Британският регулатор за медии и електронни съобщения Ofcom публикува документ за обсъждане, отнасящ се до причиняващото вреда онлайн съдържание.
В Обединеното кралство и по света се провежда дискусия дали е необходима регулация на съдържанието онлайн. Правителството на Обединеното кралство възнамерява да предложи ново законодателство.
Наред с документа за обсъждане, Ofcom публикува проучване на общественото мнение за необходимостта от регулация.
Министерството на цифровите технологии, културата, медиите и спорта на Обединеното кралство издаде насоки за аудиовизуалния сектор като част от поредица от технически указания за бизнеса и гражданите – какво трябва да направят в сценария ” Brexit без споразумение” в случай, че Обединеното кралство напусне ЕС през март 2019 г. без споразумение.
След март 2019 г. Директивата за аудиовизуалните медийни услуги (AVMSD) и принципът на “държавата на произход” вече няма да се прилагат за услугите, които се разпространяват в ЕС от доставчици под юрисдикцията на Обединеното кралство, тъй като ОК ще бъде класифицирано като трета страна.
Държавите от ЕС са свободни да предприемат мерки, които смятат за подходящи по отношение на аудиовизуалните медийни услуги, идващи от трети държави, при условие че мерките са в съответствие с правото на Съюза и международните задължения на Съюза.
Ако доставчиците на медийни услуги разчитат на EКTT (Конвенцията за трансгранична телевизия на Съвета на Европа) за разпространение на услуга, те трябва да имат предвид факта, че EКTT няма същите механизми за прилагане като AVMSD. Седем държави от ЕС са извън ЕКТТ (Белгия, Дания, Гърция, Ирландия, Люксембург, Холандия и Швеция).
“Трябва да сте наясно, че може да се наложи да имате две лицензии”, се казва в указанията. “Вие ще имате нужда от лицензия на Ofcom за получаване на услуги в Обединеното кралство. Лицензията на Ofcom може да обхваща и услуги, които могат да се получат в други държави-страни по EКTT (защото съгласно EКTT тези държави трябва да признават лицензите на Ofcom). Лицензиите на Ofcom обаче не биха могли да покрият услуги, които се получават в държави от ЕС, които не са страни по EКTT.”
Също така EКTT не предвижда свобода на приемане на услуги VOD (“видео по заявка”) – регулирането и разрешаването на услугата “видео по заявка” ще се определят на местно ниво и доставчиците следва да търсят местен правен съвет по отношение на състоянието на тяхната услуга.
“Ако не предприемете никакви действия, вероятно ще бъдете разглеждани като излъчващ в ЕС доставчик на телевизионно съдържание от трета страна”, предупреждава DCMS. Това би означавало, че държавите от ЕС са свободни да налагат чрез националните закони изисквания, каквито намерят за добре (без да нарушават правото на ЕС и международните споразумения).
България е страна по Конвенцията за трансгранична телевизия на Съвета на Европа.
Заедно с новината за гласуването на Директивата за авторското право на 12 септември една друга новина от последните дни е свързана с отговорността на платформите, по-специално с отговорността на YouTube за разпространяване на защитени авторски произведения.
От 2009 г. се води дело срещу YouTube (и Google) за записи на Сара Брайтман в YouTube, които не са свалени след искане на продуцента на записите. Германските съдилища се позовават на националната разпоредба, която въвежда член 14 от Директивата за електронната търговия.
Дали операторът на онлайн видео платформа, на която потребителите предоставят съдържание, защитено с авторско право, без съгласието на собствениците на авторското право, извършва актове на публично разгласяване по смисъла на чл. 3 от директива 29/2001.
Днес проектът на Директивата за авторското право беше одобрен от Европейския парламент заедно с link tax и филтрирането. Все пак това не е окончателно гласуване, остава да видим как ще се развие работата по проекта нататък.
Ето на кого дължим одобрението на филтрите – гласовете по партии:
Никога няма да разберем всичките тези депутати, подкрепили спорните текстове, имат ли добра представа какво следва, ако директивата бъде приета в този вид.
Идеите за гарантиране на свободни и честни избори се активизират преди избори – така е в държавите, така е и на наднационално равнище.
Идват избори 2019 за Европейски парламент – ето ги и мерките: COM(2018) 637 final Съобщение на Комисията относно гарантирането на свободни и честни европейски избори.Ето как ЕК представя основните акценти в съобщението:
Наборът от мерки, предложени днес от Европейската комисия, включва:
Препоръка относно мрежите за изборно сътрудничество, онлайн прозрачността, защитата срещу кибернетични инциденти и борбата срещу кампаниите за дезинформация;
Комисията също така препоръчва по-голяма прозрачност на онлайн политическата реклама и определянето на целева аудитория. Европейските и националните политически партии, фондации и организатори на кампании трябва да предоставят информация за своите разходи за онлайн рекламни кампании, като посочат коя партия илиполитическа група за подкрепа стои зад онлайн политическата реклама, а също така и като публикуват информация за критериите за определяне на целевата аудитория, използвани за разпространяване на информация сред гражданите. Когато тези принципи не се спазват, държавите членки трябва да налагат санкции на национално равнище.
Националните органи, политическите партии и медиите също трябва да вземат мерки за защита на своите мрежи и информационни системи от заплахи за киберсигурността въз основа на насоките, разработени от националните органи в рамките на групата за сътрудничество в областта на мрежовата и информационна сигурност, заедно с Агенцията на ЕС за киберсигурност и Европейската комисия.
Насоки относно прилагането на законодателството на ЕС за защита на данните. В светлината на случая Cambridge Analytica и по-общо на нарастващия ефект от микро-насочването към гласоподавателите въз основа на техните лични данни, Комисията припомня задълженията за защита на данните, които важат за всички участници в европейските избори.
Законодателно изменение COM(2018) 636 с цел въвеждане на по-строги правила относно финансирането на европейските политически партии. Целенасочената промяна на Регламент № 1141/2014 на Европейския парламент и Съвета относно статута и финансирането на европейските политически партии и на европейските политически фондации ще направи възможно налагането на финансови санкции за нарушаване на правилата за защита на данните с цел да се повлияе на резултата от европейските избори. Санкциите ще възлизат на 5 % от годишния бюджет на засегнатата европейска политическа
партия или фондация.
Текстовете:
Препоръка на Комисията относно мрежите за изборно сътрудничество, онлайн прозрачността, защитата срещу кибернетични инциденти и борбата срещу кампаниите за дезинформация в контекста на изборите за Европейски парламент
Насоки на Комисията относно прилагането на законодателството на ЕС за защита на данните в контекста на изборите
В своята реч за състоянието на Съюза през 2018 г. председателят Жан-Клод Юнкер обяви новите правила за премахването на терористично съдържание от интернет в рамките на един час.
Този регламент е поредното едно правно основание за намеса – наред с директивата за авторски права, директивата за аудиовизуални медийни услуги и др. Трудно е да се каже как едночасовото задължение се съчетава със забраната за общ мониторинг и контрол на входа по Директивата за електронната търговия.
Another gem from the new terrorism regulation: Normally, an obligation for general monitoring is illegal. But here we make an exception. Apparently fundamental rights protections are unnecessary. #SaveYourInternetpic.twitter.com/ZCZVMFUkgI
Преди началото на лятото Европейският парламент си даде време за нови предложения по проекта на Директива за авторското право.
Постъпили са повече от двеста предложения. По някои от най-противоречивите въпроси има по седем сценария, казват експертите. Юлия Реда обобщава на сайта си предложенията – специално по чл. 11 и чл.13 – от най-рестриктивните до опцията “да се заличат” разпоредбите на чл.11 и чл.13.
Някой трябва да обясни на президента, че Конституцията защитава политическото слово, се казва в изявление на борда на Ню Йорк Таймс.Тръмп все още не е разбрал, че най-висшият закон на Съединените щати е нейната конституция, а не всеки, който заема Овалния кабинет в даден момент.
Идеите на Тръмп за затвор или други тежки санкции са наистина удивителни.
По време на кампанията през 2016 г. Тръмп казва, че протестиращите по време на неговите митинги трябва да бъдат “хвърлени в затвора” и животът им да бъде сринат. “И знаете ли какво? Щом това започне да се случва, няма да имаме повече протестиращи хора.”
За изгарянето на американския флаг: “Никой не трябва да има право да изгори американското знаме, а ако го направят, трябва да има последствия – може би загуба на гражданство или година в затвора!”
По повод новата книга на Боб Удуърд: “Не знам защо политиците от Вашингтон не променят законите за клеветата?”
Журналистите са обявени за “врагове на народа” и антимедийната ярост се насърчава, независимо че това е опасно за представителите на професията, които си вършат работата.
Според Тръмп новинарските медии като NBC били толкова партизански (тоест критични към него), че предлага лицензиите им да бъдат атакувани “и, ако трябва, отнети”.
От последните дни са идеите на президента за разкриване на тайната на източниците и предаване на автора на анонимната публикация в Ню Йорк Таймс на прокуратурата за застрашаване на националната сигурност.
Всеки ден се тества достатъчно устойчива ли е американската демокрация, достатъчно устойчиво ли са навлезли в обществения живот принципите на Първата поправка на Конституцията, достатъчно утвърдено ли е върховенството на закона – за да е ясно, че – виж началото – най-висшият закон на Съединените щати е нейната конституция, а правото не принадлежи на този, който заема Овалния кабинет в даден момент.
В редакцията на NYT са избрали необичайно заглавие на публикацията – известно от сатиричните издания и от песните – но всъщност, както разбирам, популярна фраза за изразяване на неудовлетвореност.
There Oughta Be a Law
Oughta be a law oughta be a law y’all
Oughta be a law against anybody walking that way
Oughta be a law oughta be a law y’all
The way she moves is a moving violation…
Забраната идва след като Apple (AAPL.O), Alphabet’s (GOOGL.O) YouTube и Facebook (FB.O) прекратиха достъп до видео, до страници, до канал – и ограниченията ескалираха и се разшириха.
Медиите обсъждат необходимостта от еднообразна и непротиворечива политика на интернет компанията към нарушенията на стандартите: “години тормозиха жертвите на стрелбата в училището и не ги забраниха, а един ден тормозиха Джак Дорси (CEO на Twitter) – и наложиха забрана.”
