Category Archives: закони и право

Напредък по изпълнението на Стратегията на ЕС за Съюза на сигурност

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

През юли 2020 г. Комисията прие всеобхватната Стратегия на ЕС за Съюза на сигурност. Оттогава видовете заплахи претърпяха значително развитие. Кризата с COVID-19 задълбочи някои уязвимости, особено с преминаването към онлайн форми на дейност. Въздействието на агресивната война на Русия срещу Украйна се усети върху вътрешната сигурност на ЕС. Това доведе и до чуждестранно манипулиране на информация и намеса.

Публикуван е пети доклад за напредъка на Съюза на сигурност COM(2022) 745 final.

По-специално за реакцията срещу хибридните заплахи в доклада се казва:

Пандемията от COVID-19 и войната на Русия срещу Украйна показаха как манипулирането на информационната среда може да повлияе на ЕС и партньорите му по целия свят. Насочено към разклащане на доверието в ЕС и в основания на правила международен ред, чуждестранното манипулиране на информация и вмешателство е все по-значим компонент в хибридните атаки. Въз основа на Плана за действие за европейска демокрация Комисията въведе набор от осезаеми мерки и структури, включително преразгледания Кодекс за поведение във връзка с дезинформацията, Акта за цифровите услуги и предложението за прозрачност на политическата реклама, което понастоящем е обект на междуинституционални преговори, за справяне с манипулирането на информацията и дезинформацията. Това ще доведе до нови задължения по платформите и за първи път до правно обвързваща рамка за надзор. Освен това, както бе обявено в Стратегическия компас, в тясно сътрудничество с Комисията и държавите членки ЕСВД допълнително разработва инструментариума на ЕС срещу чуждестранното манипулиране на информация и намеса, за да стимулира координираната реакция на манипулативното поведение от страна на чуждестранните участници.

EMFA: позиция на Европейската федерация на журналистите

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейската федерация на журналистите (EFJ) публикува позицията си относно проектопредложението за Европейския закон за свободата на медиите (EMFA), прието от нейния Управителен комитет в Брюксел на 13 януари.

Като приветства инициативата на Европейската комисия за укрепване на свободната и плуралистична медийна система и ангажимента за защита на журналистите и редакционната независимост в рамките на Европейския съюз, ЕFJ предлага спешни изменения, които е изключително важно да бъдат включени от съзаконодателите – Европейския парламент и Съвета — тъй като само един засилен правен акт може да изпълни прокламираните обещания, се казва в позицията.

Най-важните акценти са:

Необходимостта от приемане на ориентирана към бъдещето всеобхватна дефиниция за медии и доставчици на медийни услуги в съответствие с международните стандарти;
Подобряването по отношение на защитата на източниците на журналисти и разполагането на всякакъв шпионски софтуер да бъде в съответствие с международните стандарти;
Необходимостта от обвързващи общи и ясни правила за прозрачност на медийната собственост, за да се гарантира смислена прозрачност, толкова важна за доверието в журналистиката;
Укрепване на гаранциите за независимост на националните регулаторни органи;
Необходимостта да се гарантира пълна независимост на Европейския съвет за медийни услуги от Европейската комисия;
Оценката на тестовете за обществен интерес на медийни сливания с участието на гражданското общество и журналистическите организации.- за борбата срещу завладяването на медиите от медийни магнати и олигарси, които следват собствения си дневен ред, но не и журналистиката в обществен интерес;
Необходимостта от по-добро прилагане на съществуващите и новосъздадените медийни правила.

Само преработен текст, който взема предвид горепосочените точки, може ефективно да допринесе за защитата на журналистиката.

Позиция на EFJ

Съобщения за подготовката на десети санкционен пакет на ЕС по повод войната в Украйна

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Финансови санкции при производства за установяване на нарушение на правото на ЕС

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Съгласно Договора за функционирането на Европейския съюз („ДФЕС“), когато Комисията сезира Съда на Европейския съюз („Съда“) за неизпълнение на задължение по Договорите, тя може да предложи на Съда да наложи финансови санкции на тази държава членка в два случая:

— когато държава членка не е предприела необходимите мерки, за да се съобрази с предходно решение на Съда, с което се установява нарушение на правото на Съюза (член 260, параграф 2 от ДФЕС ),

— когато държава членка не е изпълнила задължението си да съобщи за мерките за транспониране на директива, приета съгласно определена законодателна процедура (член 260, параграф 3 от ДФЕС).

И в двата случая наложената от Съда санкция може да се състои от:

— еднократно платима сума, като последица от продължаването на нарушението до постановяване на решението или до пълното му изпълнение, ако е постигнато по-рано, и

— периодична имуществена санкция, за да се насърчи съответната държава членка да прекрати нарушението възможно най-скоро след обявяване на съдебното решение.

Комисията предлага на Съда размера на финансовите санкции, но Съдът, при упражняване на правото си на преценка, определя сумите, които счита за подходящи според обстоятелствата и пропорционални както на установеното нарушение, така и на платежоспособността на съответната държава членка.

Възможността Съдът да налага финансови санкции на държавите членки и Комисията да изисква налагането на такива санкции датира от Договора от Маастрихт от 1992 г. С цел да осигури прозрачност и равно третиране, от 1996 г. насам Комисията е публикувала редица съобщения и бележки, в които излага своята политика и методологията, която прилага при изчисляването на финансовите санкции.

В настоящото съобщение се прави преглед на всички съобщения на Комисията относно финансовите санкции, приети от 1996 г. до 2021 г. (вж. списъка в приложение II). То заменя и включва тяхното съдържание, като при необходимост ги актуализира с оглед на най-новата съдебна практика на Съда. Такъв е случаят най-вече с премахването на всякакво позоваване на институционалната тежест на съответната държава членка при изчисляването на финансовите санкции, предлагани от Комисията на Съда (вж. раздел 3.4.).

Комисията счита, че наложените финансови санкции следва да се основават на три основни критерия : тежестта на нарушението, неговата продължителност, необходимостта да се гарантира, че финансовата санкция сама по себе си има възпиращо действие по отношение на бъдещи нарушения.

Съобщението на ЕК, обн. 4 януари 2023

Журналистическото изключение

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

През 2021 ВАС е приел важно решение за журналистическото изключение (85 GDPR) – Решение 11 636 / 16 ноември 2021 година.

Повод е публикация в ПИК, достъпна за неограничен брой лица, в която неправомерно е разгласена информация относно физическата идентичност на жалбоподателя (три имена, част от ЕГН/рождена дата, адрес), икономическа идентичност (имотно и финансово състояние, участие и членство в неправителствена организация), социална идентичност (професия, месторабота, трудова дейност, информация за принадлежност) – лични данни по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679.

Образувано е по две касационни жалби, първата подадена от А. Оскар против решение № 2006 от 26.03.2021 г., постановено по адм. дело № 11856/2020 г. на Административен съд – София-град (АССГ), Второ отделение, 40 състав, с което е отменено по жалба на “Пик Нюз” ЕООД, решение № ППН-01-217 от 28.08.2020 г., постановено от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), втората жалба е на КЗЛД.

AССГ е посочил, че данните, които са публикувани на сайта ПИК са общодостъпни посредством публичния Имотен регистър, поддържан от Агенцията по вписванията, като на основание чл. 93, ал. 1 ЗКИР всеки може да получи устна справка за вписванията по партида на недвижим имот, препис или извлечение от нея или удостоверение за вписано или невписано в нея обстоятелство. По тези причини съдът е счел, че “Пик Нюз” ЕООД не е осъществил вмененото му от КЗЛД нарушение.

ВАС:

Правилни са принципните разсъждения на АССГ относно двете конкуриращи се в случая права – правото на свобода на изразяване и информация и правото на защита на личните данни, характера на същите, както и че е необходимо да бъде преценен баланса между тях, доколкото и двете не са абсолютни, в това число и в контекста на изискванията на чл. 5, §1 б. “в” от ОРЗД. Коректно е и позоваването на решение № 8 от 15.11.2019 г., постановено по конституционно дело № 4/2019 г., по отношение аргументите, обосноваващи необходимостта от конкретна преценка на баланса на споменатите конкуриращи се права.

Именно по отношение преценката на баланса на двете права, съдът е извел изводи, които не са съобразени с изискванията на ОРЗД и ЗЗЛД, поради което решението е постановено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено. Не може да бъде споделен изводът на АССГ, че при постановяване на решението си КЗЛД е нарушила материалния закон, приемайки, че от администратора на лични данни е допуснато нарушение на принципа на “свеждане на данните до минимум”. С публикуване на първите шест цифри от ЕГН на А. Оскар, както и с публикуването на адреса на притежавания от него имот, правилно КЗЛД е приела, че прекомерно е надхвърлена изискуемата за целта на статията информация, с което е нарушен баланса между двете конкуриращи си права. Необходимостта от информиране на обществото, относно фактите, предмет на статията в електронната медия, могат да бъдат удовлетворени и без посочване на рождената дата на коментираната публична личност и точния номер на апартамента му и идентификатора на имота.

Според ВАС в решението на Конституционния съд правилно са обобщени критериите за оценка на баланса между конкуриращите се права – правото на свобода на изразяване и информация и правото на защита на личните данни: оценка на приноса към дебат от обществен интерес, преценка на известността на засегнатото лице, обсъждане на предмета на журналистическия материал, досегашното поведение на засегнатото лице, съдържанието, формата и последиците от публикацията, обстоятелствата относно получаването на публикацията.

Естествено, че правилно са обобщени – КС тук цитира критериите на ЕСПЧ, нали точно в това е същността на решението на КС: да се следва алгоритъма на ЕСПЧ и да не се импровизира с национални критерии в отклонение от посочените.

Тези именно критерии са взети предвид от КЗЛД – поради това АССГ е трябвало да отхвърли жалбата на ПИК срещу решението на КЗЛД.

Изслушване на Христо Грозев в парламентарната комисия за контрол над службите и СРС

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 5 януари 2023 г. парламентарната комисия за контрол над службите и специалните разузнавателни средства изслуша чрез онлайн връзка Христо Грозев, изпълнителен директор на разследващата журналистическа група “Белингкат”, който наскоро беше обявен за издирване от руското правителство – видео

Христо Грозев посочи, че няма информация на какво основание е издирван. Според държавната новинарска РИА “Новости” причината е разпространяване на неверни твърдения за руската армия.

“Ако е така и се издирват граждани на ЕС, това е голяма заплаха към всички журналисти и хора по света”, каза Грозев по време на изслушването.

Проект за решение, внесено от ПП

Светлин Михайлов vs Борис Митов: според САС клеветническо е твърдението за близост на съдията до ДПС

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Борис Митов, преди време журналист в Медиапул, сега в Свободна Европа, е автор на четири публикации за съдията Светлин Михайлов, тогава кандидат за председател на СГС, сега съдия в САС.

Съдия Михайлов съди Борис Михайлов за засягане на доброто име и печели делото на първа инстанция. Според решението на съдия Даниела Попова от СГС за съдията не може да се каже, че е скандален, от което следва рекордното обезщетение от 60 000 лв. и 7000 лв. разноски за журналиста Борис Митов, Фондация Инфоспейс и Медиапул ООД – вж Може ли журналист да каже за съдия, че е скандален. Първоинстанционното решение е удивително далече от стандартите на Европейския съд за правата на човека – за преобладаващ обществен интерес, за политическо слово, за ниския праг на защита от критика на публичните личности, за разликата между оценки и твърдение за факти и, накрая, за отговорната журналистика.

Стана известно решението на втората инстанция.

Тричленен състав с председател Елизабет Петровa и членове Катерина Рачева и Мария Райкинска с докладчик Катерина Рачева потвърждава частично решението на СГС, като осъжда Борис Митов и Медиапул да заплатят солидарно на ищеца Светлин Михайлов обезщетение от 4000 (четири хиляди) лева на основание чл.49 ЗЗД и чл.45 ЗЗД за неимуществени вреди от две от публикациите.

Изводът за необходимост от обезщетение се базира на следния абзац:

“Ползването на благоразположението на ДПС обаче според настоящия съд е позорящо обстоятелство, като съдът не споделя доводите на ответниците, че тъй като става дума за уважавана партия от 30 години в политическия живот, не може да се говори за клеветническо твърдение. Няма съмнение, че ДПС е част от политическия живот повече от
30 години, но съдията според законовите и етичните норми не би следвало да се радва на благоразположението на който и да е участник в политическия живот. В статията информацията е поднесена така: „в съдийската гилдия неофициално се говореше“. След като не е посочен авторът на изявлението, а същото е представено като слух, в тежест на
ответниците е да докажат верността на твърдението, което те не са сторили по делото. Ето защо, за това твърдение следва да се носи отговорност от автора.”

Ако благоразположението на ДПС е факт, отговорност за твърдение за факт не се носи. По делото е приложено доказателство, че тогавашният шеф на градския съд Светлин Михайлов е сред номинациите на ДПС за член на Висшия съдебен съвет и съдът не е коментирал доказателството. Твърдението е обявено в решението за клеветническо, тоест за съда не е доказана верността на твърдението. ЕСПЧ в такива случаи анализира дали е налице достатъчна фактическа основа. В случая твърдението за благоразположение на ДПС има фактическа основа и това се коментира в статията на Медиапул по темата.

САС се отклонява от изводите на СГС по отношение на квалификацията “скандален” и “позор за съдебната система” и ги квалифицира като допустими оценки в рамките на правото на изразяване на мнение:

“Съдът намира, че думата „скандален“, използвана многократно по повод времето, през което ищецът е бил председател на СГС, представлява оценъчно съждение. Тази оценка следва да се прецени като негативна, но в рамките на свободата на словото, доколкото не се засяга личната чест и достойнство. Позоваването на думите на А. Х. А. (обвинение в подкуп) и на К. П. („позор за съдебната система“) без съмнение не е противоправно, както се посочва и във въззивната жалба, тъй като е цитиран авторът на изявленията. Самият ищец не търси вреди от точно тези изрази, поради което и преценката за противоправност в случая е без значение. Назоваването на ищеца „милионер“ и посочването, че притежава шест
недвижими имота, не представлява клевета, тъй като не е за позорящо обстоятелство или престъпление, нито пък е обида, защото не е унизително за честта и достойнството.”

Има основание за известно удовлетворение от отпадането на обезщетението по първоинстанционното решение и от позоваването на баланса между правата по чл. 10 и чл.8 от ЕКПЧ, каквото абсолютно липсва в решението на СГС, но остават въпроси, свързани с мотивите. Не изглежда обосновано заключението, че твърдението за благоразположение на ДПС, съответно за близост до ДПС, е клеветническо, доколкото то има фактическа основа – а именно това е характерно за отговорната журналистика.

Не е известно дали решението е обжалвано, надявам се да е така.

Продължавам да смятам, че в това дело има елементи, присъщи на SLAPP делата: дълго време вниманието на журналиста, а и времето на съдилищата, ще бъде ангажирано с небосновани атаки на човек, оценяван като скандален и позор за съдебната система. .

Отново за прилагането на санкциите на ЕС по отношение на пропагандните медии на Кремъл

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Този въпрос не е в дневния ред на българските медии, не е в дневния ред и на българските граждани, които да упражняват граждански контрол за спазване на правото на ЕС.

По изключение има публикация в Свободна Европа за прилагането на санкциите на ЕС в България – във всички сектори. Радан Кънев участва с мнение.

Тази именно публикация е повод отново да се напомнят фактите за ограничителните мерки на ЕС по-специално в медийния сектор.

След анексирането на Крим от Русия Европейският съюз прие регламент (Регламент на Съвета (ЕС) № 833/2014 от 31 юли 2014 година относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна), допълван през 2022 с нови регламенти по повод войната на Руската федерация. Регламентът е правен акт, който е задължителен в своята цялост и е пряко приложим, обвързва физическите и юридическите лица в държавите от ЕС.

До края на 2022 ЕС е приел девет пакета ограничителни мерки.

Ако говорим само за ограничителните мерки в медийния сектор:

Трети, шести и девети пакет съдържат ограничителни мерки по отношение на конкретно посочени пропагандни медии, определени в постоянно допълваното Приложение XV на Регламент 833/2014.

Паралелно с това има ограничителни мерки към категория медии, които не са изрично и поименно посочени, но държавите трябва да ги установят – това са медии, финансирани от лица от ограничителния списък – компании, банки и др.

Паралелно с това има ограничителни мерки към разпространителите по какъвто и да е начин в каквато и да е среда на това съдържание
и накрая – към лицата, занимаващи се с реклама на медиите, по отношение на които се прилагат ограничителни мерки.

Прилагат ли се в България санкциите по отношение на пропагандните медии на Кремъл? Поне два фактора заслужават внимание:

Първо, един голям общ (хоризонтален) законодателен дефицит – няма закон, който да дава правната основа на прилагането на санкциите. В нестабилната политическа обстановка няма и да има, затова е регистриран опит за постановление на МС – но и такова не е прието. Не че постановлението (доколкото се вижда от проекта) създава ред – но поне предвижда създаване на координационен орган, който да създава ред и да изясни за кого какви задължения възникват.

Второ, регулаторна съпротива. Председателката на СЕМ гласува “въздържала се” за прилагане на третия пакет, за шестия пакет СЕМ само слага връзка към регламента на сайта на регулатора, а деветият пакет дори не е влизал в дневния ред. В свои публични изяви председателката квалифицира прилагането на санкциите на ЕС като противоконституционна цензура.

Гледната точка на законодателите в ЕС е друга: че санкциите са легитимно и законно средство срещу агресор. Нещо повече: на 28 ноември 2022 Съветът на ЕС решава единодушно да добави нарушаването на ограничителните мерки в списъка на европрестъпленията, включен в Договора за функционирането на ЕС.

САЩ: споразумение по колективния иск срещу Meta по повод предоставяне на лични данни на трети страни

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Собственикът на Facebook Мета се съгласи да плати 725 милиона долара за уреждане на съдебно дело за нарушение на данните, свързано с политическата консултантска компания Cambridge Analytica.

БиБиСи информира:

Предложената сума е най-голямата в колективен иск в САЩ за достъп до личните данни на потребителите на Facebook. Жалбата е подадена от името на клас потребители на Facebook, чиито лични данни в социалната мрежа са предоставени на трети страни без тяхното съгласие -„между 250-280 милиона“ души. Предложеното споразумение подлежи на одобрение от федерален съдия в Сан Франциско.

Meta, която не признава неправомерни действия, заяви, че вече е „преработила“ подхода си към поверителността през последните три години. Експерти смятат, че „Meta вероятно няма да бъде твърде недоволна от тази сделка, но това е предупреждение за социалните медийни компании, че грешките наистина могат да се окажат много скъпи.“

Това споразумение на стойност 725 милиона долара не покрива потребителите в Обединеното кралство, но по-рано тази година в ОК е подаден иск срещу Meta за няколко милиарда по повод Cambridge Analytica. Очаква се движение по това дело през 2023.

Контекстът:

Събирането на лична информация на потребителите на Facebook от приложения на трети страни беше в центъра на скандала за поверителност на Cambridge Analytica, разкрит през 2018 г. Консултантската фирма, вече несъществуваща, е работила за успешната президентска кампания на Доналд Тръмп през 2016 г. и използва лична информация от милиони американски акаунти във Facebook за целите на профилиране и насочване към избиратели. Фирмата е получила тази информация без съгласието на потребителите от изследовател, на когото е било разрешено от Facebook да разположи приложение на платформата, което събира данни от милиони потребители. Facebook смята , че данните на до 87 милиона души са били неправомерно споделени с политическия консултант.

Отново за ограничителните мерки за медиите, попадащи в обхвата на санкциите на ЕС

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В предходното включване в този блог писах за известие до медиите, допълнително включени в Приложение XV към Регламент 833/2014 – известието е публикувано на 19 декември 2022 в Официален вестник на ЕС и е насочено към новите четири телевизии в ограничителния списък.

В Официален вестник на ЕС от днес, 22 декември, е публикувано ново известие със следното съдържание:

Известие на вниманието на някои образувания, спрямо които се прилагат ограничителните мерки, предвидени в Решение 2014/512/ОВППС на Съвета и Регламент (ЕС) No 833/2014 на Съвета относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна (2022/C 487/02)

Следната информация се предоставя на вниманието на образуванията, посочени в приложения VIII и IX към Решение 2014/512/ОВППС (1) и в приложения XIV и XV към Регламент (ЕС) No 833/2014 (2), както и на Руския фонд за преки инвестиции – образувание, посочено в член 4б от Решение 2014/512/ОВППС и член 2д от Регламент (ЕС) No 833/2014.

Съветът обмисля да продължи да прилага ограничителните мерки спрямо тези образувания.

Засегнатите образувания се уведомяват, че до 3 януари 2023 г. могат да подадат искане до Съвета за получаване на информацията, свързана с продължаването на ограничителните мерки, на следния адрес: Council of the European Union, General Secretariat.

Накратко, вече сме информирани : броят на прокремълските медии в обхвата на санкциите се увеличава (засега под условие, че Съветът вземе такова решение) и при това Съветът обмисля продължаване на срока на санкциите.

Аргументацията се предоставя на засегнатите образувания при поискване.