Category Archives: закони и право

Директива за аудиовизуалните медийни услуги: процедура за нарушение срещу България и още 23 държави

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес Европейската комисия е открила процедури за нарушение срещу 23 държави от ЕС  и Обединеното кралство, тъй като не са приели новите правила в третата ревизия на медийната директива. Тези нови правила на ЕС имат за цел да създадат регулаторна рамка на медийните услуги в цифровото време.

Крайният срок за транспониране на ревизираната директива за аудиовизуалните медийни услуги в националното законодателство беше 19 септември 2020 г. Според ЕК  само Дания, Унгария, Холандия и Швеция са нотифицирали националните си мерки, с които въвеждат напълно директива (ЕС) 2018/1808.

Няма как  – по съображения за пълнота – да не се отбележи, че  въвеждането на директивата зависи от издаването на указания от  ЕК в две особено сложни зони, а указанията бяха издадени през юли 2020 – два месеца преди изтичане на 21-месечния срок  – когато законопроектите е трябвало по общата логика вече да са минали през правителствата и да са в националните парламенти.

Това са фактите за сроковете.

САЩ: шефът на Агенцията за киберсигурност уволнен с туит

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Президентът Доналд Тръмп е уволнил с туит Крис Кребс, един от най-висшите държавни служители в киберсигурността. Причината е отношението на Кребс към дезинформацията за изборите, голяма част от която идваше от самия Белия дом.

Тръмп беше назначил Кребс за директор на Агенцията за киберсигурност и сигурност на инфраструктурата (Cybersecurity and Infrastructure Security Agency, CISA) през 2017 г. CISA е натоварена със защитата на американската критична инфраструктура, обширна област, варираща от изборна технология до производство на ваксини и информационна сигурност на правителствени системи. Много от най-чувствителните мрежи на САЩ попадат в обхвата на CISA. Бъдещата роля на CISA ще бъде ключова, тъй като правителството се опитва да подреди стратегията си във все по-сложно киберпространство.

CISA е в много силна позиция, казва Сузана Сполдинг, чието име се носи като потенциален секретар по вътрешната сигурност в администрацията на Байдън. С наближаването на президентството на Байдън членовете на двете партии се надяват на по-голям бюджет за агенцията. Мандатът на CISA включва управление на проблеми с киберсигурността, но също така защита срещу други видове заплахи, като тероризъм u климатични бедствия.

Източник: MIT Technology Review

Конституционен съд: Решение 15/2020 за достъпа до трафични данни по време на пандемия

от Нели Огнянова
лиценз CC BY
Група народни представители внасят в Конституционния съд искане с предмет установяване на противоконституционност на чл. 251б, ал. 2, изречение трето, чл. 251 в, ал. 2, изречение второ, чл. 251г, ал. 4 относно думите „и в случаите по чл. 251б, ал. 2, изречение трето“ и чл. 251г1, ал. 1, изречение второ, ал. 3 и 4 относно думите „и чл. 251в, ал. 2, изречение второ“ от Закона за електронните съобщения и на свързания с тях § 51 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
 
Става въпрос за допускането на достъп до трафични данни по време на пандемия без предварителен съдебен контрол от страна на широк кръг лица – със Закона за извънредното положение, а след това за постоянно.
 
 
Днес стана известно решението – Решение №15/2020 по дело №4/2020.
 
С 10 на 2 гласа (Павлина Панова, Анастас Анастасов) КС реши:
Обявява за противоконституционни чл. 251б, ал. 2, изречение трето, чл. 251в, ал. 2, изречение второ, чл. 251г, ал.  5 относно думите „и в случаите по чл. 251б, ал. 2, изречение трето“ и чл. 251г1, ал. 1, изречение второ, ал. 3 и 4 относно думите „и чл. 251в, ал. 2, изречение второ“ от Закона за електронните съобщения (обн., ДВ, бр. 41 от 22.05.2007 г., последно изм. и доп., ДВ, бр. 69 от 4.08.2020 г.) и § 51 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (обн., ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., последно изм. и доп., ДВ, бр. 98 от 17.11.2020 г.
 
Решение №15/  17.11.2020 г.  Решението следва българската конституционна практика и практиката на Съда на  ЕС.
 
Имах възможност да представя правно мнение.  Поддържам тезата за противоконституционност –
 
Правото на личен живот не е привилегия само когато времената са добри. Във всяка криза намесата трябва да бъде пропорционална и строго необходима, т.е най-слабата възможна за достигане на обществено необходимото. Нямам убеждение, че това е българският случай на задържане и достъп до трафични данни за целите на противодействие на пандемията.
 
Съдиите  Анастас Анастасов, Павлина Панова  са подписали решението с особено мнение.

EBU: доклад 2020 за финансирането на обществените медии

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Всяка година Европейският съюз за радио и телевизия изготвя и предоставя на гражданите (и в пълен вариант – на членовете си) информация за финансирането на обществените медии.

Днес излезе информацията за 2020 г.

Трябва да се уточни, че в някои държави така наречените такси от аудиторията имат характера на данъчно вземане, защото се дължат без оглед на това дали лицето ползва съответната услуга на обществената медия.

Средно за ЕС размерът на годишната такса за радио и телевизия е – както се вижда от втората графика – 135 евро.

IMG_2894

IMG_2895

ЕП: Европейските ценности са валидни и по време на извънредна обществена ситуация

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Прессъобщение на Европейския парламент относно резолюцията на ЕП за защитата на европейските ценности, включително правата на гражданите и уязвимите групи, по време на пандемия.

Парламентът прие резолюция, в която се прави преглед на състоянието на европейските демократични ценности в контекста на националните мерки за справяне с пандемията от COVID-19. Парламентът предупреждава за опасността от „злоупотреба с власт“ и призовава Комисията да засили усилията си, като предприеме правни действия, когато това е необходимо.

По време на дебата в четвъртък с комисаря по правосъдието Дидие Рейндерс почти всички оратори изразиха загриженост относно правата на гражданите и уязвимите групи в редица държави от ЕС, в които са предприети извънредни мерки.

В резолюцията Парламентът посочва, че извънредните мерки представляват „риск от злоупотреба с власт“ и подчертава, че те трябва да бъдат необходими, пропорционални и временни, когато засягат демокрацията, принципите на правовата държава и основните права. Националните правителства следва да „не злоупотребяват с извънредните правомощия, за да приемат законодателство, което не е свързано с извънредната здравна ситуация породена от COVID-19“.

Освен това евродепутатите призовават страните на ЕС да

  • прекратят тяхното „извънредно положение“, или поне ясно да определят делегирането на правомощия на техните ръководители;
  • гарантират подходящ парламентарен и съдебен контрол;
  • се въздържат от необосновано ограничаване на свободата на събранията или забраняване на демонстрации,
  • се въздържат от приемане на мерки, които биха оказали сериозно въздействие върху основните права, като например сексуалните и репродуктивни права на жените (като фактическата забрана на правото на аборт в някои държави членки) в момент, в който опасенията свързани с общественото здраве, не позволяват надлежен демократичен дебат и безопасен протест;
  • отстояват правото на свободни и честни избори, особено във връзка с промените в изборното законодателство;
  • гарантират равни права за лицата, които се кандидатират на избори и водят кампании, както и да обмислят алтернативни форми на гласуване
  • проявяват максимална сдържаност при ограничаването на свободата на движение, особено във връзка с правото на семеен живот;
  • гарантират правото на образование, като осигурят достъп до обучение;
  • гарантират достъп до процедури за предоставяне на убежище въпреки пандемията и незабавно евакуират лагерите на гръцките острови и преместят лицата търсещи убежище в други държави членки; както и
  • намерят решения за защита на правата на обвиняемите чрез технологии или съдебно сътрудничество, и защитават правата на затворниците

Парламентът също настоятелно призовава Комисията да извърши оценка на мерките от „първата вълна“, в допълнение към първоначалните коментари в първия си годишен доклад относно върховенството на закона, и да обмисли правни действия за защита на основните ценности на ЕС, когато това е необходимо.

*

Туитър: Официалните източници казват друго

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

https://platform.twitter.com/widgets.js

https://platform.twitter.com/widgets.js

Ню Йорк Таймс:

Between Election Day and Friday afternoon, Twitter labeled about 34 percent of Mr. Trump’s tweets and retweets. “Twitter is out of control, made possible through the government gift of Section 230!” Mr. Trump tweeted last week, referring to a law that grants some legal protections to social media companies.

WWW: визията за универсална свързаност

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

web30_581

Suppose all the information stored on computers everywhere were linked. Suppose I could program my computer to create a space in which everything could be linked to everything.’

Sir Tim Berners-Lee, inventor of the World Wide Web

“Да предположим, че цялата информация, съхранявана на компютри навсякъде, е свързана. Да предположим, че мога да програмирам компютъра си, за да създам пространство, в което всичко може да бъде свързано с всичко. “

Сър Тим Бърнърс-Лий, изобретател на глобалната мрежа

През 1989 г. най-голямата физическа лаборатория в света, CERN,  съхранява информацията си  на множество несъвместими помежду си компютри. Сър Тим Бърнърс-Лий проектира структура за свързване на информацията  и изготвя предложение, наречено „Управление на информацията: предложение“. До 1991 г. тази визия за универсална свързаност се превръща в World Wide Web.

Един туит на MIT напомня какво се е случило в средата на ноември преди 30 години:

https://platform.twitter.com/widgets.js

Гениален учен, наш съвременик (род. 1955)  – сър Тим Бърнърс – Лий.

Едно изказване от 2010 г. по случай 20-годишнината –  пред Scientific American Magazine.

Историята

За или срещу тоталната дигитализация

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Не водя война за чистотата на езика.  Употребявам ретроспекция, юрисдикция и  дезинформация. Макар че не бих казала имплементиране.

Знам аргумента, че компютърната индустрия   идва с лексиката си  и че в свързания свят по-бързо се сещаш за  думите от езика, на който работиш цял ден, често английски език.

Но  говоря не за чистота на езика, а за ефективност  на правото.  Дори формално Законът за нормативните актове изисква внимание и еднозначна употреба на  думите. Смятам, че  дигитализация  няма място в нормативните актове, особено за медии. Все още нормативните актове са чисти от дигитализация. Но вятърът довява полиетиленовите   дигитален  и дигитално  в живото политическо и журналистическо говорене – а навлезе ли в политическия език, дигиталното ще премине и  в правото  –  с паспорта на дума, която вече е установена в езика.

А не е установена:

  • Когато Мария Габриел получи ресор “Цифрова икономика и цифрово общество”,  медиите – ще си спомните –  ни съобщиха, че тя ще отговаря за “Дигитална икономика и дигитално общество”.  Но наложи се формулировката на Европейската комисия  – и медиите нямаха избор:  в документите на български език Мария Габриел беше представена с ресора си “Цифрова икономика и цифрово общество”.  Това беше и подходът на българското Председателство на Съвета.
  • Цялата политика на ЕС в този сектор  е политика за цифров единен пазар, гласуват Директивата за авторското право в цифровия единен пазар,    Digital EU  става Европа, подготвена за цифровата ера,  а медийната грамотност е – всеки знае името на Съобщението на ЕК –  медийна грамотност в цифрова среда.
  • Съветът естествено използва същата лексика – Заключения на Съвета относно изграждането на цифровото бъдеще на Европа, Европейският парламент говори в резолюциите си за цифрови медии, цифрови технологии и цифров единен пазар.
  • Да добавя, че и Съветът на Европа говори за цифрови технологии и цифрова среда, ето Препоръка CM / Rec (2018) 7    за правата на детето в цифрова среда.
  • Дори спирането на аналоговия сигнал у нас през 2012-2013 се свързва с цифров преход, защото по документи е така, така се казва и в съответния план. 
  • Дължим  благодарност на преводачите и юристите – лингвисти за усилията за последователност  (в частта, която наблюдавам)  на терминологията в  българската езикова версия на правото на ЕС.

Четох дисертация, в която дисертантката пледира, че зад двата термина (цифровизация и дигитализация) има две различни явления – което вече сериозно ме разтревожи. От небрежното отношение към езика     се  прави теория – което все още може да се избегне.

Какво ми се струва важно точно сега:

  • Идва обсъждане на измененията на медийния закон. Честотата на употреба на дигиталностите тревожно нараства. Всеки може да говори толкова дигитално, колкото намери за добре –   но да пазим актовете.  Това се отнася особено за авторите на евентуални нови предложения и за депутатите.
  • Готви се Програма за дигитално-медийна грамотност. Пожелавам успех на този много важен акт.  Приеме ли се – хилядите учители ще възприемат  тази лексика   по отношение на хилядите ученици.  Дигиталното ще ни залее. А по същество предметът не е по -различен от  този на  Съобщението на ЕК:    медийна  грамотност в цифрова среда.
  • Много се радвам, че Демократична България извежда електронното управление и електронните услуги като приоритет. Ще съжалявам, ако това стане под рубриката Тотална дигитализация – макар че да,  нека има електронно управление и електронни услуги, а рубриката е  втори въпрос.

По отношението си към обсъждания термин хората се делят на три категории – 1) които са убедени, че цифровизация е  правилният термин;  2) които налагат дигитализация  и дигитално-медийна грамотност  или пък казват “какво толкова” или  пък “и двете имат право на живот”  и 3)  които не са се замисляли:  написах горните редове именно за тях.

План за действие в областта на цифровото образование (2021—2027 г.)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Планът за действие в областта на цифровото образование (2021—2027 г.) очертава визията на Европейската комисия за висококачествено, приобщаващо и достъпно цифрово образование в Европа. В него се призовава за действия за по-тясно сътрудничество на европейско равнище за:

  • извличане на поуки от кризата с COVID-19, по време на която технологиите се използват в мащаб, невиждан досега в образованието и обучението
  • приспособяване на системите за образование и обучение към цифровата ера.

Новият план за действие има два стратегически приоритета:

1. Насърчаване на развитието на високоефективна екосистема за цифрово образование – което изисква:

  • инфраструктура, свързаност и цифрово оборудване
  • ефективно планиране и развитие на цифровия капацитет, включително съвременни организационни способности
  • компетентни и уверени в областта на цифровите технологии учители и персонал за образование и обучение
  • висококачествено учебно съдържание, удобни за използване инструменти и сигурни платформи, които зачитат неприкосновеността на личния живот и етичните стандарти

2. Подобряване на цифровите умения и компетентности, необходими за цифровата трансформация – което изисква

  • основни цифрови умения и компетентности от ранна възраст
    • цифрова грамотност, включително борба с дезинформацията
    • компютърно образование
    • добро познаване и разбиране на технологиите с интензивно използване на данни, като например изкуствения интелект
  • задълбочени цифрови умения, които осигуряват повече специалисти в областта на цифровите технологии, и гаранции, че момичетата и младите жени са равностойно представени в обучението и работата в областта на цифровите технологии

И за терминологията

Това съобщение на ЕК и свързаните с него документи отново поставят въпроса за терминологията – както се вижда, ЕК предпочита да говори за цифрови техноогии, цифрови решения, цифрово образование и цифрова ера  – а не за дигитализация и дигитални технологии – лексика, която неоснователно започна да се промъква в политическите актове – само в политическите актове, още не в законите –  още не в законите благодарение на грижата за езика на лингвистите и юристите лингвисти.

Дигиталното не е като хардуер или мултиплекс или други подобни термини от изчислителната техника, за които в езика е нямало българска дума и те са си заели мястото. В случая с дигиталното и дигитализация българска дума съществува, тя е утвърдена, равностойна, предпочитана в нашите закони – цифров, цифровизация – и ако политиците упорито налагат дигитално, създават два паралелни термина без никаква съдържателна разлика – а вече се появиха дисертации на тема разликата! Разликата между цифровизация и дигитализация! По-специално в медиите няма  причина, която да налага използване на дигитални медии, дигитални технологии и – за бога – тотална дигитализация.

Правете я, не се налага да словообразувате.

Но това заслужава отделна публикация.

Правовата държава и финансирането от ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На сайта на Европейския парламент е публикувано съобщение за обвързването на финансирането с европейски средства  с принципа на правовата държава, ето  част от съобщението:

Преговорният екип на Парламента постигна на 5 ноември неофициално споразумение с председателството на Съвета за законодателство, което ще създаде механизъм за спиране на европейското финансиране за държава от ЕС, нарушила принципа на правовата държава.

Решението за спиране ще се взема от Съвета с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията.

Европейският парламент последователно изтъкваше, че европейските ценности са под заплаха и че средствата от дългосрочния бюджет на ЕС и плана за възстановяване не следва да попадат в ръцете на онези, които работят срещу демокрацията и основните права в ЕС. В доклад, приет на 7 октомври, Парламентът призова за укрепването на принципа на правовата държава чрез нов механизъм и ефективни санкции за страни, които го нарушават. Депутатите също така настояха, че европейските институции трябва да постигнат съгласие по правила, свързващи получаването на финансови средства от дадена държава със зачитането от нейна страна на върховенството на закона.

Принципът на правовата държава е залегнал в член 2 на Договора за Европейския съюз като една от ценностите, върху които е основан ЕС.

Наличието на корупция и зависими съдилища в дадена държава улеснява злоупотребите с отпуснатите ѝ европейски средства. Затова Комисията представи през 2018 г. законодателно предложение, което цели да защити финансовите интереси на ЕС при незачитане на принципите на правовата държава. Парламентът прие позицията си по предложението в началото на 2019 г. Досието е свързано с преговорите за дългосрочния бюджет на ЕС и депутатите отстояваха позицията, че споразумение за бюджета за 2021-2027 г. е възможно само ако има съществен напредък по този законодателен акт. Лидерите на страните в ЕС постигнаха принципно споразумение през юли 2020 г. за обвързване на върховенството на закона с финансирането от бюджета. Германското председателство направи предложение как това обвързване да бъде реализирано на практика, но на пленарното заседание на 5 октомври депутатите определиха компромисния текст като недостатъчен.

„Механизъм, който никога не може да бъде задействан на практика заради задни вратички и неизчистени процедури, служи само на онези, които не искат да бъдат предприети мерки“, заяви Петри Сарвамаа (ЕНП, Финландия).

По темата бе постигнато споразумение на 5 ноември. В преговорите депутатите отстояха позицията, че законодателството трябва да има широк обхват и да покрива не само случаи на корупция и измами, но и нарушения на основни ценности като свободата, равенството и спазването на правата на човека, включително правата на малцинствата.

Договореният текст защитава интересите на крайните получатели на бюджетни средства като студенти, земеделски стопани и неправителствени организации. Те ще имат възможност да потърсят очакваните от тях средства директно от Комисията. „За нас беше от ключово значение крайните бенефициенти да не бъдат наказвани за провиненията на техните правителства и те да могат да продължат да получават обещаните им средства“, каза Ейдер Гардиасабал Рубиал.

Допълнителна информация 

update 16-11-2020

Унгария и Полша блокираха в понеделник, 16 ноември,  историческия пакет за възстановяване на бюджета и възстановяването на ЕС в размер на 1,82 трилиона евро, предизвиквайки институционална криза без очевиден изход. politico.eu