Група народни представители внасят в Конституционния съд искане с предмет установяване на противоконституционност на чл. 251б, ал. 2, изречение трето, чл. 251 в, ал. 2, изречение второ, чл. 251г, ал. 4 относно думите „и в случаите по чл. 251б, ал. 2, изречение трето“ и чл. 251г1, ал. 1, изречение второ, ал. 3 и 4 относно думите „и чл. 251в, ал. 2, изречение второ“ от Закона за електронните съобщения и на свързания с тях § 51 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
Става въпрос за допускането на достъп до трафични данни по време на пандемия без предварителен съдебен контрол от страна на широк кръг лица – със Закона за извънредното положение, а след това за постоянно.
Днес стана известно решението – Решение №15/2020 по дело №4/2020.
С 10 на 2 гласа (Павлина Панова, Анастас Анастасов) КС реши:
Обявява за противоконституционни чл. 251б, ал. 2, изречение трето, чл. 251в, ал. 2, изречение второ, чл. 251г, ал. 5 относно думите „и в случаите по чл. 251б, ал. 2, изречение трето“ и чл. 251г1, ал. 1, изречение второ, ал. 3 и 4 относно думите „и чл. 251в, ал. 2, изречение второ“ от Закона за електронните съобщения (обн., ДВ, бр. 41 от 22.05.2007 г., последно изм. и доп., ДВ, бр. 69 от 4.08.2020 г.) и § 51 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (обн., ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., последно изм. и доп., ДВ, бр. 98 от 17.11.2020 г.
Имах възможност да представя
правно мнение. Поддържам тезата за противоконституционност –
Правото на личен живот не е привилегия само когато времената са добри. Във всяка криза намесата трябва да бъде пропорционална и строго необходима, т.е най-слабата възможна за достигане на обществено необходимото. Нямам убеждение, че това е българският случай на задържане и достъп до трафични данни за целите на противодействие на пандемията.