Category Archives: закони и право

Тече срокът за деклариране на медийната собственост за 2023

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Министерството на културата информира, че до 30 юни следва да се декларират собствеността и финансирането на медии и разпространители на медийно съдържание. Министерството напомня на доставчиците на медийни услуги за тяхното задължение ежегодно да обявяват информация за собствеността и финансирането си съгласно изискванията на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги. В своите декларации медиите посочват и всички договори, сключени с държавни и местни органи, както и с други възложители, подробно изброени в чл. 7а, ал. 4 от закона.

Задължение за обявяване на действителния собственик е предвидено и за разпространителите на периодични печатни произведения, които декларират и броя обекти за продажба на дребно, използвани от тях в търговската им дейност.

Декларациите се подават ежегодно до 30 юни, като финансирането и договорите на доставчиците на медийни услуги по чл. 7а, ал. 4 ЗЗДПДПОРДМУ се посочват за предходната (2023) година.

Подаването става изключително по електронен път с електронен подпис в специален портал в интернет-страницата на Министерството на културата. Подробни инструкции са публикувани в страницата на портала.

Подаването на декларациите е задължително, като санкцията за нарушителите е в размер от 10 000 до 15 000 лева.

ЕСПЧ: Босев срещу България: нарушение на чл.6§1 и чл.10 ЕКПЧ, свобода на изразяване

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Добра новина за журналиста Росен Босев. Точно пет години след присъдата на СГС, състав с председател Петя Крънчева, по внчхд 4669/2018, с която съдът признава подсъдимия Росен Босев за виновен в това, че на 15 януари 2015 в предаване по Нова телевизия е приписал престъпление на Стоян Мавродиев с израза “господин Мавродиев има отношение към схемата за пране на пари, по която подсъдим е Брендо” – и “клеветническото твърдение е разпространено публично и по отношение на длъжностно лице, заемащо поста на председател на КФН”. И повече от девет години след самото участие.

Европейският съд за правата на човека днес оповести решението по делото Босев срещу България. Добра новина за Росен, лоша оценка за българското правосъдие, по-точно за възможността присъдата да произнася om състав, председателстван от Петя Крънчева, герой на критичните публикации на Капитал с автор Росен Босев.

Фактите

Историята започва със Стоян Мавродиев, тогава шеф на Комисията за финансов надзор. Дневник пише, че Мавродиев е призован да се яви като свидетел по дело за изпиране на пари от наркотрафик. КФН намира основания да налага гигантски глоби на Икономедия, В предаване на Нова телевизия (2015 г.) Росен Босев казва, освен другото, че Мавродиев използва институцията, която управлява, за да репресира Капитал и Дневник. Мавродиев го съди за клевета.

Делото стига до СГС и Босев подава молба за отвод на председателката на състава Петя Крънчева, с мотива, че в миналото е написал и публикувал няколко статии в пресата, в които е критикувал работата й като съдия и заместник-председател на Софийски градски съд и е поставил под въпрос нейната почтеност като съдия. Молбата е отхвърлена. Босев е осъден. Подава молба до прокурора за възобновяване на наказателното производство. Прокуратурата, като приема, че наказателното производство срещу жалбоподателя не е опорочено от сериозен порок, отхвърля това искане. Босев подава жалба до ЕСПЧ за нарушение на правото на справедлив процес, свободата на изразяване и липсата на ефективни правни средства за защита пред национален орган.

Съдът

Съдът отбелязва, че разглежданите статии са написани от жалбоподателя в качеството му на журналист, специализиран в областта на съдебната дейност, и че са публикувани между 2012 г. и 2015 г. (параграф 20 по-горе), т.е. няколко години преди въпросното дело да бъде заведено пред Софийския градски съд. Следователно не става въпрос за умишлен опит от страна на жалбоподателя да дисквалифицира съдия П. К. от разглеждането на наказателното му дело чрез злонамерена медийна кампания, съпътстваща разглеждането на наказателното му дело. Що се отнася до съдържанието на статиите, следва да се отбележи, че в тях изрично е спомената съдия П.К. и че нейните професионални качества и почтеност са силно поставени под въпрос.

Това объркване на ролите между съдия и заинтересована страна може ясно да породи обективно обосновани опасения относно съответствието на процедурата с принципа, че никой не може да бъде съдия по свое собствено дело и следователно по отношение на безпристрастността на съда.

С оглед на гореизложеното и след разглеждане на фактите по делото в съответствие със субективните и обективни подходи, изложени в практиката му, Съдът заключава, че образуването на Софийски градски съд не представлява “безпристрастен съд” по смисъла на чл.6§1 от Конвенцията. Нарушение на чл.6 §1.

По чл.10 Съдът прилага теста за пропорционалност и намира, че има намеса, че тя е предвидена в закона и има легитимна цел да защити правата на другите. Следващият въпрос е дали намесата е необходима в едно демократично общество. Не.

Съдът взема предвид фактори като справедливост на производството и процесуални гаранции, предоставени на жалбоподателя. Самият факт, че съставът на Софийски градски съд, който е изслушал и отхвърлил жалбата на жалбоподателя на последна инстанция, не е “безпристрастен съд” по смисъла на член 6 § 1 от Конвенцията поради участието на съдия Петя Крънчева, показва, че ограничаването на правото на жалбоподателя на свобода на изразяване, защитено от член 10 от Конвенцията, не е придружено от ефективни и адекватни гаранции срещу произвол. Нарушение на чл.10.

Какво следва

Налага ли се справедливостта за журналистиката да минава през решение на Съда в Страсбург?

За какво са ни всичките тези съдилища, щом ограничаването на правото на свобода на изразяване не е придружено от ефективни и адекватни гаранции срещу произвол?

Независимата журналистика, както и по принцип опорите на демокрацията, са невъзможни без върховенство на правото. Труизъм – но казусът е показателен. В допълнение от решението научаваме, че от 2021 г. (осъденият) Росен Босев вече не е в Капитал.

Решение на ВАС за билборда на ППДБ

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 31 май т.г. ВАС е издал решение по повод жалбата на ППДБ срещу решението на ЦИК за установено нарушение на добрите нрави, изразяващо се в използване в агитационни материали на снимка на председателя на ПП „ГЕРБ“ и представляващ Коалиция „ГЕРБ-СДС“ Б. Борисов без негово знание и съгласие и уронващо неговия престиж – чл.183 ал. 4 ИК.

Ответникът Централна избирателна комисия оспорва жалбата, като пледира за оставяне без разглеждане на жалбата поради нейната недопустимост, защото с обжалваното решение е установено нарушение на чл.183, ал. 4 ИК, което действие е част от процедурата по налагане на административно наказание, за което има специален ред за обжалване, а не този по реда на ИК.

ВАС намира, че жалбата е процесуално допустима само в частта, с която се обжалва вторият диспозитив от разпоредителната част на процесното решение на ЦИК, с който е постановено незабавно премахване на съответните агитационни материали. В допустимата й част според ВАС жалбата е неоснователна. Относно твърдяното в жалбата противоречие с приложимия материален закон научаваме следното:

“1 Съдът не споделя становището на жалбоподателите, тълкуващи изискването за съответствие с добрите нрави във връзка с прилагане на ЗЗД и договорното право, които не са относими към политическите и обществените отношения.

2. Според ВАС включването на снимков материал, съответно фотографски изображения на лица, които не са дали изрично съгласие за това, представляващи политически партии и коалиции, различни от коалицията, в полза на която е поставен съответния агитационен материал, по същността си представлява нарушение на добрите нрави, защото последната ги използва в предизборната си агитация в своя подкрепа.

3. Поначало моралните принципи и норми, установени в обществото, не са предмет на правно регулиране. Ето защо обичайно нормативните актове не ги дефинират, а директно препращат към тях. Нито Конституцията, нито отделните закони формулират определение за добрите нрави, тъй като това е понятие на морала и етиката, установени в обществото, но въздигнати в правна норма тяхното спазване се санкционира в определени хипотези, какъвто е настоящия случай. В понятието добри нрави попадат тези правила и норми, които бранят принципи и ценности, чието зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло. Именно нарушаването на тези принципи и ценности ЦИК вярно е преценила, че е осъществено чрез използването на фотографски изображения на политически лидери на други политически формации, участващи на процесните избори, без тяхното знание и съгласие, което се включва в обхвата на понятието накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.183, ал.4, изречение първо ИК. С оглед на това съдът счита, че в случая не е налице твърдяното в жалбата противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и ЦИК правилно е тълкувала и приложила нормата на чл. 186, ал. 2 ИК.”

Ако напиша големи букви НЕ! до фотографско изображение на политически лидер, нарушавам добрите нрави, така ли излиза – негативната визуална агитация възможна ли е изобщо?

Ирландия: Насоки за отразяване на избори

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 30 април 2024 г. ирландският медиен регулатор Coimisiún na Meán публикува Насоки за отразяване на избори, разработени в допълнение към Правило 27 от Кодекса за справедливост, обективност и безпристрастност в новините и актуалните предавания.

Насоките се прилагат само за радио и телевизия (с изключение на печатни издания, социални медии, аудиовизуални медийни услуги по заявка и електронни издания) в рамките на юрисдикцията на Република Ирландия. Въпреки това Coimisiún na Meán насърчава радио- и телевизионните оператори извън юрисдикцията на Ирландия, чиито услуги се приемат в Ирландия и които отразяват ирландски новини и актуални събития, да вземат предвид Насоките.

Насоките имат за цел да постигнат справедливост, обективност и безпристрастност чрез различни средства, включително чрез подбор на участници, обхват на дебата, структура на програмата, поведение на водещия или чрез други подходящи средства. Насоките засягат и редакционната отговорност на радио- и телевизионните оператори.

Guidelines in Respect of Coverage of Elections, 30 April 2024

Code of Fairness, Objectivity and Impartiality

Противодействие на чуждестранна намеса: ръководство

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Операциите за чуждо злонамерено влияние не са нещо ново, но развитието на технологиите позволява да се провеждат операции, като участниците по-ефективно крият самоличността си. Да помогне на заинтересованите страни да повишат устойчивостта на изборния процес спрямо чуждестранни операции за злонамерено влияние, Агенцията за киберсигурност на САЩ CISA публикува материали като това ръководство, за да обясни тактиките за намеса и противодействието срещу тях.

Според офиса на директора на националното разузнаване Китай (КНР), Руската федерация и Ислямската република Иран продължават да бъдат основни източници на риск. Тези участници използват различни операции за злонамерено влияние с цел да изострят съществуващите социални разделения, да засилят поляризацията и да утвърждават наративи, които подкопават общественото доверие в сигурността на изборния процес и повишават партийното напрежение.

Не е по -различно положението и у нас.

Противодействие на чуждестранна намеса: доклади на Meta u TikTok

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Координирано неавтентично поведение (CIB) се определя като координирани усилия за манипулиране на обществените дебати – като координацията е на хора, които използват фалшиви акаунти, за да заблуждават другите относно това кои са и какво правят в социалните медии.

Мета публикува данни за т.нар. координирано неавтентично поведение (CIB) с произход Русия за пръв път преди около шест години. За по-цялостен поглед върху рисковете компанията публикува доклади за подобни заплахи като част от тримесечните си отчети. Докладът от м. май 2024 споделя тенденции и разследвания, за да информира общността за заплахи, които се появяват.

Център за прозрачност: https://transparency.fb.com/data/.

TikTok също публикува доклади за установени опити за намеса, последните месечни доклади могат да се видят тук.

ВС на САЩ: Могат ли държавни служители да трият коментари към свои публикации в социалните медии

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Върховният съд на Съединените щати постанови, че държавни служители могат да попречат на хората да коментират в профилите и на страниците на държавните служители в социалните медии, когато тези служители действат в частно или лично качество.

Джеймс Фрид е общински служител в Мичиган и публикува лична и официална информация в профила си, след това в страницата си, във Фейсбук . Кевин Линдке, потребител на Фейсбук, коментира публикуваното, след което Фрид изтрива коментарите на Линдке и го блокира. Линдке твърди, че Facebook на Фрид е публичен форум, защото той е държавен служител, и като изтрива неблагоприятни коментари и блокира хората, които са ги написали, Фрид нарушава свободата му на изразяване съгласно Първата поправка.

Фрид отговаря, че е действал в личното си качество, а не като държавен служител.

Върховният съд постановява, че държавен служител участва в държавна дейност само ако (1) притежава действителната власт да говори от името на държавата по конкретен въпрос и (2) има за цел да упражнява тази власт, когато говори в съответните публикации в социалните медии. Ако тези две условия не са изпълнени, тогава действията не могат да бъдат приписани на държавата и следователно не може да има нарушение на Първата поправка.

Върховният съд не разрешава конкретния случай, а отменя решението и го връща за по-нататъшно производство на по-ниска инстанция. В решението се признава правото на Фрид да трие коментари към статусите му като частно лице, но когато става дума за блокиране, съдът смята, че има риск – защото блокирането е по отношение на целия профил/страница, следователно и по отношение на статусите като официално лице – а това вече би представлявало нарушение на Първата поправка.

В становище per curiam съдиите гледат подобен случай, Garnier v O’Connor-Ratcliff, № 22-324, който включва двама членове на училищния съвет в Калифорния, които блокират родители в социалните медии. Съдът отменя решението, че членовете на училищния съвет са действали „в съответствие с държавния закон“ и връща делото „за по-нататъшно производство в съответствие с решението Lindke.

Opinion for Garnier v. O’Connor-Ratcliff.

Решението

EDMO за фалшивите разкази

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейската обсерватория за цифрови медии EDMO периодично съобщава за фалшивите разкази в държавите от ЕС, вижте информацията – и по-конкретно ето някои от фалшивите разкази, които слушаме по време на предизборните участия:

ЕС ще участва с военни части в сухопътните операции в Украйна,
френски войски пристигат в Украйна,
резервистите и гражданите на ЕС са призовавани за изпращане на война,
офицери и войници от държави от ЕС вече са убити на територията на Украйна,
държавите от ЕС изпращат забранени оръжия на украинската армия и се готвят за мобилизация,
ЕС иска да задължи Румъния да приема мигранти, да им предоставя жилища и други съоръжения,
украинският президент Зеленски е купил имение, принадлежало на британското кралско семейство,
наводнение в Дубай е причинено от проекта “HAARP”, геоинженерство или кемтрейлс,
изображения, генерирани от AI, се използват, за да преувеличат мащаба на протестите срещу имиграцията в Ирландия, или да се атакуват политици в Гърция.

С поглед към кампанията у нас, да добавя и фалшивия разказ за евроатлантическата цензура, европейския Гьобелс и европейския Оруел, който досега беше разпространяван като журналистика , ето още от същото, а сега – вече като политика – в предизборните студиа.

Стрес тестове за готовността на платформите за избори съгласно Закона за цифровите услуги

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейската комисия съобщава, че работи с определени платформи, координатори на цифровите услуги и организации на гражданското общество, за да тества тяхната готовност срещу изборна манипулация и намеса във връзка с европейските избори. Стрес тестът включва поредица от фиктивни сценарии, базирани на предишни опити за изборна манипулация и намеса, както и кибернетично манипулиране на информация и хибридни заплахи, за да се тества готовността на платформите да се справят с манипулативното поведение, което може да възникне в навечерието на изборите, по-специално:

Манипулиране на информация чрез deep fake или чрез употреба на изкуствен интелект за манипулиране на аудио-визуално съдържание,
Тормоз и заплахи онлайн,
Умишлено разпространяване на невярна информация за изборния процес с цел заблуда на избирателите,
Онлайн подбуждане към насилие въз основа на манипулирана информация,
Киберактивност, която се използва за манипулиране на информация.

Въз основа на сценария участниците:

тестват ефективността на мерките, процедурите и структурите, които платформите имат за изборите за Европейски парламент при различни сценарии;
откриват пропуски в светлината на насоките относно DSA , издадени от Комисията, и идентифицират как се прилагат разпоредбите;
обсъждат укрепване на сътрудничеството между участващите заинтересовани страни.

Европейският съюз разполага със силен и безпрецедентен инструмент за смекчаване на рисковете при много големите онлайн платформи (VLOP) и търсачките (VLOSE) с оглед на предстоящите европейски избори. Успехът на Закона за цифровите услуги зависи от редица заинтересовани страни, включително VLOP и VLOSE, координаторите на цифровите услуги – националните регулатори – и организации на гражданското общество. Всички заинтересовани страни трябва активно да си сътрудничат и да са наясно с ролите си съгласно DSA.

Решението на ЦИК за билборда на ППДБ

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Централна Избирателна Комисия на 27 май 2024 е приела следното решение:

РЕШЕНИЕ
№ 3371-НС
София, 27 май 2024 г.

ОТНОСНО: жалба от Ц. П. – упълномощен представител на КП „ГЕРБ-СДС“ за нарушение на чл. 183 ал. 4 от Изборния кодекс

В Централната избирателна комисия е постъпила жалба с вх. № ЕПНС-09-728/27.05.2024 г. от Ц. П. – упълномощен представител на КП „ГЕРБ-СДС“ за нарушение на чл. 183 ал. 4 от Изборния кодекс.

В жалбата се твърди, че в гр. София на бул. „България“ и в гр. Пловдив на ул. „Сава Муткуров“ са поставени агитационни материали, в които КП „Продължаваме Промяната – Демократична България“ използват лика на председателя на ПП ГЕРБ и представляващ коалиция „ГЕРБ-СДС“ Бойко Борисов без негово знание и съгласие, уронващо престижа и в нарушение на добрите нрави – деяние, представляващо нарушение на правилата на предизборната кампания.

Към жалбата е приложен снимков материал, от който е видно, че на билбордове е поставен материал с номера в бюлетините в изборите за членове на Европейския парламент и за народни представители на КП „ПП-ДБ“ – № 14 и в долната част с текст „Купуването и продаването на гласове е престъпление“. На същия материал е изписан въпрос „Какъв искате да бъде Вашият премиер“ и са поставени снимки на Николай Денков Денков – кандидат за народен представител от КП „ПП-ДБ“, Бойко Борисов – кандидат за народен представител от КП „ГЕРБ-СДС“ и Делян Пеевски – кандидат за народен представител от ПП „ДПС“ в изборите на 9 юни 2024 г.

Използването на лицата на други кандидати, предложени от други партии и коалиции за същия вид избор в един и същ агитационен материал – билборд, представлява призив за гласуване в подкрепа на кандидата на партията или коалицията от чието име се разпространява агитационния материал, съответно за неподкрепа за другите кандидати. Освен, че с описаното използване на агитационни материали се накърняват добрите нрави по смисъла на чл. 480, ал. 2 във връзка с чл. 183, ал. 4 ИК, е налице и призив за неподкрепа на кандидат по смисъла на §1 т.17 ИК.

Централната избирателна комисия приема, че изложеното в жалбата съдържа достатъчно данни за извършено нарушение на чл. 183, ал. 4 ИК, според която се забранява използването на агитационни материали, които накърняват добрите нрави, честта и доброто име на други кандидати.

Предвид изложеното, на основание чл. 57, ал. 1, т. 23 във връзка с чл. 183, ал. 2 и ал. 4 и чл. 480, ал. 2 и чл. 186 ал.2 от Изборния кодекс Централната избирателна комисия

Р Е Ш И:

УСТАНОВЯВА нарушение по чл. 183, ал. 4 ИК, във вр. с § 1 т.17 ИК, извършено от Николай Денков Денков, ЕГН …, кандидат за народен представител на КП „Продължаваме Промяната – Демократична България“ в изборите за народни представители на 9 юни 2024 г.

ВЪЗЛАГА на областните управители на области с административни центрове гр. София и гр. Пловдив незабавно да премахнат съответните материали на териториите на двете области.

ОПРАВОМОЩАВА председателят на ЦИК да състави акт за установеното нарушение на Николай Денков Денков, ЕГН …, адрес: …

Председател: Камелия Нейкова

Секретар: Севинч Солакова

Снимки – на героите от билборда в Политико и на билборда, който вероятно е свален. Мотивите на ЦИК – уронващо престижа и в нарушение на добрите нрави – не са много убедителни. Разпоредбата изисква материалите да накърняват добрите нрави, честта и доброто име, как точно е осъществено това според ЦИК?

update. ППДБ обжалва решението на ЦИК, нека съдът се произнесе къде в картината има или няма добри нрави.