Category Archives: закони и право

Байдън: AI да се разработва отговорно

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Белият дом е сключил споразумение  с големи разработчици на AI – включително Amazon, Google, Meta, Microsoft и OpenAI –   да предприемат действия, за да предотвратят пускането на вредни AI модели. Съперници на ChatGPT на OpenAI  са също участвали в споразумението – ето списък на седемте компании и самото споразумение от 21 юли на сайта на Белия дом.

Компаниите се ангажират да извършват вътрешни тестове и да разрешат външно тестване на новите модели на AI, преди те да бъдат официално пуснати в употреба. Компаниите имат задължението да гарантират, че продуктите им са безопасни. Рисковете, за които компаниите са помолени да внимават, включват нарушения на поверителността и дори биологични заплахи.

Компаниите ще разработят системи за маркиране, които улесняват хората да идентифицират аудио и изображения, генерирани от AI. OpenAI вече добавя такива маркери към изображения, създадени от неговия генератор на изображения.   Според Google  разпознаването кое е истинско и кое е фалшиво е нарастващ проблем, тъй като политическите кампании изглежда се обръщат към AI    преди изборите в САЩ през 2024 г.

Последните постижения в генеративните AI системи, които могат да създават текст или изображения, са полезни за решаване на много задачи, но заедно с това  могат да служат за укрепване на  потиснически режими,  сексизъм и  расизъм, засилване на  дезинформацията за изборите или   киберпрестъпления. В резултат   призивите за нова регулация, включително изисквания за оценка на AI преди внедряването, се множат.

Потенциалните обществени рискове, за които споразумението обещава компаниите да следят, не включват въглеродния отпечатък вследствие обучението – тъй като създаването на система като ChatGPT   изисква хиляди компютърни процесори с висока мощност, работещи за продължителни периоди от време.

Хърватия: нов законопроект за медиите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Тревожни новини идват от Хърватия.

Предложен е законопроект за медиите, в който има неприемливи идеи, пише Index HR. Ето и главното от публикацията:

ХДС иска да принуди гражданите да плащат на Večernja, Slobodna и други, които хвалят правителството
Снимка: Index/Slobodna Dalmacija

Нина Обулен Коржинек, министър на културата и медиите, дава в законопроекта идея за ценз: професионални журналисти и фоторепортери могат да бъдат само вписаните в регистър.

Пари само за ежедневната преса чрез Хърватски пощи

Освен това се въвежда задължение за държавните компании да изразходват 20 процента от средствата си за промоция и реклама в ежедневната и седмичната преса.

Порталите се облагат със специален данък за онлайн реклама в размер на 10 процента, който в бъдеще ще се регулира от Министерството на финансите. Парите от този данък ще бъдат насочени към издръжката на печатните медии, тоест към Фонда за насърчаване на плурализма, от който се изплащат държавните субсидии за печатните медии.

Само вестници, които излизат поне 240 дни в годината и трябва да се разпространяват в поне два окръга, ще получават субсидии за печат. За да получават субсидии, всекидневниците трябва да имат договор с Хърватски пощи за разпространение на пресата, тъй като директните субсидии се дават на Хърватски пощи!

Държавните компании трябва да финансират печатните медии

Ежедневната преса ще получава подкрепа на принципа “разпространен екземпляр от вестника”. Правителството подпомага и електронните издания, но само тези със “собствена версия в общата информационна преса, която частично се припокрива в редакционното си съдържание”. Това означава, че субсидии отиват само електронните издания на печатните медии.

Освен това, органите на държавната администрация, агенциите и публичните институции трябва да изразходват най-малко 20 на сто от годишната сума, предназначена за популяризиране и реклама, в ежедневния и седмичния печат на вписаните в регистъра медии. Рекламните отчети трябва да се представят на Медийния съвет.

Два органа ще станат особено важни за журналистическите свободи, единият избран от политиците, а другият от работодателите

Същите тези медии могат също така да поискат безвъзмездни средства за финансиране на специални проекти като производството на качествено съдържание, четене и информиране на по-младото население, проекти за медийна грамотност и сближаване на печатни и електронни публикации. Те могат да искат тези субсидии два пъти годишно. При кого отиват парите, определя нов орган – Експертен съвет.

Това е идеята за финансиране на търговските медии с публичен ресурс на проектен принцип.

Членовете на регулатора (Медийния съвет) се назначават и освобождават от парламента по предложение на Комисията по информация, информатизация и медии, което означава, че той ще бъде политически орган от четирима членове и председател и ще се избира за срок от пет години.

Регистрация на журналистите

Експертният съвет се формира така: един член от всички представителни сдружения на журналисти и фоторепортери, един – от всички представителни сдружения на издателите на печатни медии, един – от всички представителни сдружения на електронни медии заедно, един – от всички държавни и частни юридически факултети заедно и един – от всички частни и държавни факултети, които изучават журналистика.

Ако професионалните сдружения не могат да постигнат съгласие, тогава се избира този член, който идва от сдружението с най-голям брой членове, вписани в Регистъра на журналистите, т.е. Регистъра на издателите на медии. Що се отнася до факултетите, при липса на споразумение за член ще се определя който има най-много студенти.

Професионален журналист и фоторепортер е само този, който е вписан в регистъра на професионалните журналисти и фоторепортери. Регистърът на професионалните журналисти ще се поддържа от Агенцията за медии, а критериите ще се съдържат в Правилника за професионалната журналистика, на първо място образованието.

Непубликуване не изисква мотиви

Решението се взема от Експертния съвет. Той ще има и роля при дела срещу журналисти и медии, като ще представя становище по SLAPP дела, което не е обвързващо за съда, но съдът ще трябва ясно да посочи при произнасяне дали е взел предвид становището на Експертния съвет.

Според закона доставчикът на медийна услуга не е длъжен да публикува статия, направена по трудово правоотношение, по поръчка или в изпълнение на друго договорно задължение, нито е длъжен да посочи защо.

„Доставчикът на медийната услуга, главният редактор и други редактори не са длъжни да обясняват причините за непубликуването на журналистическа публикация“, гласи законопроектът, който всъщност представлява легализиране на цензурата. 

Важни промени се отнасят и до защитата на източниците на информация. А именно Министерството на културата предлага журналистът да сподели информацията за неназования източник с главния редактор. В този случай всички разпоредби за защита на източниците на информация ще се прилагат не само за журналиста, но и за редактора.

Асоциацията на хърватските журналисти (HND) осъжда проекта, заявявайки, че той представлява безпрецедентна намеса на държавата в журналистическите свободи и саморегулиране; легализира цензурата; подкопава защитата на източниците;

За етиката на съдиите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Професионални издания в САЩ съобщават, че законопроект, изискващ от Върховния съд на САЩ да приеме етичен кодекс, е одобрен в правната комисия на Сената с 11 срещу 10 гласа – с гласовете на демократите.

„За разлика от всеки друг федерален служител, съдиите от Върховния съд не са обвързани от кодекс за етично поведение“, казват демократите в американския сенат.„Те са най-влиятелните съдии в Америка. И не се изисква да следват дори най-основните етични стандарти”.

Законопроектът SCERT (The Supreme Court Ethics, Recusal and Transparency Act ) изисква от Върховния съд да приеме етичен кодекс, да установи процедури за подаването на жалби от хората и да изпрати тези жалби до съдебен разследващ състав от пет произволно избрани съдии. Този състав ще направи констатации и препоръки и ще ги представи на Върховния съд. Препоръките могат да включват отхвърляне на жалбата, дисциплинарни действия или промени в процедурата на Върховния съд. Законопроектът също така изисква приемането на правила за разкриване на информация за дарения и подаръци, поне толкова строги, колкото правилата, които се прилагат за Сената на САЩ и Камарата на представителите на САЩ. Предвиждат се писмени обяснения за решенията за отвод и разглеждане на исканията за отвод.

Републиканците от правната комисия на Сената се противопоставят:„Това, което се опитвате да направите, не е да подобрите работата на съда; вие се опитвате да го унищожите такъв, какъвто съществува. Приемането на законодателство за микроуправление на работата на съда унищожава съда.“

Покойният съдия Антонин Скалия „е взел много десетки необявени безплатни ваканции, често с политически другари“. Кларънс Томас не е направил отвод по дела, свързани с бунта на Капитолия на 6 януари 2021 г., въпреки че съпругата му подкрепи усилията за отмяна на президентските избори през 2020 г. Съдии са приемали „огромни тайни подаръци за пътуване, а също гостоприемство“ от „политически активни десни милиардери“. Съдия Самуел Алито е приел пътуване до Аляска, финансирано от милиардер. Съдия Кларънс Томас е приемал безплатни пътувания от милиардер, уточнява се – това е републиканецът Харлан Кроу. А съдия Соня Сотомайор е продавала книгите си по време на ангажиментите си!

Три покани за проекти за развитие на медийния сектор и достъпа до информация

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия съобщава:

Публикувани са три покани за представяне на проектни предложения в подкрепа на плуралистичната информация, иновативното медийно съдържание и по-добрия достъп до многоезична информация за гражданите на ЕС. Поканите са на обща стойност 16,5 милиона евро. Те са отворени за новинарски медии, радио- и телевизионни компании и за други медийни организации.

Поканите са продължение на Плана за действие за медиите и аудио-визуалния сектор и на Плана за действие за европейската демокрация.

Първата покана на стойност 8 милиона евро е за създаване или разширяване на европейски медийни центрове (media hubs) – трансгранични пространства за пресконференции – и е в подкрепа на съвместни редакционни продукции и многоезично медийно съдържание между различни медии в цяла Европа.

Втората покана за европейски медийни платформи е на стойност 6 милиона евро и има за цел да помогне на медийните организации да разширят обхвата си и да стимулира иновативно информационно съдържание чрез технологии като изкуствен интелект, уеб-3, блокчейн и др.

Третата покана за представяне на предложения на стойност 2,5 милиона евро ще допринесе за създаването на европейски стрийминг-портал, чрез който аудиторията да получи по-лесен достъп до разнообразно европейско медийно съдържание.

Повече информация и условия и срокове за подаване на предложения могат да бъдат намерени към всяка отделна покана.

ЕК приема стратегия за Web 4.0 и виртуалните светове

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Прессъобщение на ЕК

Европейската комисия прие стратегия за Web 4.0 и виртуалните светове, чиято цел е да направлява технологичния преход и да гарантира отворена, сигурна, надеждна, справедлива и приобщаваща цифрова среда за гражданите, бизнеса и администрацията на ЕС.

Web 4.0 ще позволи интегриране на цифрови и реални обекти и среди, както и засилено взаимодействие между хората и машините. Според публикуваните през март прогнози за икономиката на ЕС след 2030 г. обемът на глобалния пазар на виртуални светове се очаква да нарасне от 27 милиарда евро през 2022 г. до над 800 милиарда евро до 2030 г.

Новата стратегия е в съответствие с целите за 2030 г. на политическата програма „Цифрово десетилетие“ и с пакета за свързаност на Комисията и се основава на четири стълба: овластяване на хората и укрепване на уменията; бизнес – подкрепа за европейската промишлена екосистема на Web 4.0; публични органи – подкрепа за обществения напредък и виртуалните обществени услуги; и формулиране на световни стандарти за отворени и оперативно съвместими виртуални светове и Web 4.0 в съответствие с визията и ценностите на ЕС.

Повече информация тук, „Въпроси и отговори – Инициатива на ЕС за Web 4.0 и виртуалните светове“.

Ирландия: обвързващ кодекс за платформите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Coimisiún na Meán е новият медиен регулатор на Ирландия, който наследява Broadcasting Authority of Ireland. Обхватът: радио и телевизия, услуги по заявка и онлайн медии. Създаден е през март 2023 г. съгласно Закона за онлайн безопасност и регулиране на медиите от 2022 г. Един изпълнителен директор, членовете са трима. За толкова много работа.

По новия закон регулаторът ще приема регулаторни актове, първият е Кодекс за онлайн безопасност.

Днес са обявили обществена консултация. Coimisiún na Meán търси мнения от обществеността и други заинтересовани страни, за разработването на първия обвързващ кодекс за онлайн безопасност на Ирландия. Предвижда се първият Кодекс за онлайн безопасност да се фокусира върху доставчиците на услуги на платформи за споделяне на видео и да гарантира, че те предприемат мерки за ефективно справяне с онлайн рисковете.

Непропорционални изисквания на МФ, които затрудняват и ограничават достъпа на журналисти

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Преди дни МФ въведе изисквания за акредитация.

В открито писмо журналисти отказват да се акредитират при тези условия.

DSA: обществена консултация относно базата данни за прозрачност на решенията за модериране на съдържание

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Член 24, пар.5 от Законодателния акт за цифровите услуги изисква следното:

Доставчиците на онлайн платформи без необосновано забавяне представят на Комисията решенията и изложенията на причините, посочени в член 17, параграф 1, за да могат те да бъдат включени в публично достъпна и машинночетима база данни, поддържана от Комисията. Доставчиците на онлайн платформи гарантират, че предоставената информация не съдържа лични данни.

Европейската комисия обявява обществена консултация относно базата данни за прозрачност по член 24, параграф 5 от DSA.

След като базата данни бъде създадена, платформите ще бъдат помолени да изпращат своите изявления без неоправдано забавяне след вземане на решение, което позволява актуализации почти в реално време. Това съдържание ще бъде публично и ще предоставя представа за борбата срещу незаконното съдържание онлайн.

Обществената консултация има за цел да събере информация как да се изпълни това задължение. Това включва каква информация трябва да се събира и методи за подаване на отчети и достъп до базата данни. Консултацията се състои от набор от въпроси и софтуерен код. Комисията приканва доставчици на онлайн платформи, организации на гражданското общество, изследователи и други да предоставят обратна връзка до 17 юли.

Консултацията

БиБиСи: Кой в България повтаря Кремълския наратив и как руската пропаганда разделя българите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Клуб Зет:

За влиянието на руската пропаганда разказва епизод (Bulgaria’s Russia Conundrum) от политическия подкаст на Би Би Си Мониторинг The Global Jigsaw (нещо като “Световната мозайка”), посветен на България и нейните особени исторически и съвременни връзки с Русия, станали в последните години още по-трудни за разгадаване в контекста на войната в Украйна и засилената заради нея прокремълска пропаганда.

“Бежанците карат скъпи коли”, “отнемат социалните придобивки, които се полагат на българите”. „Войната е грешка на НАТО“, „НАТО е провокирала Русия“, „България е кукла на конци на Запада“,  „ Западът запада,  Русия е все по-силна“ – всичко това са опорни точки на наратива на Кремъл, които се разпространяват в България.

В епизода на БиБиСи са посочени имена на политици/ Костадинов и лица от медиите/Волгин, които “повтарят едно към едно Кремълския наратив”.

Шремс: Според Съда на ЕС Meta не може повече да заобикаля GDPR

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 4 юли 2023 беше публикувано решение по дело C-252/21 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд Дюселдорф, Германия) в рамките на производство по дело Meta Platforms Inc., по-рано Facebook Inc., Meta Platforms Ireland Limited, по-рано Facebook Ireland Ltd., Facebook Deutschland GmbH срещу Bundeskartellamt (Федерален орган за защита на конкуренцията, Германия).

 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 4, параграф 3 ДЕС и на член 6, параграф 1, член 9, параграфи 1 и 2, член 51, параграф 1 и член 56, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните, ОРЗД).

Запитването е отправено в рамките на спор между Meta   и Bundeskartellamt относно решението, с което този орган забранява на посочените дружества да извършват обработването на някои лични данни, предвидено в общите условия за използване на социалната мрежа  Facebook.

Икономическият модел на социалната онлайн мрежа „Facebook“ се базира на финансиране чрез онлайн реклама, която е съобразена с индивидуалния ползвател на социалната мрежа по-специално с оглед на потребителското му поведение, интереси, покупателна способност и личното му положение. Такава реклама е технически възможна благодарение на автоматизираното създаване на подробни профили на ползвателите на мрежата и на онлайн услугите, предлагани на равнището на групата Meta. За целта наред с данните, които тези ползватели предоставят пряко при регистрирането си за съответните онлайн услуги, се събират и други данни за тези ползватели и техните устройства, в рамките на и извън тази социална мрежа и онлайн услугите, предоставяни от група Meta, и тези данни се свързват с различните им потребителски акаунти – което позволява да се направят подробни изводи за предпочитанията и интересите.

Федералният орган за защита на конкуренцията забранява на Meta да обвързват в общите условия използването на социалната мрежа Facebook от частни ползватели, които живеят в Германия, с обработването на техните данни извън  Facebook и  задължава Meta да изменят  общите условия така, че от тях ясно да следва, че посочените данни няма да бъдат нито събирани, нито свързвани с потребителските акаунти във Facebook, нито използвани без съгласието на съответния ползвател, и пояснява, че такова съгласие не е валидно, когато то представлява условие за използването на социалната мрежа –  защото представлява злоупотреба с господстващото положение на това дружество на пазара на социални онлайн мрежи за частните ползватели в Германия. 29 -30

Тогава Meta   въвежда нови общи условия, в които изрично посочва, че ползвателят, вместо да плаща за използването на продуктите на Facebook, декларира, че е съгласен с показването на реклами. Също така предлага опция ползвателите да могат да преустановяват свързването на тези данни извън мрежата със своя Facebook.com акаунт.

Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд Дюселдорф) решава да спре производството и да постави на Съда седем преюдициални въпроса с подвъпроси.

Според Макс Шремс Meta е искала  да “заобиколи” GDPR. Член 6, параграф 1 от GDPR позволява шест правни основания за обработка на данни, едно от които е съгласие съгласно член 6, параграф 1, буква a), но Meta е искала да заобиколи изискването за съгласие чрез останалите пет правни основания. В решението си Съдът на ЕС се е занимавал с  всички тях – цитирайки член 6, параграф 1, буква а) чак до буква е). Meta основно се опитва да заобиколи изискването за съгласие за проследяване и онлайн реклама, като аргументира, че рекламите са част от „услугата“, която по договор дължи на потребителите. Според Шремс  решението е огромен удар за Meta, но също и за други компании за онлайн реклама. То изяснява, че различните аргументи на бизнеса за заобикаляне на GDPR са нищожни.

В случай че ползвател на социална онлайн мрежа посещава уебсайтове или приложения, свързани с една или повече от посочените в тази разпоредба категории, и евентуално въвежда данни в тях, когато се регистрира или прави онлайн поръчки, обработването на лични данни от оператора на тази социална онлайн мрежа, което се състои в събирането — чрез интегрирани интерфейси, бисквитки или подобни технологии за записване — на данни, резултат от посещаването на тези сайтове и приложения, както и на въведените от ползвателя данни, в свързването на всички тези данни с акаунта в социалната мрежа на този ползвател и в използването на посочените данни от този оператор, следва да се счита за „обработване на специални категории лични данни“ по смисъла на посочената разпоредба, което по принцип е забранено, освен в случаите на предвидените в член 9, параграф 2 изключения.

Когато въвежда данни в такива уебсайтове или приложения или натиска вградени в тези сайтове или приложения бутони, като бутоните „Харесвам“ или „Споделяне“, или бутоните, които позволяват на ползвателя да се идентифицира на тези сайтове или приложения, като използва идентификаторите за връзка, свързани с потребителския му акаунт в социалната мрежа, телефонния му номер или имейла му, такъв ползвател явно прави обществено достояние по смисъла на член 9, параграф 2, буква д) така въведените данни или данните, резултат от натискането на тези бутони, само в случай че изрично е изразил предварително решението си, да направи свързаните с него данни публично достъпни за неограничен брой лица.

Обстоятелството, че операторът на социална онлайн мрежа има господстващо положение на пазара на социалните онлайн мрежи, само по себе си не изключва възможността ползвателите на такава мрежа да дадат валидно съгласие за  обработване на личните им данни – но  дали съгласието действително е било дадено валидно, и по-специално свободно,   посоченият оператор носи тежестта да докаже.

New York Times по темата

techcrunch.com е патетичен: Отбележете деня (4 юли) в календара, скоро ще се празнува като independence-from-Meta’s-surveillance-capitalism-day

Шремс: Съдът на ЕС обяви подхода на Мета към личните данни за несъвместим с GDPR

Решението е обстоятелствено и експертите още не са публикували обстойни анализи.