Category Archives: закони и право

Доклад за СРС 2017 – внесен в Народното събрание

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Съгласно чл. 34б.  (7) от ЗСРС  Националното бюро ежегодно до 31 май внася в Народното събрание доклад за извършената дейност, който съдържа обобщени данни за разрешаването, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства, съхраняването и унищожаването на информацията, получена чрез тях, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на специални разузнавателни средства.

На сайта на бюрото има доклади за 2014, 2015, 2016 година.

Дневник има информация за доклада за 2017 г., който е внесен в НС.

Не го откривам на сайта на НС, ще бъде сложена връзка ТУК.

 

Съд на ЕС: понятието съпруг за целите на свободното движение и пребиваване в ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑673/16 с предмет преюдициално запитване в рамките на производство по дело Relu Adrian Coman, Robert Clabourn Hamilton, Asociaţia Accept / Inspectoratul General pentru Imigrări, Ministerul Afacerilor Interne.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на разпоредби от Директива 2004/38/ЕО  относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки.

Запитването е отправено в рамките на спор между г‑н Relu Adrian Coman, г‑н Robert Clabourn Hamilton и Asociaţia Accept (наричани по-нататък заедно „Coman и др.“), от една страна, и Inspectoratul General pentru Imigrări (Главен инспекторат за имиграцията, Румъния)  и Ministerul Afacerilor Interne (Министерство на вътрешните работи, Румъния), от друга, по повод на запитване за условията за предоставянето на г‑н Hamilton на право на пребиваване в Румъния за повече от три месеца.

Румънският и американски гражданин г‑н Coman и американският гражданин г‑н Hamilton се запознават в Ню Йорк (САЩ) през юни 2002 г. и живеят заедно в този град от май 2005 г. до май 2009 г. След това г‑н Coman се установява в Брюксел (Белгия), за да работи в Европейския парламент като парламентарен сътрудник, а г‑н Hamilton остава да живее в Ню Йорк. Двамата сключват брак в Брюксел на 5 ноември 2010 г. През декември 2012 г. г‑н Coman и г‑н Hamilton отправят запитване до инспектората по каква процедура и при какви условия г‑н Hamilton, който не е гражданин на Съюза, може в качеството си на член на семейството на г‑н Coman да получи право на законно пребиваване в Румъния за повече от три месеца. Инспекторатът уведомява г‑н Coman и г‑н Hamilton, че последният има само право на пребиваване за три месеца, тъй като  не се признава бракът на лица от един и същ пол.

В рамките на производството Curtea Constituţională (Конституционният съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Включва ли понятието „съпруг/съпруга“, съдържащо се в член 2, точка 2, буква а) от Директива 2004/38, във връзка с членове 7, 9, 21 и 45 от Хартата, съпруг от същия пол на гражданин на Съюза, с когото гражданинът е сключил законен брак в съответствие със законодателството на държава членка, различна от приемащата държава, като съпругът на гражданина на Съюза не е от държава — членка на Европейския съюз?

2)      При положителен отговор на първия въпрос, изискват ли член 3, параграф 1 и член 7, параграф [2] от Директива 2004/38, във връзка с членове 7, 9, 21 и 45 от Хартата, приемащата държава да издава разрешение за пребиваване на своя територия за срок, по-дълъг от три месеца, на съпруг на гражданин на Съюза от същия пол?

3)      Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, може ли да се приеме, че съпругът от същия пол на гражданин на Европейския съюз, с когото гражданинът е сключил законен брак в съответствие със законодателството на държава членка, различна от приемащата държава, като съпругът на гражданина на Съюза е от държава, която не е членка на Европейския съюз, попада в обхвата на понятието „всякакви други членове на семейството“ по смисъла на член 3, параграф 2, буква а) от Директива 2004/38 или на понятието „партньора, с когото гражданинът на Съюза има трайна връзка, което е надлежно удостоверено“ по смисъла на член 3, параграф 2, буква б) от Директива 2004/38, със съответното задължение на приемащата държава да улеснява неговото влизане и пребиваване, дори и когато приемащата държава не признава браковете между лица от един и същи пол и не предвижда каквато и да било алтернативна форма на правно признаване от вида на регистрираното партньорство?

4)      Ако отговорът на третия въпрос е положителен, изискват ли в този случай член 3, параграф 2 и член 7, параграф 2 от Директива 2004/38, във връзка с членове 7, 9, 21 и 45 от Хартата, приемащата държава членка да издава разрешение за пребиваване на своя територия за срок, по-дълъг от три месеца, на съпруг на гражданин на Съюза от същия пол?“.

Решението

35      Колкото до въпроса дали това понятие включва гражданина на трета страна от същия пол като гражданина на Съюза, с когото е сключил брак в държава членка в съответствие с нейното право, следва най-напред да се подчертае, че понятието „съпруг/съпруга“ по смисъла на Директива 2004/38 е неутрално от гледна точка на пола и съответно може да обхваща съпруга от същия пол на съответния гражданин на Съюза.

36      По-нататък е важно да се отбележи, че докато за целите на преценката дали да се квалифицира като „член на семейството“ партньорът, с когото гражданинът на Съюза е сключил регистрирано съжителство въз основа на законодателството на държава членка, член 2, точка 2, буква б) от Директива 2004/38 препраща към условията, посочени в приложимото законодателство на държавата членка, в която смята да отиде или да пребивава въпросният гражданин на Съюза, то член 2, точка 2, буква а) от тази директива, която се прилага по аналогия в настоящия случай, не съдържа подобно препращане във връзка с понятието „съпруг/съпруга“ по смисъла на Директивата. Оттук следва, че държавата членка не може да се позовава на своето национално право, за да откаже да признае на своя територия, единствено за целите на предоставянето на производно право на пребиваване на гражданин на трета страна, сключения от него брак с гражданин на Съюза от същия пол в друга държава членка в съответствие с нейното право.

50      От практиката на Европейския съд по правата на човека обаче следва, че връзката, поддържана от еднополова двойка, би могла да попада в обхвата на понятието „личен живот“ и в обхвата на понятието „семеен живот“ по същия начин, както връзката на двойка лица от различен пол, намиращи се в същото положение (ЕСПЧ, 7 ноември 2013 г., Vallianatos и др. с/у Гърция, CE:ECHR:2013:1107JUD002938109, § 73 и ЕСПЧ, 14 декември 2017 г., Orlandi и др. с/у Италия, CE:ECHR:2017:1214JUD002643112, § 143).

51      По всички изложени съображения на първия въпрос следва да се отговори, че в случаите, в които гражданин на Съюза е използвал свободата си на движение, отивайки в държава членка, различна от тази, на която е гражданин, и реално пребивавайки там в съответствие с условията по член 7, параграф 1 от Директива 2004/38, и през това време е създал или укрепил семеен живот с гражданин на трета страна от същия пол, с когото се е свързал в законно сключен в приемащата държава членка брак, член 21, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска компетентните органи на държавата членка, чийто гражданин е посоченият гражданин на Съюза, да откажат да предоставят на гражданина на трета страна право на пребиваване на територията на тази държава членка по съображението, че нейното право не предвижда брака между лица от един и същ пол.

56      По изложените съображения на втория въпрос следва да се отговори, че член 21, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство гражданинът на трета страна от същия пол като гражданина на Съюза, с когото е сключил брак в държава членка в съответствие с нейното право, разполага с право на пребиваване за повече от три месеца на територията на държавата членка, чийто гражданин е посоченият гражданин на Съюза. Това производно право на пребиваване не бива да се обвързва с по-строги условия от предвидените в член 7 от Директива 2004/38.

Делото Masterpiece Cakeshop: Първата поправка и правата на другите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

С  решение, взето със 7:2 гласа, Върховният съд на САЩ взе решение по делото Masterpiece Cakeshop v. Colorado Civil Rights Commission, No. 16-111.

Фактите:  Дейвид Мълинс и Чарли Крейг посещават работилницата за сладкарски изделия на г-н Филипс. Двамата мъже искат да поръчат сватбена торта.  Г-н Филипс отказва да изработи торта, заявявайки, че няма да използва таланта си, за да предаде послание за подкрепа за брака между лица от един и същи пол в противоречие с религиозната си вяра. Г-н Мълинс и г-н Крейг заявяват, че са  унижени от отказа на г-н Филипс и смятат, че той нарушава  закон, забраняващ дискриминация, основана на сексуална ориентация. Спорът стига до ВС на САЩ.

Съдията Кенеди – за мнозинството – пише,  че решението в полза на двамата се е основавало на  “ясна и недопустима враждебност към искрените религиозни убеждения, които мотивират възражението” на  онези, които се противопоставят на брака между лица на един и същи пол на религиозна основа.

Някои виждат в това решение това решение  “широко разрешение за дискриминация”, но ВС потвърждава   Obergefell v. Hodges (2015) за гей-браковете и принципа за равен достъп до стоки и услуги:  Първата поправка гарантира, че  лицата получават подходяща защита, тъй като се стремят да следват принципи, които са  важни за живота и вярата им. Тези религиозни и философски възражения са защитени, но общо правило е, че те не позволяват на собствениците на предприятия и други участници в икономиката и в обществото да отказват  равен достъп до стоки и услуги.

Същевременно – както и инциденти в  Starbucks и другаде показват,  съществува постоянна и широко разпространена дискриминация в сферата на обслужването, поради което трябва  да се запази защитата на антидискриминационните закони, особено тези, които имат за цел да запазят и насърчат равноправното ползване на обществени услуги.

Само Рут Гинсбърг и Соня Сотомайор смятат, че  г-н Филипс е длъжен да предостави услугата, но Елена Кейгън и Стивън Брайър  се присъединяват към мнозинството, за изненада на мнозина. Едно обяснение в Ню Йорк Таймс:  присъединяването към мнозинството има практична страна, то позволява на съдиите да помогнат за оформянето на тълкуването на това мнение от страна на по-ниските съдилища, държавни органи и други органи, които трябва да изпълнят решението на съда – влияние, което е трудно да се получи от позицията на несъгласие.

ЕСПЧ: Най-лошото решение за 2017

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Strasbourg Observers традиционно обявяват най-добро и най-лошо решение на ЕСПЧ всяка година.   За най-лошо решение от 2017 г. е обявено особеното мнение по делото Bayev v. Russia  относно закона за  анти-гей-пропагандата в Русия: “Хомофобският характер на несъгласието на съдията от Русия  относно така наречения гей пропаганден закон  беше толкова шокиращ  за нашите читатели, че спечели наградата за най-лошото решение, въпреки че технически не е самостоятелно решение, а само особено мнение”.

Това е добра причина да се представи решението на ЕСПЧ от 2017, така както е представено от Strasbourg Observers:

Делото се отнася до молбите на  руски активисти за правата на хомосексуалните, всеки от които е признат за виновен за административното нарушение на “обществени дейности, насочени към насърчаване на хомосексуалността сред малолетните и непълнолетните”. Първият жалбоподател е провел демонстрация пред средно училище с две знамена, на които пише “Хомосексуализмът е нормален” и “Гордея се с моята хомосексуалност”. Вторият и третият кандидат  демонстрират  пред детска библиотека с банери, на които е написано, че “Русия има най-високата степен на тийнейджърско самоубийство в света, вкл. хомосексуалисти  предприемат тази стъпка поради липсата на информация. Депутатите са убийци на деца. Хомосексуализмът е добър! ”  и  “Децата имат право да знаят. Големите хора също са понякога хомосексуални. Хомосексуалните  също стават страхотни. Хомосексуалността е естествена и нормална “.

Жалбоподателите твърдят пред ЕСПЧ, че руското законодателство нарушава член 10 от ЕКПЧ и е дискриминационно, тъй като не се прилагат подобни ограничения по отношение на хетеросексуалното мнозинство.

Решението

Намеса в свободата на изразяване съществува, чл.10.2 ЕКПЧ предвижда възможност за намеса поради причини, свързани с морала и здравето, ЕСПЧ прави оценка дали в случая намесата има легитимна цел.

ЕСПЧ не вижда причина социалното приемане на хомосексуалността да е несъвместимо с поддържането на семейни ценности. Както е посочено в решението по делото Kozak v Полша,  няма приет правилен начин за лицата да водят личния си семеен или личен живот.

Неприемливи са опитите да се правят паралели между хомосексуалността и педофилията. Дори мнозинството от руснаците да имат отрицателно мнение за хомосексуалността, би било несъвместимо с основните ценности на Конвенцията, ако упражняването на права от малцинствена група е   обусловено от приемането й от мнозинството.

Правителството твърди, че насърчаването на взаимоотношения между лица от един и същ пол трябва да бъде забранено, тъй като отношенията между тях са  риск за общественото здраве и демографското развитие. ЕСПЧ не вижда как подобен закон би могъл да помогне за постигането на желаните демографски цели или как  липсата на такъв закон би ги засегнала неблагоприятно.

Правителството не е доказало и как педофилията и порнографията сред малолетните и непълнолетните (независимо от сексуалната ориентация на засегнатите лица) са свързани с хомосексуалността и с този закон.

Въпросните правни разпоредби не служат за постигане на легитимната цел на защитата на морала,   защита на здравето и защита на правата на другите.  Чрез приемането на такива закони властите засилват стигмата и предразсъдъците и насърчават хомофобията, която е несъвместима с понятията за равенство, плурализъм и толерантност, присъщи на едно демократично общество. Нарушение на  член 10 от ЕКПЧ.

Особеното мнение може да се прочете на сайта на ЕСПЧ. Според него децата трябва да се консултират предимно с родителите си или близки членове на семейството, вместо да получават информация за секса от плакати  на улицата, а също се твърди, че ЕСПЧ   не е взел сериозно предвид факта, че личният живот на децата е по-важен от свободата на изразяване на хомосексуалистите.

 

Стратегията на Фейсбук срещу фалшивите новини

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В края на май Фейсбук публикува стратегията си срещу фалшивите новини.

Стратегията е в три части:

  • Премахване на профили и съдържание, които нарушават правилата   или правилата   за рекламиране
  • Намаляване на разпространението на неверни новини и  съдържание като clickbait
  • Информиране

Повече за всяка част

Бюджет на ЕС: мерки в подкрепа на културата и творчеството

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Брюксел, 30 май 2018 r.,  прессъобщение на ЕК

Европейската комисия предлага в следващия дългосрочен бюджет на ЕС за периода 2021—2027 г. финансирането за програма „Творческа Европа“, чрез която се подпомагат европейските сектори на културата и творчеството и аудио-визуалните произведения, да се увеличи на 1,85 млрд евро.

Предложението на Комисията за укрепване на секторите на културата и творчеството в ЕС е съсредоточено върху три области: „МЕДИА“ — направлението на програма „Творческа Европа“, чрез което се подпомагат филмовата и другите аудио-визуални индустрии на ЕС, „Култура“ и междусекторни действия:

1. „МЕДИА“: с 1,081 милиарда евро ще се финансират аудио-визуални проекти и ще се стимулира конкурентоспособността на европейския аудио-визуален сектор. Програма „МЕДИА“ ще продължи да подпомага развитието, разпространението и популяризирането на европейски филми, телевизионни програми и видеоигри. През следващите години ще бъдат инвестирани повече средства в рекламата и разпространението на европейски произведения на международно равнище и в новаторските подходи при разказването на истории, включително виртуалната реалност. Ще бъде създадена онлайн директория на филми от ЕС, за да се увеличат достъпността и видимостта на европейските произведения. 

2. Направление „КУЛТУРА“: 609 милиона евро от новия бюджет ще бъдат предназначени за насърчаване на европейските сектори на културата и творчеството. Ще бъдат създадени проекти за сътрудничество, мрежи и платформи, които ще свързват талантливите хора на изкуството от цяла Европа и ще улесняват трансграничното сътрудничество между творците. 

3. ОБЩИ ДЕЙСТВИЯ В СЕКТОРИТЕ НА КУЛТУРАТА И МЕДИИТЕ: със 160 милиона евро ще се финансират МСП и други организации, работещи в секторите на културата и творчеството. Средствата ще се използват и за насърчаване на сътрудничеството в областта на културната политика в целия ЕС , свободата, разнообразието и плурализма на медийната среда, а също и за подпомагане на качествената журналистика и медийната грамотност.

Законодателно предложение и информационен документ

Законопроект за киберсигурност

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Министерският съвет е внесъл в парламента Законопроект за киберсигурност.

Според мотивите законопроектът е изготвен в изпълнение на ангажиментите на Република България като държава – членка на Европейския съюз (ЕС), която до 9 май 2018 г. следва да въведе в националното си законодателство разпоредби и да създаде организация за изпълнението на Директива (ЕС) 2016/1148   относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в съюза (ОВ, L 194 от 19 юли 2016 г.)

Мотивите обясняват още, че

Киберсигурността се приема като функция на Министерството на вътрешните работи, което на практика не е така. Мрежовата и информационната сигурност е един от трите основополагащи стълба на киберсигурността съгласно Европейската стратегия за киберсигурност, заедно с другите два – правоприлагане и киберотбрана. Тази многоинституционална дисциплина води до различията в регулаторната рамка. Срещат се определени опити за регулация в Закона за министерството на вътрешните работи, Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, Закона за противодействие на тероризма, Закона за електронното управление, Закона за електронните съобщения, Наказателния кодекс, Наредбата за общите изисквания за мрежова и информационна сигурност и др.

Предвижда се създаването на нови компетентни органи, като Национално единно звено за контакт, регламентира се управлението и организацията на националната система за киберсигурност, националния координатор по киберсигурност, секторни екипи за реакция при инциденти в киберсигурността (ЕРИКС), както и национален екип за реакция при инциденти в киберсигурността (създаден от председателя на Държавна агенция „Електронно управление“).

Създаването на нов орган – Съвет по киберсигурност, като нещатен консултационен орган към Министерския съвет и определянето от министър-председателя на Национален координатор по киберсигурност няма да доведе до допълнителни разходи. Функциите на Съвета по киберсигурност няма да се дублират с функциите на вече съществуващи съвети или органи.

Pravda-та на Мъск

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Елон Мъск споделя в Twitter идеята да създаде нова медия – “crowdsourced site”, наречен Pravda – която според Мъск би позволила на обществеността  “да оцени  истината във всяка статия и  доверието към всеки журналист, редактор и публикация.” Дори репортери са открили заявление за вписване на търговско дружество Pravda Corp.

Мнозина правят паралел между Мъск и Тръмп – заради определянето на негативни новини за тях като фалшиви  и отрицателната оценка за новинарските медии като цяло.

Pravda е много, много лоша идея, се казва в коментар на The Verge: Мъск, както и Тръмп, може да не харесва начина, по който го представят – или като жертва, или като провал – но вие не можете да законодателствате достоверността, нито да  я подлагате на гласуване – и да очаквате някакъв друг резултат, освен дистопия. Неинформираното общество е общество, което може да бъде подведено  да вярва в каквото и да е – че земята е плоска и че човек не е кацал на Луната –  и това е много опасно нещо в ръцете на мотивиран субект.  Особено ако се съчетае с ехо-ефекта на платформите, може да подкопае доверието във всеки източник, който си позволява  да влезе в конфликт с този субект.

Голямата тема не е Мъск,  голямата тема е манипулирането на общественото мнение – и възможното противодействие.

Обществена оценка какво е вярно  е на една крачка от  обществената оценка какво е правилно да се направи – и обяснява резултатите от някои избори и референдуми.

Папуа Нова Гвинея спира достъпа до Фейсбук за месец

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Правителството на Папуа Нова Гвинея  забранява Facebook за един месец, за да се справи с фалшивите профили и да проучи ефектите, които сайтът има върху населението.

Уникално: едновременно това е мярка – защото държавата ще филтрира – и експеримент – защото ще проучва.

Остава да видим дали тази практика ще се разпространи и извън Папуа Нова Гвинея.

“Времето ще позволи да се събере информация за идентифициране на потребители, които се крият зад фалшиви профили, потребители, които качват порнографски изображения, потребители, които публикуват невярна и подвеждаща информация във Фейсбук, за да бъде филтрирано и премахнато това съдържание”.

The Guardian пише.