Category Archives: закони и право

Декларация за бъдещето на интернет

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

САЩ и България, в група от общо 60 държави, са подготвили Декларация за бъдещето на интернет.

Текстът съдържа принципи като

• Защита на човешките права и основните свободи на всички хора; 

• Свободно движение  на информацията; 

• Развиване на приобщаваща и достъпна свързаност, така че всички хора да могат да се възползват от цифровата икономика; 

• Насърчаване на доверието в глобалната цифрова екосистема, включително чрез защита на поверителността; и 

• Защита на подхода за управлението  на интернет в полза на всички.

Съвсем скоро и Европейският съюз прие цифрови принципи за цифровото десетилетие.

САЩ: Съвет за управление на дезинформацията към Министерството на вътрешната сигурност

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

САЩ създава Съвет за управление на дезинформацията към  DHS, Department of Homeland Security, Министерството на вътрешната сигурност.

В сряда, на 27 април, министърът е направил изявление в  парламента по време на обсъждане на бюджета на министерството за 2023 г. „Целта е да обединим ресурсите на министерството (DHS) за справяне с тази заплаха“, казал министърът (C-SPAN).

Нина Янкович, която преди това е работила като сътрудник по дезинформацията в Wilson Center, ще оглави борда като изпълнителен директор. „За мен е чест да служа в администрацията на Байдън @DHSgov и да помагам в борбата с дезинформацията”, пише Янкович в Туитър.

Новият съвет   ще наблюдава, освен другото,   руските хибридни заплахи, като се има предвид, че  междинните избори наближават и Кремъл продължава агресивна кампания за дезинформация около войната в Украйна. Русия многократно е провеждала кампании за дезинформация, насочени към американската аудитория, за да задълбочи разделението  и да разпространява конспиративни теории, например  за американските ваксини срещу COVID-19. Съвсем наскоро руските държавни медии  в социалните медии   използваха интернет, за да наричат ​​фалшиви  снимките от  Украйна. Анализи сочат официална Русия като най-голям източник на дезинформация онлайн.

Въпреки че в изявлението си DHS заявява, че съветът ще „защитава неприкосновеността на личния живот, гражданските права и гражданските свободи“ като част от своите задължения, новината предизвика вълна от негативни съобщения, особено от страна на републиканците. Отчасти негативизмът се дължи на липсата на повече информация –  защото  помним шока от докладите за руското влияние в предизборна ситуация в САЩ – и тогава имаше обичайните въпроси къде е държавата, къде са службите.

Но и академията не е ентусиазирана, вж Дафне Келър, Директор на програмата за регулиране на платформите в Станфорд-

ОССЕ: Противодействие на дезинформацията по време на избори

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Наблюдава се активизиране на правните и политически инициативи сред държавите-членки на ОССЕ, които имат за цел да насърчават честните избори и да противодействат на дезинформацията в предизборни кампании.

ОССЕ организира събития по темата за обсъждане на добрите практики, такова събитие е насрочено за днес от 15 часа – може да се гледа тук.

Материали:

 

Дезинформация за войната в Украйна – данни от EDMO

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

EDMO, Европейската обсерватория за цифрови медии, всяка седмица публикува данни за дезинформация, която партньорските организации на мрежата за проверка на факти EDMO   в държавите от ЕС са установили за и по повод войната в Украйна.

Базата от публикации е на този адрес.

Има и анализи като този за монетизирането на дезинформацията за войната в Украйна.

ЕС: относно стратегическите дела срещу общественото участие / SLAPPs

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия предприема действия за подобряване на защитата на журналистите и защитниците на правата на човека от злоупотреби със съдебни производства.

Стратегическите дела срещу общественото участие, известни като „SLAPPs“, са особена форма на тормоз, използвана предимно срещу журналисти и защитници на правата на човека, за да се предотврати или накаже изказването по въпроси от обществен интерес.

Предложената директива обхваща SLAPP по граждански дела с трансгранични последици. Тя дава възможност на съдиите бързо да отхвърлят явно неоснователни дела срещу журналисти и защитници на правата на човека. Директивата установява   процесуални гаранции и средства за защита като обезщетение за щети и възспиращи санкции за започване на съдебни дела срещу общественото участие.

Комисията   приема и  препоръка, за да насърчи държавите-членки да приведат правилата си в съответствие с предложеното законодателство на ЕС и за вътрешни дела и във всички производства, а не само по граждански дела. Препоръката също така призовава държавите-членки да предприемат редица други мерки, като обучение и повишаване на осведомеността, за да се борят срещу SLAPP. Държавите-членки ще трябва да докладват на Комисията за изпълнението  18 месеца след приемането на препоръката.

The Commission proposal for a Directive

The Commission Recommendation

Factsheet on Making EU democracies stronger: Better protection for journalists and human rights defenders

Канада: още един проблематичен законопроект за компенсиране на онлайн новинарските медии

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Майкъл Гайст, професор по интернет право в Отава, пише за публикувания през април Законопроект за онлайн новините или т.нар. законопроект С-18. Това е канадски паралел на сродното право, създадено за медиите по отношение на определени интернет компании (доставчици на услуги на информационното общество) с Директива 2019/790, член 15 – Закрила на публикациите в пресата при онлайн използване.

Колкото повече го гледате, толкова по-зле става, пише проф. Гайст. Вече съм писал защо тази политика е лоша и защо този подход е погрешен. Законопроектът надхвърля „компенсирането на журналисти, когато използват създадено от тях съдържание“ (както министър-председателят Джъстин Трюдо го представя). Законопроектът изисква компенсация за достъпа до новини по всякакъв начин.

Във време, когато имаме нужда обществеността от достъп до достоверни новини, вносителят вярва, че големите интернет компании, които участват в акта за улесняване на достъпа до новини – нито копират, нито използват съдържанието – трябва да плащат за това така.

Въпросната разпоредба в законопроекта е раздел 2(2), който гласи:

За целите на този закон новинарското съдържание се предоставя, ако (а) съдържанието на новините или част от него се възпроизвежда; или (б) достъпът до новинарското съдържание или част от него се улеснява с всякакви средства, включително индекс, обобщение или класиране на новинарско съдържание.

Забележителен е раздел 2(2)(b), който обхваща улесняване на достъпа до новинарско съдържание. Връзка към общата начална страница на Toronto Star, National Post, Globe and Mail или много други канадски медийни сайтове улеснява достъпа до новинарско съдържание, особено след като разпоредбата добавя, че улесняването може да се случи „по всякакъв начин“. За него ще се заплаща.

Канадският министър на културното наследство Пабло Родригес направи аналогия с австралийския кодекс по същия въпрос. Но дори този кодекс, който заслужава критика, не обхваща просто всяко “улесняване на достъпа”.

Имаше време, когато това правителство беше про-интернет, подкрепящо неутралността на мрежата и твърд защитник на основните свободи, включително свободата на печата и другите медии. Сега то поставя бариери пред достъпа до медии, като налага плащания за улесняване на достъпа до медийни източници.

Конституционно ли е ограничаване на улесняването на достъпа до новини?

Освен това, как цялата рамка на законопроекта C-18 се вписва в законодателството? Не е медийно право, не е телекомуникационно право и не е авторско право.

Налагането на плащания за услуги, които улесняват достъпа до медийни източници, противоречи на основните свободи, законопроектът е срамно широк, срам за лобито на медиите, което го изискваше, и недостоен за правителство, което вижда себе си като модел за останалия свят по отношение на свободите на медиите.

Текстът на С-18

с подзаглавие “An Act respecting online communications platforms that make news content available to persons in Canada” – наистина! – плащат, защото улесняват достъпа на хората до новинарско съдържание, какъв абсурд.

Съд на ЕС: заличаване на резултати при търсене

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно заключението на Генералния адвокат по дело C‑460/20 TU, RE срещу Google LLC  по преюдициално запитване, отправено от Федералния Върховен съд – Германия – по дело относно постъпило искане за премахване от резултатите при търсене, на информация, за която се твърди, че е невярна, както и на миниатюрни изображения (thumbnails).

Иска се премахване от резултатите при търсене на някои хипервръзки, които се показват при търсене, извършено чрез управляваната от ответника интернет търсачка, препращащи към статии на трето лице, публикувани в мрежата, които идентифицират ищците, и от друга страна, за преустановяване на показването на снимките, с които се придружава една от тези статии под формата на така наречените миниатюрни изображения („thumbnails“). Съдът очаквано се позовава на решението Google Spain, формулиращо правото да бъдеш забравен. 

Известно е, че интернет търсачките не се ограничават до хостване на съдържанието, създадено от други в мрежата, а играят активна роля при разпространението на информацията.

Когато интернет търсачката дава възможност на потребителя да извърши търсене въз основа на някои ключови думи, като например името на дадено лице, тя прави избор сред уебсайтовете, които да бъдат включени в резултатите от търсенето, както и относно реда, който следва да им бъде даден в списъка с резултатите. Този избор се извършва от използвания алгоритъм и следователно зависи от критериите за избор, които лицето, което управлява интернет търсачка, е програмирало.

Интернет търсачката действа като пазач на информационния вход („gatekeeper“) — израз, обозначаващ субектите, чиято дейност е необходима, за да се позволи включването в комуникационната верига на мнения или информация, представени от трети лица.

В преюдициалното запитване ролята на търсачките се проявява, когато едно лице оспорва истинността на обработваните данни, и по тази причина иска премахване от резултатите при търсене на хипервръзките към редакционно съдържание на трети лица, включващо тези данни. Ответникът отказва да изпълни   искане за премахване от резултатите на публикации и изображения, като  се позовава на незнанието си относно твърдението, че съдържащата се в тях информация е невярна. Искът е отхвърлен в производствата пред първите две съдебни инстанции.

Въпросите

При това положение Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Съвместимо ли е с правото на субекта на данни на зачитане на неговия личен живот [член 7 от Хартата] и на защита на личните му данни (член 8 от Хартата) обстоятелството, че при извършваното в рамките на разглеждането на искането му за премахване от резултатите при търсене, насочено към администратора на услуга за търсене в интернет, съгласно член 17, параграф 3, буква а) от [ОРЗД] претегляне на различните права и интереси, произтичащи от членове 7, 8, 11 и 16 от Хартата, когато връзката, чието премахване се иска, води до съдържание, което включва фактически твърдения и основани на фактически твърдения субективни преценки, чиято истинност субектът на данни оспорва и чиято законосъобразност зависи от въпроса за истинността на съдържащите се в него фактически твърдения, е от решаващо значение да се вземе предвид и обстоятелството дали субектът на данни може в достатъчна степен — например посредством постановяване на привременни или обезпечителни мерки — да получи правна защита срещу доставчика на съдържание и по този начин да може да предостави поне предварително разяснение на въпроса за истинността на съдържанието, показано от администратора на интернет търсачката?

2)      Трябва ли при искане за премахване от резултатите при търсене, насочено към администратора на услуга за търсене в интернет, който при търсене по име търси снимки на физически лица, публикувани в интернет от трети лица във връзка с името, и който в прегледа на резултатите от търсенето показва намерените от него снимки под формата на миниатюрни изображения („thumbnails“), в рамките на извършваното съгласно член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква а) от Директива [95/46] и съгласно член 17, параграф 3, буква а) от [ОРЗД] претегляне на различните права и интереси, произтичащи от членове 7, 8, 11 и 16 от Хартата, да се вземе предвид основно контекстът на първоначалната публикация на третото лице, дори ако при показване на миниатюрното изображение чрез интернет търсачката действително се препраща към уебсайта на третото лице, но той не е конкретно назован и произтичащият от тези обстоятелства контекст не се показва от услугата за търсене в интернет?“.

Заключението на Генералния адвокат

По първия въпрос: Решението не може да се определя от обстоятелството дали субектът на данни може да получи достатъчна правна защита в отношенията си с доставчика на съдържание, например посредством постановяване на привременни или обезпечителни мерки. Субектът на данни следва да подкрепи своето искане с доказателства  за неистинност на съдържанието, чието премахване от резултатите от търсенето е поискал, стига по-специално предвид естеството на разглежданата информация това да не е очевидно невъзможно или прекалено трудно. Лицето, което управлява интернет търсачка, следва според конкретните си възможности да извърши проверка относно твърдяната неточност на обработваните данни, включително като се свърже, когато е възможно, с издателя на уебсайта, включен в резултатите от търсенето. Ако обстоятелствата по случая изискват, за да се избегне непоправима вреда за субекта на данни, лицето, което управлява интернет търсачка, може временно да преустанови показването на определени резултати от търсене или пък да отбележи във връзка с определени резултати от търсене, че истинността на някои данни, посочени в съдържанието, към което препраща съответната хипервръзка, се оспорва.

2)      За целите на претеглянето на противостоящи основни права по членове 7, 8, 11 и 16 от Хартата, когато е поискано премахване от резултатите от търсене на изображения, извършено въз основа на името на физическо лице, на снимки, показани под формата на миниатюрни изображения, представящи това лице, не трябва да се взема предвид контекстът на публикацията в интернет, в която първоначално се появяват посочените снимки.

Аргументацията – в пълния текст

Съд на ЕС: делото на Полша по чл.17 от Директива 2019/790 за предварителния контрол/ филтриране на съдържанието

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес на публично заседание на Съда на ЕС стана известно решението по дело  C‑401/19 Република Полша срещу Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз 

„Жалба за отмяна — Директива (ЕС) 2019/790 — Член 17, параграф 4, буква б) и буква в), in fine — Член 11 и член 17, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Свобода на изразяване на мнение и свобода на информация —Защита на интелектуалната собственост — Задължения, наложени на доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание — Предварителен автоматичен контрол (филтриране) на съдържанието, публикувано онлайн от потребителите“

Едно многоочаквано решение.

Директива 2019/790 относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар установява нов специален механизъм за отговорност на доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание. Член 17 (бивш член 13 от проекта) от тази директива установява принципа, че доставчиците носят пряка отговорност, когато произведения и други закриляни обекти са незаконно качени от ползвателите на техните услуги. Съответните доставчици обаче могат да бъдат освободени от тази отговорност. За целта те по-специално са длъжни  да контролират активно каченото от ползвателите съдържание, за да предотвратят публикуването онлайн на закриляни обекти, които правоносителите не желаят да бъдат достъпни за тези услуги.

Република Полша подава жалба с главно искане да се отмени буква б) и на буква в), in fine на член 17, параграф 4 от Директива 2019/790, а при условията на евентуалност — този член да се отмени изцяло. По същество тя поддържа, че тези разпоредби задължават доставчиците предварително да контролират цялото съдържание, което техните потребители желаят да публикуват онлайн, чрез информационни технологии за автоматично филтриране, без да предвиждат гаранции за спазването на правото на свобода на изразяване на мнение и на информация и забраната за общ предварителен контрол.

Съдът, в голям състав, се произнася за първи път по тълкуването на Директива 2019/790. Той отхвърля жалбата на Полша, като приема, че във връзка с предвиденото в тази директива задължение на доставчиците, състоящо се в предварителен автоматичен контрол върху публикуваното от ползвателите съдържание, са предвидени подходящи гаранции, за да се осигури спазването на правото на свобода на изразяване на мнение и на информация на ползвателите, както и на справедлив баланс между това право и правото на интелектуална собственост.

Мотивите

1. Условията за освобождаване на доставчиците  от отговорност са в чл.17, ал. 4, б. а-в:

–      са положили всички възможни усилия за получаване на разрешение [буква а)] и

–       са действали експедитивно, за да преустановят на платформите си конкретни нарушения на авторското право, след като са извършени, и за които са били уведомени по достатъчно обоснован начин от правоносителите [буква в)], и

–      след получаване на такова уведомление или когато правоносителите са им предоставили съответната и необходима информация преди възникването на нарушението на авторското право, са положили „в съответствие с високите секторни стандарти за дължима професионална грижа […] всички възможни усилия“, за да се предотврати възникването или повторното възникване на такива нарушения [букви б) и в)].

2. Следователно последните задължения изискват de facto от тези доставчици да извършват предварителен контрол на съдържанието, което потребителите желаят да качат на техните платформи, стига да са получили от правоносителите информацията или уведомленията, предвидени в член 17, параграф 4, букви б) и в) от тази директива. За тази цел доставчиците са принудени да използват инструменти за автоматично разпознаване и филтриране. Такъв предварителен контрол и такова филтриране обаче могат да доведат до ограничаване на важно средство за онлайн разпространение на съдържание и по този начин да представляват ограничение на право на свобода на изразяване на мнение и на информация, гарантирано в член 11 от Хартата. Освен това, отговорност за това ограничение носи законодателят на Съюза, тъй като то е пряка последица от специфичния режим на отговорност. Ето защо Съдът стига до извода, че този режим ограничава упражняването на правото на свобода на изразяване на мнение и на информация на съответните ползватели.

3. След това Съдът казва, че това задължение “му изглежда необходимо” и не-непропорционално. Всъщност не изглежда убедително. Привеждат се следните пет аргумента:

  • първо, законодателят на Съюза въвежда ясни и точни ограничения на мерките, които могат да бъдат взети при изпълнението на тези задължения, като изключва по-специално мерките за филтриране и блокиране на законно съдържание при качване.
  • Второ, Директива 2019/790 задължава държавите членки да гарантират, че ползвателите могат да качват и да предоставят на разположение съдържание, генерирано от тях за конкретните цели на цитиране, критика, обзор, използване с цел карикатура, пародия или имитация. Освен това, доставчиците трябва да информират своите потребители, че те могат да използват произведения и други закриляни обекти съгласно изключенията или ограниченията на авторското право и сродните му права, предвидени в правото на Съюза.
  • Трето, отговорността на доставчиците може да бъде ангажирана само при условие че правоносителите им предоставят съответната и необходима информация за съответното съдържание.
  • Четвърто, член 17 от тази директива, чието прилагане не поражда никакво общо задължение за контрол, предполага, че доставчиците не могат да бъдат задължавани да предотвратяват качването и предоставянето на публично разположение на съдържание, за установяването на чийто незаконен характер би се изисквала тяхната самостоятелна преценка на съдържанието. В това отношение е възможно наличието на неразрешено съдържание да бъде избегнато само след уведомяване от правоносителите.
  • Пето, Директива 2019/790 въвежда редица процесуални гаранции, а именно възможност ползвателите да подадат жалба, когато считат, че достъпът до съдържание, което са качили, неправилно е преустановен, както и достъп до извънсъдебни механизми за правна защита и до ефективни средства за правна защита Шесто, тази директива възлага на Европейската комисия да организира диалози със заинтересованите страни за обсъждане на най-добрите практики за сътрудничество между доставчиците и правоносителите, и да издава насоки за прилагането на този режим.

5. Така  Съдът стига до извода, че във връзка със задължението на доставчиците да контролират съдържанието, което потребителите желаят да качат на платформите им, преди публичното му разпространение, произтичащо от специфичния режим на отговорност, въведен с член 17, параграф 4 от Директива 2019/790, законодателят на Съюза е предвидил подходящи гаранции, за да се осигури спазване на правото на свобода на изразяване на мнение и на информация на ползвателите, и на справедлив баланс между това право, от една страна, и правото на интелектуална собственост, от друга страна.

6. Но! При транспонирането на член 17 от тази директива държавите членки трябва да следят за тълкуване на тази разпоредба, което позволява да се осигури справедливо равновесие между различните основни права, защитени от Хартата. Освен това при въвеждане на мерките за транспониране на тази разпоредба органите и юрисдикциите на държавите членки са длъжни не само да тълкуват националното си право по начин, който да съответства на тази разпоредба, но и да не допускат да се основават на тълкуване на същата, което би влязло в конфликт с посочените основни права или с другите общи принципи на правото на Съюза, като принципа на пропорционалност.

Пълни текстове на заключението на ГА и на решението.

Kluwer IP Law

IP Kitten

Twitter, Мъск и утопията за абсолютната свобода на изразяване

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

мъск

Illustration by Nicholas Konrad / The New Yorker; Source photographs by Getty

Twitter  има 217 милиона потребители дневно  и по брой на потребителите е след  Facebook, Instagram, TikTok и Snapchat.

Илон Мъск купува компанията за 44 млрд долара.

1

Защо купува:

Версията на БиБиСи: Той иска да види Twitter да реализира своя “изключителен потенциал”  – и дори не е толкова заинтересован да прави пари от него. Той вече има много –  и мултимилиардерите могат да си позволят да имат различни приоритети. Иначе основният бизнес модел на Twitter сега е базиран на реклами – и Мъск иска да промени това. Той твърди, че се интересува повече от абонаменти – това ще е трудно в среда, в която всички основни социални мрежи са безплатни за използване. Възможно е потребителите на Twitter  да решат, че предпочитат техните данни да не се използват с търговски цели и да са готови да платят за това – но няма гаранция.

WP: „Свободата на словото е основата на функционираща демокрация, а Twitter е цифровият градски площад, където се обсъждат въпроси, жизненоважни за бъдещето на човечеството“, казва Мъск. „Искам също така да направя Twitter по-добър от всякога, като подобря продукта с нови функции, като направя алгоритмите с отворен код, за да повиша доверието, да победя спам ботовете и удостоверявам идентичността на всички”. Сделката на Мъск с Twitter допълнително разширява портфолиото му отвъд ракетната компания SpaceX, която има амбиции да кацне на Марс, и Tesla – за електрически  превозни средства.

Той е по-мощен от държавите, притежава най-важния технологичен актив в Америка, вероятно един от най-стратегическите военни активи в света  и сега придобива един от най-важните комуникационни инструменти в света“, казва инвеститор.

2

Компанията от публична става частна, еднолична собственост на Мъск.

Какво може да означава това:

  • „Желанието на Мъск да го направи частен вероятно означава много съкращения за тези, които работят по [модериране на съдържанието] и корпоративни политики“, пише Джоан Донован от Харвард – Кенеди.  „Мъск вижда [модерирането на съдържанието] като инструмент за цензуриране, а не за обслужване на клиенти. Възможно е и Тръмп @RealDonaldTrump  да се завърне  в Twitter, макар че има изявление в обратна посока:  „Няма да ходя в Twitter, ще остана в Truth“, казва Тръмп пред Fox News. „Надявам се Илон да купи Twitter, защото ще го подобри и той е добър човек, но аз ще остана на Truth.“
  • Социална медийна мрежа без никаква модерация може да се окаже затрупана   с  неприятни или обидни материали,  порнография или терористично съдържание. „Ако нямате модериране на съдържанието, всъщност имате по-малко свобода на словото.   Насилниците  прогонват хората“, казва бивш директор на публичната политика във Facebook.
  • “Възможно е Мъск да превърне платформата в нерегулиран финансов пазар, като  използва клиентските данни за разработване на инструменти за криптовалута и изкуствен интелект“, казва Донован,  “като в крайна сметка създаде пространство за  социално банкиране“.
  • Въпросът е за властта. Придобиването на Туитър от Мъск трябва да се види в този контекст. Той иска да политизира Twitter — и да нормализира речта на омразата като свобода на словото, се казва в публикация, наречена Защо закупуването на Twitter от Мъск е още по-лошо, отколкото мислите (Why Elon Musk Buying Twitter Is Even Worse Than You Think).

 Други очаквания са за  прозрачност на алгоритъма на Twitter и повече яснота на  решенията за модериране на съдържанието;  добавяне на бутон за редактиране;  ограничаване на тролове и ботове.

3

И първите препоръки – от EFF

  • Мъск е особено критичен към политиките на Twitter за модериране на съдържанието. Той е прав, че има проблеми с модерирането на съдържанието. Тези проблеми не са специфични само за Twitter, въпреки че Twitter има някои специфични предизвикателства.  По-добро модериране на съдържанието е крайно необходимо: по-малко автоматизация, повече експертен принос в политиките и повече прозрачност и отчетност като цяло. За съжаление, настоящият популярен дискурс около модерирането на съдържанието е разочароващо важно за потребителите да имат достъп до по-добри инструменти за промяна на собствените си емисии и по-точно блокиране или филтриране на съдържание.двоичен : или повече модериране (или регулиране), или много по-малко (Мъск).  Призоваваме ръководството на Twitter да поднови ангажимента на компанията към принципите на Санта Клара.
  • Възможността за потребители с псевдоним  и анонимността са от съществено значение за защитата на потребителите. Политическите дисиденти може да са в сериозна опасност, ако управляващите успеят да открият истинската си самоличност. Мъск е бил  критичен към анонимни потребители на платформата. Тролове и ботове отдавна представляват проблем за Twitter, но изискването от потребителите да представят идентификация, за да докажат, че са „истински“ , противоречи на етоса на компанията .
  • Директните съобщения в Twitter (или DM) съдържат някои от най-чувствителните потребителски данни на платформата. Тъй като те не са криптирани от край до край, самият Twitter има достъп до тях. Това означава, че Twitter може да ги предаде в отговор на искания на правоприлагащите органи, те могат да бъдат изтекли и вътрешният достъп може да бъде злоупотребен от злонамерени хакери и самите служители на Twitter (както се е случвало). Опасенията, че нов собственик на платформата ще може да чете тези съобщения, не са неоснователни. Никой не трябва да може да чете вашите DM освен вас и целевия получател.
  • Важно е за потребителите да имат достъп до по-добри инструменти за промяна на собствените си съобщения, блокиране или филтриране на съдържание.

Съд на ЕС: стрийминг на съдебните заседания

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

http://www.curia.europa.eu
Служба „Преса и информация“
Съд на Европейския съюз

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ No 63/2022
Люксембург, 22 април 2022 г.

Стрийминг  на съдебните заседания за изслушване на
устните състезания, за обявяване на съдебните решения и за представяне на
заключенията на Съда

За да улесни достъпа на обществеността до своята правораздавателна дейност, от
26 април Съдът на Европейския съюз ще предлага   стрийминг.

Обявяването на решенията на Съда и представянето на заключенията на генералните
адвокати ще бъдат предавани на живо на неговия уебсайт. Стрийминг, което на този етап
се отнася само до делата, разпределени на голям състав, ще бъде активиран  в началото
на заседанията в съответствие с графика, предвиден в календара на съдебните заседания.


Съдебните заседания за изслушване на устните състезания по делата, разпределени на
големия състав на Съда, по принцип също ще бъдат достъпни на запис по време на
пилотна фаза от 6 месеца. Съдебните заседания могат да бъдат гледани съответно същия
ден от 14,30 ч. насетне (за съдебните заседания, проведени сутринта) или на следващия
ден от 9,30 ч. насетне (за съдебните заседания, проведени следобед), но не са достъпни за
последващи справки.


Видеоуслугите позволяват на гражданите да следят съдебните заседания при същите условия, както ако присъстваха физически. Ето защо те ще се ползват от симултанен превод на устните състезания на езиците, необходими за правилното протичане на заседанието.