Доналд Тръмп вече притежава блог, една от целите на който е лесно да се споделят възгледите на Тръмп в социалните мрежи.
„От бюрото на Доналд Дж. Тръмп“, “From the desk of Donald J. Trump,” съдържа публикации от 24 март насам. Постингите са кратки, туито- образни.
В „Държавен вестник“ е обнародван Законът за изменение и допълнение на Изборния кодекс, приет от 45-ото Народно събрание на 29 април 2021 г.
Публикувани са изменения в парламентарния правилник.
Независимо от краткия живот на този парламент, промените показват посока на мислене на парламентаристите по отношение на законодателния процес.
Три примера – за прозрачността; за изскванията към законопроектите, внасяни от народни представители; за режима на достъп на журналистите.
Телевизия “Европа” и каналът за международни новини “Евронюз” са подписали партньорско споразумение, заради което телевизията ще се преименува на “Евронюз България”. Няма да има промяна в собствеността на медията или кадрови промени, но към телевизията ще има редакционен борд, който ще се ръководи от ‘Евронюз”. Това обявиха от ръководството на българската медия на пресконференция.
Ходът заслужава внимание предвид институционалните оценки и общественото финансиране, давани от ЕС на Евронюз – иначе частна компания с мажоритарен собственик – 88 на сто частно дружество Média Globe Network – и 12 на сто общо – публични медии и органи: CT (Czech Republic), CyBC (Cyprus), ENTV (Algeria), ERT (Greece), TT (Tunisia), NMA (Egypt), France Télévisions (France), PBCU (Ukraine), PBS (Malta), RAI (Italy), RTBF (Belgium), RTE (Ireland), RTP (Portugal), RTR (Russia), RTVSLO (Slovenia), SNRT (Morocco), SSR (Switzerland), TVR (Romania), TV4 (Sweden), YLE (Finland), Métropole de Lyon, Département du Rhône, Région Auvergne-Rhône-Alpes, ADMIC (Abu Dhabi).
Седалище във Франция, в обхвата на френската регулаторна рамка.
1
„Евронюз“
Европейската комисия подкрепя „Евронюз“и спонсорира изготвянето на програми по въпроси, свързани с ЕС, от самото създаване на информационния канал. През 2010г. Комисията приема в свое решение, че „Евронюз“ допринася за общия европейски интерес в областта на информацията. От тогава насам се предоставят средства от ЕС с последователни рамкови споразумения за партньорство. През 2018 г. Комисията е заделила 19,96 млн. евро за финансиране на „Евронюз“. В периода 2014—2017г. плащанията от Комисията за „Евронюз“ са се увеличили от 30% до 38% от годишния оборот на информационния канал.
През 2009 г. ГД „Комуникация“ на Комисията извършва независима оценка на основните договорни отношения между „Евронюз“ и Комисията, която заключава, че „Евронюз“ може да претендира, че предоставя обществена услуга. След тази оценка Комисията приема, че „Евронюз“ е орган, чиято цел е от общ европейски интерес в областта на информацията,и признава , че каналът се намира в ситуация на фактически монопол и е специален орган поради високото му ниво на специализация при изпълнение на дейности със специфични характеристики. За 2010 – 2018 г. рамковото споразумение за партньорство и произтичащата от него безвъзмездна помощ се възлагат без покана за представяне на предложения. Липсата на официален механизъм за координация между различните генерални дирекции, които сключват специфични договори с „Евронюз“, намалява прозрачността на финансирането за „Евронюз“и на неговото отчитане. След 2018 правната рамка се променя и възможността за финансиране от ЕС се преразглежда. Не намерих нови потвърждения дали ЕК още споделя оценката от 2009, освен този отговор на петиция за откриване на нов паневропейски новинарски канал – не, казва ЕК, ние вече финансираме един.
Същевременно нито една държава от ЕС не е предоставила на „Евронюз“ статут на орган, натоварен със задължение да предоставя обществени услуги, или на обществена медия, нито „Евронюз“ не получава пряко финансиране от държавите. Държавите също така не прилагат към „Евронюз“ принципа на „задължителен пренос“.
2
ТВ “Европа”
ТВ Европа беше собственост на Емил Стоянов, бивш евродепутат от ГЕРБ, а от 2017 е собственост на Добрин Иванов. Накратко, както обобщава Дневник –
Добрин Иванов стана популярен около опита на държавата да национализира “Дунарит”. Неговата фирма “Дипи” придоби от свързаната с Делян Пеевски Viafot Limited вземане от оръжейния завод, което няколко седмици по-късно продаде на синдиците на КТБ срещу обещание да му бъде платено с активи на банката, които вече са били предлагани на търгове, но не се е намерил купувач.
Малко след това Иванов покани Георги Харизанов, определен през 2020 година като “човека, на който Бойко Борисов е заложил да бъде двигател на ГЕРБ”, за изпълнителен директор. Преди това той оглавяваше Института за дясна политика и беше водещ на предаването “Имате думата”, което се излъчваше в близката до депутата от ДПС Делян Пеевски тогава медия “Канал 3”.
Бивол, български партньор в международното разследване FinCen, пише за връзка към Добрин Иванов в материали по делото Магнитски.
3
Партньорството: Евронюз България
Съобщението за подписаното споразумение на сайта на Евронюз.
Медиите правят аналогия на това партньорство с партньорството на Николай Бареков със CNN. Все пак разлики има: докато предишният случай беше изцяло на плоскостта на частни интереси, тук – както се вижда – ТВ Европа на Добрин Иванов се очертава да има принос към новинарски канал, подкрепян финансово в различни форми от ЕС. Подкрепата на ЕС за телевизия на Добрин Иванов е проблемна.
Атанас Чобанов от Бивол инициира подписка с пет въпроса към Евронюз относно критериите за селекция на български партньор за бранда Евронюз България.
4
Устава и ценностите
В информацията за подписаното партньорство беше цитиран представител на Евронюз да казва, че в договора има клауза: “При нарушаване на устава и ценностите компанията ще оттегли бранда си”.
На сайта на Евронюз не се намира устав. Не е ясно ценностите допускат ли собственици от типа на Добрин Иванов.
Комисията Фон дер Лайен очертава политиката на ЕС по отношение на цифровата икономика и цифровото общество.
През март 2021, една година след приемането на цифровата стратегия, ЕК прие съобщение, с което обяви нов инструмент за управление – т.нар. цифров компас – начин на представяне на дейности, свързани с цифровата икономика и цифровото общество, в четири предметни области.
ЕС предстои да решава важни задачи със значение за ефективно цифрово десетилетие (2020-2030):
По предварителна информация в декларацията ще се препотвърдят основните права на ЕС като свобода на изразяване, достъп до информация, защита на личните данни и личната неприкосноваеност онлайн, защита на интелектуалната собственост. Заедно с това обаче ще се изисква универсален достъп до интернет услуги, сигурна и надеждна онлайн среда, универсално цифрова компетентност и медийна грамотност, достъпни и ориентирани към човека цифрови обществени услуги и администрация, защита и овластяване на децата в онлайн пространството, достъп до цифрови здравни услуги.
На 15 декември 2020 г. Комисията публикува Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно достъпни и справедливи пазари в цифровия сектор (DMA, Digital Markets Act, Законодателен акт за цифровите пазари) и DSA, Digital Services Act, Законодателен акт за цифровите услуги.
Становище 1/2021 се отнася до акта за цифровите услуги DSA.
Становище 2/2021 е важно от гледна точка на организация на прилагането на DMA съвместно с GDPR и приложимото законодателство на Съюза относно европейската стандартизация.
Пол Келер от Institute for Information Law (IViR) e автор на публикация, която заслужава отбелязване: It’s 23 April 2021, so where is the Advocate General opinion in Case C-401/19 Poland v Parliament and Council? 23 април е, къде е становището на Генералния адвокат по дело C-401/19 Полша срещу Парламента и Съвета?
Публикацията засяга въпроси, свързани с хода на въвеждане на Директивата за авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар (ЕС) 2019/790.
Полша атакува разпоредбата пред Съда на ЕС и поиска от Съда да отмени член 17, параграф 4, буква б) и член 17, параграф 4, буква в) in fine (а именно в частта, съдържаща израза „и са положили максимални усилия за предотвратяване на бъдещото им качване в съответствие с буква б)“) от Директива (ЕС) 2019/790. Полша твърди, че прилагането на член 17 ще доведе до цензура и ще ограничи свободата на изразяване и свободата да се получава и разпространява информация, гарантирана в член 13 от Хартата на основните права на ЕС.
В публикацията на КСВ* се напомня, че на изслушването на страните през ноември 2020 генералният адвокат Saugmandsgaard Øe е обявил, че ще представи заключението си на 22 април 2021 г. Но миналата седмица Съдът е обявил нова дата – 15 юли 2021 г.
Същевременно от ЕК се очакват насоки за прилагане на чл.17, но такива все още няма.
Крайният срок за прилагане на директивата (ЕС) 2019/790 е 7 юни 2021, така че държавите действат в ситуация не само без произнасяне на Съда, но и без заключение на ГА, а също и без обещаните насоки на ЕК.
Няма как да не направим паралел с въвеждането на третата ревизия на медийната директива – Директива (ЕС) 2018/1808: насоките на ЕК бяха оповестени през юли, срокът за въвеждане изтече през септември и веднага след изтичане на срока ЕК откри процедури срещу 23 държави, които не бяха завършили въвеждането към изтичане на срока, въпреки че голямата част имаха законопроекти и очакваха началото на работата на парламента, какъвто беше и случаят с България.
Според публикацията пренасрочването на датата за заключението на ГА изглежда като опит на ГА да се опита да вземе предвид липсващите към момента насоки на ЕК. Така че ЕК или трябва да действа, или рискува да увеличи вероятността от отмяна на части от член 17.
Отбелязва се още събитие от изминалата седмица – изказването на комисаря за вътрешния пазар Тиери Бретон пред комисиите CULT и JURI на Европейския парламент, в което именно беше анонсът за Акт за свободата на медиите. В публикацията се извежда друг акцент от участието на Бретон: “насоките на ЕК ще бъдат публикувани през следващите седмици, но в същото време той отказа да потвърди, че съдържанието на насоките ще се основава на правната интерпретация, която Комисията е представила пред Съда на ЕС.” Това според автора може да е знак, че “Комисията е намалила ангажимента си да гарантира, че прилагането на член 17 трябва да защитава основните права на потребителите – което прави решението на ГА да отложи заключението си още по-разумно”.
Изглежда, че – специално по отношение на крайно неясния и много противоречиво посрещнат член 17 – държавите са оставени сами на себе си седмици преди изтичане на срока за въвеждане на директивата (ЕС) 2019/790.
И това започва да прилича на стил на Комисията: (когато) в директивите се приемат неясни текстове, държавите успяват да задължат ЕК за издаде насоки по най-противоречиво тълкуваните разпоредби, насоките се бавят и се създава впечатление, че не ЕК, а определени държави стават водещи в идеите за постигане на трудни баланси, а ЕК само ги следва.
В България е формирана работна група със заповед на министъра на културата за въвеждане на директивата (ЕС) 2019/790. На сайта на МК беше обявена и Консултация със заинтересованите страни по въвеждане на Директива (ЕС) 2019/790 на ЕП и на Съвета в националното законодателство (26 юни 2020).
*Kluwer Copyright Blog e блог №2 в блоговете за интелектуална собственост, сериозен източник на информация и форум за научни дискусии.
Решението на ЕСПЧ по делото Benitez Moriana and Iñigo Fernandez v. Spain ( 9 март 2021) се отнася до двама испански граждани, публикували отворено писмо в регионален вестник, в което те критикуват решение на административния съд и твърдят, че съдията е показал „пристрастност и липса на компетентност“, липса на интерес към техническите въпроси и непознаване на съдебната практика.
В отговор срещу тях започва наказателно производство и те са осъдени за „тежка обида, извършена публично“. При обжалване решението е потвърдено, като съдът се позовава на ограничението, породено от необходимостта от защита на честта на другите. Жалбоподателите подават жалба до ЕСПЧ, твърдейки, че тези решения в испанските съдилища представляват неоправдана намеса в правото им на свобода на изразяване съгласно член 10 от Конвенцията за правата на човека.
Съдът прилага теста за пропорционалност и установява, че има намеса в свободата на изразяване, тя е предвидена в закона и има цел в обществен интерес. Но необходима ли е намесата в едно демократично общество? Съдът намира, че намесата е непропорционална по следните причини:
Нарушение на чл.10.
Ще се заснема ли броенето на гласовете е въпрос, който не получи окончателен отговор по същество във ВАС преди изборния ден, подробности в Медиапул, жалбата на Демократична България.
В изявление Демократична България заявява, че не се отказва от видеонаблюдението, като ще се заснема процеса, а не лицата на участниците.
Новината е, че Върховният административен съд ще отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз преди да се произнесе по делото – и въпросите са:
Върховните магистрати отбелязват в определението си: „Доколко и какви лични данни биха се събрали при едно евентуално видеозаснемане на преброяването и установяването на резултатите е въпрос на организация и регламентация на изборният процес, респ. рамките в които и субектите по отношение на които би се осъществило видеозаснемане. Подобна регламентация обаче е пар екселанс изключена посредством забраната, инкорпорирана в обжалваният акт – Указания. Ето защо и следвайки дотук изведената линия на разсъждение, за настоящият състав изниква въпроса, след като съображение 4 и съображение 129 от преамбюла на Регламента въвеждат императивно изискването за пропорционалност на мерките, прилагани от надзорните органи на дъргавите членки при спазване на съюзното законодателство, то допуска ли разпоредбата на чл. 6 б.“д“ от общия Регламент национална мярка като процесната, която забранява пар екселанс ведозаснемане на процеса на отваряне на изборните кутии и установяване на изборните резултати, поради риск от потенциално видеозаснемане на лицата, участници в изборния процес, без да допуска дори анализ и допълнителна регламентация на изискванията към обработка на личните данни, с оглед предвиденото по чл.5 от Регламента.“
Безспорен е фактът, че членовете на секционните избирателни комисии и лицата имащи право да присъстват в изборните помещения имат публично качество и изпълняват законово регламентирана, обществена дейност, при провеждане и приключване на изборния процес. Същите се регистрират публично, присъстват публично и са достъпни и разпознаваеми за всички гласоподаватели в процеса на гласуване. В този смисъл след регистрацията им и влизането им в изборното помещение в началото на изборният ден, разпознаваемостта и идентификацията им е несъмнена, респ. защитата на личният им живот – относително условна. От което следва извода, че реализирането на преследваната цел също е под условие, пише в определението на ВАС.
Kомисията за защита на конкуренцията (КЗК) е разрешила на БТК да купи доставчици на интернет и телевизия – “Нет 1” и “КомНет” (Решение 402/2021), съобщава Капитал.
В същия ден КЗК е одобрила още една сделка на БТК за пловдивския кабелен оператор N3, който според данните на КРС за 2019 г. е имал 26 хил. телевизионни абонати и 4200 интернет потребители (Решение 403/2021).
Очаква се и още едно придобиване от БТК на регионален бизнес.
United Group, компанията собственик на БТК, преди това купи Нова бродкастинг Груп и контролираните от нея компании – “Нет инфо” “Дарик нюз”, “Ви бокс”, “Елит медиа България”, “Радио Веселина” “Радио Експрес”, “Витоша ФМ”, “Агенция Витоша” и “Агенция Атлантик”, както и вестникарската група “Телеграф” на Пеевски.
Ето как се описва “придобиващото предприятие” в решенията на КЗК:
Икономическата група, към която принадлежи „БТК“ ЕАД, осъществява контрол върху следните предприятия с регистрация в България:
3.1.1. „НЕТ ИС САТ“ ЕООД е еднолично дружество с ограничена отговорност, вписано в ТР към АВп с ЕИК 121516804, със седалище и адрес на управление в гр. София, п.к. 1784, бул. „Цариградско шосе“ № 115и. Капиталът на дружеството е изцяло собственост на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД.
3.1.2. „БТК НЕТ“ ЕООД е еднолично дружество с ограничена отговорност, вписано в ТР към АВп с ЕИК 131320608, със седалище и адрес на управление в гр. София, п.к. 1784, бул. „Цариградско шосе“ № 115и. Капиталът на дружеството е изцяло собственост на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД.
3.1.3. „НУРТС България“ ЕАД е еднолично акционерно дружество, вписано в ТР към АВп с ЕИК 201105038, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Изток“, ул. „Пейо К. Яворов“ № 2. Капиталът на дружеството е изцяло собственост на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД.
3.1.4. „НУРТС ДИДЖИТЪЛ“ ЕАД е еднолично акционерно дружество, вписано в ТР към АВп с ЕИК 200685249, със седалище и адрес на управление в гр. София, п.к. 1164, ж.к. „Изток“, ул. „Пейо К. Яворов“ № 2. Капиталът на дружеството е изцяло собственост на „НУРТС България“ ЕАД.
3.1.5. „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД (Нова/НБГ) е еднолично дружество с ограничена отговорност, вписано в ТР към АВп с ЕИК 205738443, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Искър, бул. „Христофор Колумб“ № 41, ет. 6. Капиталът на дружеството е изцяло собственост на „Юнайтед медия“ С.а.р.л. (United Media S.a.r.l.), дружество с ограничена отговорност, учредено и съществуващо съгласно законите на Люксембург, с регистрационен номер В184939, със седалище и адрес на управление: бул. „Пиер Фриден“ № 43, 1543, Люксембург.
3.1.6. „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД упражнява пряк/непряк едноличен контрол върху следните предприятия:
– „Нет Инфо“ ЕАД е еднолично акционерно дружество, вписано в ТР към АВп с ЕИК 202632567, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Искър, бул. „Христофор Колумб“ № 41, ет. 6 (100%);
– „Дарик нюз“ ЕООД е еднолично дружество с ограничена отговорност, вписано в ТР към АВп с ЕИК 175032949, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Искър, бул. „Христофор Колумб“ № 41, ет. 3. (100% чрез „Нет Инфо“ ЕАД);
– „Ви Бокс“ ЕАД е еднолично акционерно дружество, вписано в ТР към АВп с ЕИК 175323082, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Искър, бул. „Христофор Колумб“ № 41, ет. 3 (100% чрез „Нет Инфо“ ЕАД);
– „Елит Медиа България“ ЕООД е еднолично дружество с ограничена отговорност, вписано в ТР към АВп с ЕИК 130275893, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Възраждане, ул. „Арх. Петко Момчилов“ № 2, ет. 4 (100%);
– „Радио Веселина“ ЕАД е еднолично акционерно дружество, вписано в ТР към АВп с ЕИК 115164960, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Лозенец“, ул. „Сребърна“ № 21, ет. 7 (100%);
– „Радио Експрес“ АД е акционерно дружество, вписано в ТР към АВп с ЕИК 831053592, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Лозенец“, ул. „Сребърна“ № 21, ет. 7. Капиталът на дружеството е разпределен между „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД с 96,54% и „Агенция Витоша“ ЕООД с 3,46%;
– „Витоша ФМ“ ЕООД е еднолично дружество с ограничена отговорност, вписано в ТР към АВп с ЕИК 131365158, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Лозенец“, ул. „Сребърна“ № 21, ет. 7(100%);
– „Агенция Витоша“ ЕООД е еднолично дружество с ограничена отговорност, вписано в ТР към АВп с ЕИК 831654881, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Лозенец“, ул. „Сребърна“ № 21, ет. 7 (100% чрез „Витоша ФМ“ ЕООД);
– „Агенция Атлантик“ ЕООД е еднолично дружество с ограничена отговорност, вписано в ТР към АВп с ЕИК 831905305, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Лозенец“, ул. „Сребърна“ № 21, ет. 7 (100% чрез „Витоша ФМ“ ЕООД).
– „Вестник Телеграф“ ЕООД е еднолично дружество с ограничена отговорност, вписано в ТР към АВп с ЕИК 205461291, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 – Н ет.6 (100% чрез „Нет Инфо“ ЕАД).
3.1.7. „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД упражнява пряк/косвен съвместен контрол върху следните предприятия:
– „Файненшъл Маркетплейс“ АД е акционерно дружество, вписано в ТР към АВп с ЕИК 204346635, със седалище и адрес на управление в гр. София 1756, район „Изгрев“, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3, Литекс тауър, етаж 2 (съвместен контрол на „Кредит Гарант БГ“ ООД и „Нет Инфо“ ЕАД);
– „Грабо Медия“ АД е акционерно дружество, вписано в ТР към АВп с ЕИК 203412406, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив 4000, район „Източен“, бул. „Източен“ № 94, етаж 6. Дружеството е под съвместния контрол на всичките си акционери: „Нет Инфо“ ЕАД с (….)*%, С. Ватралов с (….)*%, Н. Павлов с (….)*% и В. Величков с (….)*%.
– „Атика Ева“ АД е акционерно дружество, вписано в ТР към АВп с ЕИК 203710235, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Средец“, бул. Мизия № 23. Дружеството е под съвместния контрол на „Атика Медия България“ ООД ((….)*%) и „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД ((….)*%);
– „Издателска къща Борба“ АД е акционерно дружество, вписано в ТР към АВп с ЕИК 200614908, със седалище и адрес на управление в гр. Велико Търново, ул. „България“ № 2, ет. 4. Дружеството е под съвместния контрол на „Вестник Телеграф“ ЕООД (50%) и трети лица (физически лица).
Независимо от тази богата картина КЗК решава, че може
“обосновано да се приеме, че нотифицираната сделка следва да бъде безусловно разрешена при условията на чл. 26, ал. 4 от ЗЗК.” по отношение на две, а след това и по отношение на още едно търговско дружество.