Category Archives: закони и право

Международна правна рамка на свободата на изразяване

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Свободата на изразяване у нас има три правни рамки. Едната от тях е международната. Центърът за право и демокрация е публикувал обзор на източниците на международното право относно свободата на изразяване. Тезата на авторите е, че въпреки че са възприети различни правни традиции и разнообразни подходи за инкорпориране на международните норми в различните държави и независимо от начина, по който това се прави, международните стандарти могат да играят значима роля в спорове относно правата на човека и свободата на изразяване, в частност.

След предоставяне на преглед на източниците на приложимите норми на международното право, публикацията предоставя и преглед как различните юрисдикции прилагат международните норми, като същевременно предлагат практически съвети за вземане на решение как и кога съдилища и регулатори могат да се позоват на тези норми.

Русия: маркиране и забрани за получаващите външно финансиране – “чуждестранни агенти” (“иноагенты”)

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Президентът Владимир Путин е подписал закон за регулиране на дейността на чуждестранни агенти в Руската федерация.

Федеральный закон от 14 июля 2022 г. N 255-ФЗ “О контроле за деятельностью лиц, находящихся под иностранным влиянием”

Законът обединява и актуализира основните разпоредби, съдържащи се в различни федерални закони, в рамките на един законодателен акт, в съответствие с който ще се формира статутът на чуждестранен агент.

Законът предвижда, че всяко руско или чуждестранно юридическо лице, независимо от неговата организационна и правна форма, друго сдружение на лица или физическо лице, независимо от неговото гражданство, може да бъде признато за чуждестранен агент, ако тези лица получават чуждестранна подкрепа или са под чуждестранно влияние.

В същото време „с цел повишаване на информираността на гражданите и длъжностните лица“ се предвижда поддържането на регистър с информация за чуждестранните агенти.

Законът въвежда забрани за чуждестранни агенти. Те няма да могат да получават държавно финансиране при осъществяването на творчески дейности.

Няма да имат право да преподават в държавни и общински образователни организации, както и да извършва образователна дейност по отношение на непълнолетни.

Образователни дейности за непълнолетни не могат да се извършват от организации, признати за чуждестранни агенти.

Чуждестранни агенти да нямат право да управляват значими обекти на критичната информационна инфраструктура и да извършват дейности по осигуряване на сигурността на значими обекти на критичната информационна инфраструктура.

Чуждестранен агент няма право да участва в обществените поръчки за стоки, строителство, услуги за задоволяване на държавни и общински нужди. Освен това се предвижда, че чуждестранните агенти подлежат на ограничения и забрани, предвидени от Данъчния кодекс на Руската федерация, включително тези, свързани с прилагането на опростената система за данъчно облагане.

Чуждестранен агент няма право да участва като вещо лице в извършването на държавна екологична експертиза, в организирането и провеждането на обществена екологична експертиза, гласи законът.

Чужди агенти няма да могат да произвеждат информационни продукти за непълнолетни, чужд агент няма право да бъде организатор на публична проява, сочи законът.

Чуждестранните агенти също подлежат на ограничения, свързани с инвестирането в стопански субекти, които са от стратегическо значение за осигуряване на отбраната на страната и сигурността на държавата.

В същото време законът включва в списъка на субектите, които не могат да бъдат признати за чуждестранни агенти, сдруженията на работодателите и търговско-промишлените камари.

Според закона лицата, свързани с чуждестранни агенти, ще бъдат включени в отделен регистър.

Законът пояснява кое се счита за свързано с чуждестранен агент физическо лице: за такова се признава физическо лице, което е член на органите на юридическо лице – чуждестранен агент или е негов учредител, член, участник, управител или служител.

Свързано с чужд агент е и лице, което извършва политическа дейност и получава средства или имущество от чуждестранни агенти, включително чрез посредници, за осъществяване на политическа дейност.

Посочено е, че за лицата, свързани с чуждестранни агенти, не се прилагат изискванията и ограниченията, установени за чуждестранни агенти, но упълномощеният орган ще поддържа единен регистър на лицата, свързани с чуждестранни агенти.

При определянето на чуждестранни агенти за чуждестранни източници могат да бъдат признати не само чужди държави, публични органи на чужди държави, международна чуждестранна организация, чужди граждани, лица без гражданство, но и „чуждестранни структури без създадено юридическо лице“.

Граждани на Руската федерация и руски юридически лица, получаващи средства или друго имущество от горепосочените източници, както и лица под влиянието на горепосочените източници, също могат да бъдат признати за чуждестранни източници.

Политическата дейност не включва дейност в областта на науката, културата, изкуството, защитата на човешкия живот, семейството, традиционните семейни ценности, майчинството, бащинството и детството, “ако съответната дейност не противоречи на националните интереси” на Руската федерация, основите на обществения ред и закон на Руската федерация, други ценности, защитени от Конституцията на Руската федерация.

Чуждестранните агенти ще са длъжни да докладват за наличието на такъв статут на своите служители, държавни органи, както и да етикетират материалите, които произвеждат.

За да бъде изключена от регистъра, НПО трябва или да спре да получава средства от чуждестранни източници, или да спре политическа дейност, или и двете условия трябва да бъдат изпълнени едновременно, обясни пред Василий Пискарьов, ръководител на комисия по сигурността на Държавната дума. “Към днешна дата шест медии и 144 неправителствени организации, признати преди това за чуждестранни агенти у нас, вече са изключени от регистрите на Министерството на правосъдието. Виждаме, че този процес ще бъде обърнат”, казва Пискарев пред репортери.

Законът трябва да влезе в сила от 1 декември 2022 г.

Путин е подписал и закон за създаване на информационна база данни с екстремистки материали.

Документът предвижда създаването на държавна информационна система – база данни с екстремистки материали за “осигуряване на оперативно-издирвателни дейности и следствени действия, извършвани като част от противодействието на екстремистката дейност и организиране на превантивни мерки, насочени към нейното предотвратяване”.

Поддръжката на информационната система е поверена на Министерството на правосъдието на Руската федерация, което ще определи и реда за използване на базата данни.

Законът предвижда, че информационните материали, признати за екстремистки със съдебно решение, се изпращат на Министерството на правосъдието на Руската федерация.

Източникът е Интерфакс.

Неслучайно пиша подробно за тези закони. Вълната срещу иноагентите ще стигне до България, ако няма достатъчно институционална и гражданска реакция. Като се тръгне от забрани на т.нар. непазарно финансиране на медиите, може да се стигне до разлепване на снимки на агенти по стените, както в Русия се случва.

Евробарометър 22 – потреблението на новини и отношението към дезинформацията

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Публикувани са резултатите от проучване на Евробарометър в държавите от ЕС за потреблението и достъпа до новини, доверието в източниците и отношението към дезинформацията.

Резултатите за България

В прессъобщението се подчертава, че

72% от анкетираните заявяват, че неотдавна са прочели, видели или чули нещо за Европейския съюз, а 57% — за Европейския парламент
Телевизията доминира като основен източник на новини (75%). Това важи особено за по-възрастните хора
Като цяло обществените телевизии и радиостанции се смятат за най-надеждния източник на новини в ЕС (49%), следвани от печата (39%) и частните телевизионни канали и радиостанции (27%)

Медиите играят важна роля за информирането на европейските граждани относно работата на Европейския съюз и неговите институции.

Публикуваното днес специално проучване на Евробарометър хвърля задълбочен поглед върху медийните навици, доверието в различните медийни източници, както и отношението към дезинформацията.

Информираност и запомняне на медийна информация

Гражданите се интересуват най-много от националните политически теми (посочени от 50% от респондентите). По-малък е интересът към европейските и международните въпроси (46%), както и към местните новини (47%).

72% от респондентите си спомнят, че неотдавна са чели, видели или чували нещо за Европейския съюз, било то в пресата, по интернет, по телевизията или по радиото.
57% неотдавна са чели, видели или чули нещо за Европейския парламент.

Запомнянето на новините за ЕС варира между 57% във Франция и 90% в Румъния. Запомнянето на новините относно ЕП се движи между 39% във Франция и 85% в Малта.

Медийни навици

С дял от 75% телевизията доминира като основен източник на новини, особено за гражданите над 55 години. Следващи в класацията – доста отдалечени от медийния лидер, са онлайн новинарските платформи (43%), радиото (39%) и социалните медийни платформи и блогове (26%). Печатът е на пето място, като един от всеки петима респонденти (21%) определя вестниците и списанията като основен източник на новини. По-младите респонденти са много по-склонни да използват социални медийни платформи и блогове за достъп до новини (46% от 15—24-годишните спрямо 15% от хората над 55 години).

Въпреки че традиционните източници на новини — особено телевизията — са важни, 88% от анкетираните получават поне някои онлайн новини чрез смартфон, компютър или лаптоп. 43% от респондентите използват уебсайта на източника на новини (например уебсайт на вестник) за достъп до новини онлайн, а 31% четат статии или публикации, които се появяват в техните онлайн социални мрежи. Достъпът до новинарски публикации чрез социалните мрежи е още по-важен за младите хора (43% от лицата на възраст 15—24 години спрямо 24% от респондентите над 55 години).

Плащането за новинарско съдържание онлайн все още е по-скоро изключение, тъй като 70% от хората, които имат достъп до новини онлайн, биха използвали само безплатно новинарско съдържание или новинарски услуги онлайн.

Медийни източници, които се ползват с най-голямо доверие

Гражданите се доверяват на традиционните електронни и печатни медии, включително на тяхното онлайн присъствие, повече отколкото на онлайн новинарските платформи и каналите на социалните медии. Независимо дали става дума за техния „основен канал“ или за онлайн версиите им, 49% от респондентите очакват обществените телевизии и радиостанции да представят достоверни новини, следвани от печата, посочен от 39% от анкетираните. От своя страна частните телевизии и радиостанции са отбелязани като надежден медиен източник от 27%. Полша се откроява като единствената страна, в която частните телевизии и радиостанции са най-надеждният източник на новини. Още по-радикално е отношението към традиционните новинарски източници като цяло на респондентите в Унгария, където за най-достоверен източник се смятат „хора и приятелски групи, следвани в социалните медии“.

Значението на доверието също излиза на преден план, когато анкетираните трябва да посочат какво би ги накарало да отворят новинарска статия онлайн. Докато 54% са мотивирани от това дали заглавието ги интересува, за 37% е важно да имат доверие на новинарския канал, публикуващ новинарската статия.

Изложеност на дезинформация и фалшиви новини

Над една четвърт от анкетираните (28%) смятат, че през последните седем дни много често или често са били изложени на дезинформация и фалшиви новини. Респондентите в България като цяло са най-склонни да отговарят, че често са били изложени на дезинформация и фалшиви новини през последните седем дни – 55% от тях смятат, че това им се случва „много често“ или „често“. Най-малко склонни да твърдят това са респондентите в Нидерландия – едва 3% смятат, че „много често“ се сблъскват с дезинформация, а за 9% това се случва „често“.

По-голямата част от респондентите се чувстват уверени, че могат да разпознаят дезинформацията и фалшивите новини: 12% се чувстват „много уверени“, а 52% — „до известна степен уверени“. Нивото на увереност при разграничаването между истински и фалшиви новини намалява с възрастта и се увеличава с образователното равнище.

Данните и пълния доклад можете да намерите тук.

Анализ на Петър Карабоев в Дневник

Първи доклад на Мета за правата на човека

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

През март 2021 г. Meta прие Политика за правата на човека, в която се ангажира да докладва ежегодно за това как компанията се справя с влиянието си върху правата на човека, включително действията, които Мета предприема в тази насока.

През седмицата беше публикуван първият доклад на Мета за периода от 1 януари 2020 г. до 31 декември 2021 г.

Мета се ръководи от разбирането, че “хората имат граждански, социални, културни, политически и икономически права. Освен основните човешки права като достъп до храна, чиста вода, подслон и здраве, има и права на личен живот, свобода на изразяване, равенство и свобода от дискриминация. Всички човешки права са взаимозависими. Например правото на личен живот е предпоставка за упражняване на свободата на изразяване онлайн. Правата на човека са неотменими и неделими.” Мета прилага Facebook Community Standards, Instagram Community Guidelines, WhatsApp Terms of Service, Responsible Supply Chain Program, Facebook’s Privacy Principles, Law Enforcement Guidelines, Data Policy, Responsible AI , Diversity and Inclusion Principles.

Докладът започва с препратка към Всеобщата декларация за прата на човека на ООН.

Текстът на първия доклад на Мета

Доклад за върховенството на правото 2022

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

По-важното от прессъобщението на ЕК за годишния доклад за върховенството на правото 2022:

Европейската комисия публикува третия годишен доклад относно върховенството на правото. Докладът се публикува в контекста на руското нашествие в Украйна, което допълнително подчерта значението на отстояването на демократичните ценности, правата на човека и върховенството на закона.

Докладът включва преглед на тенденциите в ЕС като цяло и 27 глави по държави, в които се разглеждат промените във всяка държава членка от юли 2021 г. насам. В тазгодишния доклад за първи път се съдържат конкретни препоръки, отправени към всяка една от държавите членки, както бе обявено от председателя Фон дер Лайен в нейната реч за състоянието на Съюза от 2021 г. Препоръките имат за цел да насърчат държавите членки да продължат текущите или планираните реформи и да им помогнат да определят в кои области са необходими подобрения.

Както при предишните негови издания, в настоящия доклад се разглеждат развитията в четири ключови за върховенството на закона области: правосъдните системи, уредбата за борба с корупцията, свободата и плурализма на медиите и други институционални въпроси, свързани с принципите на взаимозависимост и взаимоограничаване. Докладът показва, че реформите в областта на върховенството на правото продължават в редица държави членки с цел справяне с предизвикателствата, установени в предходните два доклада. Същевременно в някои държави членки продължават да съществуват системни опасения.

В препоръките за България се припомнят поетите в рамките на националния план за възстановяване и устойчивост ангажименти във връзка с някои аспекти на правосъдната система и рамката за борба с корупцията и оставащите ангажименти по Механизма за сътрудничество и проверка.

На България се препоръчва да:

• осигури своевременни редовни конкурси за повишаване, за да се избегне дългосрочното командироване на съдии за заемане на свободни длъжности, като се вземат предвид европейските стандарти за командироване на съдии;

• постигне напредък по законодателните изменения, насочени към подобряване на функционирането на Инспектората към Висшия съдебен съвет и избягване на риска от политическо влияние, по-специално чрез включване на съдебните органи в подбора на неговите членове;

• предприеме стъпки за адаптиране на състава на Висшия съдебен съвет, като вземе предвид европейските стандарти за съдебните съвети;

• продължи да прилага мерки за подобряване на почтеността в конкретни сектори на публичната администрация, включително мерки, насочени към полицията и съдебната система;

• гарантира, че институционалните реформи на Комисията за борба с корупцията и специализираните съдебни органи водят до подобряване на ефективността на разследванията и до стабилни резултати при наказателното преследване и окончателни съдебни решения по дела за корупция по високите етажи на властта;

• подобри прозрачността при разпределянето на държавните средства за реклама, по-специално по отношение на държавната реклама, договорена чрез посредници, като например медийни агенции.

Доклад за върховенството на правото – България 2022.

За доклада

DSA: механизъм за реагиране при кризи, член 27а

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

EDRi и 38 неправителствени организации, между които EU DisinfoLab, ARTICLE 19 и др., изразиха сериозна загриженост по отношение на „механизма за реагиране при кризи“ в нов член 27a от Регламента за цифровите услуги (DSA), който беше предложен от Европейската комисия като част от преговорите по време на триалозите.

По-обстоятелствена аргументация:

Предложеният механизъм представлява прекалено широко овластяване на Европейската комисия да обявява едностранно извънредно положение в целия ЕС. Това би позволило широкообхватни ограничения на свободата на изразяване и на свободния достъп до и разпространение на информация в Съюза.

Предложеният „механизъм за реагиране при кризи“ в нов член 27a DSA трябва – най-малкото – да зачита международните стандарти за правата на човека за законност, легитимност, необходимост и пропорционалност. Конкретно това означава, че:

Решенията, които засягат свободата на изразяване и достъпа до информация, особено по
време на криза, не могат да бъдат законно взети само от изпълнителната власт. Изисква се парламентарен контрол и съдебен контрол за наличието и продължителността на обявеното извънредно положение, за да се избегнат злоупотреби“. Следователно всякакви кризисни мерки, включително решението дали действително се приема, че кризата е настъпила, следва да бъдат под контрола на Европейския парламент възможно най-скоро след приемането му.
Дефиницията на криза (пандемии, тероризъм или „възникващи конфликти“) трябва да отговаря на принципите на яснота и конкретност и не трябва да дава правомощия на Комисията да поддържа кризисни мерки в продължение на години.
Предложеният механизъм трябва да включва времево ограничение за антикризисните мерки . То не следва да дава на Комисията едностранните правомощия да ограничава почти постоянно публичния достъп до и разпространението на информация, докато не бъде оспорено в съда. Всяка извънредна мярка трябва да съдържа кратка клауза за прекратяване на действието, която може да бъде преразгледана от Европейския парламент.
Ние приветстваме факта, че разпоредбата изисква кризисните мерки да бъдат „стриктно необходими и пропорционални“, но се съмняваме дали Комисията е правилният орган, който да направи такава оценка едностранно , особено по време на политически натоварени времена и под силен политически натиск от страна на държавите-членки. Вместо това тази оценка трябва да бъде извършена от независим съдебен орган или съд; и не само веднъж, а на редовни, кратки интервали, докато са в сила мерките.
Кризата или опасността трябва да са изключителни до такава степен, че редовните мерки, установени от националните конституционни порядки или международните закони за правата на човека, да са „явно неадекватни“.

В допълнение: Когато малка шепа преговарящи едностранно добавят такива нови разпоредби по време на триалози при закрити врата, те го правят без мандат и малка демократична легитимност. Това заобикаля демократичния процес, възпрепятства обществения контрол и дебат и изключва останалите 700+ избрани членове на Европейския парламент от участие в разискванията. Единствената им възможност да не се съгласят с тези широки изпълнителни правомощия е да се противопоставят изцяло на DSA – избор, който малко хора вероятно биха искали да направят.

Гласуваният чл.27а:

Член 27а

Механизъм за реагиране при кризи

1. При възникване на криза Комисията, като действа по препоръка на Европейския съвет за цифровите услуги, може да приеме решение, с което да изиска от един или повече доставчици на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки да предприемат едно или няколко от следните действия:

a) оценяване дали и ако това е така, до каква степен и как функционирането и използването на техните услуги значително допринася или има вероятност да допринесе значително за сериозна заплаха, както е посочено в параграф 2;

б) установяване и прилагане на конкретни, ефективни и пропорционални мерки, като например предвидените в член 27, параграф 1 или член 37, параграф 2, за предотвратяване, премахване или ограничаване на всеки такъв принос към сериозната заплаха, установена съгласно буква а) от настоящия параграф;

в) докладване на Комисията до определена дата или на редовни интервали, посочени в решението, относно оценките, посочени в буква а), точното съдържание, изпълнението и качественото и количественото въздействие на специфичните мерки, предприети съгласно буква б), както и всеки друг въпрос, свързан с тези оценки или мерки, както е посочено в решението.

При определянето и прилагането на мерки съгласно буква б) от настоящия параграф доставчикът или доставчиците на услуги надлежно отчитат степента на сериозната заплаха, посочена в параграф 2, неотложността на мерките и действителните или потенциалните последици за правата и законните интереси на всички засегнати страни, включително възможното неспазване на основните права, залегнали в Хартата.

2. За целите на настоящия член се счита, че е настъпила криза, когато извънредни обстоятелства водят до сериозна заплаха за обществената сигурност или общественото здраве в Съюза или в значителна част от него.

3. При вземане на решението, посочено в параграф 1, Комисията гарантира, че са изпълнени всички посочени по-долу изисквания:

a) изискваните в решението действия са строго необходими, обосновани и пропорционални, като се вземе предвид по-специално степента на сериозната заплаха, посочена в параграф 2, неотложността на мерките и действителните или потенциалните последици за правата и законните интереси на всички засегнати страни, включително възможното неспазване на основните права, залегнали в Хартата;

б) в решението се определя разумен срок, в рамките на който трябва да се предприемат конкретните мерки, посочени в параграф 1, буква б), като се има предвид по-специално неотложността на тези мерки и времето, необходимо за подготовката и изпълнението им;

в) действията, изисквани от решението, са ограничени до период, който не надвишава три месеца.

4. След приемането на решението, посочено в параграф 1, Комисията взема без ненужно забавяне всички посочени по-долу мерки:

a) уведомява доставчика или доставчиците, до които е адресирано решението, за решението;

б) прави решението публично достояние;

в) информира Европейския съвет за цифровите услуги за решението, приканва го да представи становището си по него и го информира за всяко последващо развитие, свързано с решението.

5. Изборът на конкретни мерки, които да бъдат предприети съгласно параграф 1, буква б) и параграф 7, втора алинея, се оставя на доставчика или доставчиците, до които е адресирано решението на Комисията.

6. Комисията може по своя собствена инициатива или по искане на доставчика да започне диалог с него, за да определи дали с оглед на конкретните обстоятелства, свързани с доставчика, предвидените или приложените мерки, посочени в параграф 1, буква б), са ефективни и пропорционални за постигането на преследваните цели. По-специално Комисията гарантира, че мерките, предприети от доставчика на услуги съгласно параграф 1, буква б), отговарят на изискванията, посочени в параграф 3, букви а) и в).

7. Комисията наблюдава прилагането на специфичните мерки, предприети съгласно решението, посочено в параграф 1 от настоящия член, въз основа на докладите, посочени в буква в) от същия параграф, и всяка друга относима информация, включително информацията, която може да поиска съгласно член 31 или член 52, като взема предвид развитието на кризата. Комисията докладва редовно на Европейския съвет за цифровите услуги за това наблюдение най-малко веднъж месечно.

Когато Комисията счита, че предвидените или приложените специфични мерки съгласно параграф 1, буква б) не са ефективни или пропорционални, тя може с решение, след консултация с Европейския съвет за цифровите услуги, да изиска от доставчика да преразгледа определянето или прилагането на тези конкретни мерки.

8. Когато е целесъобразно с оглед на развитието на кризата, Комисията, като действа по препоръка на Европейския съвет за цифровите услуги, може да измени решението, посочено в параграф 1 или в параграф 7, втора алинея, като:

a) отмени решението и когато е целесъобразно, изиска от много голямата онлайн платформа или много големите онлайн търсачки да престанат да прилагат мерките, установени и изпълнявани съгласно параграф 1, буква б) или параграф 7, втора алинея, по-специално когато основанията за тези мерки вече не съществуват;

б) удължи срока, посочен в параграф 3, буква в), с не повече от три месеца;

в) отчете опита, придобит при прилагането на мерките, по-специално възможното неспазване от мерките на основните права, залегнали в Хартата.

9. Изискванията на параграфи 1 – 6 се прилагат за решението и неговото изменение, посочени в настоящия член.

10. Комисията отчита в максимална степен препоръките на Европейския съвет за цифровите услуги съгласно настоящия член.

11. Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета ежегодно след приемането на решения в съответствие с настоящия член и във всеки случай три месеца след края на кризата относно прилагането на специфичните мерки, предприети съгласно тези решения.

Задържане на трафични данни за престъпления срещу интелектуалната собственост

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Влезли са в сила измененията на Наказателния кодекс, които повишават определени санкции.

Писах два пъти – през март и през април, по-специално за санкциите в областта на интелектуалната собственост. Голям беше натискът върху законодателя за увеличаване на тези санкции през годините – с цел размерът на предвидените санкции да е над 5 години лишаване от свобода и да се разшири приложното поле на задържането на трафични данни.

За съжаление това, срещу което съм излизала няколко пъти на протест, сега се случи. Ето отвореното писмо на носителите на права от онова време – е, тогава в Народното събрание на председателя Пирински предложението не мина, но сега мина.

Измененията на НК в Държавен вестник.

Ето за тази част от измененията говоря:

§ 4. В чл. 172а се правят следните изменения:

1. В ал. 1 думите „до пет години“ се заменят с „от една до шест години“ и думите „пет хиляди“ се заменят с „десет хиляди“.

2. В ал. 2 думите „пет години“ се заменят с „шест години“ и думите „пет хиляди“ се заменят с „десет хиляди“.

3. В ал. 3 думите „от една до шест години“ се заменят с „от две до осем години“ и думите „десет хиляди“ се заменят с „петнадесет хиляди“.

§ 5. В чл. 172б се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 след думата „марка“ се добавя „изобретение, полезен модел“ и думите „до пет години и с глоба до пет хиляди“ се заменят с „от една до шест години и с глоба до десет хиляди“.

2. В ал. 2 думите „от пет хиляди до осем хиляди“ се заменят с „от десет хиляди до петнадесет хиляди“.

§ 6. В чл. 173 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 думата „две“ се заменя с „три“.

2. Създава се ал. 3:

„(3) Когато деянието по ал. 1 е извършено в интернет или са причинени значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода до шест години и глоба до десет хиляди лева.“

Ето ги и мотивите към законопроекта, внесен от Министерския съвет.

Използва се, че изискуемият максимален праг на наказанието лишаване от свобода, предвиден в случаите, посочени в чл. 9, параграф 4 от Директива 2013/40/ЕС следва да бъде не по-малък от пет години, когато деянията по чл. 4 и 5 от Директивата са причинили сериозни вреди или са извършени срещу информационна система, която е част от критична инфраструктура.

Но това се отнася за компютърните престъпления. И сега – внимание:

Сред предлаганите изменения се включва и актуализиране на нормативната уредба за противодействие спрямо компютърно свързаните престъпления по чл. 172а, 172б и 173 от НК срещу интелектуалната и индустриалната собственост, както и онлайн детската сексуална експлоатация по чл. 155б, 155в и 159, ал. 3 от НК с оглед на постигане на съответствие между обществената опасност на тези престъпления и предвидените от закона наказания. Тези престъпления следва да се възприемат за деяния с висока степен на обществена опасност […]

Компютърносвързани престъпления – термин за осъществената мечта на ОКУП-ите – с предвидено наказание над 5 години и задържане на трафични данни – в мотивите са подредени в едно изречение с онлайн детската сексуална експлоатация.

Сега знаете.

САЩ: модериране на онлайн речта

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Techdirt:

Тексас, Флорида и Ню Йорк са единствените щати досега, приели такива закони, но Флорида и Тексас чакат съдилищата да се произнесат.

Искания за регулиране идват от двете страни на политическия спектър. Републиканците внасят законопроекти, за да принудят уебсайтовете да хостват реч. Демократите внасят законопроекти, за да принудят уебсайтовете да цензурират реч. И понякога те се обединяват, за да прокарат ужасно, опасно, противоконституционно законодателство „ за децата“.

В Politico Ребека Керн e обобщила опитите на щатските законодатели в цялата страна да прокарат тези закони – почти всички от които вероятно са противоконституционни. Картата илюстрира невероятно нелепата морална паника в социалните медии.

Белгия FR: обществената мисия на обществения оператор за периода 2023-2027

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Белгийският френскоезичен радио – и тв оператор (RTBF) периодично договаря така наречения „договор за управление“ (еквивалентен на „договорите за обществената функция“ във Франция) с правителството на френскоговорящата общност на Белгия. Този договор определя, от една страна, задълженията на RTBF за обществена услуга и, от друга, финансовите ресурси и честотите, предоставени му от правителството за срока на договора.

В момента се договаря следващият договор за управление, който ще обхваща периода от 2023 г. до 2027 г. Като част от този процес, правителството на френскоговорящата общност издаде подробно „известие за намерение“, предлагайки редица задължения, които RTBF трябва да изпълни. След това парламентът на френскоговорящата общност проведе широка консултация със заинтересовани страни и експерти от аудиовизуалния и културния сектор. И регулаторът Conseil Supérieur de l’Audiovisuel Belge публикува преглед на предишния договор за управление и становище на 10 май 2022 г. След като изслушванията приключат, парламентът излиза със становище относно известието за намерение на правителството. Това становище ще включва препоръки, които правителството ще трябва да вземе предвид при преговорите си с RTBF.

RTBF управлява четири линейни телевизионни канала (един от които е телевизионна версия на радиостанция), шест радиопрограми, а също допълнителни или базирани на събития радиоуслуги и интернет радиоуслуги. Към оператора има и онлайн медийна библиотека, наречена Auvio, където телевизионни програми, излъчвани от RTBF и някои други канали (включително частни канали), са достъпни при поискване за потребители, които са създали свой собствен акаунт в платформата. Auvio обикновено е безплатен за използване, с реклами по време на видеоклиповете, но има и раздел, базиран на абонамент. Алгоритмите за препоръки позволяват на потребителите на Auvio да намират аудиовизуално съдържание от обществен интерес, както изисква медийната директива.

CSA поставя под въпрос монетизацията на личните данни, събрани от потребителите на Auvio, и призовава за по-голяма прозрачност по отношение на своите потребители. CSA вярва, че трябва да се насърчава демократичен дебат, като се фокусира по-специално върху характеристиките на съвременния „алгоритъм за обществена услуга“. И накрая, той предлага намаляване на обема на рекламата в Auvio, например чрез забрана на рекламните паузи по време на новинарските бюлетини по искане на RTBF.

CSA смята, че RTBF трябва да излъчва културни програми в пиковите часове на гледане и по основните си линейни канали. Определено съдържание (като например детски програми и програми, достъпни за хора със сензорни увреждания) не трябва да се ограничава до онлайн разпространение чрез Auvio.

Още намерения:

CSA предлага да се изключат повторенията и да се прекрати радиоуслугата, основана на телевизия. RTBF изпълнява настоящите си квоти за европейски телевизионни програми (сега 60%) и в радиоуслугите. CSA смята, че тези квоти могат да бъдат увеличени. Регулаторът смята, че RTBF трябва да инвестира повече в копродукции с независими продуценти и да засили своите уеб базирани дейности. CSA също така отбелязва, че предоставянето на онлайн редакционна информация от RTBF в момента се поставя под въпрос, като издателите на пресата се оплакват от нелоялна конкуренция. И накрая, CSA предлага предварителната оценка на нови аудиовизуални услуги или на промени в съществуващи аудиовизуални услуги да бъде по-ефективна.

Регулаторът би искал RTBF да му изпраща подробен годишен доклад за използването на публични средства, разбит според конкретните задължения за обществена услуга.

Проектът за обществена мисия 2023 – 2027

Източник Iris Newsletter 2022/7

Обединеното кралство е SLAPP център на Европа

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В продължение на десетилетия Лондон е известен като център на делата за клевета (libel tourism), тъй като английските закони за клевета са благоприятни за ищците и там се завеждат дела на влиятелни личности срещу техните критици.

Данните, събрани от Coalition Against SLAPPs in Europe (CASE), разкриват, че Обединеното кралство е и юрисдикция номер едно за трансгранични стратегически съдебни спорове срещу участието на обществеността или SLAPPs – дела, обикновено базирани на закони за клевета, които имат за цел да препятстват гражданския контрол.

От 62 транснационални случая, регистрирани от 41 НПО между 2010 г. и 2021 г., една четвърт (15) са били в Обединеното кралство, повече от всяка друга страна. Реалният брой на делата е много по-висок поради случаи, които не са регистрирани или са уредени извън съда.

Някои държави имат повече дела, но високите разходи в Обединеното кралство води до бум на дела с трансграничен елемент, когато целта е да се защити репутацията на богати клиенти срещу високи такси, пише Press Gazette.