Category Archives: закони и право

DSA и конфликтът Израел – Хамас: кореспонденцията на Тиери Бретон

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Дойче Веле публикува статия по повод  загрижеността на ЕС относно разпространяващата се в Европа дезинформация, свързана с конфликта Израел-Хамас. Еврокомисарят Тиери Бретон се обръща към интернет компаниите зад социалните медийни платформи X,   Facebook,  TikTok  и YouTube. Бретон говори за индикации, че платформата е била „използвана за разпространение на незаконно съдържание и дезинформация в ЕС“.

Оповестен е и отговорът от страна на Х, СЕО Linda Yaccarino. Тя казва, че повече от 700 уникални бележки, свързани с конфликта, са добавени към публикации в X. Дойче Веле коментира, че все пак това е по-малко от броя на гледанията, получени от подвеждащите публикации.

В свое съобщение ЕК изисква Х да предостави до 18 октомври 2023 г. информация за въпроси, свързани с активирането и функционирането на протокола за реагиране при кризи на X, и до 31 октомври 2023 г. – за останалите. След това комисията ще оцени отговорите и ще вземе решение какво следва.

Прави впечатление използваната лексика – “незаконно съдържание и дезинформация“. Вероятно по тази линия трябва да очакваме уточнения.

По-долу са четирите писма до компаниите и отговорът на Х.

Статията

Събитията в Израел и платформата Х

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Писмо на Тиери Бретон до Мъск.

Една добра и една лоша новина:

Изглежда Законодателният акт за цифровите услуги ще върши работа.

Изглежда има повод да влезе в действие.

Европейският парламент гласува Законодателния акт за свободата на медиите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В своята позиция относно Законодателния акт за свободата намедиите /EMFA, приета с 448 гласа „за“, 102 „против“ и 75 „въздържали се“, ЕП настоява държавите от ЕС да осигурят плурализъм на медиите и да защитят независимостта на медиите от правителствена, политическа, икономическа или частна намеса.

Прессъобщението на ЕП накратко:

Защита на журналистите

Актът въвежда забрана за всички форми на намеса в редакционните решения на медиите и да предотвратят оказването на външен натиск върху журналисти, като например принуждаването им да разкрият източниците си, достъп до криптирано съдържание на техните устройства или насочване към тях с шпионски софтуер.

Използването на шпионски софтуер може да бъде оправдано като „последна мярка“ за всеки отделен случай и ако е разпоредено от независим съдебен орган за разследване на сериозно престъпление, като тероризъм или трафик на хора.

Прозрачност на собствеността

Законодателният акт задължава всички медии, включително микропредприятията, да публикуват информация за тяхната структура на собственост.

Членовете също искат медиите, включително онлайн платформи и търсачки, да докладват за средствата, които получават от държавна реклама, и за държавната финансова подкрепа. Това включва средства от страни извън ЕС.

Разпоредби срещу произволни решения от големи платформи

За да се гарантира, че решенията за модериране на съдържание от много големи онлайн платформи не оказват негативно влияние върху свободата на медиите, се предвижда ред за сваляне на съдържание. Платформите трябва да могат да разграничават независимите медии от други източници. Медиите трябва да бъдат уведомени за намерението на платформата да изтрие или ограничи съдържанието им и в 24-часов срок медиите могат да отговорят. Ако след този период платформата все още счита, че медийното съдържание не отговаря на нейните правила и условия, те могат да пристъпят към изтриване, ограничаване или отнасяне на случая до националните регулатори, за да вземат окончателното решение незабавно. Въпреки това, ако медийният доставчик прецени, че решението на платформата няма достатъчно основания и подкопава свободата на медиите, той има право да отнесе случая до извънсъдебен орган за разрешаване на спорове.

Икономическа жизнеспособност

Държавите-членки трябва да гарантират, че обществените медии разполагат с адекватно, устойчиво и предвидимо финансиране, разпределено чрез многогодишни бюджети, казват евродепутатите.

За да се гарантира, че медиите няма да станат зависими от държавната реклама, се предлага таван за публична реклама, разпределена за един медиен доставчик, онлайн платформа или търсачка. Критериите за разпределяне на публични средства за медиите се изисква да бъдат публично достъпни.

Независим медиен орган на ЕС

Предвижда се създаване на Европейски съвет за медийни услуги – правно и функционално независим от Комисията . Членовете на ЕП също настояват за независима „експертна група“, представляваща медийния сектор и гражданското общество, към Европейския съвет.

Приетият текст

TA-9-2023-0336_EN 3 Oct 2023 EP

Някои обосновани искания, които засега не са чути:

1| За отпадане на медийното изключение (must carry obligation)  в чл.17

Медийното изключение създава възможност за  злоупотреба – представящи се за медии биха могли да разпространяват фалшиви новини в продължение на 24 часа, преди платформите да получат разрешение да ги премахнат. Ако се запази, медийното изключение в  EMFA може да подкопае DSA и да помогне за разпространението на дезинформация, като навреди на свободата на медиите като цяло.

В прессъобщението на ЕП се посочва, че по повод това искане ЕП предлага  изменение на рецитал 19 (пар.27 от приетия текст). Накратко, изменението е посветено на задължението за прозрачност на медийната собственост, като се предвижда създаване на национални бази данни и обща европейска база данни за собствеността на медиите.

2| За пълна забрана на шпионския софтуер

Има множество искания и подписки за пълна забрана, но  възможността за използване на шпионски софтуер  засега остава в проекта.

Съветът гласува проект на акта през юни т.г., предстоят триалози.

EDRi: Комисията по култура на ЕП дава зелена светлина на спорни поправки в EMFA

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 7 септември Комисията по култура и образование (CULT) на Европейския парламент гласува окончателното си становище относно Европейския акт за свободата на медиите (EMFA). Комисията одобри регламент, който създава нови правила в отношенията между доставчиците на медийни услуги (MSP) и много големите онлайн платформи (VLOP).

Какви промени одобри CULT според съобщението на сайта на ЕП: преди всичко, изискванията за прозрачност да се прилагат за цялото медийно съдържание, а не само за новините и текущите събития, както предлага Комисията. Освен това:

“Защита на работата на журналистите

В приетия текст комисията забранява всички форми на намеса и натиск върху медиите, включително принуждаване на журналисти да разкриват източниците си, достъп до криптирано съдържание на техните устройства и използване на шпионски софтуер срещу тях.

За да защитят по-стабилно медиите, евродепутатите също така установиха, че използването на шпионски софтуер може да бъде оправдано само за всеки отделен случай и ако е разпоредено от независим съдебен орган за разследване на сериозно престъпление, като тероризъм или трафик на хора.

Евродепутатите също така предлагат ограничаване на публичната реклама, разпределена за един медиен доставчик, онлайн платформа или търсачка, до 15% от общия рекламен бюджет, разпределен от този орган в дадена страна от ЕС.

Задължения за прозрачност на собствеността

За да оценят независимостта на медиите, евродепутатите искат да задължат медиите да публикуват информация кой ги притежава и кой се облагодетелства от това, пряко или непряко. Те също така искат те да докладват за държавна реклама и държавна финансова подкрепа, включително когато получават публични средства от страни извън ЕС.

Евродепутатите също искат да задължат доставчиците на медийни услуги да докладват за всеки потенциален конфликт на интереси и за всякакви опити за намеса в редакционните решения.

Разпоредби срещу произволни решения от големи платформи

За да гарантират, че медиите в ЕС са защитени от много големи онлайн платформи, които произволно изтриват или ограничават съдържанието им, евродепутатите въведоха процедура за самодеклариране и проверка, за да разграничат независимите медии от измамниците. Те също така предлагат 24-часов прозорец за преговори с участието на национални регулатори, преди голяма онлайн платформа да може да продължи със спиране или ограничаване на съдържание.

Икономическа жизнеспособност

Държавите членки трябва да финансират обществените медии чрез многогодишни бюджети, за да предотвратят политическа намеса и да осигурят предвидимост на бюджета, казват евродепутатите. Евродепутатите промениха и правилата за системите за измерване на аудиторията, за да ги направят по-справедливи и по-прозрачни.

По-независим медиен орган на ЕС

Депутатите искат Европейският съвет за медийни услуги (Съветът) – нов орган на ЕС, който ще бъде създаден с акта – да бъде правно и функционално независим от Комисията и да може да действа сам, а не само по искане на Комисията. И накрая, те искат независима „експертна група“, представляваща възгледите на медийния сектор и включваща гражданското общество, която да участва в работата на Борда.”

Какви рискове създава проектът според EDRi:

Организацията за цифрови права EDRi е загрижена за някои промени, които биха могли да разширят дезинформацията и вредното онлайн съдържание, като например must carry rule в член 17 на проекта.

EDRi смята, че това задължение ще попречи на онлайн платформите да спират или ограничават медийно съдържание 24 часа след публикуването му, дори ако то нарушава правилата и условията на платформите, като например разпространение на дезинформация. Това може да подкопае целта на Закона за цифровите услуги (DSA) да „определи единни правила за безопасна, предвидима и надеждна онлайн среда“.

EDRi смята, че must carry rule в член 17 на проекта не е попътно на прилагането на DSA и отваря вратата и за други заинтересовани страни (освен медиите), които искат подобни привилегии в политиките за модериране на съдържание.

Това изменение предполага, че (самодекларираната) медийна информация по своята същност е достоверна. Това не е вярно. Медийното съдържание не е имунизирано да бъде дезинформация , която може да стане вирусна и да причини вреда. В случай че тази поправка бъде одобрена от пленарната зала на Европейския парламент, медийното съдържание, евентуално засилващо дезинформацията, ще остане достъпно поне 24 часа в социалните медии.

Така EMFA въвежда специален режим на правила за модериране на съдържанието за медиите. Това се различава от DSA. По време на дебата за DSA е потвърдено, че нито един участник (в частност медиите) няма да има специално отношение към политиките за модериране на съдържание, тъй като медиите също могат да разпространяват дезинформация (вижте например RT или Sputnik). Механизмите на DSA за модериране на съдържание предвиждат бързи последващи мерки („своевременно“ и „без неоправдано забавяне“), а не предварителни мерки за модериране на съдържанието.

Предстои

обсъждане и гласуване в пленарната зала на Европейския парламент на сесията в началото на октомври. Това ще бъде последният етап за включване на подобрения в предложението, преди да се премине към триалози. Изборите за Европейски парламент през следващата година добавят допълнителен натиск върху дневния ред. В допълнение унгарското и полското председателство на Съвета на ЕС са съвсем близо. Липсата на време, политическият натиск и предвидимото несъгласие по време на унгарското и полското председателство са перфектният контекст неотложността да заглуши гласа на разума. Не трябва да позволяваме това да се случи. EDRi ще продължи да подчертава значението на постигането на редакция на EMFA в съответствие с принципите на DSA, се казва в изявлението на организацията, което е предадено накратко по-горе.

ЕК прекрати действието на Механизма за сътрудничество и проверка

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Със съобщение от 15 септември 2023 Европейската комисия  прекрати Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) за България и Румъния. 

Основание

Механизмът за сътрудничество и проверка беше въведен с две решения на ЕК от 2006 г. при присъединяването на България и Румъния към Европейския съюз като преходна мярка за подпомагане на напредъка в областта на съдебната реформа, борбата с корупцията, както и (за България) организираната престъпност. Сега Комисията отмени двете решения, с които бе създаден този механизъм.

Доклади за напредъка

От началото на МСП през 2007 г. Комисията редовно докладва за напредъка по съответните реформи в България и Румъния. През октомври 2019 г. Комисията публикува последния си доклад по МСП за България, а през ноември 2022 г. — последния доклад за Румъния. И за двете държави членки Комисията заключи, че са изпълнили по задоволителен начин задълженията си, определени по МСП към момента на присъединяването към Съюза, и че трябва да продължат да работят за изпълнението на конкретните ангажименти, посочени в заключенията от докладите. Тази работа приключи през юни 2023 г.

На 5 юли 2023 г. Комисията информира както Съвета, така и Европейския парламент за намерението си официално да прекрати МСП за България и Румъния, след като вече всички конкретни ангажименти, изброени в заключенията от докладите по МСП, са били изпълнени. В съответствие с решенията за създаване на механизма, действието на МСП приключва, когато всички показатели бъдат изпълнени по задоволителен начин. Приетите днес решения отразяват заключението на Комисията, че и за двете държави това вече е факт.

Новият инструмент

Комисията очаква да продължи сътрудничеството с България и Румъния в рамките на годишния цикъл за върховенството на закона, както за всички останали държави членки.

Контекст

При присъединяването си към ЕС на 1 януари 2007 г. България и Румъния все още не бяха постигнали достатъчно напредък в областта на съдебната реформа, борбата с корупцията, както и в областта на организираната престъпност за България. Комисията създаде МСП като преходна мярка, за да помогне на двете държави да отстранят тези недостатъци. От 2007 г. насам се извършва работа по линия на МСП с цел насърчаване и проследяване на процеса на реформи въз основа на определените показатели. Както е посочено в решенията относно МСП от 2006 г., действието на МСП се прекратява, когато всички показатели бъдат изпълнени по задоволителен начин.

През януари 2017 г. Комисията извърши цялостна оценка на напредъка, постигнат през десетте години от съществуването на механизма, което даде ясна представа за постигнатия значителен напредък. Комисията формулира редица конкретни препоръки, които, ако бъдат изпълнени по необратим начин от двете държави членки, биха били достатъчни за прекратяване на процеса по МСП.

В своя доклад по МСП от октомври 2019 г. Комисията стигна до заключението, че България е изпълнила по задоволителен начин останалите препоръки по МСП и че е постигнала достатъчен напредък по изпълнението на ангажиментите, поети към момента на присъединяването ѝ към ЕС, и всички показатели могат да се считат за задоволително изпълнени. България трябваше да продължи да работи за изпълнението на конкретните ангажименти, съдържащи се в заключенията от доклада, като работата по тях приключи през юни 2023 г. Оттогава за България вече не се извършва мониторинг или докладване по МСП, а се извършва наблюдение в рамките на годишния цикъл за върховенството на закона посредством годишния доклад на Комисията за върховенството на закона.

По подобен начин в доклада по МСП от ноември 2022 г. Комисията стигна до заключението, че Румъния е постигнала достатъчен напредък по изпълнението на ангажиментите, поети към момента на присъединяването ѝ към ЕС, и всички показатели могат да се считат за задоволително изпълнени. Румъния трябваше да продължи да работи за изпълнението на конкретните ангажименти, съдържащи се в заключенията от доклада, като работата по тях приключи през юни 2023 г.

След като през юли 2023 г. информира Съвета и Парламента за намерението си да преустанови МСП, днес Комисията прие две решения за отмяна на решения 2006/928/ЕО и 2006/929/ЕО на Комисията, с което официално прекрати действието на МСП.

Развитието на обстановката във връзка с върховенството на закона в Съюза зададе нов контекст за сътрудничеството на Комисията с България и Румъния. По-специално цикълът за върховенството на закона, стартиран от Комисията през 2019 г., осигури текуща рамка с дългосрочна перспектива, която да съпътства устойчивите реформи — за България и Румъния, както и за другите държави членки. Като част от този цикъл годишният доклад на Комисията за върховенството на закона, който от 2022 г. насам включва и препоръки към държавите членки, действа като инструмент за превенция, с който да се задълбочат диалогът и общата осведоменост по въпросите на върховенството на закона. Той също така дава възможност за мониторинг на изпълнението на много от договорените реформи в България и Румъния. Когато е уместно, напредъкът по тях се следи и в рамките на европейския семестър.

Cooperation and Verification Mechanism (CVM)

Въпроси и отговори 

Всички доклади по МСП

Доклади относно върховенството на закона

Новинарската индустрия 2023, доклад на EBU

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Засега в две държави от държавите в EBU – Гърция и Унгария – социалните медии водят като източник на новини, в останалите държави  първи източник остава телевизията.

Втората графика показва тревожно висок дял на хората, които са декларирали, че не се интересуват от новини.

В България те са повече от половината.

Източник: EBU 2023

Съвместно изявление на органи за защита на данни относно извличането на данни

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Службата на комисаря по информацията в Обединеното кралство и единадесет други органа за защита на данните и поверителността от цял ​​свят в съвместно изявление призовават за защита на личните данни на хората от незаконно извличане на данни/data scraping, което се извършва в сайтовете на социалните медии.

Data scraping е автоматизиран начин за извличане на големи количества информация от мрежата.

Капацитетът на технологиите да събират и обработват огромни количества лична информация на лица от интернет поражда значителни опасения дори когато информацията е публично достъпна.

Така информацията, която хората публикуват онлайн, се използва по причини, които хората не са предвидили или разрешили, за кибератаки или за измами, за монетизация чрез препродажба на данни на трети страни, включително на злонамерени лица, за събиране на разузнавателна информация. Компаниите за социални медии и другите доставчици, които хостват обществено достъпна лична информация, имат задължения за защита на данните по отношение на извличане от трети страни.

Съвместното изявление призовава компаниите за социални медии да защитават данните на хората от незаконно извличане на данни. Препоръчват се и стъпки, които хората могат да предприемат, за да сведат до минимум рисковете при споделяне на информация онлайн.

“Организациите трябва да имат законова причина да събират и използват данните на хората, дори когато те са публично достъпни.”

„Компаниите за социални медии имат задължения съгласно законите за защита на данните да защитават информацията, която хората публикуват на техните платформи.”

Съвместното изявление е подписано от дванадесет органа, обединени от Global Privacy Assembly.

  • Служба на комисаря по информацията в Австралия
  • Службата на комисаря по поверителността в Канада
  • Служба на комисаря по информацията в Обединеното кралство
  • Служба на комисаря по защита на личните данни – Хонконг, Китай
  • Федерален комисар по защита на данните и информацията – Швейцария
  • Орган за защита на данните – Норвегия
  • Служба на комисаря по поверителността – Нова Зеландия
  • Управление на промишлеността и търговията – Колумбия
  • Офисът на комисаря по информацията в Джърси
  • CNDP (Национална комисия за контрол на защитата на личните данни) – Мароко
  • AAIP (Агенция за достъп до обществена информация) – Аржентина
  • INAI (Национален институт за прозрачност, достъп до информация и защита на личните данни) – Мексико

DSA от днес се прилага за много големите платформи и търсачки

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 

Законодателният акт за цифровите услуги — #DSA — влезе в сила на 16 ноември 2022 г. и ще се прилага директно в целия ЕС от 17 февруари 2024 г. Много големите платформи и търсачки ще трябва да изпълняват задълженията си по акта още преди това – в рамките на четири месеца след определянето им за такива. Европейската комисия изготви първи списък на много големите платформи на 25 април 2023 г.

Законодателният акт за цифровите пазари— #DМA — влезе в сила на 1 ноември 2022 г., а правилата започнаха да се прилагат от 2 май 2023 г. От 25 август 2023 г. много големите цифрови компании, определени от Комисията, трябва да се съобразяват с новите изисквания.

Доклади на VLOP u VLOSE по чл.24 (2) DSA

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Чл. 24, ал. 2 DSA изисква най-малко веднъж на всеки шест месеца доставчиците да публикуват в публично достъпен раздел от своя онлайн интерфейс във връзка с всяка онлайн платформа или онлайн търсачка информация за средномесечните активни получатели на услугата в Съюза, изчислена като средна стойност за периода от последните шест месеца, и в съответствие с методиката, определена в делегираните актове, посочени в член 33, параграф 3, когато тези делегирани актове са приети.

На 16 август 2023 е публикувана такава информация за услугите Google Maps, Google Play, Google Search, Shopping и YouTube, всяка от които е VLOP или VLOSE по смисъла на 42(3) DSA. Отчетният период е февруари – юли 2023.

Ето каквo публикува Twitter/X за същия период, потребители на мрежата обсъждат, че докладът нe изпълнява изискванията на DSA.

Тук са докладите на Facebook.

.

New York Times vs Open AI: използване на медийни публикации за обучение на генеративни AI инструменти

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

New York Times забранява съдържанието на публикациите в изданието да се използват за обучение на модели с изкуствен интелект. Медията актуализира своите Условия за ползване на 3 август 2023, за да забрани съдържанието — включително текст, снимки, изображения, аудио/видеоклипове, метаданни или компилации – да се използва в разработката на „всяка софтуерна програма, включително, но не само, обучение на система за машинно обучение или изкуствен интелект (AI).“

Актуализираните условия уточняват, че автоматизирани инструменти като роботи на уебсайтове, предназначени да използват, имат достъп или събират такова съдържание, не могат да се използват без писмено разрешение, а несъобразяването с тези нови ограничения може да доведе до санкции, информира The Verge.

Изданието предполага, че мерките може да са в отговор на актуализацията на политиката на Google, според която търсачката може да събира публични данни от мрежата, за да обучава различните си AI услуги, като Bard или Cloud AI. Много големи езикови модели, захранващи популярни AI услуги като ChatGPT също са обучени върху данни от защитени материали, извлечени от мрежата без разрешението на автора.

Организации като The Associated Press призовават за правила, които ще изискват прозрачност и съгласие на носителите на права за използване на данните за обучение.

Според друга публикация в NPR от миналата седмица New York Times обмисля да заведе съдебно дело срещу създателя на ChatGPT. Отначало са водени преговори за сключване на споразумение, по силата на което OpenAI да плаща възнаграждение, но на този етап нещата вървят към съд.

“ChatGPT в известен смисъл се превръща в пряк конкурент на медията, като създава текст, който отговаря на въпроси въз основа на оригиналните доклади на автори от медията. Допълнителен аргумент е практиката на технологичните компании, които вече използват генеративни AI инструменти в търсачките – напр. Microsoft инвестира милиарди в OpenAI, а сега захранва своята търсачка Bing с ChatGPT. Ако, когато някой търси онлайн, получи отговор с дължина от абзац от инструмент с изкуствен интелект, който използва репортажи от Times, необходимостта от посещение на уебсайта на издателя значително намалява, казва един от участниците в разговорите.”

Ако в съдебния спор съдът се произнесе, че OpenAI незаконно е използвал статиите на Times, за да обучи своя AI модел, съдът би могъл да нареди на компанията да разпореди компанията да работи само с данни, която може законно да използва, пише NPR.