Category Archives: закони и право

Решение на Комисията за журналистическа етика по получения сигнал от СЕМ относно разпространена информация от Христо Грозев за Диляна Гайтанджиева

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Комисията за журналистическа етика постъпи сигнал от Съвета за електронни медии по случая с разкритията на Христо Грозев срещу Диляна Гайтанджиева. Каква е тезата накратко: ГРУ (Главно разузнавателно управление) е централният орган на военното разузнаване на Русия, ГРУ има хакерско звено 29155, то използва външни връзки за разпространение на незаконно получена и вредяща информация, Диляна Гайтанджиева, българска журналистка, е тъкмо такава външна връзка. 

СЕМ не е установил нарушение на Закона за радиото и телевизията от страна на БНТ, бТВ и Нова, но “доколкото преценката за съответствието с Етичния кодекс на българските медии е от компетентността на Комисията за журналистическа етика, медийният регулатор реши да сезира Комисията дали БНТ, бТВ и Нова са спазили Етичния кодекс на българските медии”, по-конкретно 1.1. Точност и 2.5.1. Дискриминация. Предложението е на Къдринка Къдринова, член на СЕМ от квотата на президента.

Комисията за журналистическа етика поиска становища от трите медии и получи такива само от търговските медии. БНТ не изпрати становище.

През декември 2025 решението на Комисията за журналистическа етика беше публикувано и предоставено на Съвета за електронни медии.

Съюзът на българските журналисти е потърсил за коментар Диляна Гайтанджиева, която е казала следното: „Благодаря на СЕМ, че защитава журналистическата етика и принципи. Търся правата си по съдебен път. А що се отнася до аргумента, че клеветите срещу мен са изречени от човек, участвал във филм, спечелил „Оскар“, и следователно те не трябва да се подлагат на съмнение, ще припомня, че и свързаните с „Ал Кайда“ в Сирия „Бели каски“ също взеха „Оскар“.“ Няма данни да е търсен за коментар Христо Грозев.

До този момент Комисията няма данни, че Гайтанджиева води дело по обсъждания въпрос. Това е важно, защото Етичната комисия не гледа жалби в случай, че по същия въпрос се води съдебно дело.

Никъде в решението не е записано че “твърденията на получили “Оскар” не трябва да се подлагат на съмнение“. Напротив, както всеки може да се убеди от решението, Комисията взема предвид както Оскара, така и множество аргументи и други източници.

Няма данни Гайтанджиева да е искала право на отговор и да й е било отказано.

Нормативи за цена на час програма за 2026 г.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

През декември 2025 със свое решение правителството е утвърдило нови нормативи за час програма на Българската национална телевизия и Българското национално радио за 2026 г. за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми: на БНТ – 1410 евро и на БНР – 353 евро.

Размерите на нормативите за час програма са съобразени с предвидения обем/часове телевизионна програма и радиопрограма за 2026 г., съответно на БНТ и на БНР, съгласно издадените от Съвета за електронни медии лицензии за доставяне на аудио-визуална медийна услуга и радиоуслуга. Съобразени са и с основните допускания при разработването на проекта на Бюджет 2026 г.  

Взети са предвид ефектите от увеличението на минималната работна заплата и на максималния осигурителен доход от 1 януари 2026 г. По проектите на бюджети на БНТ и БНР е разчетена политика по доходите и са заложени средства за актуализиране на възнагражденията на членовете на управителните съвети на обществените медии в съответствие с разпоредбите на Закона за радиото и телевизията. 

Предложените нормативи за час програма са изчислени при общ обем телевизионна програма – 35 040 часа и радиопрограма – 100 375 часа.

На база на определените нормативи за час програма се определят проектите на трансфери (субсидия) от държавния бюджет на БНТ и БНР за изпълнението на функциите им като национални обществени доставчици на аудио-визуални медийни услуги и радиоуслуги.

Гласуваната стойност е с три процента над стойностите по проект.

“Водещият твърде много питаше”: кампания в подкрепа на журналисти, уволнени след политически натиск

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Етичният кодекс на българските медии е създаден преди повече от 20 години. За това време няма много примери за журналистическа солидарност. Напротив, медиите на Пеевски създадоха втори Етичен кодекс, почти неразличаващ се от първия, който да се прилага за тях, обединени в Български медиен съюз, от друга, собствена етична комисия. Този съюз заедно с кодекса и комисията си се загуби в годините, но разделението в българските медии и българската журналистика остава.

Същевременно в Етичния кодекс на българските медии има разпоредби, отнасящи се до журналистическата солидарност:

“4.7 Ще подкрепяме наши колеги от други медии, когато те са несправедливо нападани или критикувани. Oт друга страна обаче, професионалната солидарност не ще бъде извинение за укриване или изкривяване на информация.

4.8 Ние вярваме, че журналистите, които са спазили буквата и духа на този Кодекс, но са преследвани в съда от трети страни заради техни публикации, трябва да бъдат подкрепяни от медиите, в които работят.”

По тази причина заслужава отбелязване фактът, че в последните дни журналисти от различни национални и регионални медии се обединяват “за подкрепа към колегите, свалени от ефир след политически натиск за това, че са задали „неудобни“ въпроси.”  Основанието неправедливо нападани или критикувани е конкретизирано: свалени след политически натиск.

Ето и текстът, открит за присъединяване, с присъединилите се досега:

“Уволнението на Мария Цънцарова от БиТи Ви е последното, но и поредно професионално поражение за журналистиката в България. Този случай е част от практиката на подмолна саморазправа, изхвърлила от екрана на националните телевизии не един или двама журналисти през последните години. Уволнението на Цънцарова от Би Ти Ви обосновава подозренията, че медията е завладяна от дълбоката държава. По-лошото е, че то е и поредна конвулсия на полуживата медийна свобода в България.

Обединени от тревогата за нейното бъдеще ние, журналистите от:

  • Actualno.com
  • „Булевард България“
  • „ВИЖ“
  • Gospodari.com
  • Gramofona.com
  • „Дарик радио“
  • „Ден“
  • „Дневник“
  • „Дупница нюз“
  • „Журито“
  • „За истината“
  • „Икономически живот“
  • „Капитал“
  • „Клуб Z“
  • „Маргиналия“
  • Mediapool.bg
  • „Момичетата от града“
  • OFFNews
  • „Отзвук“
  • „Под тепето“
  • „Радиан“
  • „Сакар нюз“
  • „Сега“
  • „Тоест“
  • zagabrovo.bg
  • EUalive.bg и EUalive.net
  • Metrocast

изразяваме своята подкрепа към колегите, свалени от ефир след политически натиск за това, че са задали „неудобни“ въпроси. 

Водещият твърде много питаше е кампания в подкрепа на всички наши колеги, уволнени или пострадали след политически натиск. Всички медии или инфлуенсъри, които биха искали да се присъединят към кампанията, могат да получат материалите, свързани с кампанията.”

Разпоредбите от Етичния кодекс 4.7. и 4.8. (при съдебни производства), са предвидени тъкмо защото журналистическата солидарност е преценена като въпрос на доброволен избор, основан на етични съображения.

Медийната 2025 в 365 думи

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Традиционна рубрика на АЕЖ.

Последните оценки, събрани от Илия Вълков, са четири разказа от първо лице за променящата се медийна среда.

Пламена Игнатова работи за Клуб Зет: “Днес питащата журналистика е на изчезване, систематично и удобно подменяна с неопитната. Или още по-лошо – със сервилната журналистика. Вместо една редакция да застане с името си, кадровия, финансовия си ресурс и с юридическата си подготовка зад своите задаващи въпроси журналисти, нейната работа вече вършат блогъри, влогъри и неправителствени организации. Т.нар. мейнстрийм медии се сведоха до новини без контекст и риалити формати за забавление на народа, но пък отказват да отстъпят претенцията си, че правят публицистика и представят максимално широк кръг от гледни точки. Дори афишират тази неистина със самочувствие.”

Кирил Фалин има интересен поглед на журналист от Кюстендил: “Някога в Кюстендил имаше 5–6 радиа – „Перун“, „Ултра“, „Ритъм плюс“, „Осогово“, седесарското „999“, вървеше още и Общинското радио с неговите радиоточки. Две радиа „бълваха“ и в Дупница. В руенския манастир „Св. Иван Рилски“ тръгна и веднага спря първото църковно радио в България. И всички сдадоха скоропостижно. Имаше и няколко вестника – „Сряда“, „Стримон“, „Нова България“, партийните „Посоки“, „Синева“ в предизборно време, предимно в областния град. И в Дупница ги имаше. Всичко приключи.”

Даниел Чипев и Антон Балтаков не са представени с организацията/медията, за която работят.

Даниел Чипев през същата тази изминаваща година е напуснал позицията на директор на новините на БНТ – не е ясно по какви причини, има само слухове – и според медии е консултант на Нова телевизия. Така че неговото мнение е не просто мнение на гражданин, а на човек от кухнята на новинарството – макар че Чипев и тук се въздържа от критични оценки, освен да препоръча новинарство “без пропаганда, директно и честно”. Защо, има ли пропаганда вместо новини?

Андон Балтаков напусна позицията си на генерален директор на Българското национално радио през август 2021 г. по дълбоко лични причини, също така не обявени публично. Той дойде да заеме позицията от САЩ и вероятно се е върнал отново в САЩ, с което може да се обясни неговият фокус върху американската журналистика.

Администрацията на Тръмп с ограничения за петима граждани на ЕС заради “цензуриране”, съд в Ню Йорк временно блокира мярката

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Реакцията на официален Вашинтон срещу прилагането на правото на ЕС по отношение на американски платформи ескалира. Преди дни администрацията на Тръмп санкционира пет физически лица, граждани на ЕС и Обединеното кралство, с обвинението, че участват в онлайн цензура на американците. Един от тях е бивш член на ЕК – Тиери Бретон, останалите изследват речта на омазата и дезинформацията в социалните мрежи.

Интересно е какво казва държавният секретар Марко Рубио в социалните мрежи: на лицата, които работят за справяне с дезинформацията и злоупотребите в интернет, е било забранено да влизат в Съединените щати, тъй като според него те са ръководили организирани усилия за принуждаване на американските платформи да цензурират, демонетизират и потискат американските гледни точки, на които се противопоставят. Държавният департамент заяви в отделно съобщение, че е „предприел стъпки за налагане на визови ограничения“ на тези лица и че администрацията е оправдана да ги изгони от страната.

Един от петимата, британски гражданин, ангажиран с правозащитна организация, е обжалвал административния акт пред съда в Ню Йорк поради непосредствената перспектива за противоконституционен арест, наказателно задържане и експулсиране за упражняване на основните си права на Първа поправка. На Коледа съдът е издал временна ограничителна заповед срещу евентуално задържане на Имран Ахмед, британски гражданин, който в момента със семейството си е на територията на САЩ.

Теодора Георгиева от Европрокуратурата осъди Бгнес Корпорейшън за клеветнически твърдения

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Апелативен съд – София се произнесе по въззивна жалба на Теодора Георгиева от Прокуратурата на ЕС срещу решение № 3284 от 29.05.2025 г. по гр.д. 4663/2024 г. на СГС, с което е отхвърлен нейния иск с правно основание чл.49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал.1 от ЗЗД срещу „БГНЕС КОРПОРЕЙШЪН” ЕООД, за обезщетение за неимуществени вреди в резултат на клеветнически твърдения в статия със заглавие: „Починалият“ Пепи Еврото до Кьовеши: Давах по 10 000 лв. на месец подкуп на европрокурорката Теодора Георгиева, публикувана на 17.10. 2023 г. на интернет сайта http://www.bgnes.bg.

Има възражение за преобладаващ обществен интерес и за нисък праг на защита срещу критика, тъй като Теодора Георгиева е публична фигура.

Според АСС не е спорно, че статията е публикувана, както и че съдържа въпроса “Коя е европрокурорката Теодора Георгиева, вземала подкупи в „Осемте джуджета“?”

Свободата на словото се разпростира до пределите, до които засяга други конституционни ценности, каквито са доброто име и правата на гражданите. В този смисъл е и основополагащата практика на КС по тълкуването на конституционните норми, уреждащи свободата на словото.
(РКС № 7/1996 г. по к.д. № 1/1996 г., РКС № 20/1998 г. по к.д. № 16/1998 г.).

ЕСПЧ винаги е изследвал въпроса дали е постигнат справедлив баланс между конкуриращи се интереси и права (напр.- Решение от 04.12.2007 г. по дело Dickson v. the United Kingdom, № 44362/04; Решение от 16.12.2010 г. по дело A., B. and C. v. Ireland, № 25579/05, Решение от 15.09.2011 г. по дело Mosley v. the United Kingdom, № 48009/08). Като относими критерии, които трябва да бъдат взети предвид при балансирането в конфликта между правото на личен живот по чл. 8 и правото по чл. 10 ЕКПЧ, през годините ЕСПЧ е посочвал: приносът за дебат от обществен интерес; обществения статус, известността на засегнатото лице (приемано е, че допустимите граници за критика на публични фигури в сравнение с частните лица са много по-широки); предмета на репортажа/статията, досегашното поведение на съответното лице; съдържанието (лексика и изразни средства), формата и последиците от казаното, от публикацията; начинът и обстоятелствата, при които е получена информацията, нейната достоверност и източници; разграничение дали се касае за оценъчни съждения или за фактически твърдения; отговорностите и изискванията за упражняването на журналистическа дейност – посочвано е, че журналистите са длъжни да действат добросъвестно, да предоставят проверена и точна информация, но свободата на словото по отношение на тях може да включва известна степен на преувеличение, представяне на шокиращи мнения, идеи и дори провокации (вж. – Решение от 07.12.1976 г. по дело Handyside v.
the United Kingdom; Решение от 08.07.1986 г. по дело Lingens v. Austria; Решение от 27.06.2017 г. по дело Satakunnan Markkinapörssi Oy и Satamedia Oy v. Finland, № 931/13, § 165; Решение от 07.02.2012 г. по дело Von Hannover v. Germany, № 40660/08 и 60641/08).

В решение № 253 по гр.д. 1251/2012 г. на ВКС, III ГО са обобщени решенията за уеднаквяване на практиката във връзка с отговорността за разпространени чрез печатно произведение твърдения и оценки. Когато не се касае за превратно упражняване на правото по чл.39 ал.1 от Конституцията на Република България (КРБ) и свободата на мнение не е използвана, за да се увреди доброто име на другиго, твърдения и оценки чрез печатно произведение могат да се разпространяват свободно.
Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие (срв. решение на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д.№ 1438/ 2009 г., постановено по чл. 290 ГПК). Свободата на изразяване на мнение е изключена в случаите, визирани в чл.39 ал.2 КРБ (решение на ВКС, І г.о, по гр. д. № 5059/2008г.), но във всеки друг случай издателите на печатни произведения могат да разпространяват правомерно свои или чужди
оценъчни съждения. Негативните оценки за определена личност, открояваща се по една или друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, ако не засягат достойнството на личността, т.е. ако не осъществяват състава на обидата или състава на клеветата. Настоящият съд намира, че тези принципни разрешения важат и за електронните издания.

„Коя е европрокурорката Т. Г., взимала подкупи в „Осемте джуджета“?“ e въпрос, съдържащ твърдение, че ищцата е вземала подкупи, а не е информация относно сигнала до Кьовеши. По делото не се установява твърдението да е истина. Ето защо, изявлението е противоправно.

Основателен е и искът за премахване на статията поради приетото противоправно засягане на честта и достойнството на ищцата. АСС присъжда обезщетение от 2000 (две хиляди) лева.

Рeшението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.

 Решението на АСС 2025_12_18

Съд на ЕС: Конституционният съд на Полша не отговаря на изискванията за независим съд

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В две свои решения, постановени на 14 юли и 7 октомври 2021 г., полският Конституционен съд обявява някои разпоредби на Договорите, така както ги тълкува Съдът на Европейския съюз, за несъвместими с конституцията на страната.

Съдът на ЕС:

Полша не може да изтъква конституционната си идентичност, за да се отклонява от спазването на общите ценности, прогласени в член 2 ДЕС, като правовата държава, ефективната съдебна защита и независимостта на правосъдието. Всъщност на тези ценности се гради самата идентичност на Съюза, към който Полша се е присъединила по свой избор. След присъединяването тези ценности добиват конкретно изражение в определени правно обвързващи задължения, от които държавите членки не могат да се освобождават.

Наред с това, националните съдилища не могат да определят едностранно обхвата и границите на предоставената на Съюза компетентност. Тези въпроси неизбежно предполагат тълкуване на правото на Съюза и в рамките на установената с Договорите правораздавателна система са от изключителната компетентност на съдилищата на Съюза.

Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд) не отговаря на изискванията за независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, поради допуснати нарушения в процедурите по назначаване на трима от членовете му през декември 2015 г. и на председателя му през декември 2016 г. и съответно че Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС.

Заключението на ГА

Решението на Съда по дело С – 448/23 Commission v Poland

САЩ заплашват да санкционират европейски технологични компании

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Администрацията на Тръмп отново с остро изказване срещу регулаторната политика на ЕС:

https://platform.twitter.com/widgets.js

Както отбелязва Ню Йорк Таймс, “много европейци ca шокирани от езика на администрацията – още от речта, произнесена от вицепрезидента JD Vance на Мюнхенската конференция по сигурността през февруари.”

„Нашите правила се прилагат еднакво и справедливо за всички компании, работещи в ЕС“, е реакцията на говорителя на Европейската комисия. „Ще продължим да прилагаме нашите правила справедливо и без дискриминация.“

ЕК открива процедура за нарушение на EMFA – официално писмо засега само до Унгария

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия открива процедура за нарушение и изпраща официално уведомително писмо до Унгария (INFR(2025)2194) за неспазване на няколко разпоредби съгласно Европейския акт за свободата на медиите (EMFA) (Регламент (ЕС) 2024/1083) и някои изисквания съгласно Директивата за аудиовизуалните медийни услуги (AVMSD) (Директива (ЕС) 2018/1808).

Европейският акт за свобода на медиите (EMFA), който се прилага от 8 август 2025 г., е ключов законодателен акт за защита на свободата на медиите, независимостта и плурализма в рамките на вътрешния пазар на ЕС.

Комисията приема, че Унгария не спазва разпоредбите относно намесата в работата на журналисти и медии в Унгария, като ограничава техните икономически дейности и редакционната им свобода.

Освен това Комисията приема, че унгарското право не предлага адекватна защита на журналистическите източници и поверителните съобщения, нито ефективна съдебна защита, когато тези права са нарушени.

Унгария също така не спазва изискванията, свързани с обществените медии, прозрачността на собствеността на медиите, оценката на концентрациите на медийния пазар и разпределението на държавната реклама.

И накрая, Унгария също е в нарушение на някои изисквания по отношение на националните регулаторни органи по медиите съгласно AVMSD.

Поради това Комисията изпраща официално уведомително писмо до Унгария, която сега разполага с два месеца, за да отговори и да отговори на опасенията, повдигнати от Комисията. При липса на задоволителен отговор Комисията може да реши да издаде мотивирано становище.

Унгария трудно ще състави задоволителен отговор при сегашното състояние на медиите, но същото не се ли отнася и за други държави.

Зелена книга за Би Би Си: обществена консултация

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Обединеното кралство се готви преглед на Хартата на Би Би Си, включително относно мисията, управлението и финансирането на Би Би Си. Срокът на действащата Харта е 31 декември 2027 г., новата Харта влиза в сила на 1 януари 2028 г.

Зелената книга, публикувана днес, съдържа откритите въпроси, а отговорите ще са основа на Бялата книга, която трябва да бъде публикувана и обсъдена през 2026 г., преди да бъде изготвен и обсъден в парламента проект на Харта на Би Би Си.

Правителството, в частност министърът на културата, развива в Зелената книга три въпроса: доверие и отчетност; дългосрочно финансиране; мисия на BBC. Предложенията, които се консултират, включват промени в ролята на правителството в назначенията на борда, актуализиране на мисията и обществените цели и принципи на Би Би Си ( точност, безпристрастност) и нови отговорности за противодействие на дезинформацията и издигане на медийната грамотност.

Обществена консултация продължава до 11:59 часа на 10 март 2026 г.

Консултационен документ

  1. Ministerial foreword
  2. Introduction
  3. Chapter 1: A trusted institution
  4. Chapter 2: Delivering services for the public good
  5. Chapter 3. Driving growth across the UK
  6. Chapter 4: Sustainable and fair funding
  7. Consultation questions