Category Archives: закони и право

Проект Оазис: независими медии онлайн

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикувани са резултатите от проекта Оазис (2022-2023), международен изследователски проект на независимите медии онлайн, от България участва журналистът Николай Марченко.

Мисията на проекта е да се идентифицират независими медии онлайн, да се постигне по-голяма видимост на независимите медии онлайн и да се анализират тенденциите, възможностите и предизвикателствата в този разрастващ се пазарен сектор. Представени са над 500 медии от над 40 държави от Европа. Става ясно, че се имат предвид новинарски медии.

Спонсор на проекта е Google News Initiative.

Използва се понятието “digital native media” – медия онлайн, която е възникнала онлайн, а не след преход от печат към онлайн например, и публикува съдържанието си изключително или основно в интернет.

Посочени са критериите за включване – независими медии онлайн, които служат на обществения интерес чрез публикуване на новини, разследваща журналистика и проверка на факти.

Създадена е интерактивна медийна директория с възможност за търсене, която се състои от описания на медиите: информация, които обхващат; журналистическите жанрове и техники, които използват; екип и управленска структура; бизнес структура и източници на приходи; информация за прозрачността.

 Project Oasis media directory

България

В директорията за България са посочени 23 медии онлайн, това са: Фрогнюз, Медиапул, Алтернативата, Момичетата от града, Българска история, Актуално, Скуул медия, Под тепето, Факти, Де Ре Милитари, КлинКлин, Под Моста, Фактчек, Булевард България, Благоевград нюз, Тоест, Зовнюз, Либерта, Офнюз, Властта, Маргиналия, София глоуб и Бивол.

Зов нюз, Под тепето и Благоевград Нюз са регионалните медии, които са попаднали в проекта.

Фактчек е проект за проверка на факти на Асоциацията на европейските журналисти – България.

Соня Момчилова: Лъжата също има право на живот

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Контракоментар с водещ Асен Генов е поканена за участие Соня Момчилова, председател на Съвета за електронни медии. Водещият засяга важни въпроси като:

провала на избора на генерален директор на БНТ и решението на СЕМ да не обявява нова процедура;

решението на съда за незаконосъобразност на процедурата, която не доведе до избор на генерален директор на БНТ;

предаването Политически некоректно и правомощията на СЕМ към съдържание от този тип;

прокремълската пропаганда и дали прокремълската гледна точка трябва да има равностойно отразяване с гледната точка на държавата – жертва на агресия;

ироничното изказване на Момчилова, че има 3о пола, а България ще предложи само мъж и жена за еврокомисар.

Председателката даде смайващи отговори, които са широко резюмирани в медиите.

• Има ли в България руска пропаганда?

• Много е деликатно.

• ЗРТ не изисква ли плурализъм във всяко едно издание?

• Много е спорно.

• Какво наложи СЕМ да не обяви нова процедура за генерален директор на БНТ?

• Аз не съм юрист.

• Казвате, да не може един представител на НПО да работи в обществена медия?

• В редица страни не е забранено, но от моя гледна точка не е морално.

• Вие лично имате ли съмнения, че става дума за пропаганда, разпространявана от Кремъл целенасочено, за да дезинформира обществеността?

• Това е много тежка присъда, не, не мисля. Г-жа Вера Юрова каза, че всяка свобода има граници, включително тази на словото. Мене, да ви кажа, това малко ме напрегна.

• Ако се разпространяват неверни твърдения, на лъжата трябва ли да се даде равностойно място, това е концептуалният въпрос?

• Аз не вземам еднолично решения. Пак казвам, пропагандата по време на война винаги е двупосочна…

В срещата с ЕС на БНР днес председателката е отишла по-далече. Дневник извежда в заглавие “Председателят на медийния регулатор за Волгин и предаването му: Лъжата също има право на живот”.

Впрочем и в Контракоментар имаше такива моменти:

СМ Ще ми липсва Тъкър Карлсън, такъв тип медийно поведение.

АГ Но той загуби поста си заради откровени лъжи!

СМ Точно така!

Точно така. Сигурно затова от ковид починаха хора повече от град като Свищов. Вече гонят 40 000. Заради дезинформацията. Която имала право на живот.

И едно интервю на Джесика Вълчева с Александър Кашъмов: Защо Момчилова иска да забрани на журналистите да членуват в НПО

Комисия за журналистическа етика: нарушение на стандарта за медиен плурализъм в “Политически некоректно” на БНР

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Комисията за журналистическа етика разглежда неколкократно жалби, свързани с предаването Политически некоректно по програма Хоризонт на БНР, като всички жалби досега са по повод съботното издание на предаването с водещ Петър Волгин.

В решение по повод жалба на З.З.К от гр И. Комисията за журналистическа етика в решение от 16 май 2023 констатира нарушение на т.1.1.5 от Етичния кодекс на българските медии.

КЖЕ се обедини около извода, че принципът медиен плурализъм, който според Българското
национално радио е защитен чрез избрания съботно-неделен формат на предаването
Политически некоректно, не се реализира в конкретно разглежданото съдържание.
Без да засяга автономността на общественото радио да взема програмните си решения,
КЖЕ анализира изпълнението от страна на БНР на изискването за плурализъм в
обсъжданото предаване Политически некоректно и намира, че:

  • Отделните две (съботно и неделно) издание на Политически некоректно не разглеждат
    едни и същи теми;
  • При внимателно изслушване на включваните в ефир слушатели се създава
    впечатление, че двете издания имат и различна аудитория, главно на принципа на
    лоялност към съответния водещ;
  • Липсва съдържателна свързаност между темите, участниците, коментиращите
    слушатели в съботните и неделните издания, едното издание не доразвива, нито
    допълва, нито обогатява, нито търси съдържателни препратки към представянето на
    темите в другото издание.
  • Слушателите не могат да си съставят информирано мнение по засегнатите в конкретното съботно издание теми, тъй като няма множественост на гледни точки. Водещият оборва и опровергава позиции, чиито автори или поддръжници не са представени, за да могат да ги обяснят или защитят (вж., „Обясняват ви, че всичко, което правят, е в името на прогреса, на „евроатлантическите ценности“, „лоботомират ви“)

Отделен анализ заслужава плурализмът в съдържанието на Политически некоректно на
сайта на БНР. Въпросът е важен, защото дори граждани, които не са слушали предаването
в ефир, се запознават със съдържанието му от представителния сайт на БНР.

Прави впечатление, че водещият на съботното издание публикува авторски коментар, а на
неделното – не, така че на сайта на Българското национално радио преобладават коментарите
към съботното издание на предаването. При това на сайта на БНР се публикува авторската
позиция на водещия по определени теми, но слушателите няма откъде да получат ясни
индикации каква е позицията на самото обществено радио по съответните теми.
Предмет на разглежданата жалба е едно от съботните издания на предаването. Многообразието в предаването не се постига в рамките на изданието, нито дори ако се вземе предвид неделното издание, което има собствени водещ, стил, теми и отделен облик и аудиторията няма обективни основания да възприема двете предавания като съдържателна цялост.
Следователно, според КЖЕ налице е неизпълнение на т. 1.1.5 В коментарите и анализите
ще се стремим да представяме разнообразни мнения и гледни точки.

КЖЕ не констатира нарушение по т. 1 Точност, доколкото спорните според жалбата твърдения са в рамките на свободата на изразяване на мнение.

EMFA: да отпадне изключението за използване на шпионски софтуер за целите на националната сигурност (член 4, нова ал. 4)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

19 юни 2023 г

Гражданското общество и журналистическите асоциации призовават Съвета да защити журналистите срещу шпионски софтуер и наблюдение в Европейския закон за свободата на медиите (EMFA)

Уважаеми заместник-постоянни представители,

Ние, долуподписаните 60 организации на гражданското общество и журналисти, изразяваме нашата загриженост относно тревожните развития, свързани с проекта EMFA, по-специално разпоредбата на член 4 („Права на доставчиците на медийни услуги“).

Последният компромисен текст от 24 май крие сериозни рискове за демократичните принципи и основни права, по-специално свободата на пресата, свободата на изразяване и защитата на журналистите.

Последният компромисен текст:

(a) влошава законодателното предложение на ЕК, като предвижда изключение за „национална сигурност“ от общата забрана за разполагане шпионски софтуер срещу журналисти;

(б) увеличава списъка с престъпления, срещу които е разрешено наблюдение на журналисти и журналистически източници; и

(в) елиминира правните гаранции, които защитават журналистите срещу внедряването на шпионски софтуер от държавите-членки.

Гражданското общество и журналистите са загрижени, че ако позицията на Съвета не бъде съществено преработена, EMFA ще легализира заглушаването на критични гласове.

Цялото открито писмо до КОРЕПЕР

Борис Джонсън се връща към журналистиката? Правилата на ACOBA

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Както е известно, Борис Джонсън напусна депутатския пост миналата седмица заради факта, че е излъгал парламента, като е отричал нарушаване на правилата по време на локдауна.

Джонсън, който преди това е работил като журналист – и казват, че е получавал заплата от 275 000 британски лири, за да пише за Telegraph се връща към професията и ще пише седмична колона във вторник за Daily Mail. Бившият лидер на торите се присъединява към бившата министърка на културата Надин Дорис, която започна да пише в Daily Mail.

Daily Mail вече съобщи на първа страница за нов „ерудиран“ колумнист, който ще бъде „задължително четиво в Уестминстър“.

С това свое изявление Джонсън произведе нов скандал. Този път – нарушавайки правилата на Advisory Committee on Business Appointments (AСОВА), тъй като е информирал комисията за новата си роля на колумнист в Daily Mail половин час преди публичното съобщение. В момента се проверява какви точно са фактите около новите ангажименти на Джонсън.

Правилата изискват две години след напускането на определени позиции “бившите” да се обърнат към АСОВА за съвет относно поемането на ново назначение или роля. Не се обявяват или приемат нови назначения, преди комисията да е в състояние да предостави заключение. „Заявление, получено 30 минути преди обявяване на назначението, е явно нарушение.”, казват от комисията.

Правилата на АСОВА са въведени, за да се избегнат подозрения, че назначението може да е награда за минали услуги и да се смекчи рискът да се използват привилегии на базата на контакти и влияние.

В български контекст поуката е за необходимостта от отнапред договорени правила и спазването им при многобройните, внезапни и често светкавични преходи от една роля в друга. На входа и на изхода.

ЕП гласува регламента за изкуствения интелект

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Използването на изкуствен интелект в ЕС ще се регулира от специален Регламент за определяне на хармонизирани правила относно изкуствения интелект (Законодателен акт за изкуствения интелект). На 14 юни 2023 Европейският парламент прие текста на регламента с голямо мнозинство и се насочва към триалозите.

Новите правила установяват задължения за доставчици и потребители в зависимост от нивото на риск от изкуствения интелект (AI).

За разлика от нашия законодател, пише Washington Post, Европейският съюз прекара години в разработването на своето законодателство за AI. Европейската комисия за първи път оповести предложение преди повече от две години и го промени през последните месеци, за да отговори на напредъка в генеративния AI. Напредъкът на ЕС контрастира рязко с картината в Конгреса на САЩ, където законодателите тепърва ще се занимават с рисковете на технологиите. Лидерът на мнозинството в Сената ръководи двупартийни усилия за изработване на рамка за изкуствен интелект. Според него на законодателите им трябват месеци, преди да започне разглеждането на каквото и да е законодателство.


Неприемлив риск

Системите с изкуствен интелект с неприемлив риск са системи, считани за заплаха за хората. Те ще бъдат забранени, ако са свързани с:

  • манипулация на хора или специфични уязвими групи: например играчки с гласово активиране, които насърчават опасно поведение при деца
  • класифициране на хора въз основа на поведение, социално-икономически статус или лични характеристики
  • биометрична идентификация в реално време и от разстояние, като лицево разпознаване.


Може да се допуснат някои изключения: например системи за дистанционна биометрична идентификация за целите на разследването на тежки престъпления, но само след одобрение от съда.

Висок риск

Системите с изкуствен интелект, които влияят отрицателно върху безопасността или основните права, ще се считат за високорискови.
Всички системи с изкуствен интелект с висок риск ще бъдат оценявани, преди да бъдат пуснати на пазара, както и през целия им жизнен цикъл.

Генеративен AI

Генеративният AI, като ChatGPT, ще трябва да отговаря на специални изисквания за прозрачност:

  • ще се разкрива, че съдържанието е генерирано от AI;
  • ще се проектира така, че да се предотврати генерирането на незаконно съдържание;
  • ще се публикуват резюмета на защитени с авторски права данни, използвани за обучение.

Ограничен риск

Системите с изкуствен интелект с ограничен риск трябва да отговарят на минимални изисквания за прозрачност, което ще позволи на потребителите да вземат информирани решения. След като взаимодейства с приложенията, потребителят може да реши дали иска да продължи да го използва. Потребителите трябва да бъдат информирани, когато взаимодействат с AI. Това включва AI системи, които генерират или манипулират изображение, аудио или видео съдържание, например deepfakes.

Първоначалното законодателно предложение

EMFA: Медийното изключение

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Още една кампания на неправителствения сектор и експерти: срещу идеята за т.нар. медийно изключение в чл. 17 на проекта за Европейски акт за свободата на медиите. Идеята на законодателя е повишени гаранции за съдържанието на медиите, които използват платформите онлайн, в сравнение със съдържанието, качвано от обикновените граждани.

Но кой е медия и кое съдържание в платформите е медийно? Проектът предвижда качеството “медия” да се декларира.  Неправителствени организации, правозащитници и експерти смятат, че това е врата, през която ще минава дезинформацията – и призовават медийното изключение да отпадне.

Така чл.17 се превръща в една от най-дебатираните разпоредби.

Становището срещу чл. 17 (медийното изключение) на EDRI .

На снимката – бившата служителка на Facebook Франсис Хогън, която разкри как платформата се използва за дезинформация.

EMFA: изключението за шпионски софтуер срещу журналисти

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Законодателният акт за свободата на медиите предвижда защита на журналистическите източници (чл.4). Съществуват стандарти, установени в практиката на Европейския съд за правата на човека и Съда на ЕС.

В последната версия има предвидено изключение от защитата на източниците за целите на националната сигурност. Statewatch обобщава позициите на неправителствения сектор и експерти по темата:

От първоначалните разкрития за проекта Pegasus научихме, че правителства и частни лица в над 46 страни по света, включително държави-членки на ЕС, са използвали инвазивен шпионски софтуер, за да шпионират журналисти, защитници на правата на човека, политически опоненти и дисиденти.

Подобно изключение „… рискува да легализира рутинното разполагане на шпионски софтуер и други репресивни мерки, включващи технологии за наблюдение срещу журналисти. Това се дължи на големия и неопределен обхват на защитата на „националната сигурност“, област от изключителна компетентност на държавите-членки. Вече беше показано как държавите-членки злоупотребяват с това понятие за национална сигурност, за да наложат масово наблюдение или други извънредни репресивни мерки, не само в борбата с тероризма, но и за социален и политически контрол. Следователно не е приемливо правото на ЕС да одобрява „излючение за национална сигурност“, за да оправдае използването на шпионски софтуер срещу журналисти. Това изключение противодейства на желания ефект за защита на журналистите.“

На сайта на Европейската федерация на журанлистите се казва следното:

Последният проект на компромис от 7 юни предвижда изключение за „национална сигурност“ от общата забрана за разполагане на шпионски софтуер срещу журналисти без гаранции за защита на източниците. Въвеждането от Франция на нов параграф, който гласи, че „[т]ози член не засяга отговорността на държавите-членки за опазване на националната сигурност“, всъщност заличава първоначално предоставената от ЕК защита.

Наистина е шокиращо, че държавите-членки на ЕС допълнително смекчават важни разпоредби относно защитата на журналистите на източниците и защитата от технологии за наблюдение, казва Мая Север, президент на EFJ.

Проектопозицията на Съвета допълнително заличава изчерпателния списък на престъпленията, определен от Комисията, за да го замени със списъка, установен в Рамковото решение за европейската заповед за арест, което значително разширява обхвата на основанията за разполагане.

EFJ заедно с организации за цифрови права, гражданско общество и свобода на медиите ще изпрати писмо до всички заинтересовани страни, участващи в текущите преговори относно използването на шпионски софтуер срещу журналисти и значението на защитата на източниците на журналистите.

Digital News Report 2023

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикуван е годишният доклад на Института Ройтерс за цифровите новини 2023.

Статията за България е от Стефан Антонов, бизнес журналист. Започва с констатацията, че България е член на ЕС повече от 15 години, но остава сред най-бедните и корумпирани страни в Съюза.

Посочва се, че повечето медии изпитват нужда да останат близо до властта. За двете големи частни телевизии се казва, че Nova се възползва от по-голямата редакционна независимост, станала възможна благодарение на чуждестранната собственост, докато BTV дава приоритет на поддържането на добри отношения с правителството, което е на власт.

До голяма степен медиите заемат проевропейски и прозападни позиции, се казва в доклада.

Българите изглежда не са склонни да плащат за онлайн новини. Социалните мрежи за директни съобщения като Viber и Telegram стават все по-популярни, отчасти защото улесняват избягването на законови ограничения или стандартите на общността на Facebook. Например, докато в България е незаконно публикуването на резултати от екзитпол в деня на изборите, съобщаването им чрез директни съобщения е разрешено. Но съществува загриженост относно ролята на социалните медии за разпространението на дезинформация в България.

Обединено кралство: служителят няма оправдано очакване за поверителност във връзка с публикациите си във фейсбук

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Обработване на лични данни на работното място – Становище 2/2017 на Работната група по личните данни по чл.29 (WP 249)

Операции по обработване по време на процедурата по набиране на персонал
Широкоразпространено е използването на социални медии от физическите лица, като относително често профилите на потребителите са публично достъпни в зависимост от настройките, избрани от титуляря на акаунта. В резултат на това работодателите може да бъдат на мнение, че проучването на социалните профили на потенциалните кандидати може да бъде обосновано по време на процедурата по набиране на персонал. Такъв може да бъде случаят и по отношение на друга публично достъпна информация относно потенциалния служител.
При все това работодателите не следва да приемат, че имат право да обработват тези данни за свои собствени цели само защото профилът на дадено лице в социална медия е публично достъпен. За това обработване се изисква правно основание, като например законен интерес. В този контекст работодателят следва — преди проверката на профил в социална медия — да вземе предвид дали профилът на кандидата в социалната медия е свързан със служебни или лични цели, тъй като това може да бъде важен показател за правната допустимост на проверката на данните. Освен това работодателите имат право да събират и обработват лични данни във връзка с кандидати за работа само до степента, в която събирането на тези данни е необходимо и уместно за изпълнението на работата, за която кандидатства лицето.

Данните, събрани по време на процедурата по набиране на персонал, като цяло следва да се заличат веднага след като стане ясно, че няма да бъде отправено предложение за работа или че то не е прието от съответното лице:. Освен това лицето трябва да бъде правилно информирано относно това обработване, преди да се пристъпи към процедурата по набиране на персонал.
Не съществува правно основание, съгласно което работодателят може да изисква потенциалните служители да приемат покана за приятелство от потенциалния работодател в социалните медии, нито по друг начин да предоставят достъп до съдържанието на своите профили.

Пример в Становище 2/2017:
По време на набирането на нов персонал даден работодател проверява профилите на кандидатите в различни социални медии и включва информация от тези медии (и всякаква друга информация, достъпна в интернет) в процеса на проучване.
Работодателят може да разполага с правно основание съгласно член 7, буква е) да преглежда публично достъпна информация относно кандидатите само ако прегледът на информация относно даден кандидат в социалните медии е необходим за самата работа, например, за да може да се оценят конкретни рискове във връзка с кандидатите за специфична задача, и само ако кандидатите са правилно информирани (например в текста на обявлението за работа).

И нов британски пример (въпреки че Обединеното кралство вече не е в ЕС) – съдът казва: служителят няма разумни (оправдани) очаквания за поверителност във връзка с публикациите си във Facebook.