След атаката срещу Капитолия възникна недоумението наистина ли защитата на демократичните ценности в САЩ е предоставена на платформите, след като Facebook наложи мярка срещу президента Тръмп за неопределено време, а Twitter заличи @realDonaldTrump.
Пет дни по-късно реакциите и извън интернет индустрията са вече видими. Големи компании обявиха, че спират финансирането на лица, които не са подкрепили сертифицирането на гласовете за избор на президент. Това е ясно и ефективно послание.
Може да се прочете и проектът на решение за импичмънт – политическия отговор на Камарата на представителите. В историята Тръмп ще остане като първият президент на САЩ с две процедури за импичмънт, при това на различни основания. Новата процедура има основания, свързани с оказване на натиск върху институциите (три телефонни разговора с държавни служители в Джорджия, в които Тръмп настоява да се намерят 11 000 гласа) и подбуждане към бунт (“If you don’t fight like hell, you’re not going to have a country anymore.”). Според юристи, цитирани от Ню Йорк Таймс, има и конкретна незаконна цел – да повлияе върху решение, запазено по Конституция за законодателната власт – и по този начин да не се съобрази с конституционния принцип за разделение на властите.
Когато миналата седмица платформите вземаха решенията си да наложат мерки срещу Тръмп, още нямаше институционални оценки. Доколкото става дума за частни компании, общо е мнението, че засега Първата поправка не ги обвързва по начина, по който обвързва държавата – въпреки че съдебната практика в това отношение е динамична и съдилищата вече са на път да правят някои аналогии, вж решенията за Тръмп в Twitter, според които съобщенията му са официално правителствено слово (факт) и поради това той няма право да блокира критика – Knight First Amendment Institute at Columbia University v Donald Trump (2018) u решението на Апелативния съд (2019).
Но вън от това изявленията на Тръмп подлежат на анализ от гледна точка на стандартите в съществуващата в тази област съдебна практика за защитено и незащитено слово. Решението Brandenburg v. Ohio (1969) дефинира три критерия – (1) дали лицето действително използва думи, които насърчават хората да предприемат незаконни действия, (2) дали опасността е непосредствена – а не в неопределено бъдеще и (3) дали изявлението е направено в ситуация, в която е вероятно да последва насилие.
Впрочем Тръмп и друг път е бил съден за призоваване към насилие – –Nwanguma v. Trump през 2016 заради “Get ’em out of here” като кандидат- президент, което е било последвано действително от употреба на сила по отношение на хора, но Апелативният съд се позовава на “Don’t hurt ’em” и решава, че все пак изявлението е било в рамките на защитеното слово.
Съдейки от мотивите за импичмънт, в случая критериите за незащитено слово изглежда по-скоро да са изпълнени, особено третият критерий е изпълнен със сигурност – не само е имало вероятност да последва насилие, но като пряк резултат следва смърт на участници в събитията.
Тези факти се пропускат от защитниците на неограничена свобода на изразяване. Неограничена свобода няма нито офлайн, нито онлайн и по никое право. Отдавна е известно, че има незащитено слово в случаи като “Да извикаш Пожар! в препълнен театър” или – от киното – clear and present danger.
В обичайни условия дали критериите са изпълнени решава съдът. Той може да установи неизпълнение, както в решението Hess v. Indiana, където лицето казва на последователите си ‘We’ll take the fucking street later’ – и вторият критерий не е изпълнен.
Но през 2021 – при вземане на решение за сериозно ограничаване на президент на държава – решение, каквото не се взема всеки ден – съдът не участва. Решенията са на самите платформи. И бордът по съдържанието на Facebook не се забелязва да участва дори. Този въпрос – за легитимиране на решенията – стои открит.
Когато Ансип каза, че ЕК няма да предлага Министерство на информацията и платформите ще се саморегулират, изказването беше прието с ентусиазъм. Още тогава беше ясно, че няма ли ги държавите, ще ни модерират индустриите. И това няма да ни хареса. Също няма да ни хареса.
Търси се третият път.
Британският регулатор променя дефиницията за враждебна реч/реч на омразата, за да включи и нетърпимост по транссексуални въпроси и политическите или други мнения.