Category Archives: закони и право

Ирландия: обвързващ кодекс за платформите

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Coimisiún na Meán е новият медиен регулатор на Ирландия, който наследява Broadcasting Authority of Ireland. Обхватът: радио и телевизия, услуги по заявка и онлайн медии. Създаден е през март 2023 г. съгласно Закона за онлайн безопасност и регулиране на медиите от 2022 г. Един изпълнителен директор, членовете са трима. За толкова много работа.

По новия закон регулаторът ще приема регулаторни актове, първият е Кодекс за онлайн безопасност.

Днес са обявили обществена консултация. Coimisiún na Meán търси мнения от обществеността и други заинтересовани страни, за разработването на първия обвързващ кодекс за онлайн безопасност на Ирландия. Предвижда се първият Кодекс за онлайн безопасност да се фокусира върху доставчиците на услуги на платформи за споделяне на видео и да гарантира, че те предприемат мерки за ефективно справяне с онлайн рисковете.

Непропорционални изисквания на МФ, които затрудняват и ограничават достъпа на журналисти

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Преди дни МФ въведе изисквания за акредитация.

В открито писмо журналисти отказват да се акредитират при тези условия.

DSA: обществена консултация относно базата данни за прозрачност на решенията за модериране на съдържание

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Член 24, пар.5 от Законодателния акт за цифровите услуги изисква следното:

Доставчиците на онлайн платформи без необосновано забавяне представят на Комисията решенията и изложенията на причините, посочени в член 17, параграф 1, за да могат те да бъдат включени в публично достъпна и машинночетима база данни, поддържана от Комисията. Доставчиците на онлайн платформи гарантират, че предоставената информация не съдържа лични данни.

Европейската комисия обявява обществена консултация относно базата данни за прозрачност по член 24, параграф 5 от DSA.

След като базата данни бъде създадена, платформите ще бъдат помолени да изпращат своите изявления без неоправдано забавяне след вземане на решение, което позволява актуализации почти в реално време. Това съдържание ще бъде публично и ще предоставя представа за борбата срещу незаконното съдържание онлайн.

Обществената консултация има за цел да събере информация как да се изпълни това задължение. Това включва каква информация трябва да се събира и методи за подаване на отчети и достъп до базата данни. Консултацията се състои от набор от въпроси и софтуерен код. Комисията приканва доставчици на онлайн платформи, организации на гражданското общество, изследователи и други да предоставят обратна връзка до 17 юли.

Консултацията

БиБиСи: Кой в България повтаря Кремълския наратив и как руската пропаганда разделя българите

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Клуб Зет:

За влиянието на руската пропаганда разказва епизод (Bulgaria’s Russia Conundrum) от политическия подкаст на Би Би Си Мониторинг The Global Jigsaw (нещо като “Световната мозайка”), посветен на България и нейните особени исторически и съвременни връзки с Русия, станали в последните години още по-трудни за разгадаване в контекста на войната в Украйна и засилената заради нея прокремълска пропаганда.

“Бежанците карат скъпи коли”, “отнемат социалните придобивки, които се полагат на българите”. „Войната е грешка на НАТО“, „НАТО е провокирала Русия“, „България е кукла на конци на Запада“, „ Западът запада, Русия е все по-силна“ – всичко това са опорни точки на наратива на Кремъл, които се разпространяват в България.

В епизода на БиБиСи са посочени имена на политици/ Костадинов и лица от медиите/Волгин, които “повтарят едно към едно Кремълския наратив”.

Шремс: Според Съда на ЕС Meta не може повече да заобикаля GDPR

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 4 юли 2023 беше публикувано решение по дело C-252/21 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд Дюселдорф, Германия) в рамките на производство по дело Meta Platforms Inc., по-рано Facebook Inc., Meta Platforms Ireland Limited, по-рано Facebook Ireland Ltd., Facebook Deutschland GmbH срещу Bundeskartellamt (Федерален орган за защита на конкуренцията, Германия).

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 4, параграф 3 ДЕС и на член 6, параграф 1, член 9, параграфи 1 и 2, член 51, параграф 1 и член 56, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните, ОРЗД).

Запитването е отправено в рамките на спор между Meta и Bundeskartellamt относно решението, с което този орган забранява на посочените дружества да извършват обработването на някои лични данни, предвидено в общите условия за използване на социалната мрежа Facebook.

Икономическият модел на социалната онлайн мрежа „Facebook“ се базира на финансиране чрез онлайн реклама, която е съобразена с индивидуалния ползвател на социалната мрежа по-специално с оглед на потребителското му поведение, интереси, покупателна способност и личното му положение. Такава реклама е технически възможна благодарение на автоматизираното създаване на подробни профили на ползвателите на мрежата и на онлайн услугите, предлагани на равнището на групата Meta. За целта наред с данните, които тези ползватели предоставят пряко при регистрирането си за съответните онлайн услуги, се събират и други данни за тези ползватели и техните устройства, в рамките на и извън тази социална мрежа и онлайн услугите, предоставяни от група Meta, и тези данни се свързват с различните им потребителски акаунти – което позволява да се направят подробни изводи за предпочитанията и интересите.

Федералният орган за защита на конкуренцията забранява на Meta да обвързват в общите условия използването на социалната мрежа Facebook от частни ползватели, които живеят в Германия, с обработването на техните данни извън Facebook и задължава Meta да изменят общите условия така, че от тях ясно да следва, че посочените данни няма да бъдат нито събирани, нито свързвани с потребителските акаунти във Facebook, нито използвани без съгласието на съответния ползвател, и пояснява, че такова съгласие не е валидно, когато то представлява условие за използването на социалната мрежа – защото представлява злоупотреба с господстващото положение на това дружество на пазара на социални онлайн мрежи за частните ползватели в Германия. 29 -30

Тогава Meta въвежда нови общи условия, в които изрично посочва, че ползвателят, вместо да плаща за използването на продуктите на Facebook, декларира, че е съгласен с показването на реклами. Също така предлага опция ползвателите да могат да преустановяват свързването на тези данни извън мрежата със своя Facebook.com акаунт.

Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд Дюселдорф) решава да спре производството и да постави на Съда седем преюдициални въпроса с подвъпроси.

Според Макс Шремс Meta е искала да “заобиколи” GDPR. Член 6, параграф 1 от GDPR позволява шест правни основания за обработка на данни, едно от които е съгласие съгласно член 6, параграф 1, буква a), но Meta е искала да заобиколи изискването за съгласие чрез останалите пет правни основания. В решението си Съдът на ЕС се е занимавал с всички тях – цитирайки член 6, параграф 1, буква а) чак до буква е). Meta основно се опитва да заобиколи изискването за съгласие за проследяване и онлайн реклама, като аргументира, че рекламите са част от „услугата“, която по договор дължи на потребителите. Според Шремс решението е огромен удар за Meta, но също и за други компании за онлайн реклама. То изяснява, че различните аргументи на бизнеса за заобикаляне на GDPR са нищожни.

В случай че ползвател на социална онлайн мрежа посещава уебсайтове или приложения, свързани с една или повече от посочените в тази разпоредба категории, и евентуално въвежда данни в тях, когато се регистрира или прави онлайн поръчки, обработването на лични данни от оператора на тази социална онлайн мрежа, което се състои в събирането — чрез интегрирани интерфейси, бисквитки или подобни технологии за записване — на данни, резултат от посещаването на тези сайтове и приложения, както и на въведените от ползвателя данни, в свързването на всички тези данни с акаунта в социалната мрежа на този ползвател и в използването на посочените данни от този оператор, следва да се счита за „обработване на специални категории лични данни“ по смисъла на посочената разпоредба, което по принцип е забранено, освен в случаите на предвидените в член 9, параграф 2 изключения.

Когато въвежда данни в такива уебсайтове или приложения или натиска вградени в тези сайтове или приложения бутони, като бутоните „Харесвам“ или „Споделяне“, или бутоните, които позволяват на ползвателя да се идентифицира на тези сайтове или приложения, като използва идентификаторите за връзка, свързани с потребителския му акаунт в социалната мрежа, телефонния му номер или имейла му, такъв ползвател явно прави обществено достояние по смисъла на член 9, параграф 2, буква д) така въведените данни или данните, резултат от натискането на тези бутони, само в случай че изрично е изразил предварително решението си, да направи свързаните с него данни публично достъпни за неограничен брой лица.

Обстоятелството, че операторът на социална онлайн мрежа има господстващо положение на пазара на социалните онлайн мрежи, само по себе си не изключва възможността ползвателите на такава мрежа да дадат валидно съгласие за обработване на личните им данни – но дали съгласието действително е било дадено валидно, и по-специално свободно, посоченият оператор носи тежестта да докаже.

New York Times по темата

techcrunch.com е патетичен: Отбележете деня (4 юли) в календара, скоро ще се празнува като independence-from-Meta’s-surveillance-capitalism-day

Шремс: Съдът на ЕС обяви подхода на Мета към личните данни за несъвместим с GDPR

Решението е обстоятелствено и експертите още не са публикували обстойни анализи.

Обединено кралство: Изкуствен интелект, обществено обсъждане

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Парламентарната комисия, която се занимава с комуникациите и проблемите на цифровото общество в Обединеното кралство, публикува покана за писмени становища по въпросите на изкуствения интелект, по-точно Large language models (LLMs), големи езикови модели – вид генеративен AI.

Според поканата:

Скоростта на развитие и липсата на разбиране за възможностите на тези модели кара някои експерти да предупреждават за рискове, свързани с AI. Големите модели могат да генерират противоречиви или фиктивни отговори, което означава, че използването им в някои отрасли може да бъде опасно без подходящи предпазни мерки. Наборите от данни за обучение може да съдържат неварно или вредно съдържание. Правата на интелектуална собственост върху използването на данни за обучение са несигурни. Естеството на „черната кутия“ на алгоритмите за машинно обучение затруднява разбирането защо даден модел има определено поведение, какви данни са използвани за генериране на изход и какво моделът може да направи без надзор. Разпространението на тези инструменти е възможно да улесни нежеланите практики, като разпространение на дезинформация, хакерство, измами и измами. Всичко това представлява предизвикателство за безопасното, етично и надеждно разработване на големи езикови модели и подкопава възможностите за капитализиране на ползите, които те биха могли да предоставят.

Има нарастващи призиви за регулация, която да насърчава иновациите, като същевременно управлява рисковете. Правителството на Обединеното кралство публикува своята Бяла книга за AI през март 2023 г. Тя подчертава значението на „проиновационна рамка, предназначена да даде на потребителите увереността да използват продукти и услуги с AI и да предостави на бизнеса яснотата, от която се нуждае, за да инвестира в AI и да прави иновации отговорно “

Въпроси

1. Как ще се развият големите езикови модели през следващите три години? 2. Какви са най-големите възможности и рискове през следващите три години? 3. Колко адекватно Бялата книга се занимава с големи езикови модели? Необходим ли е персонализиран регулаторен подход? 4. Имат ли регулаторните органи на Обединеното кралство достатъчен опит и ресурси, за да отговорят на големи езикови модели? 5. Какви са нерегулаторните и регулаторните възможности за справяне с рисковете и капитализиране на възможностите? 6. Как подходът на Обединеното кралство се сравнява с този на други юрисдикции, по-специално ЕС, САЩ и Китай?

Срокът на консултацията е 5 септември 2023 г.

DSA: обществена консултация за базата данни по чл.24.5

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Тази седмица Европейската комисия стартира обществена консултация относно базата данни за прозрачност по Закона за цифровите услуги (DSA).

Член 24, параграф 5 от DSA постановява, че Комисията трябва да създаде и поддържа база данни с информация от онлайн платформите относно причините за премахване на информация и други решения за модериране на съдържание. След като базата данни бъде създадена, платформите ще бъдат помолени да изпратят информация без неоправдано забавяне след вземане на решение, което позволява актуализации почти в реално време. Това съдържание ще бъде публично и ще дава представа за борбата срещу незаконното съдържание онлайн.

Обществената консултация има за цел да събере информация как да се изпълни това задължение: каква информация трябва да се събира, какви са възможните методи за подаване на отчети и реда за достъп до базата данни.

Комисията приканва доставчици на онлайн платформи, организации на гражданското общество, изследователи и други да предоставят обратна връзка до 17 юли.

Консултационният документ

Член 24 Задължения за прозрачно докладване на доставчиците на онлайн платформи

1. В допълнение към информацията, посочена в член 15, доставчиците на онлайн платформи включват в докладите, посочени в същия член, информация за:

броя на споровете, отнесени до посочените в член 21 органи за извънсъдебно уреждане на спорове, резултатите от уреждането на споровете и медианното време, необходимо за приключване на процедурите за уреждане на спорове, както и дела на споровете, при които доставчикът на онлайн платформата е изпълнил решенията на органа;

б)	броя на случаите на спиране, наложено съгласно член 23, като се прави разграничение между спиране за предоставянето на явно незаконно съдържание, за подаването на явно неоснователни уведомления и за подаването на явно неоснователни жалби.

2. До 17 февруари 2023 г. и най-малко веднъж на всеки шест месеца след това доставчиците публикуват в публично достъпен раздел от своя онлайн интерфейс във връзка с всяка онлайн платформа или онлайн търсачка информация за средномесечните активни получатели на услугата в Съюза, изчислена като средна стойност за периода от последните шест месеца, и в съответствие с методиката, определена в делегираните актове, посочени в член 33, параграф 3, когато тези делегирани актове са приети.

3. Доставчиците на онлайн платформи или онлайн търсачки съобщават без необосновано забавяне на координатора за цифровите услуги по място на установяване и на Комисията, при поискване от тяхна страна, информацията, посочена в параграф 2, актуализирана към момента на искането. Координаторът за цифровите услуги или Комисията може да изиска от доставчика на онлайн платформата или онлайн търсачката да предостави допълнителна информация по отношение на изчислението, посочено в същия параграф, включително обяснения и обосновка по отношение на използваните данни. Тази информация не съдържа лични данни.

4. Когато въз основа на получената съгласно параграфи 2 и 3 от настоящия член информация координаторът за цифровите услуги по място на установяване има основания да счита, че даден доставчик на онлайн платформи или онлайн търсачки отговаря на прага за средномесечни активни получатели на услугата в Съюза, определен в член 33, параграф 1, той информира Комисията за това.

5. Доставчиците на онлайн платформи без необосновано забавяне представят на Комисията решенията и изложенията на причините, посочени в член 17, параграф 1, за да могат те да бъдат включени в публично достъпна и машинночетима база данни, поддържана от Комисията. Доставчиците на онлайн платформи гарантират, че предоставената информация не съдържа лични данни.

6. Комисията може да приема актове за изпълнение за установяване на образци относно формата, съдържанието и други елементи на докладите съгласно параграф 1 от настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 88.

94 години от рождението на проф. Тончо Жечев

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Професор Тончо Жечев е автор на “Българският Великден”, но заедно с това в последните си дни беше и член на медийния регулатор. Умерен, спокоен, мислещ, почтен, с мечта за България.

На днешната дата щеше да навърши 94 години.

Ново искане на оставка на председателката на СЕМ

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Първото искане за оставка беше в края на 2022 г., непосредственият повод беше отношението на председателката Соня Момчилова към журналистическата работа, по-точно към участието на Мария Черешева в международно разследване, както и нейни изказвания в медиите, с които не може да бъде ангажиран целият състав на регулатора – Момчилова разпространява клишета на антидемократичната пропаганда, казва Пролет Велкова. Искането не довежда до оставка с гласовете против на президентската квота, вкл. самата Момчилова, и на Галина Георгиева, избор на ГЕРБ (Вежди Рашидов).

Второто искане за оставка е заявено вчера, 5 юли 2023, от същите членове на СЕМ (Пролет Велкова и Симона Велева). Мотивите са публични изказвания на председателката, от които СЕМ като колегиален орган се разграничи с изрична позиция на Съвета. Искането отново не довежда до оставка с гласовете против на президентската квота и Галина Георгиева.

Прочее и оставката на главния прокурор Гешев беше искана на различни основания, но той оставаше непоклатимо на позицията си – докато дойде ден, в който бяха артикулирани основания от същите хора, които отказваха да ги видят преди това. Никой не се съмнява, че истинската причина за този обрат беше загубата на политическа подкрепа.

Това – по въпроса за независимостта.

И.д. Главен прокурор: в държавната прокуратура се изготвят фалшиви сигнали до определени медии с цел да се удрят определени хора

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Към палитрата от средства за натиск на главния прокурор върху “дадени хора” се добавят и нови инструменти, разкрити на заседание на ВСС, за които пишат днешните медии:

В Дирекция “Публична комуникация” на ВКП се пишеха сигнали от името на несъществуващи лища, те се входираха и по тях се извършваше проверка. Това съобщи Борислав Сарафов пред ВСС. По времето на Иван Гешев в дирекцията работили 18 човека.

По този начин започвали проверки срещу опоненти на бившия главен прокурор.

Другият начин бил да се пишат статии от служителите на “Публична комуникация”, те се изпращали до две медии, после прокуратурата се самосезирала и започвала проверка.

24 часа, 6 юли 2023

Не по-малко скандални разкрития направи Борислав Сарафов, който бе привикан специално във ВСС. Той каза, че проверките с цел натиск особено са “избуяли” в последния един месец от властта на Гешев.

Той разкри, че в дирекция “Публична комуникация” на държавната прокуратура се изготвят фалшиви сигнали с цел да се удрят определени хора.

Втората пракика е, че се пишат готови статии, които се пращат до ясно кои “медии”. И като излязат като статия, прокуратурата се сезира срещу дадения човек.

“За мен е стресиращо като човек и като дългогодишен магистрат, проверки да се образуват по такъв начин – по сигнали, написани собственоръно от несъществуващи лица, второ – по “статии”, които се пишат (в прокуратурата), пращат се в определени медии и после се самосезира прокуратурата.”

Атанас Славов каза, че това, което се изнася е – меко казано – стряскащо.

Клуб Зет, 6 юли 2023

“За мен е стресиращо, ще го кажа като човек и като магистрат, проверки да се образуват по такъв начин – по сигнали, написани от несъществуващи лица, или по статии, изпратени до определени медии, които след това се проверяват”, коментира Сарафов. Той потвърди, че администрацията на главния прокурор Иван Гешев са писали статии, които са били изпращани до две определени медии. Те бяха писани от служители на публична комуникация, бяха качвани на сайтовете и след това ставаха повод за образуване на предварителни проверки”, обясни механизмът Сарафов.

Дневник, 6 юли 2023