Category Archives: закони и право

Обнародван е ЗИД ЗЗК със значение за прилагането на EMFA

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

EMFA, Европейският акт за свободата на медиите, е каталог от мерки, между които член 22 се отнася до ограничаването на медийните концентрации, когато те са от съществено значение за плурализма.

Тази разпоредба няма да може да се приложи ефективно без промени в националното законодателство. По-конкретно, Законът за защита на конкуренцията трябва да предвиди възможност към оценката на конкурентния регулатор за отражението на сливането или придобиването върху конкуренцията, да се добави и оценката – евентуално и изискванията – на медийния регулатор във връзка с отражението на сделката върху медийния плурализъм.

Възможност за двоен анализ (икономически и неикономически) ще трябва да се предвиди и в двата закона – конкурентен и медиен.

Конкурентният регулатор е предвидил изменение в конкурентния закон, засягащо прилагането на чл.22 EMFA, става ясно от публикуваните промени – Държавен вестник, бр. 95 от 7 ноември 2025 г.

Промени има при уведомяването – ще може да се извършва уведомяване под сега определените прагове:

§ 7. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения:

1. Заглавието се изменя така: „Уведомяване за концентрация“.

2. Създава се нова ал. 2:

„(2) За концентрация може да бъде подадено доброволно предварително уведомление пред комисията и когато не са изпълнени условията за задължително предварително уведомяване по ал. 1.“

3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите „Предприятията са задължени да уведомят“ се заменят с „В случаите по ал. 1 и 2 предприятията уведомяват“.

4. Създава се ал. 4:

„(4) Комисията с мотивирано определение може да изиска да бъде подадено уведомление за концентрация в срок до 6 месеца от осъществяване на сделката, когато:

1. сумата от общите обороти на всички предприятия – участници в концентрацията на територията на Република България през предходната финансова година надхвърля 25 млн. лв., и

2. сделката поражда съмнения, че в резултат на осъществяването на концентрация съществено ще се възпрепятства ефективната конкуренция на съответния пазар, особено в резултат на създаване или засилване на господстващо положение.“

Предвижда се осъществяване на задълбочено проучване, когато е необходимо становище на СЕМ:

§ 31. В чл. 83 ал. 1 се изменя така:

„(1) Задълбочено проучване на концентрацията се извършва, когато:

1. в резултат на оценката, извършена при ускореното проучване, комисията установи, че концентрацията поражда сериозни съмнения, че в резултат на осъществяването й съществено ще се възпрепятства ефективната конкуренция на съответния пазар, особено в резултат на създаване или засилване на господстващо положение;

2. предложените при ускореното проучване изменения на условията на концентрацията, включително мерките за запазване на ефективната конкуренция и за ограничаване на отрицателното въздействие на концентрацията върху засегнатия пазар, не са подходящи или достатъчни или тяхната оценка изисква задълбочено проучване;

3. е необходимо становище на специализиран държавен орган, на който със закон е възложено регулиране на дейности в съответния сектор;

4. в резултат от ускореното проучване комисията установи, че се пораждат сериозни съмнения относно действителния собственик на придобиващото контрол предприятие или източника на финансиране на сделката.“

Обнародван е ЗИД ЗЕС за прилагането на DSA

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Държавен вестник, брой 99/2025 г. е обнародван ЗИД на Закона за електронните съобщения, с който се въвеждат необходими за прилагане на Регламент (ЕС) 2022/2065 (Акт за цифровите услуги, DSA) изменения в българското законодателство, като чл.1 ал. 3 изрично предвижда, че “Този закон урежда надзора над дейността на доставчиците на посреднически услуги за спазването на Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 г. относно единния пазар на цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги) (ОВ, L 277/41 от 27 октомври 2022 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2022/2065“, и взаимодействието между компетентните органи при осъществяването му.“

В чл. 21 се създава ал. 6: „Комисията изпълнява функциите на Координатор за цифровите услуги по чл. 49, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2022/2065.“

В чл. 30, ал. 1 се създават т. 30 – 34:

„30. издава, прекратява действието или отнема сертификат на орган за извънсъдебно уреждане на спорове по смисъла на чл. 21 от Регламент (ЕС) 2022/2065; 31. предоставя, прекратява или отнема статут на доверен подател на сигнали по смисъла на чл. 22 от Регламент (ЕС) 2022/2065; 32. предоставя статут на одобрен изследовател или прекратява достъпа му до данни в съответствие с чл. 40 от Регламент (ЕС) 2022/2065; 33. упражнява правомощията по чл. 51 от Регламент (ЕС) 2022/2065; 34. предприема действия съгласно чл. 53 от Регламент (ЕС) 2022/2065 във връзка с получаването на жалби срещу доставчиците на посреднически услуги.“

В глава четвърта се създава раздел VIа с чл. 49г – 49е:

„Раздел VIа
Взаимодействие и координация при изпълнението на Регламент (ЕС) 2022/2065

Чл. 49г. (1) Комисията за регулиране на съобщенията и Съветът за електронни медии са компетентни органи по чл. 49, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2022/2065.

(2) Комисията за регулиране на съобщенията:

1. осъществява надзор върху дейността на доставчиците на посреднически услуги съгласно Регламент (ЕС) 2022/2065 относно изпълнението на задълженията им по Регламент (ЕС) 2022/2065, с изключение на случаите, в които контролът върху доставчиците на посредничисеки услуги се осъществява от Съвета за електронни медии;

2. контролира изпълнението на задълженията по чл. 25 и 27 от Регламент (ЕС) 2022/2065 на всички доставчици на посреднически услуги.

(3) Съветът за електронни медии контролира доставчиците на посреднически услуги на платформи за споделяне на видеоклипове по смисъла на чл. 2, ал. 6 от Закона за радиото и телевизията за изпълнението на задълженията им по Регламент (ЕС) 2022/2065, с изключение на задълженията по чл. 25 и 27 от регламента.

(4) Комисията за защита на личните данни осъществява надзор върху обработването на лични данни при условията и по реда на Регламент (ЕС) 2022/2065 в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2016/679“ и Закона за защита на личните данни. При осъществяването на този надзор Комисията за защита на личните данни има правомощията по чл. 51 и 56 от Регламент (ЕС) 2022/2065.

Чл. 49д. (1) Когато съдебен или административен орган постанови акт по чл. 9 или 10 от Регламент (ЕС) 2022/2065, той изпраща на комисията копие от акта.

(2) Когато органът по ал. 1 събере или получи информация за изпълнението на акта по чл. 9 или 10 от Регламент (ЕС) 2022/2065 или друга информация от доставчика на посреднически услуги, той я изпраща на комисията.

(3) Комисията изпраща на координаторите за цифрови услуги в Европейския съюз получените актове по ал. 1 и придружаващата ги информация най-късно в деня, следващ деня на получаването им, чрез системата за обмен на информация по чл. 85 от Регламент (ЕС) 2022/2065.

Чл. 49е. Условията и редът за координация на изпълнението на дейностите по Регламент (ЕС) 2022/2065 между комисията, Съвета за електронни медии и Комисията за защита на личните данни се уреждат със съвместна инструкция.“

Целият законопроект в Държавен вестник

Консолидираният ЗЕС

Както е известно, ЕК изпрати мотивирано становище на България (INFR(2024)2241) за това, че не е оправомощила национален координатор за цифровите услуги (DSC) по Закона за цифровите услуги (DSA – Регламент (ЕС) 2022/2065) и за установяване на правилата за налагане на санкции, приложими към нарушения на посочения регламент.

Комисията оценява взаимодействието на Регламента за цифровите услуги със законодателството на ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Комисията публикува доклад, в който се оценява взаимодействието на Законодателния акт за цифровите услуги (DSA) със законодателството на ЕС. Докладът потвърждава, че критериите за определяне на много големи онлайн платформи (VLOP) и търсачки (VLOSEs), включително прага от 45 милиона средномесечни активни получатели, остават подходящи.

Докладът оценява взаимодействията между DSA и 54 правни акта в области като защита на данните и неприкосновеност на личния живот, аудиовизуални медии и IP, политика за защита на потребителите, безопасност на продуктите и демокрация, сигурност и правосъдие. В своя анализ докладът показва как DSA взаимодейства и допълва други правни актове.

В контекста на текущия процес на цифрово опростяване докладът определя избрани разпоредби, при които регулаторните припокривания изискват по-тясна координация за по-съгласувана и интегрирана регулаторна рамка, като гарантира правна сигурност.

Докладът, основан на член 91, параграф 1 от DSA, изпълнява правно задължение, въведено от съзаконодателите, за да оцени адекватността на хоризонталната рамка на DSA и взаимодействието му с друго специфично за сектора законодателство до 17 ноември 2025 г. В него се вземат предвид обратната информация, получена от организации на гражданското общество, координатори на цифрови услуги, други национални компетентни органи и онлайн платформи и търсачки, включително VLOP и VLOSE, след 3 проучвания, стартирани от Комисията. Полученият принос подчертава широк консенсус на всички заинтересовани страни относно необходимостта от по-ясно законодателство, насоки и по-междуинституционално сътрудничество.

Този доклад представлява едно от най-изчерпателните правни упражнения за картографиране на правото на ЕС по отношение на цифровите платформи и онлайн междинните услуги. Той е ценен инструмент за навигация в достиженията на правото на действие в областта на цифровите технологии, се казва в прессъобщението на Комисията.

Доклад относно прилагането на член 33 от Регламент (ЕС) 2022/2065 (DSA) и взаимодействието на посочения регламент с други правни актове

Тръмп към репортерка: “Quiet! Quiet, piggy.”

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Медиите съобщават, че президентът Тръмп напада неколкократно в рамките на седмица американски журналисти.

В Овалния кабинет Тръмп нарича питането на журналистката Мери Брус от ABC News “ужасен, ужасен въпрос” и заявява, че лицензията на мрежата „трябва да бъде отнета“. Той казва, че Брендън Кар, шефът на регулатора, „трябва да погледне това“. Мери Брус пита престолонаследника на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман за насилствената смърт на колумнист на Washington Post в Саудитското консулство в Истанбул през 2018 г. Американското разузнаване съобщава, че нападението е извършено по заповед на принца, но той отрича. „Вие сте ужасен човек и ужасен репортер“, казва Тръмп.

По-късно в Air Force One президентът прекъсва въпросите на репортерката на Bloomberg News за Епстийн с шокиращото “Quiet! Quiet, piggy.”

Примерите са много, за водещия от NBC Сет Майерс президентът призовава компанията: “Fire him, IMMEDIATELY!” – и по-важното е, че Брендън Кар републикува този призив в социалните мрежи.

Видео тук.

Coimisiún na Meán започва разследване на X

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Медийният регулатор на Ирландия Coimisiún na Meán започва официално разследване на платформата за социални медии X на фона на опасенията, че тя не дава възможност на потребителите да обжалват решенията за модериране на съдържанието и че вътрешните системи за разглеждане на жалби на X не са лесни за достъп и удобни за потребителя, както се изисква.

Разследването е първото, което се извършва от Coimisiún na Meán съгласно Закона за цифровите услуги на ЕС (DSA).

Регулаторът заяви, че разследването възниква от опасения на собствения му екип за надзор на платформата, допълнен от информация, предоставена от неправителствена организация и жалба на потребител.

Разследването ще проучи дали X има вътрешен механизъм за обработка на жалби, който е лесен за достъп и удобен за потребителя.

В член 20 от DSA се посочва, че на потребителите трябва да бъде предоставен достъп до ефективна вътрешна система за разглеждане на жалби, която им позволява да подават жалби срещу определени решения, взети от платформите.

Комисията започва разследване на потенциално нарушение на DМA от страна на Google

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес Европейската комисия официално започна процедура за оценка дали Google прилага справедливи, разумни и недискриминационни условия за достъп до уебсайтовете в Google Search.

Наблюдението на Комисията показва признаци, че Google понижава новинарските медии в резултатите от търсенето с Google. Политиката на Google изглежда оказва пряко въздействие върху начина, по който издателите монетизират своите уебсайтове и съдържание.

Образуването на производство не предопределя установяването на несъответствие. Ако Комисията открие доказателства за неспазване, тя ще информира Alphabet за предварителните си констатации и ще обясни мерките, които смята да предприеме или които Alphabet следва да предприеме, за да отговори ефективно на опасенията на Комисията.

В случай на нарушение Комисията може да наложи глоби в размер до 10 % от общия глобален оборот на дружеството. Тези глоби могат да достигнат до 20 % в случай на повторно нарушение.

На 6 септември 2023 г. Комисията определи онлайн търсачката Google Search на Alphabet за основна платформена услуга съгласно Акта за цифровите пазари. Alphabet трябваше да изпълни изцяло всички задължения по Законодателния акт за цифровите пазари за своята онлайн търсачка Google Search до 7 март 2024 г.

Днешното откриване на производство срещу Alphabet се дължи на опасения, че Alphabet може да не спазва задълженията си.

Европейски щит за демокрация

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия представи инициативата „Европейски щит за демокрация“.

В съобщениетo JOIN (2025) 791 финал се определят мерки за защита и насърчаване на силни и устойчиви демокрации в ЕС, като са включени действия в три направления: запазване на целостта на информационното пространство; укрепване на институциите, честни и свободни избори и свободни и независими медии; и повишаване на устойчивостта на обществото и ангажираността на гражданите.

Ще бъде създаден нов Европейски център за демократична устойчивост с цел предвиждане, откриване и реагиране на заплахи като чуждестранно манипулиране на информация и вмешателство, както и  независима европейска мрежа на проверителите на факти на всички официални езици на ЕС.

В рамките на нова програма за устойчивост на медиите ще бъде предоставена засилена финансова подкрепа за независимата и местната журналистика, която ще свърже настоящата подкрепа за медиите с програмите за финансиране, предложени в новата многогодишна финансова рамка на ЕС.

За да спомогне за противодействието на манипулирането на информация, Комисията ще въведе мерки за насърчаване на медийната и цифровата грамотност за всички възрасти.

Предвидените мерки са разнообразни, амбициозни, с потенциал за промяна, като например

    • прилагане на EMFA u anti- SLAPP Directive,
    • редуциране на “новинарските пустини“,  вкл. чрез  програми за местната журналистика,
      • предоставяне на насоки за поддържане на конкуренцията и насърчаване на медийния плурализъм и многообразие в контекста на преразглеждането на правилата за сливанията,
      • ревизия на съществуващите правила за държавна помощ за обществени услуги за радио- и телевизионно разпространение в оценка на Съобщението за радиоразпръскване от 2009 г.,
      •   програма за устойчивост на медиите в подкрепа на независимата журналистика и медийна грамотност,
      • засилване на мерките за безопасност на журналистите и борба със злоупотребите със съдебни спорове (SLAPP),
      • подкрепа за качествени независими медии и журналистика извън границите на ЕС; подкрепа за иновативните медийни проекти, предоставящи нови формати и съдържание на публиката в целия Съюз и извън него,
    • ревизия на Директивата за авторското право в цифровия единен пазар, вкл. по повод използването на защитени с авторски права материали за обучение на модели с изкуствен интелект без разрешение, 
    • ревизия на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги (ДАВМУ) в области като: 
      • модернизиране на правилата за реклама с цел насърчаване на устойчивостта на медиите,
      • регламентация на инфлуенсърите,
      • обществените медии.

Наред с Европейския щит за демокрацията, Комисията представи днес и Европейска стратегия за гражданското общество. Това е инициатива за по-силна ангажираност, защита и подкрепа на организациите на гражданското общество. В предложението си за новата МФР Комисията предвиди значително увеличаване на финансовата подкрепа за НПО, като за програмата AgoraEU са предвидени 9 млрд. евро.

Допълнителна информация е налична в съобщението за медиите и в информационните документи за Европейския щит за демокрацията и за стратегията на ЕС за гражданското общество.

Медийна свобода: доклад от мисията на специализирани международни организации (септември 2025 г.)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Между 24 и 26 септември 2025 г. В България беше проведена мисия от партньорските организации към Платформата за безопасност на журналистите на Съвета на Европа и Механизма за бързо реагиране за свободата на медиите (Media Freedom Rapid Response, MFRR) за установяване на състоянието на медийната свобода. В мисията участваха ARTICLE 19 Europe; Асоциацията на европейските журналисти (AEJ); Европейският съюз за радио и телевизия (EBU); Европейският център за свобода на пресата и медиите (ECPMF); Европейската федерация на журналистите (EFJ); Международния институт за пресата (IPI); Репортери без граници (RSF); Osservatorio Balcani e Caucaso Transeuropa (OBCT) и Index on Censorship.

Според доклада има крехък напредък и скромни постижения (пълен текст). По-специално засегнати са темите:

  • Безопасност на журналистите
  • Съвет за електронни медии
  • Обществена телевизия
  • Правни рискове
  • Медиен плурализъм и независима журналистика
  • Достъп до информация, обществено доверие в медиите и дезинформация 

Докладът завършва с Препоръки.

Оставки в БиБиСи

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Сегашната криза – най-тежката, с която Би Би Си се е сблъсквала от десетилетия – е не толкова поради филма  за  Тръмп,  колкото поради неразрешимото напрежение в обществената телевизия, работеща в един горчиво разделен политически и медиен свят.

Оставката на Тим Дейви следва поредица  от спорове относно отразяването от Би Би Си на други чувствителни въпроси, пише NYT. Роби Гиб, бивш шеф на комуникациите на Тереза Мей, политическо назначение   в 13-членния борд  на Би Би Си, е сочен за източник на напрежението.

Конкретният повод – филмът, наречен „Тръмп: Втори шанс?“, който се излъчи преди президентските избори миналата година – наистина е оценен като грешка, тъй като при монтажа на речта на Тръмп на 6 януари „е създадено впечатление за директен призив за насилствени действия“. В телевизията сами са установили грешката (на основата на възложен анализ на Майкъл Прескот, експерт по стандартите, който е изготвил доклад от 19 страници, изтекъл към Дейли Телеграф), но са забавили извинението си. Тим Дейви вече се е извинявал за сензационно интервю на принцеса Даяна, проведено 25 години по-рано от кореспондент на Би Би Си.

За съжаление разкритията за филма идват само три седмици, след като Би Би Си съобщава, че британският телевизионен регулатор Ofcom е открил „сериозно нарушение“ в друг документален филм на Би Би Си, този път за войната в Газа, като не е съобщено на аудиторията, че разказвачът е свързан с Хамас.

Независимо от всичко БиБиСи се ползва с високо доверие според скорошно проучване на Pew Research. Наистина, компанията е произвела хиляди часове изключителна журналистика.

Междувременно е получено писмо от адвокат на Тръмп, в което се дава срок за отговор до 14 ноември и се казва, че ако този срок бъде пропуснат, Тръмп ще бъде „оставен без алтернатива, освен да наложи своите законни и справедливи права, включително чрез съдебни действия за не по-малко от един милиард долара обезщетение“ (пълният текст, вкл. относно приложимото право на Флорида). В писмото има три искания: изтегляне на филма, извинение и компенсация.

Известност получи и писмото на Тим Дейви, в което той декларира, че въпреки неизбежните проблеми и предизвикателства, журналистиката на БиБиСи продължава да възхищава като златен стандарт. Също така Дейви заявява, че иска да създаде най-добрите условия и среда за новия генерален директор, който да се заеме със следващата Кралска харта, като се проведе разумен, спокоен и рационален обществен разговор за следващата глава на БиБиСи.

Можем да си помечтаем за подобно писмо.

Съд на ЕС: САЩ предоставя адекватно ниво на защита на личните данни на гражданите на ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Правната уредба на трансфера на лични данни между ЕС и САЩ от известно време се нуждаеше от стабилизиране.

Решението на ЕК, довело до документацията Save Harbor, беше атакувано от Максимилиан Шремс и с решение на Съда на ЕС Шремс 1 беше обявено за невалидно (2015).

През 2016 ЕК прие ново решение (довело до документацията Privacy Shield), което отново беше атакувано и с решение на Съда на ЕС Шремс 2 беше обявено за невалидно (2020).

През 2023 ЕК прие ново решение (2023 Trans-Atlantic Data Privacy Framework), което беше атакувано този път от френския гражданин Philippe Latombe – той твърди, че използва различни онлайн платформи, които събират личните му данни и ги прехвърлят в САЩ, но според него липсва адекватно ниво на защита в САЩ, поради което той иска нова отмяна на решението на ЕК.

Станало е известно новото, трето решение на Съда по дело T‐553/23 относно правната рамка на трансфера – този път жалбата е отхвърлена изцяло. Според Съда има адекватно ниво на защита на личните данни на европейските граждани.

Решението е от 3 септември 2025 г.