Category Archives: закони и право

Право да не си свързан

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

След като много е казано за правото на интернет и правото на комуникация, Европейският парламент e приел в началото на годината резолюция за правото да не си свързан – засега става дума за връзката само с работодателя, right to disconnect from work.

Парламентът иска да защити основното право на служителите да се откъснат от работа и да не са достъпни извън работното време, се казва в официалното съобщение. Условията създадоха “култура на постоянно дежурство”, като служителите са лесно достъпни по всяко време и навсякъде, включително извън работното време. Технологията направи възможна дистанционната работа, а пандемията Covid-19 и блокирането я направиха широко разпространена.

37% от работещите в ЕС започнаха да работят дистанционно

Размива се разликата между работа и личен живот. Много хора се налага да работят извън редовното си работно време, което влошава баланса между професионалния и личния им живот.

Напомнят се и изискванията на Директивата за работното време, която определя максимална продължителност на работното време и минимална продължителност на времето за почивка.

ВАС, делото КЗЛД срещу ПИК: лични данни в публикация с журналистически цели

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Стана известно решение на ВАС (тричленен състав) по жалба срещу решение на Административния съд – София-град (АССГ): АССГ отменя решение на КЗЛД относно публикация на ПИК, но ВАС отменя решението на АССГ.

ПИК публикува статия със заглавие Бомба в ПИК: Луксозен апартамент на смешна цена и пр.

В съдържанието на статията, достъпно за неограничен брой лица, неправомерно е разгласена информация относно физическата идентичност на А.Оскар, (три имена, част от ЕГН/рождена дата, адрес), икономическа идентичност (имотно и финансово състояние, участие и членство в неправителствена организация), социална идентичност (професия, месторабота, трудова дейност, информация за принадлежност) – лични данни по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679. Той подава жалба до КЗЛД, комисията е приела жалбата за основателна и е посочила мерките, които следва да бъдат приложени.

Решението на КЗЛД се оспорва пред АССГ.

АССГ:

при издаването на оспорения акт неправилно е приложен материалния закон. Приел е, че в разглеждания случай, в който име, дата на раждане и точен адрес на имот, собственост на жалбоподателя пред КЗЛД са публикувани на сайта на оспорващото дружество, касае лични данни по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД, във вр. с чл. 4, т. 1 от ОРЗД, които са обработени по смисъла на чл. 4, т. 2 от ОРЗД, като сайтът на който са публикувани има характер на електронна медия, а информацията има характер на информация, публикувана за журналистически цели.

Първоинстанционният съд е посочил, че понятието “журналистически цели” не е дефинирано от законодателя, но е тълкувано в съдебната практика, като същественото за дейността е събирането, анализирането, интерпретирането и разпространяването чрез средствата за масова информация на актуална и обществено значима информация и всяка журналистическа дейност е проява на свободата на словото в правовата държава.

Ограничаване свободата на изразяване и информация е допустимо само в рамките на необходимото в едно демократично общество съгласно чл. 10, § 2 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС).

В съображение 153 от ОРЗД е предвидено, че правото на държавите-членки следва да съвместява разпоредбите, уреждащи свободата на изразяване на мнение и свободата на информация, включително за журналистически, академични, художествени и литературни цели с тези за защита на личните данни при преценка на баланса на засягане във всеки отделен случай с оглед конкретните особености. Тук се прилага чл. 25з, ал. 1 от ЗЗЛД – обработването на лични данни за журналистически цели, при спазване на изискванията на чл. 8 от КЗПЧОС, в който смисъл са и изводите на Конституционния съд в Решение № 8/15.11.2019 г. по к. дело № 4 от 2019 г.

Съдът е посочил, че лрицето е публична фигура, а данните, които са публикувани от ПИК, са общодостъпни посредством публичния Имотен регистър. По тези причини съдът е отменил решението на КЗЛД.

ВАС:

Така постановеното съдебно решение е неправилно. Безспорно е установено, че “Пик Нюз” ЕООД, като издател на електронния сайт на медията си “Пик” и като администратор на лични данни е публикувал цитираната статия, като в нея се съдържат лични данни на А. Оскар – имена – собствено и фамилно, професия, месторабота, принадлежност към организацията [наименование], публикувани са справки от Агенцията по вписванията, съдържащи точни данни за притежавания от него имот – пълен адрес, описание, цена, вписвания, ипотека, заличаване на ипотека, публикуван е ЕГН със заличени само последните четири цифри.

Правилно е прието и че А. Оскар е публична личност – началник на клиниката по офталмология на “Александровска” болница.

Коректно е и позоваването на решение № 8 от 15.11.2019 г. на КС за баланса на конкуриращи се права – но именно при преценката на баланса АССГ не е съобразил изискванията на ОРЗД и ЗЗЛД, поради което решението е постановено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено. Правилно КЗЛД е приела, че от администратора на лични данни е допуснато нарушение на принципа на “свеждане на данните до минимум”. С публикуване на първите шест цифри от ЕГН на А. Оскар, както и с публикуването на адреса на притежавания от него имот, правилно КЗЛД е приела, че прекомерно е надхвърлена изискуемата за целта на статията информация, с което е нарушен баланса между двете конкуриращи си права.

Необходимостта от информиране на обществото относно фактите, предмет на статията в електронната медия, може да бъде удовлетворена и без посочване на рождената дата на коментираната публична личност и точния номер на апартамента му и идентификатора на имота.

Обстоятелството, че част от информацията има за източник публичен регистър е обсъдено и от КЗЛД и от съда, като съдът е приел, че това е достатъчно да направи публикуването на данните законосъобразно. Този извод не може да бъде споделен, тъй като публикуването на данните в имотния регистър има различни цели от тези на публикацията за журналистически цели. Освен това данните в публичния регистър не са непосредствено публично достъпни, а могат да бъдат получени по реда на ЗКИР и Наредба № 2/2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър. Обработката на личните данни за целите на журналистическата дейност са операция по ново обработване на данните, получени от публичния регистър на Агенцията по вписванията, съответно с нова цел, която операция и цел следва да отговаря на изискванията на ОРЗД, в това число и на принципа за свеждане на данните до минимум, който е нарушен.

ОТМЕНЯ решение № 2006 от 26.03.2021 г., постановено по адм. дело № 11856/2020 г. на Административен съд – София-град, Второ отделение, 40 състав вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Пик Нюз” ЕООД, ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя Н. Недялков, против решение № ППН-01-217 от 28.08.2020 г., постановено от Комисията за защита на личните данни.

Решението е важно в светлината на решението на Конституционния съд, който акцентира върху баланса на конкуриращи се права.

Решението на ВАС

ЕСПЧ: Василев срещу България, тайна на комуникациите между адвокат и клиент

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 16 ноември 2021 г. стана известно решението на ЕСПЧ по делото Vasil Vasilev v. Bulgaria.

Жалбоподателят, адвокат, защитаващ клиент по наказателно дело, установява, че телефонен разговор между него и този клиент е бил прихванат, записан и транскрибиран в резултат на скрито наблюдение на телефонната линия на клиента. Жалбата е по член 8 от Конвенцията, твърди се, че властите, въпреки че са знаели, че разговорът е бил между адвокат и негов клиент, не са унищожили записа и транскрипцията, както изисква законът. Случаят поставя също така въпроса дали законите, уреждащи тези въпроси в България, уреждат достатъчно подробно как трябва да се обработват материали, получени чрез тайно прихващане на комуникация между адвокат и клиент.

Разговорът –

[Клиент]: Здравейте. Мъж: Здравей. [Клиент]: Здравейте. Мъж: Ааа, [К.], предполагам, за утрешния ден. [Клиент]: Кой [К.]? А, днес той… Мъж: А. [Клиент]: Той, той ми каза, че ще ходим утре, но… Мъж: Да, разбира се, да. да. Трябва да отидем утре в девет и половина, за да прочетем досието по делото; те искат от нас. Те твърдят, че [ще] са приключили разследването до девет. [Клиент]: Аха. Мъж: Да прочета материалите. [Клиент]: Добре тогава. Мъж: Добре. [Клиент]: Да пратя ли да изпратя [И.] да те вземе, и ще дойда там с друго [превозно средство], за да не (неразбираемо, и двамата говорят едновременно). Мъж: Добре, добре, там горе, директно, във Военната полиция. [Клиент]: Да. Мъж: Добре, добре, [Н.], добре. [Клиент]: Ето как ще го направим. Мъж: Добре, добре. [Клиент]: Добре. Мъж: Ще чакам в адвокатската кантора, ще се обадите, когато… [Клиент]: Добре, добре. Мъж: Добре, добър ден. [Клиент]: Добре, чао, чао. Мъж: Чао.”

След като не получава защита в България, адв. Василев се обръща към ЕСПЧ. Съдът прилага теста за пропорционалност, установява намеса и следва да установи дали намесата е предвидена в закон. Изразът „в съответствие със закона“ изисква не просто спазване на вътрешното законодателство; но също, че този закон е достъпен, достатъчно предвидим и съвместим с върховенството на закона.

89. Тайното подслушване и запис на телефонен разговор е сериозна намеса в правата, залегнали в член 8 от Конвенцията и следователно трябва да се основава на „закон“, който е особено точен; от съществено значение е да има ясни, подробни правила по въпроса. Освен това са необходими специфични процесуални гаранции, когато става въпрос за защита на поверителността на комуникацията между адвокат и клиент. Това е така, защото член 8 от Конвенцията, въпреки че гарантира поверителността на всяка кореспонденция, осигурява засилена защита на обмена между адвокати и техните клиенти.

Дори когато разговорът между жалбоподателя и неговия клиент не се състои, строго погледнато, в даване на правен съвет, той пак подлежи на засилена защита. Доли когато комуникацията между адвокат и клиент се отнася до въпроси, които имат малко или нищо общо със съдебни спорове, няма причина да се прави разлика между разговорите, тъй като всички те засягат въпроси от личен и поверителен характер.

Според Закона за адвокатурата във връзка с Наказателно-процесуалния кодекс записи, получени в резултат на случайни прихващания на комуникация между адвокат и клиент в хода на тайно наблюдение, подлежат на незабавно унищожаване. Изглежда обаче, че законите, уреждащи тайното наблюдение в България, не предвиждат никакви конкретни гаранции, които дават практически ефект на това задължение. Изглежда, че въпросът е разгледан само в инструкция, издадена от главния прокурор (тук).

Въпросът е дали инструкцията, която е чисто вътрешен акт, издаден в съответствие с правомощията на главния прокурор да дава указания, уреждащи работата на прокуратурата, може да се разглежда като „закон“ за целите на чл. 8 § 2 от Конвенцията. Освен това е съмнително дали тази инструкция предвижда достатъчно гаранции за защита на случайно прихванати комуникации между адвокат и клиент. Това оставя открит въпроса как точно трябва да се обработват и унищожават такива прихванати материали. 90-93

94. Липсата на достатъчна яснота в правната рамка и липсата на процесуални гаранции, свързани конкретно с унищожаването на случайно прихванати комуникации между адвокат и клиент, означават, че намесата в правата на жалбоподателя по член 8 от Конвенцията не е била „в съответствие със закона”. Нарушение на чл.8 ЕСПЧ.

Дезинформация: още компании и организации се присъединяват към Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Днес Комисията приветства 16 нови участника, които се присъединяват към изготвянето на измененията на Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията, като се вземат предвид 10-те препоръки от Европейската група на регулаторите за аудиовизуални медийни услуги (ERGA), представени вчера, за да го превърнат в силна рамка за мониторинг, базирана на Насоките на Комисията.

Вера Йоурова, заместник-председател по въпросите на ценностите и прозрачността, каза: „Приветствам всички нови участници, присъединяващи се към Кодекса. Единственият начин за борба с дезинформацията е да работим заедно: гражданското общество, компаниите и регулаторите. Нуждаем се от ревизиран Кодекс срещу дезинформацията, със силна рамка за наблюдение, базирана на показатели за ефективност.”

Тиери Бретон, комисар по вътрешния пазар, добави: „Тъй като преговорите за DSA напредват бързо, очаквам с нетърпение добро сътрудничество както на съществуващите, така и на новите подписали, за да гарантираме, че новият Кодекс е готов преди приемането на новите правила. Препоръките на ERGA, включително за подробен анализ на месечната програма за мониторинг на дезинформацията за COVID-19, ще помогнат за формирането на стабилен мониторинг на ревизирания Кодекс.”

Комисията очаква подписалите страни да надграждат силно тези препоръки и да включат ERGA в процеса на изготвяне на измененията, по-специално във връзка с мониторинга на Кодекса.

Комисията приветства Twitch, Adobe, Havas, The Bright App, Neeva, Reporters Without Borders, VOST Europe, the Netherlands Organisation for applied scientific research (TNO), Maldita, PagellaPolitica, Demagog, MediaMath, Integral Ad Science, the GARM initiative, Crisp Thinking и Newsback, които се присъединяват към процеса на изготвяне на измененията като бъдещи страни по Кодекса.

Избори 2021: нарушения на забраната за обявяване резултати от допитвания

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

№ 952-ПВР/НС

Централната избирателна комисия извърши преглед на интернет страницата на dir.bg, при която установи, че на 14 ноември 2021 г. във времевия отрязък между 16:50 ч. и 17:50 ч. на същата са публикувани няколко пъти резултати от допитвания до клиенти на сладкарниците в България относно предпочитани сладкарски изделия, чрез които се визират кандидати на партии и коалиции от гласуването в изборите за президент и вицепрезидент и за народни представители на 14 ноември 2021 г., както следва, а именно резултати към 16:00 ч. – десерти – Паста Гербер – 23.01%; Канадски тарт – 21.02%; Торта Червено кадифе – 14.2%; Баклава Сарай – 9.27%; Има такъв сладкиш – 9.09%; Парфе Демократ – 7.01%; Възрожденски пестил – 3.6%; Петифури Мая – 2.86%; напитки: Генералско кафе – 48.15%; Професорски чай – 24.01%; Шербет – 9.15%; Лозов сок – 5.1%.

Предварителни данни от гласуването в изборния ден се получават чрез допитване до избирателите за техния вот, след като напуснат избирателната секция. Предвид това Централната избирателна комисия приема, че в случая публикуваните резултати от гласуването в проценти на кандидати по партии и коалиции на интернет страницата на dir.bg представляват именно резултати от допитвания до общественото мнение в изборния ден по повод изборите за президент и вицепрезидент и за народни представители на 14 ноември 2021 г., независимо че на интернет страницата са обозначени като клиенти на складкарниците в България относно предпочитани сладкарски изделия.

№ 949-ПВР/НС

Централната избирателна комисия извърши преглед на интернет страницата на Blitz.bg, при която установи, че на 14 ноември 2021 г. във времевия отрязък между 9:30 ч. и 15:40 ч. на същата са публикувани няколко пъти резултати от допитвания до общественото мнение, изразени в проценти под формата на участници в автомобилни състезания, чрез които се визират кандидати на партии и коалиции от гласуването в изборите за президент и вицепрезидент и за народни представители на 14 ноември 2021 г., както следва:

В 9:30 ч. „Джипът на Борисов – 21%, Ладата на Нинова – 18%, Бусът на Карадайъ – 11%, Смартът на Харвардците – 13%, Хамърът на Слави – 10%, , Тротинетката на Костов – 9%, Танкът на Каракачанов – 1%, Влакът на Мая – 2%“.

В 15:40 ч. „Джипът на Борисов – 25,9%, Смартът на Харвардците – 20,8%, Ладата на Нинова – 18,7%, Бусът на Карадайъ – 10,4%, Хамърът на Слави – 8,8%, Тротинетката на Костов – 7,6%, Фордът на Коцето – 3,2%, Влакът на Мая – 2,4%“. Танкът на Каракачанов – 1,1%“.

В 15:10 ч. на интернет страницата на агенцията е представен „Екшън във формула „Президент“ между болидите на Генерала и Професора – Болидът на Генерала – 44.06 %; Болидът на Професора – 31%; Болидът на Председателя – 9.31%; Болидът на Магистрата – 8.02%; Болидът на Възрожденеца – 3.22% и Болидът на Луната – 1.9%.

Предварителни данни от гласуването в изборния ден се получават чрез допитване до избирателите за техния вот, след като напуснат избирателната секция. Предвид това Централната избирателна комисия приема, че в случая публикуваните резултати от гласуването в проценти на кандидати по партии и коалиции на интернет страницата на Blitz.bg представляват именно резултати от допитвания до общественото мнение в изборния ден по повод изборите за президент и вицепрезидент и за народни представители на 14 ноември 2021 г., независимо че на интернет страницата са обозначени като участници в състезание рали „България“ и „Екшън между болиди“.

№ 950-ПВР/НС

Централната избирателна комисия извърши преглед на интернет страницата на Клуб З, при която установи, че на 14 ноември 2021 г. във времевия отрязък между 10:00 ч. и 14:30 ч. на същата са публикувани няколко пъти резултати от допитвания до общественото мнение, изразени в проценти под формата на участници в залагания в букмейкърски къщи, чрез които се визират кандидати на партии и коалиции от гласуването в изборите за президент и вицепрезидент и за народни представители на 14 ноември 2021 г. като на интернет страницата на Клуб З е публикуван линк в Туитър, в който са отразени самите резултати от залаганията.

Предварителни данни от гласуването в изборния ден се получават чрез допитване до избирателите за техния вот, след като напуснат избирателната секция. Поради горното Централната избирателна комисия приема, че в случая публикуваните резултати от гласуването в проценти на кандидати по партии и коалиции на интернет страницата на Клуб З представляват именно резултати от допитвания до общественото мнение в изборния ден по повод изборите за президент и вицепрезидент и за народни представители на 14 ноември 2021 г., въпреки че самите резултати са публикувани на линк в социалната медия Туитър, а не директно на интернет страницата на Клуб З.

***

Съгласно разпоредбата на чл. 205, ал. 5 ИК е налице забрана резултати от допитвания до общественото мнение по повод на избори да се огласяват под каквато и да е форма 24 часа преди изборния ден до обявяване края на изборния ден на територията на страната.

Съгласно разпоредбата на чл. 475, ал. 1 ИК лицето, което е нарушило разпоредбата на чл. 205 ИК, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лева, респективно субект на административното нарушение може да бъде физическо или юридическо лице.

В посочените случаи ЦИК констатира нарушение, оправомощава председателя на ЦИК да състави акт за установеното нарушение и указва да се премахне публикуваните резултати от социологически проучвания, а в последния случай – връзката към данните от страницата на изданието.

ЕСПЧ: Отговорна журналистика, засягане на доброто име на публична личност

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Стана известно решението на ЕСПЧ по делото SIC – Sociedade Independente de Comunicação v. Portugal за нарушение на чл. 10 ЕКПЧ.

Жалбоподателят, телевизионна компания, излъчва телевизионни репортажи за мрежа от сексуални насилници, погрешно намеквайки за участието на Р. Р., известен политик. Източникът на новината е разследващ доклад, публикуван на предишната дата в Expresso, водещ седмичник в Португалия. Р. Р. подава оставка, като телевизията погрешно съобщава, че е бил арестуван и разпитан от полицията, няколко часа по-късно се поправя.

Телевизията е осъдена за неимуществени вреди по гражданското законодателство. С добавяне на законни лихви сумата възлиза на 145 988,28 евро.Телевизията обжалва, губи делото и се обръща към Съда за правата на човека, като пледира намеса в свободата на изразяване в нарушение на Конвенцията.

Основният въпрос, който възниква, е дали намесата в свободата на изразяване е необходима в едно демократично общество, а по-конкретно:

(a) Дали новинарските репортажи са допринесли за дебати от обществен интерес и дали лицето е публична личност

Предмет са продължаващите разследвания на мрежа, замесена в сексуалната злоупотреба с непълнолетни на Азорските острови. Това е информация от обществен интерес. Р. Р. е бил публична личност, политическо назначение на високо ниво.

(b) Какви са методите за получаване на информация, формата и последиците от оспорените изявления

Новинарските репортажи се позовават на журналистическо разследване, проведено от компанията-жалбоподател и Expresso, и двете се считат от обществеността като надеждни медии. Независимо от това според Съда компанията жалбоподател не е действала по отговорен начин, особено като е знаела за широкото разпространение на новините на телевизията и в страната, така и в чужбина. Наистина, телевизията е ограничила вредата, като е поправила грешката си няколко часа след излъчването на невярната новина.

(c) Тежест на санкцията – Вземайки предвид баланса между свободата на изразяване, обществения интерес от информацията и, от друга страна, защитата на доброто име, Съдът намира за трудно да се приеме, че увреждането на репутацията на политика е от такава степен на сериозност, че да е оправдан размерът на обезщетението за вреди в сравнение с други подобни дела в Португалия. Заедно с това решението на португалския съд е в състояние да обезкуражи участието на медиите в дебати по въпроси от законен обществен интерес и има смразяващ ефект върху свободата на изразяване и на пресата.

С оглед на гореизложените съображения Съдът заключава, че намесата в правото на дружеството жалбоподател на свобода на изразяване е непропорционална и не е „необходима в едно демократично общество“ по смисъла на член 10 ЕКПЧ.

Съдия Йонко Грозев е председател на състава, постановил решението.

Решение на Общия съд по делото Google and Alphabet v Commission (Google Shopping)

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Стана известно решението на Общия съд по дело T‑612/17, Google LLC, установена в Маунтин Вю, Калифорния (САЩ), и Alphabet, Inc. v Европейската комисия.

1 Google LLC, преди Google Inc., е компания в Съединените щати, специализирана в продукти и услуги, свързани с интернет. Той е известен главно със своята търсачка, която позволява на интернет потребителите да намират и осъществяват достъп до уебсайтове, които отговарят на техните изисквания, посредством браузъра, който използват, и хипервръзките . От 2 октомври 2015 г. Google LLC е изцяло притежавано дъщерно дружество на Alphabet, Inc., крайната компания майка на групата (заедно „Google“).

2 Търсачката на Google, достъпна на http://www.google.com или на подобни адреси с разширение за код на държавата, позволява да се получават резултати от търсенето и да се показват на страници, които се появяват на екраните на интернет потребителите. Тези резултати или се избират от търсачката според общи критерии и без уебсайтовете, към които те свързват, плащат на Google, за да се покажат („общи резултати от търсенето“ или „общи резултати“), или се избират в съответствие със специализирана логика за конкретен тип извършено търсене („специализирани резултати от търсене“, наричани още „вертикални“ или „универсални резултати от търсене“; „специализирани резултати от търсене“). Специализираните резултати от търсенето могат да се появят без никаква конкретна намеса от страна на интернет потребителя заедно с общи резултати от търсенето на същата страница („страница(и) с общи резултати“) или могат да се появят самостоятелно в отговор на запитване, въведено от интернет потребителя на една от специализираните страници на търсачката на Google или след активиране на връзки, появяващи се в определени области на страниците с общи резултати на Google. Google е разработил различни специализирани услуги за търсене, например за новини, местна бизнес информация и оферти, полети или пазаруване. Това е последната категория, която е предмет на разглеждане в случая.

3 Специализираните услуги за търсене за пазаруване („услуги за сравнително пазаруване“) не продават сами продукти, а сравняват и избират офертите на онлайн продавачите, предлагащи търсения продукт. Тези продавачи могат да бъдат директни продавачи или платформи за продажби, обединяващи офертите на множество продавачи, от които търсеният продукт може да бъде поръчан незабавно (eBay, Amazon, PriceMinister или Fnac са сред най-известните).

4 Подобно на общите резултати от търсенето, специализираните резултати от търсене могат да бъдат това, което понякога се нарича „естествени“ резултати, които не се заплащат от уебсайтовете, към които свързват, дори ако са уебсайтове на търговци. Редът, в който тези естествени резултати се показват на страниците с резултати, също не зависи от плащането.

5 Страниците с резултати на Google, подобно на тези на други търсачки, съдържат освен това резултати, които от друга страна се плащат от уебсайтовете, към които се свързват. Тези резултати, обикновено наричани „реклами“, също са свързани с търсенето на интернет потребителя и се отличават от естествените резултати от общо или специализирано търсене, например с думата „Реклама“ или „Спонсорирано“. Те се появяват в определени пространства на страниците с резултати или сред другите резултати. Те могат да бъдат под формата на специализирани резултати от търсенето и всъщност някои от специализираните услуги за търсене на Google се основават на платен модел за включване. Показването на тези резултати е свързано с ангажименти за плащане, поети от рекламодателите на търгове. При някои обстоятелства могат да бъдат приложени допълнителни критерии за подбор. Рекламодателите плащат на Google, когато интернет потребител кликне и по този начин активира хипервръзката в рекламата си, която води до техния собствен уебсайт.

6 Резултатите на Google могат да включват всички видове резултати, посочени в параграфи 2 до 5 по-горе.

7 Други търсачки предлагат общи услуги за търсене като Alta Vista, Yahoo, Bing или Qwant. Има и специфични търсачки като Bestlist, Nextag, IdealPrice, Twenga, Kelkoo

8 Google предоставя на интернет потребителите услуга за сравнително пазаруване от 2002 г. в Съединените щати и приблизително две години по-късно постепенно разшири тази разпоредба до определени страни в Европа.

По жалби до ЕК Комисията е приела, че благоприятното третиране в резултатите на Google на връзките към собствените специализирани услуги за търсене на Google в сравнение с връзките към конкурентни специализирани услуги за търсене е в състояние да наруши член 102 от ДФЕС и член 54 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП). На 27 юни 2017 г. Комисията приема Решение C(2017) 4444 относно производства по член 102 ДФЕС и член 54 от Споразумението за ЕИП (дело AT.39740 – Google Search (Shopping)) („оспорваното решение“). ЕК констатира нарушение и определя имуществена санкция в размер на 2 424 495 000 EUR.

Google обжалва, като не оспорва факта, че заема господстващо положение на националните пазари на услуги за общо търсене. Обжалването е на шест основания – санкцията е неоправдана на пет основания, а ако се окаже оправдана, е твърде висока.

Съдът, след решение в 700 параграфа, констатира финално, че Комисията правилно е заключила в член 1 от обжалваното решение, че чрез злоупотреба с господстващото положение на националните пазари за общи услуги за търсене, Google е нарушил член 102 от ДФЕС и член 54 от Споразумението за ЕИП.

А също, че размерът на глобата, наложена в обжалваното решение, трябва да бъде потвърден. Следователно, предявеният при условията на евентуалност иск за отмяна или намаляване на глобата трябва да бъде отхвърлен.

Прессъобщение на Съда

Индекс за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) за 2021 г.

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейската комисия публикува днес резултатите от индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) за 2021 г., с който се проследява напредъкът, постигнат в държавите — членки на ЕС, в областта на цифровата конкурентоспособност при човешкия капитал, широколентова свързаност, интегрирането на цифровите технологии от предприятията и цифровите обществени услуги.

Dокладите DESI за 2021 г. дават известна представа за ключовите развития в цифровата икономика и общество през първата година от пандемията от COVID-19.

Всички държави — членки на ЕС, отбелязват напредък в областта на цифровизацията, но общата картина в държавите членки е смесена, и въпреки известно сближаване, разликата между първите в ЕС и тези с най-ниски резултати в DESI остава голяма. Независимо от тези подобрения, всички държави членки ще трябва да положат съгласувани усилия за постигане на целите за 2030 г., определени в цифровото десетилетие на Европа.

България: DESI country profile (EN) / DESI country profile (BG)

В областта на човешкия капитал България се нарежда на последно място сред 27-те държави от ЕС и така остава доста под средното равнище за ЕС. Общото равнище на основните цифрови умения в България е най-ниското в ЕС; делът на лицата с поне основни умения в областта на цифровите технологии възлиза на 29 % от българското население на възраст от 16 до 74 години, докато средно за ЕС този дял е 56 %.

Повече информация тук.

Резолюция на ЕП за стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността – ССПНСУО, по-известни като SLAPPs

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В последно време т.нар. SLAPPs – Strategic Lawsuits Against Public Participation (SLAPPs) – са все по-често тема за разговор.

На 11 ноември Европейският парламент е приел Резолюция относно укрепване на демокрацията и на свободата и плурализма на медиите в ЕС: неправомерно използване на действия в рамките на гражданското и наказателното право с цел заглушаване на журналистите, неправителствените организации и гражданското общество (2021/2036(INI)).

ЕП изтъква, че тези процеси са мъчителни, представляват пряка атака срещу упражняването на основните права и свободи и имат за цел да заглушат многообразието от критични обществени възгледи и мнения, включително чрез журналистическа автоцензура; подчертава, че основните права и демокрацията са свързани със спазването на принципите на правовата държава и че подкопаването на свободата на медиите и на демократичното участие на обществеността, включително свободата на изразяване на мнение и на информация, на събранията и сдруженията, застрашава ценностите на Съюза, залегнали в член 2 от ДЕС;

счита, че те пораждат особено безпокойство, ако са финансирани пряко или косвено от държавните бюджети и са съчетани с други непреки или преки мерки на държавата срещу независимите медии, независимата журналистика и гражданското общество;

приветства факта, че докладът на Комисията относно принципите на правовата държава за 2020 г. включва тези процеси в своята оценка на свободата и плурализма на медиите в Съюза и че този доклад посочва конкретните мерки и най-добрите практики за противодействие;

призовава за включване в бъдещите годишни доклади на задълбочена оценка на правната среда за медиите, и по-специално за разследващата журналистика, както и за по-подробно разглеждане на предизвикателствата, които засягат журналистите и гражданското общество, и възпиращия ефект, който процесите могат да окажат върху тези участници;

подчертава, че тези процеси представляват заплаха за свободните и плуралистични медии;

призовава Комисията да издаде специфични за всяка държава препоръки и да направи оценка на техния напредък, включително по въпроси, засягащи положението, свързано със свободата на медиите в държавите членки.

Мета ще намали категориите, които използва за таргетирана реклама

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Фейсбук разчита на таргетирана реклама за по-голямата част от своите 86 милиарда долара годишни приходи. Компанията (вече Мета) предоставя на рекламодателите място за персонализиране на търговските съобщения, политическата и социална реклама – като марките могат да насочват рекламите си към потребители на Фейсбук, но и на Инстаграм и Месинджър, които се интересуват от теми, толкова специфични като LGBTQ културата или католицизма.

Новината е, че Мета планира да премахне възможността рекламодателите да насочват реклами към хора въз основа на техните взаимодействия със съдържание, свързано със здраве, раса и етническа принадлежност, политическа принадлежност, религия, сексуална ориентация и хиляди други теми, които могат да бъдат квалифицирани като по-лични или чувствителни.

През 2019 г. Министерството на жилищното строителство и градското развитие съди Facebook за това, че позволява на наемодателите и продавачите на жилища да насочват кой може да вижда реклами за техните имоти в платформата въз основа на характеристики като раса, религия и национален произход. А през 2017 г. ProPublica установява, че алгоритмите на Facebook са генерирали рекламни категории за потребители, интересуващи се от теми като „мразещи евреите“ и „как да се изгарят евреи“. Facebook деактивира антисемитските рекламни категории след доклада на ProPublica.

Бизнесът няма да е доволен от обявените промени, които ще влезат в сила на 19 януари следващата година. Няма да са доволни и групи и организации, които разчитат на платформата за набиране на средства: според тях решението води до по-малко благотворителни дарения, ограничени публични дебати и по-малко информирана общественост. Рекламата във Фейсбук, Инстаграм и Месинджър, която е фино настроена към интересите на хората, често е по-достъпна и по-ефективна от рекламата по телевизията и други медии, се казва в публикацията на Ню Йорк Таймс.