Category Archives: закони и право

Запис от охранителна камера в заведение

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Министърът на правосъдието гостува в сутрешния блок на Нова телевизия и – в отговор на въпрос за контактите на президентски съветник, заснет от охранителна камера в заведение, след което записите са разпространени в социални мрежи и сайтове – коментира така:

Освен това за мен възниква един юридически въпрос – никой не попита за какво служат тези камери, това е едно безспорно прекрачване в частната сфера, въобще няма никакъв личен живот, отделно е, че публичните лица имат други граници на защита на личната сфера, но аз поставям един въпрос, който журналистите според мене също повече трябва да разискват […]

1

Министърът е прав, все по-малко има личен живот.

Конституцията предвижда, че никой не може да бъде следен, филмиран, записван – освен в предвидени в закон случаи.

Такъв закон е Законът за частната охранителна дейност. Охранителните камери осъществяват намеса в личния живот на основание на закон. (И по това заснемането на президентски съветник от охранителна камера в заведение се различава от заснемане на спящия Бойко Борисов или на спалнята му от посетител).

Но видеозаснемане от охранителни камери може да се осъществява законно при определени условия. Едно от тях – камерите да бъдат означени.

Сега внимание: разполагаме с председател на политическа партия ГЕРБ, а в последните десет години – и министър-председател, който смята означаването на видеокамерите за абсолютна глупост.

2

Министърът е прав, публичните фигури имат нисък праг на защита – но това не означава, че съвсем нямат защита. Съдът за правата на човека с практиката си създава ориентири за разграничаване на двата вида хипотези. Например когато разглежда заснемане със скрита камера на депутат, председател на парламентарната комисия за контрол върху хазарта, да посещава игрална зала – решение по делото Alpha Doryforiki Tileorasi Anonymi Etairia v. Greece.

Съдът е на мнение, че – когато влиза в зала за хазарт – A.C. би трябвало да очаква, че поведението му е наблюдавано и дори записано с камера, особено с оглед на фактa, че той е публична фигура.

Съдът подчертава още, че защитата, предоставена от член 10 от Конвенцията на журналистите, е подчинена на условието те да действат добросъвестно, за да предоставят точна и надеждна информация в съответствие с принципите на отговорната журналистика.

Съд на ЕС: отговорност на издателя за неправилен здравен съвет

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Стана известно решението по дело C‑65/20 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия) по дело VI срещу KRONE — Verlag Gesellschaft mbH & Co KG.

Защита на потребителите — Отговорност за вреди, причинени от дефект на стока — Директива 85/374/ЕИО — Член 2 — Понятие „дефектна стока“ — Екземпляр от печатен вестник, който съдържа неправилен здравен съвет

Запитването е отправено в рамките на спор между VI, австрийска гражданка, и KRONE — Verlag Gesellschaft mbH & Co KG, установено в Австрия медийно дружество, по повод иск на VI за обезщетение за вреди поради телесни повреди, получени след спазването на неправилен здравен съвет, публикуван в издаван от дружеството вестник.

KRONE публикува в рубрика, озаглавена „Hing’schaut und g’Sund g’lebt“ („Вижте и живейте здравословно“), статия за полезното действие на компрес от настърган хрян. Тази статия е подписана от Kräuterpfarrer Benedikt, който като експерт в областта на билколечението дава безплатни съвети в хроника, публикувана ежедневно от вестника. Статията съдържа следния текст:

„Облекчете ревматичната болка

Прясно едро настърган хрян може да помогне за намаляване на ревматичната болка. Засегнатите зони първо се натъркват с растително масло, след което върху тях се полага настърганият хрян и се притиска. Този компрес може да се остави върху съответните зони в продължение на два до пет часа”. Правилното време е от две до пет минути.

Ищцата в главното производство е следвала грешната публикация, след което е предявила иск KRONE — Verlag да заплати обезщетение за претърпените от нея телесни повреди и да бъде ангажирана отговорността на този издател. Следва да се прецени дали ако печатно издание, разглеждайки парамедицински теми, дава неправилен здравен съвет, чието спазване е увредило здравето на читател на това издание, публикацията представлява „дефектна стока“ по смисъла на тези разпоредби за защита на потребителите.

При тези обстоятелства Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 2 във връзка с членове 1 и 6 от [Директива 85/374] да се тълкува в смисъл, че за (дефектна) стока следва да се счита и материален екземпляр от всекидневник, който съдържа неправилен от професионална гледна точка здравен съвет, чието спазване причинява вреда за здравето?“.

Съдът:

Здравният съвет по естеството си представлява услуга. Може ли услугата, когато е включена в материална движима вещ, в случая вестник, да придаде дефект на самия вестник, поради факта, че съветът (услугата) е неправилен?

Не.

Услугата, а именно неправилният съвет, не се отнася до вестника, носител на информацията. Следователно посочената услуга не е част от елементите, които са присъщи на вестника и сами по себе си позволяват да се прецени дали стоката е дефектна. А и, формално, липсата на разпоредби в Директива 85/374 относно възможността да се ангажира отговорността за вреди, причинени от дефект на стока, за вредите, причинени от услуга, на която стоката е само физически носител, изразява волята на законодателя на Съюза.

Брой на вестник, който, разглеждайки парамедицински теми, дава неправилен здравен съвет, чието спазване е увредило здравето на читател на този вестник, не представлява „дефектна стока“ по смисъла на Директива 85/374.

Оздравяване на медийната среда: с участието на министър и генерален директор

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Отношенията между служебния министър на културата и генералния директор на обществената телевизия напоследък са доста интензивни.

Хрониката

След назначаването му за служебен министър проф. Минеков изпрати две писма до регулатора и до генералния директор на БНТ, в които се задават въпроси, свързани с редакционни решения. Но и повече – направи изказване, че се натрупват явления, които могат да го предизвикат да поиска оставката на Емил Кошлуков.

СЕМ е отговорил протоколно.

Кошлуков е отговорил, че спазва закона.

Вътрешни за БНТ структури – журналистически дружества и Управителният съвет – публикуват позиции срещу намеса в работата на БНТ. Управителният съвет (с двама юристи в състава: Христо Томов и Десислава Преображенска) сочи, че телевизията е “подложена на безпрецедентна атака”, и изпраща писма до ЕК, ЕП, ЕСРТ, държавите от ЕС и пр.

По време на пресконференция на 8 юни министърът отделя време на факти от биографията на Кошлуков, политическите му ангажименти в миналото, страницата с Ноуфрейм и ТВ7, трудовия му стаж в Алфа, който да се докаже от НАП и НОИ – за да премине към ограниченията за асоциирани лица по Магнитски, по повод на които министърът ще се обърне към ДАНС за изясняване дали Кошлуков е асоциирано лице.

Все в тази конференция има още един епизод, който ще влезе в учебниците – епизодът “Мила Бети”. Министърът чете (вероятно) мейл “Мила Бети, моля те, кажи, че Кошлуков има две или дори три години стаж при мен в телевизията”. Председателката на СЕМ Бетина Жотева е отрекла получаването на подобно писмо.

В отговор на сайта на обществената телевизия се появи Позиция на генералния директор, копирана от Фейсбук, в която се казва, че изнесените твърдения са “откровени лъжи и клевети”, без да се уточнява за кои твърдения става дума. Към това в предаването Още от деня на 9 юни се появи и самият генерален директор – и използва едни 17 минути в праймтайма на поверената му обществена телевизия за коментари, включително по твърденията на министъра – за финал с тезата “аз лежах в затвора, докато ти си лежал на плажа“.

Очаквано в предаването Още от деня на следващия ден 10 юни се появи министърът. Водещата се опитваше да задава риторични въпроси (“наистина ли смятате, че журналистите в БНТ са терористи”), на които министърът не обърна внимание (“интересувам се от стажа на генералния директор в Алфа, освен това нося подписка за оставката на генералния директор, покажете я в новините”). В последна сметка 14 минути и половина двамата в студиото говориха едновременно и на висок тон.

Кошлуков е казал, че ще си търси правата с всички законни средства.

А през вчерашния ден министърът е обобщил в интервю за Елена Йончева, че СЕМ не действа и “основното нещастие е, че законът е недействащ”.

Към дискусията

(а) Пред скоби: споделям мнението на министъра, че БНТ заслужава по-добро управление.

(б) Качеството на медийната среда е достигнало рекордно ниски нива. Усилията за оздравяване на медийната среда трябва да се подкрепят – но правото на ЕС държи правителството/министрите далече от програмни и кадрови решения.

(в) Основанията за предсрочно прекратяване на мандат на генерален директор са предвидени в закона – в частност грубо (едно или повече) или системно (установено от СЕМ) нарушение на принципите на закона. Решението се взема от регулатора. Мандатът на Кошлуков изтича през юли 2022. Същевременно има законодателен порив мандатите да се удължат на 5 години – сега са 3 години.

(г) За журналистиката в Още от деня на 9 и 10 юни:

В емисията на 9 юни Кошлуков си направи селфи. Журналистика там нe видях.
Можем само да спекулираме дали министърът е поискал право на отговор по реда на чл.18.2 ЗРТ (писмено) или посещава БНТ на общо основание за емисията на 10 юни. Ролята на водещата е различна в двете хипотези. Пред телевизията министърът каза на събралите се хора, че е дошъл за право на отговор. Ако е поканен за право на отговор, не го реализира. Успя да каже само едно-две изречения по темата (“Нямам роднини в ЦК”) и би могъл да подаде жалба за нарушение на ЗРТ.

Update. 18 юни 2021.

Площад Славейков публикува жалбата на служебния министър на културата до СЕМ:

Магнитски за Пеевски и др.

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

1. Пеевски на светло

Името на Дилян Пеевски не се споменаваше – или се споменаваше ограничено – години наред в българските медии:

преди фалита на КТБ – защото се знаеше малко за него, не се разграничаваше добре собствеността и ролята на Пеевски от ролята на майка му (и се налагаше да се пише за субекта Пеевски – Кръстева) и от Цветан Василев (съответно за субекта Василев – Пеевски – и без друго Цветан Василев каза на Валерия Велева, че Пеевски му е като син, преди да престане да му бъде).
след фалита на КТБ – по същите причини, по които името Дилян Пеевски отсъства от обвинителния акт в мегаделото “КТБ”.

А основания за споменаване имаше, но проправителствените медии го споменаваха главно като законодател и дарител. И – както Борисов казваше – като един депутат.

2. Правителството на САЩ

На 2 юни 2021, в деня на Ботев, това се промени. Набрали въздух, застанали “не пред Американското посолство, защото не може”, а някъде из Горен Лозенец, репортерки патетично наваксваха многогодишното си мълчание по темата Пеевски, като начало прочитайки изцяло и изразително изявление на Министерството на финансите на САЩ.

Пълният текст на български език.

Там се съдържа и следното: “В резултат от днешната мярка се блокира цялата собственост и право на собственост и други собственически права ( на посочените по-горе лица), които се намират в Съединените американски щати или са във владението или под контрола на граждани на САЩ и постоянно пребиваващи в САЩ. Такава собственост, право на собственост и други собственически права задължително трябва да се докладват на Службата за контрол на чуждестранни активи (OFAC). Освен това се блокират всички дружества, притежавани пряко или непряко (с дялово участие от или над 50 процента) от едно или няколко от санкционираните лица.

Ако не е налице общo или нарочно разрешение, издадено от OFAC, или освобождаване от задължението по друг начин, предписанията на OFAC по принцип забраняват всички транзакции от граждани на САЩ или постоянно пребиваващи в САЩ или транзакции на територията на САЩ (или извършвани транзитно през САЩ), отнасящи се до каквато и да е собственост или право на собственост и други собственически права на публично обявените или по друг начин санкционирани лица. Забраните включват каквато и да е форма на принос или предоставяне на средства, стоки или услуги от, на или в полза на санкционирано лице или получаването на каквато и да е форма на принос или предоставяне на средства, стоки или услуги от такова лице.”

3. Министерският съвет

Тъй като към момента няма изработена нормативна рамка, по която държавата да предприема действия в случай на санкции, наложени от органи на друга държава, Министерският съвет със свое решение от 4 юни:

(а) създава група от представители на Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите, Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) и Националната агенция за приходите (НАП), която в спешен порядък да изготви и да поддържа списък на лицата, които попадат и потенциално биха попаднали в обхвата на санкциите, наложени от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на Министерството на финансите на САЩ. В списъка на асоциираните лица да се включат:

всички физически лица и юридически лица, притежавани, контролирани или управлявани през последните пет години от лицата, включени в списъка на OFAC;
всички съдружници, акционери, управители и членове на органи на управление и контрол на юридическите лица от буква „а“, включени към момента и за последните 5 години.
всички физически лица и юридически лица, които бъдат установени от ДАНС и НАП в хода на прилаганите постоянни мерки за идентифицирането на степента на свързаност на лица с лицата от списъка.

Списъкът е публичен и се актуализира.

(б) възлага на министрите и другите органи на изпълнителната власт да “предприемат незабавни мерки с цел администрациите и ведомствата, държавните предприятия, търговските дружества с държавно и общинско участие в капитала и дружествата, които те контролират, както и други лица, в които упражняват правата на държавата, да прекратят отношенията си с лицата от списъка и да не влизат в нови взаимоотношения.”

Според Капитал това означава две линии на разширение спрямо посочените от МФ на САЩ ограничения:

“всички съдружници, акционери, управители и членове на органи на управление и контрол на фирмите в списъка на OFAC”. При това не само настоящите, а и за последните пет години. Това практически ще включи всички, които са били партньори или са заемали ръководни длъжности в официално декларираните бизнеси на Пеевски и Божков.
“всички физически лица и юридически лица, които бъдат установени от ДАНС и НАП в хода на прилаганите постоянни мерки за идентифицирането на степента на свързаност на лица с лицата от списъка”. Ограниченията следователно се очаква да се основават върху “не просто формална юридическа свързаност, а и финансова, като ще се проследяват финансови потоци, прехвърляния на активи и т.н. А също и евентуални данни, налични в службите.” В списъка могат да се окажат “компании като “Булгартабак”, “Юрий Гагарин”, “Техномаркет” и много други като официално свързани с Делян Пеевски. А също там може да се видят и имена на адвокати, мениджъри и всякакви други подставени лица, контролиращи активи за десетки и стотици милиони на хартия.” Според министъра на финансите “заради широкото понятие “асоциирани лица” в закона “Магнитски” решението е да се установят всички, които потенциално може да попаднат там и държавата да спре да работи с тях.”

4. Главният прокурор

В тази картина за главния прокурор и прокуратурата знаем, че

според тях те са сътрудничили със САЩ, за да се предприемат въпросните мерки;
също според тях те нямат достатъчно данни и “прокуратурата ще поиска от партньорските ни правоприлагащи органи конкретизиране и разширяване на посочената от тях информация”;
също според тях “по отношение на лицето Пеевски през годините от страна на прокуратурата са били извършвани редица проверки и предстои същите да бъдат анализирани”, но заедно с това ВКП се е самосезирала и за всекиго от лицата е “образувана отделна преписка, по която ще се събират данни за евентуално извършени престъпления”;
според посланик Мустафа посолството не планира среща с главния прокурор по повод мерките.

5. Последици за медиите

В медийния сектор също се очакват последици. Ще се види в регистъра на действителните собственици какво е останало на името на Пеевски след последните съобщения за разпоредителни сделки, но ако се окаже правилна интерпретацията, че терминът свързани лица има по-широк обхват от формалната юридическа свързаност и се мине към финансовата връзка и подставените лица, тогава ще има още последици за медиите. Например Бойко Ноев обръща внимание върху ТВ “Европа” – поради връзките с Пеевски на търговското дружество „ДиПи“ на Добрин Иванов, твърдян собственик на ТВ „Европа“.

Но първата последица за медиите вече е налице: едно табу по-малко. В този блог съм писала за Пеевски повече от 60 пъти, започва се с честотите, които Тройната коалиция дава на майка му и с отричането, че има медии и че са финансирани от КТБ.

Хората с увреждания и цифровото разделение

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Около 87 милиона души в Европейския съюз имат някаква форма на увреждане и поради това се сблъскват с пречки за своето икономическо и социално участие. Уврежданията обикновено се увеличават с възрастта: около половината от хората на възраст 65 години и повече съобщават, че имат увреждания. Според EU SILC (статистически данни на ЕС за доходите и условията на живот) и EU LFS (наблюдение на работната сила). 24,7% от населението на ЕС на възраст над 16 години има увреждания, от които 17,7% са умерени, а при 7% има сериозно ограничаване на дейностите.

Данните изискват засилени действия за утвърждаване на равното третиране, тъй като според Специално проучване на Евробарометър № 493, Дискриминацията в ЕС, от май 2019 г. повече от половината от всички хора с увреждания (52%) се чувстват дискриминирани в ежедневието си. Хората с увреждания се сблъскват със значителни различия в ключови области; например равнището на заетост е с 24,2 процентни пункта по-ниско от това на хората без увреждания, а рискът от бедност или социално изключване е с 10 процентни пункта по-висок от този на хората без увреждания.

През март 2021 г. Европейската комисия прие Стратегия за правата на хората с увреждания за периода 2021—2030 г.

Стратегията се основава на резултатите от предишната Европейска стратегия за хората с увреждания за периода 2010–2020 г., Въпреки постигнатия през последното десетилетие напредък хората с увреждания все още са изправени пред значителни пречки и са изложени на по-висок риск от бедност и социално изключване.

Националната стратегия за хората с увреждания 2021 – 2030 г. е приета в края на 2020 г.

Очакват се Заключения на Съвета на 14 юни, в които – освен другото – ще бъде подчертано значението на цифровизацията:

Политиките за насърчаване на независимия живот и пълното приобщаване и участие в общността са важни за гарантиране на достойно качество на живот за хората с увреждания. Необходимостта от тези политики става все по-неотложна, особено в застаряващите общества.

Цифровият преход предлага нови възможности по отношение на комуникацията, самоопределението, самостоятелните грижи, равното участие и помощните технологии за хората с увреждания. Новите технологии трябва да бъдат достъпни за всички хора с увреждания и за предпочитане разработени в съответствие с принципа на универсалния дизайн и с Европейския акт за достъпността, а доставчиците на поддържащи услуги следва да разполагат с подходящи умения, които да им позволяват да отговорят на нуждите на хората с увреждания. Пандемията от COVID-19 показа значението на достъпността на инструментите на ИКТ, необходими за телеконферентните връзки, договореностите за дистанционна работа, дистанционното обучение, онлайн пазаруването и достъпа до обществени услуги и информация, както и недостига на ИКТ специалисти в с обучение в областта на прилагането на достъпността. При планирането и разработването на цифрови услуги трябва да се вземат предвид достъпността, лесното използване, надеждността и цифровите умения, с цел да се избегне или смекчи цифровото разделение, при което хората с увреждания биха били изоставени.

Търговските съобщения на инфлуенсърите трябва да са означени

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Регулаторът на Обединеното кралство за рекламата (The Advertising Standards Authority, ASA) публикува изследване за търговските съобщения на инфлуенсърите в социалните медии. Докладът сочи „разочароващ общ процент на съответствие“ с правилата, изискващи рекламите в социалните медии да бъдат ясно означени като такива.

Кодексът на Обединеното кралство (CAP Code), който се прилага за платформите, изисква търговските съобщения да бъдат „очевидно разпознаваеми“ като такива (правило 2.1), това е валидно и за двата кодекса. В Обединеното кралство се препоръчва означаване с #ad на видно място. Според ASA това е ясен начин за означаване на рекламното съдържание. Ако инфлуенсърите не посочат, че получават заплащане за популяризиране на продукт или услуга, те нарушават правилата. Марките, с които работят с инфлуенсъра, също са отговорни за неозначеното съдържание.

През 2020 г. броят на жалбите, получени от регулатора за нарушения на инфлуенсъри, се е увеличил с 55% спрямо предходната година. Това е въпреки консултативната информация, която ASA предоставя на разположение и въпреки поредица от решения относно неозначени търговски съобщения на инфлуенсъри. Както отбелязва Докладът за мониторинг, ASA продължава да вижда „твърде много случаи на неозначена реклама“.

Оценката на ASA по-специално се фокусира върху съдържанието на Instagram, тъй като повечето жалби се отнасят до тази платформа и нейните функции. Според ASA рекламите в секторите за красота, храна и фитнес, облекло и свободно време имат особено ниски нива на съответствие.

По-конкретно са посочени недостатъци като непоследователно разкриване на рекламно съдържание, лоша видимост на означаването (например малки шрифтове), което затруднява разпознаването на реклама и др.

Докладът на ASA

An Influencer’s Guide to making clear that ads are ads – Ръководство на ASA за инфлуенсъри по дял 2 на кодекса

Източник IRIS 2021-5:1/7

Тръмп и социалните мрежи: актуалното състояние

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 4 юни 2021 година компанията Facebook оповести решение, следващо решението на Надзорния съвет от 5 май 2021 за казуса Тръмп: бившият президент беше безсрочно отстранен от социалната мрежа. Според Съвета Facebook не е следвало да налага наказание за неопределено отстраняване. Нормалните санкции на Facebook включват премахване на нарушаващото съдържание, определяне на период на временно спиране или трайно деактивиране на страницата и профила. Съветът разкритикува отворения характер намярката: “Съветът ни инструктира да преразгледаме решението и да отговорим по ясен и пропорционален начин и даде редица препоръки за това как да подобрим нашите политики и процеси”, пише в блога на компанията.

“Днес обявяваме нови протоколи за изпълнение, които да се прилагат в изключителни случаи като този, и потвърждаваме наказанието, обвързано със срок в съответствие с тези протоколи, които прилагаме към акаунта на г-н Тръмп. Предвид сериозността на обстоятелствата, довели до спирането на г-н Тръмп, смятаме, че действията му представляват сериозно нарушение на нашите правила, които заслужават най-високото наказание, предвидено в новите протоколи за изпълнение. Определяме срок за отстраняване две години, считано от датата на първоначалното спиране на 7 януари тази година.”

“В края на този период ще потърсим експерти, за да преценим отново риска за обществената безопасност и ако установим, че все още съществува сериозен риск, ще удължим ограничението и ще продължим да преоценяваме, докато този риск отпадне”, казват от компанията. “При определянето на двегодишната санкция искахме тя да бъде достатъчно дълга, за да позволи безопасен период от време след актовете на подбудителство, да бъде достатъчно значителна, за да възспира г-н Тръмп и други от извършването на такива тежки нарушения в бъдеще и да бъде пропорционална на тежестта на самото нарушение”.

“Предприехме съществени стъпки, за да отговорим на другите препоръки на политиката, които Съветът включи в своето решение. От 19-те препоръки на борда, ние се ангажираме да изпълним изцяло 15. Изпълняваме една препоръка частично, все още оценяваме две препоръки и не предприемаме допълнителни действия по една препоръка”. Пълните отговори на Facebook са достъпни тук.

Отделна важна тема е отношението към речта на политиците в мрежата, вж коментар в The Verge. Facebook планира да прекрати своята противоречива досега политика, която предпазва политиците от правилата за модериране на съдържанието, прилагани към други потребители – рязък обрат, който може да има глобални последици за използването на социалната мрежа.

Twitter заяви, че няма планове да допусне отново Тръмп.

YouTube съобщи, че може да деблокира профила му, когато рискът от насилие намалее.

Насоки относно член 17 от Директива 2019/790 за авторското право

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Понеделник, 7 юни 2021, е крайният срок, в който държавите от ЕС трябва да въведат в национални правни мерки новите правила на ЕС в областта на авторското право – новата Директива за авторското право за авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар.

Едва на 4 юни, практически при изтекъл срок за въвеждане на директивата, Европейската комисия публикува Насоки относно член 17 от Директива за авторското право, в които се предвиждат нови правила относно онлайн платформите за споделяне на съдържание.

Няма как държавите и да спазят срока, и да прочетат и съобразят Насоките.

Това не е прецедент, по подобен начин ЕК издаде в края на срока за въвеждане и двата си собствени акта, предвидени в третата ревизия на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги.

ЕК напомня за необходимостта от прилагане на още една директива в разглежданата област – Директива за телевизионните и радиопрограми относно предлагането от европейските радио- и телевизионни оператори на някои предавания чрез онлайн услугите им, достъпни зад граница.

Доклад на Бюрото за контрол върху СРС за 2020

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В разгара на скандала със заместник-председателя на Бюрото на СРС Илко Желязков (кой е Илко Желязков? – Второ главно на ДС, ДАНС, Пеевски) излезе поредният доклад за СРС през 2020 г.

2020 Доклад на Бюрото за контрол върху специалните разузнавателни средства

Секция Доклади

Цифрова самоличност в ЕС

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейската комисия предлага рамка за европейска цифрова самоличност, която ще бъде достъпна за всички граждани на ЕС, пребиваващи в ЕС лица и предприятия в ЕС.

Гражданите ще могат да доказват самоличността си и да споделят електронни документи от своите европейски портфейли за цифрова самоличност с натискането на един бутон на телефона си. Те ще имат достъп до онлайн услуги чрез своята национална цифрова идентификация, която ще се признава в цяла Европа. Най-големите платформи ще бъдат задължени да приемат европейските портфейли за цифрова самоличност по искане на ползвателя, например като доказателство за неговата възраст. Използването на европейския портфейл за цифрова самоличност винаги ще бъде по избор на потребителя.

Съгласно новия регламент държавите членки ще предлагат на гражданите и предприятията цифрови портфейли, които ще могат да свържат техните национални цифрови самоличности с данни за други лични характеристики (напр. свидетелство за управление на МПС, дипломи, банкова сметка). Тези портфейли могат да бъдат предоставяни от публични органи или от частни субекти, които се признават от съответната държава членка.

Новите европейски портфейли за цифрова самоличност ще дадат възможност на всички европейци да получават достъп до услуги онлайн, без да се налага да използват частни методи за идентификация или да споделят излишно лични данни. С това решение те ще имат пълен контрол върху данните, които споделят.

Комисията ще подкрепи прилагането на европейската рамка за цифрова самоличност чрез програмата „Цифрова Европа“, а много държави членки са предвидили проекти за прилагането на решения за електронно управление, включително на европейската цифрова самоличност в своите национални планове.

Цифровият компас на Комисията за 2030 г. определя редица общи и етапни цели, чието постигане ще бъде подпомогнато от европейската цифрова самоличност. Например до 2030 г. всички основни обществени услуги следва да бъдат достъпни онлайн, а 80 % от гражданите следва да използват електронни решения за доказване на самоличност (eID).

Няма обаче изискване към държавите да разработят национална цифрова самоличност и да я направят оперативно съвместима с разработените от други държави членки решения, което води до големи различия между държавите. С настоящото предложение се премахват тези недостатъци.

Европейска цифрова самоличност — въпроси и отговори

Европейска цифрова самоличност — факти

Регламент за европейската цифрова самоличност

Препоръка относно европейската цифрова самоличност

Уебстраница за електронната идентификация и удостоверителните услуги

Доклад за оценката на Регламента относно електронната идентификация и удостоверителните услуги

Цифрово десетилетие — съобщение за медиите