Category Archives: закони и право

Съдът на ЕС отхвърля жалбата на Унгария срещу резолюцията на ЕП, с която се задейства процедурата по чл.7 ДЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес стана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑650/18 с предмет жалба за отмяна на основание член 263 ДФЕС – Унгария,  жалбоподател, подпомагана от  Република Полша, встъпила страна, срещу Европейския парламент. Генерален адвокат: M. Bobek.

С резолюция от 17 май 2017 г. относно положението в Унгария Парламентът възлага на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи да изготви специален доклад относно тази държава членка с оглед на провеждането на пленарно гласуване по мотивирано предложение, с което да се призове Съветът на Европейския съюз да предприеме действия съгласно член 7, параграф 1 ДЕС. Този доклад е приет на 25 юни 2018 г.

През септември 2018 Европейският парламент приема спорната резолюция, задействаща процедурата по чл.7 ДЕС: “По мотивирано предложение на една трета от държавите членки, на Европейския парламент или на Европейската комисия Съветът, с мнозинство от четири пети от своите членове, след като получи одобрение от Европейския парламент, може да констатира наличието на очевиден риск от тежко нарушение от държава членка на ценностите, посочени в член 2.”

Унгария иска от Съда да отмени спорната резолюция. Република Полша   встъпва в производството в подкрепа на исканията на Унгария.

Съдът:

  1. Спорната резолюция може да бъде предмет на съдебен контрол.
  2. Гласовете въздържал се не трябва да се отчитат, за да се определи дали е достигнато изискваното в чл. 354 мнозинство от две трети. Въздържането от гласуване според Съда на ЕС не е “подаден глас”.

прессъобщение

Обединено кралство: новини и актуални предавания в обществените медии

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Не намаляват. Новините и актуалните предавания в обществените медии на Обединеното кралство през последните 15 години не намаляват – при намаляващи детски предавания, образователни предавания, рязко намалени развлекателни предавания.

Така разбират обществената си мисия.

Ще е интересна аналогична графика за българските обществени медии и актуалната им публицистика.

7E3491E9-7BF1-4790-B5C7-13653C6080F0

Цифров сертификат на ЕС за COVID

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 1 юни 2021 е завършен важен етап от реализацията на цифровия сертификат на ЕС за COVID: в действие беше пусната техническата система на равнище ЕС, която позволява да се извършва сигурна проверка на сертификатите, като се съблюдава строго защитата на личните данни.

Сертификатът на ЕС е предложен от Комисията с оглед на възобновяването на безопасните пътувания през лятото. Той е безплатен, сигурен и достъпен за всички. На разположение в цифров вид или на хартия, той ще служи като доказателство, че дадено лице е ваксинирано срещу COVID-19, дало е отрицателен резултат при изследване или се е възстановило след преболедуване.

eu_digital_covid_certificate_map_20210601

След постигнатото между Европейския парламент и Съвета политическо споразумение от 20 май относно регламента, уреждащ сертификатите, започва работа порталът за проверка на елементите за сигурност, съдържащи се в QR кодовете на всички сертификати. Така гражданите и държавните органи могат да бъдат сигурни в истинността на сертификатите. По време на проверката не се обменят или запазват лични данни.

От 10 май насам 22 държави вече са тествали успешно портала. Въпреки че регламентът ще се прилага от 1 юли, всички държави членки, които вече са приключили с техническите тестове и са готови да издават и проверяват сертификати, могат да започнат да използват системата на доброволна основа. Още днес седем държави членки — България, Чехия, Дания, Германия, Гърция, Хърватия и Полша — решиха да се свържат към портала и започнаха да издават първите сертификати на ЕС. Някои държави изчакват всички функции да бъдат налични на национално ниво, преди да дадат старт на цифровия сертификат на ЕС за COVID. Така броят на вече свързалите се ще нарасне през следващите дни и седмици.

Актуална информация за хода на работата е на разположение на специален уебсайт.

Следващи стъпки

Политическото споразумение от 20 май трябва да бъде официално прието от Европейския парламент и Съвета. Регламентът ще започне да се прилага от 1 юли, като за държавите членки, които се нуждаят от допълнително време, е предвиден шестседмичен период на постепенно въвеждане. Успоредно с това Комисията ще продължи да осигурява техническа и финансова помощ за държавите членки за присъединяването им към портала.

Съобщение на Министерството на здравеопазването по темата

Доъплнително става ясно, че след 4 юни преиздаване ще е възможно без електронен подпис.

Основни тенденции в европейския аудиовизуален сектор

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската аудиовизуална обсерватория в Страсбург има ново издание с актуални данни за европейските медии: телевизия, филми и видео. Очертана е голямата картина на европейския аудиовизуален сектор с много четливото обобщение на данните от изследванията на Обсерваторията, включително за въздействието на пандемията COVID-19 върху различните аудиовизуални индустрии в Европа.

През октомври 2020 г. 89% от филмите в услугите VOD вече са имали кино издание. Така че ефектът „директно към видео“ не е достигнал пазара на TVOD в този момент.

Производството на телевизионни сериали очевидно се увеличава още преди задържането на COVID да увеличи търсенето.

Данните за 2019 г. показват, че глобалните аудиовизуални пазари са доминирани от САЩ по отношение на приходите -73%. За Европа остават 10%.

През периода преди пандемията се забелязва растеж на по-малките пазари. Двуцифрен ръст е постигнат от пазари като Португалия, България, Грузия и Словашката република.

KT EN 5

Download Key Trends 2020/2021

Регламент (ЕС) 2021/818 за създаване на програма „Творческа Европа“ (2021—2027 г.)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Официален вестник на ЕС е публикуван Регламент (ЕС) 2021/818 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2021 година за създаване на програма „Творческа Европа“ (2021—2027 г.)

Програмата действа за срок от седем години, за да се съгласува нейната продължителност с тази на многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г.

За целите на програмата секторите на културата и творчеството са дефинирани в член 1, като  включват, inter alia, архитектура, архиви, библиотеки и музеи, художествени занаяти, аудиовизуална дейност (включително филми, телевизия, видеоигри и мултимедия), материално и нематериално културно наследство, дизайн (включително моден дизайн), фестивали, музика, литература, сценични изкуства (включително театър и танц), книги и издателска дейност, радио и визуални изкуства.

Програмата включва:

  1. направление Култура, което обхваща секторите на културата и творчеството, с изключение на аудио-визуалния сектор;
  2. направление MEDIA, което обхваща аудио-визуалния сектор;
  3. междусекторно направление, което обхваща действия във всички сектори на културата и творчеството.

Направление Култура следва да насърчава изграждането на мрежи от творчески общности и да стимулира трансграничното и мултидисциплинарното сътрудничество с използването на различни набори от умения, като художествени, творчески, цифрови и технологични умения.
В аудиовизуалния сектор е необходима намеса на Съюза, която да съпътства политиките на Съюза за цифровия единен пазар. 

Междусекторното направление има за цел да развива потенциала на сътрудничеството между различните сектори на културата и творчеството, и да предложи решения на общите предизвикателства, с които те се сблъскват. От съвместния хоризонтален подход се извличат ползи от гледна точка на трансфера на знания и административната ефективност. В този контекст бюрата на Програмата допринасят за постигането на целите на Програмата и за нейното изпълнение.

Финансовият пакет за изпълнението на Програмата в периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2027 г. възлиза на 1 842 000 000 EUR. Индикативно разпределение:

Програмата действа за срок от седем години, за да се съгласува нейната продължителност с тази на многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г.

За целите на програмата секторите на културата и творчеството са дефинирани в член 1, като  включват, inter alia, архитектура, архиви, библиотеки и музеи, художествени занаяти, аудиовизуална дейност (включително филми, телевизия, видеоигри и мултимедия), материално и нематериално културно наследство, дизайн (включително моден дизайн), фестивали, музика, литература, сценични изкуства (включително театър и танц), книги и издателска дейност, радио и визуални изкуства.

Програмата включва:

  1. направление Култура, което обхваща секторите на културата и творчеството, с изключение на аудио-визуалния сектор;
  2. направление MEDIA, което обхваща аудио-визуалния сектор;
  3. междусекторно направление, което обхваща действия във всички сектори на културата и творчеството.

Направление Култура следва да насърчава изграждането на мрежи от творчески общности и да стимулира трансграничното и мултидисциплинарното сътрудничество с използването на различни набори от умения, като художествени, творчески, цифрови и технологични умения.
В аудиовизуалния сектор е необходима намеса на Съюза, която да съпътства политиките на Съюза за цифровия единен пазар. 

Междусекторното направление има за цел да развива потенциала на сътрудничеството между различните сектори на културата и творчеството, и да предложи решения на общите предизвикателства, с които те се сблъскват. От съвместния хоризонтален подход се извличат ползи от гледна точка на трансфера на знания и административната ефективност. В този контекст бюрата на Програмата допринасят за постигането на целите на Програмата и за нейното изпълнение.

Финансовият пакет за изпълнението на Програмата в периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2027 г. възлиза на 1 842 000 000 EUR.

Индикативно разпределение:

  • най-малко 33 на сто за направление Култура;
  • най-малко 58 на сто за направление MEDIA;
  • до 9 на сто за междусекторно направление.

 

Насоки на ЕК за по-ефективно прилагане на Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия публикува насоките си относно първия по рода си в световен мащаб Кодекс за поведение връзка с дезинформацията, който следва да бъде превърнат в по-ефективен инструмент за борба с дезинформацията.

Подходът на ЕС за противодействие на дезинформацията се основава на защитата на свободата на изразяване и други права и свободи, гарантирани от Хартата на основните права на ЕС. В съответствие с тези права и свободи, вместо да криминализира или забрани дезинформацията, Стратегията на ЕС има за цел да направи онлайн средата и нейните участници по-прозрачни и отговорни,  овластявайки гражданите и насърчавайки отворени демократични дебати.

За тази цел ЕС се стреми да мобилизира всички заинтересовани страни, включително публичните власти, бизнеса, медиите, академичните среди и гражданското общество. Основен елемент на усилията на ЕС е  Кодексът на практиките за дезинформация, в сила  от октомври 2018 г.

Кодексът е иновативен инструмент за осигуряване на по-голяма прозрачност и отчетност на онлайн платформите, както и структурирана рамка за наблюдение и подобряване на политиките на платформите за дезинформация.

Оценката на Комисията за прилагането на Кодекса  разкри значителни недостатъци.  Оценката също така подчерта липсата на подходящ механизъм за мониторинг, включително ключови показатели за ефективност (KPI), липса на ангажименти за достъп до данните на платформите за проучване на дезинформацията и ограничено участие на заинтересованите страни, по-специално от рекламния сектор.

Това ръководство излага възгледите на Комисията за това как платформите и други съответни заинтересовани страни да засилят мерките си за отстраняване на пропуските и недостатъците в Кодекса и да създадат по-прозрачна, безопасна и надеждна онлайн среда.

В насоките се призовава за подсилване на Кодекса чрез неговото укрепване в следните области:

  • По-голямо участие с индивидуализирани ангажименти;
  • Прекратяване на финансирането на дезинформацията;
  • Гарантиране на интегритета на услугите;
  • Предоставяне на възможност на ползвателите да разпознават и сигнализират за дезинформация;
  • Увеличаване на обхвата на проверката на фактите и предоставяне на по-голям достъп до данни за изследователите;
  • Стабилна рамка за мониторинг.

European Commission Guidance on Strengthening the Code of Practice on Disinformation (COM(2021) 262 final)

Facebook предприема нови мерки срещу дезинформацията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

NRP_Misinfo_Header

Нова информация от компанията:

Започваме да прилагаме нови начини да информираме хората, ако те взаимодействат със съдържание, което е оценено като дезинформация, както и да предприемем по-решителни действия срещу хора, които многократно споделят дезинформация във Facebook.

Независимо дали става въпрос за невярно или подвеждащо съдържание за COVID-19 и ваксини, климатични промени, избори или други теми, ние работим по-малко хора да виждат дезинформация в нашите приложения. 

Също така ако попаднете на страница, която многократно е споделяла съдържание, оценявано като дезинформация, ще видите прозорец с препратка към повече информация, който ще ви помогне да вземете информирано решение дали искате да следвате страницата.

Стоян Мавродиев отново води дела срещу журналист

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стоян Мавродиев, вече адвокат от Кофийската адвокатска колегия, отново в действие. Нищо ново не е научил, нищо старо не е забравил. 

Капитал пише:

Бившият директор на Българска банка за развитие Стоян Мавродиев и кипърският гражданин Майкъл Тимвиос са завели дела за клевета срещу финансовия редактор на вестник “Капитал” Николай Стоянов в Софийския районен съд. Става въпрос за общо три тъжби, от които за две миналата седмица са връчени призовки на журналиста и вече има насрочени заседания. По третата все още няма разпореждане и не са получени документи.

Претенциите са към две различни статии от миналата година, които обаче са свързани помежду си и в които са описани косвени връзки между Мавродиев и Тимвиос.

Без да оспорва правото на всеки да защитава името си в съда, редакцията на “Капитал” и акционерите в “Икономедиа” виждат в тези синхронно предприети действия опит за натиск и заглушаване на критичните медийни гласове в страната. Исковете носят някои от отличителните черти на SLAPP (стратегическо дело срещу публично участие), при които водещата идея е не да бъдат спечелени, а да бъдат отказани медии, активисти, неправителствени организации и т.н. от активна гражданска позиция под страх от присъди или непосилни финансови санкции.

Николай Стоянов е четвъртият журналист от “Капитал”, срещу когото Стоян Мавродиев завежда дела, след Десислава Николова, Галя Прокопиева и Росен Босев. Преди повече от година Мавродиев беше отстранен от поста си на председател на съвета директорите и главен изпълнителен директор на ББР. Това стана след публикация на “Капитал” с автор Николай Стоянов.

Няма съмнение, че името на Николай Стоянов влиза в докладите за свободата на изразяване за 2021 година.

Цифровото бъдеще на Европа: цифровият единен пазар и използването на изкуствения интелект

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Приета е Резолюция на Европейския парламент от 20 май 2021 г. относно изграждането на цифровото бъдеще на Европа: премахване на пречките пред функционирането на цифровия единен пазар и подобряване на използването на изкуствения интелект за европейските потребители.

Резолюцията взема предвид Съобщението на ЕК  COM (2020) 67 final Изграждането на цифровото бъдеще на Европа и Бялата книга на ЕК за изкуствения интелект СОМ (2020) 65. 

Подслушването: неефективно, а също бракониерски и нелегално

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Специализираният наказателен съд е давал до 15 разрешения на ден за използване на специални разузнавателни средства. За 2020 година специализираните съдилища са издали 2798 разрешения за СРС.

Разрешенията се дават произволно, не от съдии, а от служители по сигурността.

Има неофициална информация, че службите използват частни компании, добре оборудвани с подслушвателна техника и техника за проследяване. В този случай въпросните компании предоставят информация на службите съвсем бракониерски и нелегално. В тези хипотези, разбира се, никакви следи няма.

Само три процента от информацията, събрана със СРС-та се използва за нуждите на наказателния процес и националната сигурност.

Адв. Екимджиев за БНР, Радио Варна