Днес е Ден първи на нова програма на БиБиСи – ВВС News.
Тя беше обявена миналата година от Тим Дейви заедно с цяла цифрова стратегия за БиБиСи.
BBC World News прекратява излъчване.
Британските и международните зрители ще виждат различно съдържание по BBC News. Зрителите извън Обединеното кралство ще виждат реклами.
Mедийната програма за Югоизточна Европа на германската фондация “Конрад Аденауер” организира на 4 апрuл 2023 международна конференция.
В интервю за БНР директорът на медийната програма Хендрик Зитих коментира анализа на фондацията, озаглавен “Замъгляване на истината – дезинформация в Югоизточна Европа”, който ще бъде представен на конференцията.
От интервюто:
Какво ще кажете на онези, които биха Ви упрекнали, че това е опит за налагане на цензура?
Балансът е труден. Регулация трябва да има, но в никакъв случай държавна. Медиите трябва да могат сами да се регулират. Ще Ви дам пример с Германия: у нас действа медиен съвет, в който са представени всички медии. Това е доброволна организация на издатели и журналисти. В този съвет политическите партии и институции не са представени по никакъв начин.
Почти всички дезинформационни кампании вървят през социалните медии. Това означава, че реакцията срещу фалшивите новини също трябва да е там. Регулация в тази сфера е изключително трудно постижима, но необходима. От миналата година в ЕС имаме законодателния пакет за цифровите услуги, който предстои да бъде въведен във всички страни-членки. За съжаление, за България виждам проблем, защото нямам чувството, че се работи за регулиране на цифровото пространство. Мисля, че правителството и най-вече Съветът за електронни медии трябва да обърнат внимание на този въпрос.
Интервю на Медиапул на американски експерт, засягащо въпроси като финансирането на медиите и борбата с дезинформацията. Отбелязах го за четене като важно.
В заглавие е изнесена тезата “Пазарът не може да осигури оцеляването на независимите медии”. Така е.
В самото интервю се казва, че е добре да има и публично финансиране, но ако в държавата има корупция, публичното финансиране не е решение, а проблем. Така е.
Тогава? “Единственото, което казвам е, че би било добре независимите медии и журналисти в тази среда да намерят начин да увеличат финансирането си.”
По подобен начин се обсъжда дезинформацията в платформите.
Добре е да има противодействие. Така е.
Но има риск то да има “нокаутиращ ефект за свободата на изразяване”. Така е.
Тогава? “Вероятно има някаква роля, която държавата може да играе, но все още няма открит механизъм как да се подходи към този въпрос с нужното внимание и нюанси, без да се получи накрая нокаутиращ ефект върху правото на изразяване.”
Вероятно. Би било добре.
На 23 март 2023 г. Европейският съд за правата на човека се произнесе по делото Udovychenko v. Ukraine.
Фактите
Жалбоподателката става свидетел на пътен инцидент, при който млада жена, пешеходка, е тежко ранена. Два дни по-късно, при посещение на пострадалата в болницата, жалбоподателката коментира пред журналисти обстоятелствата около произшествието и заявява, че е видяла М.Б., член на местния съвет и син на бившия депутат Б., да излиза от колата след сблъсъка.
Б. и М.Б. успешно завеждат граждански иск срещу жалбоподателката, твърдейки, че изявлението й пред журналистите е невярно. На жалбоподателката е наредено да публикува опровержение, в което обявява изявлението си за „невярно и неточно“ и да плати на всеки ищец обезщетение от около 4320 евро за неимуществени вреди и около 304 евро за имуществени вреди. На жалбоподателката също така е наложена забрана да напуска страната, докато не изплати пълното обезщетение. След като изчерпва възможностите за защита в Украйна, тя се обръща към ЕСПЧ.
Съдът
Съдът прилага известния тест за пропорционалност: констатира намеса в правото на свободно изразяване, тя е имала правно основание във вътрешното право и е преследвала легитимната цел за защита на доброто име на Б. и М.Б. Съдът обаче приема, че намесата е била непропорционална на преследваната законна цел и следователно не е била необходима в едно демократично общество поради следните фактори:
При липса на твърдения за недобросъвестност от страна на жалбоподателката, да се изиска от нея да докаже истинността на изявлението си относно обстоятелствата на пътния инцидент, на който е била свидетел – изискване, което би било много трудно, ако не невъзможно за изпълнение – не е в съответствие с принципите, залегнали в практиката на Съда.
Когато е давала коментара си пред медиите, тя е била убедена в истинността на твърдението си и по този начин е действала добросъвестно и с убеждението, че е било в обществен интерес да разкрие обстоятелствата на произшествието, на което е била свидетел. Нейният коментар трябва да се разглежда по-скоро като изявление по въпрос от обществен интерес, отколкото като неоправдана атака срещу репутацията на ищците. Фактът, че официалното разследване не е потвърдило, че М.Б. е бил водачът на колата, няма отношение kъм правото на изразяване на Удовиченко.
Нарушение на чл. 10 ЕКПЧ.
Патриша Коен пише в New York Times , че министър-председателите на осем европейски страни – Украйна, Молдова и Полша, Чехия и Словакия, Литва, Латвия и Естония – но не и България – са подписали отворено писмо по повод дезинформацията и пропагандата в платформите. Първоначално обявените държави бяха шест, вече са осем, последна се е присъединила Полша.
Министър- председателите приканват големите платформи да предприемат по-агресивни стъпки „срещу дезинформацията, която подкопава мира и стабилността“.
„Технологичните платформи се превърнаха във виртуални бойни полета и враждебните чужди сили ги използват, за да разпространяват фалшиви разкази, които противоречат на докладите в базираните на факти новинарски издания“, се казва в писмото. „Платените реклами и изкуственото усилване на платформите на Meta, включително Facebook, често се използват за призоваване към социални вълнения, насилие по улиците и дестабилизиране на правителствата.“
Писмото се публикува по време на т.нар. среща на върха за демокрация във Вашингтон. Писмото е адресирано до CEOs на Big Tech.
Писмото:
Meta е публикувала изявление, в което се казва, че компанията вече „предприема значителни стъпки“ срещу дезинформация, свързана с войната в Украйна, включително премахване на подвеждаща информация, „която има вероятност да причини непосредствена вреда или насилие“ и използване на услуга за проверка на факти от трета страна за да се определи дали публикациите съдържат неверни твърдения, които след това получават по-ниска видимост.
Meta променя политиките си за съдържание, за да се справи с бързо развиващия се характер на публикациите за войната. Компанията отдавна забранява публикации, които могат да подбуждат към насилие. Но на 26 февруари, два дни след като Русия нахлу в Украйна, Meta информира своите модератори на съдържанието, че ще позволи призиви за смъртта на г-н Путин и „призиви за насилие срещу руснаци и руски войници в контекста на нахлуването в Украйна“.
Meta ограничи достъпа до RT и Sputnik, управляван от руското правителство сайт за новини и коментари, които разпространяват пропаганда и дезинформация. Русия незабавно отговори, като прекрати достъпа до Facebook в Руската федерация, твърдейки, че компанията дискриминира руските медии, и след това блокира Instagram. Meta въпреки това продължава ограниченията за руската държавна пропаганда.
New York Times съобщава, че на една от редовните срещи със служители е имало въпроси защо компанията е чакала война, за да предприеме тези мерки срещу прокремълската дезинформация, след като “дейността на руската държава е в центъра на неуспеха на компанията да защити президентските избори в САЩ през 2016 г.”
Зa сравнение, при вземането на решение за прилагането на регламента на ЕС за ограничаването на RT u Sputnik председателката на българския регулатор гласува “въздържала се”:
“Аз ще се въздържа обаче. Не бих нарекла „нормален акт на контрол“ спирането на телевизионен канал, дори, ако би бил той само един, защото ще се позова на житейски истини. Те са, че когато има война, когато има конфликт, а войната е еманация на конфликт, акутен конфликт, първа бива посечена истината и ако не е предоставена възможността за това да се огледат и двете страни поне в конфликта, или колкото са те, тогава зрителят бива лишен от изконното си и най-демократично право – да направи сам изводите за себе си, да формира лично мнение и да прецени каква е истината. Историческата истина. Другата, изпитана от мен, професионална и житейска максима е, че когато се затваря една врата, се отваря широко вратата за фейк новини, за фалшиви новини. Любимият хабитат на постистината е тъкмо този – тогава, когато има само един вход и само един източник. И това го зная от опит. Ако съвсем до скоро някой ми беше казал, че ще се наложи да съм фактор и гласът ми да има значение при гласуване на подобно решение, сигурно щях дълго да се смея. Мъчен е, да не кажа, мъчителен е подобен избор. Може би, защото сме в навечерието на Трети март. Наречете ме ретроградна, сантиментална, но аз мисля, че няма да се чувствам спокойна със собствената си съвест, защото поводите за празнуване са и поводи за pавносметка, съвестта ми не би била спокойна пред хилядите жертви – украински и руски, дали живота си за нашата свобода, което ще отбележим.”
Европейската комисия оповести законодателно предложение COM(2022)0457 за регламент за свободата на медиите през есента на 2022 г.
Съзаконодателите:
Париса Лилестранд, министър на културата на Швеция, очерта намеренията на Председателството на Съвета (2023 – 1) относно предложението за EMFA така:
“Фундаментален въпрос е, разбира се, каква компетентност има ЕС в областта на медиите. Това е въпрос, който винаги е важно да се обсъжда. Новинарските медии, особено пресата, досега по принцип са били регулирани на национално ниво, в много случаи чрез системи за саморегулиране. Същевременно има широк консенсус относно значението на продължаването на работата за укрепване на медийната свобода и плурализма, които са централни елементи на Хартата на основните права на Европейския съюз. “Фундаментален въпрос е, разбира се, каква компетентност има ЕС в областта на медиите. Това е въпрос, който винаги е важно да се обсъжда. Новинарските медии, особено пресата, досега по принцип са били регулирани на национално ниво, в много случаи чрез системи за саморегулиране. Същевременно има широк консенсус относно значението на продължаването на работата за укрепване на медийната свобода и плурализма, които са централни елементи на Хартата на основните права на Европейския съюз.
Въпросът за правното основание за предложението на Комисията е въпрос, който Съветът сега разглежда много внимателно.
Нашата цел по отношение на Европейския закон за свободата на медиите е да се опитаме да постигнем общ подход на срещата на Съвета по образование, младеж, култура и спорт през май, ако условията са налице. Това е амбициозна цел, тъй като около предложението има много въпроси, на които трябва да се отговори.”
В Европейския парламент се проведоха обсъждания и изслушвания във водещата комисия CULT и в комисията по гражданските свободи LIBE , има записи.
Други становища, позиции, декларации:
Досието на EMFA на сайта на Европейския парламент, заедно с постъпили становища от държави членки и институции.
Становището срещу чл. 17 (медийното изключение) на EDRI и др.
На 25 ноември 2021 г. Комисията представи предложението си за Регламент относно прозрачността и таргетирането на политическото рекламиране.
На 13 декември 2022 Съветът постигна съгласие по своя мандат (общ подход) за преговорите с Европейския парламент по предложението за регламент относно прозрачността и таргетирането на политическото рекламиране.
През февруари ЕП с голямо мнозинство прие изменения в законодателното предложение, съответно преговорната позиция, предложена от комисията на ЕП по вътрешен пазар и защита на потребителите (IMCO) и дава зелена светлина на водещия преговарящ на Парламента, Сандро Гоци (Renew, Франция), да започне разговори с представителите на държавите членки за постигане на съгласие по текста навреме за европейските избори през 2024 г.
Следват триалози.
На 28 март Бюрото на Европейския парламент в България, заедно с бюрата на Европейския парламент в Румъния и Германия, ще проведе технически брифинг във връзка със законодателното предложение за прозрачността и таргетирането на политическото рекламиране. Темата ще бъде представена от Ясмина Якимова и Джон Шранц, пресаташета на Европейския парламент.
Брифингът ще се проведе на 28 март, вторник, от 13:00 до 14:00 ч. (българско време) в платформата Zoom.
През 2022 г. БиБиСи направи официално изявление за необходимостта от модернизиране на лицензията на медията.
В него се казваше, че медийният пейзаж и начинът, по който публиката консумира съдържание, се променят драматично. В този все по-фрагментиран пейзаж обществената медия продължава да играе важна роля, но трябва да се трансформира и модернизира, както трябва да се модернизира и регулирането на обществените медии.
Новата лицензия, която влиза в сила на 1 април 2023 г., защитава правото на достъп на аудиторията до важно съдържание и същевременно позволява на медията иновации в начина, по който предоставя съдържание на зрители и слушатели.
За първи път лицензията определя широки изисквания към онлайн услугите на BBC – BBC iPlayer, BBC Sounds и уебсайта на BBC – и изисква BBC да докладва изчерпателно за своите планове и представяне.
Новата лицензия заедно с информация за контекста и проведеното обществено обсъждане
В този контекст преди повече от две години в НС е внесен законопроект, който също предвижда нова интегрирана лицензия на обществените медии (на всяка от двете обществени медии) вместо сегашните лицензии по програми. Този законопроект предвижда и финансирането да ес приведе в съответствие с изискванията за дър
На 13 март 2023 ВАС се е произнесъл с окончателно решение по законосъобразността на решението на Комисията за регулиране на съобщенията по повод разпределението на 5G честотите.
Историята: „Мобилни алтернативни комуникации“ АД оспорват Решение №35 от 28.01.2021 г. на КРС. То засяга разпределението на ограничения ресурс – радиочестотен спектър в обхват 3,6 GHz за наземна мрежа, позволяваща предоставянето на електронни съобщителни услуги с национално покритие. Според МАК отчитат се само интересите на „трите големи инфраструктурни телекома”, без да се вземат предвид интересите на по- малките оператори. Адвокат на МАК е Тодор Батков.
Първоинстанционният съд се произнася в полза на МАК АД.
Делото пред ВАС е образувано по касационни жалби на Комисията за регулиране на съобщенията, „Йеттел България“ ЕАД, „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и „А1 България“ ЕАД срещу Решение №383 от 11.04.2022 г. на Административен съд София – област по адм. дело №151/2021 г., с което е отменено Решение №35 от 28.01.2021 г. на Комисията за регулиране на съобщенията и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне.
Решение №35 е общ административен акт, както правилно приема и първоинстанционният съд, защото е с еднократно правно действие, създава права или съответно засяга законни интереси и е адресирано до неопределен брой лица, се казва в решението на ВАС.
В чл. 36 ЗЕС е описана процедурата по приемане на общи административни актове, а в чл. 37 ЗЕС се съдържат правилата при приемане на актове по важни въпроси от обществена значимост за развитие на електронните съобщения. При издаването на общ административен акт, с който се решава важен въпрос от обществена значимост за развитие на електронните съобщения следва да се спази както процедурата по чл. 36 ЗЕС, така и тази по чл. 37 ЗЕС.
КРС не е приложила чл. 36 ЗЕС, както и чл.35, ал. 4 ЗЕС. Няма данни КРС да е провела процедура за обществено обсъждане, каквото е изискването на нормата на чл. 36 ЗЕС. Няма данни да е бил изготвен проект на процесния общ акт, мотиви за изготвянето му и същият да е публикуван.
Ето защо правилно е решението на първоинстанционния съд, че при издаване на обжалвания административен акт КРС е допуснала съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Решението на ВАС е окончателно.
Теоретично ако една процедура е порочна, би трябвало да има нова процедура. Това едва ли ще се случи – според Капитал: “Лентите отдавна са раздадени на трите големи телекома, те са ги платили и инвестирали в ползването им. Развалянето ще е скъпо, затова и по-скоро невъзможно. По-малки оператори ще използват решението, за да получат достъп до мрежите на телекомите.” “Не очакваме процедурата да стартира отначало, тъй като указанията на съда не са в такава посока. Очакваме КРС да изпълни предписанията на ВАС. Не считаме, че към момента съществуват основания за юридически действия от наша страна, защото решението на ВАС не засяга правото ни да ползваме съответния честотен ресурс, заявиха от “Виваком”, пише Капитал.
B Софийския районен съд е образувано дело по тъжба на директора на Народния театър Васил Василев, който се почувствал обиден от изказване на актьора Камен Донев:
“…в изкуството няма място за мижитурки, както и във всяка една област на живота, но особено в изкуството, защото сцената, изкуството, това е една декларация , това е послание, това е изразяване, това е обръщение към хората. Мисля, че Сашо [Морфов] тук няма какво да коментираме дори, през годините е показал какво е да умееш да правиш това, докато тоя човечец, който в момента е директор, нищо не е показал. Аз даже имах с него преди години една глупава случка, която няма да споделям пред хората и още тогава ми светна лампата, че не е читав човек. Та, по-добре да се маха и да бъде назначен друг директор”.
Директорът на Народния театър настоява Донев да бъде признат за виновен за обида.
Тъжбата е цитирана в медиите – „Обидните изрази, изразяващи се в негативни епитети и квалификации, са извършени публично, разпространени са чрез едно от средствата за масова информация, а именно в ефира на националната телевизия бТВ, както и са насочени и адресирани срещу длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата или функцията му“. „Мижитурка“ означава човек, който е без достойнство или самочувствие и е готов да угодничи, да се подмазва, обикновено за облага. Като синоними на думата са шушумига, дребнав, плах, ограничен, мухльо. „Човечец“ е жалък, нищожен човек, а „читав“ значи невредим, цял. По отношение на използвания израз от Камен Донев, че Васил Василев „не е читав човек“, следва да се има предвид, че когато определяш някого по този начин, безспорно се влага негативно значение, че този човек не става, не струва, не е добър в най-общ смисъл“.
Едва ли някой ще оспори тезата на Камен Донев, че в изкуството няма място за мижитурки. А наказателно дело за “не е читав човек” вече сме имали (точният цитат е не е чист човек) и изходът е известен.
Историята е следната:
Господин Р., началник на отдел в Министерството на правосъдието, участва в заседание на Висшия съдебен съвет и в хода на заседанието казва за член на ВСС “Според мене той не е чист човек“. Става скандал и Р. е осъден за обида със следните мотиви:
“Деянието (actus reus) се състои в отправянето на непочтителни и унизителни за [г-н С.] думи в негово присъствие. Безспорно е, … че обвиняемият … е казал по отношение на [г-н С.] ‘За мен той не е чист човек’. Изразът има обиден характер, защото той опозорява [г-н С]. Той съдържа неодобрение на неговите етични и морални качества, нещо, което е несъвместимо с неговите отговорности, свързани с разпореждане с бюджетни средства на съдебната власт. По този начин са били опозорени личността и авторитета на [г-н С.] пред останалите членове на [Висшия съдебен съвет]. Тълкуването на ‘Не е чист човек’ може да бъде само едно, а именно, че това лице е безнравствено и няма морал. Дори това да е било личното мнение на [жалбоподателя] за качествата на [г-н С.], целта на казаното е била да засегне честта и достойнството на [г-н С.]. Критика …, особено, когато е чрез публично изявление по отношение на лица представляващи публични институции, трябва да бъде съобразена с обществените правила, етиката и общоприетите норми за почтеност и морал. Последните не трябва да бъдат погазвани с претенцията, че личното мнение по отношение на някого е въпрос на разбиране и [представлява упражняване] на конституционното право на свобода на изразяване… Противоконституционно и наказуемо е, както е по настоящето дело, да се критикува в обидна форма…Обидата е била преднамерена.
“Не може да се подкрепи аргументът на защитата, че деянието на г-н Р. не е престъпно, защото на практика представлява израз на личната критика на лице упражняващо свободата си на изразяване на мнение …. . Правото на свободно изразяване на мнение върви заедно със задължението уредено в член 39 алинея 2 от Конституцията, правото да не се упражнява за накърняване доброто име на друго лице. Настоящето дело представлява нарушение на това право, тъй като личното неодобрение по отношение на [г-н С.] изразено публично от г-н Р. е било с унизително съдържание. Отрицателното мнение е било изразено непочтено, по обиден и унизителен начин, което противоречи на закона.”
Р. обжалва, защитата се основава на това, че казаното е лично мнение. При това думите не са груби, вулгарни или цинични.
Губи в СГС и ВКС. Обръща се към Европейския съд за правата на човека и твърди нарушение на чл. 10 ЕКПЧ.
ЕСПЧ установява, че има намеса в свободата на изразяване и прилага теста за пропорционалност. Намесата е предвидена от закона, разпоредбата е необходима, остава да се види дали е приложена адекватно. Съдът приема, че
Въз основа на изложените съображения, Съдът заключава, че не са били налице достатъчно причини за намесата по въпроса. Следователно, ограничаването на свободата на изразяване на мнение на жалбоподателя не се налага от никакви неотложни социални нужди и не е адекватно в едно демократично общество. Нарушение на чл 10 ЕКПЧ.
Решението е по делото Райчинов срещу България (2006).
Разбира се, българският съд ще се произнесе относно границата на правото на свободно изразяване на Камен Донев, освен ако не последва друго развитие – например Василев да приеме предложението на Камен Донев да се срещнат на ринга.