През 2018 г. в ЕС е приет Регламент (ЕС) 2018/302 за преодоляване на необоснованото блокиране на географски принцип и на други форми на дискриминация въз основа на националността, местопребиваването или мястото на установяване на клиентите в рамките на вътрешния пазар и за изменение на регламенти (ЕО) № 2006/2004 и (ЕС) 2017/2394 и Директива 2009/22/ЕО.
Комисията ще продължи да наблюдава въздействието на регламента и ще направи равносметка преди края на 2022 г. относно напредъка по отношение на трансграничните бариери.Резултатът от това наблюдение ще определи дали Комисията ще обмисли предлагането на изменения на регламента или други последващи мерки, включително подходяща законодателна намеса.
История от ABAJournal: Мъж обрал банка. Четири месеца по-късно арестуват Окело Чатри за обира. Помага информация за притежателите на мобилни устройства, които са били до мястото на престъплението. Google може да събира данни за местоположението от хора, които използват Google Maps и други услуги на своите мобилни устройства. Google казва, че получава до 180 такива искания всяка седмица.
Адвокатите на Чатри твърдят, че тези искания към доставчиците са противоконституционни, характеризирайки ги като „общи и засягащи всеки потребител на Google, който е бил в близост до банка в предградието на Ричмънд по време на пиковите часове в понеделник вечерта“. Според тях подобно разкриване на самоличност по местоположение дори за кратко време на многолюдно място – като Таймс Скуеър в Манхатън – може да разкрие данни за хиляди хора. Отговаря ли на Конституцията „поставянето на мрежа в океана”? Стивън Смит, пенсиониран федерален съдия, смята, че отговорът зависи от това дали е вероятно да се дава информация само за заподозрени.
Изданието дава примери и със съдии, които са отказали да издадат разрешение да се иска разкриване. „Потенциалът да се използват възможностите на Google за идентифициране на нарушител чрез идентифициране на всички по времето и мястото на престъплението може да е примамлив“, пише съдията Фуентес, „но ако правителството идентифицира този нарушител чрез разкриване на самоличността на неизвестни невинни лица, един федерален съд в Съединените американски щати не трябва да разрешава такава намеса.“ Но друг съдия в Илинойс е разрешил разкриване на самоличността на хората до местата на извършени палежи за време от 15 до 30 минути, като смята, че всеки съдия действа според разумността на издирването. Вече има и искове на невинно обвинени, само защото устройството им се е оказало в близост до местопрестъпление.
В щата Ню Йорк е внесен законопроект за забрана на подобно обратно търсене по местоположение. “Лесно е да се види как разкриването може да бъде насочено конкретно към онези, които участват в законен протест”, казват вносителите. „Особено в наши дни.“
На 27 ноември е внесен от МС – на 2 декември е било първото четене в комисия, а утре, 4 декември, е първото четене в зала. ГЕРБ подкрепя.
Както посочва Сега, сред най-важните промени е улесненото възстановяване на разходи за чуждестранни продуценти, които снимат на територията на България. Това е вариация на т.нар. поправка “Ню Имидж”, за която стопаните на студиото в Бояна лобират от 2006 г. насам.
Министърът Банов беше казал – след шумно възлагане от премиера впрочем, който тогава се беше върнал от Хърватия – в официоза 24 часа: в Хърватия е цяла индустрия, голяма атракция, готови са да дойдат и тук сериозно чуждите продуценти, ако бъдат стимулирани и пр.
ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия, № 002-01-68, внесен от Министерския съвет на 27.11.2020 г.
На редовно заседание на Комисията по културата и медиите, проведено на 2 декември 2020 г. беше обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия, № 002-01-68, внесен от Министерския съвет на 27.11.2020 г. На заседанието присъстваха от Министерството на културата: Боил Банов – министър на културата, Весела Щерева – парламентарен секретар, Миглена Кацарова – директор на Дирекция „Правнонормативна дейност и обществени поръчки“, Жана Караиванова – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Национален филмов център“; както и представители на организации от филмовата индустрия.
От името на вносителя законопроектът беше представен от г-н Боил Банов. С предложения законопроект се предлагат промени в чл.17, насочени към увеличаване на финансирането на националното филмопроизводство, отделяне на подпомагането на фестивали и културни прояви в отделна схема, както и създаване на нова схема за възстановяване на разходи, която има като ефект стимулиране на инвестиции в сектора. Увеличава се броят на филмите и се променя дефиницията за изчисляване на средностатистическия бюджет. Заложено е годишният размер на средствата за схема за държавна помощ за производство на филми при спазване на изискванията и сроковете на Регламент (ЕС) № 651/2014 да не може да бъде по-малък от сумата на средностатистическите бюджети за предходната година, съответно на 12 пълнометражни игрални филма, 22 пълнометражни документални филма и 250 минути анимация. Предлага се въвеждането на схема за държавна помощ за възстановяване на разходи или така наречените стимули. Признатите ефекти от въвеждането на стимулите са икономически, културни, социални придобивки и други, изразяващи се във висока добавена стойност, работни места, повишаване на квалификацията на кадри в различни сектори на икономиката, свързани с производството на филми, културен туризъм и национално брандиране. Разработена е нова концепция, засягаща сформирането на консултативно-експертните органи към изпълнителния директор на Изпълнителната агенция „Национален филмов център“. Съставите на Националните художествени комисии се предлага да бъдат намалени от 9 на 7 членове, а мандатът им съкратен от една година на 6 месеца. Създават се две нови комисии за оценка на проекти за възстановяване на разходи и за фестивали и културни прояви, с оглед на регламентиране на схеми за държавна помощ. Всяка от тях да бъде с по петима членове, като и двете включват по двама външни експерти, а останалите членове са служители на Националния филмов център и на Министерството на културата. С цел оптимизация на дейността и създаване на необходимата оперативност при извършване на финансова оценка на проектите по всички схеми за държавна помощ, се премахва финансовата комисия. Предлага се финансовата оценка на проектите да бъде извършвана от служители от състава на Националния филмов център. Съставите на Националната комисия за категоризация на филми се намаляват от 8 на 5 броя, а членовете от 7 на 5 за всеки състав.
По време на дискусията участие взеха народните представители Евгени Будинов, Нона Йотова, Тома Биков, Красимир Велчев, Велислава Кръстева, Тодор Байчев, Христиан Митев, Мария Цветкова и Анастас Попдимитров, които изразиха подкрепа за законопроекта и се обединиха около становището да бъде удължен срокът за предложения между първо и второ гласуване.
Отношение по законопроекта взеха Милко Лазаров от Съюза на българските филмови дейци, Божидар Илиев от Асоциацията на българските киносалони, Краси Ванков от Асоциацията на филмовите и телевизионните продуценти и Лъчезар Велинов от Асоциацията на българските анимационни продуценти, които ще изпратят свои становища до Комисията.”
Няма стенограма, няма други изказвания все още качени на сайта на парламента, когато се появят, ще ги видите ТУК.
Европейската комисия прие План за действие в подкрепа на възстановяването и преобразуването на медийния и аудио-визуалния сектор.
Планът съсредоточен върху три области на дейност и десет конкретни действия:
Възстановяване
По силата на механизма за възстановяване и устойчивост във всеки национален план за възстановяване и устойчивост ще бъде предвидено минимално равнище от 20 % от разходите за цифрови технологии. За постигането на тази цел ще се вземат мерки за насърчаване на създаването и разпространението на цифрово съдържание, като например цифровите медии. Освен това планът за действие има за цел:
1) Улесняване на достъпа до подкрепа от ЕС чрез специален инструмент за медийните дружества за намиране на всички съответни възможности за финансиране от ЕС. За тази цел ще се предоставят насоки за това как да се кандидатства за съответната подкрепа от ЕС в контекста на многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г., но също така и чрез национални планове за възстановяване и устойчивост;
2) Насърчаване на инвестициите в аудио-визуалната индустрия чрез нова инициатива MEDIA INVEST, чиято цел е да мобилизира инвестиции в размер на 400 млн. евро в рамките на 7-годишен период;
3) Стартиране на инициатива „NEWS“ за обединяване на действия и подкрепа за сектора на информационните медии. Инициативата включва пилотен инвестиционен проект NEWS с участието на фондации и други частни партньори, достъп до заеми, подкрепяни от гаранцията InvestEU, безвъзмездни средства, както и европейски форум на информационните медии с представители на сектора. Специално внимание ще се обърне на местните медии.
Трансформация
Планът за действие има за цел да подкрепи екологичната и цифровата трансформация на сектора:
4) Стимулиране на европейските пространства за медийни данни за обмен на данни и иновации;
5) Насърчаване на европейска индустриална коалиция за виртуална и разширена реалност, за да се помогне на медиите в ЕС да се възползват от тези многоизмерни технологии, и стартиране на медийна лаборатория за ВР за проекти за нови начини за разказване и взаимодействие;
6) Улесняване на обсъжданията и действията за постигане на неутралност по отношение на климата от страна на индустрията до 2050 г.
Създаване и предоставяне на възможности
И накрая, гражданите и предприятията са в центъра на усилията, очертани в плана за действие, за да се създадат и предоставят повече възможности за европейските граждани. Тези действия включват:
7) Започване на диалог с аудио-визуалната индустрия за подобряване на достъпа до и наличността на аудио-визуално съдържание в целия ЕС, за да се помогне на индустрията да се разрасне и да достигне до нови аудитории, а потребителите да се възползват от голямо разнообразие от съдържание;
8) Насърчаване на европейските медийни таланти, включително чрез насърчаване на многообразието пред и зад камерата, както и чрез издирване и подкрепа за новосъздадените медии;
9) Предоставяне на повече възможности на гражданите, включително чрез засилване на медийната грамотност и подкрепа за създаването на независимо алтернативно обединяване на новини;
10) Засилване на сътрудничеството между регулаторните органи в рамките на Групата на европейските регулатори за аудио-визуални медийни услуги (ERGA), за да се гарантира правилното функциониране на медийния пазар на ЕС.
ЕК подчертава връзката на този план с европейския план за действие за демокрация, който има за цел укрепване на свободата и плурализма на медиите в цяла Европа, с акцент върху защитата на журналистите – оповестен също днес – и с предстоящите предложения на Комисията относно законодателния акт за цифровите услуги и законодателния акт за цифровите пазари, които ще имат за цел модернизирането на правната рамка, приложима за цифровите услуги в ЕС.
Днес Европейската комисия представя своя План за действие за европейската демокрация, чиято цел е оправомощаване на гражданите и изграждане на по-устойчиви демокрации в целия ЕС.
Никога връзката между демокрация, информация и медии не е била по-ясна.
Планът съдържа мерки за насърчаване на свободни и честни избори, укрепване на свободата на медиите и борба с дезинформацията.
Очакват се и мерки във връзка с политическата реклама, които ще бъдат насочени към спонсорите на платено съдържание и каналите за производство и разпространение, включително онлайн платформи, рекламодатели и политически консултанти с цел изясняване на съответните им отговорности.
Европейската комисия също така ще препоръча мерки за справяне с проблема, свързан с безопасността на журналистите, и ще представи инициатива за тяхната защита от стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, станали известни като SLAPP, Strategic Lawsuits Against Public Participation.
Накрая, Комисията ще насочи усилията си за преразглеждане на действащия Кодекс за поведение във връзка с дезинформацията, като засили изискванията за онлайн платформите и въведе строг мониторинг и надзор.
Чета в Twitter:
Vera Jourova: The era of gentlemen’s agreement and self-regulation on disinformation is over.
На 13 октомври 2020 г. Съветът прие заключения, с които насърчава държавите членки да използват цифрови инструменти на всички етапи на съдебните производства. Съветът призова Комисията да разработи до края на 2020 г. всеобхватна стратегия на ЕС относно цифровизацията на правосъдието.
Преглеждат се публикации, които вече са свалени от , за да се определи дали са нарушили общностните стандарти. Става ясно, че при тях има повече от 20 000 съобщения, които са били премахнати, от които са избрани отделни случаи въз основа или на по-широкото им социално въздействие, или на тяхното значение за правилата на Facebook за това как компанията модерира съдържание онлайн.
Според Политико такива са напр. съобщения от Махатхир Мохамад, бившият лидер на Малайзия, който каза, че мюсюлманите имат право да убиват французи заради предишната колониална история на тази страна; съобщение, което популяризира теориите за конспирация COVID-19 пред голяма група във Facebook във Франция; съобщение срещу Азербайджан по повод войната с Армения, а също използването на цитат от Гьобелс, който анонимен потребител на Facebook публикува, за да критикува настоящата администрация на САЩ.
Окончателните решения вероятно ще дойдат през януари и ще представляват тест за това как може да работи такъв независим надзор.
Заедно с това започва работа и т.нар. Истински надзорен съвет (Real Oversight Board, по подобие на Real Donald Trump), който не е съставен от компанията, а от правни експерти и критици на Facebook. Те ще провеждат свои разследвания на съдържание във Facebook, което изглежда да нарушава правилата – например призив на бившия главен стратег на Тръмп Стив Банън за обезглавяване на водещия служител в областта на общественото здравеопазване в САЩ Антъни Фаучи и на Кристофър Рай, директор на ФБР. Facebook премахна публикацията, но не изтри профила на Банън. „Бизнес моделът на Facebook подкопава демокрацията, общественото здраве и неприкосновеността на личния живот“, казват от Истинския надзорен съвет.
Today the Oversight Board announced its first cases and the opening of the public comment process. https://t.co/571Zpqij1C
В Обединеното кралство се обсъжда бъдещето на новинарството, в частност и на новинарството в обществените медии.
Често се правят сравнения с БиБиСи, обикновено за да се посочат като недостижим образец. Те наистина са. Но ето нещо интересно: едно изказване на бившия миинстър на културата и цифровата икономика Ед Вейзи, сега член на парламентарната комисия за комуникации. Като подчертава значението на обсъждането на отношенията между платформи и издатели, по-нататък депутатът отбелязва значението на онлайн присъствието на обществените медии – тема, която в момента е актуална и тук в контекста на обсъждания ЗИД ЗРТ, засягащ финансирането на обществените медии.
Как се предлага да стане това в България? Като се промени философията на лицензирането. Това се предлага в проекта. Обществената мисия да се реализира, съответно да се финансира, независимо дали съдържанието е в услуга, която е предназначена за разпространение чрез радиочестотен спектър, или в друга услуга или дейност, необходима обаче за изпълнението на мисията. Така най-накрая обществените медии ще получават финансиране и за онлайн съдържание – което сега формално е извън тарифата на МС, предвиждаща средства “за час програма”.
В момента Офкомне регулира онлайн присъствието на БиБиСи, казва Вейзи, а трябва. Точно тази задача решава (една от задачите, които решава) и въпросният ЗИД ЗРТ у нас. Вейзи се надява правителството и индустрията да обърнат внимание на препоръките в доклада на парламентарната комисия. Тук се очаква също институциите да придвижат този проект.
Breaking News? The Future of UK Journalism makes a range of recommendations on how to create the conditions for the news industry to thrive, as @edvaizey explains. THREAD: pic.twitter.com/GNfRzDNIip
— Lords Communications and Digital Committee (@LordsCommsCom) November 27, 2020
Комисия на Камарата на лордовете в Обединеното кралство препоръча компаниите, които използват новинарско съдържание, да бъдат принудени да плащат за това.
Министърът на културата Оливър Даудън обяви, че ще бъде създадено ново “звено за цифрови пазари”, което да гарантира честна конкуренция между платформите. Новият орган ще управлява поведението на платформите, за да гарантира, че потребителите и търговските дружества няма да бъдат поставени в неравностойно положение от технологични гиганти.
Доколкото става ясно от медиите, Facebook ще създаде специален раздел за новини Facebook News, в който новините ще са от проверени източници. Facebook News ще се управлява от специално наети служители по договор (сontractors, not employees), които ще решават какво да се включи в раздела. Някои новинарски издания във Великобритания вече са проявили интерес – The Economist, The Guardian, The Independent, London Evening Standard, Liverpool Echo, Manchester Evening News, The Mirror, The Scotsman, STV и The Yorkshire Post. Присъединили са се и Cosmopolitan, Wired, GQ, Glamour, Vogue и др.
BREAKING