Category Archives: закони и право

ЕС: Пакет мерки за защита на демокрацията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Демокрацията в ЕС е изправена пред сериозни предизвикателства — засилващ се екстремизъм, намеса в избори, разпространяване на манипулативна информация и заплахи срещу журналисти.

Гражданите следва да могат да правят избора си на гласоподаватели в публично пространство, в което свободно могат да бъдат изразявани различни гледни точки. Свободните медии, академичните среди и гражданското общество трябва да играят своята роля за стимулиране на открит дебат, без намеса, независимо дали тя е външна или вътрешна.

Ето защо през 2020 г. ЕС представи Плана за действие за европейската демокрация и за да допълни и задълбочи това действие, през декември 2023 г. Комисията представи пакета за защита на демокрацията. Той съдържа:

Документите

БиБиСи в числа

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Таксата на домакинство, което осигурява по-голямата част от финансирането на БиБиСи, ще се повиши до £169,50 ($213) от £159, считано от април 2024 г., съобщава британското Министерство на културата, медиите и спорта. Това е по-малко от очаквания ръст.

През 2022 правителството обяви, че лицензионната такса ще бъде напълно премахната през 2027 г., като следват две години на замразяване на таксата от £159 за гледане на телевизия на живо и достъп до услугите на iPlayer, преди леко да се покачи през следващите три години – което именно се наблюдава сега. Това ще бъде краят на сегашния модел на финансиране от лицензионни такси. “БиБиСи ще трябва да преговаря с правителството за изцяло нов модел на финансиране, когато окончателната сделка за финансиране на лицензионни такси изтече през 2027 г. – с опции за абонамент, частична приватизация или директно правителствено финансиране.”, писа Тhe Guardian. Медията вече се подготвя за края на лицензионната такса с предложения, включващи финансиране от общото данъчно облагане – въпреки че това може да подкопае неговата редакционна независимост. Признава се, че е трудно превръщането на обществената медия в платена абонаментна услуга, подобна на Netflix.

В БиБиСИ работят повече от 17 000 души, като обществената медия разполага с 5 244 журналисти, 186 наети със специалност връзки с обществеността и 433 водещи различни предавания, според информация, получена по Закона за достъп до информация  The Sunday Times.

 

ЕС: Проект на насоки за VLOP/VLOSE за защита на демократичния изборен процес

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикувано е съобщение за консултация с едномесечен срок – от 8 февруари до 7 март 2024 – за Насоки съгласно член 35 DSA, които  да представят на много големите онлайн платформи и търсачки най-добри практики и възможни мерки за смекчаване на системните рискове на техните платформи, които могат да застрашат демократичните изборни процеси. Към съобщението е приложен и проект за Насоки/DSA Election Guidelines.

Съгласно член 35 DSA Комисията заедно с координаторите на цифровите услуги на държавите може да издаде Насоки във връзка със специфични рискове,  да представи най-добрите практики и да препоръча възможни мерки за смекчаване на рисковете, в случая – в навечерието на изборите за ЕП.

Качествена журналистика: анотирано съдебно решение в Ню Йорк Таймс

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Ню Йорк Таймс е лидер в много отношения, включително в мултимедийния и трансмедийния разказ на събитията и в журналистиката на данните.

Един пример за техниките, които се използват. Съобщавайки за особено важни за избирателите (в изборната 2024 -та) съдебни решения, колегията не тръгва по двата известни пътя – да преразкаже решението или да публикува решението (за по-изкушените от правото читатели). Изданието предлага анотирано съдебно решение – техника, която заслужава отбелязване, доколкото съчетава достоверност и пълнота (самото решение, самият източник) с подпомагане на по-широк кръг читатели да направят изводи от това, което четат.

Няма посочено име на известен конституционалист, дори да е използвана помощ, анотацията е посочена като собствено на редакцията дело – “The New York Times annotated the ruling.”

AI и право

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Съдебната система, подобно на правната система като цяло, се счита за една от най-големите „индустрии за обработка на текст“. Езикът, документите и текстовете са суровината в правната сфера. 

Правната система претърпява голяма трансформация благодарение на възприемането на технологиите. AI също може да допринесе за организирането, търсенето и обобщаването на правни текстове.

В ЕС цифровизацията се въвежда за всички граждански, административни, трудови и наказателни производства. Когато текстовете са в електронен вид, данните могат да се използват по нови начини. AI, със способността си да разбира естествения език, позволява на основната работа на съдебната система напълно да преосмисли производствените процеси на анализиране, създаване и архивиране на текстове.

В някои провинции на Германия се препоръчва използването на AI с разбиране на естествен език (NLU) и други възможности, за да помогне за по-бързо решаване на делата. Съдиите са освободени от много повтарящи се задачи и могат да се съсредоточат върху сложните въпроси, а съдилищата съобщават, че предвиждат времето за обработка на делата да бъде намалено с над 50%.

В същото време има широк консенсус относно ограниченията за използването на AI в съдебната система. Например когато адвокати използват генеративен AI, това не трябва да води до разкриване на поверителна  клиентска информация. За да се демонстрира, че генеративният AI се използва по отговорен начин, е необходимо да се предложи възможност за проследяване на стъпките, които системата предприема при категоризиране, обобщаване и сравняване на документи.

Източник: Блог на IBM

DMA и потребителският избор

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

С iOS 17.4 Apple прави съществени промени, за да се съобрази с новите разпоредби на Регламента за цифровите пазари _(DMA) в ЕС. Сред тях е важна продуктова промяна: за първи път Apple ще позволи алтернативни браузъри да работят на iOS – изключително за потребителите в ЕС, пише The Verge.

Всъщност още от началото на App Store Apple разреши различни браузъри, но  много техни функции и разширения не работят. Това се променя с iOS 17.4 –  защото се изисква от новия Регламент за цифровите пазари (DMA) на ЕС, според който потребителите трябва да имат право да деинсталират предварително инсталирани приложения – включително уеб браузъри – които досега „ги насочват към продуктите и услугите на съответната компания“.

В ЕС е вероятно да видим тези преработени браузъри в App Store с iOS 17.4  през март 2024.  

UK: Да се защитят творците, чието творчество се използва от AI

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Да се защитават създателите на съдържание, чиято работа е взета без разрешение от технологични компании за изграждане на продукти с изкуствен интелект, които генерират „огромни финансови приходи“, се казва в доклад на парламентарна комисия в Обединеното кралство.

Правната рамка в Обединеното кралство не успява да наложи основните принципи на авторското право към изкуствения интелект, казва комисията по комуникации и цифрови технологии. 

Създателите на съдържание твърдят, че техният продукт се използва незаконно за обучение на големи езикови модели (LLM). Комисията препоръчва правителството да реши дали законът за авторското право предоставя достатъчна защита на притежателите на авторски права. Ако смята, че има правна несигурност по въпроса, трябва да предвиди актуализиране на законодателството.

Докладът

Демонстрация на робот в парламента:

КЗК обявява приоритетите на дейността си за 2024

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

С Решение № 79/25.01.2024 г. Комисия за защита на конкуренцията прие годишни приоритети при образуване на производства по антитръст, нелоялна конкуренция и нелоялни търговски практики.

Между приоритетните сектори е секторът на цифровата икономика, за който се казва следното:

  1. Цифрова икономика и електронна търговия
    Цифровите услуги като цяло и онлайн платформите в частност играят все по-
    важна роля в икономиката, и по-специално на вътрешния пазар, като предоставят на
    предприятията възможност да достигат до ползвателите в целия Съюз, улесняват
    трансграничната търговия и откриват изцяло нови бизнес възможности за голям брой
    предприятия, в полза на потребителите. Целта на Регламента за цифровите пазари, който
    започна да се прилага от 2 май 2023 г., е да допринесе за правилното функциониране на
    вътрешния пазар, като се установят правила, които да гарантират достъпността и
    справедливостта на пазарите в цифровия сектор като цяло и за бизнес ползвателите и
    крайните ползватели на основни платформени услуги, предоставяни по-специално от
    контролиращи достъпа предприятия.
    Вследствие на новата законодателна рамка на Съюза и предвид непрекъснатото
    развитие на цифровите пазари, през 2024 г. се очакват множество промени на пазарите
    на цифрови посреднически, съобщителни, рекламни и други услуги. През тази година
    изтичат повечето срокове, в които компаниите ще трябва да приведат своята дейност и
    продукти в съответствие с Регламента за цифровите услуги и Регламента за цифровите
    пазари. С оглед на това за КЗК е важно да наблюдава развитието на сектора, както и да
    бъде част от тази реформа.
    Успоредно с Регламента за цифровите пазари, разпоредбите на чл. 101 и чл. 102
    от ДФЕС запазват своето приложение по отношение на поведението на контролиращите
    достъпа предприятия, които оказват значително въздействие върху вътрешния пазар. Ето защо наблюдението на този сектор ще даде възможност за насърчаване на ефективна конкуренция, както и за предотвратяване или санкциониране на нови форми на забранени споразумения или злоупотреби с господстващо положение, за да се гарантира, че всички предприятия, работещи в него, имат по-добри шансове да се конкурират.
    Примери за такова поведение са използването на лични данни и алгоритми за улесняване на антитръстовите нарушения. Освен това през настоящата година се очаква „отварянето“ на определени пазари и услуги за нови участници и нови услуги да спомогне за още повече иновации и по-големи ползи за потребителите в една далеч по-динамична и конкурентна цифрова среда, но също така и възможност за наблюдение на нови и не толкова добре познати форми на антиконкурентно поведение, които целят да отстранят конкуренти от пазара.

Юнайтед Груп България/Булсатком: очакваното решение на КЗК

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В края на 2023 г. Комисията за защита на конкуренцията съобщава, че с Решение № 1356/21.12.2023 г. започва задълбочено проучване относно намерението на „Юнайтед Груп България“ ЕООД да придобие пряк едноличен контрол върху „Вива Корпорейт България“ ЕООД и непряк едноличен контрол върху „Булсатком“ ЕООД и неговите дъщерни дружества.

Въз основа на представената в рамките на ускореното проучване информация и доказателства по преписка КЗК/1090/2023 г., Комисията установява, че сделката води до хоризонтално припокриване на пазарите на дребно на разпространение на ТВ програми и на предоставяне на фиксиран достъп до интернет. Предвид обстоятелството, че придобиващата контрол група, чрез „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД, продава на едро права за разпространение на телевизионни програми, който се явява горестоящ пазар на разположения надолу по веригата пазар на разпространение на ТВ програми на дребно, сделката поражда и вертикални ефекти.

КЗК счита за необходимо да бъде извършено задълбочено проучване, което ще й позволи да направи своите крайни заключения относно ефекта на сделката върху конкуренцията на засегнатите съответни пазари. Пълният текст на решението е достъпен в публичния електронен регистър на КЗК на интернет адрес: https://reg.cpc.bg.

На 31 януари 2024 Медиапул съобщава, че Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) се очаква да обяви поредно спорно решение, което ще пренареди сериозно телекомуникационният сектор в България: Както научи Mediapool, комисията възнамерява да одобри сделката на собственика на “Виваком” United Group по придобиване на едноличен контрол върху дружеството на бизнесмена Спас Русев “Вива Корпорейт България”, притежаващо най-големия сателитен оператор у нас “Булсатком”.

Същото твърдение в Капитал: КЗК не вижда проблем “Виваком” да купи “Булсатком”

Съобщението предизвика реакции, включително от политически фигури.

КЗК и Юнайтед окачествиха това като недопустим натиск и намеса. КЗК изтъква в защита и 44- годишния юридически стаж на председателката.

Решението, за което Медиапул пише, все още не е оповестено на сайта на КЗК.

Каримански срещу Асен Василев: прекрачени границите на свободата на мнение

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Ето и последното от тройката решения на СГС с докладчик съдия Стилияна Григорова, произнесени на 11 януари 2024 г. (наред с решението по Лев Инс срещу Медиапул в полза на Медиапул и Евролаб 2011 срещу Кирил Петков).

Асен Василев, заместник министър-председател, отговарящ за еврофондовете и министър на финансите, гостувал в обзорно-политическото предаване „Седмицата“ на „Дарик Радио“ . Към тази
дата Каримански бил председател на парламентарната комисия по бюджет и финанси от Има такъв народ и кандидат за управител на БНБ. При участието си в предаването Василев заявил, че този кандидат „е сложил подписа си под документ, с който един милион (лева) на вложител на банката, на която той е бил изпълнителен директор, са били откраднати“.

Нанесените  неимуществени вреди Каримански оценява на 26 000 лева.

Василев оспорва иска. Защитата:

Изявлението не съдържало твърдение за осъществено престъпление, а мнение въз основа на предходни публикации и препредаване на информация за интервюта по темата. В частта, в която ответникът заявил, че документът е подписан от Каримански, изявлението отговаряло на истината. Съмненията относно качествата на ищеца като кандидат за управител на БНБ имали оценъчен характер.

Далеч преди процесното интервю били публикувани критични журналистически материали, внушаващи съмнения за измамна схема.

Съдът:

Освен личното си мнение, че Каримански не притежава онези нравствени качества, изискуеми съгласно чл. 11, ал. 3 от ЗБНБ, Василев е допуснал с изказването си внушение у широката общественост за съпричастност на ищеца към схема по увреждане на представлявана от него банка.

Според съда, на фона на отрицателното си мнение, на каквото безспорно всеки има право, В. е изразил твърдение, което прекрачва границите на свободата на мнение.

Макар базирано на журналистически източници, изказването изхожда от авторитетна публична
личност, което му придава допълнителна тежест и значителност в общественото съзнание. Повтарянето на получената от публикувани журналистически материали информация насажда допълнителен негативизъм към личността на кандидат за управител на БНБ. Коментарите на Василев относно репутацията на Каримански поставят ищеца в неблагоприятна светлина: като съучастник в престъпление, за което не само липсва влязла в сила присъда, но и повдигнато обвинение. Дори и подписът под споразумението действително да е положен от Каримански, внушението, че това е достатъчно, за да го направи съпричастен към престъпление „кражба“ е твърде тежко за авторитета и личното достойнство на ищеца.

Осъжда Асен Василев да заплати сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от изявление на ответника  в предаването „Седмицата“ по „Дарик
Радио“, съдържаща клеветническо твърдение. Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС.

ето

Решение СГС om  11 януари  2024, подлежи на обжалване