Category Archives: закони и право

Медийни предпочитания на българската аудитория в предизборните кампании за парламентарните избори на 4 април и 11 юли 2021

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 21 юли 2021 г.  Съветът за електронни медии представи социологическо изследване на тема “Медийни предпочитания на българската аудитория в предизборните кампании за парламентарните избори на 04 април и 11 юли 2021 г.”.

  • Презентация
  • Доклад  – включително от него се виждат зададените въпроси за изясняване откъде се информират хората по време на двете кампании през 2021 г.
Данните бяха представени от Лидия Йорданова, Екзакта. Данните от двете национални проучвания на  Екзакта, проведени в последните седмици на двете кампании, дават възможност да се коментират както по-трайните , така и по-динамичните нагласи, се казва в началото на доклада.
 
Моето мнение, което по технически причини не успях да представя на самото обсъждане, макар да чух представянето почти до края:
 
1. Подобни изследвания се очаква да станат обичайна рутинна дейност и регулаторът да ни информира за потреблението на новини не само по време на предизборна кампания. За сравнение – ако отворим сайта на британския регулатор Офком, ще видим, че той по закон взема evidence based / основани на данни решения.  С поредица от доклади Офком информира за   потреблението на новини в Обединеното кралство и  за отношението на хората към различни видове съдържание на различни платформи.  И нещо повече – Офком съобразява регулирането с констатираните потребителски модели. Дано и българският регулатор се ориентира към evidence based  решения.
 
2. Имам и някои въпроси:
 
  • Каква е била концепцията за качествена журналистика при изготвяне на картата. Проучвано е дали респондентите се интересуват от следните четири характеристики на информацията – обективност, изчерпателност, достоверност и актуалност. Установено е, че три четвърти от респондентите  се интересуват от тези характеристики, а за останалите (които не се интересуват) социолозите установяват, че са с ниско образование и от малцинствата. Качествената журналистика  заслужава специална защита – ето защо по мое мнение подготовката на картата в тази част заслужава специално внимание. Концепцията за качествена журналистика следва да има много по-широко приложение, дори за процеса на финансиране на медиите. 
  • Прави ли се разлика между медийни предпочитания и доверие. Темата на изследването  е “Медийните предпочитания”, а въпросите в изследването са – имате ли доверие, на кого имате по-голямо доверие и пр.  Аз лично смятам, че  няма съвпадение между “източник” (или “медийни предпочитания”)  и “медия, в която имам доверие”. В самото изследване се установява например, че   част от гражданите се информират от няколко медии. Аз  самата ползвам/следвам повече медии, между тях  и медии, в които нямам никакво доверие – но бих отговорила, ако ме попитат, че ги чета.

3. Възможно ли е да се разшири и задълбочи интерпретацията на резултатите.

Числата са важни, но истинската задача на тези изследвания е да позволят анализ отвъд числата. Истинската задача е да се следи дали медиите (тези, които са в обхвата на дейност на СЕМ) осигуряват информиран избор. Особено по време на предизборна кампания. Не просто откъде се информират хората – важно е  да се направи извод дали медийният сектор гарантира информирания избор на гражданите.
 
Като пример вземам въпроса за БНТ като източник на информация (или като медия, на която се доверяват). В доклада се сравнява делът на хората, които се информират от БНТ през април и юли,  с дела на хората, които се информират (или имат доверие) от частните телевизии през април и юли, и се прави  извод:
  1. През юли намалява с 3 пункта делът на вярващите повече на обществената телевизия БНТ, отколкото на частните телевизии. В същото време с 6 пункта, в сравнение с март, расте делът на имащите повече доверие на частните телевизии, отколкото на БНТ.

Освен резервите ми по линията довериепотребление, смятам, че интерпретацията би могла да даде много повече – а не просто да прочете числата. Според мен съотношение 41:24 в полза на частните телевизии означава, че – ако се запази тенденцията – скоро частните тв ще бъдат два пъти по-предпочитани от БНТ за ориентация в предизборно време – а БНТ по закон трябва да прави това, финансирана с публичен ресурс, за да прави именно това (“демократичните потребности на гражданите” според правото на ЕС), и в допълнение е получила тъкмо сега 20 милиона извън предвиденото в Закона за държавния бюджет. Според мен има смисъл да се продължи съдържателният анализ отвъд числата и цитираната т.7 от доклада по-горе.

4. И последното, което бих споделила в обсъждането, е да вземем предвид изводите на OSCEспоред доклада на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа:

  • В разрез с въведените през декември 2020 г. законови изисквания, СЕМ не  проведе систематичен мониторинг на онлайн аудио-визуално съдържание;
  • Въпреки активния медиен мониторинг на СЕМ, ЦИК не предприе ефективни правни мерки в случаите на установени нарушения в медиите.

Ще завърша с пожелание СЕМ да взема все повече evidence based / основани на данни решения. 

EBU: потребление на услугите на обществената телевизия и общественото радио

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 Нов доклад на  EBU  – Европейски съюз за радио и телевизия –  предоставя преглед на еволюцията на телевизионната аудитория на обществените медии между 2015 и 2020 г., на базата на  национални системи за измерване на телевизионна аудитория  в държавите от EBU.

В този доклад се използват общи показатели -време, обхват и пазарен дял. Ефективността на обществените медии (PSM) телевизионните услуги се представят чрез седмичен обхват и ежедневни данни за пазарен дял. Данните са предоставени за всички европейски граждани (физически лица) и младите хора (15–24).

TV_Audience_Trends_-_EBU-MIS-TV_Audience_Trends_2021-public.pdf_-_2021-07-21_10.37.08

Аналогичен доклад на EBU за общественото радио.

Radio_Audience_Trends_-_EBU-MIS-Radio_Audience_Trends_2021-public.pdf_-_2021-07-21_10.43.54

ЕС: нови мерки срещу изпирането на пари

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес Европейската комисия представи амбициозен пакет от законодателни предложения за засилване на правните норми на ЕС за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Пакетът включва и предложение за създаване на нов орган на ЕС за борба с изпирането на пари. Този пакет е част от ангажимента на Комисията за защита на гражданите и финансовата система на ЕС от изпиране на пари и финансиране на тероризма.

Днешният пакет се състои от четири законодателни предложения:

  • регламент за създаване на нов орган на ЕС за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма;
  • регламент относно борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, сред чиито пряко приложими разпоредби са тези относно комплексната проверка на клиента и относно действителните собственици;
  • Шеста директива относно борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, с която се заменя действащата Директива (ЕС) 2015/849 (изменена с петата директива относно борбата с изпирането на пари) и сред чиито разпоредби, които ще бъдат внедрени в националното законодателство, са тези относно националните надзорни органи и относно звената за финансово разузнаване в държавите членки;
  • преразглеждане на регламента от 2015 г. относно паричните преводи (Регламент (ЕС) 2015/847) с цел да се проследяват прехвърлянията на криптоактиви.

Изпирането на пари е важно за медийния сектор на много основания, но в частност директивите за мерки срещу изпирането на пари съдържат мепанизми за разкриване на действителните собственици.  Така че националните медийни закони могат просто да слагат препратки към съответните механизмu – след проверка доколко това е уместно.

ЕС: Върховенство на правото 2021

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия публикува втория доклад относно върховенството на закона със съобщение, в което се описва ситуацията в ЕС като цяло, и със специална глава за всяка държава членка. В доклада за 2021 г. се разглеждат новите събития от миналия септември насам, като се задълбочава оценката на проблемите, посочени в предишния доклад, и се взема предвид въздействието на пандемията от COVID-19.

Докладът за 2021 г. се основава на методиката и обхвата на предишния доклад, като акцентът е поставен върху четирите ключови елемента: правосъдни системи; уредба за борба с корупцията; медиен плурализъм и свобода на медиите; и други институционални въпроси, свързани с принципите на взаимозависимост и взаимоограничаване.

Повече информация ще намерите  тук.

Докладът за България SWD(2021) 703 final

Резюме

Реформите в България в области като правосъдието и корупцията първоначално се
следяха от Комисията чрез механизма за сътрудничество и проверка (МСП), а
понастоящем се проследяват в рамките на механизма за върховенството на закона. В
отговор на Доклада относно върховенството на закона за 2020 г. българските органи
приеха специален план за изпълнение, обхващащ въпроси във всичките четири стълба.

Съдебната реформа в България е постепенен процес с важни последици за
независимостта на съдебната власт и общественото доверие, но продължават да са
налице предизвикателства. Влезе в сила нов закон за главния прокурор и неговите
заместници. Междувременно същият закон беше оспорен пред Конституционния съд,
който го обяви за противоконституционен. В резултат на тези развития
предизвикателството във връзка с отчетността и наказателната отговорност на главния
прокурор продължава да съществува. Продължават да съществуват и опасения,
свързани със състава и функционирането на Висшия съдебен съвет. В проект за нова
конституция беше предложена реформа по този въпрос, но тя в крайна сметка не беше
приета. Главният инспектор и инспекторите към Инспектората към Висшия съдебен
съвет продължават работата си въпреки изтичането на мандата им през април 2020 г.
Уредбата на повишаването в длъжност в съдебната власт поражда опасения, тъй като
назначенията на съдии на повисоки длъжности не се извършват съгласно
обикновената процедура за открит конкурс. Въпреки законодателните усилия
цифровизацията на правосъдието все още изостава на практика. Ефикасността на
системата за административно правосъдие отбелязва значителен напредък.


Изпълнението на институционалните реформи в областта на борбата с корупцията
беше консолидирано. Беше одобрена новата стратегия за борба с корупцията за
периода 20212027 г. с нов набор от приоритети, а именно укрепване на капацитета за
борба с корупцията; повишаване на отчетността на местните органи; и създаване на
среда срещу корупцията, способна да реагира своевременно. Продължават да
съществуват значителни предизвикателства по отношение на ефективността на
мерките, свързани с почтеността на публичната администрация, лобирането и защитата
на лицата, сигнализиращи за нередности, които не са предмет на специална
нормативна уредба. Въпреки засилената дейност по разследване и увеличаването на
ресурсите, окончателните присъди по знакови случаи на корупция продължават да
бъдат малко и в това отношение все още предстои да бъдат постигнати солидни резултати.


Що се отнася до медийния плурализъм, българската правна уредба се основава на
набор от конституционни гаранции и законодателни мерки. Беше прието ново
законодателство за транспониране на Директивата за аудио-визуалните медийни
услуги, което има за цел да укрепи независимостта на медийния регулатор – Съвета за
електронни медии. Липсата на прозрачност по отношение на собствеността върху
медиите продължава да буди безпокойство. Работната среда и безопасността на
журналистите изглежда не са се подобрили. Пандемията от COVID-19 засегна
медийния плурализъм и защитата на журналистите в икономическо отношение,
особено що се отнася до регионалната журналистика, но не бяха въведени конкретни
мерки за подкрепа.

Ограниченото използване на оценки на въздействието и обществени консултации в
законодателния процес продължава да буди безпокойство, особено по отношение на
законопроектите, предложени от Народното събрание. Подобни опасения продължават
да съществуват и по отношение на практиката на въвеждане на важни промени чрез
изменения на други несвързани правни актове, с което се заобикалят изискванията за
обществена консултация и оценка на въздействието. Извънредният режим, свързан с
пандемията от COVID19, все още е в сила. Ресурсите на националните институции по
правата на човека бяха увеличени. Законопроектът за чуждестранното финансиране за
неправителствените организации беше изоставен, но гражданското пространство в
страната продължава да бъде стеснено.

Част 3 Медиен плурализъм и свобода на медиите

Българската правна уредба  се основава на набор от конституционни гаранции и законодателни мерки, като Закона за радиото и телевизията. Законът за достъп до обществена информация урежда достъпа до обществена информация, както и повторното използване на информация от обществения сектор. Медийният регулатор Съветът за електронни медии (СЕМ), е създаден и функционира в съответствие със Закона за радиото и телевизията.
Беше прието ново законодателство за укрепване на независимостта на медийния регулатор СЕМ и се предприемат стъпки за увеличаване на неговите ресурси.
През декември 2020 г. Народното събрание прие Закон
за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията с цел транспониране на преразгледаната Директива за аудиовизуалните медийни услуги (ДАВМУ). Това ще повиши независимостта на СЕМ, поспециално като гарантира, че той ще следи обществения интерес и ще предприеме действия за защита на свободата и плурализма на словото и информацията и независимостта на доставчиците на медийни услуги.

Увеличението на бюджета на СЕМ с 574 867 евро (1,12 млн. лева), предвидено в държавния бюджет за 2021 г., има за цел да отговори на опасенията, изразени в Доклада относно върховенството на закона за 2020 г., във връзка с недостига на ресурси, необходими за ефективното изпълнение на задачите на СЕМ137. Въпреки че това беше положително развитие, неотдавна през март и април 2021 г., правителството намали бюджета на регулаторния орган. Освен това предстои да се види дали планираното увеличение на бюджета ще бъде достатъчно с оглед на допълнителните задачи, свързани с прилагането на преразгледаната ДАВМУ.

Липсата на прозрачност по отношение на собствеността върху медиите продължава да буди безпокойство. Въпреки редовното актуализиране на публичния регистър на СЕМ на линейните и нелинейните медийни услуги, посочен в доклада относно върховенството на закона за 2020 г., данните относно собствеността на медиите все още не са напълно оповестени на обществеността. Някои заинтересовани страни изразиха опасения, че въпросът за прозрачността на медиите може да бъде утежнен от значителната концентрация на новинарски медии през 2020 г..


Липсата на регулаторни гаранции за справедливо и прозрачно разпределение на държавната реклама
продължава да буди безпокойство. Освен това заинтересованите страни подчертаха, че прозрачността при разпределянето на публичното финансиране за медиите остава проблематична.


Политическата намеса в медиите продължава да бъде належащ проблем. Липсата на законодателство, което да попречи на политиците и партиите да притежават медии, изглежда важен фактор и в това отношение е регистриран повисок риск в секторите на телевизията и вестниците
. Органите представиха план за изпълнение, в който този въпрос е включен като един от приоритетите в българската Национална програма за развитие до 2030 г.. Все още обаче не са посочени конкретни мерки.
Пандемията от COVID19 се отрази отрицателно на медийния плурализъм и не са въведени мерки за пряка подкрепа на медийния сектор. Пандемията засегна медийния плурализъм и защитата на журналистите главно в икономическо отношение поради намаляването на заплатите и забавянето на плащанията, което оказа сериозно ъздействие върху регионалната журналистика, както беше подчертано от заинтересованите страни.

Високо ниво на концентрация е регистрирано в сектора на телевизията (92 % общ пазарен дял на четиримата основни собственици). Кумулативните дялове от аудиторията на четирите найголеми телевизионни медийни групи (74 %) и на четирите найголеми радиогрупи (79 %) също е показателен за висока концентрация. Секторът на онлайн медиите се характеризира с липса на точни данни. Съобщава се, че някои от помалките и регионалните медии са изпаднали в несъстоятелност вследствие на пандемията.

Работната среда и безопасността на журналистите продължават да будят безпокойство. Достъпът до публична информация продължава да бъде труден и журналистите продължават да бъдат подлагани на политически натиск и автоцензура. След последния доклад в платформата на Съвета на Европа за насърчаване на защитата на журналистиката и безопасността на журналистите бяха регистрирани шест нови сигнала за нападения и тормоз над журналисти. Това включва един сигнал, който прокуратурата е отказала да разследва, във връзка със случая на журналист, който според твърденията е бил бит от полицията и задържан в продължение на 24 часа. Другите сигнали са за нападения и тормоз над журналисти и други работещи в медиите лица, както и злоупотреби с правото на съдебен процес.

Освен това пандемията от COVID19 доведе до спиране на работата по пътната карта, изпратена на българските органи от „Репортери без граници“ през март 2020 г. в отговор на опасенията относно свободата на печата в България, включително аспекти като безопасността на журналистите, достъпа до информация, разпределянето на държавната реклама и финансирането на медиите..

В Приложение ! има впечатляващ списък на източниците, на които се позовава ЕК.

По отношение на медиите е демонстрирана добра информираност в координация с доклада за медийния плурализъм 2021, който излезе също днес.

Шремс: ново преюдициално запитване до Съда на ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В дълго продължило гражданско дело между Макс Шремс и Facebook, Австрийският върховен съд (Oberster Gerichtshof или OGH) прие молбата на г-н Schrems да отнесе редица въпроси до Съда на Европейския съюз (CJEU, най-висшият съд в ЕС). Въпросите  са свързани със съмнения относно законността на използването на данни от Facebook за всички потребители от ЕС.

Върховният съд на Австрия има съмнения относно правното основание, което Facebook използва за почти цялата обработка на потребителски данни.

GDPR изброява шест варианта за законна обработка на лични данни, сред които „съгласие“ и „договор“. При основание „договор“   обработката на данни трябва да е необходима за изпълнението на договора.

Преди GDPR  Facebook приемаше, че потребителите са се съгласили да обработват персонализирана реклама. GDPR обаче повиши изискванията за валидност на съгласието и също така даде право на потребителите да оттеглят съгласието си по всяко време. И така, на 25 май 2018 г., когато GDPR стана приложим, Facebook вместо това Facebook заяви, че клаузите за съгласие трябва да се разглеждат като „договор“, при който потребителите „поръчват“ персонализирана реклама. Макс Шремс смята, че това не е нищо друго освен евтин опит за заобикаляне на GDPR. 

Съгласие или договор, пита Австрийският съд.

https://platform.twitter.com/widgets.js

Мониторинг за медиен плурализъм в ЕС – публикуван е новият доклад #MPM2021

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес Европейският университетски институт във Флоренция публикува резултатите от редовно провеждания в последните години  Мониторинг за медиен плурализъм за държавите от ЕС, а също Албания, Черна гора, Република Северна Македония, Сърбия и Турция.

Събират се данни по 200 въпроса, които позволяват да се наблюдават 20 индикатора, обединени в 4 групи – базови (главно законодателна рамка на свободата на изразяване), пазарни, политически и социални.

На тази основа се прави оценка за рисковете за медийния плурализъм и,  както се вижда на инфографиките по-долу,    за всяка група индикатори държавите попадат в зона на нисък, среден или висок риск (зелена-жълта-червена).

Въпросникът   е актуализиран, за да включи аспекти на цифровите права и плурализма в цифрова среда.  Много предишни индикатори са адаптирани за измерване както на традиционните, така и на онлайн медиите.

MPM2021 е поредно прилагане на методиката на MPM в целия ЕС.  Констатациите показват обща стагнация или влошаване на медийния плурализъм и медийната свобода в четирите основни области, обхванати от MPM.

 

Доклад за България 2021 (отнася се за 2020)

BULGARIA_-_RESULTS_-_MPM_2021

Общ доклад, общи данни и предходните доклади за ЕС

Европейското цифрово десетилетие: Комисията започва консултации и дискусии относно цифровите принципи на ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Като продължение по темата – предмет на Съобщението на ЕК  за цифровото десетилетие от 9 март,  Комисията започва обществена консултация относно формулирането на набор от принципи за насърчаване и отстояване на ценностите на ЕС в цифровото пространство.

Консултацията, открита до 2 септември, има за цел да събере мнения на граждани, неправителствени организации и организации на гражданското общество, предприятия, администрации и всички заинтересовани страни.

Тези принципи ще ръководят ЕС и държавите-членки при разработването на цифрови правила и принципи.

Съобщение за пресата

Консултацията

Проект за Препоръка на Комитета на министрите на държавите от Съвета на Европа за противодействие на враждебната реч

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикуван е за обществено обсъждане Проект за Препоръка на Комитета на министрите на държавите от Съвета на Европа за противодействие на враждебната реч.

Обществената консултация по проекта ще продължи до 8 август 2021 г.

Тази препоръка ще предостави необвързващи насоки за държавите-членки и други ключови заинтересовани страни относно цялостен подход за справяне с враждената реч в рамките на правата на човека. Той ще надгражда съответната съдебна практика на Европейския съд по правата на човека и ще обърне специално внимание на онлайн средата.

Материали за процеса на консултация могат да бъдат изпращани на adi-msi-dis@coe.int до 8 август 2021 г.

OSCE: Международна мисия за наблюдение на избори, 11 юли 2021 г.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа публикува на сайта си доклад с резултатите от наблюдението у нас по време на последните парламентарни избори.

Докладът започва с резюме на основните изводи на наблюдателите:

 

  • Предсрочните парламентарни избори на 11 юли бяха оспорвани и се проведоха при зачитане на основните свободи.
  • Обстановката по време на предизборната кампания беше доминирана от взаимни обвинения в корупция между предишната управляваща партия и служебното правителство и подкрепена от действията на правоприлагащите органи за справяне с купуването на гласове.
    Изборите се проведоха съгласно адекватна правна рамка, която претърпя значителни изменения непосредствено преди изборите, което затрудни подготовката за тях и се отрази на правната сигурност.
  • Техническите аспекти на изборите бяха управлявани по ефикасен начин, въпреки съкратеното време, пандемията от КОВИД-19 и късното приемане на някои важни процедурни правила.
  • Прозрачността и отчетността на финансирането на предизборната кампания бяха занижени заради недостатъчния надзор и ограничените изисквания за докладване.
  • Осигуреното от медиите редакционно и новинарско отразяване на предизборната кампания беше оскъдно, което повлия върху възможността на избирателите да направят информиран избор.
  • В ограничения брой наблюдавани избирателни секции, изборният процес беше прозрачен и процедурите като цяло се спазиха. Въвеждането на изключителната употреба на машинно гласуване за по-голямата част от избирателите беше осъществено като цяло успешно, като беше съобщено само за малки технически проблеми

При общите изводи по-специално за медиите се посочват:

  • високата концентрация на медийната собственост с възможност за политическо влияние;
  • липсата на задълбочено журналистическо отразяване, в разрез с международните стандарти;
  • липсата на цялостно разследване на нападенията над журналисти;
  • дефинирането на клеветата като престъпление по българското право (отсъствие на декриминализация);
  • още повече автоцензура;
  • както се отбелязва същевременно подобрен достъп на журналистите до публична информация, осигурен от служебното правителство.

На стр.15-18 от доклада се очертава картината на българските медии по време на кампанията и изборите. В тази част се сочат:

концентрацията в медийния сектор;

смяната на собствеността на двете големи частни телевизии като фактор, свързан със степента на свобода;

наличието на медии на политически партии;

мястото на БНТ и връзката между допълнителното й финансиране и редакционната й политика;

физически нападения срещу журналисти и отказ от правосъдие;

достъп до информация и благоприятни тенденции по време на служебното правителство;

медиите по време на кампания действат като платформа за кандидатите, а не като форум и пространство за журналистическо отразяване и дебати;

БНТ и Нова подчертано ограничават отразяването заради футбол, а БТВ – без посочване на конкретна причина (специално в сутрешния блок)

въздържането от отразяване се обяснява още с липсата на яснота какво е законосъобразно;

установява се количествено дефицит на отразяване в БНТ1, като две трети от времето е за ГЕРБ (“участниците в изборите получиха общо само 28 минути в сутрешните и вечерните централни новини, като те бяха посветени предимно на ГЕРБ (17минути), основно с положителен тон”). Общо наблюдение е, че тонът на отразяване на ГЕРБ е положителен или неутрален.

един абзац е посветен на пристрастността при селектирането и отразяването, посочени са поименно медии, заменили безпристрастното журналистическо отразяване с пропаганда в полза на ГЕРБ –  и 24 часа стои до Блиц, (но спомнете си кой чете приветствено слово пред абсолвентите на Факултета по журналистика преди 3-4 години);

един абзац е посветен на регулатора и взаимодействието му с ЦИК по време на кампания, посочва се, че е провеждан мониторинг, но се проследява защо в резултат от дейността на двата органа няма особена реакция на установени нарушения. Отчита се, че в изборния ден ЦИК наложи глоби на шест интернет страници.

В залючение:

 Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа предоставя поредния доклад, който в детайли описва съществени елементи на изборната кампания и провеждането на изборите.

Докладът не съдържа препоръки, но за сметка на това съдържа достатъчно факти, които показват – в частност –  слабостите на медиите, институциите и  законодателството (медийно, изборно, наказателно)  и особено неизпълнението на функцията на медиите  да съдействат за информиран избор. 

 

Съд на ЕС: Независимост на съдебната власт (Комисия v Полша)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Делото Комисия v Полша дефинира позицията на Съда по въпроси, свързани с независимостта на съдебната система.

1

  Заключението на генералния адвокат Евгени Танчев по дeло C791/19 Европейска комисия срещу Република Полша

„Неизпълнение на задължения от държава членка — Национални мерки, уреждащи дисциплинарен режим на съдиите — Член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС — Правова държава — Независимост на съдебната власт — Определение на дисциплинарни нарушения — Разглеждане на делото от независим и безпристрастен съд, създаден със закон — Разумен срок — Право на защита — Членове 47 и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Член 267 ДФЕС — Пречка пред правото на съдилищата да отправят преюдициални запитвания до Съда“

Комисията  твърди, че Република Полша не е изпълнила задължението си по член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, и изтъква четири основания за това: първо, квалифицирането на съдържанието на съдебни актове като дисциплинарно нарушение, второ, липсата на независимост и безпристрастност на Izba Dyscyplinarna Sądu Nawyższego (дисциплинарна колегия на Върховен съд, Полша, наричана по-нататък „дисциплинарната колегия“), трето, правомощието на председателя на тази колегия да определя по свое усмотрение компетентния съд, което има за последица, че дисциплинарните дела не се решават от създаден със закон съд, и четвърто, липсата на гаранция за разглеждането на дисциплинарните дела в разумен срок и на правото на защита на дисциплинарно обвинените съдии, както е закрепено в членове 47 и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).  Комисията твърди също, че Република Полша не е изпълнила задължението си по член 267, втора и трета алинея ДФЕС, тъй като правото на националните съдилища да отправят преюдициални запитвания, е ограничено от възможното започване на дисциплинарно производство срещу съдиите, които са упражнили това право.

Генералният адвокат подчертава нарастващия брой дела, образувани пред Съда относно законодателните промени, засягащи независимостта на съдебната власт в Полша.

На 25 октомври 2019 г. Комисията предявява настоящия иск пред Съда на основание член 258 ДФЕС. Тя моли Съда:

1)      да установи, че Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС:

–        като е допуснала съдържанието на съдебни актове да се квалифицира като дисциплинарно нарушение по отношение на съдиите от общите съдилища,

–        като не е гарантирала независимост и безпристрастност на дисциплинарната колегия, която има правомощие да осъществява контрол върху решенията по дисциплинарни дела срещу съдии,

–        като е предоставила на председателя на дисциплинарната колегия на Върховния съд правомощието да определя по свое усмотрение компетентния първоинстанционен дисциплинарен съд по делата относно съдиите от общите съдилища, с което не е гарантирала разглеждане на дисциплинарните дела от създаден със закон съд,

–        като е предоставила на министъра на правосъдието правомощието да назначава дисциплинарен обвинител към министъра на правосъдието, с което не е гарантирала разглеждане на дисциплинарните дела срещу съдиите от общите съдилища в разумен срок, а също и като е предвидила, че действията, свързани с назначаването на защитник и с поемането на защитата от него, не спират дисциплинарното производство и че дисциплинарният съд провежда производството въпреки отсъствието по уважителни причини на призования дисциплинарно обвинен съдия или на неговия защитник, с което не е гарантирала правото на защита на дисциплинарно обвинените съдии от общите съдилища;

2)      да установи, че като е допуснала правото на съдилищата да отправят преюдициални запитвания до Съда да бъде ограничавано чрез възможността за започване на дисциплинарно производство, Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 267, втора и трета алинея ДФЕС; и

3)      да осъди Република Полша да заплати съдебните разноски.

Заключението на ГА: споделя аргументация та на Комисията и предлага на Съда

1)      да установи, че като е допуснала съдържанието на съдебни актове да се квалифицира като дисциплинарно нарушение, като не е гарантирала независимостта и безпристрастността на дисциплинарната колегия, като е предоставила на председателя на дисциплинарната колегия правомощието да определя компетентния първоинстанционен дисциплинарен съд по делата относно съдиите от общите съдилища, като е предоставила на министъра на правосъдието правомощието да назначава дисциплинарен обвинител към министъра на правосъдието и като е предвидила, че действията, свързани с назначаването на служебен защитник и с поемането на защитата от него, не спират дисциплинарното производство, и че дисциплинарният съд провежда производството въпреки отсъствието по уважителни причини на призования дисциплинарно обвинен съдия или на неговия защитник, Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС;

2)      да установи, че като е допуснала правото на съдилищата да отправят преюдициални запитвания до Съда да бъде ограничавано чрез възможността за започване на дисциплинарно производство, Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 267, втора и трета алинея ДФЕС;

3)      да осъди Република Полша да заплати направените от нея съдебни разноски, както и тези, направени от Комисията; и

4)      да осъди Кралство Белгия, Кралство Дания, Република Финландия, Кралство Нидерландия и Кралство Швеция да понесат направените от тях съдебни разноски.

2

Решението на Съда (Голям състав)

Бездействие от страна на държава – Дисциплинарен режим, приложим към съдиите – Върховенство на закона – Независимост на съдиите – Ефективна съдебна защита в областите, обхванати от правото на Съюза – Член 19, параграф 1, втора алинея от ДЕС – Член 47 от Хартата на Основни права на Европейския съюз – Дисциплинарни нарушения поради съдържанието на съдебни решения – Независими дисциплинарни съдилища, създадени със закон – Зачитане на разумен срок и правото на защита в дисциплинарното производство – Член 267 ДФЕС – Ограничение на правото и задължението на националните съдилища да отнесе исканията за преюдициално запитване до Съда

1)       Като не гарантира независимостта и безпристрастността на Izba Dyscyplinarna (дисциплинарна камара) на Sąd Najwyższy (Върховен съд, Полша), който е отговорен за контрола на решенията, постановени в дисциплинарни производства срещу съдии;

– като позволи съдържанието на съдебните решения да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение срещу съдии от обикновените съдилища;

– чрез предоставяне на председателя на Izba Dyscyplinarna (дисциплинарна камара) на Sąd Najwyższy (Върховен съд) дискреционно правомощие да назначи дисциплинарния съд, компетентен на първа инстанция по дела, свързани със съдии от обикновени съдилища и по този начин – не е гарантирал, че дисциплинарните въпроси се разглеждат от трибунал, “създаден със закон”, и

– като не гарантира, че дисциплинарните дела срещу съдии от обикновените съдилища се разглеждат в разумен срок (член 112б, параграф 5, второ изречение от този закон), както и като се предвиди, че актовете, свързани със съветника по назначаването и поемането на отговорност тъй като защитата от последния няма суспензивен ефект върху провеждането на дисциплинарното производство (член 113а от споменатия закон) и че дисциплинарният съд провежда процедурата дори в случай на оправдано отсъствие на обвиняемия съдия, информиран или негов защитник (Член 115а, параграф 3 от същия закон) и следователно, като не гарантира спазването на правото на защита на съдиите от общите съдилища, които са поставени под въпрос,

Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 19, параграф 1, втора алинея от ДЕС.

2)       Позволявайки правото на съдилищата да сезират преюдициални запитвания до Съда на Европейския съюз да бъде ограничено от възможността за започване на дисциплинарно производство, Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 267 , втори и трети параграф, ДФЕС.

3

Развитието на процесите след произнасянето – Политико:

Часове по-късно полският конституционен съд обяви, че прилагането на временни мерки на Съда, свързани със съдебната власт, е противоконституционно – по същество пряко оспорва властта на Люксембургския съд.

ЕК многократно призова Полша да зачита правото на ЕС и го направи отново в четвъртък. „Комисията е дълбоко загрижена от решението на полския конституционен съд“, заяви говорител на обяд по обяд. „Това решение всъщност потвърждава притесненията ни относно върховенството на правото в Полша.“

Отделно от това полският конституционен съд разглежда  предложение на полския премиер Матеуш Моравецки за преглед на конституционността на части от Договорите за ЕС – искане, което Европейската комисия  призовава да бъде оттеглено.

Интересно е, че въпреки задълбочаващото се напрежение относно прилагането на правото на ЕС, Полша  разчита на  Съда да защити  интересите на държавата –  напр. Съдът   отхвърли жалба на Германия по дело, при което Съдът застана на страната на Полша в спор относно достъпа до газопровода OPAL на Германия.