Category Archives: закони и право

WWW: визията за универсална свързаност

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

web30_581

Suppose all the information stored on computers everywhere were linked. Suppose I could program my computer to create a space in which everything could be linked to everything.’

Sir Tim Berners-Lee, inventor of the World Wide Web

“Да предположим, че цялата информация, съхранявана на компютри навсякъде, е свързана. Да предположим, че мога да програмирам компютъра си, за да създам пространство, в което всичко може да бъде свързано с всичко. “

Сър Тим Бърнърс-Лий, изобретател на глобалната мрежа

През 1989 г. най-голямата физическа лаборатория в света, CERN,  съхранява информацията си  на множество несъвместими помежду си компютри. Сър Тим Бърнърс-Лий проектира структура за свързване на информацията  и изготвя предложение, наречено „Управление на информацията: предложение“. До 1991 г. тази визия за универсална свързаност се превръща в World Wide Web.

Един туит на MIT напомня какво се е случило в средата на ноември преди 30 години:

https://platform.twitter.com/widgets.js

Гениален учен, наш съвременик (род. 1955)  – сър Тим Бърнърс – Лий.

Едно изказване от 2010 г. по случай 20-годишнината –  пред Scientific American Magazine.

Историята

За или срещу тоталната дигитализация

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Не водя война за чистотата на езика.  Употребявам ретроспекция, юрисдикция и  дезинформация. Макар че не бих казала имплементиране.

Знам аргумента, че компютърната индустрия   идва с лексиката си  и че в свързания свят по-бързо се сещаш за  думите от езика, на който работиш цял ден, често английски език.

Но  говоря не за чистота на езика, а за ефективност  на правото.  Дори формално Законът за нормативните актове изисква внимание и еднозначна употреба на  думите. Смятам, че  дигитализация  няма място в нормативните актове, особено за медии. Все още нормативните актове са чисти от дигитализация. Но вятърът довява полиетиленовите   дигитален  и дигитално  в живото политическо и журналистическо говорене – а навлезе ли в политическия език, дигиталното ще премине и  в правото  –  с паспорта на дума, която вече е установена в езика.

А не е установена:

  • Когато Мария Габриел получи ресор “Цифрова икономика и цифрово общество”,  медиите – ще си спомните –  ни съобщиха, че тя ще отговаря за “Дигитална икономика и дигитално общество”.  Но наложи се формулировката на Европейската комисия  – и медиите нямаха избор:  в документите на български език Мария Габриел беше представена с ресора си “Цифрова икономика и цифрово общество”.  Това беше и подходът на българското Председателство на Съвета.
  • Цялата политика на ЕС в този сектор  е политика за цифров единен пазар, гласуват Директивата за авторското право в цифровия единен пазар,    Digital EU  става Европа, подготвена за цифровата ера,  а медийната грамотност е – всеки знае името на Съобщението на ЕК –  медийна грамотност в цифрова среда.
  • Съветът естествено използва същата лексика – Заключения на Съвета относно изграждането на цифровото бъдеще на Европа, Европейският парламент говори в резолюциите си за цифрови медии, цифрови технологии и цифров единен пазар.
  • Да добавя, че и Съветът на Европа говори за цифрови технологии и цифрова среда, ето Препоръка CM / Rec (2018) 7    за правата на детето в цифрова среда.
  • Дори спирането на аналоговия сигнал у нас през 2012-2013 се свързва с цифров преход, защото по документи е така, така се казва и в съответния план. 
  • Дължим  благодарност на преводачите и юристите – лингвисти за усилията за последователност  (в частта, която наблюдавам)  на терминологията в  българската езикова версия на правото на ЕС.

Четох дисертация, в която дисертантката пледира, че зад двата термина (цифровизация и дигитализация) има две различни явления – което вече сериозно ме разтревожи. От небрежното отношение към езика     се  прави теория – което все още може да се избегне.

Какво ми се струва важно точно сега:

  • Идва обсъждане на измененията на медийния закон. Честотата на употреба на дигиталностите тревожно нараства. Всеки може да говори толкова дигитално, колкото намери за добре –   но да пазим актовете.  Това се отнася особено за авторите на евентуални нови предложения и за депутатите.
  • Готви се Програма за дигитално-медийна грамотност. Пожелавам успех на този много важен акт.  Приеме ли се – хилядите учители ще възприемат  тази лексика   по отношение на хилядите ученици.  Дигиталното ще ни залее. А по същество предметът не е по -различен от  този на  Съобщението на ЕК:    медийна  грамотност в цифрова среда.
  • Много се радвам, че Демократична България извежда електронното управление и електронните услуги като приоритет. Ще съжалявам, ако това стане под рубриката Тотална дигитализация – макар че да,  нека има електронно управление и електронни услуги, а рубриката е  втори въпрос.

По отношението си към обсъждания термин хората се делят на три категории – 1) които са убедени, че цифровизация е  правилният термин;  2) които налагат дигитализация  и дигитално-медийна грамотност  или пък казват “какво толкова” или  пък “и двете имат право на живот”  и 3)  които не са се замисляли:  написах горните редове именно за тях.

План за действие в областта на цифровото образование (2021—2027 г.)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Планът за действие в областта на цифровото образование (2021—2027 г.) очертава визията на Европейската комисия за висококачествено, приобщаващо и достъпно цифрово образование в Европа. В него се призовава за действия за по-тясно сътрудничество на европейско равнище за:

  • извличане на поуки от кризата с COVID-19, по време на която технологиите се използват в мащаб, невиждан досега в образованието и обучението
  • приспособяване на системите за образование и обучение към цифровата ера.

Новият план за действие има два стратегически приоритета:

1. Насърчаване на развитието на високоефективна екосистема за цифрово образование – което изисква:

  • инфраструктура, свързаност и цифрово оборудване
  • ефективно планиране и развитие на цифровия капацитет, включително съвременни организационни способности
  • компетентни и уверени в областта на цифровите технологии учители и персонал за образование и обучение
  • висококачествено учебно съдържание, удобни за използване инструменти и сигурни платформи, които зачитат неприкосновеността на личния живот и етичните стандарти

2. Подобряване на цифровите умения и компетентности, необходими за цифровата трансформация – което изисква

  • основни цифрови умения и компетентности от ранна възраст
    • цифрова грамотност, включително борба с дезинформацията
    • компютърно образование
    • добро познаване и разбиране на технологиите с интензивно използване на данни, като например изкуствения интелект
  • задълбочени цифрови умения, които осигуряват повече специалисти в областта на цифровите технологии, и гаранции, че момичетата и младите жени са равностойно представени в обучението и работата в областта на цифровите технологии

Правовата държава и финансирането от ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На сайта на Европейския парламент е публикувано съобщение за обвързването на финансирането с европейски средства  с принципа на правовата държава, ето  част от съобщението:

Преговорният екип на Парламента постигна на 5 ноември неофициално споразумение с председателството на Съвета за законодателство, което ще създаде механизъм за спиране на европейското финансиране за държава от ЕС, нарушила принципа на правовата държава.

Решението за спиране ще се взема от Съвета с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията.

Европейският парламент последователно изтъкваше, че европейските ценности са под заплаха и че средствата от дългосрочния бюджет на ЕС и плана за възстановяване не следва да попадат в ръцете на онези, които работят срещу демокрацията и основните права в ЕС. В доклад, приет на 7 октомври, Парламентът призова за укрепването на принципа на правовата държава чрез нов механизъм и ефективни санкции за страни, които го нарушават. Депутатите също така настояха, че европейските институции трябва да постигнат съгласие по правила, свързващи получаването на финансови средства от дадена държава със зачитането от нейна страна на върховенството на закона.

Принципът на правовата държава е залегнал в член 2 на Договора за Европейския съюз като една от ценностите, върху които е основан ЕС.

Наличието на корупция и зависими съдилища в дадена държава улеснява злоупотребите с отпуснатите ѝ европейски средства. Затова Комисията представи през 2018 г. законодателно предложение, което цели да защити финансовите интереси на ЕС при незачитане на принципите на правовата държава. Парламентът прие позицията си по предложението в началото на 2019 г. Досието е свързано с преговорите за дългосрочния бюджет на ЕС и депутатите отстояваха позицията, че споразумение за бюджета за 2021-2027 г. е възможно само ако има съществен напредък по този законодателен акт. Лидерите на страните в ЕС постигнаха принципно споразумение през юли 2020 г. за обвързване на върховенството на закона с финансирането от бюджета. Германското председателство направи предложение как това обвързване да бъде реализирано на практика, но на пленарното заседание на 5 октомври депутатите определиха компромисния текст като недостатъчен.

„Механизъм, който никога не може да бъде задействан на практика заради задни вратички и неизчистени процедури, служи само на онези, които не искат да бъдат предприети мерки“, заяви Петри Сарвамаа (ЕНП, Финландия).

По темата бе постигнато споразумение на 5 ноември. В преговорите депутатите отстояха позицията, че законодателството трябва да има широк обхват и да покрива не само случаи на корупция и измами, но и нарушения на основни ценности като свободата, равенството и спазването на правата на човека, включително правата на малцинствата.

Договореният текст защитава интересите на крайните получатели на бюджетни средства като студенти, земеделски стопани и неправителствени организации. Те ще имат възможност да потърсят очакваните от тях средства директно от Комисията. „За нас беше от ключово значение крайните бенефициенти да не бъдат наказвани за провиненията на техните правителства и те да могат да продължат да получават обещаните им средства“, каза Ейдер Гардиасабал Рубиал.

update 16-11-2020

Унгария и Полша блокираха в понеделник, 16 ноември,  историческия пакет за възстановяване на бюджета и възстановяването на ЕС в размер на 1,82 трилиона евро, предизвиквайки институционална криза без очевиден изход. politico.eu

Джoни Деп v News Group Newspapers

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Джони Кристофър Деп се жени през 2015 за Амбър Хърд, през 2016 се развежда.

През 2018 Деп завежда дело за клевета срещу британски таблоид (The Sun с издател NGN) за публикации –  както Деп казва – “с намерение да сложат край на кариерата му”. В тях се твърди приблизително следното (според съдебното решение): 

Деп е виновен  за сериозно домашно насилие срещу тогавашната му съпруга, причиняващо значителни наранявания и водещо до страх за живота й, за което   е бил принуден да плати не по-малко от 5 милиона британски лири  и  други мерки –  и поради тази причина не е годен да работи във филмовата индустрия.

През 2018 Амбър Хърд  пише статия във Вашингтон Пост със заглавие „Изказах се срещу сексуалното насилие – и се изправих пред гнева на нашата култура. Това трябва да се промени.” По този повод през 2019 г.  Деп завежда второ дело за клевета във  Феърфакс, Вирджиния, САЩ.  Този съдебен процес продължава. 

Защитата избира да докаже, че твърденията в публикациите са истина. БиБиСи описва възможните подходи за защита при клевета в Обединеното кралство. По време на процеса се обсъждат 14 инцидента или, в някои случаи, поредици от инциденти.

Решението:

[… ] по-голямата част от предполагаемите нападения на г-н Деп срещу г-жа Хърд  са доказани. Самият г-н Деп е заявявал “тя си проси тотално унижение и ще го получи”.

Искът се отхвърля.  [… ] подсъдимите показаха, че онова, което са публикували, е по същество вярно. Стигнах до тези заключения, след като разгледах подробно 14-те инцидента,  както и всеобхватните съображения, които ищецът представи. 

Процесът в САЩ ще продължи през 2021 г.

update | Джони Деп в Инстаграм:

Instagram_photo_by_Johnny_Depp_•_Nov_6,_2020_at_6_15_PM_-_2020-11-07_12.47.25

Изменение на НК за киберпрестъпленията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Министерският съвет е внесъл в парламента изменения в Наказателния кодекс – и вече на първо четене са приети изменения в НК.

Става ясно, че НК се съобразява с Директива 2013/40/ЕС от 12 август 2013 година относно атаките срещу информационните системи и за замяна на Рамково решение 2005/222/ПВР на Съвета. 

И аз съм писала точно преди година – октомври 2019 –  че ЕК открива процедура за лошо въвеждане на Директива 2013/40/ЕС.  Ще  трябва да се следи хода на този проект. 

проектът и мотивите

Свободата на изразяване или за необходимостта от ценностни избори

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Министър-председателят се е произнесъл по повод проблемите между Франция и Турция, породили се от различното разбиране на пределите на свободата на изразяване. След убийството на учителя Пати и реакцията на Франция Ердоган казва:

“Франция действително е част от нацизма. Човекът, който ръководи Франция и който се нуждае от психиатрично лечение, започна да насърчава атаките срещу мюсюлманите”

И в тази ситуация   – Не си създавайте излишни проблеми, съветва Борисов.

Големите лидери са големи лидери, защото обсъждат големи проблеми. Не си създавайте излишни такива в трудното време, в което живеем. Търсете диалога, а не конфронтацията. Франция и Emmanuel Macron са били и ще продължат да бъдат стълб на европейското семейство. Това заявих пред моя приятел президента Макрон по време на Европейския съвет в Брюксел, това съм казал и на президента Recep Tayyip Erdoğan. И пред двамата дадох за пример европейска България, която продължава да е пример в отношенията със съседна Турция. Диалогът и уважението са пътят към стабилност и разбирателство в сложни времена като днешните.

Путин / Тръмп, Ердоган / Макрон, Русия / ЕС –  или ако става дума за медии – “две групи олигарси”, “двамата братя”:  нашият министър-председател   не обича да прави ценностни избори. 

Ако човек не знае, че България е Европейски съюз, по тези изказвания (Не си създавайте излишни проблеми) няма и да познае.

За сравнение  реакцията на официална Германия:  

Ние сме солидарни с Франция както по отношение на личните атаки на президента Ердоган срещу президента Макрон, които смятам за нова ескалация и които са абсолютно неприемливи, така и по отношение на борбата срещу ислямистките екстремисти, особено след ужасяващата терористична атака (убийството на френския учител), изтъкна външният министър Маас.

Реакции в социалните мрежи

5G в България

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Две новини, свързани с 5G

1

Конспиративни теории, че разпространението на новия коронавирус може да бъде свързан с безжичната технология, доведоха до изгаряне на антени на мобилни оператори в 10 европейски страни и нападения над работници по поддръжката през последните месеци. В България обшина Балчик наложи едногодишен мораториум срещу изграждането на 5G мрежата.

Европейският съюз да „възприеме активен, дългосрочен и системен подход“ за справяне с опасенията относно 5G и електромагнитни полета (ЕМП). За това призовават 15 страни членки на ЕС, сред които и България, в писмо до ЕС. Според 15-те държави Съюзът има нужда от стратегия срещу дезинформацията за 5G технологията или рискува фалшиви твърдения да разклатят неговото икономическо въстановяване и постигането на дигиталните му цели, съобщава Свободна Европа, позовавайки се на Ройтерс.

2

България се присъединява към 27 от 30 страни – членки на НАТО, които участват в Clean Network, както и 27-те страни в ЕС, които интегрират програмата на общността 5G Clean Toolbox с Clean Network. Така страната ви отговаря на рисковете от несигурни мобилни мрежи и се подсигурява, че ще има чисти телекомуникации, които са жизненоважни за националната сигурност, икономическия просперитет и стабилността в региона”, заяви заместник -държавният секретар на САЩ Крак пред журналисти при посещението си в България, информира Капитал.

За Би Ай Ти от първо лице

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Интервю на Илия Вълков с Павел Вълнев – какво отговаря бившият собственик на БиАйТи на въпроса за съдбата на телевизията:

Г-н Вълнев, каква е истината за телевизия Би Ай Ти? Защо я продадохте и кой я купи? 

Кой я купи – само мога да спекулирам, имам предположение, че са същите, които и в момента управляват. Но наистина само мога да спекулирам, защото никога не съм преговарял с такива. Хората, с които водих преговорите, не са политици – единият е Мирослав Янов, който по документи е собственик, а консултант по сделката беше Красимир Гергов. А защо я продадохме – защото това си беше бизнес проект. Би Ай Ти не е била медия на политическа партия, нито опозиционна телевизия на някого, нито проправителствена телевизия, нито пък корпоративна – известно е, че нямам бизнес в България. 

Исках независима медия. Направихме един добър продукт. В началото си мислех, че ни липсва достатъчно гледаемост и затова нямаме реклама. После реших, че нямаме достатъчно покритие и това също пречи. В един момент имахме и добър продукт, и добро представяне като гледаемост, близо 90 процента покритие. Тогава разбрах, че въпреки всичко няма да вземем реклама. Пробвахме и други неща – ходихме в „Америка за България“ и то с добър проект, те казаха: „Парите за тази година са свършили“. Аз не съм от тези, дето се молят. От държавата не съм търсил помощ – не искахме да се обвързваме с нея и да станем като други подчинени медии. От бизнеса не можахме да получим подкрепа. На този пазар има две групи, които реално контролират пазара – това са bTV Медия Груп и Нова Броудкастинг. Пробвахме да разчупим този монопол. 

Стигнах до идеята, че или аз трябва да купя още медии, или трябва да продам моята. Исках да купя bTV, Ралица Василева беше ангажирана с този мой опит. Официално ми отговориха, че bTV не се продава отделно, а се търси нов собственик на цяла група телевизии в Европа. 

Пробвах много варианти, не съм искал да продавам телевизията веднага. Докато продажбата остана единствен вариант, защото не беше нормално да продължавам само със свои лични средства да издържам скъпа медия и да виждам как не става така, както е навсякъде по света. Да, в този бизнес проект бях сам, никой не ми е помагал, сам съм си взимал решенията. Ако имаше още две-три свободни телевизии от нашия калибър и ако се бяхме обединили за реклама, можеше и да стане нещо. Като инвеститор трябваше да си върна парите. Така се наложи да продам Би Ай Ти. 

До последния ден, в който телевизията беше под мой контрол, нямаше цензура и натиск за нищо. Сега, като се замислям на кого е пречила телевизията… Не вярвам да е пречила на ГЕРБ, ако не се броят отношенията между Сашо Диков и Борисов, заради които, предполагам, той не е давал интервю за нас, но пък другите от ГЕРБ идваха редовно. Останалите партии – също. 

Но има една партия, която никога не е стъпвала в студиото и дори кандидат-президента си не пусна да представим в специалните формати. Това е ДПС. Можем да тръгнем оттам и да търсим на кого е пречила телевизията. И то толкова е пречила, че я затвориха безжалостно. Да закриеш такава разпознаваема медия с високо доверие, която технически беше по-напред дори от CNN, е нонсенс. Да направиш постоянна презокеанска връзка между два континента без техническо забавяне на звук и картина – това си беше постижение. Това беше телевизията на 10-милионна България и свободните хора я имаха за своя медия.

В последното си открито писмо помолих новите собственици да запазят свободата на журналистите от Би Ай Ти. В деня, в който видях, че са спрели новините и всички актуални предавания, ми стана ясно, че това няма да се случи. Въпреки обещанията и публичните изявления, че ще се прави интерактивна телевизия, че ще запазят журналистите и свободата им. Както винаги, в България нещата не са такива, каквито изглеждат. Но се гордея с друго – тази телевизия откри и разви толкова добри професионалисти, че в момента ги виждам по много други медии, където продължават да са независими.

А какво стана с архива на телевизията? Защо изчезна?

И за мен е много учудващо, че архивът не е достъпен, а той съдържаше в картини и звук много важна част от историята на България. Да се надяваме, че не е „изгорен“ на средновековна клада. Това, което е под мой контрол в Чикаго, е непокътнато.

Прочетете цялото интервю на Илия Вълков в Клуб Зет.

Британската регулация на платформите за видеосподеляне

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Ofcom, британският конвергентен регулатор , днес публикува собственото си ръководство за   новите изисквания за платформите за видеосподеляне (VSP) в Обединеното кралство и подхода на Ofcom към регулирането.

Ofcom дава указания как да се определи дали дадена услуга попада в обхвата и основните законодателни изисквания към доставчиците, по-специално изискването за предприемане на подходящи мерки за защита на потребителите от определени видове вреди.

Това ръководство има за цел да помогне на заинтересованите страни да разберат задълженията, които ще се прилагат от 1 ноември 2020 г.