Category Archives: закони и право

Свободно слово или слово без отговорност: процесът срещу Алекс Джоунс, Infowars

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Алекс Джоунс – собственик на сайта InfoWars – стана много известен с разпространение на дезинформация и конспиративни теории, а върхът на популярността му се свързва с тормоза, който той чрез сайта си осъществи срещу родителите на убитите деца при стрелба в училище Sandy Hook в Нютаун, Кънектикът, през 2012 г. Алекс Джоунс разпространяваше тезата, че стрелба не е имало и че родителите си измислят. Те, от своя страна, заведоха дела срещу него.

Infowars беше изхвърлен от платформите и приложенията. Това беше преди години, Тръмп още беше в Туитър и една започваше разговорът може ли частните компании да определят границите на свободата на словото онлайн. И отнася ли се Първата поправка за тях. И ако се отнася, не може ли Алекс Джоунс да говори, каквото пожелае.

Десет години по-късно Джоунс казва на родителите, че никога не е имал намерение да ги нарани. Че стрелба е имало, въпреки че многократно е казвал година след година, че стрелбата е била инсценирана. Но твърди, че упражнява правото си на свобода на словото. И досега намира начини да разпространява конспиративни теории и да привлича милиони зрители всеки месец, някои от които също са заплашвали родителите, дори са им изпращали смъртни заплахи.

Семействата на 10-те жертви водят четири отделни дела, стана известно първото решение. Текущият процес в Остин, където е базиран крайнодесният уебсайт на Джоунс Infowars и неговата компания-издател, произтича от иск от 2018 г., подаден от Нийл Хеслин и Скарлет Луис, чийто 6-годишен син беше убит при атаката през 2012 г. с още 19 първокласници и шестима възпитатели. Съдът присъди общо 49,2 милиона долара на семейството. Другите дела са отложени.

“Save the First” пише на лентата, която си е сложил Алекс Джоунс. Снимката е на АР, Briana Sanchez/Austin American-Statesman via AP.

За Първата поправка става дума. В процеса се е очаквало защитата на Джоунс да доказва, че речта му е защитена по смисъла на Първата поправка на Конституцията, но това не се е случило, не са представени необходимите доказателства – поради което реално не се е провела очакваната дискусия, макар че Алекс Джоунс отново е успял да говори пред медиите, че – ако бъде санкциониран – “това не е Америка”.

Манипулация чрез фотография

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Фактите

Вчера Българската национална телевизия публикува снимка, направена след пресконференцията за последното заседание на МС и създаваща впечатление, че министър-председателят и началничката на политическия му кабинет се качват по стълбите в МС, хванати за ръка. Снимката е на фотографката на БНТ Десислава Кулелиева.

Много хора не подлагат на съмнение това, което им се предоставя да видят на снимка – още повече от обществената телевизия. Докато не дойде опровержението от човек на снимката – Лена Бориславова – и докато Десислава Кулелиева не обясни за 24 часа, че “това е зрителна измама” и че е “прегледала внимателно всичките си кадри и има само един, на който изглежда така. На нито един друг от серията снимки, които е направила не се вижда подобно нещо.”

Евгени Димитров от Булфото обяснява в публичен статус ангажимента на фотографията да не си и помисля да предоставя зрителни измами за целите на новините: “Репортерите ни правят неопровержими кадри. Защо те не подлежат на съмнение? Защото отразяват истината. Кадри, които само изглеждат някак и подлежат на извратен коментар, изобщо не стигат до редакторите. Всяка снимка от Булфото показва нещата каквито са. Съвет към младите фоторепортери – без колебание трийте снимките, с които може са се спекулира и лъже в коментара. Не знаете кой идиот ще ги гледа след вас по веригата на публикуването, и в какви глупости ще ви вкара като автор на снимката.”

“Снимките, с които може да се лъже” – това е казусът, който обсъждаме. Манипулацията чрез фотография. Дори когато фотографията не е манипулирана, а се е получила “да изглежда така”.

От вчера мнозина са обвинили БНТ, че се държи като жълта медия. Жълтото е да надничаш в частния живот на хората. Точно на снимката няма частен живот, нито по място (МС), нито по предмет (пресконференция след заседание). Тук няма надничане в личния живот, има нещо по-лошо: манипулация, внушаване чрез изображение – според самия му автор това е изображение, съдържащо зрителна измама – че се е случило нещо, което засяга доброто име на участниците. Подвеждане на аудиторията за поведението на публични фигури. Не е като авторката и редакторите на сайта в БНТ да не са забелязали зрителната измама, преди да качат снимката. И от двете позиции са можели да предотвратят подвеждането на аудиторията – Кулелиева да не предложи кадъра, а ако го е предложила – редакторите да не го качат на сайта на обществената телевизия. Те кумулативно, всички, са били в състояние да предвидят политическите (скандал) и икономическите (повече трафик) ефекти на тази публикация.

Има ли нарушение на Закона за радиото и телевизията

Има ли нарушение на Закона за радиото и телевизията, в частта на принципите на журналистиката, член 10 ЗРТ – по отношение на правото на информация? Доколкото това е територия на СЕМ, в днешния ден има две институционални реакции оттам:

Председателката Соня Момчилова е заявила в интервю на Волгин за БНР, че ” Подобни кадри са се случвали нееднократно и в световните медии. Шанс или малшанс за фотографа е да улови подобен момент? И дали публиката няма право да тълкува подобни сюжети? Това е тема за осмисляне и след това за тълкуване. Не бих искала националният регулатор да оправдава прозвището “бухалка”, а също “Старите практики на СЕМ не са на дневен ред.”, без да уточнява какви стари практики има предвид.

Малко след това обаче СЕМ приема следното становище:

“По повод реакциите и медийния отзвук, свързани със снимка, публикувана от БНТ, Съветът за електронни медии призовава Българската национална телевизия да отстоява високите професионални стандарти при изпълнение на обществената мисия и да не допуска подвеждаща информация в редакционното си съдържание.
Съветът ще следи за обективността и коректното отразяване на събитията от страна на обществения доставчик.”

Не се знае дали председателката променя мнението си в рамките на часове или гласуването в Съвета с обикновено мнозинство е довело до това решение. Така или иначе засега няма данни СЕМ да иска да ангажира отговорността на БНТ по чл.10 ЗРТ.

Публикувано е становище на АЕЖ, в което Асоциацията настоява БНТ да обясни избора на публикувания кадър:

“Тъй като снимката, публикувана от БНТ, бе използвана за дезинформация в навечерието на предизборна кампания, би било логично обществената телевизия да даде подробно обяснение и да обясни по какъв начин е бил избран точно този кадър, след като по думите на авторката, той е различен от всички останали. Важно е БНТ да разсее съмненията, че вместо да информира обективно, може да бъде използвана за манипулиране на общественото мнение в полза на определени политически кръгове”, заявяват от АЕЖ.

Според мен БНТ не е спазила основен принцип, формулиран в чл.10 ЗРТ – да работи добросъвестно за правото на информация на гражданите, като преднамерено публикува заблуждаващо изображение и манипулира общественото мнение.

De lege ferenda. Засега съдържанието на сайта на БНТ не е предмет на лицензиите, които са само за наземни програми. Ето един случай от практиката в подкрепа на предложението във внесения в парламента законопроект за изменение на ЗРТ: БНТ и БНР да имат интегрална лицензия за цялото им съдържание, а не само за съдържанието, което се разпространява наземно. Така обществените медии ще могат да носят отговорност по лицензиите си и за съдържанието на сайта, приложенията и сега нелицензираните програми.

Има ли нарушение на Етичния кодекс на българските медии

Комисията за журналистическа етика (КЖЕ) прие Становище за манипулирането чрез фотографии. Чрез становищата си КЖЕ се произнася не по конкретен казус, а по принцип.

Точка.1.1. Точност на Етичния кодекс съдържа изрично изискване обществото да не бъде подвеждано. Реакцията на аудиторията недвусмислено показа, че обществото е подведено чрез фотография, съдържаща зрителна/оптична измама, преднамерено. В медиите, още по-малко в обществените медии, нямат място не само манипулирани изображения, но и изображения, които не са технически манипулирани, но съдържат зрителни измами или на друго основание могат да подведат обществото. Становището е посветено на контролите в медиите срещу подобни снимки:

първо, самите фоторепортери не следва да предоставят на редакциите подобни снимки, които противоречат на изискването на Етичния кодекс, за целите на новините (за художествени изложби, автобиографични книги и др.под. може, но не и за новини и актуални предавания);

второ, ако все пак такива снимки бъдат предложени и редакциите са информирани, че става дума за зрителна измама, както в случая, те не следва да допускат разпространението им;

трето, поставяне в контекст, съпровождаща информация;

четвърто: последващи мерки при установяване на подобни публикации – “управление на риска” от манипулиране и подвеждане.

Ето становището от 4 август 2022*:

“Фотографиите лъжат, медиите – не

Становище на Комисията за журналистическа етика за манипулирането чрез фотографии

Силата на образите в медиите налага спазване на правилата на професионалната етика при подготовката на фотографии и видео, предлагането им за публикуване, както и при тяхното представяне, ако се налага – в контекст и чрез съответна придружаваща информация.

Етичният кодекс на българските медии изисква точност при информирането на аудиторията с цел гарантиране на правото й на информация. Забраняват се практики, чрез които обществото може да бъде подведено. Публикуването на подвеждащи изображения е визуалният еквивалент на изфабрикувани сюжети в новинарството.

Медиите носят отговорност зрителите да получават достоверна информация, включително от фотографиите в новините и актуалната публицистика. Това е отговорност на всички заети в новинарството на всички етапи от процеса. Фоторепортерите не следва да предлагат фотографии, които са манипулирани или, дори при липса на манипулация, съдържат оптични илюзии или по друг начин създават възможност за подвеждане. Редакциите не следва да публикуват фотографии, за които им е известно, че транслират съобщения, неотговарящи на истината. При съмнение редакциите са длъжни да извършат обстоятелствена проверка на фактите, а ако вземат решение за публикуване на подобна фотография, следва да я поставят в подходящ контекст. Съобразяване с изискванията на професионалната етика трябва да е основен ориентир за редакциите.

С особена сила изискванията за етична журналистика се отнасят за обществените медии.”

Както става ясно, КЖЕ се произнася по приложимите стандарти, а не по конкретния случай и фотографиите на сайта на БНТ, но Становището е достатъчно ясен ориентир.

*допълнение от 4 август

ЕСПЧ: доброто име на кандидат за главен прокурор

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Стана известно едно решение, което акумулира в себе си много от важните принципи на Европейския съд за правата на човека – Drousiotis v. Cyprus.

Фактите

Делото се отнася до съдебно решение, постановено срещу журналист в гражданско дело в Кипър. Жалбоподателят пише статии за Политис – национален ежедневник – и има собствена колона, “ΕΝ-ΣΤΑΣΕΙΣ”, в която коментира актуални политически въпроси. Там е написал критичен материал за СП, който е кандидат за позицията главен прокурор, но междувременно работи на друга държавна позиция в следпенсионна възраст. Вестникът дава място и на позицията на СП.

СП завежда гражданско дело срещу журналиста и издателя. Окръжният съд на Никозия приема, че публикацията е клеветническа и разпорежда на жалбоподателя и на издателството да изплатят вреди, солидарно, в размер на 25 000 евро (EUR), плюс законоустановени лихви. Съдът се съгласява, че въпросът е от обществен интерес, но приема, че “тонът е агресивен, подигравателен и ироничен”, а публикацията “надхвърля разумно уместното при дадените обстоятелства”. Върховният съд потвърждава решението.

ЕСПЧ констатира, че има намеса в свободата на изразяване, тя е предвидена в закона и има законна цел – защита на доброто име на юриста. Това, което остава да бъде решено, следователно, е дали намесата е била “необходима в едно демократично общество”.

За целта е необходимо Съдът да провери дали националните съдилища са достигнали до справедлив баланс при защитата на две ценности, гарантирани от Конвенцията, които могат да влязат в конфликт помежду си в определени случаи, а именно, от една страна, свободата на изразяване, защитена с член 10, а от друга — правото на зачитане на личния живот, залегнало в член 8. Съдът е дефинирал редица релевантни критерии, които трябва да ръководят преценката му при балансиране на член 8 и член 10, от които следните са особено уместни за настоящото дело: дали казусът има принос към разискване от обществен интерес; статут на заинтересованото лице; съдържанието, формата и последиците от въпросната публикация; тежестта на наложеното наказание (вж. Фон Хановер с/у. Германия (no. 2) [GC], no 40660/08 и 60641/08, §§ 109-13, ЕКПЧ 2012 и Axel Springer AG §§ 90-95).

Съдът напомня, че

Пресата играе съществена роля в едно демократично общество. Пресата не само има за задача да разпространи информация и идеи по всички въпроси от обществен интерес; но и обществеността също има право да ги получи. В противен случай пресата не би била в състояние да играе жизненоважната си роля на “публичен пазач” (вж. Решение по дело Axel Springer AG, посочено по-горе, § 79).
Журналистическа свобода обхваща също така преувеличение или дори провокация (пак там, § 81).
Трябва да се прави разграничение между фактически изявления и оценки. Наличието на факти може да се докаже, докато истината за личните оценки не подлежи на доказване. Изискването за доказване на истината на оценъчно твърдение е невъзможно да се изпълни и нарушава самата свобода на изразяване, която е основна част от правото, осигурено с член 10. Когато обаче дадено изявление е оценка, пропорционалността на дадена намеса може да зависи от това дали съществува достатъчно “фактическо основание” за изявлението: ако няма, това оценъчно твърдение може да се окаже прекомерно.
Държавите имат известна свобода при преценката на необходимостта и обхвата на всяка намеса в свободата на изразяване, защитена от член 10 от Конвенцията. Когато националните органи са претеглили заложените интереси при спазването на критериите, предвидени в съдебната практика на Съда, се изискват сериозни мотиви за ЕСПЧ, за да не вземе предвид становището на вътрешните съдилища (вж. Решение по дело Bédat с/у Швейцария [GC], no. 56925/08, § 54, 29 март 2016 г., с допълнителни позовавания).

Прилагане на принципите към настоящия случай

(α) Дали наложената статия е допринесла за дебат от общ интерес;

(β) Статутът на СП – към момента на публикацията кандидатурата на СП се е разглеждала за позицията на главен прокурор – висок и важен пост, пораждащ особена обществена ангажираност;

(γ) Естеството на оценките в публикацията и тяхната фактическа основа;

(δ) Тежестта на наложената санкция.

Съдът установява, че мотивите, предоставени за обосноваване на разглежданата намеса, макар и релевантни, не са били достатъчни. Националните съдилища се концентрират в голяма степен върху прекомерността на използваните изрази, без да се предоставя адекватно значение на други релевантни фактори, които следва да се разглеждат при предприемането на тяхното балансиращо упражнение. Освен това сумата, присъдена при обезщетение за вреди, е непропорционална на преследваните цели. Следователно разглежданата намеса не била “необходима в едно демократично общество”.

Нарушение на член 10 от Конвенцията.

СЕМ утвърди новия Управителен съвет на БНР

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Съобщението на сайта на БНР, в което са представени и членовете на новия Управителен съвет, заедно с ресорите им.

Албена Миланова ще отговаря за стратегическото развитие, международните програми и партньорства, рекламата и маркетинга, Теодосий Спасов – за музикалните състави и архивите на радиото, Валери Запрянов – за медийните услуги – линейни и нелинейни, и Димитър Димитров – за административното и технологичното развитие и финансово-контролните дейности.

Четирима от членовете на УС, включително председателя на УС Милен Митев, са ангажирани с БНР и досега. Албена Миланова заедно с това доскоро е и вицепрезидент на Комитета за радио на EBU, а сега е координатор на регионалната група на ЦИЕ.

Индекс за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) за 2022 г.

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейската комисия публикува резултатите от индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) за 2022 г., който проследява напредъка, постигнат в държавите — членки на ЕС, в областта на цифровите технологии.

По време на пандемията от COVID-19 държавите членки напреднаха в усилията си за цифровизация, но все още се борят да запълнят пропуските в цифровите умения, цифровата трансформация на МСП и разгръщането на усъвършенствани 5G мрежи. Механизмът за възстановяване и устойчивост с около 127 милиарда евро, предназначени за реформи и инвестиции в областта на цифровите технологии, предлага безпрецедентна възможност за ускоряване на цифровата трансформация, която ЕС и неговите държави членки не могат да си позволят да пропуснат.

Констатациите показват, че макар повечето държави членки да отбелязват напредък в цифровата си трансформация, възприемането на ключови цифрови технологии от предприятията, като например изкуствения интелект (ИИ) и големите данни, остава слабо. Необходимо е да се увеличат усилията, за да се гарантира пълното разгръщане на инфраструктурата за свързаност (по-специално 5G), която е необходима за силно иновативни услуги и приложения. Цифровите умения са друга важна област, в която държавите членки трябва да постигнат по-голям напредък.

Повече информация ще намерите тук.

(Прессъобщение на ЕК)

Общият съд отхвърля жалбата на RT France срещу ограничителните мерки, наложени от ЕС

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

С решение от 27 юли 2022 г. по делото Т-125/22 R RT France срещу Съвета на ЕС Общият съд отхвърля жалбата на RT France.

С жалбата си, основана на член 263 ДФЕС, жалбоподателят RT France, иска отмяна на Решение (ОВППС) 2022/351 относно ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна и Регламент (ЕС) 2022/350 на Съвета от 1 март 2022 г. за изменение на Регламент (ЕС) No 833/2014 относно ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна.

На 8 март 2022 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

Отделно жалбоподателят подава искане за временни мерки. Тази молба е отхвърлена с определение от 30 март 2022 г., RT France/Съвет (T125/22 R), поради това че условието за спешност не е изпълнено и балансът на интересите е в полза на Съвета.

В подкрепа на жалбата жалбоподателят изтъква четири правни основания: нарушение на правото на защита, на свободата на изразяване и на информация, на свободата на стопанска инициатива и на принципа на недискриминация, основана на гражданство. В рамките на второто правно основание той също така поставя под въпрос компетентността на Съвета да приема обжалваните актове.

Компетентност на Съвета

Жалбоподателят изтъква, че само националните регулаторни органи, в случая Arcom, могат да се намесят, за да санкционират аудиовизуална медия за неподходящо редакционно съдържание.

Обжалваното решение се основава на член 29 ДЕС. Тази разпоредба, включена в дял V, глава 2 от Договора за ЕС относно “Специфични разпоредби относно общата външна политика и политика на сигурност”, предоставя на Съвета правомощието да “приема решения, определящи позицията на Съюза по конкретен въпрос от географски или тематичен характер”. Съветът има широко право на преценка при определянето на предмета на ограничителни мерки, които Европейският съюз приема в областта на общата външна политика и политика на сигурност.

Сред мерките, необходими за реакция на сериозната заплаха за мира по границите на Европейския съюз и на нарушаването на международното право, би могла да е и временната забрана за разпространение на съдържание на определени медии, принадлежащи по-специално към RT групата, финансирана от руския държавен бюджет, поради това че подкрепят тази агресия. Такава забрана е пряко свързана с целите на общата външна политика и политика на сигурност, посочени в член 21, параграф 2, букви а) и в) ДЕС, тъй като тя има за цел, от една страна, да запази ценностите на Съюза, основните му интереси, неговата сигурност, независимост и почтеност и, второ, да се запази мирът, да се предотвратят конфликтите и да се укрепи международната сигурност.

56 Тъй като пропагандните кампании и кампаниите за дезинформация са такива, че поставят под въпрос основите на демократичните общества и представляват неразделна част от съвременния арсенал на войните, разглежданите ограничителни мерки са част и от стремежа на Съюза към целите, възложени му в член 3, параграфи 1 и 5 от ДЕС.

57 Поради това с приемането на обжалваното решение Съветът упражнява компетентността, предоставена на Съюза с Договорите съгласно разпоредбите относно общата външна политика и политика на сигурност. Този извод не може да се постави под въпрос от обстоятелството, на което се основава жалбоподателят, че съгласно френската национална правна уредба правомощието да санкционира телевизионен оператор за неподходящо редакционно съдържание е от компетентността на Arcom. Компетентностите на Съюза, включително тези, свързани с общата външна политика и политика на сигурност, не могат да бъдат изключени или обусловени от съществуването или упражняването на правомощия, предоставени от националното право на административен орган. Така обстоятелството, че национален административен орган има компетентност да приема санкции, не изключва компетентността, възложена на Съвета да приеме ограничителни мерки, целящи да забранят временно и обратимо разпространението на съдържанието на жалбоподателя.

58 Освен това, търсеният с обжалваното решение резултат не е могъл да бъде постигнат чрез националните регулаторни органи, чиято компетентност е ограничена до територията на държавата членка, към която принадлежат.

63 Еднаквото прилагане на временната забрана за разпространение на съдържанието на RT на цялата територия на Европейския съюз би могло да се постигне с наднационален акт, не с решение на регулатора.

Четирите правни основания, твърдени в жалбата

По-нататък в решението Съдът анализира четирите правни основания. Жалбоподателят твърди, че разглежданите ограничителни мерки не са подходящи за преследването на двойната цел от общ интерес, на която се позова Съветът, а именно, от една страна, отбранителна цел срещу хибридна заплаха от Руската федерация, и от друга страна, цел, предназначена да запази мира и да укрепи международната сигурност. Също твърди, че забраната не е пропорционална. Твърди още независимост от руската държава, както и липса на нарушения, които да са установени от регулатора. Ето защо “една обща и абсолютна забрана представлява истински акт на цензура и не може да се приеме за необходима или пропорционална, за да се изпълнят ефективно целите, на които се основава Съветът.” 128 Накрая жалбоподателят оспорва и обратимостта на спорната мярка.

В 133-136 Съдът припомня принципите на журналистиката, включително отговорната журналистика:

136 Правото на медиите и по-специално на журналистите да съобщават информация по въпроси от обществен интерес е защитено, при условие че действат добросъвестно, въз основа на точни факти, и предоставят “надеждна и точна” информация в съответствие с журналистическата етика или, с други думи, при спазване на принципите на отговорната журналистика.

137-138 Мониторингът на спазването на журналистическата етика е от повишено значение. Що се отнася до “задълженията и отговорностите” при упражняването на свободата на изразяване, потенциалното въздействие на съответните средства за изразяване трябва да се вземе предвид при разглеждането на пропорционалността на намесата. В този контекст трябва да се вземе предвид, че аудиовизуалните медии имат много по-непосредствени и мощни ефекти от писмената преса. Чрез изображения аудиовизуалните медии могат да предават съобщения, които писменото слово не е способно да предаде.

Съдът подчертава, че става дума за временна забрана на разпространението на услугата този доставчик “за това, че е извършвал пропагандни действия, насочени към, по-специално, да оправдае и подкрепи военната агресия срещу Украйна от Страна на Руската федерация.” След това в решението се формулира тест за пропорционалност с четири изисквания. Те съответстват на установените от съдебната практика на ЕСПЧ, според която, за да бъде обоснована съгласно член 10, параграф 2 от ЕКПЧ, намесата в упражняването на правото на свобода на изразяване трябва да бъде “предвидена със закон”, да преследва една или повече законни цели и да бъде “необходима в демократично общество”.

“145 Така, за да бъде спазено правото на Съюза, нарушението на свободата на изразяване трябва да отговаря на четири условия.

Първо, разглежданото ограничение трябва да бъде “предвидено от закона”, в смисъл че институцията на Съюза, която приема мерки, които могат да ограничат свободата на изразяване на дадено лице, физическо или юридическо, трябва да има правно основание за тази цел.
Второ, разглежданото ограничение трябва да зачита същността на свободата на изразяване.
Трето, то действително трябва да отговаря на цел от общ интерес, призната за такава от Съюза.
Четвърто, ограничението трябва да бъде пропорционално.”

Следователно следва да се провери дали разглежданите ограничителни мерки са предвидени от закона, дали се зачита същността на свободата на изразяване, дали се преследва цел от общ интерес и, четвърто, мерките да не са непропорционални, като се посочва, че в писмените си изявления жалбоподателят е концентрирал доводите си върху последното условие.

Принципът на пропорционалност изисква ограниченията, които могат да бъдат наложени с актове на правото на ЕС за правата и свободите, залегнали в Хартата, да не надвишават границите на това, което е подходящо и необходимо за удовлетворяването на преследваните законни цели или необходимостта от защита на правата и свободите на другите, като се разбира, че когато се прави избор между няколко подходящи мерки, следва да се прибегне до най-малко ограничителната и че причинените от тази мярка недостатъци не трябва да бъдат непропорционални на преследваните цели.

Съдът показва, че жалбоподателят е бил под постоянния контрол, пряк или косвен, на лидерите на Руската федерация. На второ място, анализира се подробно пропагандния наратив след 24 февруари и представянето на руската офанзива като отбранителна и превантивна акция на Руската федерация. Тук Съдът коментира редакционната отговорност на доставчика.

191 С оглед на всички тези съображения жалбоподателят не е установил, че Съветът е допуснал грешка в преценката на фактите, като е приел, че става въпрос за медия под постоянния контрол на лидерите на Руската федерация, че разпространява чрез своите програми непрекъснати и съгласувани изявления, адресирани до гражданското общество в Европейския съюз, насочени към оправдаване и подкрепа на агресията срещу Украйна от страна на Руската федерация в нарушение на международното право и Хартата на Организацията на обединените нации. Съдът също така не установява, че Съветът е допуснал грешка в преценката при квалифицирането на тези действия като пропагандни действия в полза на агресията на Русия.

200 Съветът не е допуснал грешка в преценката, като е установил, че по-малко ограничителни мерки не биха направили възможно постигането на преследваните цели.

След като анализира четирите основания, изтъкнати в жалбата, и ги отхвърля, Съдът отхвърля и жалбата като цяло.

Аргументацията е подробна, заслужава проучване, особено в най-коментираната си част – напр. относно пропорционалността на мерките. Засегнатата страна може да подаде жалба срещу решението на Общия съд, ограничена само до правните въпроси, в срок от два месеца и десет дни от съобщаването на решението.

Прессъобщението на Съда на ЕС

Финансирането на обществените медии

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В Обединеното кралство се обсъжда перспективата на финансирането на БиБиСи. Като част от това обсъждане се провеждат сравнителни анализи.

С оглед вълненията в България около модела на финанасиране на обществените медии и твърденията за таксите като най-добър модел интерес представлява тази Таблица на държавите в Европа, които са изоставили таксите като източник на финансиране ( списъкът не е пълен).

Таксите са заместени от три модела на финансиране:

трансфер от бюджета – Норвегия и Дания;
целеви подоходен данък – Финландия и Швеция;
данък на домакинство – независимо от дохода, броя членове и потреблението на услугата – Германия и Швейцария.

Това, което казвам, е, че теорията за таксата като “най – добър модел” и за “граждански контрол чрез таксата” е останала в историята, практиките вече са други.

EBU предлага държавите да се ръководят от принципи: финансирането да бъде

устойчиво и предсказуемо, да позволява планиране;
такова, че да дава независимост на медията;
честно и справедливо за потребителите и пазара;
прозрачно, позволяващо да се изпълнява изискването за отчетност на медията.

Разбира се, освен че познават особеностите на финансирането, в Обединеното кралство много добре познават аудиторията си и потребителските модели.

48-то Народното събрание: FYI

SLAPPs: британският подход

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Британското правителство публикува отговора си на поканата за становища относно Strategic Lawsuits against Public Participation, SLAPPs.

Оценката на специализираните медии (inforrm) е, че това е разочароващ документ, който не включва ясни конкретни предложения.

Текстът на правителството има три части:

определение за обществен интерес;
критерии, по които съдилищата да определят дали даден случай трябва да бъде класифициран като SLAPP въз основа на една или повече характеристики;
тест дали определен процес е от категорията SLAPPs.

Инфлуенсърите в Нидерландия вече са под надзора на медийния регулатор

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

От сайта на EPRA, Европейска платформа на медийните регулатори:

Считано от 1 юли 2022 г. лицата, качващи видеоклипове, трябва да се регистрират и да спазват медийния закон в Нидерландия.

Инфлуенсъри в YouTube, Instagram и TikTok с повече от 500 000 последователи, които са публикували поне 25 видеоклипа през последните две години, ще бъдат първите, които ще попаднат под активния надзор на Commissariaat voor de Media (CvdM).

Целта на тези нови разпоредби е да накарат инфлуенсърите да осъзнаят задълженията си по отношение на своите зрители, и особено непълнолетните, и да ги предпазят от вредно съдържание, като предоставят повече прозрачност на качваното съдържание.

Основните правила са:

Бъдете ясни по отношение на рекламата (Инфлуенсърите са задължени да се присъединят към Stichting Reclame Code;
Съобразявайте се с правилата за защита на децата (NICAM);
Означете се – зрителите трябва да знаят кой сте.

За тези, които имат намерение да качват видеоклипове онлайн, регулаторът предлага на сайта си „Registration Check, Проверка за регистрация“ – за да знаят еднозначно дали попадат под това ново изискване за регистрация. Уебсайтът също така предоставя подробни обяснения за новите законови изисквания и CvdM възнамерява да организира специални обучения с качващите видеоклипове.

Все още инфлуенсърите не трябва да изпълняват всички изисквания, предвидени за медиите, но на по-късен етап CvdM ще разшири надзора до по-широки задължения, предвидени в Холандския закон за медиите (европейски квоти, достъпност, реч на омразата).

Връзка към страницата на CvdM: https://www.cvdm.nl/uploader

ЕСПЧ: Дали разказването на вицове е обида на съда

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейският съд за правата на човека (ЕСПЧ) се е произнесъл по делото Симич срещу Босна и Херцеговина, Simić v. Bosnia and Herzegovina.

Фактите по делото

Адвокат в жалба срещу постановено решение припомня виц, известен и у нас, как студент се явява на изпит, пада му се да говори за Хирошима, 6 август 1945, казва броя на жертвите и професорът го прекъсва: “А сега ги назови поименно”. Това е вицът. “И първоинстанционният съд поиска от мене нещо подобно”, пише адвокатът в жалбата.

Апелативният съд глобява адвоката (около 510 EUR) за неуважение към съда. Адвокатът обжалва пред същия съд (в друг състав) и Конституционния съд на Босна и Херцеговина без резултат и подава жалба пред ЕСПЧ, позовавайки се на нарушение на чл. 10 от ЕКПЧ.

Съдът

ЕСПЧ прилага теста за пропорционалност. Съдът приема, че е налице намеса в правото на жалбоподателя, че такава намеса е предвидена от закона и преследва легитимна цел (защита на съдебната власт). Основният въпрос пред съда се свежда до това дали ограничението е „необходимо в едно демократично общество“, на последния етап от теста.

Решението е едно от най-кратките, но няколко момента заслужават да бъдат отбелязани.

ЕСПЧ обсъжда къде жалбоподателят е разказал този виц. Става дума за жалба, част от съдебно производство, т.е. „на форум, където правата на клиента естествено трябва да бъдат енергично защитавани“ ( Radobuljac срещу Хърватия § 62). Изявленията са част от жалбата и жалбоподателят не е критикувал съда или съдията на друга платформа като медиите например. Това е важно съображение, тъй като изявлението на адвоката не достига до широката общественост. Според ЕСПЧ „вътрешните съдилища, „при разглеждането на делото, не са придали достатъчно тежест на контекста, в който са направени забележките“.

Забележките не могат да „се тълкуват като безпричинни лични нападки с единственото намерение да се обиди съд или членове на съда“, тъй като техен предмет е начинът, по който съдът е приложил доказателствените правила към жалбата – въпреки че такъв език може да се характеризира като хаплив (caustic) или саркастичен, Morice срещу Франция § 139.

Правителството и Конституционният съд в своето решение твърдят, че „професионалното поведение на адвокатите трябва да бъде дискретно, честно и достойно“, така че „съдилищата да се ползват с обществено доверие“. Но това задължение трябва да се анализира заедно със стандарта на ЕСПЧ, че „за да имат членовете на обществото доверие в правораздаването, те трябва да имат доверие в способността на адвокатската професия да осигури ефективно представителство“.

Имайки предвид всичко казано по-горе, Съдът заключава, че националните съдилища не са предоставили уместни и достатъчни причини за намеса в правото на жалбоподателя и са нарушили приложимите стандарти на чл. 10 от ЕКПЧ. Следователно намесата не е била необходима в едно демократично общество. Съдът присъжда на жалбоподателя 510 евро за имуществени вреди, 4500 евро за неимуществени вреди и 2550 евро за съдебни разноски.

ЕСПЧ очевидно прави разлика между грубо и “с цел да обиди съда ” поведение – и критиката на съда чрез хумор, както се вижда от практиката на ЕСПЧ в сходни случаи. По делото Žugić v. Croatia съдът в решение (4:3) постановява, че думите на жалбоподателя предполагат, че съдията е невеж и некомпетентен, което представлява обида и неуважение към съда. Освен това Съдът приема, че жалбоподателят е можел да представи своите аргументи и без да използва неподходящ език.

Въпреки че казва, че съдилищата трябва да бъдат защитени от неоснователни атаки, Съдът също така заявява, че съдилищата „не са имунизирани срещу критика и контрол ( Skałka срещу Полша , §34 ). Следователно, въпреки че страните имат право да коментират правораздаването, за да защитят правата си, тяхната критика не трябва да надхвърля определени граници (Saday срещу Турция , §43 ).

По-специално трябва да се прави ясна разлика между критика и обида. Ако единственото намерение е да се обиди съда или членове на този съд, “подходяща санкция по принцип не би представлявала нарушение на член 10 от Конвенцията”.

ЕСПЧ се позовава на свои предишни дела (Saday срещу Турция), в което обвиняемият описва турската съдебна система като „мъчители в мантия“; (R. срещу Австрия), в което адвокат описва мнението на съдия като „нелепо“; и Малер срещу Германия, където защитник твърди, че прокурорът е изготвил обвинителния акт „в състояние на пълно опиянение“. При това “Нищо не подсказва, че жалбоподателят не би могъл да повдигне същността на своята критика, без да използва оспорвания език” ( A. v Finland).

(globalfreedomofexpression.columbia.edu)