Category Archives: закони и право

В очакване на 2023 Special 301

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Служебният кабинет на днешното си заседание е одобрил ЗИД НК. Според прессъобщението, това е отговор на искането в Специалния доклад 301 от 2022 година:

Създаването на условия за онлайн пиратство става престъпление

Създаването на условия за онлайн пиратство да стане престъпление, предлага Министерският съвет. На заседанието си днес МС одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (НК). С него се цели наказателно преследване на лицата, създаващи условия за онлайн пиратство – чрез изграждането и поддържането на сайтове за торент тракери, уебплатформи, чат групи в приложения за онлайн размяна на пиратско съдържание и др. дейности. Не се предвижда наказателно преследване на отделните потребители на пиратски произведения.

Законопроектът отговаря на отправените към държавата критики по Раздел „Специален 301“ от Търговския закон на САЩ във връзка със защитата на интелектуалната собственост, най-вече в областта на онлайн пиратството.

Създава се нов престъпен състав в чл.172а, ал. 2 от НК, който включва: изграждането или поддържането на информационна система или предлагането на услуга на информационното общество. Всяко от тези деяния трябва да е със специална цел – извършване на престъпно посегателство спрямо чужд обект на авторско или сродно на него право. Предлаганото наказание е от 1 до 6 г. лишаване от свобода и глоба до 10 000 лева.

Законопроектът цели още да се преодолеят затрудненията при разследването и разкриването на престъпни посегателства спрямо множество защитени обекти на авторско или сродно на него право заради необходимостта от индивидуализиране на всеки обект или материален носител поотделно, преди внасянето на обвинителен акт. Предлагат се два алтернативни количествени критерия, при които престъплението ще се счита за довършено и ще е възможно внасянето на обвинение в съда – парична равностойност (на един или повече от обектите, която да надхвърля десет хиляди лева) или брой засегнати обекти (надхвърлящи петдесет броя). Редакцията на чл. 172а, ал. 2 (става чл. 172а, ал.З) заменя досегашната постановка за „големи размери“.

Променя се и режимът на отнемане на предмета на престъплението – той ще се отнема в полза на държавата само ако принадлежи на извършителя. В момента предметът на престъплението се конфискува независимо от това чия собственост е, което може да засегне трети добросъвестни лица.

Със заключителни разпоредби се предлагат допълнения в НПК и в Закона за специалните разузнавателни средства, които позволяват използване на СРС при престъпления срещу интелектуалната собственост по чл. 172а и чл. 172 б. НК.

Съпътстващи изменения в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) разширяват предметната компетентност на следователите от Национална следствена служба.

Самите законопроекти ще се появят на сайта на НС – и ще препратя към тях.

Евронюз България се освобождава от Харизанов

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес медиите цитират съобщения от Евронюз България и от досегашния им прокурист Георги Харизанов във фейсбук – общото е във факта, че Харизанов напуска телевизията. Няма как да знаем дали Харизанов е подал молба за напускане, както твърди той, и по какъв нов професионален път е решил да тръгне, както твърди телевизията. Склонна съм да се присъединя към тезата на Сега, изведена в заглавие, според която телевизията се освобождава от Харизанов.

Преди две години писах Eвронюз легитимира ТВ Европа на Добрин Иванов.

Бивол зададе пет въпроса към Евронюз за селекцията на български партньор за бранда Евронюз България, включително за ролята на Харизанов, а също публикува информация за връзка към собственика Добрин Иванов в материалите по Магнитски. Не съм срещала коментар в отговор.

Случвало се е да гледам новини на Евронюз България със следи от Добрин Иванов, например отразяват се позиции на АИКБ (с изпълнителен директор Добрин Иванов). Интересно е дали ще се измени редакционната линия без Харизанов номинално да е там. И къде ще се позиционира Харизанов.

От декември 2022 година Иван Иванов е изпълнителен директор на Евронюз България, се казва в съобщенията, но още не е изяснено кой е Иван Иванов и с какво се отличава.

Пентагонлийкс

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Снимки на хартиени копия на секретни документи на военното разузнаване на САЩ са се появили онлайн в няколко руски канала в приложението за съобщения Телеграм.

Има документи с гриф “строго секретно”. Засягат войната в Украйна. Според Свободна Европа в един от документите се твърди, че България е изразила готовност да дари на Украйна изтребителите си МиГ-29, което “би оставило България без изтребители, които да охраняват въздушното пространство, докато не бъдат доставени произведените в САЩ F-16, което ще стане поне след година”. От българското Министерство на отбраната (МО) са отрекли да са провеждани разговори за безвъзмездно предоставяне на български изтребители МиГ-29 на Украйна.

Според Washington Post темите далеч надхвърлят Украйна. Изключително чувствителните документи били споделени “от млад харизматичен човек с група познати, търсещи компания на сървър на Discord, според членове на групата. Човекът, който някои наричат “OG”, казва, че е прекарал часове в транскрибиране на класифицирани документи от работата си във “военна база”, за да ги сподели с групата, каза член на групата Discord пред The Washington Post.” Твърди се, че “все още има още много документи, за които все още не е съобщено, с още разкрития”.

“Фактът, че изтичането на информация изглежда не е злонамерен чуждестранен акт, а акт на човек, който просто иска да я сподели с приятелите си за забавление, сочи към по-фундаментален проблем с класифицираното събиране на разузнавателна информация на нацията: Съединените щати просто събират твърде много информация и я споделят с твърде много хора,  за да остане всичко това в тайна“, заключава изданието.

БНР публикува информация от кореспондента си в Москва, че според Кремъл “изтичането на секретните документи на Пентагона може да е целенасочена фалшификация, чиято цел е да заблуди Москва. Съединените щати са страна в конфликта и водят хибридна война срещу Русия.”

Съд на ЕС: Прякото излъчване чрез видеоконферентна връзка на учебните занятия попада в обхвата на GDPR

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решение на Съда на ЕС по дело C‑34/21, с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Verwaltungsgericht Wiesbaden (Административен съд Висбаден, Германия) в рамките на производство по дело Hauptpersonalrat der Lehrerinnen und Lehrer beim Hessischen Kultusministerium срещу Minister des Hessischen Kultusministeriums. Председател на първи състав е Ал. Арабаджиев.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 88, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 (GDPR).

Запитването е отправено в рамките на спор между Hauptpersonalrat der Lehrerinnen und Lehrer beim Hessischen Kultusministerium (Главен комитет на учителския състав към Министерството на образованието и културата на провинция Хесен, Германия) и Minister des Hessischen Kultusministeriums (министър на образованието и културата на провинция Хесен, Германия) по повод на законосъобразността на система за пряко излъчване на учебни занятия чрез видеоконферентна връзка, която е въведена в училищата в провинция Хесен (Германия), без да се предвижда предварителното съгласие на съответните преподаватели.

Член 88, който се отнася до „[о]бработване в контекста на трудово или служебно правоотношение“ и гласи:

„1.      Държавите членки могат със закон или с колективни споразумения да предвидят по-конкретни правила, за да гарантират защитата на правата и свободите по отношение на обработването на личните данни на наетите лица по трудово [и]ли служебно правоотношение, по-специално за целите на набирането на персонал, изпълнението на трудовия договор, включително изпълнението на задълженията, установени със закон или с колективни споразумения, управлението, планирането и организацията на работата, равенството и многообразието на работното място, здравословните и безопасни условия на труд, защитата на имуществото на работодателя или на клиента, както и за целите на упражняване и ползване на индивидуална или колективна основа на правата и облагите от заетостта, а също и за целите на прекратяване на трудовото или служебното правоотношение.

2.      Тези правила включват подходящи и конкретни мерки за защита на човешкото достойнство, законните интереси и основните права на субекта на данните, по-специално по отношение на прозрачността на обработването, предаването на лични данни в рамките на група предприятия или група дружества, участващи в съвместна стопанска дейност и системите за наблюдение на работното място.

3.      Всяка държава членка уведомява [Европейската комисия] за тези разпоредби в своето право, които приема съгласно параграф 1 до 25 май 2018 г., и я уведомява незабавно за всяко последващо, свързано с тях изменение“.

Преюдициалните въпроси:

„1)      Трябва ли член 88, параграф 1 от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че за да представлява по-конкретно правило за гарантиране на защитата на правата и свободите по отношение на обработването на личните данни на наетите лица по трудово или служебно правоотношение, по смисъла на член 88, параграф 1 от [ОРЗД], дадена правна разпоредба трябва да отговаря на изискванията, предвидени в член 88, параграф 2 от [ОРЗД] за тези правила?

2)      Може ли национална правна норма, дори когато очевидно не отговаря на изискванията по член 88, параграф 2 от [ОРЗД], все пак да продължи да бъде приложима?“.

Съдът:

1)      Член 88 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните)

трябва да се тълкува в смисъл, че

национална правна уредба не може да представлява „по-конкретно правило“ по смисъла на параграф 1 от този член, в случай че не отговоря на условията, поставени в параграф 2 от посочения член.

2)      Член 88, параграфи 1 и 2 от Регламент 2016/679

трябва да се тълкува в смисъл, че:

национални разпоредби, приети, за да се гарантира защитата на правата и свободите на наетите лица по отношение на обработването на техните лични данни в контекста на трудово или служебно правоотношение, трябва да се оставят без приложение, когато тези разпоредби не зачитат условията и пределите, предвидени в посочения член 88, параграфи 1 и 2, освен ако въпросните разпоредби представляват правно основание, посочено в член 6, параграф 3 от Регламента, което отговаря на предвидените в него изисквания.

Съд на ЕС, Заключение на ГА: Правото на ЕС не изключва национална правна уредба, която допуска скрининг на директни чужди инвестиции с произход от трети държави

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно заключението на Генералния адвокат по дело 106/ 22 по преюдициално запитване на Градски съд – Будапеща.

Подобна национална правна уредба попада в обхвата на Регламента за скрининг на преки чуждестранни инвестиции и поради това трябва да гарантира, че индивидуалните скринингови решения са обосновани и съответстват на изискванията за пропорционалност, както се изисква от разпоредбите на Договора относно свободното движение на капитали и свободата на установяване.

Това заключение на Генералния адвокат е добре дошло, тъкмо ще напомни и на държавата България за този регламент, а също и по-конкретно за Насоки за държавите членки във връзка с преките чуждестранни инвестиции от Русия и Беларус с оглед на военната агресия срещу Украйна и ограничителните мерки, предвидени в приетите наскоро регламенти на Съвета относно санкциите

През 2021 г. унгарският министър на иновациите и технологиите блокира придобиването на унгарско дружество от друго унгарско дружество. Първото дружество е собственик на кариера за добив на пясък, глина и чакъл. В решението си министърът посочва, че би било в противоречие с унгарските национални интереси, включващи сигурността на доставката на тези суровини, да се позволи на дружество, чийто непряк собственик е дружество от трета държава (Бермуда) да придобие контрола върху такова „стратегическо“ дружество.
За да се произнесе относно валидността на решението на министъра да предотврати придобиването Fővárosi Törvényszék (Градски съд Будапеща, Унгария) по същество задава въпроса дали правото на Съюза позволява на Унгария да въведе правна уредба, която ограничава преките чуждестранни инвестиции в установени в Съюза дружества, ако такива инвестиции са направени чрез друго установено в Съюза дружество.

Генерален адвокат Tamara Ćapeta: Позволява.

Преките чуждестранни инвестиции с произход от трети държави попадат в обхвата на Регламента за скрининг на ПЧИ (Регламент (ЕС) 2019/452 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2019 година за създаване на рамка за скрининг на преки чуждестранни инвестиции в Съюза (ОВ L 79I, 2019 г., стр. 1).)

Този регламент обхваща инвестиции от всякакъв вид, чрез които инвеститорът от трета държава придобива ефективно участие в или контрол върху дружество от Съюза. Това включва и инвестиция, чрез която инвеститор от трета държава непряко придобива контрол върху дружество от Съюза чрез придобиване на дружество от Съюза от страна на друго дружество от Съюза, което е собственост на това дружество от трета държава.

Такава инвестиция попада в обхвата на член 207 ДФЕС и така в обхвата на изключителната компетентност на Съюза в областта на общата търговска политика. Ето защо Регламентът за скрининг на ПЧИ, който дава възможност на държавите членки да приемат механизми за скрининг, следва да се разглежда като „делегиращ“ обратно компетентност на държавите членки в област, в която те са овластили Съюза с влизането в сила на Договора от Лисабон


Осигуряването на доставките на някои суровини може в условията на криза да оправдае ограничаването на пряка чужда инвестиция по съображения, свързани с обществения ред (или обществената сигурност).

10 април 1710: влиза в сила първият закон за авторското право

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

https://platform.twitter.com/widgets.js

Становище на Комисията за журналистическа етика по повод отразяване в медиите на издевателства върху хора

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В България има нов случай на издевателство върху човек, отразен в социалните мрежи.

Спецификата на случая го прави още по-тежък:

а) засегнатото лице е с ментални проблеми,

б) извършителите Чеченеца, Тошо Куката и Емили Тротинетката се оказват известни автори на цифрово съдържание и с последователи онлайн, включително деца и младежи;

в) записът е направен на обществено място, в мол, пред очите на много хора и никой от тях не е извикал органи на реда.

Има реакции на много медии и СЕМ.

Комисията за журналистическа етика също изрази отношението си:

Призоваваме журналистите и авторите на цифрово съдържание да спазват етичните стандарти, според които личното достойнство и неприкосновеността на личния живот са висша ценност, а децата и хората в неравностойно положение са с висок праг на защита.

Има задържани.

Видимост и присъствие на европейските аудиовизуални произведения онлайн и на съдържанието от обществен интерес: доклад IRIS 2022-2 на Европейската аудиовизуална обсерватория

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Вчера Европейската аудиовизуална обсерватория публикува нов доклад – Как ЕС осигурява известност на европейските филми и сериали онлайн и услугите от общ интерес?

Това е задача, по-точно две задачи, поставени от правото на ЕС. Определено аудиовизуално съдържание трябва да е налично, да се намира лесно, да е достъпно, държавите да вземат мерки това съдържание да е специално видимо за гражданите.

Защо? Целите на аудиовизуалната политика на Европейския съюз в цифровата епоха включват:

да се улесни предлагането на широко и многообразно от културна и езикова гледна точка съдържание с високо качество;

да се осигури лесен, навременен, трансграничен и законен достъп до съдържанието, пълно трансгранично разпространение на европейските аудио-визуални произведения и видимост на европейските аудиовизуални произведения на всечки платформи; видимост и присъствие на европейските произведения на всички платформи за разпространение;

да се осигурят равни условия за конкурентоспособността на доставчиците на аудио-визуални медийни услуги в рамките на единния пазар.

Видимостта на съдържанието е предмет на регулация и насърчаване в следните два случая:

а) при европейските аудиовизуални произведения. Понятието видимост на европейските произведения беше въведено с втората ревизия на медийната директива през 2007 г., у нас – със съответната ревизия на ЗРТ през 2020 г. Третата ревизия на директивата през 2018 г. разшири изискванията и към нелинейните услуги (член 13 ал.1), а съображение 35 дава и идеи за мерките, с които може да се постигне такава видимост.

б) при съдържанието, представляващо обществен интерес. Изискването на виидмост на съдържанието от обществен интерес е по-ново, от третата ревизия (чл.7а), за тази разпоредба настояваше Европейският съюз за радио и телевизия EBU и обществените медии в ЕС. И наистина, за тези, които гледат обществена телевизия по традиционен начин, няма проблем. Проблемът е какво става с това съдържание онлайн. Операторите на платформи имат ясен стимул да привличат хората към съдържание, което им носи повече приходи – и качествено съдържание, чрез което обществените медии изпълняват мисията си, остава незабележимо и недостъпно. По този начин, макар на думи да са лишени от редакторска отговорност, платформите влияят върху изборите на хората, като определят кое съдържание е видимо и достъпно за тях. Освен че видимостта е важна за демокрацията, тя има връзка и с противодействието на дезинформацията – защото никак не е маловажно дали платформите ми предлагат конспиративни теории или качествено съдържание.

За това става дума в новоизлезлия доклад.

Има и кратки обзори на мерките в девет държави, между които и България.

OCSE: Предсрочните парламентарните избори на 2 април, предварителни заключения

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикувани са изводите на мисията на OCSE за парламентарните избори април 2023.

В частта за медиите:

“$”Дългогодишни опасения, подлагащи на изпитание медийната среда, включват недостатъчна прозрачност относно собствеността на медиите и разпределението на държавното рекламиране, медийна концентрация и липса на предпазни мерки за защита на медиите от политическа намеса.

Въпреки че не се наказва с лишаване от свобода, клеветата все още се счита за престъпление, което би могло да породи притеснения предвид международните стандарти. На 8 март, различни медии докладваха, че частна онлайн медия е съдена за 1 млн лева от застрахователна компания във връзка с искове за клевета. Национални и международни асоциации на журналисти определиха това като правен тормоз срещу отразяване на критично медийно съдържание, с възможен негативен ефект върху журналистическото разследване по въпроси от обществен интерес. Обвинения срещу медии, водещи до непропорционални глоби, създават обстановка на страх и отслабват медийната свобода. [..]


Обществените медии „Българска национална телевизия“ (БНТ) и „Българско национално радио“ (БНР) са сред доставчиците на новини, получаващи най-високо доверие. Техният механизъм за финансиране, основаващ се на остарели критерии, като например брой часове на излъчване, излагат размера на финансиране на несигурност и свобода на действие от страна на парламента, което, според няколко от събеседниците на МНИ на СДИПЧ, не гарантира достатъчно средства за правилното изпълняване на обществения дълг, нито за предотвратяването на правителствено и политическо влияние. […]

БНТ и БНР не излъчваха никакви дейности по предизборните кампании в новинарските си бюлетини, които се фокусираха предимно върху членове на правителството и президента в тяхното служебно качество. Редовните информационни програми и предавания на БНТ и БНР попаднаха под същите строги правила, установени от споразуменията с партиите, които намалиха редакционната им независимост. Въпреки ясното им отбелязване като платено съдържание, БНТ и БНР включваха интервюта и репортажи за предизборната кампания, ангажирайки
журналистите с подготовка на материали за кампаниите на политическите партии, което е унизително за журналистическата професия и се отхвърля от международните професионални норми. […]


През юни 2022 г., Съветът за електронни медии (СЕМ) не успя да назначи нов генерален директор на БНТ; поради съдебно обжалване, процедурата за ново назначение остава незавършена. По време на предизборната кампания, СЕМ наблюдаваше 27 радио- и телевизионни оператори и изпрати 16 сигнала за възможни нарушения до ЦИК, предимно свързани с неподходящо публикуване на проучвания на общественото мнение, непълна информация за платени реклами,
и уронващи изказвания на кандидати. ЦИК установи нарушения от страна на кандидати в 5 случая. Нарушения от страна на медиите не бяха установени.”

Рецидив: Партиен лидер гони журналист от БНТ от публично събитие

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Председателят на ПП “Възраждане” отново си позволява да ограничава достъпа на медии до публични събития. Тоди път по отношение на журналистка от БНТ.

Нейната позиция:

На 31.03.2023, в качеството си на журналист от БНТ, бях помолена да напусна закриването на кампанията на ПП „Възраждане” от г-н Костадин Костадинов. Присъствах на него, защото на всички избори от юли 2021 насам правя кратък обзор на предизборните кампании на партиите, като за целта присъствам на едно тяхно събитие в рамките на месец.

Тъй като в петък имах снимки за друг репортаж, не успях да отида за самото начало на събитието в 18:00. Пристигнах за частта с въпросите. Влязох в стаята около 18:40, а по това време г-н Костадинов тъкмо приключваше встъпителното си слово.

Престоят ми в залата не бе повече от десет минути, в което време дори не си бях извадила камерата, за да започна да снимам. Не бях казала нито дума, когато г-н Костадинов се обърна към мен с въпроса „Защо тук присъстват лица, които не са поканени? Не сте ли вие лицето Стратиева?”. Отговорих, че действително това съм аз и присъствам на събитието в качеството си на журналист от Българска национална телевизия. БНТ, като изпълнявам професионалните си задължения да отразя закриването на кампанията на „Възраждане“. Г-н Костадинов заяви, че няма значение къде работя, защото според него аз не съм журналист. Помоли ме да напусна и заяви, че не съм добре дошла на събитията на „Възраждане”. Отвърнах му, че дори и да не ме признава за журналист, събитието е публично оповестено и отворено за граждани, но последва същия отговор и нова подкана да напусна залата.

Аз продължих да стоя и да настоявам, че съм там по работа. Това разгневи част от симптатизантите му. Един от тях стана, посочи ме и изкрещя “Вън Доносническа България”, останалите започнаха да ме освиркват, а тези, които бяха най-близко до мен започнаха да се обръщат към мен с различни епитети, закани и квалификации като: “нахалница”, “нищожество”, “боклук мръсен”, “вън боклук” “вън мърша”, “Как не те е срам да си толкова нагла?”, “Махай се”, “Как се гледаш в огледалото бе нищожество?” и други.

В един момент, един по-едър мъж стана от мястото си, приближи се сочейки вратата и каза “Айде мойто момиче, след като не искаш да излезеш по лесния начин, ще те изкараме от тука по трудния”, размахвайки ръка и показвайки жест за шамар. Искам да уточня, че въпреки тези непристойни по мое мнение квалификации и закани, физическа агресия не е имало.

Не искам по никакъв начин да слагам под общ знаменател симпатизантите на ПП „Възраждане“. Всъщност, няколко души, присъствали на събитието, се свързаха впоследствие с мен и написаха, че им е станало изключително неприятно от отношението на част от присъстващите и начина, по който съм била изгонена от г-н Костадинов. Негови симпатизанти. Убедена съм, че и други хора гласували за „Възраждане“ смятат, че това не е начинът за решаване на проблеми, така че моля и призовавам да не насаждаме омраза към симпатизантите на някоя политическа партия на база няколко агресивни лумпена. Надявам се, че част от тези симпатизанти са изразили тези свои виждания и лично към г-н Костадинов, за да може той да разбере, че такива прояви са неправилни и грозни.

Към този момент реших, че трябва да си тръгна, тъй като тълпата започна да скандира “до-виж-да-не” и “вън боклука”, та нямаше особен смисъл да седя повече.

След няколко часа, написах съобщение на г-н Костадинов, за да разбера защо ме е изгонил. Той ми се обади и разговаряхме общо около един час. Попитах го какво погрешно съм направила на събитието, което го е провокирало да ме изгони, а той отвърна, че не съм направила нищо конкретно, но неговият „морал и хигиена“ изискват да не допуска недостойни хора и лъжци на събитията си.

Още веднъж ме обвини в лъжа, като заяви, че си измислям за това, че правя репортаж за БНТ и че ще се обади на началниците ми за да провери дали казвам истината за това. Когато получи потвърждение от БНТ, отново ме потърси за да ми се извини, но само за това конкретно твърдение. Обеща и че това няма да бъде единичен случай и че аз винаги ще бъда гонена от всяко събитие на “Възраждане”.

ПРЕДИСТОРИЯ

Причината за отношението на г-н Костадинов към мен, доколкото съм наясно, се дължи на стар спор около законопроекта на партията му за класифицирането на всички, които получават над 1000 долара от чуждестранни организации, като „чуждестранни агенти“. През ноември 2022 г. публикувах статус във Facebook, в който изложих тезата, че самият г-н Костадинов би трябвало да покрива тези критерии, защото получава пари от реклами в ютюб канала си, а YouTube е собственост на американската корпорация Alphabet. След разговорът ми с него, юристите, с които се консултирах препотвърдиха изразената в моята публикация теза. Наясно съм обаче, че монетата има две страни и не може да се разчита само на едно мнение, тъй като определени юристи може да не харесват г-н Костадинов в лично качество и могат да тълкуват нещата повратно. След като се чух и с такива, които подкрепиха неговата теза, счетох за редно да напиша уточнение към публикацията си, в което допълвам, че има различни мнения по казуса, добавяйки аргументите на Костадинов и други юристи.

Това е случаят, който г-н Костадинов визира. Според него, този уточняващ коментар с неговата теза и тази на юристите, които я потвърдиха е бил недостатъчен и е трябвало да бъде под формата на изцяло нова публикация, за да може да получи същата гласност. Нещо, с което впрочем, аз съм съгласна. В действителност, от дистанцията на времето считам, че най-правилното нещо в ситуацията бе да напиша уточненията към спора като допълнителна публикация. Аз държа на това, че нямам проблем с това да преоценявам действията си и да признавам грешките си и поднасям своите искрени извинения към г-н Костадинов, ако по някакъв начин съм реагирала неправомерно и не съм представила неговата теза в цялост.

Г-н Костадинов, обръщам се лично към Вас. За мен тази ситуация беше един технически спор, в който двама души говорят един на друг, но не се чуват – вие твърдите едно, а аз друго. Принципната ми позиция е, че по никакъв начин тя не бива и не може да става причина за изгонването на журналист, който е изпратен да изпълнява служебните си задължения. Един по-добър вариант би бил, ако имате някакви обстуркиции към мен или работата ми, да ги изговорите лично с мен след края на събитието. Вече представлявате партия с близо 15% електорална подкрепа и действията ви имат отражение върху огромна част от българското общество. Оттук насетне ще ви се налага да се срещате с всякакви журналисти. Вие имате пълното право да им опонирате, да отвръщате със същия тон, но да ги гоните от събитията, които те са там да отразяват в професионално качество е просто нередно.

Надявам се да преосмислите позицията си относно моето изгонване, защото въпреки факта, че се почувствах изключително унизена в лично качество на фона на подканите да напусна и обидните епитети и подсвиркания от симпатизнатите, считам, че потърпевша в случая не съм аз, а медийната ни среда.

Благодаря безкрайно много на колегите ми от БНТ за подкрепата, която ми оказаха.

На последно място. Забелязвам вълна от подкрепа от доста хора, които се изявяват като мои първи защитници, макар че само преди месец бяха готови да ме разстрелят публично заради поста ми за Евгени Дайнов. Колеги, благодаря ви много за за тази подкрепа. Надявам се тя да е искрена да трае повече от два дни, тъй като свободата на словото следва да бъде защитавана винаги, а не избирателно.

Позиция на АЕЖ

Свободна Европа припомня с видео предходни случаи.