Не просто има пореден законопроект (ЗИД ЗРТ) за въвеждане на изискване за българска квота – но и повече: с 10 от 12 присъстващи законопроектът е подкрепен на първо четене в Комисията по културата и медиите на НС в четвъртък, на 7 юли 2022 г. Двата гласа “въздържал се” са на Антоанета Цонева (ДБ) и Христо Петров (ПП), ето и видеозапис.
Позицията на Христо Петров от едно предходно заседание goes viral.
Законопроектът на Възраждане е приет за публикуване на сайта на НС в нарушение на чл.70, ал. 1 т.1 от парламентарния правилник във вид, който не позволява последващо редактиране на съдържанието. Няма да го препиша на ръка, това е сигурно.
Министерството на културата знае за какво става дума в контекста на правото на ЕС и е съвсем в целта този път.
БНТ няма възражения, доколкото проектът не противоречи на правото на ЕС – тук не става ясно “доколкото” дали е в смисъл “тъй като” или в смисъл “в случай, че”.
Изтича срокът на общественото обсъждане на проекта на Кодекс за защита на децата.
На 8 юни 2022 Съветът за електронни медии откри обществено обсъждане на проект на Кодекс за поведение относно мерките за оценка, означаване и ограничаване на достъпа до предавания, които са неблагоприятни или създават опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото и/или социалното развитие на децата (Кодекс за поведение).
Проектът е приет с Решение № РД-05-44/ 08.06.2022 г. и е изготвен съвместно с Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО), Българската национална телевизия и Българското национално радио в изпълнение на изискванията на ЗРТ.
В 30-дневен срок, считано от датата на публикуване на съобщението на сайта на СЕМ, заинтересованите лица могат да представят писмени становища по приетия проект на адрес: гр. София, бул. Шипченски проход № 69 или на e-mail: office@cem.bg .
Който е поглеждал сайта Труд, знае за стила на публикациите там и няма да се изненада от решението на съда в полза на засегнато от публикация лице.Медиите отразяват решението с акцент върху източника и пропагандната работа, която Труд върши.
Ето и историята:
Оригиналът на публикацията е на руската РИА Катюша. В материала, оформен като антизападна и прокремълска пропаганда, хомосексуалността е описана като болест, а хомосексуалните като опасни хора. Според публикацията те организирано са били внедрявани като „агенти“ във властта, медиите, училищата, здравеопазването. Тяхната цел, според оригиналния текст на РИА „Катюша“, е била да се извършва „агресивен натиск“ върху руската държава, а децата да се „склоняват към опасно поведение“, изяснява Свободна Европа. Няма съмнение, че с това републикуване Труд транслира дискриминационните тези на Кремъл.
На 22 ноември 2021 г. Комисията за защита от дискриминация установява с Решение №801/2021 по отношениена Радослав Стояновотгр.София,чепубликуванетона статияна02.09.2019г.велектроннатастраницавъввестник„Труд”,собственостна„Труд Медия”ЕООДсъсзаглавие„ПедераститевСАЩбияттревога”наадрес: htрs://trud.Ьg/педерастите-в-сащ-бият-тревога/(архивирананаадрес:https: //vveb.aгchive.org/weЬ/20191021123804/https://trL1d.Ьg/педерастите-в-сащ-бият-тревога/)ответнитестрани „ТрудМедия”ЕООДиПетьоБлъсков–вкачествотонауправителипредствляващ„Труд Медия”ЕООДсадопусналиизвършванетонадискриминация,представляащанарушение подформатанатормозпосмисълана§1,т.1отЗЗДискр.попризнак„сексуалнаориентация” инарушениеначл.6отЗЗДискр. Комисията налага на„ТрудМедия”ЕООДнаоснованиечл.76ал.lт.lотЗЗДискр. принудителниадминистративнимерки,като ПРЕДПИСВАнаПетьоБлъсковвкачеството науправителипредставляващ„ТрудМедия” ЕООДследното: 1.разработванетоивъвежданетов„ТрудМедия”ЕООДнаметодиимеханизмиза самоконтролвмедиятапоизборнаръководствотойиправилазанедопусканена дискриминацияв работатана редакторитеи журнаиститев медията,скоятода бъдат запознати всичкислужители,къмкоитоса съотносими,согледнедопусканена дискриминация; 2.докладваненаКомисиятазазащитаотдискриминациянарезултатитеот приложениетонаразработенитеметодиимеханизмизасамоконтролзанедопусканена дискриминация; 3.премахваненасъдържаниетонастатиятаотелектроннатастраницанавестник ,,Труд”. Комисията определятридесетдневенсрокотуведомяванетозаизпълнениеназадължителнитепредписания, след изтичане на който адресатътнапредписанията писменодауведомиКомисиятазазащитаотдискриминациязаизпълнениетоим.
Решението е обжалвано. Статията все още е налична и на сайта на Труд.
Шестият пакет от санкции на ЕС срещу Русия беше приет в началото на юни. С Регламент (ЕС) 2022/879, следващ Решение на Съвета на ЕС2022/ 884, са въведени допълнителни ограничителни мерки по отношение на три телевизионни програми, посочени изчерпателно в Приложение VI, допълващо Приложение XV на Регламент (ЕС) 2014/833: „В приложение XV към Регламент (ЕС) № 833/2014 се добавят следните образувания: „Rossiya RTR / RTR, Planeta Rossiya 24 / Russia 24, TV Centre International“. Рецитали 7-14 на Регламента се отнасят също до ограничителните мерки за прокремълското пропагандно съдържание.
На второ място, с чл. 1 т. 1 към двете категории засегнати лица
телевизии;
посредници, които разпространяват по какъвто и да е начин съдържание на телевизиите,
се добавя и трета категория:
3. производители или разпространители на реклама с всякакво съдържание на продукти или услуги, произведени или разпрстранени от лицата по Приложение XV (телевизиите): „В член 2е се добавя следният параграф: „3. Забранява се рекламирането на продукти или услуги с всякакво съдържание, произведени или излъчени от юридическите лица, образуванията или органите, изброени в приложение XV, включително чрез предаване или разпространение чрез какъвто и да е способ, посочен в параграф 1.“
На трето място, в нов член 5н, т.21, се въвежда отлагателноусловие за прилагането на ограничителните мерки по отношение на лицата от Приложение VI:
„Тази точка се прилага по отношение на едно или няколко образувания, посочени в Приложение VI към настоящия регламент, считано от 25 юни 2022 г. и при условие че Съветът, след като разгледа съответните случаи, вземе такова решение с акт за изпълнение.“
Съветът на ЕС вероятно е приел условието, за да удовлетвори желанието на някоя от държавите за допълнително проучване на целесъобразността на ограничителните мерки, но е дал три седмици срок.
за изпълнение на Регламент (ЕС) 2022/879 за изменение на Регламент (ЕС) № 833/2014 относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна
След като разгледа съответните случаи, Съветът стигна до заключението, че мерките, посочени в член 2е от Регламент (ЕС) № 833/2014, следва да се прилагат от 25 юни 2022 г. по отношение на всички образувания, посочени в приложение VI към Регламент (ЕС) 2022/879. Настоящото решение влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна
Съгласно член 1, точка 14 от Решение (ОВППС) 2022/884 приложимостта на ограничителните мерки по отношение на една или няколко от посочените медии е предмет на допълнително решение на Съвета. След като разгледа съответните случаи, Съветът стигна до заключението, че ограничителните мерки, посочени в член 4ж от Решение 2014/512/ОВППС, следва да се прилагат от 25 юни 2022 г. по отношение на всички образувания, посочени в точка 4 от приложението към Решение (ОВППС) 2022/884.
Днес Парламентът проведе окончателното гласуване на новия Закон за цифровите услуги (DSA) и Закона за цифровите пазари (DMA) , след споразумение, постигнато между Парламента и Съвета съответно на 23 април и 24 март.
Законът за цифровите услуги беше приет с 539 гласа „за“, 54 „против“ и 30 „въздържал се“. Законът за цифровите пазари – с 588 „за“, 11 „против“ и 31 „въздържал се“.
Това, което е незаконно офлайн, трябва да бъде незаконно и онлайн
Законът за цифровите услуги (DSA) включва задължения за доставчиците на цифрови услуги за справяне с разпространението на незаконно съдържание, онлайн дезинформация и други рискове за обществото. Тези изисквания са пропорционални на размера и рисковете, които платформите представляват за обществото.
Новите задължения включват:
Нови мерки за противодействие на незаконното онлайн съдържание и задължения за платформите да реагират бързо , като същевременно зачитат основните права, включително свободата на изразяване и защитата на данните;
Засилена проследимост и проверки на търговците на онлайн пазарите , за да се гарантира, че продуктите и услугите са безопасни; включително усилия за извършване на произволни проверки дали незаконното съдържание се появява отново;
Повишена прозрачност и отчетност на платформите , например чрез предоставяне на ясна информация относно модерирането на съдържанието или използването на алгоритми за препоръчване на съдържание (така наречените системи за препоръчване); потребителите ще могат да оспорват решенията за модериране на съдържание;
Забрани за подвеждащи практики и определени видове насочени реклами, като тези, насочени към деца и реклами, базирани на чувствителни данни. Така наречените „тъмни модели“ и подвеждащи практики, насочени към манипулиране на избора на потребителите, също ще бъдат забранени.
Много големите онлайн платформи и търсачки (с 45 милиона или повече потребители месечно), които представляват най-висок риск, ще трябва да спазват по-строги задължения, наложени от Комисията. Те включват предотвратяване на системни рискове (като разпространение на незаконно съдържание, неблагоприятно въздействие върху основните права, върху изборните процеси и насилието, основано на пола, или психичното здраве) и подлагането на независими одити . Тези платформи също ще трябва да предоставят на потребителите избор да не получават препоръки въз основа на профилиране. Те също така ще трябва да улеснят достъпа до своите данни и алгоритми на властите и проверените изследователи.
Следващи стъпки
След като бъдат официално приети от Съвета през юли (DMA) и септември (DSA), и двата акта ще бъдат публикувани в Официален вестник на ЕС и ще влязат в сила двадесет дни след публикуването.
DSA ще бъде пряко приложим в целия ЕС и ще се прилага петнадесет месеца или от 1 януари 2024 г. (което от двете настъпи по-късно) след влизането в сила. Що се отнася до задълженията за много големи онлайн платформи и много големи онлайн търсачки, DSA ще се прилага по-рано – четири месеца след като са били определени като такива от Комисията.
DMA ще започне да се прилага шест месеца след влизането му в сила.
Комисията на Европейския парламент за вътрешния пазар IMCO одобри споразумението с държавите относно Закона за цифровите услуги (DSA). Уреждат се:
основни стандарти за по-безопасно и по-отворено цифрово пространство за потребителите;
нови задължения за платформите, пропорционални на техния размер и обществените рискове, които създават;
ред потребителите да докладват за незаконно съдържание, след което платформите ще трябва да действат бързо.
Според прессъобщението на IMCO новите правила въвеждат нови задължения за онлайн платформите, пропорционални на техния размер и на рисковете за обществото, които създават. Съгласно новите правила онлайн платформите ще трябва да предприемат мерки за защита на своите потребители от незаконно съдържание, стоки и услуги. Потребителите ще бъдат упълномощени да докладват за незаконно съдържание онлайн, а платформите ще трябва да действат бързо, като същевременно зачитат основните права, включително свободата на изразяване и защитата на данните.
Онлайн платформите ще бъдат задължени да бъдат по-прозрачни и по-отчетни, например като позволяват на потребителите да бъдат информирани за това как съдържанието им се препоръчва. Много големите онлайн платформи ще трябва да предоставят на потребителите поне една опция, която не се основава на профилиране. Въвеждат се и допълнителни правила за онлайн рекламата, включително забрана за използване на чувствителни данни или насочване към непълнолетни.
Много големи онлайн платформи и търсачки (с 45 милиона потребители или повече) ще трябва да спазват по-строги задължения за защита на потребителите от незаконно съдържание и стоки. Всяка година те ще подлежат на независими одити и ще трябва да извършват оценки на риска на своите услуги, включително разпространението на незаконно съдържание, разпространението на дезинформация, неблагоприятните ефекти върху основните права, върху изборните процеси и насилието, основано на пола, или психическото здраве. Те ще трябва да се справят с тези рискове, например чрез адаптиране на своя дизайн или алгоритми.
Европейската комисия ще има изключителни правомощия да контролира и да изисква от много големи онлайн платформи да се съобразяват. Той може да инспектира помещенията на платформата и да получи достъп до нейните бази данни и алгоритми.
Очаква се както Законът за цифровите услуги, така и Законът за цифровите пазари да бъдат поставени за окончателно гласуване в парламента през юли, преди да бъдат официално приети от Съвета и публикувани в Официален вестник на ЕС. Регламентът за DSA ще влезе в сила 20 дни след публикуването и разпоредбите ще започнат да се прилагат петнадесет месеца след това.
В днешния Ню Йорк Таймс се обсъждат ефектите на решението на Върховния съд на САЩ за абортите върху свободата на изразяване. Или иначе казано, дали Първата поправка на Конституцията позволява цензуриране (забрана) на реч относно осъществяването на аборти. Не е ясно дали съдилищата ще установят, че защитата, предоставена от Конституцията, ще се прилага за поддръжниците на правата на аборт, тъй като те се стремят да заобиколят множеството нови ограничения.
Прави се паралел с хазарта, разрешен или забранен на щатско равнище, и се сочи решението United States v. Edge Broadcasting Company, което потвърждава федерален закон, забраняващ рекламирането на лотарии в щати, които не ги разрешават.
Какво ще стане, ако щатът Ню Йорк купи билбордове в Тексас, предлагащи да помогнат на жените там да пътуват на север за законен аборт?
Но новият правен пейзаж в САЩ е неизследван, оставяйки много малко сигурност за това какви закони сега отделните щати могат да приемат свободно, завършва публикацията.
За изказването на хърватския президент Стипе Месич
„Защо този адвокат казва, че съм политически покровител на [лицето], вероятно е известно само на него, но бих му предложил да посети Врапче [психиатрична болница], когато дойде в Загреб, защото човек [като него] може да получи ефективно лечение там…”
той е осъден в Хърватия за това, че е използвал публичната си позиция и свързаните с нея медии, за да дискредитира публично професионалния авторитет и професионалното доверие към хърватски адвокат.
Президентът се е почувствал предизвикан от твърдения на адвоката, че той е „нещо като политически покровител на лице, поръчало убийството“.
Президентът настоява, че цитираното по-горе негово изявление е представлявало опит за ирония и трябва да се разбира в контекста на ситуацията, след което подава жалба до Съда по правата на човека, твърдейки нарушение на член 10 ЕКПЧ.
Съдът подчертава, че от националните съдилища се очаква да балансират правата – да установят баланс между правото на добро име и правото на свобода на словото в съответствие с известните критерии, изведени от ЕСПЧ (в решенията по Axel Springer AG v Germany и Von Hannover v Germany), които включват:
дали е направен принос към дебат от обществен интерес,
известността на съответното лице,
предишното му поведение,
съдържанието, формата и последиците от въпросното изявление,
тежестта на наложената санкция.
Съдът решава, че президентът „ би могъл… да отрече сериозните обвинения срещу него, без да използва оспорвания език “ [101]. Според решението личните нападки срещу адвоката са обидни и не допринасят за дебат по въпрос от обществен интерес и надхвърлят границите на приемливата критика.
Съдът приема още, че атакуването на доверието в адвоката от лице с власт като хърватския президент, с висока вероятност действа в посока възпрепятстване на адвоката да упражнява професионалните си задължения.
Същевременно обаче Съдът заключава, че изявлението е метафорично и като такова представлява чиста оценъчна преценка. Като се има предвид, че ценностните преценки не трябва да подлежат на доказване, жалбоподателят не е необходимо да доказва истинността на твърдението си.
Това е принципът и интересното е защо ЕСПЧ не се произнася в полза на Стипе Месич. Работата е в това, че публичният опит на президента да дискредитира адвоката според Съда надхвърля границите на приемливата критика и независимо дали изявлението е метафорично или буквално, то „не само накърнява репутацията на адвоката Юрашинович, но също така може да има „смразяващ“, възпиращ ефект върху упражняването на професионалните му задължения като адвокат“ [113].
Ето защо намесата в свободата на изразяване на президента е била „необходима в едно демократично общество“, което е преследвало законната и легитимна цел за защита на доброто име на адвоката. Липсва нарушение на член 10 от Конвенцията.
Заключенията на Съда са важни за разказа, защото балансът е най-сложната задача при прилагането на член 10 ЕКПЧ и практиката на ЕСПЧ е от водещо значение. Тук има санкция за оценъчно твърдение – което изисква изоставяне на простия разказ, че за оценъчно твърдение отговорност не се носи.
Европейският университетски институт във Флоренция публикува резултатите от редовно провеждания в последните години Мониторинг за медиен плурализъм за държавите от ЕС, а също Албания, Черна гора, Република Северна Македония, Сърбия и Турция.
Доклад 2022 представя картината за 2021 година.
Събират се данни по 200 въпроса, които позволяват да се наблюдават 20 индикатора, обединени в 4 групи – базови (главно законодателна рамка на свободата на изразяване), пазарни, политически и социални.
На тази основа се прави оценка за рисковете за медийния плурализъм и за всяка група индикатори държавите попадат в зона на нисък, среден или висок риск (зелена-жълта-червена).
Въпросникът е актуализиран, за да включи аспекти на цифровите права и плурализма в цифрова среда. Много предишни индикатори са адаптирани за измерване както на традиционните, така и на онлайн медиите.
Това е поредната пета оценка, България участва от началото (пилотното изследване за 2014).
Резюме в четирите основни области (общо за държавите):
Базови индикатори
По-добрата оценка по отношение на защитата на правото на информация се дължи на транспонирането в националното законодателство на директивата на ЕС за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности. За разлика от тях, условията на работа за журналистите продължават да се влошават поради увеличения брой SLAPPs и реч на омразата, както и наблюдение, особено онлайн.
Модерирането на съдържание от онлайн платформи е тревожно поради липсата на прозрачност в процеса на филтриране, премахване и блокиране.
Пазарен плурализъм
Областта на пазарния плурализъм се характеризира вече с висок риск през 2021 г., отразяващ нарастващите икономически заплахи за медийния плурализъм. Основният фактор е спадът в приходите от реклама за новинарските медии. Икономическата криза – свързана с въздействието на COVID-19 – и доминирането на платформите на пазара на онлайн реклама допринесоха за повишаване на риска в индикатора за жизнеспособност на медиите. MPM2022 потвърди тази тенденция: Пазарната концентрация в сектора на традиционните медии се увеличава, съчетана с нарастващата пазарна мощ на няколко цифрови посредника.
Има признаци на постковид икономическо възстановяване според нарастващите медийни приходи; не се установяват обаче по-добри условия за работа на журналистите.
Обществената подкрепа за медиите помага за възстановяването, но остава неефективна за насърчаване на иновациите в затруднения сектор.
Подобрената прозрачност в медийната собственост е резултат от транспонирането на Директивата за борба с изпирането на пари.
Политическа независимост
Зоната на политическата независимост е изложена на висок риск в 7 държави.
Политическата и търговска намеса в медиите остава сериозно безпокойство, особено по отношение на управлението и финансирането на PMS и държавната реклама, по-специално в Централна, Източна и Южна Европа.
Социално включване
Отчетени са леки, но забележими подобрения в областта на социалното приобщаване, въпреки постоянното недостатъчно представителство на жените.
Рисковете в онлайн сферата често са по-високи поради трудността при ефективното адаптиране на регулаторната рамка.
Интерактивна карта 2022 – горе вдясно е управлението на картата за четирите области и всички 20 индикатора. Може да се види състоянието на риска за Блгария по области и индикатори.
Въпреки придвижването напред в индекса на Репортери без граници, мониторингът за медиен плурализъм по-скоро запазва България в известните нива на риска, като разликата, освен другото, се дължи и на факта, че оценката е за 2021 година.
Платформите отчитат своите мерки за ограничаване на разпространението на дезинформация за COVID-19 през март и април 2022 г. и представят данни за резултатите от действията си.
Платформите съобщават за намаляване на нарушенията.