Още една кампания на неправителствения сектор и експерти: срещу идеята за т.нар. медийно изключение в чл. 17 на проекта за Европейски акт за свободата на медиите. Идеята на законодателя е повишени гаранции за съдържанието на медиите, които използват платформите онлайн, в сравнение със съдържанието, качвано от обикновените граждани.
Но кой е медия и кое съдържание в платформите е медийно? Проектът предвижда качеството “медия” да се декларира. Неправителствени организации, правозащитници и експерти смятат, че това е врата, през която ще минава дезинформацията – и призовават медийното изключение да отпадне.
Така чл.17 се превръща в една от най-дебатираните разпоредби.
Законодателният акт за свободата на медиите предвижда защита на журналистическите източници (чл.4). Съществуват стандарти, установени в практиката на Европейския съд за правата на човека и Съда на ЕС.
От първоначалните разкрития за проекта Pegasus научихме, че правителства и частни лица в над 46 страни по света, включително държави-членки на ЕС, са използвали инвазивен шпионски софтуер, за да шпионират журналисти, защитници на правата на човека, политически опоненти и дисиденти.
Подобно изключение „… рискува да легализира рутинното разполагане на шпионски софтуер и други репресивни мерки, включващи технологии за наблюдение срещу журналисти. Това се дължи на големия и неопределен обхват на защитата на „националната сигурност“, област от изключителна компетентност на държавите-членки. Вече беше показано как държавите-членки злоупотребяват с това понятие за национална сигурност, за да наложат масово наблюдение или други извънредни репресивни мерки, не само в борбата с тероризма, но и за социален и политически контрол. Следователно не е приемливо правото на ЕС да одобрява „излючение за национална сигурност“, за да оправдае използването на шпионски софтуер срещу журналисти. Това изключение противодейства на желания ефект за защита на журналистите.“
На сайта на Европейската федерация на журанлистите се казва следното:
Последният проект на компромис от 7 юни предвижда изключение за „национална сигурност“ от общата забрана за разполагане на шпионски софтуер срещу журналисти без гаранции за защита на източниците. Въвеждането от Франция на нов параграф, който гласи, че „[т]ози член не засяга отговорността на държавите-членки за опазване на националната сигурност“, всъщност заличава първоначално предоставената от ЕК защита.
Наистина е шокиращо, че държавите-членки на ЕС допълнително смекчават важни разпоредби относно защитата на журналистите на източниците и защитата от технологии за наблюдение, казва Мая Север, президент на EFJ.
Проектопозицията на Съвета допълнително заличава изчерпателния списък на престъпленията, определен от Комисията, за да го замени със списъка, установен в Рамковото решение за европейската заповед за арест, което значително разширява обхвата на основанията за разполагане.
EFJ заедно с организации за цифрови права, гражданско общество и свобода на медиите ще изпрати писмо до всички заинтересовани страни, участващи в текущите преговори относно използването на шпионски софтуер срещу журналисти и значението на защитата на източниците на журналистите.
Статията за България е от Стефан Антонов, бизнес журналист. Започва с констатацията, че България е член на ЕС повече от 15 години, но остава сред най-бедните и корумпирани страни в Съюза.
Посочва се, че повечето медии изпитват нужда да останат близо до властта. За двете големи частни телевизии се казва, че Nova се възползва от по-голямата редакционна независимост, станала възможна благодарение на чуждестранната собственост, докато BTV дава приоритет на поддържането на добри отношения с правителството, което е на власт.
До голяма степен медиите заемат проевропейски и прозападни позиции, се казва в доклада.
Българите изглежда не са склонни да плащат за онлайн новини. Социалните мрежи за директни съобщения като Viber и Telegram стават все по-популярни, отчасти защото улесняват избягването на законови ограничения или стандартите на общността на Facebook. Например, докато в България е незаконно публикуването на резултати от екзитпол в деня на изборите, съобщаването им чрез директни съобщения е разрешено. Но съществува загриженост относно ролята на социалните медии за разпространението на дезинформация в България.
Операции по обработване по време на процедурата по набиране на персонал Широкоразпространено е използването на социални медии от физическите лица, като относително често профилите на потребителите са публично достъпни в зависимост от настройките, избрани от титуляря на акаунта. В резултат на това работодателите може да бъдат на мнение, че проучването на социалните профили на потенциалните кандидати може да бъде обосновано по време на процедурата по набиране на персонал. Такъв може да бъде случаят и по отношение на друга публично достъпна информация относно потенциалния служител. При все това работодателите не следва да приемат, че имат право да обработват тези данни за свои собствени цели само защото профилът на дадено лице в социална медия е публично достъпен. За това обработване се изисква правно основание, като например законен интерес. В този контекст работодателят следва — преди проверката на профил в социална медия — да вземе предвид дали профилът на кандидата в социалната медия е свързан със служебни или лични цели, тъй като това може да бъде важен показател за правната допустимост на проверката на данните. Освен това работодателите имат право да събират и обработват лични данни във връзка с кандидати за работа само до степента, в която събирането на тези данни е необходимо и уместно за изпълнението на работата, за която кандидатства лицето.
Данните, събрани по време на процедурата по набиране на персонал, като цяло следва да се заличат веднага след като стане ясно, че няма да бъде отправено предложение за работа или че то не е прието от съответното лице:. Освен това лицето трябва да бъде правилно информирано относно това обработване, преди да се пристъпи към процедурата по набиране на персонал. Не съществува правно основание, съгласно което работодателят може да изисква потенциалните служители да приемат покана за приятелство от потенциалния работодател в социалните медии, нито по друг начин да предоставят достъп до съдържанието на своите профили.
Пример в Становище 2/2017: По време на набирането на нов персонал даден работодател проверява профилите на кандидатите в различни социални медии и включва информация от тези медии (и всякаква друга информация, достъпна в интернет) в процеса на проучване. Работодателят може да разполага с правно основание съгласно член 7, буква е) да преглежда публично достъпна информация относно кандидатите само ако прегледът на информация относно даден кандидат в социалните медии е необходим за самата работа, например, за да може да се оценят конкретни рискове във връзка с кандидатите за специфична задача, и само ако кандидатите са правилно информирани (например в текста на обявлението за работа).
Емили Бел е директор на Центъра за цифрова журналистика към Висшето училище по журналистика на Колумбийския университет. Нейна публикация в британския Гардиан е озаглавена Защо ChatGPT може да бъде катастрофа за истината в журналистиката.
Съобщението в публикацията: Най-тревожният факт, който трябва да се повтаря, е, че ChatGPT няма ангажимент към истината.
Платформа, която може да имитира писането на хора без ангажимент към истината, е подарък за тези, които се облагодетелстват от дезинформацията. Трябва да регулираме употребата на AI сега.
През 2021 г. Франция е създала агенция — Viginum — за откриване на манипулиране на информация, идваща от източници извън страната. Агенцията е под ръководството на генералния секретариат за отбрана и сигурност. Именно тази агенция съобщава, че Франция е разкрила руска дезинформационна кампания за подкопаване на западната подкрепа за Украйна.
Според доклада на агенцията кампанията се състои в разпространение на проруско съдържаниев медии като Le Monde, Le Figaro и Le Parisien, както и в правителствени уебсайтове, включително френското министерство на европейските и външните работи; създаване на уебсайтове за франкофонски новини с манипулативно съдържание и координиране на фалшиви акаунти за разпространение на създаденото съдържание.
Агенцията идентифицира участието на руски граждани и руски компании.
Въпреки прилагането на санкционните пакети на ЕС (в държавите, в които се прилагат ефективно) прокремълската пропаганда продължава да се разпространява.
Какво научаваме за Франция:
Дезинформационната кампания е наречена RRN поради централното място, заемано от „медиите“ Reliable Recent News. Тази кампания е структурирана около четири компонента:
Разпространение на проруско съдържание, свързано с войната в Украйна, особено очернящо нейните лидери;
Узурпирането на идентичността на медийни сайтове, но също и правителствени, европейски и др. сайтове, чрез техниката на typosquatting, насочена към възпроизвеждане на името на домейна им;
Създаване на френскоговорящи новинарски уебсайтове, които споделят противоречиво съдържание;
Прилагането на комбинирани неавтентични средства, като фалшиви сайтове или фалшиви акаунти в социалните мрежи, за предаване на съдържание.
За да направи това, кампанията RRN се основава на набор от неавтентични разкази по четири основни теми, насочени към манипулиране на гражданското общество:
“Неефективност на санкциите, насочени към Русия”, които се отразяват отрицателно предимно върху европейските държави и/или техните граждани;
“Русофобия” на западните държави;
“Варварството” на украинските въоръжени сили, както и “неонацистката идеология” на украинските лидери;
“Отрицателните ефекти” от приемането на украински бежанци за европейските държави.
Около 355 имена на домейни се използват от сайтове, представящи се за медии, някои използват графичната идентичност на френски ежедневници, а именно 20 Minutes , Le Monde , Le Parisien и Le Figaro – като десетки статии са публикувани през тези канали.
От края на май 2023 г. кампанията RRN претърпява безпрецедентно развитие, тъй като е узурпирана самоличността на уебсайта на Министерството на Европа и външните работи, се казва на сайта на агенцията.
В края на миналата година е разкрита и друга подобна кампания – Doppelganger. В разследването EU DisinfoLab си партнира с шведската фондация с нестопанска цел Qurium Media Foundation.
Тази кампания използва множество „клонинги“ на автентични медии – 17 медийни доставчици, включително Bild, 20minutes, Ansa, The Guardian или RBC Украйна – и манипулира потребителите с фалшиви статии, видеоклипове и анкети. За да направят това, участниците в кампанията купуват десетки интернет домейни, подобни на тези на автентични медии, и копират техния дизайн.
Основните цели на кампанията, която се провежда онлайн от май 2022 г. и все още продължава, са: представяне на Украйна като провалена, корумпирана и нацистка държава; популяризиране на гледната точка на Кремъл за войната в Украйна, всяване на страх в държавите от ЕС за това как санкциите срещу Русия ще съсипят живота на гражданите.
По-добро регулиране на индустрията с имена на домейни, за да се защитят автентичните участници от представяне под чужда самоличност;
Предприемане на подходящи мерки, така че законно регистрираният в ЕС софтуер и инфраструктура да не могатда бъдат използвани за обслужване на злонамерени тайни операции за влияние без последствия;
Отчетност и много по-голямо сътрудничество между институциите, вкл. тези, които прилагат закони като законите за търговските марки и GDPR;
Предоставяне на по-добри данни на европейски изследователи, работещи за обществения интерес .
SLAPPs са съдебни дела, които са предназначени да цензурират, сплашат и заглушат критиците или подателите на сигнали, като ги натоварват с високи съдебни такси и дълги процедури, без реално намерение да търсят ефективно спечелване на делото.
Директивата е придружена и от препоръка, в която се уточнява как държавите-членки могат да приемат подобни мерки за вътрешни случаи, които нямат международни последици.
Последният проект на Съвета на директивата е значително смекчен и не стига достатъчно далеч, за да защити журналистите.
Председателката Момчилова заяви, че не вижда незаконосъобразност, но предлага да се изпълнят указанията на съда по съображения за време. Когато е готов протоколът от заседанието, ще може да се прочете ТУК.
Въздържалите се при новото гласуване ще трябва да гласуват с “да” или “не”. Едната от избраниците на президента (Соня Момчилова) е казала, че не вижда юнак, но Габриела Наплатанова е заявила, че Венелин Петков има всички качества и ще защитава редакционната независимост на БНТ – и само за да няма спекулации, тя ще се въздържи. Би било странно при такива мотиви Наплатанова да гласува с “не”.
Ако това се случи, ще сме сигурни, че вотът се ръководи от нещо друго, не от обявените мотиви.
ЕС създава ново санкционно оръжие, информира Политико.
ЕС приема 11 санкционен пакет по повод войната в Украйна срещу държави, които позволяват избягване на санкциите.
Санкциите досега са били ефективни за ограничаване на директния износ на санкции от ЕС към Русия, но има пренасочване на стоки – като телефони и компютри, но също дронове и микроелектроника – към Русия през трети страни като Казахстан с помощта на местни компании, основани от руски собственици .
Забраната срещу заобикалянето не е единственият нерешен проблем. Гърция и Унгария са искали някои техни компании да бъдат заличени от този списък, преди да се съгласят с пакета от санкции.
“Когато говорим за „санкции“, имаме предвид „ограничителни мерки“, което е правилният правен термин. Те са в основата на нашата стратегия за натиск върху Русия да прекрати войната си срещу Украйна. Мерките на ЕС нямат извънтериториален ефект, което означава, че се прилагат само за европейски субекти. Но виждаме, че понякога те се заобикалят, което подкопава тяхната ефективност. И така дебатът се насочи към това какво трябва да направим по въпроса.
Като ЕС, ние не искаме да купуваме енергийния износ на Русия, защото не искаме да финансираме нейната война срещу Украйна. Ние също така не искаме да продаваме технологични продукти и компоненти, които са необходими на Русия за нейната военна машина. Това са нашите решения, които са задължителни за икономическите оператори в ЕС. Дори и да искаме други страни да направят същото, не можем да ги принудим, защото нашите „санкции“ не са извънтериториални. Ето защо опитът да се избегне заобикалянето на нашите ограничителни мерки е деликатен въпрос. Трябва да действаме внимателно и да избягваме антагонизирането на държави, които не са подчинени на европейското законодателство.
Като цяло нашите ограничителни мерки са ефективни. Например почти спряхме да купуваме петрол и газ директно от Русия, слагайки край на нашата енергийна зависимост. И ние спряхме да изнасяме много важни стоки и материали за Русия. Но през последните месеци наблюдаваме ненормално увеличение на трети страни, внасящи стоки, които са забранени от ЕС, включително високотехнологични продукти. например _Съобщава се, че износът на превозни средства от ЕС за Русия е намалял със 78% през 2022 г., докато износът от ЕС за Казахстан е нараснал с 268%.
Факт е, че Индия, но също и Китай, внасят все по-големи обеми руски петрол, откакто G7 въведе своя таван на цените в края на 2022 г., и го прави с ясна отстъпка. Фигурите _са ясни: вносът на петрол на Индия от Русия е нараснал от 1,7 милиона барела на месец през януари 2022 г. до 63,3 милиона барела на месец през април 2023 г. Казано по друг начин, преди нахлуването на Русия в Украйна, делът на руския петрол в общия добив на Индия вносът на петрол е 0,2%. Миналия месец този дял е нараснал до 36,4%.
Това със сигурност е забележително увеличение, но трябва да сме ясни: не може да се обвинява, нито да се поставя под въпрос правото на Индия да прави това, тъй като индийските оператори не са подчинени на европейските закони. Но Индия изнася все по-големи обеми рафинирани продукти, базирани на руски петрол, включително и за ЕС, който изрично забрани вноса от Русия на тези продукти, както и маслото, от което са произведени.
Логично, ние сме загрижени за това. Но още веднъж, не индийското правителство трябва да бъде обвинявано. Веднъж рафинирани, тези продукти вече не се третират като руски, а като индийски и не можем да попречим на индийските рафинерии да ги продават на оператор от ЕС или на посредник.
Но е ясно, че на практика това подкопава ефективността на нашите ограничителни мерки. Ние в ЕС не купуваме руски петрол, но купуваме дизела, получен от преработката на този руски петрол някъде другаде. Това води до заобикаляне на нашите санкции и нашите държави-членки трябва да предприемат мерки, за да се справят с това.
Първо трябва да погледнем какво правят икономическите оператори в ЕС. Ако индийските рафинерии продават, това е защото европейски компании купуват, директно или чрез посредник. Трябва добре да осъзнаваме колко сложен е реалният живот и да се опитваме да търсим решения на тази основа.”
Петьо Блъсков е прехвърлил дейността и служителите на Труд в ново дружество, а старото е прекръстено, поело към фалит и с близо 3 млн. лв. задължения за данъци и осигуровки, пише Капитал:.
Да изчезнеш, без да си платиш сметката – в медиен вариант това изглежда така: натрупваш солидни задължения към държавата, най-вече като не внасяш осигуровки на журналистите, и после пренасяш дейността в ново дружество, а старото фалираш.
До този изпитан похват в последните месеци са прибегнали и издателите на “Труд” – семейство Блъскови. Дружеството, което издаваше вестника “Труд медиа”, е прекръстено и дори през април за кратко има подадена молба за несъстоятелност, а служителите и дейността на медиата още от края на 2022 г. са прехвърлени в новото дружество “Труд нюз“, към което вече са регистрирани и запазените й марки.
