Category Archives: закони и право

AI в журналистиката

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Баварският орган за нови медии – BLM) е приел насоки относно използването на изкуствен интелект (AI) в журналистиката. С оглед на бързото развитие на AI обаче, те ще трябва непрекъснато да се актуализират.

Авторите приемат, че използването на AI в журналистиката има някои предимства. Например, той може да облекчи тежестта на повтарящи се задачи и изследователски дейности, да търси в архиви и документи или да филтрира предварително съдържание, за да осигури първоначална защита срещу съобщения на омраза в социалните медии. Те обаче също така предупреждават, че AI системите носят определени рискове, като липса на прозрачност около процесите на вземане на решения или риск от дезинформация. При липсата на универсална дефиниция на AI, указанията на BLM го определят като „технологии, които позволяват на компютрите и машините да имитират човешки когнитивни умения като логическо мислене, учене или креативност. Използвайки алгоритми, тези технологии анализират данни и разпознават модели, така че да могат да изпълняват задачи, да решават проблеми и да вземат решения независимо.”

Насоките:

Първата насока е: дори когато се използва AI, изследванията и репортажите трябва да отговарят на стандартите за качество на журналистите като безпристрастност, внимателно представяне и проучване и проверка на фактите преди публикуване.

Втората насока е „Редакционната отговорност остава на хората“: на резултатите от AI не трябва да се вярва безусловно. Отговорното използване на AI трябва да включва възможността хората да правят корекции. Процесите на одобрение на редакционно ниво също трябва да бъдат ясно регламентирани и да бъде създаден орган за жалби.

Третата насока е „Прозрачно етикетиране“: използването на AI трябва да бъде подходящо етикетирано, когато се създава публикувано съдържание и когато се използва за модериране на съдържание. Например трябва да бъдат идентифицирани използваната технология, събраните данни и лицето, отговорно за публикуваното съдържание.

Четвъртата насока е „Сертифицирайте AI доброволно“: ако е възможно, трябва да се използва сертифициран AI, който отговаря на определени стандарти за сигурност и качество.

Петата насока е „Наблюдавайте авторските права“: журналистите трябва да не нарушават авторските права. В същото време правата на възнаграждение на медийните професионалисти също трябва да се зачитат, дори ако произведенията, които са създали, са изготвени с помощта на AI.

Шестата насока е „Спазвайте съответните закони за защита на данните“: когато данните се събират, подготвят или обработват с помощта на AI, законите за защита на данните трябва да се спазват, особено когато става дума за лични данни.

Седмата насока е : дори когато се използва AI, докладването трябва да бъде балансирано, разнообразно и неутрално. Източниците на данни за AI трябва да се проверяват редовно.

Осмата насока е „Бъдете критични“: журналистите трябва да останат критични по отношение на резултатите от генеративния AI и източниците на данни, използвани, за да не допуснат съществуващите предразсъдъци да се изострят и да предотвратяват прекаленото доверие в резултатите от AI, въпреки липсата на качествен контрол, например.

Деветата насока е „Освободете от рутинни дейности, но не заменяйте напълно хората”. Целта на използването на AI в ежедневната редакционна работа трябва да бъде създаването на „балансирана връзка“ между машинната и човешката дейност.

ЕСПЧ: Допустимо е видеозаснемане на полицай по време на служба

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) установи нарушение на член 10 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) по искане на Bild GmbH & Co. KG (Bild), собственик и оператор на новинарски уебсайт (bild.de) в Германия. Решението е по делото Bild GmbH & Co. KG v. Germany.

Делото се отнася до съдебно решение на германски съд, нареждащо на Bild да спре публикуването на запис от камери за видеонаблюдение на полицейски арест, ако лицето на полицая не бъде замъглено. Според ЕСПЧ не всяко непикселизирано отразяване на полицейските действия е незаконно. Ако се приеме такъв подход, това може да доведе до забрана да се публикуват нередактирани изображения на полицейски служители без тяхното съгласие, дори когато нерегламентирано използват сила.

Фактите

Сайтът bild.de публикува две статии, които съобщават за употреба на сила от полицията в нощен клуб. Заедно със статиите bild.de публикува записи от камери за видеонаблюдение, получени от собственика на клуба. На видеозаписа се вижда как няколко полицаи със сила свалят човек на земята и един от полицаите го удря с полицейска палка и го рита. Иска се Bild да спре публикуването на записите от камерите за видеонаблюдение, ако лицето на полицая не бъде замъглено. Редакцията отказва. Апелативният съд е потвърдил, че използването на непикселизираното изображение на полицая нарушавало правата на личността му. ЕСПЧ намира, че използването на сила от държавни служители по своята същност е въпрос от обществен интерес и при оценка на пропорционалността е допустима намеса в личната сфера на полицая.

За България това не е новост, преди десетина години бяха заснели спящ полицай в работно време и по този повод се изясни, че при преобладаващ обществен интерес намесата в личната сфера е допустима, а – на отделно основание – тук става дума и за обществено място. Е – сега има и решение на ЕСПЧ.

(сн. Боян Максимов)

Таргетираните политически реклами по време на кампанията за ЕП2024

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Доклад на БХК и международна правозащитна организация Liberties, наречен “Мониторинг на въздействието на таргетираните политически реклами в изборите за Европейски парламент през 2024 г.” , установява, че по време на кампанията за избори за Европейски парламент през настоящата година правилата за политическа реклама в социалните медии се заобикалят.

“Поради липса на изрична законова уредба на национално ниво голяма част от политическите съобщенията в социалните мрежи не са етикетирани като политическа реклама и са трудни за проследяване, се казва в доклада. – Европейското законодателство обвързва социалните мрежи по отношение на политическа реклама, но на национално равнище в законите липсват конкретни изисквания относно прозрачност при разпределението на политическите реклами в социалните мрежи, което съответно води до липса на контролни механизми.”

Не само с политическата реклама е така. Какво стана със забраната на рекламата за хазарта? – НАП каза, че не се отнася до социалните мрежи – макар че има изрична законова уредба на национално ниво. Така че в прилагането е ключът.

Лорер срещу Костадинов: Решение на КЗД за дискриминация във фейсбук

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решение на Комисията за защита от дискриминация с жалбоподател депутатът от ПП Даниел Лорер. Жалбата е насочена срещу председателя на Възраждане Костадин Костадинов.

Според решението осъществена е дискриминация в качеството на Лорер на политик от еврейски произход.

 

 

Безпристрастност и независимост на медиите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Може ли медията да е безпристрастна, ако обяви кого от кандидатите в една изборна надпревара подкрепя? А може ли в такъв случай да е независима?

Поводът за размисъл е поведението на американските медии по време на президентската кампания 2024. Както посочва NiemanLab, около три четвърти от големите американски издания не подкрепят никого за президент, За първите сто издания, избрани по тираж, тенденцията е следната:

2004: 9
2008: 8
2012: 23
2016: 26
2020: 44

2024: 71

Това прави ли ги по-независими – и, с аргумент за обратното, били ли са тези от тях, които досега са обявявали подкрепа, зависими и пристрастни? Ярък пример, предвид и реакцията на собствените му журналисти, е Washington Post. Легенди като Боб Удуърд казват в изявление след обявеното решение на издателя да не подкрепи никого от кандидатите следното: Ние уважаваме традиционната редакционна независимост, но това решение игнорира собствените огромни доказателства на Washington Post относно заплахата, която Доналд Тръмп представлява за демокрацията. Washington Post проучи опасността и вредите, които едно второ президентство на Тръмп може да причини на бъдещето на американската демокрация и това прави това решението още по-изненадващо и разочароващо, особено в този късен етап на кампанията.

Отделен разговор е за политическото съдържание в платформите: докато Мъск превърна Х в платформа на републиканците, Мета обяви дистанциране от политиката и намаляване на политическото съдържание във FB, както става ясно и от това писмо до правната комисия на Камарата на представителите, предхождащо изборите 2024.

Във всеки случай, макар и свързани, безпристрастност и независимост не са синоними. Докато независимостта изразява отношението към фактори, външни за редакцията, безпристрастността на медия или на журналист изисква по-скоро заемане на неутрална позиция при отразяването и това е собствено, вътрешно решение. Способността за безпристрастно отразяване е въпрос на собствен капацитет.

Противоречи ли изразяването на одобрение за един от кандидатите на изискването за независимост? Мисля не, ако не е взето под натиск. А на изискването за безпристрастност? В идеалния случай не, ако рационалният избор не повлиява неутралността на отразяването. На практика е по-сложно, но редакционните стандарти трябва да не позволяват отразяването, съобщаването на фактите да се влияе от положителното или отрицателното отношение на журналиста към отразявания. Ако спазват редакционните стандарти и етичните правила, журналистите – които са хора с пристрастията си като всички – могат да отразяват събитията безпристрастно.

Обратно, ако няма изрично изявление на една медия, че подкрепя участник в избори, имаме ли гаранция, че медията е независима? А безпристрастна? Не и не, доказателство са българските медии, поне в голямата си част – които не практикуват изразяване на изрична подкрепа в специално изявление, но отдадено представят отделни лица в положителна и съответно отрицателна светлина без оглед на фактите.

Мисля, прочее, че изявление за подкрепа не те изпраща задължително при пристрастните, както и липсата на изявление не те удостоява автоматично с качеството безпристрастност.

 

Тръмп номинира “критик на прекалено либералните медии и платформи” за председател на FCC

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

45-годишният Брендън Кар, “по-старшият” републиканец сред петимата комисари на FCC, е номиниран от Тръмп за председател на FCC, американския регулатор в областта на комуникациите.„Комисар Кар е борец за свободата на словото и се бори срещу регулациите, които задушават свободите на американците и забавят икономиката ни“, казва Тръмп.

Според WP по-рано тази година Кар е предложил агресивен дневен ред за FCC в Проект 2025, консервативно предложение за втория мандат на Тръмп, разработено от Heritage Foundation. Кар е обещал да се заеме с, по неговите думи, картела на цензорите, включващ Facebook, Google, Apple и Microsoft. Той ще следва политиката на онези от републиканците, на които медиите и платформите им се струват твърде либерални.

Кар е явен поддръжник на Илон Мъск, пишат медиите, следователно можем да очакваме от него линия, подобна на линията на Мъск към Twitter.

Проект на Кодекс за поведение за AI с общо предназначение

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Съгласно Регламента за AI Европейската комисия може да реши да одобри чрез акт за изпълнение кодекс за добри практики и да осигури общата му приложимост в рамките на Съюза или, като друга възможност, да предвиди общи правила за изпълнението на съответните задължения (рецитал 117)

Публикуван е проект на кодекс (General-Purpose AI Code of Practice). 

General-Purpose AI models in the AI Act – Questions & Answers

Комисията започва официално производство срещу Temu по DSA

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Комисията откри официално производство, за да оцени дали Temu е нарушил Законодателния акт за цифровите услуги (DSA) в области, свързани с продажбата на незаконни продукти, потенциално пристрастяващия дизайн на услугата, системите, използвани за препоръчване на покупки на потребителите, както и относно предоставянето на достъп до данни за изследователите. В частност, ще се проверява спазването на задълженията на DSA, свързани с това как Temu препоръчва съдържание и продукти на потребителите. Това включва изискването да се разкрият основните параметри, използвани в препоръчителните системи на Temu, и да се предостави на потребителите поне една лесно достъпна опция, която не се основава на профилиране.

След официалното откриване на производството Комисията ще продължи да събира доказателства, например чрез изпращане на допълнителни искания за информация до Temu или трети страни или провеждане на мониторингови действия. DSA не определя никакъв законов срок за приключване на официалното производство.

Temu беше определена като много голяма онлайн платформа (VLOP) на 31 май 2024 г. след декларацията, че има повече от 45 милиона активни потребители месечно в ЕС. Четири месеца след определянето си Temu трябваше да изпълни изискванията към VLOPs, както е посочено в DSA. Те включват задължението за надлежна оценка и смекчаване на всички системни рискове, произтичащи от неговата услуга. Temu последно декларира 92 милиона месечни потребители през септември 2024 г.

Достъп до данните на VLOPs за научни изследвания и по-ефективен надзор: обществена консултация

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Помните ли, че доскоро основни изследвания върху ролята на платформите се правеха по данни от Twitter? Защо – защото политиката на платформата по времето на Джак Дорси позволяваше на изследователите достъп до данните. При Мъск не е така. А трябва да бъде.

Регламент (ЕС) 2022/2065 включва специален набор от задължения за доставчиците на много големи онлайн платформи („VLOPs“) и на много големи онлайн търсачки („VLOSEs“), пропорционални на тяхната конкретна роля и обществено въздействие в Съюза. Налага няколко задължения на такива доставчици за увеличаване на тяхната публична отчетност, включително задължението да поддържа публични хранилища на реклами, да изготвя доклади за оценка на всякакви системни рискове, произтичащи от дизайна или функционирането на тяхната услуга и свързаните с нея системи и да приемат мерки за намаляване на риска, както и задължението да се подлагат независими одити за съответствие.

Член 40 от Регламент (ЕС) 2022/2065 изисква доставчиците на много големи онлайн платформи и на много големи онлайн търсачки за предоставяне на достъп до техните данни за целите на регулаторен надзор и изследвания, които допринасят за откриването, идентифицирането и разбирането на системните рискове в Съюза и оценката на адекватността, ефикасност и въздействието на мерките за намаляване на риска, които тези доставчици трябва да предприемат в съответствие с това Регламент.

Въздействието на тази разпоредба е двойно: изследователите ще се възползват от достъпа до досега неразкрити или недостатъчно разкрити данни, отварящи нови пътища за изследване и увеличаване на потенциала за генериране на знания в полза на всички. В същото време тези прозренията ще допринесат за работата на регулаторите по техните задачи за прилагане.

Съгласно член 40, параграф 13 от Регламент (ЕС) 2022/2065 Комисията е оправомощена да приема делегирани актове за допълване на посочения регламент чрез определяне на техническите условия под които доставчици на много големи онлайн платформи или на много големи онлайн търсачки трябва да споделят данни съгласно член 40, параграфи 1 и 4 от Регламент (ЕС) 2022/2065 и целите, за които данните могат да бъдат използвани.

Комисията публикува проекта на делегиран регламент и обявява обществена консултация със срок 26 ноември 2024.

ЕСПЧ: Законодателството за чуждестранните агенти в Русия противоречи на Конвенцията за правата на човека

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Делото Kobaliya and Others v. Русия се отнася до законодателство в Русия, изискващо неправителствени организации, медии и физически лица да се регистрират като  чуждестранни агенти – със сериозни последици от това върху тяхната дейност и личен живот.

През седмицата ЕСПЧ постанови единодушно, че законодателството за чуждестранните агенти е в нарушение на член 10 (свобода на изразяване),  член 11 (свобода на сдружаване)  и на чл.8 (право на зачитане на личния и семейния живот -само по отношение на физическите лица) от Конвенцията за правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа.

Съдът установи, че   законодателството е стигматизиращо  и използвано по прекалено широк и непредсказуем начин. Целта на законодателството е да наказва и сплашва, а не да отговаря на предполагаемата необходимост от прозрачност или законност или защита на  националната сигурност.

През 2017-19 г. обхватът на понятието чуждестранен агент е  разширен  и за медии,  както и за отделни журналисти, блогъри, създатели на съдържание и обществени личности. През 2020 г. той е  допълнително разширен, за да включи всяко лице, участващо в широко дефинирани “политически дейности”. В крайна сметка Законът за чуждестранните агенти от 2022 г. кодифицира и  разширява предишния закон, като в обхвата вече попада практически всяко лице „под чуждо влияние“.

В решението се споменава по-специално задължението на физически и юридически лица да поставят етикети на всичко, което публикуват, както и   изключването им от всички изборни процеси, ограничения на учителските професии, отказ на достъп на младите хора до аудиториите и лишаване от приходи на частни рекламодатели. Законът създава  атмосфера на подозрение и недоверие към независимите гласове и подкопава самите основи на демократичното общество. Нарушение на чл. 10 и 11.

Законът освен това има сериозни последици за социалния и професионалния живот и репутация на хората, което се равнява на намеса в тяхното право на зачитане на личния живот.  Съдът не може да види как публикуването на личните данни на жалбоподателите и задължението да представят чести и подробни отчети за своите приходи и разходислужат на друга цел освен сплашване. Ограниченията не са  необходими в едно демократично общество. Нарушение на член 8.  

Решението на Съда идва навреме предвид енергичното предлагане на подобен проект по модела на въпросния руски закон и у нас, вж и решението на ЕСПЧ от 2022 г.