Category Archives: закони и право

Мъск, Х и другата гледна точка

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Американските медии подчертават в заглавия, че големи рекламодатели спират рекламата си в мрежата на Мъск Х заради антисемитизъм. Посочват се Warner Bros, Paramount, Sony Pictures , Comcast/NBCUniversal, Apple, Disney, Amazon, Oracle, IBM.

Ню Йорк Таймс съобщава, че Мъск, който купи и преименува Twitter, е изправен пред засилваща се критика, че толерира и дори насърчава антисемитска реч в своята социална медийна платформа. Той напада Джордж Сорос и заплашва да съди Anti-Defamation League/Лигата против клеветата – правозащитна група, която подчертава нахлуването на антисемитизма в Х. Реклами на Apple, Bravo, IBM, Oracle се появяват на X до публикации, насърчаващи бели националистически и нацистки перспективи. Във време, когато антисемитизмът експлодира в Америка и се разраства по целия свят, безспорно е опасно да се утвърждават и насърчават антисемитски теории, казват техни представители.

По-конкретно през седмицата Мъск ентусиазирано е подкрепил в свой пост антисемитско изказване, повече по темата.

Служител по продажбите е маркирал очевидни антисемитски публикации, които сайтът не е премахнал. Linda Yaccarino/Линда Якарино, от юни CEO на Х, е поискала публикациите да бъдат прегледани, но служителят, маркирал публикациите, вече не е в компанията, казват от Х.

Накратко и отново, свободата на изразяване има граници. Не всеки, който ви казва, че е за истинска свобода без цензура, реално допринася за качеството на демократичните дебати. Антисемитизмът не е друга гледна точка, не е допустима проява на плурализъм: насърчаването на бял национализъм и нацизъм е престъпление.

По повод ширещата се и у нас позиция за другата гледна точка.

Франция: Закон за инфлуенсърите в социалните медии

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Инфлуенсъри са тези, които използват репутацията си, насърчавайки продукт, услуга, кауза или идея с търговска цел или друга облага за себе си. Това са хора с авторитет в определена област, които инвестират авторитета си, за да формират общественото мнение по повод определен продукт, възмездно. Дефинициите още не са окончателно и еднообразно установени.

Френското правителство ускори приемането на законодателството за инфлуенсърите в социалните медии през лятото тази година, което се дължи и на скандали около високопоставени фигури от риалити телевизията, четем в theguardian.com. Например Набила Вергара, телевизионна риалити звезда, е глобена 20 000 евро, защото не е казала на милионите си последователи, че й е било платено да популяризира услуга за финансово обучение.

Повечето френски инфлуенсъри не печелят много. От приблизително 150 000 инфлуенсъри , проучване на медийната агенция Reech установява, че повече от 80% печелят по-малко от 5000 евро

Регулаторният орган за потребителите и конкуренцията DGCCRF отдавна следи съдържанието на инфлуенсърите за скрита реклама или за промоция на опасни продукти. Сега правителството е наредило органът да засили проверките си. Инфлуенсърите, признати за виновни, трябва да публикуват черен банер, написан от потребителския орган за борба с измамите, в акаунта си в социалната мрежа в продължение на 30 дни, обяснявайки, че не са успели да уточнят, че публикацията е платена реклама или са разпространили подвеждаща информация.

Статията завършва с мнението, че новият закон за инфлуенсърите е нещо добро, но истинският проблем е липсата на критични способности: интернет потребителите не проверяват източниците или информацията.

Повече за закона от Bird&Bird

Парижка харта за изкуствения интелект и журналистиката

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 10 ноември 2023 г. Репортери без граници (RSF) и 16 неправителствени организации публикуваха Парижката харта за изкуствения интелект и журналистикатата / Paris Charter on AI and Journalism.

Хартата е написана от комисия, председателствана от Мария Реса, журналист, удостоен с Нобелова награда за мир през 2021 г. Целта е да се определят фундаменталните етични принципи за защита на качеството на новините и информацията в ерата на изкуствения интелект, когато тези технологии трансформират медийната индустрия.

Хартата определя десет ключови принципа за защита на информацията и запазване на социалната роля на журналистиката. Между другото:

  • Етиката трябва да управлява технологичния избор в медиите;
  • Човекът има централна роля в редакционните решения;
  • Медиите помагат на обществото да разграничи уверено автентичното от синтетичното съдържание;
  • Медиите защитават жизнеспособността на журналистиката, когато преговарят с технологични компании.

Технологиите, базирани на изкуствения интелект, предлагат безпрецедентни нови перспективи, но също така поставят безпрецедентни предизвикателства пред журналистиката.

Хартата насърчава подход, при който човешката преценка и журналистическата етика са в основите на на социалната функция на журналистиката.
 

Paris Charter on AI and Journalism

Meta въведе подход “плати за правата си”

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

The Wall Street Journal пише, че Meta планира да премине към модел „Плати за правата си“, при който потребителите от ЕС ще трябва да плащат $168 на година (€160 на година), ако не се съгласят да се откажат от основното си право на поверителност на платформи като Instagram и Facebook. Българските потребители вече получиха уведомление да избират.

Според Макс Шремс компанията използва няколко думи от скорошно решение C-252/21 Bundeskartellamt на Съда на ЕС, за да подкрепи своя подход.

  • Въпреки че съдебното решение последователно установява, че всички настоящи подходи на Meta за наличието на „правно основание“ за обработка съгласно член 6 от GDPR са незаконни, в решението в параграф 150 е вмъкната фраза, според която може да има алтернатива на рекламите “при необходимост срещу подходящо заплащане“. Изглежда, че Meta сега разчита на тези думи от решението, за да въведе такса от €160 на година, ако потребителите не искат да се съгласят с използването на техните лични данни. Тези думи са така нареченото “obiter dictum”, допълнително съображение от съда, което не е пряко свързано със случая и обикновено не е обвързващо – така че според Шремс не е ясно дали Съдът на ЕС ще се придържа към тези думи, когато новият подход на Meta достигне до Съда на ЕС.

Макс Шремс: „ Съдът на ЕС каза, че алтернативата на рекламите трябва да е „необходима“ и таксата трябва да е „подходяща“. Не мисля, че 160 евро на година са това, което Съдът на ЕС е имал предвид.“

Журналистиката отвори вратата за Big Tech?

Според Шремс идеята е разработена за първи път от австрийския либерален вестник “Der Standard”. Той предлага на потребителите опцията или да се съгласят с обработването на лични данни за реклама, или да плащат такса от 8,90 евро на месец. Това добавя до €107 приходи от потребител на година. Изглежда, че органите за защита на данните (първо в Австрия, след това в Германия и сега също във Франция) виждат този подход като опция за подкрепа на журналистически уебсайтове, които страдат от загубата на рекламни приходи, отиващи към големи технологични платформи като Google или Meta. Изглежда обаче, че поне Meta сега планират да възприемат този подход. GDPR не предвижда различни правила за медийните компании, когато става въпрос за съгласие, което да позволи подходът да бъде запазен само за медии.

Макс Шремс: „ Виждаме, че регулаторите са позволили на модела „Плати за правата си“, за да подкрепят журналистиката, но сега тази вратичка се използва от Big Tech. “

Регламент за прозрачност на политическото рекламиране

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

ЕК съобщава, че е постигнато политическо споразумение между Европейския парламент и Съвета по проекта на Регламент за прозрачност на политическото рекламиране. Комисията приветства политическото споразумение, постигнато между Европейския парламент и Съвета по Регламента за прозрачност на политическото рекламиране (връзката е към законодателното предложение), който е част от усилията на  ЕК в защита на честните и почтени избори и за подкрепа на открития демократичен дебат.

Съгласно новите правила политическите реклами ще трябва да бъдат ясно обозначени като такива и да посочват кой е платил за тях, колко, за кои избори, референдум или регулаторен процес се отнасят, както и дали са таргетирани. Гражданите ще могат да идентифицират посланията, които целят да оформят политическите им възгледи и решения. 

Техники за таргетиране и усилване на разпространението ще бъдат достъпни само за политическо рекламиране онлайн въз основа на лични данни, събрани от субекта на данните и при наличие на съгласие, а използването на чувствителни лични данни ще бъде забранено. Това ще ограничи неправомерното използване на лични данни с цел потенциално манипулиране на гласоподавателите. Всички онлайн политически реклами ще бъдат достъпни в онлайн хранилище за реклами. Спонсорирането на реклами от държави извън ЕС ще бъде забранено три месеца преди изборите.

Заместник-председателката на ЕК, отговаряща за ценностите и прозрачността, Вера Йоурова заяви: “Изборите трябва да представляват открито състезание без непрозрачни техники и намеса. Хората трябва да знаят защо виждат реклама, кой е платил за нея, колко и какви критерии за таргетиране са били използвани. Новите технологии следва да бъдат инструменти за овластяване и ангажираност на гражданите, а не за объркване и манипулиране. Днес постигнахме съгласие по закон, който ще осигури безпрецедентно равнище на прозрачност на политическите кампании и ще ограничи непрозрачните техники за таргетиране и скрито влияние.“

За повече информация вижте съобщението за медиите.

Какво е Евронюз България? ТВ Европа

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Какво знаехме досега от сайта на ТВ Европа, който започна да се вижда онлайн на адрес https://euronewsbulgaria.com/ :

“Проектът Euronews Bulgaria се реализира благодарение на партньорство, подписано през април 2021 г., между Euronews и телевизия „Европа“. Euronews Bulgaria е четвъртият филиал, който ще последва Euronews Albania, Euronews Georgia и Euronews Serbia. В края на този месец ще стартира и Euronews Romania. Euronews Bulgaria разполага с цялото съдържание на Euronews, което е включено в редовните му новинарски бюлетини, заедно с оригиналното съдържание, създадено от местните екипи.”

Какво научаваме сега от съобщение на същия сайт под заглавие “Уточнения около отношенията между Euronews SA и ТВ Европа”:

“ТВ Европа и Euronews SA са две отделни независими компании, като ТВ Европа не е филиал на Euronews SA. Те са свързани с договор за лицензиране на марка от 29 април 2021 г. за експлоатация на марката „Euronews Bulgaria“. Що се отнася до редакционния периметър, договорът налага строги, взискателни и фундаментални условия и на двете страни за спазване на редакционната харта на Euronews.”

По-нататък в изявлението се появява термин “редакционно пилотиране”, което не се поставяло под въпрос от страните. Какво означава това, не е известно:

“Под ръководството на Euronews SA, Главният редактор на Euronews България отговаря за ежедневното отразяване на актуалните новини и за редакционния избор на Euronews България, в съответствие с редакционната линия. Това редакционно пилотиране, което включва политическите новини, по никакъв начин не се поставя под въпрос от страните.”

И още по-нататък има нещо като обещание в бъдеще да има оценка на събитията, свързващи назначаването на Ваня Бедрова като програмен директор и напускането на хора от екипа:

“С оглед на ускоряване на икономическия си растеж, ТВ Европа възнамерява да разшири своя мениджърски екип и добавя нова програмна дирекция, отговаряща за програмната схема и за различните излъчвани формати и тяхната продължителност, извън новините. Euronews SA приветства това желание за развитие, което не би могло да накърни редакционните прерогативи на Главния редактор.

За да гарантира качеството и независимостта на информацията, договорът между ТВ Европа и Euronews SA въвежда различни механизми, които са доказали своята ефективност в развитието на международната мрежа на Euronews. Един от тях е Редакционният съвет, контролиран на 2/3 от Euronews SA, председателстван от Euronews SA и в който участва член, посочен от ръководството на ТВ Европа.

Този Съвет ще заседава съвсем скоро и ще разгледа въпросите, повдигнати напоследък в редакцията в София, както и тези, изнесени през последните дни в някои български медии. Евронюз и ТВ Европа потвърждават волята си да продължат и задълбочат съвместната си работа в професионална атмосфера, за да гарантират успеха на Евронюз България в рамките на препотвърдените тук общи ценности.”

ВАС се произнесе относно решението на ЦИК за отмяна на машинното гласуване

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Преди първия тур на местните избори ЦИК с решение № 2819-МИ /27.10.2023 г. Централната избирателна комисия реши гласуването да става само с хартиени бюлетини. Мотивите в решението се свеждат до получена информация от Държавна агенция „Национална сигурност“ с вх. № МИ-23-141/26.10.2023 г. и липса на удостоверяване на съответствие за машините – което обаче малко по-късно постъпва.

Паралелно в събота, последния ден преди изборите, пред ЦИК се проведе масов митинг с искане ДАНС + ЦИК + политиците, назовани по- горе, да не саботират машинното гласуване.

В понеделник след изборния ден станаха известни две решения на ВАС – 10357/23 и 10358/23 от 30 октомври 2023 г.

ВАС очаквано отменя Решение № 2819-МИ /27.10.2023 г. на Централната избирателна комисия в частта, с която е постановено на евентуален втори тур на изборите за кметове на 5 ноември 2023 г. гласуването във всички избирателни секции да се провежда само с хартиена бюлетина.

Но “понеже в Закона за електронното управление не е предвидена възможност за делегиране на правомощия за удостоверяване по чл. 213а, ал.2 Изборния кодекс – и затова заповедта за делегация от министъра на неговия заместник се явява незаконосъобразна – както и извършените от заместник министъра действия, включително издаденото по-късно решение за удостоверяване МЕУ-17714/27.10.2023г., постъпило в Централната избирателна комисия след вземане на обжалваното решение” – затова “решението на Централната избирателна комисия, в частта за провеждане на изборите за общински съветници и за кметове на 29 октомври 2023 г. (първи тур) само с хартиени бюлетини, се явява законосъобразно”.

В решенията си ВАС изобщо не обсъжда информацията (под име “справка”) на ДАНС.

Гласуването с хартиена бюлетина води до огромен брой недействителни бюлетини, в някои секции до 30 на сто. Както пише Даниел Смилов:

“Машинният вот беше премахнат с активно мероприятие, за да се овладеят максимален брой общински съвети с помощта на машинации. Сега вече могат да ги върнат – белята е безвъзвратно сторена. Абсолютно задължително е обаче ЦИК да отвори чувалите с невалидни бюлетини, за да им се направи СИСТЕМЕН анализ и да се види, дали не е имало тежко ощетени партии и кандидати. Огромният брой невалидни бюлетини и поправяните протоколи не могат да бъдат обясненени с незнание и необразованост – изборите за общински съвети не са по-сложни като изборна технология от парламентарните избори. Няма логика да има толкова много невалидни бюлетини, освен логиката на умишлената манипулация.”

В помощ на медийната грамотност

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В помощ на медийната грамотност: Войната Хамас / Израел от Кори Доктороу, канадски журналист.

Съвети в седем точки как да се отнасяме към това, което чуваме за войната Хамас/Израел.

 

 

 

Бърз (авторизиран) преразказ на част от съветите:

 

Заглавията

Заглавията не могат да обхванат всички нюанси на една история и често се пишат от редактори, а не от авторите, които са създали историята. Заглавията често са неточни, дори когато никой не се опитва да ви подведе  – между   императивите за бързина и краткост. Дори надеждни източници може да имат проблематични  заглавия  –  четете историята, не само заглавието.

Симптоматика на глупостта

Фактически невярната информация, която се разпространява особено интензивно, има тенденция да произхожда от много малък брой суперразпространители. Независимо дали тези хора действат преднамерено или не, няколко общи техни характеристики трябва винаги да ви водят до решение за допълнителна проверка: многократни публикации;  емоционалност на стила;   липса на връзки към оригиналните източници; означения като  „извънредни новини!“.

Не се доверявайте на екранни снимки

Защото е много лесно да бъдат фалшифицирани.  

Платформата, от която ползвате информация

Преди Twitter получаваше много първични оригинални данни,   докато Facebook  съдържаше коментари и повторни публикации. Днес Twitter е просто още един агрегатор. Сега за информация  от първо лице в реално време от местата на горещи действия се ползват Telegram  и  Instagram (в Израел  и на Западния бряг).

Внимание, актьори

Възможно е да се използват актьори като например  скърбящи членове на семейството.  Това е  солидна причина за постоянно блокиране на подобни източници.

Има инструменти за проверка на съмнителни изображения

TinEye, Yandex и Google Image Search са добри   за проверка дали това са стари изображения, извадени напмер от  предишни конфликти или събития, а понякога са просто от  видеоигри.

Мислете, преди да публикувате

Това, както и горното, е общо правило и не сотнася само за информацията по повод тази война. Медийната среда изисква скептицизъм и предпазливост.  „Наводнете зоната с глупости“ е тактиката на Стив Банън, която се използва и днес. Важно е да си критичен. 

Но не превръщайте критичната гледна точка  в нихилизъм.  Има как да различаваме истината от лъжата.

DSA и конфликтът Израел – Хамас

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

След реакцията на комисаря Тиери – ето и прессъобщение за официална реакция:

София, 19 октомври 2023 г.

ЕК изпрати искане за информация до „Мета“ и „ТикТок“ по Законодателния акт за цифровите услуги

Европейската комисия изпрати на „Мета“ и „ТикТок“ официално искане за информация съгласно Законодателния акт за цифровите услуги.

Комисията изисква от „Мета“ да предостави повече информация относно мерките, които е предприела, за да изпълни задълженията си, свързани с оценката на риска и смекчаване на последиците във връзка с честността на изборите и след терористичните атаки на Хамас в Израел, по-специално по отношение на разпространението на незаконно съдържание и дезинформация.

Комисията изисква от „TikTok“ да предостави повече информация относно мерките, които е предприела, за да изпълни задълженията си, свързани с оценката и намаляването на риска от разпространение на незаконно съдържание, и по-специално на терористично съдържание и реч на омразата, както и предполагаемо разпространение на дезинформация. Искането е свързано и с други елементи на Законодателния акт за цифровите услуги – в частност разпоредбите за защита на непълнолетни онлайн.

„Мета“ и „ТикТок“ трябва да предоставят исканата информация на ЕК до 25 октомври 2023 г. за въпроси, свързани с реакцията при кризи, и до 8 ноември 2023 г. относно защитата на честността на изборите. Въз основа на оценката на отговорите, Комисията ще прецени следващите стъпки. Това може да доведе до официално откриване на производство съгласно член 66 от Законодателния акт за цифровите услуги. Съгласно член 74, ал. 2 от Регламента, Комисията може да наложи санкции за неточна, непълна или подвеждаща информация в отговор на обикновено искане за информация. В случай на липса на отговор от платформите, Комисията може да поиска да се предостави информация с решение. В този случай липсата на отговор до крайния срок може да доведе до налагане на периодични имуществени санкции.

След определянето им като много големи онлайн платформи, „Фейсбук“, „Инстаграм“ и „ТикТок“ са длъжни да спазват пълния набор от разпоредби, въведени със Законодателния акт за цифровите услуги, включително оценката и смекчаването на рисковете, свързани с разпространението на незаконно съдържание, дезинформация и всякакви отрицателни ефекти върху упражняването на основните права.

Допълнителен трансфер за БНР

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Обнародвано е ново ПМС.

Темата е допълнителен трансфер към обществената медия БНР. По принцип не одобрявам практиката на допълнителните трансфери – мисля, че тези допълнителни трансфери са по волята – по благоволението, по-точно – на властта, а не бива да е така. Сега властта е благоволила да даде милион и половина. Трябва средствата да съответстват на необходимите за изпълнение на обществената мисия – но нещата в момента не работят така.

В този ред на мисли:

  1. крайно време е да се внесе в НС за обсъждане и приемане законопроектът, който се занимава с финансиране на обществените медии според мисията – България има задължение да въведе този модел, макар че няма ентусиазъм;
  2. не, не допълвайте проекта на МК с недомислени надзорни и програмни съвети, които някой е решил да дописва върху готовия текст.

И така:

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 187 ОТ 12 ОКТОМВРИ 2023 Г. ЗА ОДОБРЯВАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛЕН ТРАНСФЕР ЗА БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО РАДИО ЗА 2023 Г.

В сила от 17.10.2023 г.

Обн. ДВ. бр.87 от 17 октомври 2023 г.

Чл. 1. (1) Одобрява допълнителен трансфер в размер 1 500 000 лв. за Българското национално радио за 2023 г. за увеличение възнагражденията на персонала считано от 1 август 2023 г. за изпълнение на функциите му като национален обществен доставчик на радиоуслуги.

(2) Средствата по ал. 1 да се осигурят за сметка на предвидените разходи по централния бюджет за 2023 г. за изпълнение на политики в област “Култура и изкуства” по чл. 1, ал. 5, т. 6.5 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г.

Чл. 2. Със средствата по чл. 1, ал. 1 да се увеличи бюджетното взаимоотношение на централния бюджет с бюджета на Българското национално радио за 2023 г.