Проектът covidresource възникна като спонтанна идея за популяризиране на най-важните научни открития, свързани с лечението на инфекцията от COVID-19 и възникващите усложнения. Научният свят обединява усилията си с клиницистите от засегнатите райони, за да се постигнат максимално бързо максимално ефективни решения.
Всички големи научни платформи поддържат отворен достъп до ресурсите, свързани с разпространението на коронавируса, ограничаването му, ефективните мерки за превенция и лечението на заболелите.
Даваме си сметка, че целият ресурс на българската здравна система вече е впрегнат с преодоляване на последствията от разпространението на заболяването у нас. За да улесним медиците във всекидневните решения, които трябва да взимат – както при лечение на пациенти, инфектирани с COVID-19, така и при работа с неинфектирани пациенти от високорискови групи, ще превеждаме най-важните от всекидневно обновяваните публикации.
Проектът използва единствено научни източници с доказана достоверност.
Софийската филхармония предостави на 12 март запис от 27 февруари – Първия концерт и Петата симфония на Бетовен със солист Георги Черкин и диригент Саша Гьотцел, вместо планирания концерт с “Миса Солемнис”.
След това отмени всички концерти за времето на извънредното положение, вкл. концертите на Шломо Минц (за 11 октомври), Светлин Русев и Мила Георгиева, и обяви, че в дните на обявените концерти в голяма зала, които не могат да се състоят, Софийската филхармония ще излъчва на страницата си във Фейсбук записи на свои концерти от предишните сезони.
Варненският Драматичен театър “Стоян Бъчваров” и операта във Варна играят театралните спектакли “Телефонът на мъртвеца” и “Само за жени” – съответно на 21 март и 27 март, и “Хубавата Елена” – които ще бъдат излъчени безплатно.
Варненският куклен театър излъчва куклени представления в събота и неделя от 11 часа във фейсбук профила на театъра: https://www.facebook.com/DKTVarna/.
Сфумато от 19 март ще качва всеки четвъртък по едно представление седмично от своята театрална история в канала си в YouTube. На 19 чарт можем да гледаме Апокриф (1996)
Младежкият театър излъчва онлайн Три сестри на рождения ден на проф. Крикор Азарян – 15 март. Площад Славейков информира, че връзката към видеото ще бъде активна на 15 март в 14 ч. за 48 часа на страницата на театъра във Фейсбук.
Васко Ешкенази предоставя от страницата си във Фейсбук запис на концерт – Годишните времена – на Вивалди и след това – на Пиацола. Концертът ще е достъпен на 17 март от 20 часа – по времето на отложения за 4 юни юбилеен концерт на 50-годишнината на Ешкенази.
Социалните мрежи достигат до милиарди потребители. Широко се обсъжда отговорността на мрежите за големите политически решения като парламентарни избори и референдуми.
Но на още по-голямо основание социалните мрежи имат огромно значение в условия на пандемия.
“В отговор на епидемията Facebook подкрепя работата на световната обществена здравна общност за осигуряване на безопасност и информиране на хората.Предприехме стъпки, включително:
Ограничаване на дезинформация и вредно съдържание за COVID-19
Свързване на хората за точна информация и полезни ресурси с източници като Световната здравна организация (СЗО) и местните здравни министерства
Забраняване на реклами, предназначени да създадат паника или да предполагат, че определени продукти гарантират излекуване или пречат на хората да се заразят с коронавируса
Временно забраняване на реклами за медицински маски за лице
Даване на СЗО толкова безплатни реклами, колкото им е необходимо за реакция на епидемията, заедно с друга поддръжка.”
По много сериозния въпрос за дезинформацията във FB компанията твърди следното:
Глобалната ни мрежа от фактчекъри продължава работата си, преглеждайки съдържанието и борейки се с неверни твърдения, които се разпространяват във връзка с коронавируса. Когато информацията се оцени като невярна, ограничаваме разпространението й във Facebook и Instagram и показваме на хората точна информация. Изпращаме също известия до хора, които вече са споделили или се опитват да споделят това съдържание, за да ги предупредим, че това съдържание е проверено и доказано е недостоверно.
В сътрудничество с водещи световни здравни организации и местни здравни власти ще премахваме съдържание с фалшиви твърдения или теории на конспирацията, които могат да причинят вреда на хората, които им вярват. Правим това като разширение на съществуващите ни правила за премахване на съдържание, което може да причини физическа вреда. Ние се фокусираме върху твърденията, които са предназначени да възпрепятстват лечението или да предприемат подходящи предпазни мерки. Това включва твърдения, свързани с фалшиви лекарства или методи за превенция – като пиенето на белина лекува коронавируса – или твърдения, които създават объркване относно наличните здравни ресурси. Също така ще блокираме или ограничаваме хаштаговете, използвани за разпространяване на дезинформация в Instagram, и провеждаме проактивни проверки, за да открием и премахнем колкото се може повече от това съдържание.
Свидетели сме и на инициативи като тази – ако сте в изолация:
If you are self-isolating or quarantined and looking for something to do, a few of us are looking to make… a magazine? A website? A book?
We’re not sure what it is yet but it’s called ‘Isolated’, and we want you to be part of it https://t.co/QIHkRlnmUX
Властите в Южна Корея тестват стотици хиляди хора за инфекция и проследяват потенциални носители, използвайки мобилен телефон и сателитна технология.
Из коментарите:
Ако съществува възможност за проследяване на социални контакти, за да се ограничи заразата, мога да ви гарантирам, че ще бъде използвана същата възможност за проследяване на разпространението на несъгласие.
Не изключвам да е обратното. Да се проследява заразата по модела на проследяването на несъгласие. И не говоря за Южна Корея, а по принцип.
Дефинирането на понятието медийна услуга се усложнява.
Медийната директива в ЕС се занимава само с аудиовизуални медийни услуги и доскоро бяха две категории (два стълба) – класическите програми (линейни услуги) и видео по заявка (като представител на нелинейните услуги). С третата ревизия на директивата обхватът на услугите се разшири. В допълнение националните закони се занимават още и с радио и аудиоуслуги.
Какво да правим със стрийминга, подлежи ли на регулиране? Има информационен повод от Германия да се постави този въпрос, но преди това:
1. Сключеният от генералния директор договор с Уеб радио и ТВ ООД да бъде одобрен от Управителния съвет с оглед разпоредбите на чл. 62, т. 2 и т. 3 от Закона за радиото и телевизията.
2. Настоящият договор, както и въобще сключването на подобен вид договори, които пряко кореспондират с лицензираните записи на Българското национално радио, върху
които медията притежава права, да се прави само след обсъждане на събрани и налични детайлни, пълни и ясни обосновки относно:
– типът съдържание, което ще се предлага и по какъв начин;
– причините, налагащи това съдържание да не се създава самостоятелно от доставчика със собствен технически, персонален и авторски ресурс;
– начина и критериите за избиране на партньор за осъществяване на услугата;
– механизмите за осъществяване на редакционна независимост и
– механизмът за осъществяване на последващ контрол.
3. Българското национално радио да актуализира и разшири обема на Правилника за участието на БНР в съвместни продукции и предавания, създадени от независими продуценти, приет на основание чл. 47, т. 4 от ЗРТ, като в него се предвидят и разпишат правила за уреждане на казуси, подобни на възникналия от договора, сключен с Уеб радио и ТВ ООД. Същият правилник следва да въвежда и гаранции и механизми за оказване на последващ контрол, както и на пълна редакционна независимост. Да се предвидят гаранции името и сайтът на обществената медия да не се използват за лансиране на търговски марки на търговски партньори.
4. Общественият доставчик да изработи Правилник за дигитализиране на културното наследство и звукозаписния фонд на БНР като стъпка за допълнително гарантиране опазването на културната памет на страната.
Дали СЕМ е проследил изпълнението на тези указания – остава неясно.
Но в регистъра на нелинейните услуги присъства и стрийминг – освен VOD и PPV.
BILD.de e сайт, даващ достъп до електронна версия на BILD, немски вестник, публикуван от издателство Axel Springer. Но на сайта са достъпни и предавания на живо (които се стриймват): политическо токшоу, спортно предаване „Bild-Sport-Talk mit Thorsten Kinhöfer“ и „Bild-Live“ за актуални политически събития.
Регулаторът за Берлин-Бранденбург (Mabb) смята, че стриймингът в конкретния случай е медийна услуга, която подлежи на регулиране. Забранява го и изисква за BILD.de да кандидатства пред регулатора по предвидения в местния закон режим (източникът казва – за лицензия).
BILD.de обжалва решението на МАВВ пред Административния съд в Берлин. Съдът приема, че няма практика – но BILD.de губи аудиторията си поради забраната – и се произнася в тяхна полза.
MАВВ обжалва пред Висшия административен съд в Берлин-Бранденбург. Въпросът е дали прякото предаване на BILD.de представлява линейна аудиовизуална медийна услуга по смисъла на директивата.
Раздел 2, параграф 1 от RStV дефиниралинейна аудиовизуална медийна услуга по програмна схема (в определен час). Съдът е приложил дефиницията към поточните предавания на BILD.de, установявайки, че те се появяват в опредлен час. „Die richtigen Fragen“ и „Bild-Sport-Talk mit Thorsten Kinhöfer“ се появяват седмично в определен час. „Bild-Live“ се излъчва ежедневно и се основава на текущи събития и следователно следва редакционна концепция за създаване на ежедневен формат за новини. В допълнение Съдът подчертава, че потребителите получават съобщения за предаванията чрез push съобщения за излъчване в определен час.
Получателят не оказва никакво влияние върху началото на програмата и няма възможност за избор на време. Фактът, че предаванията са достъпни при поискване след това, не променя общата категоризация, че те са „проектирани за едновременно приемане“, а не по индивидуална схема. Едновременното приемане се установява и с оглед функцията за коментари, която позволява директна комуникация с получателя по време на поточните предавания на живо.
Следователно стриймовете отговарят на дефиницията в раздел 2, параграф 1 от RStV и са сравними с класическите телевизионни програми (линейни аудиовизуални медийни услуги) по отношение на структурата, професионализма и начина на отчитане. Съдът постанови, че прякото предаване на BILD.de представлява линейна аудиовизуална медийна услуга и BILD.de е длъжен да кандидатства за лицензия.
Решението се оценява като прецедент в Германия – поточни услуги (стриймове) да се лицензират като линейни услуги.
Писмото демонстрира нарастваща загриженост заради свързани с Китай сливания и придобивания, включващи американски активи. Рубио настоява за преразглеждане от комисията по чуждестранни инвестиции в Съединените щати (CFIUS) на предстоящата продажба на AT&T на нейния дял от 1,1 милиарда долара в CME Group на чешката компания PPF Group. Продажбата е обявена през октомври 2019 г. и очаква решение на ЕК.
Медиите съобщават още, че президентът на Чешката република Милош Земан е известен като много дружелюбен към Пекин, настояващ Чехия да приеме Huawei за свой 5G доставчик. Според Рубио продажбата ще повлияе на националната сигурност на САЩ, тъй като приоритетите на Вашингтон включват запазване на свободна и открита медийна среда по света, както и да попречат на Комунистическата партия на Китай да подрива свободните медии в усилията си да подкопае демократичните стандарти в световен мащаб.
Ако PPF купи CME, ще поеме контрола върху популярни телевизионни канали в няколко централноевропейски страни – Чехия, Румъния, България, Словакия и Словения. Каналите, включително лидерите на рейтинговия пазар ProTV в Румъния и bTV в България, достигат аудитория от 97 милиона души, според писмото на Рубио.
Рубио изнася факта, че дъщерното дружество на PPF Home Credit е наело фирма за връзки с обществеността за манипулиране на чешкото обществено мнение спрямо Китай чрез „шпиониране на чешки политици, притискане на медиите да оттеглят новинарски статии, критични за Китай, и създаване на нов мозъчен тръст – Sinoskop – с предубедени анализатори, които да влияят върху обществените дебати“.
В Европейския парламент е постъпил въпрос от чешки депутат до чешката комисарка Йоурова, в чийто ресор е тъкмо плурализмът на медиите. Как ще приложите Merger Regulation, пита депутатът, за да предотвратите негативния ефект на сделката. Добър въпрос. Чакаме отговора на Йоурова и решението на ЕК.
Сега Келнер е дошъл и за бТВ. Не е докрай ясно как ще се развие процедурата, да видим първо решението на ЕК.
Ако изборът е дали да бъде Китай зад планове за 5G, риск за националната сигурност, манипулиране на обществеността, износ на идеология от Китай за Европа и пр. – или Делян Пеевски и пр. зад местен прилежащ бизнес – ще се продава телевизор.
снимката на корицата е трябвало да бъде на починалия (през декември 2012) голям български артист Георги Калоянчев в ролята на Бай Ганьо, а не на министър-председателя Бойко Борисов – и именно такова е позоваването вътре в изданието;
колажът е на Иво Ангелов (от 2013) и е достъпен онлайн.
Въпросите, свързани с тази корица, са интересни и могат да илюстрират с какво се сблъскват издателите.
Авторско право
Не става ясно от обяснението на Барбутис искано ли е разрешение за използване на произведението от автора Иво Ангелов. Барбутис казва в писмото си до Дневник “Грешката е изцяло моя и се дължи на непознаване на самия колаж и историята му, това е снимка, взета от Google и избрана лично от мен”. Снимка не може да се вземе от Гугъл и да се използва на корица на книга без разрешението на автора, освен ако не е със свободен лиценз, в който случай името на автора отново трябва да бъде посочено по подходящ начин. А може би авторът не би бил недоволен да види колажа си на корица, не знаем това.
Лични данни
Използват се снимки – автентичното намерение е за използване на снимка на Георги Калоянчев (починало лице) и – в резултат на грешката – използвана е снимка (в колаж) на Бойко Борисов.
Общият регламент за защита на данните (Регламент (ЕС) 2016/679) засяга поне два аспекта на казуса:
първо, има разлика между достъп и използване на лични данни на граждани и на починали лица. ЗЗЛД, който въвежда регламента, не се прилага за обработването на лични данни на починали лица, освен в случаите по чл. 25е. (чл.1 (6)ЗЗЛД)
Чл. 25е. (Нов – ДВ, бр. 17 от 2019 г.) (1) Администраторът или обработващият лични данни може да обработва лични данни на починали лица само при наличие на правно основание за това. В тези случаи администраторът или обработващият лични данни предприема подходящи мерки за недопускане на неблагоприятно засягане на правата и свободите на други лица или на обществен интерес.
(2) Администраторът осигурява при поискване достъп до лични данни на починало лице, включително предоставя копие от тях, на наследниците му или на други лица с правен интерес.
второ, релевантно за случая е т.нар. журналистическо изключение (чл.85 GDPR – чл.25з ЗЗЛД)
По българското право журналистическото изключение е въведено в чл.25з ЗЗЛД:
Чл. 25з. (Нов – ДВ, бр. 17 от 2019 г.) (1) Обработването на лични данни за журналистически цели, както и за академичното, художественото или литературното изразяване, е законосъобразно, когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане на неприкосновеността на личния живот.
(3) При обработване на лични данни за целите по ал. 1:
1. не се прилагат чл. 6, 9, 10, 30, 34 и глава пета от Регламент (ЕС) 2016/679, както и чл. 25в;
2. администраторът или обработващият лични данни може да откаже пълно или частично упражняването на правата на субектите на данни по чл. 12 – 21 от Регламент (ЕС) 2016/679.
(5) При обработването на лични данни за целите на създаване на фотографско или аудио-визуално произведение чрез заснемане на лице в хода на обществената му дейност или на обществено място не се прилагат чл. 6, чл. 12 – 21, чл. 30 и 34 от Регламент (ЕС) 2016/679.
По гръцкото право уредбата е подобна – обработката на лични данни за академична, художествена или литературна изява и журналистически цели е разрешена, когато субектът на данните е дал съгласието си или сам ги е разгласил и когато обработката е необходима, за да се гарантира свободата на изразяване и информация. Глави II-V, VII и IX, с изключение на чл.5, 28-29 и 32 GDPR, не се прилагат, когато личните данни се обработват за горепосочените цели.
Добро име
В конкретния случай не става дума за намерение да се засегне доброто име на другиго, а за грешка. Книгата вече е изтеглена от мрежата, не искам никого да осмивам, казва преводачът. Иначе такъв риск принципно съществува, с колажи и пародии може да бъде засегнато доброто име. Все пак се взема предвид, че всеки има право на лично мнение и лична оценка, включително на критично отношение – особено по отношение на публичните фигури, които са с нисък праг на защита.
“Дисциплинарното производство е образувано на основание чл. 316, ал.1 от ЗСВ с решение на ПК на ВСС по Протокол № 21 / 18.07.2018 г. по предложение на органа по чл. 312, ал.1, т.3 от ЗСВ/ ИВСС/ за налагане на дисциплинарно наказание, като е определен чрез жребий дисциплинарен състав. С Решение № ВСС 2785 /27.02.2019 г. по дисциплинарно дело № 24 / 2018 г. дисциплинарният състав на ВСС е предложил на ВСС да наложи на прокурор П. Смолички от Софийска районна прокуратура дисциплинарно наказание по чл.308, ал.1, т.6 от ЗСВ „дисциплинарно освобождаване от длъжност“ за допуснато дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал.3, т.3 от ЗСВ. […]
В Кодекса за етично поведение на българските магистрати /КЕПБМ/се посочва, че той е приложим към всички съдии, прокурори и следователи, т.е.независимо от мястото им в йерархията, локалния признак и делата/ преписките/, които са предмет на тяхната юридическа дейност. Сред основните принципи, залегнали в Кодекса, освен независимост, безпристрастност, справедливост, прозрачност, са и принципите на вежливост и толерантност, на почтеност и благоприличие. Тези изисквания към магистратите се основават на присъщия за магистрата морал и възпитание и допринасят както за по-доброто изпълнение на служебните му задължения, така и за по-ефективното функциониране на самата правораздавателна система. Принципът на почтеност и благоприличие, обективиран в Кодекса, определя правила за поведение, които имат основно значение за доверието, авторитета и цялостната дейност на магистрата. Приетият с решение на ВСС Кодекс формулира действащите морални норми в обществото относно правоотношенията, касаещи българските съдии, прокурори, следователи, членове на ВСС и инспектори в Инспектората към ВСС при изпълнението на професионалната им дейност и в личния им живот. Съдържанието на отделните норми е израз на фактически установените общоприети правила за поведение, гарантиращи защита на онези ценности, които на дадения етап от развитие обществото е приело за значими.
Отнесени към поведението на наказания магистрат, принципите в КЕПБМ безспорно са сериозно нарушени. Словесните излияния на П. Смолички, изразяващи грубо и неприязнено отношение , вулгарните изрази и обиди към други магистрати, изразени на публично място, станали достояние на достатъчно хора и останали в съдебния протокол по делото, не могат да бъдат възприети като моментна грешка или изолиран случай, защото показват недопустимо поведение, непровокирано от никого и позиция на магистрат, нетърпящ възражение и несъобразяващ се с процесуалната етика и правила / „Казах да не се приема експертизата! Целият народ е за лудницата“/, което, взето в съвкупност, представлява деяние с форма на вината- пряк умисъл.
Неговото поведение предпоставя негативна оценка по отношение на съдебната власт, чийто представител е и самият той; действията му компрометират честта и достойнството на прокурора, разбирани и в професионален, и в обществен план, поради което накърняват престижа на съдебната власт и представляват дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.307, ал.3, т.3 от ЗСВ.
Административното нарушение по чл.307, ал.3, т.3 от ЗСВ е резултатно. За да бъде осъществен неговият фактически състав е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки: действие или бездействие, което накърнява престижа на съдебната власт, т.е. да е настъпил този противоправен резултат, и конкретното действие или бездействие, включително нарушаването на КЕПБМ, да бъде извършено публично, пред свидетели или да е станало достояние на широк кръг от хора.
Тези предпоставки са налице.[…]
Настоящият състав намира допуснатото дисциплинарно нарушение за тежко по своя характер, защото засяга основни ценности- достойнството и престижа на съда и неговите представители, и защото е извършено в съдебна зала, пред герба на РБългария и в присъствието на граждани- страни и участници в процеса. Моралното и нравствено поведение на един магистрат, придружено с необходимата етика и стремеж към професионално отношение в работата, трябва да го съпътстват през цялата му кариера.
Те не могат да бъдат инцидентно „изключвани“ /каквато теза се домогва да докаже жалбоподателя/ , тъй като това би се изтълкувало като допустимо поведение, при определени обстоятелства, за останалите членове на това съсловие и несъмнено би предизвикало в обществото чувството за безпринципност, безнаказаност и липса на справедливост, последната категория от които е и основна ценност в юриспруденцията.
В този смисъл, следва да се отбележи, че е спазен принципът за съразмерност на наказанието с тежестта на нарушението, без данни, че административнонаказващият орган е упражнил превратно правото на свободна преценка, в нарушение на целта на закона.”
