на личните данни.

Сертификатът на ЕС е предложен от Комисията с оглед на възобновяването на безопасните пътувания през лятото. Той е безплатен, сигурен и достъпен за всички. На разположение в цифров вид или на хартия, той ще служи като доказателство, че дадено лице е ваксинирано срещу COVID-19, дало е отрицателен резултат при изследване или се е възстановило след преболедуване.

eu_digital_covid_certificate_map_20210601

След постигнатото между Европейския парламент и Съвета политическо споразумение от 20 май относно регламента, уреждащ сертификатите, започва работа порталът за проверка на елементите за сигурност, съдържащи се в QR кодовете на всички сертификати. Така гражданите и държавните органи могат да бъдат сигурни в истинността на сертификатите. По време на проверката не се обменят или запазват лични данни.

От 10 май насам 22 държави вече са тествали успешно портала. Въпреки че регламентът ще се прилага от 1 юли, всички държави членки, които вече са приключили с техническите тестове и са готови да издават и проверяват сертификати, могат да започнат да използват системата на доброволна основа. Още днес седем държави членки — България, Чехия, Дания, Германия, Гърция, Хърватия и Полша — решиха да се свържат към портала и започнаха да издават първите сертификати на ЕС. Някои държави изчакват всички функции да бъдат налични на национално ниво, преди да дадат старт на цифровия сертификат на ЕС за COVID. Така броят на вече свързалите се ще нарасне през следващите дни и седмици.

Актуална информация за хода на работата е на разположение на специален уебсайт.

Следващи стъпки

Политическото споразумение от 20 май трябва да бъде официално прието от Европейския парламент и Съвета. Регламентът ще започне да се прилага от 1 юли, като за държавите членки, които се нуждаят от допълнително време, е предвиден шестседмичен период на постепенно въвеждане. Успоредно с това Комисията ще продължи да осигурява техническа и финансова помощ за държавите членки за присъединяването им към портала.

Съобщение на Министерството на здравеопазването по темата

Доъплнително става ясно, че след 4 юни преиздаване ще е възможно без електронен подпис.

Основни тенденции в европейския аудиовизуален сектор

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската аудиовизуална обсерватория в Страсбург има ново издание с актуални данни за европейските медии: телевизия, филми и видео. Очертана е голямата картина на европейския аудиовизуален сектор с много четливото обобщение на данните от изследванията на Обсерваторията, включително за въздействието на пандемията COVID-19 върху различните аудиовизуални индустрии в Европа.

През октомври 2020 г. 89% от филмите в услугите VOD вече са имали кино издание. Така че ефектът „директно към видео“ не е достигнал пазара на TVOD в този момент.

Производството на телевизионни сериали очевидно се увеличава още преди задържането на COVID да увеличи търсенето.

Данните за 2019 г. показват, че глобалните аудиовизуални пазари са доминирани от САЩ по отношение на приходите -73%. За Европа остават 10%.

През периода преди пандемията се забелязва растеж на по-малките пазари. Двуцифрен ръст е постигнат от пазари като Португалия, България, Грузия и Словашката република.

KT EN 5

Download Key Trends 2020/2021

Регламент (ЕС) 2021/818 за създаване на програма „Творческа Европа“ (2021—2027 г.)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Официален вестник на ЕС е публикуван Регламент (ЕС) 2021/818 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2021 година за създаване на програма „Творческа Европа“ (2021—2027 г.)

Програмата действа за срок от седем години, за да се съгласува нейната продължителност с тази на многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г.

За целите на програмата секторите на културата и творчеството са дефинирани в член 1, като  включват, inter alia, архитектура, архиви, библиотеки и музеи, художествени занаяти, аудиовизуална дейност (включително филми, телевизия, видеоигри и мултимедия), материално и нематериално културно наследство, дизайн (включително моден дизайн), фестивали, музика, литература, сценични изкуства (включително театър и танц), книги и издателска дейност, радио и визуални изкуства.

Програмата включва:

  1. направление Култура, което обхваща секторите на културата и творчеството, с изключение на аудио-визуалния сектор;
  2. направление MEDIA, което обхваща аудио-визуалния сектор;
  3. междусекторно направление, което обхваща действия във всички сектори на културата и творчеството.

Направление Култура следва да насърчава изграждането на мрежи от творчески общности и да стимулира трансграничното и мултидисциплинарното сътрудничество с използването на различни набори от умения, като художествени, творчески, цифрови и технологични умения.
В аудиовизуалния сектор е необходима намеса на Съюза, която да съпътства политиките на Съюза за цифровия единен пазар. 

Междусекторното направление има за цел да развива потенциала на сътрудничеството между различните сектори на културата и творчеството, и да предложи решения на общите предизвикателства, с които те се сблъскват. От съвместния хоризонтален подход се извличат ползи от гледна точка на трансфера на знания и административната ефективност. В този контекст бюрата на Програмата допринасят за постигането на целите на Програмата и за нейното изпълнение.

Финансовият пакет за изпълнението на Програмата в периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2027 г. възлиза на 1 842 000 000 EUR. Индикативно разпределение:

Програмата действа за срок от седем години, за да се съгласува нейната продължителност с тази на многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г.

За целите на програмата секторите на културата и творчеството са дефинирани в член 1, като  включват, inter alia, архитектура, архиви, библиотеки и музеи, художествени занаяти, аудиовизуална дейност (включително филми, телевизия, видеоигри и мултимедия), материално и нематериално културно наследство, дизайн (включително моден дизайн), фестивали, музика, литература, сценични изкуства (включително театър и танц), книги и издателска дейност, радио и визуални изкуства.

Програмата включва:

  1. направление Култура, което обхваща секторите на културата и творчеството, с изключение на аудио-визуалния сектор;
  2. направление MEDIA, което обхваща аудио-визуалния сектор;
  3. междусекторно направление, което обхваща действия във всички сектори на културата и творчеството.

Направление Култура следва да насърчава изграждането на мрежи от творчески общности и да стимулира трансграничното и мултидисциплинарното сътрудничество с използването на различни набори от умения, като художествени, творчески, цифрови и технологични умения.
В аудиовизуалния сектор е необходима намеса на Съюза, която да съпътства политиките на Съюза за цифровия единен пазар. 

Междусекторното направление има за цел да развива потенциала на сътрудничеството между различните сектори на културата и творчеството, и да предложи решения на общите предизвикателства, с които те се сблъскват. От съвместния хоризонтален подход се извличат ползи от гледна точка на трансфера на знания и административната ефективност. В този контекст бюрата на Програмата допринасят за постигането на целите на Програмата и за нейното изпълнение.

Финансовият пакет за изпълнението на Програмата в периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2027 г. възлиза на 1 842 000 000 EUR.

Индикативно разпределение:

  • най-малко 33 на сто за направление Култура;
  • най-малко 58 на сто за направление MEDIA;
  • до 9 на сто за междусекторно направление.